Население и административна организация на Моравската област през 1916 година

Моравската област в народостопанско отношение

Доклад на Иван Каросеров

Съгласно възложената ми с писмо № 1856/16 от 17.VII. т.г. мисия, чест имам да представя следния доклад, озаглавен „Моравската област в народостопанско отношение”.

Понеже в определеното за целта време нямаше да е въможно да посетя всички окупирани места, по взаимно съгласие с другарите от стопанската мисия – Димитър Мишайков и Стефан Димитров, ние разделихме тия последните три района, по един от които всеки от нас трябваше да проучи. На мене биде предоставена Моравската област, северните покрайнини на която за жалост не можах да обходя, както бях си предначертал.

Площта на Кралство Сърбия по измерванията на сръбския генерален щаб е обемала 48 302,6 кв. км., административно разпределена между 17 окръга, а населението ѝ е възлизало към 31 декември 1910 г. на 2 992 058 души.

От горните 17 окръга към Моравската област са причислени с квадратура и население, както е посочено в таблица 1.

1. Окръг Врански с площ 4 341,8 кв. км. с 6 околии, 88 общини, 4 града, 522 села или заселища, с население 256 130 хил. ж. в 38 177 къщи и 38 477 домакинства.

2. Окръг Зайчарски (Тимошки) с площ 3 196,4 кв. км. с 4 околии, 88 общини, 3 града, 121 села или заселища, с население 148 892 хил. ж. в 26 962 къщи и 27 417 домакинства.

3. Окръг Кюприйски (Моравски) с площ 2 002,5 кв. км. с 5 околии, 84 общини, 6 града, 119 села или заселища, с население 128 224 хил. ж. в 21 105 къщи и 21 512 домакинства.

4. Окръг Неготински (Крайнски) с площ 2 909,0 кв. км. с 5 околии, 71 общини, 6 града, 80 села или заселища, с население 113 502 хил. ж. в 21 058 къщи и 21 404 домакинства.

5. Окръг Нишки с площ 4 713,5 кв. км. с 7 околии, 113 общини, 6 града, 495 села или заселища, с население 271 877 хил. ж. в 39 822 къщи и 41 470 домакинства.

6. Окръг Пиротски с площ 2 419,5 кв. км. с 3 околии, 55 общини, 2 града, 172 села или заселища, с население 113 878 хил. ж. в 15 916 къщи и 16 176 домакинства.

7. Окръг Пожаревски с площ 4 156,5 кв. км. с 7 околии, 159 общини, 9 града, 205 села или заселища, с население 260 508 хил. ж. в 45 376 къщи и 45 863 домакинства.

Общо за Моравската област : площ 23 739,1 кв. км. с 37 околии, 658 общини, 36 града, 1714 села или заселища, с население 1 293 011 хил. ж. в 208 146 къщи и 212 319 домакинства.

Най-голям от тия окръзи както по пространство, така и по население е Нишкият, а последно място заемат: по пространство – Кюприйският, по население – Неготинският.

Тия цифри, сравнени с по-горе цитираните за населението и повърхността на Кралство Сърбия, показват, че това последното е поделено между Австро-Унгария и България почти наполовина с разлика от 824,4 кв. км. и 336 036 души в полза на първата.

Запазено е старото административно деление на територията със следните само промени, наложени поради прокарването новата граница спрямо съседната западна монархия:

1) Към Нишкия окръг са придадени околиите Прокупленска и Куршумлийска (Косаничка), взети от Топличкия окръг, който в по-голямата си част остава извън новата граница;

2) към Кюприйския окръг е предадена Ражанската околия, взета от Крушевецкия окръг, а са му отнети околиите Ягодинска (Беличка), Рековецка (Левачка) и Варваринска (Темничка), лежащи оттатък река Морава.

Населението, което обитва областта е твърде компактно. Това се дължи от една страна, на поселищната политика, практикувана от държавата, а от друга – на нетолерантността, характеризираща самото население. Пропито от известния негов шовинизъм, това последното не е толерирало чуждите елементи, които, поставени под постоянен морален натиск, а много често изложени и на материални щети, са се виждали принудени да се изселват, или пък са се асимилирали. А държавата много планово е тероризирала всички ония, които в нейни очи не са минавали за „прави” сърби и ги е принуждавала да напускат страната. Характерни в това отношение са изселванията на албанския и турския елемент. В замяна на този отлив на работни ръце властите са насърчавали прииждането на сърби, останали извън границата на сръбското кралство. Така например по шосето от Ниш за Прокупле се срещат селата Александровец и Нова Божурия, заселени с преселници от Банат. Добре планирани, с хубави чисти къщи, построени по унгарски стил, тия села отдалеч издават произхода на своите жители. Те са дошли тука през 1881 г. Дадена им е била безплатна земя: по 4 хектара за обработване и 24 ара за построяване къща; не са плащали в продължение на 4 години никакви данъци и 5 години не са служили във войската. Подобни на тия са и селата Косанчик и Миланово в Лесковска околия. Всички тия преселници се отличават със своята работливост и се радват на много добро благоденствие. С тях са били запълвани празнините, образувани от изселването на албанците и турците. Разбира се, такива села има и другаде из страната, а горните се приведени само като характеристика за заселищната политика на държавата.

При все това намират се в страната жители, върху които всички усилия за сърбизиране са останали напразни. Не е тука дума за населението на източните съседни с България покрайнини, защото неговият говор, носията и обичаите му издават още на пръв поглед от какъв произход е то, нито за отделни лица, разпръснати тук-там по градовете, без особено значение наистина поради малобройността си, ала знаещи добре своето потекло, макар да са считани за „преродени”. Има, напротив, цели села и групи от такива, чиито жители и сега знаят кога и отгде са дошли по местата, в които живеят и следователно – какви са те, от какво произхождение. Така например на около 3 км. южно от град Свиленец се намира село Дублье, броещо 350 къщи и заселено с чисти българи, които са се заселили тука преди повече от 100 години и при все това са запазили своето западно българско наречие. Първите, най-стари преселници са дошли от Видин, а след това – от Неготински извор и Зайчар. Като причина за изселването си те изтъкват турските зулуми по онова време. Доста българи имало и отвъд река Морава, недалеч от вливането ѝ в Дунава, в село Шалинци, Смедеревско. Друг един забележителен оазис от български поселища се намира в хубавата долина на река Топлица, между Прокупле и Куршумли. Селата Шишмановец, Гоиновец, Прекадин, Долна Тополница, Малка Плана и други са заселени с чисти българи от западните наши покрайнини. Последното село току до самото шосе на река Планска, има около 40 къщи и жителите му са дошли от Трънско преди 35-40 години. Причина: за да дирят по-хубава и повече работна земя, каквато те наистина са намерили. Запазили са, особено старите, своето наречие. От тази категория е и селото Бугариновец вдясно от шосето Ниш-Прокупле, на около 6-7 км. от последния град.

София, 1916 година