Македонскый-тъ Въпросъ

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Македонскый-тъ Въпросъ
Автор: Петко Славейков
Статия на Петко Рачов Славейков във вестник Македонiя, издаван в Цариград, година V, бр. 3 от 18.I.1871 г.
Транскрипция от оригинала на вестника, взета от факсимилно копие от Архивот на Македонија. Изданието от 1981 г. със съвременен български правопис е достъпно в статията „Македонският въпрос“ Факсимилето е точна версия от оригинала

Македонскый-тъ Въпросъ[редактиране]

Факсимиле от първата страница на статията
Най-послѣ Македонскый-тъ въпросъ излѣзе наявѣ и ся показа в печатъ-тъ. Ный казвамы най-послѣ, защото този въпросъ не е нова работа. Ный смы го зачували още отъ прѣди дестина годины от нѣкои изъ Македонiѭ. Изнай-напрѣдъ зехмы думы-тъ на тѣзи млады патрiоты като за шегѫ и за подплахѫ въ горещинѫтѫ на нашитѣ не толкозь серiозны прѣпиранiа. Така и мысляхмы ный до прѣди еднѫ двѣ годины, когато новы разговоры с нѣкои Македонцы ни показахѫ, че работата не е само голы думи, но мысълъ, коѭто мнозина искатъ да прѣкаратъ въ животътъ. И жално, и тежко ни бѣше да слушамы таквызи думы, но ный не ся рѣшихмы да говоримъ за тѣхъ прѣзъ печатътъ, защото ни са виждаше работа доста деликатна, и особено за въ обстоятелствата които прѣкарвахмы. Днесь този въпросъ излезе вече на пазарь благодаренiе на неосмотреливостьтѫ на едного от събратiята ни, и ный смы вече принудены щемъ не щемъ да ся обадимъ.


Ный пакъ не щѣхмы да говоримъ никога за този въпрос, ако беше състоялъ само въ отдѣленiето на учебнытѣ книгы, защото ный невидимъ врѣдѫ в това, дѣто нѣкои желаѭт да ся учатъ дѣца-та на бащиното си нарѣчiе; напротив, ный видимъ въ това единъ знакъ на свѣстяванiе. Първоначалното прѣподаванiе само тогазь быва плодотворно, когато става на языкъ, който разбиратъ дѣцата. Всичката вина тука, че не ся избира единъ такъвъ пѫтъ, който да докара не раздѣленiя въ нарѣчiята, но съединенiе, съгласiе. Колкото е крыво да ся учатъ Македончетата по нарѣчiето на горнитѣ българи, толкозь е криво и това дѣто да ся дроби языкътъ въ училищата на всякаквы нарѣчiя и всякой да слѣдва своето, без най-малко вниманiе къмъ другытѣ. Въ такъвъ случай всяко нарѣчiе трѣба да има своѭ книжевностъ и никоя да не достигне онова състоянiе което трѣба да има като книжевностъ на цѣлъ народъ. Разлика въ нарѣчiята има у всичкытѣ европейскы народы, и даже много по голѣма отъ колкото у насъ; но ни единъ отъ тѣзи народы не е помыслялъ да раздроби учебныйтъ си языкъ на множество нарѣчiя и литературы. Тѣ сѫ избрали единъ срѣденъ пѫтъ и сѫ прiели само единъ учебенъ языкъ, който е вече по-напрѣднѫлъ въ тѣхъ. Това трѣбаше да направимъ и ный. Отъ всичкытѣ нарѣчiя трѣбаше да изберемъ едно срѣдне, което да бѫде понятно на всичкытѣ области, и на него да учимъ дѣцата си. Това ще бѫде и право, и разумно, и полезно, защото ще упази единството на нашiй народъ.


