Майски манифест

МАНИФЕСТ

към македонския народ, към организираното революционно население в Македония и към македонските революционери

Братя македонци!

„Македония, в своите естествени географически граници между реката Места, планините Родопи, Рила, Шар, река Дрин, Охридското езеро, планината Грамос, река Бистрица и Егейското море; с едно пространство от 65,000 квадратни километра, прорязано от реките Места, Струма, Вардар, Дрин, Бистрица и надарено с най-разнообразни природни богатства и благоприятни климатически условия; със своето 2,302,000 разнообразно по етнографическия си състав население, със своето централно и икономическо и стратегическо положение на Балканите, между басейните на река Дунав, Егейско и Адриатическо морета — има всичките данни и права за самостоятелно политическо съществуване, като независима и самостойно управляваща се държава, която да послужи за съединително политическо економическо звено между народите и държавите на балканския полуостров.

Вековните борби на македонското население против господарството върху неговата територия на едно племе, и тиранията упражнявана срещу останалите племена, населяващи Македония; съпротивата която е оказвало срещу денационализаторската политика на държавите, които са владели Македония или са граничили с нея; участието на македонското население във всички въстания и революционни движения; съдействието, което то непрекъснато е давало във всички войни на Балканите, на страните, които са се явявали да воюват и името на освобождението и самоопределението на балканските народи, — е най-очебийното доказателство за правата и съзнанието на македонския народ да бъде една самостойна политическа единица на Балканите.

Изхождайки и опирайки се на това съзнание, Вътрешната Македонска Революционна Организация — В. М. Р. О. — в продължение на цяли три десетилетия, води най-решителна революционна борба за свободата на Македония. Тая борба, в зависимост от съотношението на факторите в международната и балканска политика и преобладаващия етнографически състав в организацията, си е поставяла различни тактически задачи и се е ползувала с различни средства.

Дълго време македонският народ, вярвайки в освободителните стремежи спрямо Македония на голямите европейски и малките балкански държави, беше обърнала погледите си към тях и очакваше своето освобождение, от тяхната интервенция. Съобразно с това и В. М. Р. О. беше насочила цялата си дейност да издигне гласа на страдащия македонски роб до ушите на бъдещите си освободители, да привлече тяхното внимание, да предизвика тяхната намеса, да използува съревнуванието на тяхната политика и по тоя начин да изтръгне свободата на Македония. Примера със създавано свободна Сърбия, Гърция, Черна-гора и България беше съблазнителен и насърдчителен. Съобразно с тая тактическа задача на македонската революционна борба и средствата ѝ бяха преимуществено единичните и частични удари, било върху господствуващата власт, било върху свързаните с Македония чужди интереси. Дори Илинденското въстание, най-голямото и най-масовото движение, не можеше да разчита самò да извоюва свободата на Македония, а имаше за цел да наложи на общоевропейското обществено мнение и на международната дипломация разрешаването на македонския въпрос.

За една истинска революционна акция в голям масов, македонски, или балкански, мащаб, която да разчита само на себе си за извоюването на македонската свобода и дума не можеше да става.

Резултатите от европейската интервенция след Илинденското тъзстание, изразени в лицемерните реформи, насочени по-скоро да заздравят и укрепят турското владичество и Македония, отколкото да родят нейната свобода, разочарова македонския народ. Това разочарование засили в редовете на В. М. Р. О. течението, което, разчитайки върху освободителната мисия на малките балкански държави, насочваше своите усилия да предизвика тяхната военна интервенция. Балканската война, която свърши с поделбата на Македония в Букузещ през 1913 год. и последвалата я общоевропейска война, с нейните Парижки договори, които разкъсаха живото тяло на Македония и го поделиха между окръжващите я балкански държави, окончателно убиха вярата на македонския народ в освободителната мисия на интервенционната политика на голямите европейски и малките балкански държави. Берлинският, (1878) Букурещкият (1913) и Парижките мирни договори от 1919 год. убедиха и най-последния неверващ Тома, че както голямите, така и малките европейски държави преследват своя егоистична политика, заради която свободата и съществуването на Македония може на бъде само разменна монета.

