Малцината

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Малцината
Автор: Уинстън Чърчил
Произнесена в Камарата на общините, Уестминстър, на 20 август 1940 г.


Почти година е изминала откакто започна войната и е естествено за нас, мисля, да поспрем за малко в нашето пътуване на този километричен камък и да огледаме мрачното, широко поле. Полезно е също да се сравни първата година на тази втора война срещу германската агресия с нейната предшественица отпреди четвърт век. Макар тази война всъщност да е само продължение на миналата, в нейния характер са видни много големи различия. В миналата война милиони мъже се биха като хвърляха огромни маси стомана едни срещу други. „Мъже и снаряди“ бе викът и огромно клане бе резултатът. В тази война нищо от този вид още не се е появило. Тя е конфликт на стратегия, на организация, на технически апарат, на науката, механиката и бойния дух. Британските жертви в първите 12 месеца на Великата война възлизаха на 365 000. В тази война, благодарен съм да кажа, британските убити, ранени, пленени и изчезнали, включително цивилни, не надвишават 92 000 и от тези голяма пропорция са живи като военнопленници. Поглеждайки по-нашироко, може да се каже че из Европа, за един мъж убит или ранен през първата година, може би пет бяха убити или ранени през 1914-1915 г.


Клането е само малка част, но последствията за воюващите са дори по-смъртоносни. Видяхме велики страни с мощни армии зачеркнати от понятно съществуване за няколко седмици. Видяхме Френската република и прочутата Френска армия бити в пълно и тотално подчинение с по-малко жертви, отколкото понесоха във всяка една от половин дузина битки от 1914-18 г. Цялото тяло – понякога може почти да изглежда душата – на Франция, се е поддало на физически ефекти несравнимо по-малко ужасни от онези, претърпени с твърдост и неустрашима сила на волята преди 25 години. Макар до настоящето загубата на живот да е милостиво намалена, решенията, достигнати в хода на борбата са дори по-дълбоки за съдбата на нации от каквото и да било, случило се от варварски времена. Правят се ходове по научните и стратегически дъски, предимства се печелят с механични средства, в резултат на които десетки милиони мъже стават неспособни на по-нататъшна съпротива или преценяват, че не са способни на по-нататъшна съпротива и страховита игра на шах преминава от шах на мат, от което нещастните играчи изглеждат неумолимо обвързани.


Има една друга по-очевидна разлика от 1914 г. Целите воюващи нации са въвлечени, не само войниците, но цялото население, мъже, жени и деца. Фронтовете са навсякъде. Окопите се копаят в градовете и по улиците. Всяко село е укрепено. Всеки път е препречен. Фронтовата линия минава през фабриките. Работниците са войници с други оръжия, но същия кураж. Това са големи и отличителни промени от това, което мнозина от нас видяха в борбата от преди четвърт век. Изглежда има всички причини да се вярва, че този нов вид война е добре пригоден към гения и ресурсите на британската нация и на Британската империя и че щом веднъж подобаващо се оборудваме и подобаващо започнем, война от този вид ще бъде по-благоприятна за нас от печалните масови кръвопролития на Сома и Пашендал. Ако е случай цялата страна да се бие и да страда заедно, това трябва да ни подхожда, тъй като сме най-единната от всички нации, тъй като влязохме във войната по националната воля и с отворени очи и защото сме отгледани в свобода и индивидуална отговорност и са продуктите, не на тоталитарно еднообразие, а на толерантност и разнообразие. Ако всички тези качества се обърнат, както се обръщат, към изкуствата на войната, може да бъдем способни да покажем на врага доста неща, за които още не се е сетил. Тъй като германците изгониха евреите и снижиха техническите си стандарти, нашата наука определено е пред тяхната. Нашето географско положение, господството над морето и приятелството на Съединените щати ни позволяват да черпим ресурси от целия свят и да произвеждаме оръжия на войната от всякакъв вид, но особено от суперфините видове и в мащаб досега практикуван само от Нацистка Германия.


