Народност

Народность Автор: Петко Славейков

Статия във вестник “Македония”, издаван в Цариград, година І, бр. 37 от 12.VІІI.1867 г. Цитирано по сборника “Автобиография и съчинения”, С: Факел, 1934 г., стр. 92 – 94. Използван е старият ръкопис, като думи като “народността”, “скръб” са изписани с Ер малък. Разредката е по изданието от 1934 г. В него текстът е със съкращения, като в скоби (тук квадратни скоби) е направен сбит преразказ. Бележките под линия, пред които няма година, са по това издание. В същото е поместен за последен абзац от в. “Македония” година І, бр. 44 от 30.IХ.1867 г.

Що е народность? Що е това сладко име, което носятъ, съ което се гордѣятъ, за което страдатъ неописано, а много пѧти и мратъ цѣли общества отъ человѣческия родъ? Що е. това нѣщо, мисъльта на което съдружава с вѣ  с т н и я  человѣкъ, кѧдето и да се намира, по сухо и по море, по планини и по воля, по мѣста, образовани или още диви, и тамъ възпоминанието му, или горчиво го наскърбява, или сладко го утешава? Каква е тая таинствена сила, подъ влиянието на която мнозина ронятъ ежедневно горещи сълзи, други се радватъ възхитително, едни си живѣятъ мирно и тихо се развиватъ и се образуватъ, а па други се намиратъ въ непрестанно вълнуване, кога нажалени и като отчаяни, кога пакъ весели и решени да претърпятъ всичко за народното достолепие. — Безъ никакво съмнение, речьта^[1] н а р о д н о с т ь, за да има едно толкозъ силно влияние въ человъѣчеството, трѣбва да има начало свято, и значение голѣмо. [Следъ това Славейковъ изтъква, че е мѧчно да се опредѣли, що е народность].

Но кои сѧ необходимитѣ условия, по които человѣкъ може упозна една народность и да я отличава отъ другитѣ?—[Народностьта не съвпада съ политическата самостоятелность. Като има предвидъ робската участь на народа си, той казва:]

Припознаваме охотно, че политическата независимость има голѣмо значение за една народность, даже че тя е и изявлението^[2] на живота й въ свѣтътъ. Но при всичко това не виждаме, по коя причина би могълъ нѣкой да откаже животътъ на едно цъѣло общество, което би се намѣрило, по обстоятелствата, да живѣе подъ чуждестранно правителство, но което си е останало чисто, безъ да се слѣе съ други народи?

Що е, отъ истина^[3], народность, вънъ отъ всѣкаква политическа смисъль? — Народность е едно съсловие отъ хора, които сѧ свързани помежду си по езикъ, по произхождение, по нрави, по нѣкои си общо нравственни качества, по една обща симпатия, по сѧщитѣ стремления, по сѧщитѣ желания, за да иматъ едно исто^[4] управление. При туй, тождественостьта на заминалия^[5] политически животъ, сѧщата народна история, следователно общи възпоминания, народна гордость и народно унижение, обща радость и обща скръбь, сѧщите надежди, сѧщитѣ страхове, туй всичко свидетелствува за сѧществуваението на една народность, а имала тя или нъѣмала политическа независимость.

Тъй опредѣлена народностьта, тя е една сила въ человѣческитѣ общества, която нито пада лесно, нито се губи туко тъй. Въ каквото положение, приятно или неприятно, се намиратъ человѣцитѣ, които съставятъ тази народность, тѣ винаги олицетворяватъ въ себе си една идея, представляватъ единъ общъ животъ, и могатъ даже и справедливитѣ си желания да наложатъ мѧдро и деятелно, стига само да иматъ дълбоко чувство на народното достолепие, стига само да иматъ народно съзнание.

Народно съзнание! Ето главната точка, която съживява народноститѣ, която ги усилва, която ги вразумява, която способствува за улучшението^[6] на общественото имъ състояние, която имъ вдъхва най-благороднитѣ мисли и чувства, която имъ казва, какво значатъ тамъ, дето се намиратъ, какво би били способни да сторятъ, дала е, напримѣръ, толкова трудно да се снабди една народность съ свои се владици и свещеници, ако би тая народность имала пълно съзнание за себе си, ако би тя не отлагала да изяви всенародно и тържествено всеобщото си желание. Тогава само прави человѣкъ решителни работи, кога познава себе си. Тогазъ само и народите могатъ направи значителни крачки въ напредъкътъ и могатъ осъществи справедливитѣ си желания, когато като съзнаватъ себе си, не се свѣнятъ да ги изявятъ прилично, и да ги потвърдятъ прилично. Деятелностьта на единъ народъ е съразмѣрно съсъ самосъзнанието му. Но и туй самосъзнане тя развива споредъ обстоятелството.

[Има прѣчки, които затрудняватъ проявяването на народите].

Честити онези, които знаятъ да се ползуватъ отъ туй изменение на обстоятелството, Щастливи онези, които щомъ се посъзнаятъ,. не губятъ време въ праздни затруднения, ами съ време се залавятъ съ важни и общеполезни предмети.

Днесъ вситѣ народности се събудиха и всичките търсятъ или стари правдини, отнети силомъ отъ тѣхъ, или коренни преобразования въ политическите устави^[7] или единъ редъ по-сгоденъ съ духътъ на вѣкътъ, Тези желания отъ всъкѧде се явяватъ толкозъ силно, щото стане що стане, нѣма да останатъ най-после съвсемъ неудовлетворени. Мрачните времена заминаха, и щомъ народностите съзнаха себе си, нови преобразования почнаха да ставатъ всѣкѧде, тираническитѣ царства се намериха внезапно въ критическо положение, свободните се укрепиха повече.

[Авторътъ привежда примѣръ за нѣкакво възстание въ Испания противъ католическия фанатизъмъ].

Българската народность, като е вече влѣзла въ пѧтьтъ на развитието, придобила ли е или не още пълно самосъзнание? За пълна никой не би посмѣлъ да го потвърди, понеже ежедневните приключения^[8] показватъ явно, че туй самосъзнание е и много слабо още, и твърде малко разпространено. Но отъ друга страна съвсемъ не точно би било да каже нѣкой, че то го нѣма никакъ, Но за да има следствия практически, колко требва още да се работи. Самиятъ ни черковенъ въпросъ нека бѧде вѣрно и живо огледало на нашето народно самосъзнание, на нашите народни сили.

Народите сѧ сами ковачи на своята честь, на своята бѧдѧщност. Най-първитѣ трѣба да се научатъ да гледатъ трезвено и ясно. Никога не требва тѣ да валятъ на таквизъ работи, които сѣ като посластица (соуклукъ)^[9] следъ добъръ обѣдъ; но всѣога въ потътъ на лицето си да се стараятъ за хлѣбъ, за народенъ хлѣбъ; т. е. за своето народно  с а м о с ъ з н а н и е.

Бележки

1. думата
2. проява, форма
3. наистина
4. също
5. миналия
6. подобрение
7. наредби (2006: правила, устройство)
8. събития
9. 2006: разхлада

Авторско право

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.