Леонени

Леонени Автор: неизвестен

„Леонени“ (Leonainie) е публикувана за първи път в "Kokomo Dispatch" (Indiana) на 2 август 1877 г. с инициали на автора Е.А.П. (E.A.P.), като първоначално се е смятало, че е непубликувана поема на Едгар По, но има информация, че е написана от James Whitcomb Riley (р. 1853⁠) по подражание на По. [1]

Бог от всички Леонени за да отличи —
Взе и вля лъчи нетленни в нейните очи,
Вплете в къдрите й рунни мрака на нощи безлунни
И така, при песни струнни, той ни обручи.

Помня — в тоя час заветен моята мечта,
Като цвят под лъч приветен, тихо разцъфтя —
Разцъфтя, открила взори с вяра пак в светла орис,
Да узная с нова горест свойта нищета!

Като смътен ромон речен, чух далечен глас:
„Край, един и същ, обречен, — вечен — чака вас!
Призраците мигновенни ще измамят всички тленни!
Вечно ще е Леонени млада само с нас!“
    
С радост нова и нетленна ден разсветна вън
Утрин сетна, незабвенна — погребален звън!
Всички мълком нажалени, слушаха черковно пенье!
И изчезна Леонени като утрен сън!…

Превод: Г. Михайлов, 1920 г.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.