Към есен

Към есен Автор: Александър Вутимски

Отиде си топлото лято —
със нашите летни игри.
По-лош и невесел е вятърът,
дохождат студени мъгли.

И щъркелът вече го няма, —
отлитна безмълвно на юг.
Аз гледам — на покрива само
врабчето останало тук.

Дърветата голи са вече,
и сякаш въздишат от скръб.
А ей, и снегът отдалече
блести на планинския гръб.

Къде е лъчистото лято
със чудните наши игри?...
Враждебният есенен вятър
разхожда студени мъгли.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.