Лондонски мирен договор от 1913 година

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Договор за мир между Гърция, България, Сърбия, Черна гора и Османската империя, сключен в Лондон на 17/30 май 1913
(превод)[1]

.


Член 1[редактиране]

С размяната на ратификациите по този договор ще настъпи мир и приятелство между негово величество императора на отоманите, от една страна, и техни величества съюзените суверени, от друга страна, както и между техните наследници, техните държави и техните поданици за винаги.

Член 2[редактиране]

Негово величество императорът на отоманите отстъпва на техни величества съюзените суверени всички територии на своята империя върху европейския континент на запад от линията Енос на Егейско море до Мидия на Черно море, с изключение на Албания.

Точното трасе на границата от Енос до Мидия ще се определи от международна комисия.

Член 3[редактиране]

Негово величество императорът на отоманите и техни величества съюзените суверени заявяват, че оставят на негово величество императора на Германия, негово величество императора на Австрия, крал на Чехия и крал апостолически на Унгария, президента на Френската република, негово величество краля на Великобритания и на Ирландия и на британските отвъдморски територии, император на Индия, на негово величество краля на Италия, негово величество императора на всички руси – грижата да уредят определянето на албанските граници и всички други въпроси, които засягат Албания.


Член 4[редактиране]

Негово величество императорът на отоманите заявява, че отстъпва на техни величества на съюзените суверени остров Крит и че се отказва в тяхна полза от всички права на суверенитет и други права, които той е притежавал върху този остров.


Член 5[редактиране]

Негово величество императорът на отоманите и техни величества съюзените суверени заявяват, че поверяват на негово величество императора на Германия, негово величество императора на Австрия, краля на Унгария, президента на Френската република, негово величество краля на Великобритания и Ирландия, император на Индия, негово величество краля на Италия, негово величество императора на всички руси грижата да определят съдбата на всички османски острови в Егейско море (с изключение на Крит) и на Атонския полуостров.

Член 6[редактиране]

Негово величество императорът на османската империя и техни величества съюзените суверени заявяват, че предоставят грижата за уреждане на финансовите въпроси, които произтичат от военното положение и по-горе споменатите териториални отстъпки – на международната комисия, свикана в Париж, в която те са изпратили свои представители.

Член 7[редактиране]

Въпросите относно военнопленниците, подсъдността, националността и търговията ще бъдат уредени със специални конвенции.

Бележки[редактиране]

  1. Mowat, Robert B. (1916), "Treaty of Peace between Greece, Bulgaria, Montenegro, Serbia on the One Part and Turkey on the Other Part, May 17/30 May 1913 (Translation)" Select treaties and documents to illustrate the development of the modern European states system, 1815-1916, Oxford: Clarendon, pages 120-21Виж също Б.Кесяков (1925), Принос към дипломатическата история на България (1878-1925), т. 1, София, стр. 51; Слава Стефанова (1958), Международни актове и договори (1648-1918), София: Държавно издателство "Наука и изкуство", стр. 327.
Wikipedia-logo-bg.png
Уикипедия разполага със статия за Лондонски мирен договор