Направо към съдържанието

Моите песни (Иван Вазов, 3)

От Уикиизточник
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Моите песни (Иван Вазов, 3).

Моите песни
Автор: Иван Вазов
Юни 1890

На горска чубрика и здравец весел
тез песни нови, знам, ще да миришат;
с планински дъх и лъх съм ги размесил,
затуй на диво и на прясно дишат.
 
В тях няма диря от отровни грижи,
ни спомен от тревоги недостойни:
пред планинските мислени са хижи,
при ека сладки на звънците пойни.
 
Да, има нотки в тях печални, скръбни;
но скръб в стихията световна влазя!
Тя дебне и в горите непристъпни,
в небето, кат тамянен дъх, възлазя…
 
Фръкнете, песни мои, и пръснете
дъх свеж в душите болни ил корави,
на врагове, приятели кажете:
„Поклон, от планината много здраве!“

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.