Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Март (Иван Вазов).
По дървя усмихнаха се пъпки,
а кокиче бяло прецъфтя:
иде пролет нова с бързи стъпки,
идат птичи песни и цветя!
По балкана преспи, кат закръпки
по порфира; скоро ще и тя
цвят зелен сдобий; вред тихи тръпки
от живот; лъх топъл прилетя.
Душо, що си тъй печална? Що си
в траур още, кат по мил мъртвец?
Пролетта за теб цветя не носи,
нито песни… Зима без конец
ти очакваш… Мислиш и копнееш.
Слънце, сгрей я! — Няма да я сгрееш!
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