Само послѣднето обстоятелство е доста да ны прѣдпази от всяко раздробенiе на нашѫтѫ бѣднѫ книжнинѫ и да ны повдигне срѣщу онѣзи, които искатъ, таквози разделение. Но когато въ раздробенiето влазятъ и другы цѣли, цѣли за раскѫсванiе на неустроенныйтъ още нашь народъ, тогазь всякой имя длъжность да ся противи на таквози зло. Таквази цѣль ся виждатъ да иматъ нѣкои отъ Македонскытѣ наши братiя и тѫзи цел крыѭтъ тѣ подъ булото на языка и на неговытѣ нарѣчiя; за това си позволявамы и ный да кажемъ нѣщо за Македонскый въпросъ.


Много пѫтя смы чували отъ Македонистытѣ, че тѣ не были Българе, но Македонцы, потомцы на древнытѣ Македонцы, и всякога смы чакали нѣкаквы докозателства на това, безъ да гы дочакамы. Македонистытѣ никога не сѫ ни показвали основанiята на таквозито си мнѣнiе. Тѣ упорствуватъ въ своето Македонско происхожденiе, което никакъ не могѫтъ да прокаратъ, до дѣто трѣба. Ный смы прочитали въ Исторiѭтѫ, че въ Македонiѭ е живѣлъ единъ малъкъ народъ Македонцы; но въ неѭ никѫдѣ не смы намѣрили ни що сѫ были тѣзи Македонцы ни отъ какво племе са происхождали, а малкото нѣкои Македонскы думи спазени у нѣкои гръцкы списатели съвсѣмъ отричатъ таквызи-то прѣдположенiя. Освѣнь това, подырь завоеванiе-то на Македонiѭ отъ Римлянетѣ вече ни помянъ нѣма отъ тѣзи Македонцы. Ный срѣщамы по тѣхнытѣ мѣста всякаквы другы народы, само тѣхъ, Македонцытѣ не виждамы. Що сѫ станѫли и въ кой народъ сѫ ся слѣли, ный не знаемъ защо-то исторiѭ-тѫ не ни го казва. Ный можемъ да прѣднолагамы всичко съ еднаквѫ вѣроятность: можемъ да казвамы, че Македонцытѣ продължаватъ своето съществованiе и до днесь; можемъ да кажемъ и че сѫ ся изгубили отдавна. И едното, и другото ще бѫде еднакво лъжовно, защото не ся опира на достовѣрны свидѣтелства. Ный можемъ да прiемемъ и онова мнѣнiе че уж старытѣ Македонцы были Българе т. е. Славены. Но всякакъ потеклото на македонистите от старытѣ македонци е отъ най-съмнителнытѣ нѣща. Тѣхното мнѣние днесъ не може да ся опира освень на мѣстото, дето живѣѭтъ, а то е отъ най·шаткытѣ опиранiя. Като сѫ живѣли стары-тѣ Македонцы на тѣзи сѫщытѣ мѣста, защо и днешнитѣ жители да не сѫ от Македонскѫ кръвь? Тѣ сѫ цѣлы Македонцы, заключаватъ македонистытѣ и ся успокоявать па своето голѣмо открытiе!


Ако бѣше Македонiя исключена отъ историческытѣ промененiя, таквози заключенiе можаше негли да има нѣкаквѫ вѣроятность. Но ный знаемъ, че тази страна е подпадала на голѣмы промѣненiя откъмъ населенiето. Подиръ много разбъркванiя на нейното населенiе съ новы прѣселенци, дошли сѫ най-сетнѣ Българитѣ, прострѣли властьтѫ си надолечь и направили Царство въ Охридѫ, въ отечеството на нѣкои отъ върлытѣ македонисты. Тѣ живѣли въ тѣзи мѣста дълго врѣме и слѣли въ себе си всичкото населенiе. Кой ще ни каже сега каква кръвъ тече въ жилытѣ на македониститѣ? Кой ще ми каже, че тѣ не сѫ отъ българскѫ кръвь, но отъ кръвьтѫ на старытѣ македонцы? Прочее, и на това не могѫтъ да ся опрѫтъ македонистытѣ, безъ да ся покажѫтъ смѣшны и плиткы.


