Македонскый-тъ Въпросъ

Македонскый-тъ Въпросъ
Автор: Петко Славейков

Статия на Петко Рачов Славейков във вестник Македонія, издаван в Цариград, година V, бр. 3 от 18.I.1871 г.
Транскрипция от оригинала на вестника, взета от факсимилно копие от Архивот на Македонија. Изданието от 1981 г. със съвременен български правопис е достъпно в статията „Македонският въпрос“ Факсимилето е точна версия от оригинала

Македонскый-тъ Въпросъ

Факсимиле от първата страница на статията

Най-послѣ Македонскый-тъ въпросъ излѣзе наявѣ и ся показа в печатъ-тъ. Ный казвамы най-послѣ, защото този въпросъ не е нова работа. Ный смы го зачували още отъ прѣди дестина годины от нѣкои изъ Македоніѭ. Изнай-напрѣдъ зехмы думы-тъ на тѣзи млады патріоты като за шегѫ и за подплахѫ въ горещинѫтѫ на нашитѣ не толкозь серіозны прѣпираніа. Така и мысляхмы ный до прѣди еднѫ двѣ годины, когато новы разговоры с нѣкои Македонцы ни показахѫ, че работата не е само голы думи, но мысълъ, коѭто мнозина искатъ да прѣкаратъ въ животътъ. И жално, и тежко ни бѣше да слушамы таквызи думы, но ный не ся рѣшихмы да говоримъ за тѣхъ прѣзъ печатътъ, защото ни са виждаше работа доста деликатна, и особено за въ обстоятелствата които прѣкарвахмы. Днесь този въпросъ излезе вече на пазарь благодареніе на неосмотреливостьтѫ на едного от събратіята ни, и ный смы вече принудены щемъ не щемъ да ся обадимъ.

Ный пакъ не щѣхмы да говоримъ никога за този въпрос, ако беше състоялъ само въ отдѣленіето на учебнытѣ книгы, защото ный невидимъ врѣдѫ в това, дѣто нѣкои желаѭт да ся учатъ дѣца-та на бащиното си нарѣчіе; напротив, ный видимъ въ това единъ знакъ на свѣстяваніе. Първоначалното прѣподаваніе само тогазь быва плодотворно, когато става на языкъ, който разбиратъ дѣцата. Всичката вина тука, че не ся избира единъ такъвъ пѫтъ, който да докара не раздѣленія въ нарѣчіята, но съединеніе, съгласіе. Колкото е крыво да ся учатъ Македончетата по нарѣчіето на горнитѣ българи, толкозь е криво и това дѣто да ся дроби языкътъ въ училищата на всякаквы нарѣчія и всякой да слѣдва своето, без най-малко вниманіе къмъ другытѣ. Въ такъвъ случай всяко нарѣчіе трѣба да има своѭ книжевностъ и никоя да не достигне онова състояніе което трѣба да има като книжевностъ на цѣлъ народъ. Разлика въ нарѣчіята има у всичкытѣ европейскы народы, и даже много по голѣма отъ колкото у насъ; но ни единъ отъ тѣзи народы не е помыслялъ да раздроби учебныйтъ си языкъ на множество нарѣчія и литературы. Тѣ сѫ избрали единъ срѣденъ пѫтъ и сѫ пріели само единъ учебенъ языкъ, който е вече по-напрѣднѫлъ въ тѣхъ. Това трѣбаше да направимъ и ный. Отъ всичкытѣ нарѣчія трѣбаше да изберемъ едно срѣдне, което да бѫде понятно на всичкытѣ области, и на него да учимъ дѣцата си. Това ще бѫде и право, и разумно, и полезно, защото ще упази единството на нашій народъ.

