Мисли за болгарскиот язик

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Мисли за болгарскиот язик“
Автор: Партений Зографски
„Мисли за болгарскиот язик“, Партений Зографски, 1858 година

Мисли за болгарскїй-отъ ѧзик

И другїй потъ сме кажале, пакъ сега кажуваме, що за да можетъ да се составитъ еденъ общїй писменнїй ѧзикъ пьрво е потребно да излезатъ на ѧве си-те местни наречїѧ и идїотизми на ѧзикъ-отъ ни, вьрху кои-то общїй-отъ ѧзикъ иматъ да се зиздатъ: догде не се направитъ тоа нещо, никой не можетъ и неиматъ право да судитъ и да редитъ за общїй писменнїй ѧзикъ, основуваещи се на едно толко, кое и да е оно, наречїе; и секое подобно суденье и реденье, како не полно, тъа е суетно и безплодно.

Нашїй-отъ ѧзикъ, како що е познато, се дѣлитъ на две главни наречиїѧ, отъ кои-то едно-то се говоритъ во Болгарїѧ и Тракїѧ, а пакъ друго-то во Македонїѧ. Пьрво-то отъ нихъ векье е семъ известно; защо се что се писало до сега на нашъ їозикъ се на него се писало, а на друго-то ни гри: по таѧ причина, что возражденїе-то на наша-та писменность се почна осгора на долу. Оваѧ е причина-та, что не толку иностанни-те славѧнисти, но и исти-те наши ученни, что не принадлежатъ на Македонско-то наречїе, немаетъ за него никакво основателно и определенно понѧтїе. За да изведеме на светъ Македонско-то наречїе со си-те негови общи и местни идїотизми, до колко е то намъ возможно, мїе имаме намеренїе да составиме на него грамматика въ параллель со друго-то; но понеже тоа наше намеренїе можетъ мало да се позабавитъ, мїе сега излагаме кратко главни-те негови особности относително кон друго-то наречїе.

Македонско-то наречїе не толко не трѣбетъ и не можетъ да бидетъ исключенно от общїй-отъ писменнїй ѧзикъ, но добро тьа беше ако оно сѧ прїимаше за главна негова основа; по таѧ причина что оно е по пълнозвучно, по плавно и по стройно, и въ много отношенїѧ по пълно и по богато. Представители на тоа наречїе се югозападни-те страни на Македонїѧ.

Првата и най голема-та разлика, што суштествуват по медьу две-те наречїѧ, состоит, според наше-то мненїе, в различното им произносуванье или словоударение: Така Македонското наречйе обикновено любит да ударат в начало на словата, а напротив другото на конец, така что в првото наречйе вие никой пат не можете да сретните слово с ударенийе на последнийот слог, кога напротив тоа посленото в повекьето слова ударат на окончанието. Овде Македонското наречйе се сблизуват со Србското.

Освен тоа в Македонското наречїе находиме уште следуюштите особенности:

1) Оно не трпит следуюштите шипяшти букви Ж и Ш пред Д и Т, и в таков случай последните или се умягчавает или сохранувает тврдото свое произношенийе.

2) Буквата А секога имат полно и ясно произношенийе, а не, како в другото наречйе, стривнето и полугласно.

3) Е и О ни в каков случай не си изменувает своето произношениїе, како в другото наречйе, првата на И а другата на У.

4) Ъ и Ь сочувале своет полугласйе там, где и во другото наречйе, и толко в едно поднаречйе се превратиле во полногласна О, како: Корст, Цорков, Ворт, полн, Ворт, Торга и проч. на место: Кьрст, Цьрков, Вьрт и проч.

5) Ѣ секога, без исключенийе, се произносит како чисто Е, и никога не звучит како Ѧ, како што стават в другото наречїе. Ако да не беше тоа разногласиїе в произношениїето оваа буква можеше совршенно да се изметнет от новоболгарската писменност. Сега на прв пот мие я оставаме на страна, до где видиме и разсудиме по добре за нейзината судба.

6) Х или со сем се остават како на пример: ода, убаво, оро, арно, пишеа или одеа, стоеа и пр, на место хода, хубаво, ходеха, стоеха и пр. или се произносит како ф: пишеф, читав, праф, фала, фрла на место: пишех, прах, хвала и пр. или наконец како в: уво, бьлва и пр. наместо ухо, бьлха. Правила за тоа тьа се изложат во грамматиката.

7) Членови-те отъ местоимениїѧ-та овъ и онъ, за които некога подробно бехме писале, и пакъ имаме да пишиме за да оповьргнеме некои ложни мнениїѧ, щто сущтествуваетъ за нихъ.

8) Склонениїѧ-та на собственни-те имѧни поуцелеле въ Македонско-то наречїе, отколи въ друго-то, како имаме да видиме въ грамматика-та.

9) Средни-те иминѧ, что кончаваетъ на ле и ре и сите умалителни въ множественно число кончаваетъ на инѧ, а не на ета, како поле полинѧ, море морнѧа, момче момчиньѧ, книже нижинѧ.

10) Третьо-то единственно лице вь настоѧще-то време въ изѧавително наклонениїе сохрануватъ старо-то окончанїе тъ.

11) Третъо-то множественно лице на тоа исто време иматъ различно, споредъ видъ-отъ на глаголъ-отъ и поднаречїе-то окончаниїе, защтото не е овде место да излагаме подробно правила за тоа нещо.

12) Македонско-то наречїе иматъ дѣепричастиїе.

13. Рогатата буква Ѫ в Македонското наречйе се произносит како чисто А, а в некои места како О, на пример, рака, мака, лажа, каде, маж и пр. или рока, мока, пот, ложа и пр. на место рѪка, мѪка, пѪт и пр.

Бележки[редактиране]