Конституция на Чешката Република от 1992 година

Конституция на Чешката Република от 1992 година

(Ústava České republiky)

(неофициален превод)^[1][2]

(Състояние от: 6 септември 2017 година)

Първа страницата на Конституцията в Сборника от закони на Чешката република

Преамбюл

Ние, гражданите на Чешката република в Бохемия, Моравия и Силезия, в това време на повторно създаване на независима Чешка държава, верни на всички здрави традиции на древната държавност на земите на Короната на Бохемия, както и на Чехословашката държавност, решени да изградим, защитим и развием Чешката република в духа на неотменимите ценности на човешкото достойнство и свобода като дом на свободни граждани, на които са известни задълженията към другите и тяхната отговорност към обществото, като свободна и демократична държава, основана върху уважението към човешките права и върху принципите на гражданското общество, като член на семейството на европейските и световните демокрации, решени да защитим и развием тяхното естествено, културно, материално и духовно наследство, решени да имаме предвид всички добре доказани принципи на правовата държава, сме приели тази Конституция на Чешката република посредством нашите свободно избрани представители.

Глава Първа – Основни разпоредби

Член 1

(1) Чешката република е суверенна, унитарна и демократична, правова държава, която се основава на уважението на правата и свободите на човека и гражданина.

(2) Чешката република ще спазва своите задължения съгласно международното право.

Член 2

(1) Народът е източник на цялата власт в държавата; той я упражнява посредством органи на законодателната, изпълнителната и съдебната власт.

(2) Конституционен закон може да определи кога народът може да упражнява своята власт пряко.

(3) Държавната власт ще служи на всички граждани и може да се прилага само в случаи, в границите и чрез начините, определени от закона.

(4) Всеки гражданин може да извършва всичко, което не е забранено от закона и никой не може да бъде принуден да прави онова, което законът не е го е инструктирал да прави.

Член 3

Съставна и неразделна част от конституционната система на Чешката република е Хартата за основните права и свободи.

Член 4

Основните права и свободи ще бъдат защитени от съдебната власт.

Член 5

Политическата система се основава на свободното и доброволно формиране и на свободната конкуренция между политическите партии по отношение на основните демократични принципи и отхвърлянето на насилието като средство за отстояване на техния интерес.

Член 6

Политическите решения ще бъдат вземани с волята на мнозинството, която ще бъде изразена чрез свободни избори. Решенията на мнозинството ще уважават защитата на малцинствата.

Член 7

Държавата ще използва разумно природните ресурси и ще опазва природните богатства.

Член 8

Самоуправлението на териториалните самоуправляващи единици е гарантирано.

Член 9

(1) Конституцията може да бъде допълнена или променена само с конституционен закон.

(2) Съществените изисквания на демократичната, правова държава не могат да бъдат изменяни.

(3) Интерпретацията на законовите правила не може да бъде използвана като разрешение да се премахнат или застрашат основите на демократичната държава.

Член 10

Обнародваните международни споразумения, ратификацията на които е била одобрена от Парламента и които са обвързващи за Чешката република, ще съставляват част от правния ред. Ако международен договор съдържа разпоредби, които противоречат на закон, ще се прилага международния договор.

Член 10а

(1) Международният договор може да осигури прехвърлянето на определени правомощия от органи на Чешката република към такива на международна организация или институция.

(2) Необходимо е одобрение на Парламента, за да се ратифицира международно споразумение, посочено в алинея 1, освен ако конституционен закон изисква одобрение с референдум.

Член 10b

(1) Правителството ще информира редовно и предварително Парламента по въпроси, които касаят задължения на Чешката република, възникващи от нейното членство в международна организация или институция, посочени в член 10а.

(2) Камарите на Парламента ще изразяват своите мнения относно решенията на такава организация или институция във форма, която е посочена в техните процедурни правила.

(3) Закон за принципите на поведение и отношения между двете камари и в техните външни отношения може да повери упражняването на компетентностите на камарите според подраздел 2 на общ орган на камарите.

Член 11

Територията на Чешката република е неделима, като държавните граници могат да бъдат променяни само с конституционен закон.

