Македония и славянството

Македония и славянството Автор: Д. Томчев

Македонска мисъл кн. 1-2, год. 1, 1945

8. МАКЕДОНИЯ И СЛАВЯНСТВОТО

Д. Томчев

На 3 март т. г., българският народ отпразднува тържествено, свободно и всенародно 67-годишнината от освобождението на България. На тоя ден пристигнаха видни представители от всички славянски страни, за да споделят братски радостта на българския народ и да подчертаят съзнанието, оплодено с нови демократични идеи, за братско споразумение и единение на всички славянски народи. Македония се почувствува особено щастлива, че за пръв път, като свободна държава, участствува в тая величествена манифестация на славянско братство и на славянска солидарност. Ние трябва да припомним по тоя случай факта, че още през втората половина на 9 век се ражда в Македония идеята за духовна и културна общност, за братско единство между всички славянски народи. Установена истина е, че св. Кирил и Методий, родени в Солун, създават славянската азбука и славянската писменост. Те превеждат добросъвестно и с чудна вещина най-необходимите църковни книги от гръцки на славянски език, проявявайки не само разбиране, но и усет за звуковите, видословни, синтактични и речникови особености на славянската реч. Дялото на всеславянските просветители и техните ученици разрастна, обхвана и просвети цяла Велика Моравия, която обемаше чешки, лужички, полски, словенски, словашки и хърватски земи. Семената на славянската просвета и култура оплодиха и славянското княжество на Коцела-блатненски — Панония, между горни Дунав, Драва и Мур, дето юначната българска армия, заедно с славната Червена армия и с войските на Маршал Тито, срази германските пълчища и даде скъпи жертви за изграждане на славянското братство и на славянското бойно другарство.

Учениците на солунските братя, прогонени от немското духовенство и неговите агенти, проводници на германския империализъм, измериха сърдечен прием в България, дето Кирило-Метрдиевото книжовно дяло, достигна пълен разцвят през 10 век. През 11 век то минава в Русия, през 12 век — в Сърбия, завладява широките народни слоеве и ги приобщава към културните блага на тогавашните образовани народи. А знайно е, че „висшата германска раса" създава писменост на немски език чак през 16 век. Културният подвиг на славянските просветители беше истинска революция, бунт срещу предразсъдъците и заблудите на гръко-римските духовни власти, проводници на византинизма и на германската завоевателна политика, която отричаше правото на славянските народи да се учат и просвещават на свой роден език и да творят своя национална просвета и книжнина. Тая гениална идея да се създаде славянска народностна култура, станала ръководна мисъл в еволюцията на славянското национално съзнание, вдъхновяваше славянските народи в борбата им срещу робството, срещу престъпните асимилаторски домогвания на панелинизма и на германския империализъм за свободно национално, политическо и културно развитие, за защита и запазване на славянската национална индивидуалност.

Величавият културен подвиг на солунските братя утвърди идеята за славянско братство, за вечна славянска дружба.

Тоя подвиг се разкрива като най-значително събитие в политическата и културна история на Югоизточна Европа. Нещо повече. Той надхвърля тесните рамки на племенното и се превръща на дяло с общочовешко значение. Защото, чрез него, творците на славянската писменост, осветиха правото на всеки народ, малък или голям, да твори своя родна просвета и култура и да се развива въз основа на ония национални и нравствени ценности, на които той е носител.

Полагайки основите на най-старата славянска писменост, солунските братя, издигнаха езика на македонските славяни в общ литературен език за цялото славянство. На тоя език възниква чехоморавска, словенска, хърватска, сръбска, българска и руската литература, която се развива в продължение на няколко века под знака на Кирило-Методиевата книжовна традиция, отразявайки нейния дух, идеите, стилните и езиковите ѝ особености.

Върху тая литературна основа славянският дух разкри своите творчески сили и сътвори произведения, чието идейно и художествено богатство са най-ценния принос в съкровищницата на световната култура.

