Лисица и грозде

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лисица и грозде
Автор: Димитър Подвързачов


Веднъжки хитрата Кума-лисица,
дор скиташе прехрана да си дири,
наскочи на една лозница.
Подуши гроздето и нос като навири,
тозчас позна, че то е бяло,
но още неузряло.
По навик пак огледа се насам-натам:
Проклети хора – стълбата прибрали!
Кумата се смути от яд и срам,
но чак пък толкоз не пожали…


Напротив. Тя поседна под лозата,
преглътна слюнките си във устата
и гледайки усмихната нагоре,
започна сам-сама да си говори:
– Да, виждам го… Но несъмнено –
съвсем зелено.
Обичам грозде, сладко като мед,
а туй е кисело като оцет,
за нищо на света не бих го яла!
Но… аз не съм като онази хубостница,
наивната лисица,
която някога признала,
че гроздето уж кисело видяла –
та всички й се смеят чак до днес!
Аз ще запазя слава, род и чест! –
Разбира се, и интерес!
Защото знам
на тоя свят
един-едничък град,
красив, голям,
дори богат,
където хората се хранят лете
със плодовете,
достойни за свинете.
Туй грозде още щом видях,
си рекох: тъкмо е за тях!


И хитрата Кума-лисица
закупи гроздето и рано-рано.
продаде го на "Позитано" –
във нашата столица…


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.