Кукуш

Кукуш даде на Македония
красотата на своя борбен дух – Гоце Делчев:
- слънце в непрогледния петвековен мрак,
- величие на скромността на апостол и водач,
която в саможертвена преданост пленява,
- любов, която обедини сърцата под общо знаме – всенароден мит,
- буря, която разтърси окървавената империя
на жестокия тиранин султан Абдул Хамид.

Кукуш бе гостоприемен дом
за народните будители – просветители:
тук бе и Димитър Миланов – един от духовните обновители,
сред първите редици Кукуш вдигна закана и бунт
срещу коварния Фенер със заробваща власт
и викна с гръмлив всенароден глас
- „Ще облечем одеждите на униатството,
но чрез своя писменост и черква
ще се опазим срещу вероломството“.

Кукуш изгради крепост в Солун:
Кукушката махала -
за предна отбрана и атака срещу враговете;
неговите будни чеда трудолюбиви,
смели борци за повече слънце и въздух на земята,
при всяка трудност с хумора си творчески препятсвия прелитат,
в успехите си са сигурни
и затова щастливи се считат.

Но Кукуш изживя най-страдалната трагедия:
враговете засмяния град
с широките чардаци и пеещи кепенци
с оръдия запалиха: с адски трясъци и пожари
скътаната от вековете домашна животворна радост унищожиха,
много от чедата му изклаха, избиха

а живите озлочестени, с бохчички, с дечица на гръб,
понесли мъката на своята несрета,
поеха пътя на север към страданията на бежанската неволя,
водени само от неугасимия буен народностен дух,
до вчера заможни, щастливи, а днес – сиромаси, нещастни,
изоставили бащин дом, гробове и спомени прекрасни...

Врагът ги преследва и в бегството им с ожесточение:
от рани, от болести и страдания -
изоставени без грижи, без лечение,
дечица и майки, болни и старци
друмищата на своята Голгота с трупове посяха,
последно сбогом на Родината и на близки
през сълзи с проклятие, изоставени мълвяха...

Врагът вярваше через топове, разрушения и кърви
силата на духа, вярата в светото бъдеще на рода ни да убие,
но той не знае, че духът и вярата са оръжия първи,
чрез които Кукуш всички злини ще разбие...

Връхлетя върку кукушани друга страшна злина:
през 1913 холерата се съюзи с нищетата -
скъпи жертви изтръгна...
Оцелелите кукушани гърди изпъчиха срещу бедата:
волята си за победа чрез труд и спестовност
срещу злото издигнаха в сурова повеля:
започнаха отначало в безрадостния си живот:
продаваха вестници и семки,
станаха носачи, общи работници, дребни комисионери
и наскоро над злото надвиха -
своята жестока съдбовна несрета те победиха...

И все така честни и трудолюбиви,
кукушани и на дъното на нищетата
достойнството на Кукуш не помрачиха,
сред първите стопански и културни творци се наредиха
и по-честити години за челядта им се заредиха...

Слава на вечния весел родолюбец Кукуш,
поклон пред високия несломим творчески дух
на неговите чеда патриоти светлолики -
и в нещастията смели, победни, велики...

Източник

• ЦДА, ф. ЧП 973К, а.е. 1, л. 1 - 2