Хитлер сега се е разпрострял над Европа. Нашите офанзивни пружини бавно се стягат и ние трябва решително и методично да се подготвим да се подготвим за кампаниите на 1941 и 1942 г. Две или три години не са дълго време, дори в нашите кратки, несигурни животи. Те са нищо в историята на нацията. И когато правим най-доброто нещо на света и имаме честта да бъдем единственият защитник на свободите на цяла Европа. Не трябва да ни се свидят тези години или да се уморим докато се трудим и борим през тях. Не следва, че нашите енергии в бъдещи години ще бъдат изключително ограничени до отбрана на нас и нашите имущества. Много възможности може да са отворени за амфибийна сила и ние трябва да сме готови да се възползваме от тях. Един от начините да се доведе тази война да скоростен завършек е да се убеди врага, не чрез думи, а чрез дела, че ние имаме и волята и средствата, не само да продължим неопределено дълго, но да нанасяме тежки и неочаквани удари. Пътят към победата може да не е толкова дълъг, колкото очакваме. Но нямаме право да разчитаме на това. Дали ще е дълъг или къс, неравен или гладък, ние възнамеряваме да достигнем целта на нашето пътуване.


Наше намерение е да поддържаме и прилагаме стриктна блокада не само на Германия, но и на Италия, Франция и всички други страни, които са попаднали под германска власт. Прочетох във вестниците, че хер Хитлер също е обявил строга блокада на Британските острови. Никой не може да се оплаче от това. Спомням си, че кайзерът го направи през миналата война. Това, което действително би било въпрос на общо оплакване е, ако удължехме агонията на цяла Европа като позволявахме да влиза храна, която да храни нацистите и да помага на военното им усилие или да позволяваме храна да влиза за покорените народи, която със сигурност би била ограбена от тях от техните нацистки завоеватели.


Има много предложения, основани на най-възвишени мотиви, че трябва да се позволи на храна да преминава блокадата за облекчаване на тези населения. Съжалявам, че трябва да откажем тези молби. Нацистите заявяват, че са създали нова единна икономика в Европа. Те многократно са заявявали, че притежават изобилни запаси с храна и че могат да хранят пленените си народи. В германско предаване от 27 юни бе казано, че докато планът на г-н Хувър да облекчи Франция, Белгия и Холандия заслужава похвала, германските сили вече са предприели необходимите мерки. Ние знаем, че в Норвегия, когато германските войски влязоха имаше хранителни припаси за една година. Знаем, че Полша, макар и не богата страна, обикновено произвежда достатъчно храна за народа си. При това другите страни, в които е нахлул хер Хитлер всички държаха значителни запаси, когато германците влязоха и са самите, в много случаи, доста значителни производители на храна. Ако всичката тази храна не е в наличност сега, то може да е само защото е била изнесена, за да храни народа на Германия и да му даде увеличени дажби – за промяна – през последните няколко месеца. В този сезон на годината и в идните месеци има най-малък шанс за недостиг, тъй като реколтата току що е прибрана. Единствените фактори, които могат да създадат глад в която и да е част на Европа, сега и през идната зима ще бъдат германските износи или германския провал да разпределят запасите, с които разполагат.


Има друг аспект. Много от най-ценните храни са съществени за производството на жизнените военни материали. Мазнини се използват за направата на експлозиви. От картофи се прави алкохол за моторен спирт. Пластмасовите материали, толкова широко използвани сега за производството на самолети се правят от мляко. Ако германците използват тези суровини, за да им помогнат да бомбардират нашите жени и деца, вместо да хранят населенията, които ги произвеждат, може да сме сигурни, че внесените храни ще отидат по същия път, пряко или непряко, или ще бъдат използвани да облекчат врага от отговорностите, които толкова произволно е приел. Нека Хитлер понесе отговорностите си напълно и нека народите на Европа, които пъшкат под игото му да подпомогнат по всякакъв начин идването на деня, когато това иго ще бъде пречупено. Междувременно ние можем и ще уредим предварително бързото влизане на храна във всяка част на поробената област, когато тази част е била напълно прочистена от германски сили и автентично е възвърнала свободата си. Ние ще направим най-доброто, на което сме способни, да насърчим натрупването на хранителни запаси по целия свят, така че винаги да бъдат държани пред очите на Европа, включително – казвам нарочно – пред германския и австрийския народ, сигурността че разбиването на германската сила ще им донесе на всички незабавна храна, свобода и мир.