При това положение, можем да си обясним големия интерес на видните славянски и чужди учени към най-старата славянска писменост, родена в Македония и създадена на македонски език. Тоя класически славянски език става предмет на всестранно и обстойно изучаване и изследване през цялото развитие на славистиката. Към него, към миналото и бита на Македония, проявиха жив интерес и бележитите съвременни съветски учени-академици: Н. С. Державин, Бернщайн и др. Тоя интерес се обуславя, безспорно, от факта, че Македония е люлка на славянската просвета и култура и че нейният език е отразен в най-старите славянски писмени паметници, които датуват от 10 и 11 век. Те са ценен извор за историческото изучаване на всички славянски езици. Криейки най-старинни фонетични, морфологични, синтактични и лексикални особености, те имат голямо значение за славянското и за индоевропсйското сравнително езикознание.

Славянската азбука и славянската писменост пробудиха чувства на национална гордост и възторг в душата на Климента Охридски, най-предания и най даровития ученик на солунските братя Кирил и Методия. Вдъхновен от великото културно дяло на своите учители и познаващ реалните условия на живота, той работи упорито за духовно-нравственото, културното и стопанско развитие на своя народ. Климент, „златният", както го наричат охридчани, е първият учител-просветител, първият засвидетелствуван даровит оратор и книжовник в югозападна Македония в края 9-и в. началото на 10-и век. Той преработва глаголицата и съставя така наречената Кирилица, на която днес пишат македонците, сърбите, българите и русите. От грамадно значение е факта, че Климент Охридски можа да създаде в Охридско-преспанската област първото и най-старо славянско училище. Под топлите негови грижи тук възникна цяла литературна школа, от която излязоха около 3500 учители и книжовници, които се пръснаха из Македония, България и Сърбия, за да сеят славянска просвета.

Македония с право се гордее с своите велики синове: Кирил и Методий и Климента охридски които принадлежат на цялото славянство, защото те са жива връзка, обединително звено между всички славянски народи. Те са знаме на борбата срещу исконння и най-страшен враг на славянството — германския империалзъм, борба за славянско братство, за свободно, културно национално развитие на всички славянски народи. Те са символ на напреженията на славянския творчески дух към правда, светлина и напредък.

В своето историческо развитие Македония преживя векове на робство, на страшен духовен, политически и икономически гнет. Едвали има друга славянска страна, която е понесла толкова много неволи и страдания, която е дала толкова скъпи жертви, колкото родината на славянската култура. Тежките удари на робството, обаче, не сломиха борческата воля на македонския народ. Копнежът му за свобода никога не заглъхна. Животът се движи, усложнява и динамизира. Настъпват нови икономически, стопански, културни и политикообществени условия. Те извикват на живот нови нужди, нови идеи и идеали. Турският феодален строй се тресе под ударите на буржоазно-капиталистическите идеи на западна Европа. Занаятчии и търговци се организират, пробужда се и селячеството. Всред градското съсловие се създава оная обществена среда, която се явява носител на нови стопански форми и на идеята за духовно и политическо освобождение. Из тая среда излизат пламенни и смели борци срещу всички подтисници, поробители и грабители. През време на петвековното робство Македония първа издигна знамето на борба, организирана и всенародна, срещу „коварния фенер", за родна църква и просвета, за роден език и родна книга. Тя даде бележити просветени, родолюбци и книжовници, които следваха идеала и заветите на Кирило-Методиевото литературно дяло. Те будят национално чувство и съзнание у своя народ и го съветват да пази езика и народността си и да се грижи за развитието на родната просвета и книжнина. Тяхната дейност е жив израз на духовните връзки между македонския, българския и сръбския народи. В тая насока работи Хр. Жефарович, роден в Дойран, в чиято дейност долавяме будно съзнание за културна общност и братство между южно-славянските народи.

В Банско, Разложко, е роден Паиси Хилендарски — най-пламенният и предан родолюбец, вдъхновеният будител на българския и на македонския народ, заклетият враг на порочното гръцко духовенство, проводник на панеленизма. Той се стреми да буди национално чувство и съзнание у своя народ, да създаде от безправния роб свободен и просветен гражданин, като чертае перспективите на едно светло бъдеще.