Член 12

(1) Придобиването и изгубването на гражданството на Чешката република ще бъде регулирано със закон.

(2) Никой не може да бъде лишаван от нейното или неговото гражданство срещу нейната или неговата воля.

Член 13

Столицата на Чешката република ще бъде Прага.

Член 14

(1) Националните символи на Чешката република ще бъдат големият и малкият държавен герб, националните цветове, националното знаме, стандарта на Президента на Републиката, държавният печат и националният химн.

(2) Националните символи и тяхното използване ще се определи със закон.

Глава Втора – Законодателна власт

Член 15

(1) Законодателната власт в Чешката република ще принадлежи на Парламента.

(2) Парламентът ще се състои от две камари, които ще бъдат Камарата на представителите и Сенатът.

Член 16

(1) Камарата на представителите ще се състои от 200 депутати, които ще бъдат избирани за срок от четири години.

(2) Сенатът ще се състои от 81 сенатори, които ще бъдат избирани за срок от шест години. Една трета от сенаторите ще бъдат избирани на всеки две години.

Член 17

(1) Изборите на двете камари ще бъдат провеждани в срок, който започва на тринадесетия ден преди изтичането на електоралния срок и който свършва в деня на неговото изтичане.

(2) Ако Камарата на представителите се разпусне, изборите ще бъдат проведени в рамките на шейсет дни от нейното разпускане.

Член 18

(1) Изборите за Камара на депутати ще се провеждат с тайно гласуване на основата на всеобщо, равно и пряко избирателно право според принципите на пропорционалното представителство.

(2) Изборите за Сенат ще бъдат провеждани с тайно гласуване на основата на всеобщо, равно и пряко избирателно право и според принципите на мажоритарната система.

(3) Всеки гражданин на Чешката република, който е навършил възраст от осемнадесет години, ще има право да участва в изборите с право на глас.

Член 19

(1) Всеки гражданин на Чешката република, който има право да гласува и който е навършил възраст от двадесет и една години може да бъде избиран за член на Камарата на депутатите.

(2) Всеки гражданин на Чешката република, който има право на глас и който е навършил възраст от четиридесет може да бъде избиран в Сената.

(3) Мандатът на депутат или на сенатор ще бъде установен след нейния или неговия избор.

Член 20

Другите условия за упражняване на правото на глас, организацията на изборите и обхвата на съдебния контрол ще бъдат определени със закон.

Член 21

Никой не може да бъде по едно и също време член и на двете камари на Парламента.

Член 22

(1) Длъжността на депутат или сенатор ще бъде несъвместима с упражняването на длъжността на Президент на Републиката, на съдия или на друга длъжност, определена със закон.

(2) В деня, в който депутат или сенатор поеме да изпълнява длъжността на Президент на Републиката или в деня, в който той или тя поеме да изпълнява длъжността на съдия или друга длъжност, която е несъвместима с длъжността на депутат или сенатор, то неговият или нейният мандат като депутат или сенатор ще бъде прекратен.

Член 23

(1) Депутатът ще положи клетва на първото заседание на Камарата на депутатите, на което той или тя присъства.

(2) Сенаторът ще положи клетва на първото заседание та Сената, на което той или тя присъства.

(3) Клетвата на депутатите и на сенаторите ще гласи: „Заклевам се във вярност към Чешката република. Заклевам се да спазвам Конституцията и законите. Заклевам се в честта си, че ще изпълнявам длъжността в интерес на народа и според най-добрите си възможности.”

Член 24

Депутат или сенатор може да се оттегли от неговата или нейната длъжност чрез изявление, което е направено лично пред камарата, на която той или тя са членове. Ако сериозни обстоятелства му пречат да направи такова изявление, той или тя може да действа по начин, определен от закона.

Член 25

Длъжността на депутат или на сенатор ще бъде прекратена чрез:

(а) отказ да положи клетва или като положи клетва с резерви;

(b) изтичане на мандата му;

(c) оставка от длъжността;

(d) разпускане на Камарата на депутатите в случай на депутати;

(e) съществуване на несъвместимост на службата с член 22.