Доста повече от половин година е изминала откакто новото правителство дойде на власт в тази страна. Какъв бедствен порой се изсипа над нас оттогава! Доверчивите холандци завладени, техният обичан и уважаван суверен прокуден в изгнание; мирният град Ротердам сцена на на клане, толкова отвратително и брутално, колкото което и да е от Тридесетгодишната война; Белгия нападната и победена, нашият собствен прекрасен Експедиционен корпус, който крал Леополд извика за свое спасение, отрязан и почти пленен, избягвайки, както изглежда, само по чудо и със загубата на цялото си оборудване; нашият съюзник, Франция, извън; Италия вътре срещу нас; цяла Франция под властта на врага; всичките ѝ арсенали и огромни маси от военен материал преобърнати или преобратими за употреба от врага; марионетно правителство установено във Виши, което може във всеки момент да бъде принудено да стане наш враг; цялото западно крайбрежие от Северния нос до испанската граница е в германски ръце; всички пристанища, всички летища на този огромен фронт са използвани срещу нас като потенциални трамплини за нашествие. Освен това, германските въздушни сили, числено толкова превъзхождащи нашите, са доведени толкова близко до нашия остров, че това, от което много се ужасявахме е дошло и враждебните бомбардировачи не само достигат нашите брегове за няколко минути и от много посоки, но могат да бъдат ескортирани от техните изтребители. Ами че, сър, ако бяхме конфронтирани в началото на май от такава перспектива, би изглеждало невероятно, че на края на период на ужас и бедствие или в тази точка на период на ужас и бедствие, ние ще стоим изправени, сигурни в себе си, господари на съдбата си и с убеждението за крайна победа, горяща непотушимо в сърцата ни. Малцина биха вярвали, че можехме да оцелеем, никой не би вярвал, че днес не само ще се чувстваме по-силни, но всъщност ще бъдем по-силни от всякога.


Нека видим какво се е случило от другата страна на везните. Британската нация и Британската нация, намирайки се сами, стояха несмутени срещу бедствието. Никой не трепна или се поколеба; нещо повече, някои, които пред мислеха за мир, сега мислят само за война. Нашият народ е единен и решен, както никога. Смъртта и опустошението са станали малки неща, сравнени със срама на поражението или провала в дълга. Не можем да кажем какво лежи напред. Може дори по-големите изпитания да лежат пред нас. Ние ще се изправим пред каквото и да идва към нас. Ние сме сигурни в себе си и в своята кауза и това е върховният факт, който се е появил в тези месеци на изпитание.


Междувременно сме укрепили не само сърцата си, но и нашия остров. Ние сме превъоръжили и преизградили армиите си до степен, която би била считана за невъзможна до преди няколко месеца. Прекарали сме през Атлантика през месец юли, благодарение на приятелите ни там, огромна маса муниции от всякакъв вид: оръдия, пушки, картечници, патрони и снаряди, всички сигурно акостирали, без загубата на оръдие или патрон. Производството на нашите фабрики, работещи, както не са работили никога преди, се е изляло към войниците. Цялата Британска армия е у дома. Повече от 2 000 000 решени мъже имат пушки и щикове в ръцете си тази вечер и три четвърти от тях са в редовни военни формирования. Никога не сме имали армии като тези на нашия остров във военно време. Целият остров е настръхнал срещу нашественици, от морето или от въздуха. Както обясних на Камарата в средата на юни, колкото е по-силна армията ни у дома, толкова по-голяма трябва да бъде нахлуващата експедиция, а колкото по-голяма е експедицията, толкова по-лесна би била задачата на флота в откриването на нейното събиране и в прехващането и унищожението ѝ в преминаването. И толкова по-голяма би била трудността да се хранят и снабдяват нашествениците, ако дори акостираха, в зъбите на продължителна морска и въздушна атака над техните комуникации. Всичко това е класическа и уважавана доктрина. Както в дните на Нелсън, максимата е валидна: „Първата ни линия на отбрана са пристанищата на врага.“ Сега въздушното разузнаване и фотография са донесли на стар принцип нова и могъща помощ.


