Народни песни от село Люлин, област Ямбол

Народни песни от с. Люлин, област Ямбол Автор: неизвестен

Стани ми, стани, нине текст

Коледна песен

Стани ми, стани, нине,
нине, господине,
че ти идат добри гости,
стани ми, стани, нине,
нине, господине,
добри гости коледари.
Стани ми, стани,нине,
нине, господине,
че ти носим добри вести,
стани ми, стани, нине,
нине, господине,
овце ти се оагнели
Стани ми,стани нине
стани господине.

Твар потовари, коладе ле, три гемийки

Коледна песен

Твар потовари, коладе ле, три гемийки, коладе, коладе ле.
Твар потовари, коладе ле, Св.Иван, коладе, коладе ле,
три гемийки, коладе ле, желто жито, коладе, коладеле.
Ще го продам, коладе ле, скъпа цена, коладе, коладе ле,
зърното му, коладе ле, по алтънче, коладе, коладе ле,
а килото, коладе ле, по хиляда, коладе, коладе ле.
Ще направя, коладе ле, три черковки, коладе, коладе ле,
първата е, коладе ле, да венчава, коладе, коладе ле,
да венчава, коладе ле, млади булки, коладе, коладе ле.
Втората е, коладе ле, да кръщава, коладе, коладе ле,
да кръщава, коладе ле, млади деца, коладе, коладе ле.
Трета е,коладе ле, да се молят, коладе, коладе ле,
да се молят, коладе ле, стари хора, коладе, коладе ле.
Ой наздраве, коладе ле, Св. Иване, коладе, коладе ле.

Блейом блее шаро агне в градом

Коледна песен

Блейом блее шаро агне в градом, Калино льо, бяла малино льо,
блеьом блее стадо край в градом, Калино льо, бяла малино льо,
стадо край кръстосва го в градом, Калино льо, бяла малино льо,
дано найде своя майка в градом, Калино льо, бяла малино ляо.
То не найде своя майка в градом, Калино льо, бяла малино льо.
Де го зачу Нанко чобан в градом, Калино льо, бяла малино льо.
Отговаря Нанко чобан в градом, Калино льо, бяла малино льо:
"Ой, ва вази, вий, овчари, в градом, Калино льо, бяла малино льо,
я хванете шаро агне в градом, Калино льо, бяла малино льо,
хвърлете го във втори сагмал в градом, Калино льо, бяла малино льо,
дано найде своя майка в градом, Калино льо, бяла малино льо".
Хванали са шаро агне в градом, Калино льо, бяла малино льо,
хвърлили го във втори сагман в градом, Калино льо, бяла малино льо.
Блеьом блее шаро агне в градом, Калино льо, бяла малино льо,
не найдело своя майка в градом, Калино льо, бяла малино льо.
Отговаря Нанко чобан в градом, Калино льо, бяла малино льо:
"Хвърлети го в трети сагмал в градом, Калино льо, бяла малино льо".
Хвърлили го в трети сагмал в градом, Калино льо,бяла малина льо,
и там не найде своя майка в градом, Калино льо,бяла малино льо.
Отговаря Нанко чобан в градом, Калино льо, бяла малино льо:
"Дадоха ми добра цена в градом, Калино льо, бяла малино льо,
аз продадох твойта майка в градом, Калино льо, бял малино льо".
Ой, наздраве, Нанко Чобан, в градом, Калино льо, бяла малино льо.

Какво се татък чува

Коледна песен

Какво се татък чува, татък чува в долна гора?
Дали вятър гора ломи, или змей си ламя гони.
Нито вятър гора ломи, нито змей си ламя гони.
Най било млад неженен, млад неженен с бърза коня.
Той си гони дребна лова, дребна лова-сур елена.
Отговаря сур елена: "Ой та тебе, добър юнак,
не си гони сур елена! Елен не мий за стигане,
за стигане, за хващане.
Той е сукал девет години, девет години цяло мляко".
Отговаря млад неженен, млад неженин с бърза коня:
"Ни е юнак за изхъвъргяне, юнак ми е от гъркинче,
от гъркинче,от влахинче. Той е сукал девет години,
девет години цяло мляко. А коня му ѝ от жребичка,
от жребичка-първескиня. То е сукало девет години,
девет години цяло мляко".
Разсърдил се млад неженен, че си сбута хранен коня.
Юнак викна, конче рипна, че си стигна сур елена,
че си хвърли буздугана, раздили го на два дяла.
Ой наздраве, млад неженен, млад неженен с бърза коня.

