Консулска конвенция между Съединените американски щати и Народна република България от 1974 година

От Уикиизточник
Направо към: навигация, търсене
Консулска конвенция между Съединените американски щати и Народна република България[1]


Съдържание

Преамбюл[редактиране]

Съединените американски щати и Народна република България,

Ръководени от желанието да регулират и развиват консулските отношения между двете страни и по този начин да улеснят защитата на техните национални интереси и интересите и правата на своите граждани,

Решиха да сключат настоящата Консулска конвенция и за тази цел назначиха за свои пълномощници:

За Съединените американски щати

Мартин Ф. Хърц – посланик на Съединените американски щати

За Народна република България

Андон Трайков – първи заместник-министър на външните работи

Които, след като размениха пълномощията си намерени в добра и надлежна форма се споразумяха за следното:

Глава 1 Определения[редактиране]

Член 1[редактиране]

За целите на настоящата Конвенция посочените по-долу термини имат следното значение:

а) „консулство“ означава генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;

б) „консулски окръг“ означава територията, определена на консулството за изпълнение на консулските функции;

в) „шеф на консулството“ означава лицето, на което е възложено от изпращащата страна да действа в това качество;

г) „консулско длъжностно лице“ означава всяко лице, включително шефа на консулството, на което е възложено от изпращащата страна изпълняването на консулски функции;

д) „сътрудник на консулството“ означава всяко лице, което изпълнява административни, технически или други задачи в консулството;

е) „член на консулството“ означава всяко консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството;

ж) „консулско помещение означава сгради или части от сгради, както терените, принадлежащи към тях, които се използват изключително за консулски цели независимо от собствеността;

з) „консулски архиви“ означава цялата служебна кореспонденция, документи, писма, книги, филми, магнетофонни ленти, регистри, код и шифър, канцеларски средства, както и картотеки и други мебели, предназначени за тяхното съхраняване;

и) „кораб на изпращащата страна“ означава всеки плавателен съд, плаващ под знамето на изпращащата страна, освен военните кораби.


Глава 2 Откриване на консулства и назначаване на консулски длъжностни лица и сътрудници на консулството[редактиране]

Член 2 Откриване на консулства[редактиране]

1. Консулство може да бъде открито на територията на приемащата страна само със съгласието на тази страна.

2. Седалището на консулството, рангът му и консулският окръг се определят по споразумение между изпращащата и приемащата страна.

Член 3 Назначаване шеф на консулството[редактиране]

1. Преди назначаването на шефа на консулството изпращащата страна трябва да се убеди по дипломатически път, че приемащата страна ще признае съответното лице за шеф на консулството.

2. Изпращащата страна по дипломатически път изпраща на приемащата страна консулски патент или друг подобен документ за назначаване шеф на консулството. В патента или другия подобен документ се посочват името на шефа на консулството, неговия ранг, консулски окръг, в който ще изпълнява своите функции и седалището на консулството.

3. След представянето на консулския патент или друг подобен документ за назначаването шеф на консулството, приемащата страна му издава във възможно най-кратък срок от време екзекватура или друго разрешение. 4. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнение на консулски функции, след като приемащата страна му издаде екзекватура или друго разрешение.

5. Приемащата страна до издаването на екзекватурата или друго разрешение може да даде на шефа на консулството временно съгласие за изпълнение на консулски функции.

6. От момента на даването на съгласието, даже и временно, компетентните органи на приемащата страна вземат всички необходими мерки, за да може шефът на консулството да изпълнява своите функции и да се ползва от правата, улесненията, привилегиите и имунитетите, дадени му по силата на настоящата Конвенция и от законодателството на приемащата страна.

Член 4 Временно изпълнение функциите на шеф на консулството[редактиране]

1. Ако шефът на консулството, поради някаква причина не е в състояние да изпълнява функциите си или, ако длъжността шеф на консулството е вакантна, изпращащата страна може да възложи на консулско длъжностно лице от това или друго консулство в приемащата страна или на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство в приемащата страна временно да изпълнява функциите шеф на консулството. Името на това лице предварително се съобщава на приемащата страна.

2. Лицето, на което е възложено временно да изпълнява функции шеф на консулството, се ползва с правата, улесненията, привилегиите и имунитетите, както шефа на консулството, предвидени в Конвенцията.

3. Възлагането на консулски функции на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна съгласно точка 1 на този член не ограничава привилегиите и имунитетите, които са му предоставени по силата на неговия дипломатически статут при спазване разпоредбите на член 44 на тази Конвенция.

Член 5 Уведомяване за назначаване на консулски длъжностни лица и сътрудници на консулството[редактиране]

1. Изпращащата страна съобщава на приемащата страна предварително писмено пълното име, функции и клас на всяко консулско длъжностно лице.

2. Изпращащата страна съобщава също на приемащата страна писмено за:

а) назначаването на членовете на консулството, тяхното пристигане след назначаването им, окончателното им заминаване или прекратяване на техните функции, както и всички други промени, оказващи влияние върху тяхното положение, които могат да възникнат по време на работата им в консулството;

б) пристигането и окончателното заминаване на член от семейството на член от консулството, който живее с него като част от неговото домакинство и за случаите, когато дадено лице става или престава да бъде член на семейството;

в) приемане на работа и освобождаване на лице, което е гражданин или постоянно живеещ в приемащата страна, като член на консулството.