Чували смы и друго основанiе. Нѣкои македонисты ся дѣлятъ отъ Българитѣ по другѫ причинѫ, по тѫзи: че тѣ сѫ чисты славене, а Българетѣ сѫ татаре и незнамъ що. Ако земемъ прѣдъ очи онова което ся каза по-горе за историческытѣ промѣненiя въ Македонiѭ, намъ не ще бѫде мѫчно да покажемъ всичкѫтѫ неоснователность и на послѣднето основанiе. Когато Българетѣ слѣли въ себе си, или по-добрѣ, когато славенытѣ слѣли въ себе си българитѣ не само въ Македонiѭ но и въ другытѣ области на балканскый полуостровъ; то не знаѭ защо македонската смѣсь да бѫде другъ родъ, а тракiйската и българiйската отъ другъ. Таквызи основапия могѫтъ да давят само глупавытѣ дѣца, които не знаѭтъ еще що ще каже историческо свидѣтелство.
За да придадѫтъ силѫ на своето произволно основанiе, македонистытѣ посочватъ разликѫтѫ на нарѣчiята мвкедонско и горпебългарско, отъ които пьрвото было по близу до славенскый языкъ, а второто было размѣсеяо съ татаризмы и пр. Намъ не ни ся искаше да вѣрвамы въ серiозностьтѫ на подобпы посочванiя, каквото не ся вѣрва и на читателя, но принудены бѣхмы да повѣрвамы, когато видѣхмы съ каквѫ упорность ся защищаваше отъ македонистытѣ. Нашитѣ думы, че различiето на нарѣчiето нищо не показва, че то е слѣдствiе на историческы обстоятелства, а не на различно происхожденiе, — тѣзи думы нищо не помагахѫ. Македонистытѣ пакъ на упорствовахѫ на своето.


Въобще мненiята на македонисты-тѣ нѣматъ ни зрѣлость, ни еднаквость. Единъ говори още едно, другъ говори друго, което му ся види по-добро. Желателно е да ся види тѣхното ученiе наредено въ общѫ формѫ, за да може да ся оцѣни напълно неговата основателность и неговытѣ послѣдствiя. Додѣто дочакамы това, ный ще си позволимъ да искажемъ тука нѣколко отъ сѣтнинытѣ, които ще излѣзатъ за нашiй народъ и за македонистытѣ от раздѣленiето.


Каквото всичкытѣ българе, македонскытѣ наши братiя са до толкози просты и слабы, щото раздѣленiето неможе да не разбьрка умоветѣ и да породи противницы. По-голѣмата часть отъ населенiето всякога ще мысли и трѣба да мысли не като нѣкои от върлытѣ прѣдставители на исказанытѣ мнѣнiя за Македонцытѣ. Слѣдователно ще ся появятъ партiи съ противоположны интересы, ще излѣзатъ раздоры и вѫтрѣшна слабость, а отъ тѣхъ — натисканiя отвънъ и кѫсанiя. Занеты въ вѫтрѣшны расправы каквы сѫ и каквы не сѫ, нашитѣ Българе въ Македонiѭ не ще могѫтъ да ся запазятъ от външнытѣ посегнуванiя и отъ непрiятелскытѣ притязанiя на гръцы откъмъ Югъ на Северъ откъмъ Северъ.



Дотук статията се засича почти дословно с изданието от 1981 г. Разликите основно са правописни корекции съгласно новия правопис от 1948 г. - няма ят, носовки, добавяне/махане на запетаи и интервали, членуване.
Има една важна смислова разлика: последното изречение в изданието от 1981 г е „... на гърци откъм юг и на сърби — откъм север“, докато в оригинала е „Север“ вместо „сърби“. Най-вероятно става дума за типографска грешка, която в изданието е поправена без това да е указано с бележка или по друг начин.


Македонскый-тъ Въпросъ (продължение)[редактиране]

Текстът по-долу е достъпен в оригинала на статията, но не и в изданието от 1981 г.. Последният абзац продължава с един ред на новата страница преди да започне нов абзац.

