На една в рая (Едгар Алън По)
| На една в рая Автор: Едгар Алън По |
| „На една в рая“ (To One in Paradise) е публикувана за първи път в "Godey's Lady's Book" през януари 1834 г. [1] |
Ти бе радост за мене мечтана,
Ти бе всичко за мене в скръбта —
Като остров зелен в океана,
Като ручей звънтящ в самота! —
Ти бе храм сред цветя в пролет ранна —
И за мен бяха тези цветя!
То бе сън — и сънят бе тъй кратък! —
И крила пак нощта разпростря…
„Забрави! — Отмини по-нататък!“ —
Всуе бъдният ден ме огря:
Над отминалий ден в спомен сладък
Моят дух неподвижно замря.
А в душата — под скръб и умора —
Сетний лъч догоря без следа! —
И солената морска вода
Безутешно оглася простора:
„Навсегда — навсегда — навсегда —
На орела прострелян във взора
Не запалва животът звезда!“
И нощите ми — призрак кошмарен —
И — без теб — мойте тягостни дни
Ме зовят в онзи край легендарен,
Дето твойта походка звъни —
О! в какъв ли пак танц лъчезарен! —
Над какви ли въздушни вълни!
Превод: Г. Михайлов, 1920 г.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко. |