Член 6 Издаване на документ за самоличност[редактиране]

Приемащата страна издава на всяко консулско длъжностно лице съответен документ, които удостоверява правата му да изпълнява консулски функции и територията на приемащата страна.

Член 7 Гражданство на консулското длъжностно лице[редактиране]

Консулското длъжностно лице трябва да бъде гражданин на изпращащата страна и не може да бъде гражданин или постоянно живеещ в приемащата страна.

Член 8 Обявяване шеф на консулството или друг член на консулството за нежелателни[редактиране]

Приемащата страна може по всяко време и без да е длъжна да мотивира решението си, да уведоми изпращащата страна, че шефът на консулството или друго консулско длъжностно лице е persona non grata или че друг член на консулството е неприемлив. В такъв случай изпращащата страна е длъжна да отзове такова лице или прекрати функциите му в консулството. Ако изпращащата страна не изпълни в течение на разумен срок това свое задължение, приемащата страна може да откаже да признава такова лице за член на консулството.

Глава 3 Права, улеснения, привилегии и имунитети[редактиране]

Член 9 Улеснения относно дейността на консулството[редактиране]

Приемащата страна осигурява съответните условия за нормалната дейност на консулството и взема всички необходими мерки, за да могат членовете на консулството да изпълняват функциите си и да се ползват от правата, улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени от настоящата Конвенция и законодателството на приемащата страна.

Член 10 Използването на държавното знаме и герба[редактиране]

1. Гербът на изпращащата страна, заедно с наименованието на консулството на езика на изпращащата и на приемащата страна може да бъде поставен на консулските помещения.

2. Държавното знаме на изпращащата страна може да бъде издигнато на консулските помещения и на резиденцията на шефа на консулството.

3. Флагът на изпращащата страна може да се поставя на служебните превозни средства на шефа на консулството.

4. При упражняването на правото, предвидено в този член се спазва законодателството и обичая на приемащата страна.

Член 11 Придобиване на консулски помещения и жилище[редактиране]

1. Изпращащата страна има право, на територията на приемащата страна и съгласно законодателството на приемащата страна, да придобива в собственост, притежава или наема за какъвто и да е период от време, да строи и благоустроява или да заема и държи по друг начин терени, сгради и допълнения към тях, необходими и подходящи за консулски цели, включително и жилище за консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, които не са граждани или постоянно живеещи в приемащата страна.

2. Приемащата страна оказва на изпращащата страна всякаква необходима помощ с оглед улесняване придобиването на терени, сгради или части от сгради за целите, които са споменати в точка 1 на този член.

3. Разпоредбите на точка 1 на този член не освобождават изпращащата страна от задължението да съблюдава законодателството на приемащата страна, отнасящо се до строителството и градоустройството, прилагано в района, където се намират съответните терени, сгради или части от сгради.

Член 12 Неприкосновеност на консулските помещения и на резиденцията на шефа на консулството[редактиране]

1. Консулските помещения са неприкосновени. Органите на приемащата страна не могат да влизат в консулските помещения без съгласието на шефа на консулството, на шефа на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лице, посочено от един от тях. Приемащата страна взема необходимите мерки, за да осигури закрилата на консулските помещения.

2. Предвиденото в точка 1 на този член се прилага и за резиденцията на шефа на консулството.

Член 13 Неприкосновеност на консулските архиви[редактиране]

Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от мястото, където се намират.

Член 14 Свобода на съобщенията[редактиране]

1. Консулството има право да се свързва със своето правителство, с дипломатическите представителства и други консулства на изпращащата страна, където и да се намират. За тази цел консулството може да ползва всички обикновени средства за връзка, шифър, дипломатически и консулски куфари. При използването на обществените средства за съобщения към консулството се прилагат същите тарифи и условия, които се прилагат към дипломатическото представителство. Консулството може да инсталира и използва радиопредавател само със съгласието на приемащата страна.

2. Служебните кореспонденция на консулството, независимо от използваните средства да съобщение, както и запечатаните консулски торби, чували и други контейнери, при условие че носят видими външни белези за техния официален характер, са неприкосновени. Те не могат да съдържат нищо друго освен служебна кореспонденция или вещи, предназначени изключително да служебно ползване.

3. Служебната кореспонденция на консулството, включително консулските торби, чували или други контейнери, описани в точка 2 на този член, не могат нито да се отварят, нито задържат. Въпреки това, ако компетентните органи на приемащата страна имат сериозни основания да смятат, че такава торба, чувал или друг контейнер съдържат други предмети освен служебната кореспонденция или документи и вещи, които са предназначени изключително за служебно ползване, те могат да поискат тази торба, чувал или друг контейнер да се върне до мястото на неговото изпращане.

4. Консулските куриери на изпращащата страна се ползват на територията на приемащата страна със същите права, привилегии и имунитети, с каквито се ползват дипломатическите куриери.

5. Капитанът на кораб или командир на самолет от гражданската авиация на изпращащата страна може също да бъде натоварен с пренасянето на консулска поща. Капитанът или командирът трябва да бъдат снабдени с официален документ, посочващ броя на контейнерите, образуващи консулската поща, които са му поверени; той обаче не може да се счита за консулски куриер. Чрез уговорка със съответните органи на приемащата страна консулството може да изпрати член на консулството да приеме консулската поща директно и свободно от капитана на кораба или командира на самолета или да му предаде такава поща.


Член 15 Уважение на личността на членовете на консулството и членовете та техните семейства[редактиране]

Приемащата страна е длъжна да се отнася с дължимото уважение към членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи с тях като част от техните домакинства, и да взема всички съответни мерки за предотвратяване на каквито и да е било посегателства върху тяхната личност, свобода или достойнство.

Член 16 Имунитет на членовете на консулството от юрисдикция на приемащата страна[редактиране]

1. Консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, живеещи с тях като част от техните домакинства се ползват с имунитет от наказателната, гражданската и административна юрисдикция на приемащата страна.

2. Сътрудниците на консулството и членовете на техните семейства, живеещи с тях като част от техните домакинства се ползват с имунитет от наказателната юрисдикция на приемащата страна. Те също така не подлежат на гражданската и административна юрисдикция на приемащата страна по отношение на всяко действие, извършено в качеството им на служебни лица.

3. Разпоредбите на точки 1 и 2 на този член не се отнасят обаче до граждански производства:

а) произтичащи от договори, които не са сключени от консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството, от името на изпращащата страна;

б) относно наследство, по отношение на което консулското длъжностно лице или сътрудник на консулското действа като изпълнител, администратор, наследник или заветник, като частно лице, а не от името на изпращащата страна;

в) относно отговорност за щети, причинени в приемащата страна от транспортни средства;

г) относно частно недвижимо имущество на територията на приемащата страна освен, ако консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството го притежава от името на изпращащата страна за целите на консулството.

4. Никакви изпълнителни мерки не могат да се вземат по отношение на лицата, споменати в този член, освен случаите които попадат в т. 3, букви “а“, “б“, “в“ и “г“ на този член и при условие, че тези мерки не нарушават неприкосновеността на тяхната личност или жилищно помещение.

Член 17 Отказ от имунитет[редактиране]

1. Изпращащата страна може да се откаже от имунитета от юрисдикцията на членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях като част от техните домакинства. Такъв отказ трябва винаги да бъде ясно изразен в писмена форма. Отказът от имунитет от юрисдикцията по граждански дела не означава отказ от имунитет по отношение на изпълнението на решение, за което се изисква отделен отказ.

2. Ако член на консулството или член на неговото семейство, живеещ заедно с него като част от неговото домакинство предяви иск по дело, по което той би се ползвал с имунитет от юрисдикция в съответствие с член 16 на настоящата Конвенция, той няма право да се позовава на имунитет по отношение на всякакъв насрещен иск, непосредствено свързан с основния иск.

Член 18 Освобождаване от задължението за даване на свидетелски показания[редактиране]

1. Членове на консулството могат да бъдат помолени да дадат свидетелски показания по съдебни или административни производства. Ако консулското длъжностно лице откаже да даде показания, никакви принудителни мерки не могат да бъдат взети срещу него. Сътрудниците на консулството нямат право да откажат да дадат показания с изключение на случаите, описани в точка 3 на този член.

2. Съответните разпоредби на точка 1 на този член относно консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството се прилагат също и по отношение на членовете на техните семейства, живеещи с тях и съставляващи част от тяхното домакинство.

3. Членове на консулството имат право да откажат да дадат свидетелски показания по отношение на въпроси, отнасящи се до изпълнение на техните служебни функции или да представят официални документи или служебна кореспонденция. Те също така могат да откажат да дадат заключения като експерти по законодателството на изпращащата страна, както и по отношение прилагането и тълкуването.

4. Органите на приемащата страна, които вземат показания от консулските длъжностни лица или от сътрудниците на консулството вземат всички мерки, за да не се попречи на изпълнението на техните служебни функции. Където това е възможно показанията могат да бъдат дадени в консулството или в жилището на консулското длъжностно лице или на сътрудник на консулството, или могат да бъдат дадени в писмена форма.

Член 19 Освобождаване от повинности[редактиране]

Приемащата страна освобождава членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях и съставляващи част от тяхното домакинство от всякакви принудителни повинности, а също така и от всякакви обществени или военни задължения.

Член 20 Освобождаване от регистрация[редактиране]

Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях и съставляващи част от техните домакинства се освобождават от всякакви задължения, предвидени в законодателството на приемащата страна относно регистрирането, разрешения за пребиваване и други подобни изисквания, които се отнасят до чужденците.

Член 21 Освобождаване изпращащата страна от данъци и такси върху недвижимо имущество[редактиране]

1. Никакви държавни, регионални или местни данъци и такси от какъвто и да е вид не се налагат или събират в приемащата страна по отношение на:

а) земя, сгради и части от сгради, притежавани или наети от изпращащата страна или от физическо или юридическо лице, действащо от името на тази страна и използвани изключително за която и да е от целите, посочени в член 11 на тази Конвенция;

б) сделки или документи, отнасящи се до придобиване на недвижимо имущество.

2. Разпоредбите на точка 1 буква “а“ на този член не се отнасят до заплащането на конкретни видове услуги. 3. Освобождаването дадено съгласно точка 1 на този член не се отнася до такива данъци и такси, ако съгласно законодателството на приемащата страна те са платими от лице, което договаря с изпращащата страна или с лице, което действа от нейно име.


Член 22 Освобождаване на изпращащата страна от данъци и такси върху движимо имущество[редактиране]

Изпращащата страна се освобождава от всички данъци и такси върху движимото имущество, което е собственост или владение на тази страна и се ползва за консулски цели, както и от данъци и такси във връзка с придобиването, притежаването или поддържането на такова имущество.


Член 23 Освобождаване членовете на консулството от данъци и такси[редактиране]

1. Член на консулството и членовете на неговото семейство, живеещи с него като част от неговото домакинство се освобождават от всякакви данъци и такси, събирани от приемащата страна по отношение на заплати, възнаграждения и надбавки, които получават от изпращащата страна във връзка с изпълнението на служебни функции.

2. Член на консулството, както и членовете на неговото семейство, живеещи заедно с него като част от неговото домакинство, се освобождават от плащането на всякакви данъци и такси, държавни, регионални и местни, включително данъци и такси върху принадлежащото им движимо имущество.

3. Освобождаването, предвидено в точка 2 на този член не се прилага по отношение на:

а) косвени данъци, нормално включени в цената на стоките и услугите;

б) данъци и такси, налагани върху личното недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна, освен ако за него се предвижда освобождаване съгласно член 21 на тази Конвенция;

в) данъци върху имущества и наследства и данъци за прехвърляне на имуществени права, налагани от приемащата страна, освен предвиденото в член 25 на тази Конвенция;

г) данъци и такси от какъвто и да е вид върху частен доход, придобит в приемащата страна;

д) такси, събирани за оказване на конкретен вид услуги;

е) данъци и такси върху сделки или върху документи, отнасящи се за сделки, включително и такси от всякакъв вид, събирани във връзка с такива сделки, с изключение на данъците и таксите, за които се предвижда освобождаване съгласно член 21 на тази Конвенция.

4. Членовете на консулството, които са наели на работа лица, чиито заплати и възнаграждения не са освободени от дънък върху дохода в приемащата страна, трябва да изпълняват задълженията, установени от законодателството на приемащата страна за задълженията на работодателите, отнасящи се до събирането на данък върху доходи.

Член 24 Освобождаване от митни сборове и проверка[редактиране]

1. Всички предмети, включително моторни превозни средства, внесени за служебно ползване на консулството съгласно правните разпоредби на приемащата страна се освобождават от митни сборове и други данъци или такси от какъвто и да е вид, налагани върху или поради внос до такъв размер, както ако същите бяха внесени от дипломатическото представителство на изпращащата страна и приемащата страна.

2. Консулското длъжностно лице и членовете на неговото семейство, живеещи с него като част от неговото домакинство, се освобождават от митни сборове и такси, налагани върху или поради вноса на всички предмети, предназначени за тяхно лично ползване, включително и предмети за първоначалното обзавеждане на техните домакинства. Сътрудник на консулството се ползва от освобождаванията, предвидени в тази точка само по отношение на предмети, внесени от него при първото му пристигане в консулството. 3. Предметите, предназначени за лично ползване, не трябва да превишават количествата, необходими за непосредствените нужди на лицата.

4. Личният багаж на консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, живеещи с тях като част от техните домакинства, не подлежат на митнически проверка. Те могат да бъдат проверени само в случаите, когато има сериозни основания де се мисли, че съдържат предмети, освен упоменатите в точка 2 на този член или предмети, чиито внос или износ е забранен от законодателството на приемащата страна или които подлежат на режима на карантина. Такава проверка трябва да се извърши в присъствието на въпросното консулско длъжностно лице или на член от неговото семейство, или на лице, което го представлява.

Член 25 Освобождаване от данъци и такси на движимо имущество в случаи на смърт[редактиране]

Ако член на консулството или член на неговото семейство, живеещ с него като част от неговото семейство, почине и остави движимо имущество в приемащата страна, никакви данъци за прехвърляне, наследяване или други данъци или такси върху прехвърлянето на имущество вследствие смърт не се налагат от приемащата страна по отношение на това имущество, при условие, че починалото лице не е гражданин или постоянно живущ в приемащата страна и, че присъствието на имуществото в тази страна се дължи изключително на присъствието на покойния в качеството му на член на консулството или член на семейството на такъв член на консулството.


Член 26 Имунитет на реквизиция[редактиране]

Консулските помещения, както и превозните средства на консулството, не подлежат на никаква форма на реквизиция. Ако за нуждите на народната отбрана, или за други обществени нужди е необходимо отчуждаване, трябва да бъдат взети всички възможни мерки, за да се избегне затруднение в изпълнението на консулските функции и за незабавно изплащане на изпращащата страна съответно и ефективно обезщетение.


Член 27 Свобода на пътуване[редактиране]

Доколкото това не противоречи на законодателството на приемащата страна за районите, влизането в които е забранено или ограничено по съображения на национална сигурност , на членовете на консулството и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях като част от тяхното домакинство, приемащата страна осигурява свобода на движение и пътувания на своята територия.

Член 28 Консулски такси[редактиране]

1. Консулството може да събира консулски такси на територията на приемащата страна в съгласие със законодателството на изпращащата страна.

2. Събираните суми съгласно точка 1 на този член се освобождават в приемащата страна от всякакви данъци и такси.

Член 29 Изключение от права, улеснения, привилегии и имунитети[редактиране]

Членове на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях като част от тяхното домакинство, които са граждани на приемащата страна или живеят постоянно в нея, не се ползват от правата, улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени в настоящата Конвенция с изключение на тези, които са предвидени съгласно точка 3 на член 18 на тази Конвенция.

Глава 4 Консулски функции[редактиране]

Член 30 Функции на консулството[редактиране]

Функциите на консулството включват:

а) да съдейства за развитието на икономическите, търговски, културни, научни и туристически отношения между изпращащата страна и приемащата страна;

б) да защитава правата и интересите на изпращащата страна, на нейните граждани и юридически лица;

в) да оказва помощ и съдействие на граждани и юридически лица на изпращащата страна;

г) да подпомага развитието на дружеските отношения между изпращащата страна и приемащата страна.

Член 31 Изпълнение на консулски функции[редактиране]

1. Консулското длъжностно лице има право да изпълнява предвидените в тази Конвенция функции, както и други консулски функции, възложени му от изпращащата страна, които не са забранени от законодателството на приемащата страна или за които приемащата страна не възразява.

2. Консулското длъжностно лице има право да изпълнява своите функции само в границите на консулския окръг, извън границите на консулския окръг консулското длъжностно лице може да изпълнява функциите си само с предварителното съгласие на приемащата страна, дадено за всеки случаи поотделно.

3. При изпълнението на своите функции консулското длъжностно лице може да се обръща писмено или устно към:

а) компетентните местни органи на своя консулски окръг;

б) компетентните централни органи на приемащата страна, ако за това позволява законодателството и обичая на приемащата страна.

Член 32 Представяне пред органите на приемащата страна[редактиране]

1. Консулското длъжностно лице има право, съгласно законодателството на приемащата страна да представлява пред съдилищата и другите органи на приемащата страна граждани на изпращащата страна, включително и юридически лица или да предприема съответните мерки, за да осигури правна помощ на техните права и интереси при случай, когато поради отсъствие, или поради каквато и да е друга причина тези граждани не са в състояние да поемат своевременно защитата на своите права и интереси.

2. Представителството, за което става дума в точка 1 на този член се прекратява от момента, когато представляваното лице назначи свой пълномощник или само осигури защитата на своите права и интереси.

Член 33 Функции относно документи за пътуване[редактиране]

Консулското длъжностно лице има право:

1. Да издава на гражданите на изпращащата страна паспорти или други подобни документи, да продължава валидността им, та ги анулира, а също така да извършва други промени в тях;

2. Да издава визи или други документи на лицата, които желаят да пътуват за изпращащата страна.

Член 34 Функции относно гражданското състояние[редактиране]

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да води на отчет гражданите на изпращащата страна;

б) да приема всякакви молби, които се отнасят да гражданството;

в) да регистрира и да получава съобщения и документи за раждания и смърт на граждани на изпращащата страна;

г) да сключва брак при условие, че и двете лица са граждани на изпращащата страна и ако сключването на такъв брак не е забранено от законодателството на приемащата страна;

д) да приема заявления, които се отнасят до семейните отношения на гражданите на изпращащата страна.

2. Разпоредбите на букви “в“ и “г“ на точка 1 на този член не освобождават заинтересованите лица от задълженията да спазват формалностите, изисквани от законодателството на приемащата страна.

Член 35 Нотариални функции[редактиране]

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да приема и заверява декларации на граждани на изпращащата страна, както и да им издава съответни документи;

б) да заверява подписи на граждани на изпращащата страна;

в) да легализира всякакви документи, издадени от органи на изпращащата или приемащите страни, както и да извършва преписи и извлечения от тези документи;

г) да превежда документи и да заверява верността на преводите;

д) да съставя, удостоверява, заверява, легализира и извършва всякакви действия, които може да са необходими, за да се направи валиден всеки акт или документ от правен характер, както и преписи от такива, включително търговски документи, декларации, регистрации, завещателни разпореждания и договори, по молба на гражданин на изпращащата страна, когато такъв документ е предназначен за ползване вън от територията на приемащата страна и също за всяко лице, когато такъв документ е предназначен за ползване на територията на изпращащата страна.

2. Актовете и документите, упоменати в точка 1, буква “д“ на този член, заверени или легализирани от консулското длъжностно лице на изпращащата страна имат в приемащата страна същата валидност и доказателствена сила, както документите заверени или легализирани от компетентните органи на приемащата страна, ако те са изготвени съгласно законите на страната, за която са предназначени да се ползват. Органите на приемащата страна, обаче, са длъжни да признават валидността на споменатите документи само дотолкова, доколкото те не противоречат на законите на приемащата страна.

Член 36 Връчване на съдебни документи[редактиране]

Консулското длъжностно лице има право да връчва гражданите на изпращащата страна съдебни и други документи, съгласно действащите международни споразумения, или при липса на такива споразумения, доколкото законодателството на приемащата страна разрешава.

Член 37 Уведомяване при учредяване на настойничество или попечителство[редактиране]

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват писмено консулството за случаите, когато се налага да се учреди настойничество или попечителство върху гражданин на изпращащата страна, който не е пълнолетен или не е в състояние да извършва правни действия, или върху имущество на гражданин на изпращащата страна, намиращо се в приемащата страна, което имущество гражданинът не е в състояние да управлява, поради каквито и да е било причини.

2. Консулското длъжностно лице може по въпросите, за които става дума в точка 1 на този член да влиза във връзка със съответните органи на приемащата страна и по-специално, да предлага съответно лица да бъде назначено да действа като настойник или попечител, съгласно законодателството на приемащата страна.

Член 38 Свързано с граждани на изпращащата страна[редактиране]

1. Консулското длъжностно лице има право в своя консулски окръг да се свързва с всеки гражданин на изпращащата страна, да му оказва помощ или да му дава съвети и когато е необходимо, да му осигури правна помощ. Ако гражданин на изпращащата страна желае да посети консулското длъжностно лице или да разговаря с него, приемащата страна няма в никаква форма да ограничава достъпа на такъв гражданин до консулството на изпращащата страна, или да се противопоставя консулското длъжностно лице да посети такъв гражданин.

2. При всички случаи, когато гражданин на изпращащата страна е поставен под каквато и да е форма на лишаване или ограничаване на личната му свобода, компетентните органи на приемащата страна уведомяват консулството на изпращащата страна незабавно и във всеки случай не по-късно от три календарни дни от датата, на която гражданинът е бил поставен под каквато и да е форма на лишаване или ограничаване на личната му свобода. По негово искане консулското длъжностно лице се уведомява за причините, поради което гражданинът е бил задържан или лишен от лична свобода.

3. Компетентните органи на приемащата страна незабавно уведомяват гражданина на изпращащата страна за правата, дадени му от този член да се свързва с консулското длъжностно лице. 4. Консулското длъжностно лице има право да получава от и да изпраща на гражданин на изпращащата страна, който се намира под каквато и да е форма на лишаване или ограничаване на личната му свобода, писма или друга форма на кореспонденция и да взема съответни мерки, за да му се осигури правна помощ и представителство.

5. Консулското длъжностно лице има право да посещава гражданин на изпращащата страна, който се намира под каквато и да е форма на лишаване или ограничаване на личната му свобода, включително и такъв гражданин, който е в затвора или задържан в консулския окръг по силата на присъда, да разговаря и кореспондира с него на езика на изпращащата или приемащата страни, или да му уреди правно представителство. Тези посещения трябва да станат колкото е възможно по-скоро, но във всеки случаи не бива да се отказва след изтичането на период от четири календарни дни от датата, на която гражданинът е бил поставен под каквато и да е форма от лишаване или ограничаване на личната му свобода. Посещенията могат да се правят периодично, на интервали не по-големи от един месец, но съгласно местните правилници на затвора.

6. В случай на съдебен процес срещу гражданин на изпращащата страна в приемащата страна, по искане на консулското длъжностно лице съответните органи го уведомяват за обвинението срещу този гражданин. Консулското длъжностно лице може да присъства по време на съденето на този гражданин, както и при всички следващи обжалвани дела.

7. Гражданин, за който се отнасят разпоредбите по този член може да получава от консулското длъжностно лице колети съдържащи храна, дрехи, медикаменти и материали за четене и писане до размер, разрешен от правилника на института, в който е задържан.

8. Правата, съдържащи се в този член трябва да се осъществяват съгласно законодателството на приемащата страна при условие обаче, че законодателството се прилага по начин, осигуряващ пълно осъществяване целите, за които са предназначени тези права.

Член 39 Уведомяване за починал гражданин на изпращащата страна[редактиране]

Когато стане известно на компетентните органи на приемащата страна, че гражданин на изпращащата страна е починал в пределите на приемащата страна, те уведомяват незабавно съответното консулско длъжностно лице и по негово искане му изпращат препис от смъртния акт или други документи, които удостоверяват настъпилата смърт.

Член 40 Функции относно наследството[редактиране]

1. Когато стане известно на компетентните органи на приемащата страна, че в тази страна има наследство: а) на гражданин на изпращащата страна, който не е оставил в приемащата страна лице, упълномощено да се разпорежда с имущество, или няма свой представител в приемащата страна, или

б) от починало лице, независимо от какво гражданство, по отношение на чието имущество консулското длъжностно лице има право да представлява интересите му съгласно с разпоредбите на член 42 от тази Конвенция,

тогава указаните органи съобщават за това на съответното консулство на изпращащата страна.

Член 41 Запазване интересите на починал гражданин[редактиране]

1. Когато починал гражданин на изпращащата страна остави имущество в приемащата страна, консулското длъжностно лице има право, с оглед запазването и управлението на имуществото да се обръща към компетентните органи на приемащата страна с оглед представляване интересите на гражданин на изпращащата страна, който няма постоянно местожителство в приемащата страна, освен или докато такъв гражданин бъде представляван по друг начин. В тази връзка то може да поиска от компетентните органи на приемащата страна да му разрешат да присъства при описването и запечатването и изобщо да се интересува от предприетите мерки.

2. До степен разрешена от законодателството на приемащата страна, консулското длъжностно лице може да предприеме съответни действия лично или чрез адвокат.

Член 42 Представляване интересите на гражданин по наследства[редактиране]

1. Когато гражданин на изпращащата страна, който няма постоянно местожителство в приемащата страна има или претендира за право върху имущество, останало в приемащата страна от починало лице, независимо от какво гражданство е последното, и ако гражданинът не се намира в приемащата страна или няма представител там, консулското длъжностно лице на изпращащата страна има право да представлява интересите на този гражданин относно наследственото имущество, до степен разрешена от законите на приемащата страна.

2. Консулското длъжностно лице на изпращащата страна има право да получава за препращане на гражданин на изпращащата страна, който не живее в приемащата страна, всякакви суми или други имущества, върху които този гражданин има право вследствие смъртта на друго лице, включително дялове от наследствено имущество, плащания, направени по законите за компенсация на служителите, пенсии и осигуровки изобщо и приходи от застрахователни полици, освен ако съда, учреждението или лицето, което извършва разпределението, нареди препращането да бъде направено по друг начин. Съдът , учреждението или лицето, което извършва разпределението може да поиска консулското длъжностно лице да се съобрази с условията във връзка с:

а) представяне на пълномощно или друга оторизация от такъв гражданин, живеещ вън от приемащата страна;

б) представяне на разумни доказателства за получаване сумите или други имущества от такъв гражданин и

в) връщане на сумите или другите имущества, в случай че не може да представи такива доказателства.

3. Когато на консулското длъжностно лице е разрешено, съгласно законите и правилниците на приемащата страна да извършва функциите, предвидени в този член, той ще има право да поиска от компетентните органи на приемащата страна същото съдействие каквото тези органи биха оказали на гражданин на приемащата страна при упражняване на тези функции при подобни обстоятелства.

4. Във връзка с изпълняването от консулското длъжностно лице на функциите, предвидени в този член, приемащата страна взема всички необходими мерки, за да осигури на гражданите на изпращащата страна същите възможности като тези, с които се ползват гражданите на приемащата страна по защита на техните интереси по наследство.

Член 43 Временно пазене на пари и вещи на починало лице[редактиране]

Ако гражданин на изпращащата страна временно пребиваващ в приемащата страна, в която той не е имал постоянно местожителство, почине, консулското длъжностно лице има право незабавно да поеме временно пазене на парите и вещите, притежавани от това лице, при условие че починалото лице не е оставило приемащата страна наследник или изпълнител на завещание, назначен от покойния да се грижи за неговото лично имущество и при условие, че такова временно пазене ще бъде прехвърлено на надлежно назначен администратор или друго упълномощено лице.

Член 44 Спазване законодателството на приемащата страна по наследства[редактиране]

При упражняване на правата, предоставени съгласно членове 40-43 включително, на тази Конвенция, консулското длъжностно лице трябва да спазва законодателството на приемащата страна по същия начин и да размер както и гражданин на приемащата страна, и независимо от разпоредбите на член 16 на тази Конвенция той подлежи в това отношение на гражданската юрисдикция на приемащата страна. Нищо от предвиденото в тези членове не дава право на консулското длъжностно лице да действа като адвокат.

Член 45[редактиране]

1. Консулското длъжностно лице има право да оказва всякакво съдействие и помощ на корабите на изпращащата страна, които се намират в пристанище или на друго място за хвърляне на котва в приемащата страна.

2. Консулското длъжностно лице може да се качва на борда на корабите на изпращащата страна щом бъде дадена практика. В такива случай той може да бъде придружен от членове на консулството.

3. Капитанът и членовете на екипажа могат да установят връзка и да се срещат с консулското длъжностно лице, като спазват законодателството на пристанищата и законодателството за преминаване на границата.

4. Консулското длъжностно лице може да поиска съдействие от органите на приемащата страна при упражняването на функциите си относно корабите на изпращащата страна, капитанът и членовете на екипажите.

Член 46 Оказване помощ на капитана и екипажа[редактиране]

1. Без да нарушава правата на органите на приемащата страна, консулското длъжностно лице има право:

а) да разследва всякакви произшествия станали на борда на кораба на изпращащата страна по време на пътуването му, да разпитва капитана и всеки член на екипажа, да проверява корабните книжа, да приема изявления във връзка с корабоплаването и местоназначението на кораба, а така същи да улеснява влизането, престоя и отпътуването на кораба на изпращащата страна;

б) да взема мерки, които са свързани с приемането и предаването на длъжността на капитана и на член на екипажа;

в) да разрешава спорове между капитана и член на екипажа, включително и спорове относно заплати и договор за наемане на работа, доколкото това се предвижда по законодателството на изпращащата страна и не противоречи на законодателството на приемащата страна;

г) да взема мерки за поддържане на добър ред и дисциплина на борда на кораба;

д) да вземе мерки за настаняване в болница или репатриране на капитана или на член на екипажа на кораба;

е) да получава, съставя или заверява всякакви декларации или други документи, предвидени по законодателството на изпращащата страна по отношение на кораба;

ж) да взема други мерки за прилагане на закона на изпращащата страна по отношение на кораба;

2. Консулското длъжностно лице може, ако това е позволено от законодателството на приемащата страна, да се явява заедно с капитана или член на екипажа на кораба пред съдилищата или други органи на приемащата страна, за да им оказва всякаква помощ, както и да се явява в качеството на преводач по дела пред такива съдилища и органи.

Член 47 Защита на интересите в случаи на разследване[редактиране]

1. Когато съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна имат намерение да предприемат принудителни действия или да започнат официално разследване на борда на кораба на изпращащата страна, който се намира в териториалните води на приемащата страна, тези органи трябва да уведомят за това съответното консулско длъжностно лице. Това уведомление, освен когато това не е възможно поради спешност, се прави преди започване на действията, за да може консулското длъжностно лице да присъства при извършването на действията. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител не е присъствал на тези действия, по негова молба, компетентните органи на приемащата страна ми продават пълна информация за извършените действия и за станалото.

2. Разпоредбите на точка 1 от този член се прилагат и в случаите, когато се наложи компетентните органи на пристанищния район да разпитват на брега капитана или член на екипажа.

3. Съдебните или други компетентни органи на приемащата страна, освен по искане на капитана на кораба или на консулското длъжностно лице, няма да се намесват във вътрешните работи на кораба по въпросите за отношенията между членовете на екипажа, трудовите отношения, дисциплината и други действия от вътрешен ред, когато не се нарушават спокойствието, безопасността и законодателството на приемащата страна.

4. Разпоредбите на точки 1 и 2 на този член не се прилагат обаче към обичайните митнически, паспортен и санитарен контрол, а също така за спасяването на човешки живот по море, предотвратяване замърсяването на морски води и към други действия предприети по искане или със съгласие на капитана на кораба.


Член 48 Помощ но аварирал кораб[редактиране]

1. Ако кораб на изпращащата страна претърпи корабокрушение, заседне или претърпи друга авария във вътрешните или териториални води на приемащата страна, компетентните органи на приемащата страна уведомяват в най-кратък срок консулството и му съобщават взетите мерки за спасяването на пътниците, кораба, неговия екипаж и товар.

Член 49 Функция по отношение на самолети[редактиране]

Разпоредбите на членове 45 – 48 включително от настоящата конвенция, доколкото това е възможно да се прилагат по отношение на самолетите от гражданската авиация, дотолкова доколкото те са приложими и при условие, че това прилагане не противоречи на разпоредбите от всякакви спогодби между двете страни, които са в сила.


Глава 5 Общи и заключителни разпоредби[редактиране]

Член 50 Спазване законодателството на приемащата страна[редактиране]

1. Всички лица, които се ползват от привилегиите и имунитетите въз основа на тази Конвенция са длъжни, без да се накърняват тези привилегии и имунитети, да спазват законодателството и обичая на приемащата страна.

2. Консулските помещения не могат да бъдат използвани за цели, несъвместими с изпълнението на консулските функции.

Член 51 Изпълнение на консулски функции от дипломатическо представителство[редактиране]

1. Разпоредбите на тази Конвенция се прилагат също и в случай на изпълнение на консулски функции от дипломатическото представителство.

2. Имената на членовете на дипломатическото представителство, натоварени да изпълняват консулски функции, се нотифицират на приемащата страна.

3. Членовете на дипломатическото представителство, посочени в точка 2 на този член, продължават да се ползват от привилегиите и имунитетите, които са им предоставени по силата на техния дипломатически статут.

Член 52 Влизане в сила и денонсиране[редактиране]

1. Тази конвенция подлежи на ратифициране и влиза в сила след изтичане на 30 дни от деня на размяната на ратификационните документи, която ще се извърши във Вашингтон.

2. Тази Конвенция остава в сила до изтичането на 6 месеца от датата, на която една от договарящите страни нотифицира писмено на другата договаряща страна за намерението да денонсира Конвенцията.

В уверение на което съответните пълномщници на договарящите страни подписаха и подпечатиха тази Конвенция.

Изготвена в София на 15 април 1974 година в два оригинални екземпляра, на български и английски езици, като и двата текста имат еднаква сила.

Следват подписи.


СЪГЛАСУВАН МЕМОРАНДУМ[редактиране]

По време на преговорите за Консулска конвенция, подписана днес между Съединените американски щати и Народна република България двете страни се съгласиха изразът “Law” и “законодателство” да се използват в съответните предписания на Конвенцията и да бъдат считани като равнозначни изрази за целите на Конвенцията. В тази връзка бяха дадени следните обяснения от съответните председатели на делегацията на САЩ и България относно значението на горепосочените изрази.

Председателят на делегацията на САЩ обясни, че изразът “Law”, така както е използван в настоящата Конвенция включва всички съответни национални, щатски и местни закони, наредби, правилници, резолюции и други подобни предписания, имащи силата и ефекта на закон, включително решения и определения на съдилища и други съдебни и административни учреждения.

Председателят на делегацията на НРБ обясни, че изразът “законодателство”, така както е използван в настоящата Конвенция включва всички закони, нормативни укази, правилници, наредби и други нормативни актове, които имат правна сила.

Изготвен в София на 15 април 1974 година.

Следват подписи

РАЗМЯНА НА ПИСМА[редактиране]

София, 15 април 1974 година

Ваше Превъзходителство,

Имам чест да се позова на Консулската конвенция между Съединените американски щати и Народна република България, подписана днес и да потвърдя, че двете страни се споразумяха за следното по отношение прилагането на тази Конвенция:

1. Лице, влизащо в Народна република България на временно посещение с американски паспорт, в който има положена валидна българска входна виза или друг документ, разрешаващ влизането в България, през време на периода, за който е получило статут на временен посетител, съгласно валидността на визата, или друг документ разрешаващ влизането в България, има право на консулска защита, предвидена в член 38 на тази Конвенция, като американски гражданин, както и правото да напусне НРБългария без допълнителни документи, независимо от това дали такова лице има също българско гражданство.

2. Лице, влизащо в Съединените американски щати на временно посещение с български паспорт, в който има положена валидна американска входна виза или друг документ, разрешаващ влизането в САЩ, през време на периода, за който е получило статут на временен посетител съгласно валидността на визата или друг документ, разрешаващ влизането в САЩ, има право на консулска защита, предвидена в член 38 на тази Конвенция като български гражданин, както и правото да напусне САЩ без допълнителни документи, независимо от това дали лицето има също американско гражданство.

3. Лицата, посочени в алинея 1 и 2 не загубват правото на консулска защита и правото да напуснат страната без допълнителни документи, ако периода за който им е бил даден статут на временен посетител изтече през време на съдебно или административно производство, което е възпрепятствало тяхното доброволно заминаване.

Ползвам се от случая да подновя на Ваше Превъзходителство, уверенията в моята висока почит.

Подписал: А. Трайков

Бележки[редактиране]

  1. United States Treaties and Other International Agreements , Washington, DC: The Department of State, Government Printing Office, volume 26, Part 1, 1975, page 721