Ме препаднале гърци евзони
на първио ден на Богородица,
да ми собрали свички селяни,
на среде село да 'и опитват,
да 'и опитват за комити:
- Сега за сега нема комити,
да му нарачеле седум печила,
товар ми млеко да му занеси,
да му занеси долу Кушково.
Кузо ми вшал, Кузо войвода.
Колку излегла баба Кузовица,
месо да му носи, млеко да му носи,
млеко да му носи на авзоните,
там да ми носи, тия да яди.
Кузо е вишал дека ми йоди,
со товар млеко, седум печила.
Викнал е Кузо на нейна чета:
- Удрите деца, да 'и искорниме,
проклети гърци месо да не яди,
месо да ни яди, млеко да не пие.
Войвода викнал на нейна чета:
- Февгайте педя, да не не скотосан,
пали вулгари, дебели глави.
Тамо се нашол еден ми старец.
- Бре, дело Яно, дека да бегаме?
Пиясо стопило, тамо да ойте.
Песен от село Прекопана. Публикувана в:
"Македонски народни песни од Леринско. Тръпко Бицевски. Скопjе, Институт за фолклор "Марко Цепенков", 1995. Правописът е предаден с българска кирилица.