Нашият флот е далеч по-силен, отколкото беше в началото на войната. Големият поток на ново строене, започнато при избухването сега започва да идва. Надяваме се, че приятелите ни отвъд океана ще ни изпратят навременно подкрепление, за да се скъси разстоянието от мирните флотилии от 1939 и военните флотилии от 1941 г. Няма трудност за изпращането на такава помощ. Моретата и океаните са отворени. Подводниците се удържани. Магнитната мина, до настоящето време, е ефективно овладяна. Търговският тонаж под британски флаг, след година на неограничена подводна война, след осем месеца на интензивна минна атака, е по-голям, отколкото, когато започнахме. Ние имаме, в допълнение, под наш контрол поне 4 000 000 тона плавателни съдове от пленените страни, които са намерили убежище тук или в пристанищата на империята. Нашите запаси от храни от всякакъв вид са далеч по-изобилни отколкото по дните на мира и голяма и растяща програма за производство на храна е в ход.


Защо казвам всичко това? Не, със сигурност, за да се хваля; не, със сигурност, за да давам най-малката подкрепа на самодоволството. Опасностите, срещу които сме изправени все още са огромни, но също така са нашите предимства и ресурси. Разказвам ги, защото хората имат право да знаят, че има солидни основания за увереността, която чувстваме и че имаме добри причини да се считаме за способни, както казах в много мрачен час преди два месеца, да продължим войната, „ако е необходимо сами, ако е необходимо за години.“ Казвам го също, защото фактът, че Британската империя стои непобедима и че срещу нацизма все още има съпротива ще запали отново искрата на надеждата в гърдите на стотици милиони угнетени и отчайващи се мъже и жени из цяла Европа и далеч отвъд пределите ѝ и че от тези искри скоро ще дойде пречистващ и поглъщащ огън.


Великата въздушна битка, която се води над този остров през последните няколко седмици скоро достигна висока интензивност. Прекалено е рано да се опитваме да определяме граници както на нейния мащаб, така и на нейната продължителност. Трябва със сигурност да очакваме, че по-големи усилия ще бъдат направени от врага от всички, които е положил досега. Враждебни летища все още се развиват във Франция и в Ниските страни и придвижването на ескадрили и материали за нападение над нас все още протича. Твърде е ясно, че хер Хитлер не може да признае поражение в своето въздушно нападение над Великобритания без да е претърпял най-сериозни наранявания. Ако в края на краищата неговите хвалби и смразяващи кръвта заплахи и зловещи разкази, разтръбявани по света за щетите, които е нанесъл, за огромния брой наши въздушни сили, които е свалил, така казва, с толкова малко загуба за себе си; ако след истории за паникьосаните британци, смазвани в дупките си, проклинащи плутократското правителство, което ги е довело до такова тежко положение – ако след всичко това цялата му въздушна яростна атака е принудено след известно време усмирено да се изчерпи, репутацията на фюрера за вярност на изказванията може силно да бъде накърнена. Можем да сме сигурни, следователно, че той ще продължи докато има силата да го прави и докогато всякакви грижи, които може да има относно Руските военновъздушни сили, му позволяват.


