Моите песни (Иван Вазов, 3)

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Моите песни (Иван Вазов, 3).

Моите песни
Автор: Иван Вазов
Юни 1890

На горска чубрика и здравец весел
тез песни нови, знам, ще да миришат;
с планински дъх и лъх съм ги размесил,
затуй на диво и на прясно дишат.
 
В тях няма диря от отровни грижи,
ни спомен от тревоги недостойни:
пред планинските мислени са хижи,
при ека сладки на звънците пойни.
 
Да, има нотки в тях печални, скръбни;
но скръб в стихията световна влазя!
Тя дебне и в горите непристъпни,
в небето, кат тамянен дъх, възлазя…
 
Фръкнете, песни мои, и пръснете
дъх свеж в душите болни ил корави,
на врагове, приятели кажете:
„Поклон, от планината много здраве!“

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.