Не се гаси туй, що не гасне (Димитър Подвързачов)

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Не се гаси туй, що не гасне (Димитър Подвързачов).

Не се гаси туй, що не гасне
Автор: Димитър Подвързачов
По Вазовото стихотворение "Не се гаси туй, що не гасне". Първа публикация в сп."Смях и сълзи", І, бр.18,5.ІХ.1898 г. Пародията е с остро-изобличителна ирония срешу политиката на министър-председателите Стефан Стамболов и Константин Стоилов.


( Песен, намерена в книжката на един министър )


За нас е радост, радост, радост,
когато златцето държиме –
усещаме тогава сладост,
макар неспирно да пълзиме.


Едничкото пълзене даже
глупеца води към креслото,
едничка подлост сявга може
да те издигне "до небото".


"Народът, казват, веч пропадна!
Оголи се съвсем селякът!"
За нас година няма гладна –
прогонни, дневни пак ни чакат.


Младежи! Всуе се морите!…
Не се гаси туй, що не гасне.
Злината, уж що днес гасите,
от ден на ден все повеч расне.


Злината само днес е вечна,
едничка в хаоса грамадни!
Със нея се туй царство почна,
със нея ще и да пропадне.


Въз слънцето хвърлете нея,
тя повеч жлъчка ще разпърсне,
убийте я във Стамболова,
в Стоилова ще да възкръсне…


И ако нявга той изчезне,
напусне тлъстите дохòди,
из ада някой ще излезне –
демон да стане, да ни води.


Източник
  • Из антологията "100 български пародии", изд."Български писател", София, 1988, с.31
Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.