От друга страна условията и хода на боевете досега са били благоприятни за нас. Аз казах на Камарата преди два месеца, че докато във Франция за нашите изтребители беше обичайни да нанасят загуби от две или три към едно над германците и в боевете при Дюнкерк, който беше един вид ничия земя, загуба от около три или четири към едно, ние очаквахме, че при атака над този остров ще достигнем по-високо съотношение. Това определено стана истина. Трябва също да се помни, че всички вражески машини и пилоти, които са свалени над нашия остров или над моретата, които го обикалят, са или унищожени или пленени, докато значителна част от нашите машини, а също и нашите пилоти, са спасени и скоро отново влизат в действие.


Огромна и възхитителна система за спасяване, управлявана от Министерството за производство на самолети, осигурява най-бързото завръщане на бойната линия на повредени машини и най-предвидливата и скоростна употреба на всички резервни части и материали. В същото време прекрасното – не, поразителното – увеличаване в производството и поправянето на британски самолети и двигатели, които лорд Бийвърброк е постигнал с гений на организацията и импулса, което изглежда като магия, ни е дало препълнени запаси от всички видове самолети и все по-растящ поток на производство, както в количество, така и в качество. Врагът е, разбира се, далеч по-многоброен от нас. Но нашето ново производство вече, както съм посъветван, в голяма степен превишава неговото, а американското производство тепърва започва да се влива. Факт е, както виждам от ежедневните си донесения, че нашите сили от бомбардировачи и изтребители сега, след всичките тези боеве, са по-големи от когато и да било. Вярваме, че ще можем да продължим въздушната борба неопределено и колкото иска врага, а колкото по-дълго продължава, толкова по-бързо ще е нашето приближаване, първо до паритет, а после към онова превъзходство във въздуха, на което в голяма мярка зависи решението на войната.


Признателността на всеки дом в нашия остров, в нашата империя и действиотелно из целия свят, с изключение на жилищата на виновните, се отправя към британските авиатори, които, неустрашени от неравенството, неизтощени в тяхното постоянно предизвикателство и смъртоносна опасност, обръщат прилива на Световната война със своята доблест и със своята отдаденост. Никога в полето на човешкия конфликт толкова много не е било дължано от толкова мнозина на толкова малцина. Сърцата ни се отправят към пилотите на изтребители, чиито блестящи действия виждаме със собствените си очи ден след ден, но не трябва никога да забравяме, че през цялото време, нощ след нощ, месец след месец, нашите бомбените ескадрили пътуват дълбоко в Германия, откриват целите си в тъмнината чрез най-висше навигационно умение, прицелват атаките си, често под най-тежък огън, често със сериозни загуби, с преднамерено внимателно различаване и нанасят разтърсващи удари над цялата техническа и военнотворческа структура на нацистката мощ. На никоя част от кралските въздушни сили не пада тежестта на войната по-тежко, отколкото на дневните бомбардировачи, които ще играят безценна роля в случай на нашествие и чиято непоколебима усърдност е било необходимо междувременно в многобройни случаи да се удържа.


Ние сме способни да проверим резултатите от бомбардирането на военни цели в Германия, не само от доклади, които ни достигат от много източници, но също, разбира се, от фотография. Без колебание казвам, че този процес на бомбардиране на военните индустрии и комуникации на Германия и въздушните бази и складови депа, от които сме нападани, който процес ще продължи във всеувеличаващ се мащаб до края на войната и може след още една година да достигне мащаб, за който дотук не е мечтано, позволява един от поне най-сигурните, ако не и най-краткият, от всички пътища към победата. Дори и ако нацистките легиони застанат триумфално на Черно море или дори на Каспийско, дори и Хитлер да бъде на портите на Индия, не би му било изгодно за нищо, ако в същото време целият икономически и научен апарат на германската военна мощ лежи разбит и смазан у дома.