Бре рано рани Свети Гьорги

Коледна песен

Бре рано рани Свети Гьорги, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден
да си обходи горицата, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден.
горицата люлянова, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден,
люлянов, люлянкова, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден.
Отговаря Свети Гьорги, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден:
"Горице ле, люлянова, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден,
люлянов, люлянкова, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден,
защо си толкоз овяхнала, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден,
овяхнала,посърнала,рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден.
Дали те е слана осланила,рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден,
или та е жар пожарило, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден".
Отговаря горицата, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден:
"Ой та тебе, Свети Гьорге, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден,
нито ма е слана осланила, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден,
нито ма жар пожарило, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден.
Снощи минаха дор три синджира, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден,
дор три синджира все млади роби, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден:
Първият синджир-все млади момци, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден,
втори синджир-все млади моми, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден
трети синджир-все млади булки, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден.
Кога викнеш първият синджир, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден.
"Бре, налий язък за нашите, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден,
за нашти лиси биволи, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден,
впрегнати, неразпрегнати, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден.
Кога викнеш втория синджир, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден.
Бре, нали и язък за нашите, рано ми, Гьорге ле, на Герьовден,
за нашти тънки дарове, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден,
диплени, нераздиплени, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден.
Кога викнеш третият синджир, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден.
"Бре, налий язък за нашите, рано ми, Гьорге ле, на Герьовден,
за нашите дребни дечица, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден,
повити, неразповити, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден.
Ой, наздраве, Свети Гьорге, рано ми, Гьорге ле, на Гергьовден.

Бели мома тънки дари

Коледна песен

Бели мома тънки дари, коладе ле, на тиха бели, бял Дунава, коладе ле.
Набели ги, набуха ги, коладе ле, на тиха бели, бял Дунава, коладе ле.
Простяла ги на сух пясък, коладе ле, на тиха бели, бял Дунава, коладе ле,
че си седна на бял камък, коладе ле, на тиха бели, бял Дунава, коладе ле.
Извади си огледалце, коладе ле, на тиха бели, бял Дунава, коладе ле.
Оглява се, окайва се, коладе ле, на тиха бели, бял Дунава, коладе ле.
"Колко съм белолика, коладе ле, на тиха бели, бял Дунава, коладе ле,
толкоз да съм черноока, коладе ле, на тиха бели, бял Дунава, коладе ле,
поповете ще разпопя, коладе ле, на тиха бяли, бел Дунава, коладе ле,
женините ще разженя, коладе ле, на тиха бяли бял Дунава, коладе ле,
ергени ще оженя, коладе ле, на тиха бели, бял Дунава, коладе ле.
Ой, наздраве, малка моме, коладе ле, на тифа бели, бял Дунава, коладе ле.

Де сме се събрали, понабрали

Коледна песен

Де сме се събрали, понабрали,
тази нощ, полунощ,
все орачи, все копачи.
Друм друмаваме, път пътуваме,
смилим китка потрушихме,
черни ботуши потпетихме,
бели навуща окаляхме,
че налитахме на тоз стар
станиник,стар доминик.
С ръце похлопахме,
с крака потропахме.
Той се обади сърдит, гневит:
"Ако сте турци-бунтовници,
ще ви даря тънка сабля,
тънка сабля, енгилизка.
Ако сте гости-коледари,
ще ви даря добра дара,
добра дара-превит кравай.
На кравая кръст-дукато,
кръст-дукато, сребро и злато".
Ние му казахме,
че не сме турци-бунтовници,
а ние сме гости, коледари
Той се орадва, обрадва,
че се запретна от ноктите,
до лактите, че си бръкна
в куюм джобове,
че си извади китка нахтари,
че отвори чемшир порти,
че на поведе, заведе
на неговата божа трапеза
и ни каза:"Яжте и пийте!
Който мий най-голям душманин,
бог да го обърне на друга страна,
да му даде два крака,
единия сламенен, другия восъчен.
При пожар да бяга,
сламеният да изгори,
восъчният да се стопи.
Да налети на две плочи,
да си извади и двети очи,
да налити на два трапа,
да си счупи и двата крака".
Слава тебе, дружино, амин!