Само послѣднето обстоятелство е доста да ны прѣдпази от всяко раздробеніе на нашѫтѫ бѣднѫ книжнинѫ и да ны повдигне срѣщу онѣзи, които искатъ, таквози разделение. Но когато въ раздробеніето влазятъ и другы цѣли, цѣли за раскѫсваніе на неустроенныйтъ още нашь народъ, тогазь всякой имя длъжность да ся противи на таквози зло. Таквази цѣль ся виждатъ да иматъ нѣкои отъ Македонскытѣ наши братія и тѫзи цел крыѭтъ тѣ подъ булото на языка и на неговытѣ нарѣчія; за това си позволявамы и ный да кажемъ нѣщо за Македонскый въпросъ.

Много пѫтя смы чували отъ Македонистытѣ, че тѣ не были Българе, но Македонцы, потомцы на древнытѣ Македонцы, и всякога смы чакали нѣкаквы докозателства на това, безъ да гы дочакамы. Македонистытѣ никога не сѫ ни показвали основаніята на таквозито си мнѣніе. Тѣ упорствуватъ въ своето Македонско происхожденіе, което никакъ не могѫтъ да прокаратъ, до дѣто трѣба. Ный смы прочитали въ Исторіѭтѫ, че въ Македоніѭ е живѣлъ единъ малъкъ народъ Македонцы; но въ неѭ никѫдѣ не смы намѣрили ни що сѫ были тѣзи Македонцы ни отъ какво племе са происхождали, а малкото нѣкои Македонскы думи спазени у нѣкои гръцкы списатели съвсѣмъ отричатъ таквызи-то прѣдположенія. Освѣнь това, подырь завоеваніе-то на Македоніѭ отъ Римлянетѣ вече ни помянъ нѣма отъ тѣзи Македонцы. Ный срѣщамы по тѣхнытѣ мѣста всякаквы другы народы, само тѣхъ, Македонцытѣ не виждамы. Що сѫ станѫли и въ кой народъ сѫ ся слѣли, ный не знаемъ защо-то исторіѭ-тѫ не ни го казва. Ный можемъ да прѣднолагамы всичко съ еднаквѫ вѣроятность: можемъ да казвамы, че Македонцытѣ продължаватъ своето съществованіе и до днесь; можемъ да кажемъ и че сѫ ся изгубили отдавна. И едното, и другото ще бѫде еднакво лъжовно, защото не ся опира на достовѣрны свидѣтелства. Ный можемъ да пріемемъ и онова мнѣніе че уж старытѣ Македонцы были Българе т. е. Славены. Но всякакъ потеклото на македонистите от старытѣ македонци е отъ най-съмнителнытѣ нѣща. Тѣхното мнѣние днесъ не може да ся опира освень на мѣстото, дето живѣѭтъ, а то е отъ най·шаткытѣ опиранія. Като сѫ живѣли стары-тѣ Македонцы на тѣзи сѫщытѣ мѣста, защо и днешнитѣ жители да не сѫ от Македонскѫ кръвь? Тѣ сѫ цѣлы Македонцы, заключаватъ македонистытѣ и ся успокоявать па своето голѣмо открытіе!

Ако бѣше Македонія исключена отъ историческытѣ промененія, таквози заключеніе можаше негли да има нѣкаквѫ вѣроятность. Но ный знаемъ, че тази страна е подпадала на голѣмы промѣненія откъмъ населеніето. Подиръ много разбъркванія на нейното населеніе съ новы прѣселенци, дошли сѫ най-сетнѣ Българитѣ, прострѣли властьтѫ си надолечь и направили Царство въ Охридѫ, въ отечеството на нѣкои отъ върлытѣ македонисты. Тѣ живѣли въ тѣзи мѣста дълго врѣме и слѣли въ себе си всичкото населеніе. Кой ще ни каже сега каква кръвъ тече въ жилытѣ на македониститѣ? Кой ще ми каже, че тѣ не сѫ отъ българскѫ кръвь, но отъ кръвьтѫ на старытѣ македонцы? Прочее, и на това не могѫтъ да ся опрѫтъ македонистытѣ, безъ да ся покажѫтъ смѣшны и плиткы.