Фактът, че нашествието на този остров в голям мащаб е станало далеч по-трудна операция с всяка седмица, която е изминала откакто спасихме армията си при Дюнкерк и нашият много голям превес в морски сили ни позволява да насочим очите си и да насочим силите си все повече към Средиземно море и срещу този друг враг, който без ни най-малка провокация, студено и предумишлено, за алчност и печалба, прониза Франция в гърба в момента на нейната агония и сега марширува срещу нас в Африка. Отстъпничеството на Франция, разбира се, е за нас дълбоко пакостно за нашата позиция в това, което наричаме, малко странно, Средния изток. В отбраната на Сомалиленд например, разчитахме на силни френски сили, които да нападнат италианците от Джибути. Разчитахме също на използването на френски морски и въздушни бази в Средиземно море и особено на Северноафриканския бряг. Разчитахме на Френския флот. Въпреки че континентална Франция беше временно превзета, нямаше причина Френския военноморски флот, значителни части от Френската армия, Френските военновъздушни сили и Френската империя отвъд морето да не продължат борбата на наша страна.


Защитени от съкрушителна военноморска мощ, притежаваща безценни стратегически бази и изобилни запаси, Франция можеше да остане един от големите воюващи в борбата. Правейки това, Франция би продължила непрекъснатостта на своя живот и Френската империя можеше да напредне заедно с Британската империя за спасяването на независимостта и целостта на Френската родина. В нашия собствен случай, ако бяхме поставени в ужасната позиция на Франция, евентуалност сега за щастие невъзможна, въпреки че, разбира се, щеше да бъде дългът на всички военни лидери да се бият тук до края, също щеше да е техен дълг, както посочих в речта си от 4 юни, да се погрижат колкото е възможно повече за военноморска сигурност на Канада и нашите Доминиони и да се осигури те да имат средствата да продължат борбата отвъд моретата. Повечето от другите страни, които са превзети от Германия за настоящето време упорстват храбро и предано. Чехите, поляците, норвежците, холандците, белгийците все още са в полето, с меч в ръка, признати от Великобритания и Съединените щати като единствените власти и законни правителства на техните съответни страни.


Че единствена Франция трябва да лежи просната в този момент е престъпление, не на велика и благородна нация, а на тези, които се наричат „хората от Виши“. Ние имаме дълбока симпатия към френския народ. Нашето старо другарство с Франция не е мъртво. В генерал де Гол и неговата доблестна група, това другарство приема ефективна форма. Тези свободни французи са осъдени на смърт от Виши, но ще дойде денят, толкова сигурно, колкото слънцето ще изгрее утре, когато техните имена ще бъдат държани в почит и техните имена ще бъдат гравирани в камък по улиците и селата на Франция възстановена в освободена Европа до пълната си свобода и древна слава. Но това убеждение, което чувствам за бъдещето не може да повлияе на непосредствените проблеми, пред които сме изправени в Средиземноморието и в Африка. Беше решено известно време преди започването на войната да не се отбранява протекторатът Сомалиленд. Тази политика бе променена в ранните месеци на войната. Когато французите се предадоха и когато нашите малки сили там, няколко батальона, няколко оръдия, бяха нападнати от всички италиански войски, почти две дивизии, които преди това бяха изправени срещу французите в Джибути, беше правилно на изтеглим подразделенията си, фактически незасегнати, за действия другаде. Много по-големи операции без съмнение предстоят на Средноизточния театър и аз със сигурност няма да се опитвам да дискутирам или предвещавам техният вероятен ход. Ние имаме големи армии и много средства за тяхното подкрепление. Имаме пълно морско господство в източното Средиземноморие. Възнамеряваме да направим най-доброто, на което сме способни, за да дадем добър отчет за себе си и да изпълним предано и решително всичките си ангажименти и задължения в тази част на света. Повече от това не мисля, че Камарата би искала да кажа в настоящето време.