От това следва, че до когато тия държави се ръководят от правителства, които подържат завоевателната и империалистична политика на тия договори, или с други думи, до когато в тях не се установят правителства, които да основат своята външна и вътрешна политика върху истинското самоопределение на народите, македонския народ не може да исчаква никаква подкрепа от тях за своята свобода.

Преценявайки основно тоя исторически опит, В. М. Р. О. дохожда до твърдото и окончателно заключение, че в своята революционна борба за свободата на Македония, тя може да разчита само на крайните прогресивно-революционни движения в Европа, които се борят срещу империялистическата политика на своите правителства, против съществуващите мирни договори и за истинско самоопределение на своите и чужди народи. Ето защо В. М. Р. О, заявява, че в интереса на македонската свобода, тя ще даде всичката си подкрепа само на ония, които на балканска почва се бооят срещу завоевателната политика на европейския империализм, прокарвана било направо, било чрез правителствата на балканските държави.

Но правителствата на балканските държави се явяват не само оръдия на европейския империализм; те прокарват и своя собствена националистична завоевателна политика. Благодарение на тая общоевропейска империялистична и общебалканска националистична завоевателна политика, Македония изтощена от петвековно робство, разорена от три войни, днес отново е поробена и поделена между трите балкански държави: Сърбия, Гърция и България.

Нито едно от правителствата на балканските държави не мисли за освобождението и обединението на разпокъсаните части на Македония; нито едно от тях не мисли и не действува за самоопределението на македонския народ в самостойна политическа единица, нито една от тях не иска да даде предвидените от договорите права на поробените македонци, които им обезпечават културното развитие като национални малцинства. Поради това, В. М. Р. О. е принудена да заяви, че политиката на всички сегашни балкански правителства е враждебна на свободното и самостойно политическо съществуване на Македония и че тя ще се бори най-решително и с всички средства на революционната борба против тяхната завоевателна политика спрямо Македония и македонския народ.

За избегвана на всекакви недоразумения и неясност, В. М. Р. О, заявява също, че тя не може да се дезинтересира от вътрешната и външна политика на балканските държави и особено на Сърбия, Гърция, и България, които владеят цели късове от територия и население на Македония.

По отношение на Гърция, В. М. Р. О. ще се бори срещу всеки опит за възвръщане монархията — най-яркия изразител на ултраимпериалистичната гръцка политика — и против всеко гръцко правителство, което подържа днешния дележ на Македония и насилствено изменява неговия етнографически състав, като разгонва коренното население и го замества с гръцки преселници от Мала Азия и Тракия.

По отношение на Югославия В. М. Р. О. ще се бори най-решително против всички, без разлика на партия, Белградски правителства, които крепят днешната сръбска политика, на насилствен централизъм, денационализация и угнетение не само на македонския народ, но и на народите в Хърватско, Босна-Херцеговина, Черна-Гора, Косово, Войводина, Словения и Далмация; още повече, че тая политика, подкрепена от някои европейски държави, е насочена към нови завоевания на чужди теретории за сметка на Албания, българска и гръцки Македония. В. М. Р. О, заявява, че във вътрешните национални борби на Югославия тя решително застава на страна на всички угнетени народности, които се борят против Белградските правителства, — за демократическа децентрализация и федеративна реорганизация на Югославия.

По отношение на България В. М. Р. О, заявява, че, въпреки всички жертви, които българския народ е давал и е готов да дава за свободата и независимостта на Македония, днешното българско правителство на Цанкова, в разрес с чувствата и интересите на собствения си народ, води една политика явно сърбофилска, която не само увековечава дележа на Македония, но подготовлява нови териториялни прекроявания на Балканите за сметка на Македония. Тя предупреждава народите на Македония, Югославия, България, Гърция и Тракия, че Белградското правителство, опряно на своите съглашения с някои европейски държави за дележа на Хърватско, Албания и Гърция, се готви за да разшири своята завоевателна политика към Солун, като тика Софийското правителство към Кавала, заплашвайки го в противен случай да окупира българските Перник и Кюстендил.

