На моя син
| На моя син Автор: Димитър Подвързачов |
- Ще дойде, Здравко, ден – последния
- на твоя татко земен ден.
- Склопи очите му на бедния
- баща – и тихо просълзен
- кажи: – "Прибра се вече стария –
- и всичко, що ми завеща:
- една несбъдната мечта –
- България!
- "Ти беше чужденец в родината –
- прости ми, ако съгреша! –
- Ах, ти бе свой, ала градината
- на хубавата ти душа
- векът безверен опожари я…
- Тогаз едничко ти оста,
- с което знаеше света: –
- България!
- "С каква любов я ненавиждаше,
- с каква жестокост я люби!
- Отвърнат днеска – ти я виждаше
- във бъдещето, може би,
- обтънала във лъчезария,
- възкръснала като Христа,
- земя на правдата света –
- България!
- Източник
- в-к "Ретро", 18-24.04.2013, с.23
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |