На падналия другар
| На падналия другар Автор: Димитър Подвързачов |
- Димчо Дебелянов
- – Далеч от мен, край буйно-мътна Струма,
- там отзвуча и твоят скръбен ден
- с отровната целувка на куршума.
- Каква ли бе последната ти дума?
- Дали си спомни в оня миг за мен?
- – То бе сред глухий реквием на Струма,
- в един молитствено-тържествен ден.
- Аз срещнах горд и отрешен куршума
- и паднах възнак без похулна дума.
- Бял ангел вееше криле над мен.
- – Тежи ми непрежалата раздяла.
- Душата ми като дете ридай
- за твойта младост, странен сън живяла,
- за родината, свидни жертви дала,
- за твойта ранна смърт в далечен край.
- – Аз не тъжа за никоя раздяла.
- Душата ми – смирена – не ридай,
- че в дните бранни светло заживяла,
- тя възсия – простила – и отдала
- съкровищата си на родний край.
- – Самичък бродя мъртвите пустини
- и слушам жадно твоя спомен тих
- и чакам твоя дух над мен да мине –
- лъх от поломените ти градини
- и ехо от печалния ти стих.
- – Минах тревожен земните пустини –
- витая светло-примирен и тих
- и моят дух в безкрая ще премине –
- невинен цвят от вечните градини,
- от вечната поема нежен стих…
- Източник
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |