Лисица и грозде

Лисица и грозде Автор: Димитър Подвързачов

Веднъжки хитрата Кума-лисица,

дор скиташе прехрана да си дири,

наскочи на една лозница.

Подуши гроздето и нос като навири,

тозчас позна, че то е бяло,

но още неузряло.

По навик пак огледа се насам-натам:

Проклети хора – стълбата прибрали!

Кумата се смути от яд и срам,

но чак пък толкоз не пожали…

Напротив. Тя поседна под лозата,

преглътна слюнките си във устата

и гледайки усмихната нагоре,

започна сам-сама да си говори:

– Да, виждам го… Но несъмнено –

съвсем зелено.

Обичам грозде, сладко като мед,

а туй е кисело като оцет,

за нищо на света не бих го яла!

Но… аз не съм като онази хубостница,

наивната лисица,

която някога признала,

че гроздето уж кисело видяла –

та всички й се смеят чак до днес!

Аз ще запазя слава, род и чест! –

Разбира се, и интерес!

Защото знам

на тоя свят

един-едничък град,

красив, голям,

дори богат,

където хората се хранят лете

със плодовете,

достойни за свинете.

Туй грозде още щом видях,

си рекох: тъкмо е за тях!

И хитрата Кума-лисица

закупи гроздето и рано-рано.

продаде го на "Позитано" –

във нашата столица…

Източник

• Димитър Подвързачов: Басни на сайта на Znam.bg

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.