Тази страница е за стихотворението на Мара Белчева от 1929 г..
За други творби с това заглавие вижте Молитва.
| Сп. „Житно зърно“, Година V, 1929, кн. 2, стр. 54
|
От Тебе аз не искам милост, Боже.
Аз моля земните си грехове,
в които нявга сянката си вложих,
да не смущават твойте светове,
със черния си грак през светлината. –
Да могат с други глас да пеят те, –
да си намират в други мир храната;
Полета им – орел – да израсте: –
с криле на вихър да летят високо,
и през пъкъла огнен и студен,
в познанието да слязат най-дълбоко,
и да се върнат ангели при мен...