В своята „Славяно-българска история" Паиси поставя за разрешение на своите сънародници пряката и голяма задача — борба за извоюване на духовна свобода, която ще създаде всички благоприятни условия за свободно културно-национално развитие. В нея са отразени и революционни чувства и настроения. Като рисува мрачна и страхотна картина на насилията, жестокостите, звярствата и грабежите на турските тирани, Паиси издига идеала — политическо освобождение на народа. Паисиевата история бележи началото на нашето национално, духовно и литературно възраждане през 18 век. В нея се разглеждат въпроси не от религиозно-нравствен характер, а реални, съвременни и парливи културно-национални проблеми. Тя е ценна, преди всичко, с онова въздействие, което указа върху националната среда, чиито болки, копнежи и идеали намират отражение в душата на един даровит и прозорлив обществен деец, смял народен защитник и агитатор.

Паиси се стреми да пише на прост, разбран и достъпен за народа език. Речта му в това отношение не е напълно издържана, лишена е от единство. Това се дължи до голяма степен на произведенията, от които се е ползувал. Покрай много народни думи, форми, изрази и обрати, долавяме влиянието на църковно-славянския, руския и сръбския език.

Стилът му се определя от съдържанието на мисълта и тона на изразеното чувство. Тоя стил е личен, елегичен и сатиричен. Паиси употребява много въпроси и отговори, заповедни и възклицателни изречения, обръщения и епитети, които предават живост и динамкчност на разказа му.

В Банско се ражда и Неофит Рилски, виден народен учител, просветител, педагог и филолог. Той отлично усвоява гръцкия език и гръцката образованост. Това, вместо да му попречи, още повече закрепва националното му чувство и желанието му да работи за духовното възраждане и културно издигане на своя народ. Той се увлича не само от гръцката, но и от сръбската книжнина, през която долавяме благотворното влияние на идеите на западно-европейската култура от 18 век века на рационализма. Той ни очудва с своите реални, прогресивно-демократични идеи и начала, върху които трябва да се изгради учебно-възпитателното дяло. Той осъжда и отрича килийните училища, тяхната образователна система, дидактичните и методичните им принципи. Съветва сънародниците си, вместо да строят черкви и манастири, да откриват училища и да издават учебници и учебни ръководства. Училището трябва да дава практически и реални знания, да готви учениците за живота, да създава народни учители и просветени граждани. Той приложи на дело взаимноучителната метода при обучението и нови средства за възпитание на младежта. Неофит Рилски написа и „Българска граматика", в която поставя на книжовниците редица въпроси за обсъждане и разрешение, върху какви основи трябва да се създаде книжовният език, да се изучи народното творчество, да се разкрие неговото богатство и неговите особености и да се чисти езика от непотребни чуждици. От Македония излизат видните книжовници: Йоаким Кърчовски, роден в град Кичево и Кирил Пейчинович от Тетовското село Теарце, които пишат в началото на 19 век книги за полза на широките народни слоеве на „най прост" македонски език.

От Струга са двамата братя Димитър и Константин Миладинови, големи родолюбци, които водат упорита борба срещу гръцкото духовенство и неговите агенти за правото на народа да се учи и просвещава на свой роден език. Те ни завещаха един ценен и голям книжовен труд-сборник от македонски народни песни, издаден през 1861 година в Загреб от хърватския владика Щросмайер. Тия песни разкриват народната душа, нейните блянове и копнежи, поетическите постижения и ценности на македонския народен творчески дух, високо оценени от видни славянски учени, поети и фолклористи.

Искра на чисто родолюбие запали душата на Недялко Бойкикев, чието калугерско име е Натанаил, виден народен будител и книжовник, роден в затънтеното скопско селце Кучевища. В Русия завършва Кишиневската семенария, записва се и студент в духовната академия. В своята обществена и книжовна дейност той се вдъхновява от една мисъл, от едно желание — да служи предано на своя народ и да работи за неговото духовно възраждане и културно развитие. За тая цел той успява да си създаде големи връзки с видни руски политически и нисши духовни лица и с видните тогавашни славянски учени. Той общува в Москва с големия славянофил Погодин. Във Варшава влиза в кръга на полските ученк-слависти. Отива в Прага, където се среща с Шафарик и Полацки. Запознава се и с прочутите тогавашни южнославянски учени и духовни водачи: словенеца Фр. Миклошич и сърбина Вук Караджич. В тия срещи и разговори с видни политически отговорни лица и с бележити славянски езиковедци и етнографи Натанаил проявява будно, ясно съзнание за славянско братство, съзнание, че малката, измъчена, но борческа Македония е славянска страна, която принадлежи към великото семейство на славянските народи, от които очаква помощ и спасение за своята родина. През 1874 година той става архиепископ, като заема престола на Климента Охридски. След Берлинския конгрес, когато Македония остана да влачи веригите на петвековното робство. Натанаил трябваше да заеме челно место в едно организирано народно движение, за да брани свободата и правата на своята родина, на която посвети силите и живота си.

