Наш Капитан Бърдаров
Ротен командир беше,
На първа картечна рота
деветнайстий пехотен полк.
Война се веч започна,
с Румъни, Русняци
ротата си той поведе
по равна Добруджа,
По равните полета,
към Тутракан и Дойран,
Румъни той там срещна,
и боя започна .
Летят без брой шрапнели,
Фугаси и куршуми,
Негова глас тихо шуми:
„Напред, момци, напред
„С картечници стреляйте,
и бомби хвърляйте,
На румънските окопи,
и ями дълбоки.
Рота напред летеше,
пред рота вървеше,
към кървавата могила,
по цяла Добруджа.
С полка заминава
там на южния фронт,
край Охридското езеро,
на Мокра планина.
Ужасен бой се започна
с Французи и Сърби,
пред първа картечна рота,
деветнайстий пехотен полк.
Той беше горе на върха,
с пистолет в ръка,
на Французите стреляше,
трупове сваляше.
Нещастен ден за него,
двадесетий октомврий,
франциски куршум го прониза
„Убит съм, момци, убит
„Немога веч до стана,
при вази да дойда,
да дойде поручик Калчев
рота да му предам.
„В Струга ме отведете,
Там ме погребете,
И надпис над мен турете
Кой мине да чете:
„Че тук почива капитан
Христо Бърдаров,
от първа картечна рота,
деветнайстий пехотен полк.
Като дойдат мойте мили,
там да ме намерат,
с сълзи да ме облеят,
с мен да се гордеят.
„Че юнак са син родили,
В боя убили,
за слава и свобода
жертва той стана.