Чували смы и друго основаніе. Нѣкои македонисты ся дѣлятъ отъ Българитѣ по другѫ причинѫ, по тѫзи: че тѣ сѫ чисты славене, а Българетѣ сѫ татаре и незнамъ що. Ако земемъ прѣдъ очи онова което ся каза по-горе за историческытѣ промѣненія въ Македоніѭ, намъ не ще бѫде мѫчно да покажемъ всичкѫтѫ неоснователность и на послѣднето основаніе. Когато Българетѣ слѣли въ себе си, или по-добрѣ, когато славенытѣ слѣли въ себе си българитѣ не само въ Македоніѭ но и въ другытѣ области на балканскый полуостровъ; то не знаѭ защо македонската смѣсь да бѫде другъ родъ, а тракійската и българійската отъ другъ. Таквызи основапия могѫтъ да давят само глупавытѣ дѣца, които не знаѭтъ еще що ще каже историческо свидѣтелство.

За да придадѫтъ силѫ на своето произволно основаніе, македонистытѣ посочватъ разликѫтѫ на нарѣчіята мвкедонско и горпебългарско, отъ които пьрвото было по близу до славенскый языкъ, а второто было размѣсеяо съ татаризмы и пр. Намъ не ни ся искаше да вѣрвамы въ серіозностьтѫ на подобпы посочванія, каквото не ся вѣрва и на читателя, но принудены бѣхмы да повѣрвамы, когато видѣхмы съ каквѫ упорность ся защищаваше отъ македонистытѣ. Нашитѣ думы, че различіето на нарѣчіето нищо не показва, че то е слѣдствіе на историческы обстоятелства, а не на различно происхожденіе, — тѣзи думы нищо не помагахѫ. Македонистытѣ пакъ на упорствовахѫ на своето.

Въобще мненіята на македонисты-тѣ нѣматъ ни зрѣлость, ни еднаквость. Единъ говори още едно, другъ говори друго, което му ся види по-добро. Желателно е да ся види тѣхното ученіе наредено въ общѫ формѫ, за да може да ся оцѣни напълно неговата основателность и неговытѣ послѣдствія. Додѣто дочакамы това, ный ще си позволимъ да искажемъ тука нѣколко отъ сѣтнинытѣ, които ще излѣзатъ за нашій народъ и за македонистытѣ от раздѣленіето.

Каквото всичкытѣ българе, македонскытѣ наши братія са до толкози просты и слабы, щото раздѣленіето неможе да не разбьрка умоветѣ и да породи противницы. По-голѣмата часть отъ населеніето всякога ще мысли и трѣба да мысли не като нѣкои от върлытѣ прѣдставители на исказанытѣ мнѣнія за Македонцытѣ. Слѣдователно ще ся появятъ партіи съ противоположны интересы, ще излѣзатъ раздоры и вѫтрѣшна слабость, а отъ тѣхъ — натисканія отвънъ и кѫсанія. Занеты въ вѫтрѣшны расправы каквы сѫ и каквы не сѫ, нашитѣ Българе въ Македоніѭ не ще могѫтъ да ся запазятъ от външнытѣ посегнуванія и отъ непріятелскытѣ притязанія на гръцы откъмъ Югъ на Северъ откъмъ Северъ.

Дотук статията се засича почти дословно с изданието от 1981 г. Разликите основно са правописни корекции съгласно новия правопис от 1948 г. - няма ят, носовки, добавяне/махане на запетаи и интервали, членуване.

Има една важна смислова разлика: последното изречение в изданието от 1981 г е „... на гърци откъм юг и на сърби — откъм север“, докато в оригинала е „Север“ вместо „сърби“. Най-вероятно става дума за типографска грешка, която в изданието е поправена без това да е указано с бележка или по друг начин.

Македонскый-тъ Въпросъ (продължение)

Текстът по-долу е достъпен в оригинала на статията, но не и в изданието от 1981 г.. Последният абзац продължава с един ред на новата страница преди да започне нов абзац.