Във Велес е роден Райко Жензифоф, получил висше образование в Русия, проводник на руското влияние у нас. Той пише стихове, в които възпява не само своята родина, но и дружбата между славянските народи. От Охрид е Григор Пърличев, даровит поет на възраждането. Той отлично владееше гръцки език. На поетическото състезание в Атина бе награден с лавров венец.

От Кукуш е талантливият пролетарски поет Христо Смирненски. Той изпита неволята на прокудените чеда от Егейска Македония, дето вилнееха, вилнеят и сега тъмните реакционни сили на велико-гръцкия шовинизъм и фанатизъм. В братска България Смирненски живее в покрайнините на София, сред широките народни слоеве, чието болки и копнежи чувствува като собствени. Душата му тръпне от възторг пред честния и упорит труд пред борческия дух и несломената воля на българското работничество, което води кървава и неравна борба срещу насилията на противонародните фашистки правителства. Смирненски искрено обича своя народ и най-предано му служи. Родолюбието му обаче, има космополитически характер. Той е пропит от чувство на благодарност и съзнание на дълг към великия братски руски народ, от ясно съзнание за славянска дружба и славянско братство. Желязната дисциплина и героизъмът на червената армия го вдъхновява, и с прозрението на ясновидец долавя великата ѝ мисия на освободителка на всички потиснати и поробени народи. Закърмен с идеите на научния социализъмг Смирненски израства и се наложи като призван даровит народен гоет, чието творчество отразява социално-революционните идеи на народните среди. С живи, конкретни образи из борбите на световния пролетарият, Смирненски пя за свобода и правда, за братство, равенство и мир между народите.

Македония даде на славянството и на цялото цивилизовано човечество много общественици, политически и държавни мъже, много учени, които се явяват носители и проповедници на идеята за славянска солидарност и за славянско братство.

Между тях в най-ново време челно място заема Димитър Благоев, роден в борческо Костурско, големият организатор и идеолог на българското работничество. Литературното му и научно дяло е ценен принос в съкровищницата не само на славянската, но и на световната култура.

Димитър Влахов, роден в Кукуш, посвещава целия си живот в служба на своята родина, верно и преданно и служи. Идеолог на левицата в македонското революционо движение, той се издигна до поста председател на НОФ във Вардарска Македония.

От Щип е академикът Тодор Павлов, философ-марксист, народен регент на ОФ България.

Борческа Македония роди изключително даровития поет-революционер Венко Марковски. Той пише огнени стихове на македонски, български и сръбски език, пропити с реалистично-революционен и с марксически дух. В своята обществена, политическа и книжовна дейност той е жива спойка между южно-славянските народи. Поезията на Венко Марковски се отличава с емоционалност и динамизъм и бележи възможностите и основите на едно творчество, чието идейно богатство и художествена стойност надхвърлят границите на временното и националното.

Македония може да се гордее не само с културната, но и с политическата си история.

В далечното и близко минало тя води епически борби срещу всички подтисници, поробители и тирани. На нейните страници блестят дела на подвизи и слава, на героизъм и саможертва за свободата. Върху фона на тая кървава и неравна борба се открояват величавите образи на Гоце Делчев, Даме Груев, Пере Тошев, Яне Сандански, Димо Х. Димов, Гьорче Петров и други знайни и незнайни герои-творци на ВМР — Организация. Те долавят болките, копнежите, идеалите на широките народни слоеве, които се огъват под ударите на един страшен политически, икономически и социален гнет. Те чувствуват социалните противоречия и неправди и намират, че е немислима истинска народна просвета, истински напредък без политическа свобода, без икономическо и социално равенство. Убедени са, че господствуващите политически и обществени сили не ще отстъпят доброволно своите позиции и права, за това не споделят нито идеологията на просветителите, нито техните методи на действие и борба. Почувствали благотворното влияние на революционния демократизъм на „руските трезви реалисти” и вдъхновени от героизма ни Хр. Ботев и В Левски, те издигат масовата, всенародна и организирана революция, като единствено и най-ефикасно средство, чрез което Македония ще победи робството и ще извоюва своето духовно и политическо освобождение. Проявявайки прозорливост и политическа зрялост, те преповядват идеята за братско споразумение и сътрудничество между южно славянските народи. Те се бориха юнашки за правда и свобода, за братство, за мирно културно развитие между балканските народи. За тоя скъп народен, племенен и общочовешки идеал те дадоха скъпи жертви.