И правителството на Цанков, изглежда, е съблазнено от тия империалистични преспективи, нашепвани от Белградските сирени. То се е заловило да унищожи Вътрешната Македонска Революциона Организация и македонското революционо движение, които се явяват най-сериозната пречка за осъщестяването на тия престъпни намерения. До като Белградското правителство подготовлява и раздухва гражданската война в Албания, Софийското правителство на Цанкова се е заловило с унищожението на В. М. Р. О.

Арестите на няколко стотици македонци в България, заподозрени в съучастие, или съчувствие към македонското освободително движение; запрещаването на всички легални печатни органи на македонската емиграция в България, които защищават освободителното дело на Македония; готовността на Софийското правителство да посегне и върху най-видните дейци на македонското освободително движение, за да ги арестува и предаде на Сърбия, очевидно като изкупителна жертва за новия курс на сръбската и българската завоевателни политики, а най-последните и ярки доказателства за престъпната политика на Софийското правителство.

В. М. Р. О. разбира източника на тая сръбска и българска политика. Слабостта на Белградското правителство вътре в страната го кара да жертвува интересите на хърватския народ в полза на Италия — Фиуме и адриатическото крайбрежие — и да търси компенсация за сметка на Албания, българска и гръцка Македония. А вътрешната слабост на Софийското правителство го прави изгодно да противостои на Белградските заплашвания и пред опасността за окупирането на Перник и Кюстендил от сърбите, то е готово да отиде на доброволно сътрудничество със сръбската настъпателна политика към Солун, надевайки се да бъде компенсирано самото то към Кавала. По тоя начин се жертват интересите не само на Македония и Тракия, но същевременно се заплашват и интересите на България, Югославия и всички балкански народи.

Основната причина за слабостта на Софийското правителство, това е неговата изолираност, откъснатост от народните маси и враждебноста на тия последните към него. Борейки се за запазването властта в ръцете си на всека цена и, не намирайки никаква опора в народа, за да се противопостави на сръбската завоевателна политика, то се мъчи, в сътрудничество с нея, да предотврати опасностите, които висят над България, като тласне последната към нова авантюра, само и само да спечели някой временен успех, с който да закрепи своето разклатено положение вътре в страната. За тая цел то жертва интересите на македонския народ, то жертва и интересите на българския народ. То е принудено да управлява във вътрешната си политика чрез терор, сюспендиране на всички конституционни гаранции; то е принудено да сюспендира свободата на словото, печата, събранията и сдружаванията, да разтуря цели кооперативни организации и политически партии, то е принудено дори да отказва прибежище за политическите бежанци на Македония.

При това положение В. М. Р. О. обявява политиката на правителството на Цанков за враждебна на македонския и българския народ и апелира към всички македонци и българи да поведат най-решителна борба против него.

Те трябва да дадат своята подкрепа само на таково едно правителство в България, което опирайки се върху широките трудящи се маси от града и селото, няма да имат нужда за своето управление от терора и изключителните закони, няма да прибегва към сюспендиране на съществените гараници за едно действително народно и демократично управление и което, опирайки се върху доверието на масата от свободолюбивия, демократичен и нешовинистичен български народ, ще може да му даде необходимите средства за борба срещу завоевателната политика на съседните държави, без да се бои, че тия средства ще бъдат обърнати срещу него.

Само в установяването на едно такова правителство в България В,М. Р. О. вижда гаранцията и за по-нататъшния успешен развой на своята революционна борба за свободата и независимостта на Македония и за политическата независимост на всички балкански народи.

Очертавайки в общи линии своето отношение към държавните фактори на общоевропейската и балканската политика, В. М. Р. О, заявява, че тя се бори и ще се бори с всички средства на революционната борба.

1. За освобождението и обединението на разпокъсаните части на Македония в една напълно независима и самостоятелна политическа единица, в нейните естествени географически и етнографически граници.

2. Демократизирането на съседните на Македония балкански държави и тяхното съюзяване в една Балканска федерация, която единствено може да гарантира политическото съществуване на независимостта на Македония и независимостта на останалите балкански народи; да удоволетвори и икономическите и културни интереси на всички балкански народи, свързани с изхода на трите балкански морета; да парализира анексионистическите стремежи на балканските и империалистическите стремежи на голямите европейски държави; а така също да гарантира правилното разрешение на всички национални спорове, като обезпечи културното развитие на всички етнически малцинства.

В. М. Р. О, заявява, че в своята борба за независима Македония и Балканската Федерация, тя разчита преди всичко на обединените революционни сили на цялото македонско население, без разлика на вяра и народност, които ще поведат своята борба в тясно сътрудничество с революционните сили на трудящите се маси в другите балкански държави. А доколкото успеха на нейната освободителна революционна борба зависи от международното положение, В. М. Р. О. разчита на моралната и материялна подкрепа на прогресивно-революционните движения в европейските държави, които се борят против империалистическата политика на техните правителства, против съществуващите империялистически мирни договори и за пълното и истинско самоопределение на народете.

По тоя начин В. М. Р. О. скъсва окончателно с илюзиите да очаква свободата на Македония и създаването на Балканска Федерация от интервенцията на балканските шовинистически и европейските империялистически правителства.

Тя заявява, че само ония държави и правителства могат да претендират да бъдат искрени приятели на македонската свобода и на балканските народи, които в своята собствена политика дават достатъчно доказателство, че преследват и на дело осъществяват принципа за свободното самоопределение на народите. Всички други са врагове на македонската свобода и спрямо тяхната политика на Балканите, В. М. Р. О. ще води най-решителна борба.

В. М. Р. О. съзнава относителната слабост на своите сили, но тя също така добре знае, че днес цяла Европа е минирана от противоречия много по-дълбоки и непримирими, отколкото ония, които предизвикаха общоевропейската война през 1914 г. Една нова балканска и общоевропейска война, или международна гражданска революционна борба, за освобождението и самоопределението на народите, е неминуема. Нещо повече, тя тропа вече на портите на всички държави.

В. М. Р. О. съзнава твърде добре голямата решителна роля, която Балканите изиграха в избухването на общоевропейската война от 1914–1918 година. Тя обръща вниманието на всички македонски и балкански революционери, че и в предстоящите борби, които бързо се приближават, Балканите могат да изиграят още по-голяма и решаваща роля, стига само революционните усилия на всички угнетени балкански народи да бъдат сплотени и обединени под знамето на македонската свобода и независимост, под знамето най-сетне на Балканската Федерация.

И за това В. М. Р. О. апелира към всички съзнателни борци за свободата и независимоста на балканските народи да сплотят своите сили за бързото формиране на един единен македонски революционен фронт, който да послужи за образуването на единния балкански революционен фронт против всички шовинисти, против всички анексионисти и империалисти, против всички угнетители на своите и чужди народи.

За да даде всички доказателства, че насочва своята дейност в тоя път, В. М. Р. О, заявява най-тържествено, че прекратява всички преследвания и отменява всички екзекутивни мерки и разпореждания против отделните македонски дейци, групи, организации и течения, щом те искрено застанат на почвата на истинската революционна борба, в духа на настоящия манифест и подадат ръка за обща борба под знамето на свободна и независима Македония, под знамето на Балканската Федерацая.

С това В. М. Р. О. прави първата и най-решителна крачка за създавинето на необходимата благоприятна атмосфера за свикването в скоро време на един обединителен конгрес на цялото македонско революционно движение, в който, чрез усилията на всички искренни македонски революционери, да се създаде единния македонски революционен фронт, който опирайки се върху единия балкански революционен фронт, в тясно сътрудничество с всички прогресивно-революционни движения на Балканите и в Европа, ще извоюва свободата и независимостта на Македония, ще наложи създаването на Балканска Федерация, ще осигури мира на Балканите — за да помогне за възстановяването мира в цяла Европа.

Проче всички напред в редовете на революц. македонска борба!

Да живее единния македонски революционен фронт!

Да живее единния балкански революционен фронт!

Да живее обединена и независима Македония!

Да живее Балканската Федерация!

6 май 1924 год.

За Вътр. Мак. Рев. Организация, Централен Комитет:

Т. Александров, А. Протогеров, П. Чаулев.^[1]

Бележки

1. La Federation Balcanique, 1, 15.07.1924.