Милутинова грамота за скита „Света Петка“ в Тморане

Грамота на сръбския крал Стефан II Милутин за скита „Света Петка“ в Тморане Автор: Стефан II Милутин

Издадена около 1300 г. от крал Стефан II Милутин на Хилендарския манастир в Атон.

на средновековен сръбски^[1]

† Понеже ѡбрѣте кралевьство мыи, ꙗко господинь ми ѡтьць, светопочивⸯши краль приложиль бѣше манастироу Светои Богородици оу Светои Горѣ, Хиланⸯдароу, оу Скопьскои странѣ, вь мѣстѣ рекомѣмь Тⸯморане келию Свете Петⸯке, кою ѥ быль сьꙁдаль нѣкто протосѣвасть ꙁагорьскыи Прибо вь дьни Асѣна цара. И пакь бѣше таꙁи келиꙗ ѡтьстоупила ѡть манастира, кьгии и Скопиѥ бѣше ѡтьстоупило ѡть кралевьстⸯва нашего; да кьды и пакь прѣѥ кралевьство ми Скопьскꙋ страню, тьди пакь повратихь манастироу выише реченⸯноую келию да си ю дрьжии ⁘ И понеже Богь пакыи изволи и створи соуродьство сⸯ кралевьствомь ми и прѣвыисокы царь Грькомь, и бысть родитель кралевьствоу ми и дарова ми Скопскоу страню. Тѣмⸯже и кралевьство ми ꙁаписа си хроусовꙋль вь сврьшеноѥ поданиѥ и вь оутврьждениѥ ⁘ Такожде се и оумоли кралевьство ми господиноу и ѡтьцю ми царю светомоу, да се оустворить ꙁаписаниѥ ꙁлатопечатⸯноѥ ѡть лица светаго царьства ѥго вь оутбрьжениѥ вь боудоущеѥ вѣкыи, да има выше реченⸯню келию манастирь рекоми Хиланⸯдарь сь всѣми правинами и сь ѡбⸯдрьжаниѥмь что си ѥсть имала ѡть хⸯтитора ѡногаꙁи Ꙁагоранина, или ѥ кто и послѣ приложиль что: наипрьво виноградь ѡколь црькве что ѥсть црьквь насадила, и людиѥ црьквныи что си имаю виноградь и что си хоте насадити; и оу селѣ оу Ворашахь ꙁемⸯле коупленице на четири мѣста на .Р҇. кⸯбⸯль; и ѡколь Петⸯкова крьста ꙁемⸯле ꙁадоушьне на .Е͠І. кⸯбⸯль; и оу Тⸯморахь нивиꙗ на .К͠Ѕ. ꙁевⸯгарь. И пакь кралевьство ми ѡгледа ѥре мало имать ꙁемⸯле келиꙗ Свете Петⸯке, и ѡбрѣте се ꙁемⸯла по ѡнои странѣ Велике оу Свиновѣхь, коупленица хтитора сиѥꙁи келиѥ протосѣваста Приба, ноу ѥсть была ꙁавалена врѣменⸯныими прѣмѣницами, да кьди ю ѡбрѣте кралевьство ми и оуꙁехь ю оу цариноу, ї иꙁисках ю, ѥре не би ничиꙗ бащина, нь ю ѥсть коупиль протосѣвасть Прибо ѡть Арьбела и ѡть Калогюрⸯга, и ѡтьцѣпихь ѡть теꙁи ꙁемⸯле и дахь манастироу на триста великыихь кⸯбль, а ѡстатⸯне оудрьжахь оу цариноу ⁘ А се меге тоиꙁи ꙁемⸯли: ѡть горьнега краꙗ на Братилⸯць, на врьбоу, на црьквище, и ѡть црьквища на царевь поуть, и тоу междьникь, и ѡть долⸯнега краꙗ на тополоу, и на поуть како греде оу Таворь, и тꙋ междьникь, и прѣсⸯ поуть на кроушькоу ⁘ И такожде имь приложи кралевьство ми гороу да си сѣкоу лаꙁове, и что си соу растⸯрѣбили црьквни людиѥ. А се меге оу горѣ: на Манотино селище, и прѣꙁь дѣль на Соушицоу, и на Липьць Грьдомановь ⁘ А се людиѥ црьковⸯни коихь да кралевьство ми манастироу: Десиславь, и ꙁеть моу Радь, Ꙗань, Бериславь, ꙁеть моу Драгиꙗ, и дроуги моу ꙁеть Тоудорь, Драгославь, ꙁетⸯ моу Витань, Смѣдь, Станько, шоура моу Добре, Братиꙗнь, Куриꙗкь, Радинь, пашеногь моу Драгиꙗ – тиꙁи вси ѡтроци; а се парици – Градь, синь моу Стань ковачь, и ꙁеть моу Драгиꙗ, Нико, и ꙁеть моу Добрень, Блаꙁⸯно, Мирень, брать моу Моурьтать, Братⸯко, Прьве, Гроꙁѣн, Добре, и брать моу Драгиꙗ, Нѣгославь, Братославь, Беро, Драгославь, и ꙁеть моу Иванько, Волень, и брать моу Стань, и ꙁеть моу Драгиꙗ, Срьдань, Никола, Калимань, Владьць, Нѣго, Тихо, Коста, Стань, Радинь, Владь, пашенога оудовица Момена и ꙁⸯ дѣцами си, дроуга оудовица Братослава жена и ꙁⸯ дѣцами сии ⁘ И кь семоу же оуствори кралевьство ми милость сиѥꙁи келии, и сь всѣмь и лоудьмь, да ѥсть свободно ѡть всакыихь работь кралевьства ми малихь и великыихь, коѥ бывають по врѣменеви или оу градоу или по ꙁемⸯли; и дани никоѥре да не приплакаю ни ꙁемⸯломь, ни ꙁградамь, ни мале ни велике, ни ѡброка никакⸯва. И ꙁлато царьско да имⸯ се не намеке. И кефалиꙗ градьскыи да не има ѡбласти тамо, ни инь владалць никои. И властелинь кто любо, и ѡть соуродьникь моихь, аке оулѣꙁѣ тамо и ꙁабавить что, да плати кралевьствоу ми .В͠І. волии. И сиѥ приношениѥ приложи кралевьство ми на прѣкоище братиꙗмь домоу светыиѥ Богородице Хиландарьскыиѥ. Да иже дасть Богь господьствовати по кралевьствѣ ми – или сынь кралевьства ми, или соуродникь кралевьства ми, или нѣкто си ине стране кто име дрьжати Скопьскоу страноу – аще кто дрьꙁнеть и раꙁорить сиѥ моѥ ꙁаписаниѥ, таковомоу да ѥсть мьстительца прѣчистаꙗ ми Богородица Хиландарьска на Страшⸯномь соудищи Христовѣ, и да ѥсть проклеть ѡть .В͠І. светыихь апостоль врьховныхь, и ѡть седьмьдесеть, и ѡть триста и ѡсмьнадесете светыихь ѡтьць Прьваго сбора иже вь Никеи, и ѡть господина ми светаго Симеѡна и ѡть кирь Савы , и ѡть мене грѣшⸯнаго да ѥсть проклеть вь си вѣкь и вь боудоущии.