Факсимиле от втората страница на статията
Тогази?—Тогазь, като не Българе, нищо.


Ако има днесъ Българскый народъ, ако той ся е чулъ и е спечелилъ едно мѣсто между другытѣ народы въ Турско, той го е достигнѫлъ само чрѣзъ това, дѣто ся е съединилъ въ едно и е показалъ значителность по число, чрѣзъ това пакъ и ще ся закрепи, чрѣзъ него и ще улучши състоянiето си, чрѣзъ него ще ся запази и от външны посегнуванiя. Доброто положенiе днесъ ся спечелва повечето съ съедяненiе въ едно цѣло, а не съ раздѣленiе на части слабы и незначителны. Когато настанѫтъ другы врѣмена и настане равноправството на всичкы народы малы и великы, тогизъ дѣлѣнiето може да бѫде оправдано. Къмъ таквѫзи формѫ на общежитiето и на политическый животъ върви человѣчеството, но е еще много далечь. Свободата на всякой гражданинъ, на всякѫ общинѫ и на всякѫ область, и правото да ся уреждать самы, това е една отъ главнытѣ цели на человѣческото напрѣдванiе. Къмъ самостостотелность, а не къмъ подчиненiе отива отива человѣчеството; но тамъ е работата, че тая самостоятелность ще ся добiе само чрѣзъ съединенiе въ едно цѣло, въ едно тѣло. Днесь всичкытѣ народы припознаватъ тѫзи нуждѫ за единство и бързатъ да ся стегнѫтъ; само ный ли ще вървимъ наопакы? Другадѣ ся съединяватъ елементы, които сѫ были цѣлы вѣкове раздѣлены, като Прусцы и Баварцы; Пiемонтезы и Неаполитанцы; а ный искамы сега да ся дѣлимъ, да ся дѣлимъ ный, които смы отъ еднороденъ елементъ и смы были до сега съединены. Не е ли разумно и достопохвално?


Ный смы увѣрены, че желанiята на македонистытѣ трѣба да иматъ и другы основанiя и че тука са смеся и малкото неравенство между горни и македонскы Българе по число и по напрѣднуванiе. Македониститѣ може да мыслятъ, че въ народнытѣ работи всякога ще боравятъ горните горнитѣ Българе, като по-многочисленны и по-събудены, и че Македонцытѣ ще останѫтъ на второ мѣсто. Това значатъ думытѣ на Македонистытѣ: Отървахмы ся отъ гръцы подъ другы ли да паднемъ? Едно просто обстоятелство, това, дѣто горнитѣ Българе до сега пишѫтъ на свое нарѣчiе безъ най-малко вниманiе къмъ Македопското, то ся зема отъ Македонцы като знакъ за горнинѫ на горнитѣ българе и за стремленiе да заповѣдатъ. Но работата е далечь отъ таквози значенiе, ный пишемъ на нашето нарѣчiе, защото него знаймы, а не отъ незачитанiе на македонското. Кога ся усили между насъ изученiето на языка и ся познае нуждѫтѫ за общъ книжевенъ языкъ, ный съ най-голѣмо благодаренiе ще пишемъ на македонско нарѣчiе, ако ся види това за добро и полезно, или ще заемемъ отъ него онова което е необходимо за допълненiе.


Колкото до страхуванiето отъ числото на горнитѣ Бъгаре и отъ тѣхното по-ранно пробужданiе, за това не е прилично и да ся помянува, каквото не трѣба да ся гледа и това между дѣцата на единъ баща. Че нѣкои братiя са свѣстили часъ напредъ, отъ това не слѣдва, че тѣ трѣба да бѫдѫтъ по-горни.


Нашето заключенiе е, че нема причины да ся дѣлимъ и не трѣба да ся дѣлимъ, ако обычамы народа си и неговото добро.

Авторско право[редактиране]

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.