Член 26

Депутатите и сенаторите ще упражняват тяхната длъжност лично и в съответствие с клетвата, която са положили и като правят така, те не ще бъдат обвързани с каквито и да е указания.

Член 27

(1) Никой депутат или сенатор не може да бъде санкциониран за нейното или неговото гласуване в Камарата на депутатите или в Сената или в техните органи.

(2) Никой депутат или сенатор не може да бъде подложен на наказателно преследване за изказвания, което е направил в Камарата на депутатите или в Сената или в техните органи. Депутат или сенатор може да бъде санкциониран дисциплинарно само от камарата, на която е член.

(3) Депутат или сенатор, който е извършил простъпка, ще бъде дисциплинарно отговорен пред камарата, на която тя или той е член, освен ако законът предвижда друго.

(4) Никой депутат или сенатор не може да бъде подвеждан под наказателна отговорност без съгласието на камарата, на която тя или той е член. Ако съответната камара откаже да предостави съгласие, наказателното преследване се изключва завинаги.

(5) Депутат или сенатор може да бъде задържан само, ако е заловен в момента, когато извършва престъпно деяние или веднага след това. Компетентният орган веднага ще докладва за задържането на председателя на камарата, на която задържания е член. Ако председателят на съответната камара не предостави съгласие в рамките на двадесет и четири часа от задържането той или тя да бъдат изправени пред съда, компетентният орган ще ги освободи. На първото свое заседание съответната камара ще реши окончателно за допустимостта на наказателното преследване.

Член 28

Депутат или сенатор може да откаже да предостави свидетелски показания относно факти, за които той или тя са научили, докато са изпълнявали своята длъжност и дори, след като са прекратили да бъдат такива.

Член 29

(1) Камарата на депутатите ще избира и отзовава председателя и вице-председателя на Камарата на депутатите.

(2) Сенатът ще избира и отзовава председателя и вице-председателя на Сената.

Член 30

(1) Камарата на депутатите може да създаде разследваща комисия с решение на най-малко от една пета от депутатите, за да разследва въпрос от публичен интерес.

(2) Заседанията на комисията ще бъдат регулирани от закона.

Член 31

(1) Камарите ще създадат като техни органи комитети и комисии.

(2) Работата на комитетите и комисиите ще се регулира от закона.

Член 32

Депутат или сенатор, който е член на правителството не може да бъде председател или вице-председател на Камарата на депутатите или на Сената, или член на парламентарен комитет, разследваща комисия или комисия.

Член 33

(1) Ако Камарата на депутатите се разпусне, Сенатът ще приеме правни мерки, които касаят неотложни въпроси и които биха изисквали приемането на закон.

(2) Сенатът обаче може да приеме правни мерки, които касаят Конституцията, държавният бюджет, окончателната бюджетна сметка, избирателният закон и международните договори според член 10.

(3) Правна мярка може да бъде предложена на Сената за приемане само от правителството.

(4) Правна мярка, приета от Сената, ще бъде подписана от Председателя на Сената, Президента на Републиката и министър председателя. Тя ще бъде обнародвана по същия начин както законите.

(5) Правна мярка на Сената ще бъде одобрена от Камарата на депутатите на нейното първо заседание. Ако Камарата на депутатите не я одобри, нейната валидност ще бъде прекратена.

Член 34

(1) И двете камари ще бъдат постоянно в сесия. Сесиите на Камарата на депутатите ще се свиква от Президента на Републиката, така че сесията се открива не по-късно от тринадесетия ден, който следва деня на изборите. Ако Президентът пропусне да направи това, Камарата на депутатите ще проведе заседание на тринадесетия ден след деня на изборите.

(2) Сесията на камарата може да прекратена с решение. Общият период, за които сесията може да бъде прекратена не може да надхвърля сто и двадесет дни в годината.

(3) Когато сесията е прекратена, председателят на Камарата на депутатите или на Сената може да свика Камарата преди определения срок за ваканция. Той или тя ще прави така винаги, когато бъде помолен от Президента на Републиката, правителството или от най-малко една пета от членовете на съответната камара.

