Монолог
| Монолог Автор: Димитър Подвързачов |
| Текстът се публикува по: Д.Подвързачов, Стихотворения, Дружество на столичните журналисти, София, 1938. |
- В туй блатце всеки си по нещо хвана,
- а ти си пазиш чистички краката;
- непоправим си ти – и си остана
- да смъркаш на живота зад вратата.
- Виж, в парламента заседават днеска
- редица твои вчерашни другари –
- съдби решават – като в хумореска!
- И хвърлят мрежи кой където свари…
- И как са важни те със тебе вече!
- Едвам те виждат как вървиш из пътя;
- или пък се отбиват отдалече,
- от страх умът им да не се размътя.
- – Къде си тъй забързал бе, Иване?
- Ела да си намокриме езика!
- – Не мога! – каже – има заседанье
- по външната държавна политика.
- А пък от политика той разбира
- тъй както ти – да кажем – от Талмуда,
- или от Пенчовата нежна лира
- шопкиня някоя си баба Груда…
- Ала Иван, запретнал панталони,
- във тинята все едра риба дебне;
- той като теб ветрищата не гони
- и няма страх от пристави съдебни.
- И скоро ще го видиш ти Ивана
- със три модерни къщи, с автомобил,
- а ти ще чакаш от небето манна,
- и внуците си с дългове заробил…
- В туй блатце всеки влезна – улови си,
- а ти стоиш отвън и дигаш врясък.
- Ти искаш да си чист? – ех, остани си
- там дето си – на сухо… и на пясък.
- Източник
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |