Крушевски манифест
Прокламацията на Крушовското горско началство при обявяването на Крушевската република до турското население в селата, написана нарочно на местен македонски говор, има следното съдържание:
„Бракя земяци и мили комшии!
Мие, вашите вечни комши и познанци от убавото Крушово и неговите китни села, без разлика на вера и народност, не можейки веке да търпиме тиранията на жедните за кръв и гладните за чоечко месо муртати, що гледаат и нас и вас да дотерат до нож, и нас и вас да дотерат до питачки стап и нашата мила и богата земя да заприлегат на пустиня денеска дигнавме глави и решихме до пушка да се браниме от тия паши и ваши душмани и да задобиеме слобода. Вие мошне арно знаете, оти ние не сме лоши и разбирате оти от маки си я кладовме главата во торба, за да заживеем чоечки или пък юначки за умреме!
Бидейки от дедо и прадедо си живееме како бракя на оваа земя, ние ве имаме свои и сакаме до край да останеме свои.
Ние не дигнавме пушка против вас. Ние не дигнавме пушка против мирниот, трудолюбив народ, що се прерануе како нас со кървава пот — той ет наш брат и со него сме живеене и пак сакаме да живееме. Ние не излеговаме да колеме и да иалиме, да крадеме и да грабиме.
Доста ни се золумите на безбройни дерибеи по нашата сирота и окравена Македония. Ние не излеговаме да ги присянчуеме вашите майки и сестри, жени и керки. Ние не сме муртати, а револуционери и под клетва да умреме за правото и слободата. Ние се бунтуваме против тиранията и ропството, против муртатите, против золумчарите, против насилниците на нашата чест и против тие, що ни я смукат нашата пот и експлоатираат нашиот труд.
Ние ве жалиме како свои бракя, бидейки разбираме оти и вие сте роби како нас: робои на царот и на царските бегои, ефендии и паши, робои на богатите и силните, робои на насилниците и на золумчарите, що я запалиа царщината от четири страни и що ни дотераа нас да дигнеме глава за право и слобода и за чоечки живот. Ве каниме и вие да дойдете, да дойдете да водите борба. Елате братя мусулмани при нас да тръгнеме против вашите и нашите душмани! Елате под байракот на автономна Македония. Елате да ги скършиме синджирите на ропството, да се куртулисаме от маки и страдания. Елате при нас бракя да си слееме душите и сърцата и да се снасиме, та и нашата челяд да живее мирно и спокойно, да работат и напредуват.
Мили наши комшии! Като турци, арнаути и муслимани ние разбираме, дека вие мислите оти царството е ваше и вие оти не сте робои щом на царскиот байрак нема кръст и има месечина. Оти не е така и оти грешите, вие бързо ке се сетите и ке го разберете. Ние сами ке се борим и за вас, и за нас и ако е потребно, до един ке умреме под байракот за нашата и вашата слобода. Слобода или смърт е написано на нашите чела и на нашиот кървав байрак и нема вече вракяне назад.
Нека биде благословена светата борба!
Нека се живи борците за правото и слободата и сите чесни македонски синои!”