(4) Сесията на Камарата на депутатите ще приключи след изтичането на електоралния мандат или след разпускане на Камарата.

Член 35

(1) Камарата на депутатите може да бъде разпусната от Президента на Републиката, ако:

(а) Камарата на депутатите пропусне да гласува доверие на едно новоназначено правителство на министър председателя, когато той е назначен от Президента по предложение на председателя на Камарата на депутатите.

(b) Камарата на депутатите не е взела решение по отношение на проектозакон, който правителството е обвързало с въпроса за гласуване на доверие.

(c) сесията на Камарата на депутатите е била прекратена за по-дълъг от допустимия срок; и

(d) Камарата на депутатите не е притежавала кворум за период, който е по-дълъг от три месеца, въпреки че нейната сесия не е била преустановена и въпреки че по време на същия период тя е била многократно свиквана на заседания.

(2) Камарата на депутатите не може да бъде разпускана три месеца преди края на електоралния мандат.

Член 36

Заседанията и на двете камари ще бъдат публични. Публичността може да бъде изключена само в случаите, определени със закон.

Член 37

(1) Съвместните заседания и на двете камари ще бъдат свиквани от председателя на Камарата на депутатите.

(2) Разискванията на съвместните заседания и на двете камари ще бъдат регулирани с Процедурните правила на Камарата на депутатите.

Член 38

(1) Всеки член на правителството може да присъства на заседанията и на двете камари, на техните комисии и комитети. Ще му бъде предоставяна думата, когато я пожелае.

(2) Това ще се отнася до заседания на комитет, комисия или разследваща комисия, където обаче съответният член на правителството може да бъде представляван от неговия заместник или от друг член н правителството, освен ако неговото или нейно лично присъствие не бъде специално изискано.

Член 39

(1) И двете камари ще имат кворум, ако поне една трета от техните членове присъстват на заседанието.

(2) Решенията на камарата ще бъдат приемани, ако бъдат одобрени с абсолютно мнозинство на присъстващите депутати или сенатори, освен ако Конституцията не разпорежда друго.

(3) Решенията за обявяване на война, одобрение или разполагане на чешки военни сили извън територията на Чешката република или наличието на чуждестранни военни сили на територията на Чешката република, както и решения за участието на Чешката република в отбранителните системи на международни организации, на който Чешката република е член, ще изискат съгласието на абсолютното мнозинство на всички депутати и на абсолютното мнозинство на всички сенатори.

(4) Одобрение на мнозинство от три пети на всички присъстващи депутати и на три пети от всички присъстващи сенатори е необходимо за приемането на конституционен акт, както и за одобрение на ратификацията на международен договор, посочен в член 10а алинея 1.

Член 40

Избирателният закон, законът, който определя принципите на вътрешните и външните взаимоотношения и транзакции на двете камари и законът за процедурните правила на Сената ще бъдат приети, ако са одобрени и от Камарата на депутатите и от Сената.

Член 41

(1) Проектозаконите ще бъдат внасяни в Камарата на депутатите.

(2) Проектозаконите могат да бъдат внасяни от народен представител, групи от народни представители, сената, правителството, или представителната организация на една висша самоуправляваща се единица.

Член 42

(1) Проектозаконът за държавния бюджет и проекта за окончателната държавна бюджетна сметка ще бъдат внасяни от правителството.

(2) По-горе споменатите проекти ще бъдат разглеждани и приемани на публични заседания единствено от Камарата на народните представители.

Член 43

(1) Парламентът може да вземе решение да обяви състояние на война, ако Чешката република бива нападната или ако трябва да се изпълни международното договорно задължение, което се отнася до обща отбрана.

(2) Парламентът ще решава относно участието на Чешката република в системи за отбрана на международна организация, на която е член Чешката република.

(3) Парламентът ще предоставя своето съгласие за:

(а) разполагането на чешки военни сили извън територията на Чешката република, и

(b) присъствието на чужди военни сили на територията на Чешката република, освен ако тези решения са били запазени за решаване от правителството.

(4) Правителството ще решава относно разполагането на чешки военни сили извън територията на Чешката република и за присъствието на чужди военни сили на територията на Чешката република за срок не по-дълъг от 60 дни, когато се отнасят до:

(а) изпълнението на международни договорни задължения, засягащи общата отбрана срещу агресия;

(b) участието в миротворчески операции в съответствие на взето решение на международна организация, на която Чешката република е член, и при условие, че съществува съгласие на приемащата държава; и

(c) участие в спасителни операции в случаи на природни, индустриални и екологични бедствия.

(5) Правителството също така взема решение:

(а) относно преминаването на чуждестранни военни сили през територията на Чешката република; и

(b) относно участието на чешките военни сили във военни учения извън територията на Чешката република и относно участието на чуждестранни военни сили във военни учения на територията на Чешката република.

(c) Правителството ще информира незабавно и двете камари на Парламента относно взетите от него решения според алинея 4 и 5. Парламентът може да отмени такива решения посредством резолюция на поне една от двете камари, която резолюция трябва да бъде одобрена поне от половината от всички членове на тази камара.

Член 44

(1) Правителството може да изрази своето мнение по всички законопроекти.

(2) Ако правителството не изрази мнение по даден законопроект в рамките на тридесет дни от момента, в който този законопроект му е предоставен, то ще се смята, че то го е одобрил.

(3) Правителството може да изиска от Камарата на народните представители да извърши разглеждане на правителствен проектозакон в рамките на три месеца от неговото внасяне, при условие че правителството обвърже това свое искане с гласуване на доверие.

Член 45

Проектозакон, приет от Камарата на представителите ще бъде веднага представен от същата камара на Сената за разглеждане.

Член 46

(1) Сенатът ще разгледа внесен законопроект и ще вземе решение по него в срок от тридесет дни от деня на неговото внасяне.

(2) В своето решение Сенатът ще приеме или отхвърли проектозакон, или ще го върне на Камарата на представителите с поправки, или ще изрази своето намерение да не го разглежда.

(3) Ако Сенатът не изрази свое становище в срока, посочен в алинея 1, законопроектът ще се смята за приет.

Член 47

(1) Ако Сенатът отхвърли законопроект, камарата на представителите ще го подложи на второ гласуване. Законопроектът ще се смята за приет, ако бъде одобрен с абсолютно мнозинство на народните представители.

(2) Ако Сенатът върне законопроект на камарата на представителите с поправки, камарата на представителите ще гласува върху вариантът, приет от Сената. Законопроектът ще бъде приет с решение на Камарата на представителите.

(3) Ако Камарата на представителите не приеме законопроекта във варианта, одобрен от Сената, тя ще гласува отново законопроекта в неговия вариант, в който е бил внесен в Сената. Законопроектът ще стане закон, ако бъде одобрен с абсолютно мнозинство от народните представители.

(4) Не могат да бъдат правени поправки, когато върнат или отхвърлен законопроект се разглежда от Камарата на представителите.

Член 48

Ако Сенатът вземе решение да не разглежда законопроект, то неговото решение ще приеме закона.

Член 49

Изисква се одобрение и от двете камари на Парламента за ратификация на международни споразумения, които:

(а) регулират човешки права и задължения;

(b) се отнасят до международни съюзи, мирни и други политически договори;

(c) имат за ефект членството на Чешката република в международни организация;

(d) са от общ икономически характер;

(e) касаят въпроси, изискващи законова регулация.

Член 50

(1) Президентът на Републиката може да върне приет закон, с изключение на конституционен закон, като неговото решение съдържа мотиви за такова връщане, в срок от петнадесет дни от момента, в който го е получил.

(2) Камарата на представителите ще гласува отново върнатия закон. Не могат да бъдат внасяни поправки в закона. Ако камарата на представителите потвърди приемането на върнатия закон с абсолютно мнозинство на гласовете на представителите, законът ще бъде обнародван. Ако ли не, законът ще се смята за отхвърлен.

Член 51

Приетите закони ще бъдат подписвани от председателя на Камарата на представителите, Президентът на Републиката и министър председателя.

Член 52

(1) За да влезе в сила даден закон, той трябва да бъде обнародван.