†СТЕФАНЬ ОУРОШЬ ВЬ ХРИСТА БОГА БЛАГОВѢРЬНЬ КРАЛЬ И САМОДРЖЬЦЬ ВСѢХЬ СРЬПСКЫХЬ ꙀЕМЛЬ И ПОМѠРСКЫХЬ†

превод на български език

I. Понеже кралството ми установи, че господин баща ми, светопочившият крал, беше придал към манастира „Света Богородица“ в Света гора, Хилендар, скита, посветен на света Петка, който се намира в Скопската област, край селото, наречено Тморане, и който е бил изграден от някой си загорски протосеваст Прибо в дните на цар Асен. Този скит беше отделен от манастира, когато и Скопие се беше отделило от моето кралство. Когато кралството ми пак завзе скопската страна, върнах отново на манастира гореспоменатия скит да си го владее. И понеже бог по-късно реши и направи родство между кралството ми и превисокия цар на гърците, [който] и стана родител на кралството ми и ми подари скопската страна, затова от своя страна кралството ми написа този хрисовул за извършеното дарение и за утвърждение. Така също кралството ми измоли от господин баща ми и светия цар да се направи златопечатно писмо от страна на неговото свето царство за потвърждение в бъдещите векове, така че манастирът, наречен Хилендар, да притежава гореспоменатия скит с всичките права и с имотите, които е имал от онзи ктитор загорянин [Прибо] или който някой после му е прибавил, а именно: най-първо лозето край черквата, което тя е насадила, и черковните хора, които работят лозето или каквото биха искали да насадят, и в село Вораша закупена земя [купленица] на четири места по 100 къбла, и край Петков кръст наследствена земя [задушна] 15 къбла, и около Тморане 26 зевгара ниви.

II. И все пак кралството ми видя, че малко земя има скитът „Света Петка“; но намери се земя от другата страна на [река] Велика [Вардар] около [село] Свинови, имот [купленица] на ктитора на този скит, протосеваст Прибо, която е била заграбена от временни владелци, та като я намери кралството ми, взех я към царската и я изисках, защото не е ничия бащина, но я е купил протосеват Прибо от [лицата] Арбел и Калогюрги, и отделих от тази земя и дадох на манастира триста големи къбла, а останалото запазих в царската [земя]. И ето междите на тази земя: от горния край до Братилец, до върбата, до Цръквище, а от Цръквище до царския път и тук е междникът [граничният камък]; и от долния край до тополата и до пътя, който отива към Тавор, и тук междник; и през пътя към крушата.

III. И така също кралството ми прибави към това гора да си секат лазове [пътеки? сечища?] и каквото са разчиствали черковните хора. И ето междите в гората: до Манотиното селище и през хълма до Сушица и до Липц Гръдоманов.

IV. Ето и черковните хора, които даде кралството ми на манастира: Десислав и зет му Рад, Ян, Берислав, зет му Драгия и другия му зет Тудор, Драгослав, зет му Витан, Смед, Станко, шурея му Добре, Братиян, Кириак, баджанака му Драгия – всичките тези са отроци. Ето и париците: Гръд, сина му, ковача Стан и зет му Драгия, Нико и зет му Добрен, Блазко, Мирен, брат му Ртат, Братко, Пръве, Грозен, Добре и брат му Драгия, Негослав, Братослав, Беро, Драгослав и зет му Иванко, Волен и брат му Стан и зет му Драгия, Сръдан, Никола, Калиман, Владец, Него, Тихо, Коста, Стан, Радин, Влад баджанака, вдовицата Момена с шестте ѝ деца, другата вдовица, жената на Братослав с шестте ѝ деца.

V. И към това даде кралството ми милост на този скит с всичките му хора да е свободен от всякакви тегоби, малки и големи, които стават в съответното време към града и из полето.

VI. И да не доплащат никакви данъци, малки или големи, нито за земите, нито за сградите, а също и оброк.

VII. И да не им се изисква царското злато (?).

VIII. И градският кефалия да няма там власт, нито някой друг владетел.

IX. И ако някой владетел, който и да е, дори от моите сродници, влезе там и задържи нещо, да плати на кралството ми 12 вола [волии?].

X. И това дарение прибави кралството ми за успокоение на братята от дома, [поставен] на Богородица Хилендарска, така че, който даде бог да господства след кралството ми – било синът на кралството ми, било сродник на кралството ми, било друг някой – и да владее скопската страна, ако някой дръзне и наруши този мой запис, да му отмъсти пречистата Богородица Хилендарска на страшния съд Христов и да бъде прокълнат от дванайсетте върховни свети апостоли и от седемдесетте [апостоли] и от триста и осемнадесетте отци, [членове] на първия [църковен] събор в Никея, и от господаря ми свети Симеон, и от кир Сава, и от мене грешния да бъде проклет в този век и в бъдещия.

Стефан Урош, в Христа бога благоверен крал и самодържец на всички сръбски и поморски земи.^[2]

Източници

• Jireček, Constantin (1899), "Briefe des Kaisers Laskaris II", Archiv für slawische Philologie (Berlin: Weidmann) XXI, OCLC 655862356
• Korablev, B. (1915), Actes de Chilandar slaves. Deuxième partie publiés par В. Korablev, "Actes de Chilandar, publiés par le R. P. Louis Petit et В. Korablev", ВИЗАНТІЙСКІЙ ВРЕМЕННИКЪ, Приложеніе къ XIX тому. № 1., Actes de l’Athos. V: 400 – 402
• Грујиђ, Радослав М. (1933), "Протосеваст Прибо, властелин у скопској области прве половине XIII", Гласник Скопског Научног Друштва 12: 269 – 271
• Илиевска, К.; Милкпвиќ-Пепек, П.; Мошин, В.; Николовска, С.; Ношпал-Никуљска, Н.; Петров, К.; Славева, Лидија.; Томовски, Т. (1975), „Споменици за средновековната и поновата историја на Македонија“, Том I, Скопје, pp. 251 – 260
• Мошин, Владимир (1938), "Повеља краља Милутина Карејској ћелији 1318 године", Гласник Скопског Научног Друштва 19: 59 – 71
• Мошин, Владимир (1971), "Повеља краља Милутина – дипломатичка анализа", Историјски часопис 18: 53 – 86
• Мошин, Владимир; Ћирковић, Сима; Синдик, Душан (2011), „Зборник средњовековних ћириличких повеља и писама Србије, Босне и Дубровника. Књ. 1, 1186 – 1321.“, Том 9 от Извори за српску историју / Историјски институт, Београд ; књ. 9. Ћирилички извори ; књ. 1, Београд, pp. 331 – 333, ISBN 978-86-7743-090-0
• Петров, Петър; Гюзелев, Васил (1978), „Христоматия по история на България“, Том 2, Издателство Наука и култура, pp. 205 – 207
• Грамота на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от около 1300 г. // История на Света. 15 декември 2016. Посетен на 25 октомври 2020.

1. С някои изключения, текстът на оригинала тук е по: Славева, 1975: 255 – 260
2. Превод на П. Илчев, цит. по:Петров, Гюзелев, 1978: 205 – 207; Грамота на сръбския крал Стефан Урош II Милутин от около 1300 г. // История на Света. 15 декември 2016. Посетен на 25 октомври 2020.