Неименувано (Марко Цепенков)

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Неименувано
Автор: Марко Цепенков
Финалното стихотворение от автобиографията на Цепенков, написана в София през 1896 година

Смили се ти, о, Господи,
Виделото поврати ми
На моите две мили очи,
Дай ми здравйе, изцели ме,
За да гледам како напре,
Да допишам приказните,
Приказните и песните,
И многуто друзи сбиркьи,
Що сум сбирал од годинье,
Како що берат пчелите
Мед и восок по горите,
И го носат в кошарите.
Сите да [г]и напечатам,
Вечен спомен да остаам
На мой мил народ бугарскьи,
Да [г]и пей и ми вели:
— Бог да прости деда Марка,
Що [г]и пишал тие неща,
Од нашите предедои
И за сега да се знаи.

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.