Доста много хора ми писаха, за да ме помолят да направя в този случай по-пълно заявление на нашите военни цели и на вида мир, който искаме да сътворим след войната, отколкото беше направено в много значителната декларация, направена рано през есента. Оттогава сме намерили обща кауза с Норвегия, Холандия и Белгия. Признали сме чешкото правителство на д-р Бенеш и сме казали на генерал де Гол, че нашият успех ще доведе до възстановяването на Франция. Не мисля, че би било мъдро в този момент, докато битката бушува и войната е вероятно все още е в ранния си етап, да се отправим на подробни размишления за бъдещата форма, която трябва да бъде дадена на Европа или за новите сигурности, които трябва да бъдат уредени, за да се пощади човечеството от нещастията на трета световна война. Почвата не е нова, тя често е била прекосявана и изследвана и много идеи се държат за нея общо от всички добри хора и всички свободни хора. Но преди да можем да предприемем задачата на възстановяването трябва не само да сме убедени самите, но трябва да убедим всички други страни, че нацистката тирания ще бъде окончателно пречупена. Правото да се направлява хода на световната история е най-благородната награда на победата. Ние все още вървим трудно нагоре по хълма, все още не сме достигнали билото му; не можем да огледаме пейзажа или дори да си представим какво ще бъде неговото състояние, когато онази бленувана утрин дойде. Задачата, която лежи непосредствено пред нас е едновременно по-практична, по-проста и по-неприветлива. Надявам се – действително, моля се – че няма да бъдем намерени недостойни за нашата победа, ако след тежък труд и премеждия тя ни е дадена. За останалото трябва да спечелим победата. Това е задачата ни.


Има обаче една посока, в която можем да видим малко по-ясно. Трябва да мислим не само за себе си, но и за трайната сигурност на каузата и принципите, за които се бием и за дългото бъдеще на Британската общност на нации. Преди няколко месеца достигнахме заключението, че интересите и на Съединените щати и на Британската империя изискват Съединените щати да имат съоръжения за морската и въздушна отбрана на Западното полукълбо срещу нападението на нацистка сила, която може да е придобила временен, но продължителен контрол над голяма част от Западна Европа и нейните огромни ресурси. Следователно решихме спонтанно и без да бъдем молени или да ни бъде предложен някакъв стимул, да информираме правителството на Съединените щати, че ще се радваме да предоставим такива отбранителни съоръжения на тяхно разположение като отдадем под наем подходящи обекти в нашите Трансатлантически владения за тяхната по-голяма сигурност срещу неизмеримите опасности на бъдещето. Принципът на свързване на интереси за общи цели между Великобритания и Съединените щати се беше развил дори преди войната. Различни споразумения бяха сключени за определени малки острови в Тихия океан, които бяха станали важни като точки за зареждане с гориво. В цялата тази мисловна линия се намерихме в много близка хармония с правителството на Канада.


Скоро научихме, че безпокойство се чувства също в Съединените щати за тяхната въздушна и морска отбрана на техния Атлантически бряг и президентът Рузвелт наскоро направи ясно, че би искал да обсъди с нас и с доминиона Канада и с Нюфаундленд развитието на американски военноморски и военновъздушни съоръжения в Нюфаундленд и в Западните Индии. Няма разбира се никакъв въпрос за прехвърляне на суверенитет – това никога не е било предложено – или за каквото и да е действие, предприето без съгласието или срещу желанията на разните засегнати колонии, но от наша страна, правителството на Негово величество, сме напълно склонни да предоставим тези съоръжения на Съединените щати на основата на 99-годишен наем и ние се чувстваме сигурни, че нашите интереси, не по-малко от техните и интересите на самите колонии и на Канада и на Нюфаундленд ще бъдат обслужени по този начин. Това са важни стъпки. Несъмнено този процес означава, че тези две велики организации на англоговорящите демокрации, Британската империя и Съединените щати ще трябва някак да бъдат смесени в някои от техните работи за взаимно и общо преимущество. От моя собствена страна, гледайки напред към бъдещето, не гледам на процеса с някакви опасения. Не бих могъл да го спра, дори и да исках; никой не може да го спре. Като Мисисипи, той просто продължава да тече. Нека да тече. Нека да потече в пълно наводнение, неумолимо, неудържимо, благотворно, към по-обширни земи и по-добри дни.