Господ е от тука

Коледна песен

Господ е от тука,
ние не сме от тука.
Калино, Недо, милна, булина.
Изфръкна сврака
от честа драка,
Калино, Недо, милна, булина,
че се закачи на двата крака,
Калино, Недо, милна, булина.

Запрягай, куме, колата

Сватбарска песен

Запрягай, куме, колата,
колата, куме, волската.
Далеч за булка ще идем
през девет села в десето.
Кога за булка, отивали,
ечемиците са класили,
вишни, череши цъфтели.
Кога се назад върнали,
ечемиците жънели,
вишни, череши берели.
Надяваш ли се, свекърво,
че ти отмяна водиме?
Отмяна да те отмени
от бели, тежки бакъри,
от дълбоките нощуви
и от дълбоките станове.

Вила се лоза винена

Сватбарска песен

Вила се лоза винена,
винена и ракиена.
Не било лоза винена,
винена и ракиена.
Най било мома хубава.
С побратима си хортува,
с пробратима си Милена:
"Ходите, къде ходите,
кога за мене дойдете,
много сватове елате.
Малко съм мома ходила,
много съм дари готвила:
на всеки сват-по ат,
на стар сват-два ата,
на стари тейко-биволи,
на кумичка-теличка".

Барем си ерген, мамо походих

Сватбарска песен

Барем си ерген, мамо походих,
барем се моми, мамо, налюбих,
хранена коня, мамо, наяздих,
самурен калпак, мамо, накривих.
Ергенство било, мамо, пашовство,
моминство било, мамо, везирство.
Догде е ерген, мамо, при майка,
като ябълка, мамо, в градинка.
Как цъфти, мамо, божур в градина,
тъй цъфти, мамо, мома при майка.

Слънцето трепти да зайде

Жътварска песен

Слънцето трепти да зайде,
Димитър чакъм захваща
с неговата сестра Станчица.
Димитър Станки думаше:
"Станке ле, сестро, по-малка,
я жени, сестро, да жениме,
на сноп ръкойка не тургай.
Я викни, сестро, та запей
от едно гърло два гласа,
от един език две думи".
Станка Димитър думаше:
"Не моя, байне, не смея.
Аз имам либе хайдутин,
на хайдутите войводата.
По гласа ще ме познае,
по думи ще ме разбере.
Ще дойде, байне, при нази,
тебе ще, байне убие,
а мене, байне, ще вземе.
Димитър Станке думаше:
"Не бойсе, сестро, не бойсе,
докато съм аз при тебе".

Мама си Тодор рано будеше

Мама си Тодор рано будеше,
рано будеше, хитро учеше:
"Я стани, стани, сине Тодоре,
твойте другари впрягат, отиват,
впягат, отиват тебе не чакат.
В Бургас да идат, тебе не чакат.
Твоите биволи вързани лежат
за боюндрука, за чекаджека".
Тодор се сепна, сепна, събуди
и на майка си тихо продума:
"Я дай ми, мамо, твойто сукно,
твойто сукно и витити гримни,
витити гримни, от сребро и злато,
да направя, мамо, на моите биволи
сукнени чулове и златни юлари,
златни юлари с сребърни синджири.
Че ще да мина, мамо, през Делиормана,
през Делиормана, Кара Чирпан,
че ще да излязат делиорманки,
делиорманки, млади булки,
карачирпанки, младите моми,
че ще да речат младите булки:
Бре, бладзя, боже, на тая майка,
дето го е хранила, хранила гледала,
че ще да кажат малките моми:
Бре, бладзя, боже, на тая мома,
на тая мома, която го вземе".

