Монолог

Монолог Автор: Димитър Подвързачов

Текстът се публикува по: Д.Подвързачов, Стихотворения, Дружество на столичните журналисти, София, 1938.

В туй блатце всеки си по нещо хвана,

а ти си пазиш чистички краката;

непоправим си ти – и си остана

да смъркаш на живота зад вратата.

Виж, в парламента заседават днеска

редица твои вчерашни другари –

съдби решават – като в хумореска!

И хвърлят мрежи кой където свари…

И как са важни те със тебе вече!

Едвам те виждат как вървиш из пътя;

или пък се отбиват отдалече,

от страх умът им да не се размътя.

– Къде си тъй забързал бе, Иване?

Ела да си намокриме езика!

– Не мога! – каже – има заседанье

по външната държавна политика.

А пък от политика той разбира

тъй както ти – да кажем – от Талмуда,

или от Пенчовата нежна лира

шопкиня някоя си баба Груда…

Ала Иван, запретнал панталони,

във тинята все едра риба дебне;

той като теб ветрищата не гони

и няма страх от пристави съдебни.

И скоро ще го видиш ти Ивана

със три модерни къщи, с автомобил,

а ти ще чакаш от небето манна,

и внуците си с дългове заробил…

В туй блатце всеки влезна – улови си,

а ти стоиш отвън и дигаш врясък.

Ти искаш да си чист? – ех, остани си

там дето си – на сухо… и на пясък.

Източник

• Сп."Палитра", бр.5, март 2004

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.