Илинден, най-светлата дата в политическата история на Македония, тая кървава величествена епопея, е израз на борческия и несъкрушим македонски дух, на идеализъм и себеотрицание, посветени в служба на родината, за тържеството на свободата над робството, на правдата над безправието, на истината над лъжата, на светлината над тъмнината и варварството. Илинденското възстание бе потушено с огън и меч, но волята на Македония не бе сломена. Тя продължи борбата с чудна упоритост и непобедимо търпение срещу престъпните завоевателни и асимилаторски домогвания на експанзивния империализъм на противонародните правителства на балканските държави.

Македонският народ не се помири и с най-черната реакция — хитлеро-фашизма — тоя дух на разрушението, на войните и варварството. Той поведе смяла и решителна борба. Знак за тая борба даде югославянската комунистическа партия. Тя издигна спасителния лозунг — масова, всенародна, организирана и въоръжена борба срещу окупаторите в името на свободата, братството и равноправието между южнославянските народи. Борбата се разпалва. Тя привлича и увлича широките народни маси, за да се превърне в мощно народно-освободително движение, организирано и ръководено от мъдрия и обичан боен другар и водач маршал Тито. Активно участие в тая борба взе и младата, но храбра македонска войска. В огъня и кръвта на решителната борба и в зората на победата Македония осъществи своя вековен идеал. Старата реакционна Югославия, Югославия на великосръбския шовинизъм е унищожена, както е унищожена и България на дворцовата камарила, на финансово капиталистическата олигархия, която проигра жизнените интереси на българския народ. Създава се нова Югославия на демократични и федеративни начала — Сърбия, Хърватско, Словения, Черна гора и Македония стават свободни, равноправни, политически единици в нова демократична и федеративна Югославия. Трябва да подчертаем факта, че никога великобългарските, великосръбските и великогръцките шовинисти не са искали да видят Македония свободна и обединена. Техните престъпни планове са известни. Те не са забравили и не забравят непобедимата истина, че Македония принадлежи само на македонците. Само великият водач на народно-освободителната Югославянска армия, прозорливият и мъдър държавен мъж маршът Тито издигна принципа за национално самоопределение и призна националната самобитност на македонския народ. След вековни борби, с цената на хиляди жертви и нечувани страдания Македония (Вардарска) е свободна. Тя има своя държава, свое народно събрание, свое народно правителство, своя народна власт. В Македония закипява трескава стопанска, политическа и културна дейност. Това е плодът на победата от общите единни тригодишни упорити борби на братските югославянски народи. Това е върховна ценност и придобивка за хилядите свидни жертви, за избитите невинни деца, жени и старци, за опожарените села и градове, за нечуваните страдания и мъки. Тая борба затвърди единството и братството на тия народи и категоричното им решение да живеят задружно в федеративна и демократична Югославия. Свободата на Македония е дяло, безспорно, на усилията и жертвите на всички славянски народи и на народите на великите демокрации: Англия и Америка, които водиха упорити боеве срещу германския милитаризъм и фашизъм. Вдъхновени от славните подвизи на всепобедната червена армия, ръководена от нейния гениален стратег маршал Сталин, народите на братска Полша, Чехия и Югославия се вдигнаха на ожесточена борба срещу германските окупатори и грабители. В тая борба югославянската освободителна армия, под водачеството на легендарния народен герой маршал Тито, записа в най-новата световна история бляскави страници на нечувано геройство, упоритост, себеотрицание и саможертва. В тая кървава и решителна битка взе активно участие и героичната армия на антифашистка О. Ф. България, която при Страцин, Куманово, Ниш, стара Сърбия, Унгария и Австрия разби хитлеристките орди и с кръвта на хилядите свои скъпи жертви, спои в братско единство саавянските народи. Въпреки нечуваните страдания и милионните човешки и материални жертви, славянските изроди, начело с великия Съветски Съюз, заедно с армиите на Англия и Америка, извоюваха победата.

В речта си на 9 май 1945 година, обръщайки се към народа, маршал Сталин заяви:

„Вековната борба на славянските народи за своето съществуване и независимост завърши с победа над германските завоеватели и германската тирания".

Тая победа има грамадно значение. Тя бележи края на една упорита, ожесточена, хилядогодишна борба срещу вековния и, найстрашния враг на цялото славянство и на славянската култура — германския империализъм. Използувайки несъгласието и раздорите между славянските народи и противонародната шовинистична политика на господствувашите прогермански клики, германците провеждаха и осъществяваха кървавия си план за поробване, асимнлиране и унищожение на славяните. Известна е съдбата на приморските и полабски славяни.

Историята на славянството и днешната световна война подчертават непобедимата истина, че славяните, разединени, разпокъсани от вътрешни междуособици, вражди и социални противоречия, винаги са изгубвали своята свобода и независимост. Сплотени в братска солидарност и в братско единство, те винаги са побеждавали своите врагове и са гарантирали своето мирно съществуване и развитие.

При това положение идеята за славянско братство и славянска солидарност се превръща в мощно оръжие за защита на свободата и независимостта на славянските народи от бъдащите удари и нападения на германския империализъм. Тя е гаранция за тяхното мирно, политическо и културно развитие. Славянското единство и бойното славянско другарство са средство ефикасно за унищожение на реакцията, на шовинизма и на империализма за изграждане на демократични славянски държави и управления, които ще трябва да разрешат основно и справедливо всички свои вътрешни, стопански, политически и социални въпроси. Това не означава нов расизъм на славянска почва. Славянското братство и славянското бойно другарство, родени в огъня и вихъра на борбата и градени с милионни жертви, няма нищо общо с славянофилството и с завоевателната политика на царска Русия. То е демократично-прогресивно дяло, което създава блапоприятни условия за братско споразумение и мирно разрешение на всички спорни въпроси между балканските и другите свободолюбиви народи и за траен и справедлив мир в света.

В тая страшна и нечувана по своята жестокост, кръвожаднет и опустошение война, славянските народи проявиха най-благородните черти на великата славянска душа, на вссиобелния славянски дух, който даде милиони човешки и материални жертви за свободата, правдата, братството и равенство, за мирното културно развитие на цялото човечество. Те с насмешка и презрение отминават фашистката теория за „висши и нисши раси", за предимствата на една раса пред друга. Историята, културата и особено днешната война ни дават великолепни примери и доказателства за пълната несъстоятелност на тая заблуда и отрова, която пръскаха тендициозно идеолозите на фашизма, за да оправдаят завоевателната германска политика. Братското единение и бойното другарство на славянските народи е величествен и бчебиен прогресивен факт, който се осъществи в огъня и вихъра на решителната битка и с цената на безбройни скъпи жертви. То не ще бъде смутено от дръзките предизвикателства на близки и далечни кръгове, отровени от бесен шовинизъм. Славянският гений, вдъхновен от висши общочовешки идеали, ще разгърне творческите си сили и ще ги тласне към нови хоризонти и идеи, към нови завоевания и постижения в областта на мирното културно развитие и съревнувание.

И малката, но героична Македония родината на славянската култура и просвета, даде своите сили и понесе скъпи жертви за изграждане на славянското братство и на славянската солидар ност. Вдъхновена от тия ценни племенни и социални добродетели, от заветите и идеалите на своите велики синове, вярваща в братската подкрепа на великия Съветски съюз и на великите демокрации: Англия и Америка, тя с право очаква да види пълното приложение на принципа за националното самоопределение на народите.

Защото през огъня на нечувани страдания и с кръвта на безбройни народни жертви бе осветен големия народностен и общо човешки идеал — борба срещу робството и срещу всички тъмни и реакционни сили за свобода и правда, за самоопределение, за братство и равенство. Тоя идеал и днес, както и в миналото, вдъхновява македонския народ, крепи бодростта и оптимизма му, затвърдява упоритата му вяра, че свободна и демократична Македония, обединена в своите естествени, стопански и географски граници, носи не вражди и войни, а мир и братство между балканските народи.