Разболяла се е Ганка

Разболяла се е Ганка, Гане ле, една на мама,
та е лежала и боляла, Гане ле, една на мама,
цели ми девет години, Гане ле, една на мама.
Нито е мама питала, Гане ле, една на мама,
нито и Ганка казала, Гане ле, една на мама.
Снощи я мама попита, Гане ле, една на мама:
"Що лежиш, Гане, що болиш, Гане ле, една на мама.
Да нямаш нещо гряхове, Гане ле, една на мама,,
гряхове, Гане, свършени, Гане ле, една на мама".
Ганка на мама думаше, Гане ле, една на мама:
"Мамо ле, мамо, миличка, Гане ле, една на мама.
Знаеш ли, мамо, помнишли, Гане ле, една на мама,
кога бяхме малки, Гане ле, една на мама,
кога се с Герги любехме, Гане ле, една на мама,
голяма си севда имахме, Гане ле, една на мама.
А че ме Герги остави, Гане ле, една на мама,
че аз му се люто заканих, Гане ле, една на мама,
че му къшлата запалих, Гане ле, една на мама,
двата ъгъла с стадото, Гане ле, една на мама,
единия-с овце ялови, Гане ле, една на мама,
другия- с малки агънца, Гане ле, една на мама.
Кога агънца блееха, Гане ле, една на мама,
синьото небе разделят, Гане ле, една на мама".
Мама на Ганка думаше, Гане ле, една на мама:
"Ганке ле, дъще, Ганке ле, Гане ле, една на мама,
девет си годин лежала, Гане ле, една на мама,
още девет да лежиш, Гане ле, една на мама".

Песен за Илия баш кавалджия

Чувайте, мало и голямо,
какво е чудо станало
в Ени-махле село голямо,
в Ени-махле на сбора,
как се Илия убили,
Илия баш кавалджията.
Слънцето трепти, изгрява,
Илия идва от къра,
от къра от Бакаджика,
вакли шилита мамише
и на сестра си думаше:
"Сестро ле, Ганке, Ганчице,
приготви, Ганке, премяна
на мене, Ганке, на тебе
и ми кавала намажи,
че ще те бати заведе
в Ени-махле на сбора".
Мама Илия думаше:
"Тук стойте! Сине, не ходи.
Лоша съм съня сънила
както до огън стояла,
златна ябълка паднала,
не можах да я уловя".
Илия майка не слуша.
Той се хубаво премени,
взема си медна кавала,
и си с Ганка тръгнали.
По пътя Недка стигнали.
Илия Недка думаше:
"Недке ле, любе, Недке ле,
от сега, Недке, заръчам,
да не си, Недке, любила
пашакьойските ергени,
че ми са, любе, душмани".
Недка му нищо не рече.
Като на сбора отишли,
Илия с кавал засвири.
Голямо хоро сторили,
мало и голямо играли.
Ганка и Недка, двечките
и те на хорото играли.
Иван Стоянов от Пашакьой,
Иванчо още Караманчето,
той се между тях улови,
на Илия глава завартя.
Илия си кавал позапря,
и си при тях отиде.
Тоз Иван Карастоянов,
тоз Иван Караманчето,
извади ножче-кривначе,
иго в сърцето удари.
Илия само извика:
"Дайте ми вода да пия!"
и се от душа раздели.

Песен за Кольо Дряновчето

Отгоре слязоха, мамо,
отгоре, от Загоре,
тревненски цигулари:
Цанко ми циголаря
и Кольо Дряновчето,
Кольо Сербезчето.
Която Кольо вземе,
тя ще се находи
из Кольовите двори,
дълги и широки,
с кирпич оградени
с порти позлатени,
и ще се наседи
в Кольовите къщи
бели, измазани,
и ще се наноси
на герджик премяна,
и ще се наноси
на чести нанизи,
дор два продбрадника
и три заложника.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.