| Стихотворението е печатано през 1895 – 1900 г.
|
Уви! Кой може да търпи
да гледа с скръстени ръце,
когато има във гърди
човешки чувства и сърце?! –
Как тича с ножа да мъсти
в борба и огън клетий роб,
без жал полага си кости
и среща гордо смърт и гроб!
А днес? – Зад сините гори
наш брат въстанал е с[ъс] меч
за чест, свобода... там гори
борбата с пламен; там картеч
и жупел носи вярна смърт:
там меч с[ъс] меч се е преплел,
там, там героите днес мрът
в борба с[ъс] врага побеснел.
Пет века робство, тъмота!
Пет века варварства, ужас,
най-грозни мъки, теглила,
в[ъв] зверски нокте, зверски бяс
пълни се чашата – преля,
търпение всяко се свърши,
в[ъв] кокал ножът веч опря!
„Съдбата ножът да реши“,
прошепна робът и пламна.
Пламна, възкръсна мощен дух
във таз измъчена страна,
обляна с кърви; в тоз край глух -
„Или свобода, или смърт!“ -
повтаря днеска горский ек.
„Или свобода или смърт!“ -
робът проглася се човек.
Там братска помощ се ище,
подкрепа в святото дело,
там дълг човешки ни зове
да мрем за общото добро!
Позор! Позор ще е зарад нас,
ако оставим наший брат
в[ъв] този грозно-свещен час
да падне – втором превий врат.
Ще ни потомството презре,
ще се отвърне настрана,
историята нас ще прикове
в век на позорната стена.
О, трижд свещено е дело
за чест и волност да умрем;
нек викнем с роба наедно:
„Ах! Долу турския ярем!“
