Направо към съдържанието

Кражбата в рая

От Уикиизточник
Кражбата в рая
Автор: Димитър Подвързачов
Фейлетон


       Първата седмица Създателят употреби в непрестанна и неуморна работа.
       Върховният баща на всичко живо и мъртво, на небесните и адските сили, на духа и на материята, през тия дни на вдъхновено творчество отдели тъмнината от виделината, земята от водата, извая твърдта небесна, благослови водата и земята да раждат безброй риби, птици и всякакви животни…
       И видя тогава, че всичко туй ще бъде добро само ако има кой да му се радва и да славослови Твореца.
       На шестия ден той създаде човека – и прекъсна работата.
       Ала през време на тая малка почивка добрият Отец видя, че има нужда да се създадат не един, а много, много човеци, различни видове човеци, за да има разнообразие и забавления и да бъде весело на земята.
       Той видя, че трябва да има човеци, които да работят, и човеци, които да се веселят.
       Едни да плачат, други да се смеят.
       Едни да орат земята, други да пекат хляб, трети да строят жилища, четвърти да свирят на цимбали, пети да съчиняват разни небивалици за смях и забава на събратята си, шести да управляват…
       И потънал в дълбочините на неизповедимия Разум, Творецът посвети втората седмица само на човека.
       Той се уедини в небесната грънчарница като в тъмна лаборатория и час по час неговите помагачи, нежно бели ангели, вадеха навън нови и нови тумби човечета, положени върху дълги дъски, и ги нареждаха далеко по тревата и алеите на райската градина да съхнат.
       Така бидоха създадени от него – да се слави името му от нине и до века! – неизброимите малки и големи човешки народности, които трябваше да изпълнят земята, и принадлежащите към всяка от тях съответни броеве от най-разнообразни занаяти, майстории и изкуства.


* * *


       По азбучен ред българинът беше едно от първите създания, излезли от ръката на природата.
       Суров и намръщен, със сърдити вежди, мълчалив, приведен към земята, българинът се разхождаше сам-самин из райската градина, сляп за нейните дивни хубости и неотзивчив за немлъчните хорове на райските птици.
       Една-едничка мисъл вълнуваше новата му и бодра душа: как да извърши час по-скоро някоя шмекерия, как да закачи нещо плячка, келепир.
       Той смътно и бързо бе доловил, че тука ще има работа с нещо съвсем общо, обществено, държавно, на което мъчно се хваща сметката. И тоя стихиен нагон да удари скрито нещо само за себе си изгаряше младата му мисъл.
       Той беше вече разбрал, че тук няма да се свърши всичко; че отсега нататък ще започне животът и че всички тия трескави приготовления на райската управа имат пряка връзка с бъдещия живот на сътворените вече създания като него.
       Ала красивите птици никак не привличаха вниманието му, пък бяха и неуловими. Овощните дръвчета не бяха дали още плод. А буйната трева из ливадите… нямаше кому да се продаде на зелено.
       Само на един завой сред самотните алеи българинът съзря цели дъски малки човечета, турени на слънце – и мигом реши, че ще бъде отлично, ако за всеки случай побърза да си усвои поне само от тях засега.
       И той завчас намери отнякъде едно старо вретище, доближи тихо с него до меките фигурки и бързо и крадешком го напълни с тях.
       И изчезна в близкия гъсталак – ни лук ял, ни лук мирисал.


* * *


       Когато на другия ден стана дума за липсата и небесната Безопасност поиска да предприеме тайно следствие, за да издирят крадеца между малцината още обитатели на рая, вечният Творец махна с ръка и им рече:
       – Не се вълнувайте, деца! Това бяха моите първи несполучливи опити. И който ги е откраднал – няма да види облага от тях. Това бяха първите пробни партиди от управници и книгодраскачи, отредени за разпределяне между десетина народности, за опит. Както от многобройността им, така и от несъвършенството им, който ги е откраднал, ще има само да си скубе косата! Нека му са честити!


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.