Факсимиле от втората страница на статията

Тогази?—Тогазь, като не Българе, нищо.

Ако има днесъ Българскый народъ, ако той ся е чулъ и е спечелилъ едно мѣсто между другытѣ народы въ Турско, той го е достигнѫлъ само чрѣзъ това, дѣто ся е съединилъ въ едно и е показалъ значителность по число, чрѣзъ това пакъ и ще ся закрепи, чрѣзъ него и ще улучши състояніето си, чрѣзъ него ще ся запази и от външны посегнуванія. Доброто положеніе днесъ ся спечелва повечето съ съедяненіе въ едно цѣло, а не съ раздѣленіе на части слабы и незначителны. Когато настанѫтъ другы врѣмена и настане равноправството на всичкы народы малы и великы, тогизъ дѣлѣніето може да бѫде оправдано. Къмъ таквѫзи формѫ на общежитіето и на политическый животъ върви человѣчеството, но е еще много далечь. Свободата на всякой гражданинъ, на всякѫ общинѫ и на всякѫ область, и правото да ся уреждать самы, това е една отъ главнытѣ цели на человѣческото напрѣдваніе. Къмъ самостостотелность, а не къмъ подчиненіе отива отива человѣчеството; но тамъ е работата, че тая самостоятелность ще ся добіе само чрѣзъ съединеніе въ едно цѣло, въ едно тѣло. Днесь всичкытѣ народы припознаватъ тѫзи нуждѫ за единство и бързатъ да ся стегнѫтъ; само ный ли ще вървимъ наопакы? Другадѣ ся съединяватъ елементы, които сѫ были цѣлы вѣкове раздѣлены, като Прусцы и Баварцы; Піемонтезы и Неаполитанцы; а ный искамы сега да ся дѣлимъ, да ся дѣлимъ ный, които смы отъ еднороденъ елементъ и смы были до сега съединены. Не е ли разумно и достопохвално?

Ный смы увѣрены, че желаніята на македонистытѣ трѣба да иматъ и другы основанія и че тука са смеся и малкото неравенство между горни и македонскы Българе по число и по напрѣднуваніе. Македониститѣ може да мыслятъ, че въ народнытѣ работи всякога ще боравятъ горните горнитѣ Българе, като по-многочисленны и по-събудены, и че Македонцытѣ ще останѫтъ на второ мѣсто. Това значатъ думытѣ на Македонистытѣ: Отървахмы ся отъ гръцы подъ другы ли да паднемъ? Едно просто обстоятелство, това, дѣто горнитѣ Българе до сега пишѫтъ на свое нарѣчіе безъ най-малко вниманіе къмъ Македопското, то ся зема отъ Македонцы като знакъ за горнинѫ на горнитѣ българе и за стремленіе да заповѣдатъ. Но работата е далечь отъ таквози значеніе, ный пишемъ на нашето нарѣчіе, защото него знаймы, а не отъ незачитаніе на македонското. Кога ся усили между насъ изученіето на языка и ся познае нуждѫтѫ за общъ книжевенъ языкъ, ный съ най-голѣмо благодареніе ще пишемъ на македонско нарѣчіе, ако ся види това за добро и полезно, или ще заемемъ отъ него онова което е необходимо за допълненіе.

Колкото до страхуваніето отъ числото на горнитѣ Бъгаре и отъ тѣхното по-ранно пробужданіе, за това не е прилично и да ся помянува, каквото не трѣба да ся гледа и това между дѣцата на единъ баща. Че нѣкои братія са свѣстили часъ напредъ, отъ това не слѣдва, че тѣ трѣба да бѫдѫтъ по-горни.

Нашето заключеніе е, че нема причины да ся дѣлимъ и не трѣба да ся дѣлимъ, ако обычамы народа си и неговото добро.

Авторско право

Това произведение е обществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.