(2) Закон ще посочва начина, по който закон или международно споразумение ще бъдат обнародвани.

Член 53

(1) Всеки народен представител може да отправя питания до правителството или неговите членове относно въпроси, които са от неговата компетентност.

(2) Членовете на правителството ще отговарят да отправените запитвания в срок от тридесет дни от тяхното получаване.

Глава Трета – Изпълнителна власт

Президент на Републиката

Член 54

(1) Президентът на Републиката е държавен глава.

(2) Президентът на Републиката ще бъде избиран пряко от народа.

(3) Президентът на Републиката ще се ползва с имунитет за действия, които са резултат от изпълнението на неговата функция.

Член 55

Президентът на Републиката ще встъпи в длъжност след полагането на официална клетва. Неговият мандат ще бъде пет години и ще започне да тече от деня на полагането на официална клетва.

Член 56

(1) Изборът на президент ще се извърши в резултат на всеобщо, равно, тайно и пряко гласуване.

(2) Кандидатът, който е получил повече от половината от валидните гласове на имащите право да глас, ще бъде избран за Президент на Републиката. При липсата на такъв кандидат ще се проведе втори тур в срок от 14 дни след провеждането на първия изборен тур, в който тур ще участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Ако има повече кандидати, получили равен брой най-много гласове, то на втория тур ще участват всички кандидати, получили най-много гласове, и ако има по-малко от двама такива кандидати, всички кандидати, които са получили равен брой след онзи, получил най-много гласове, също така ще продължат на втория тур.

(3) На втория тур кандидатът получил мнозинството от гласовете на гласоподавателите ще бъде избран за Президент. Ако са налице повече от един кандидат с мнозинство от гласовете, то няма да бъде избран Президент, като ще се проведе нов избор в срок от десет дни.

(4) Ако някой кандидат, който е продължил до втория тур, престане да отговаря на условията за избор на Президент или се оттегли от изборите, то кандидатът, който е получил следващия по ред най-голям брой гласове ще продължи вместо него. Вторият тур на изборите ще се проведе дори и ако е налице само един кандидат.

(5) Всеки гражданин на Чешката република, който е навършил осемнадесет години ще има правото да номинира кандидат за Президент, при условие, че такава номинация бива подкрепена с петиция, подписана от 50 000 имащи право на глас граждани на Чешката република. Номинация за Президент може да бъде направена и от не по-малко от двадесет депутати или от десет сенатори.

(6) Всеки гражданин, навършил осемнадесет години ще има право да гласува в изборите за Президент.

(7) Изборът ще се проведе в рамките на срок, чието начало е на шейсетия ден преди изтичането на мандата на действащия Президент и който завършва на тридесетия ден преди неговото изтичане. Ако длъжността Президент на Републиката е свободна, изборът ще се проведе в срок от деветдесет дни.

(8) Председателят на Сената насрочва избори за президент не по-късно от деветдесет дни преди датата на самите избори. Ако длъжността на Президент на Републиката е свободна, изборът се насрочва от Председателя на Сената не по-късно от десет дни след овакантяването на длъжността и не по-късно от деветдесет дни преди датата на изборите.

(9) Ако длъжността председател на Сената бива овакантена, то президентските избори ще бъдат обявени от председателя на Камарата на депутатите.

Член 57

(1) Всеки гражданин, който може да бъде избран в Сената, може да бъде избран и за президент на Републиката.

(2) Никой не може да бъде избиран за президент на Републиката повече от два последователни мандата.

Член 58

Другите условия за упражняването на правото на глас в президентски избори, подробностите относно номинацията на кандидатите за президент, насрочването и организацията на президентските избори, обнародването на техните резултати и обхвата на съдебния контрол ще бъдат установени със закон.

Член 59

(1) Президентът на Републиката ще положи клетва на съвместно заседание на двете камари на Парламента, което ще бъде водено от председателя на камарата на народните представители.

(2) Клетвата на президента ще бъде следната: „Заклевам се във вярност на Чешката република. Заклевам се да спазвам нейната конституция и закони. Заклевам се в моята чест, че ще изпълнявам длъжността в интерес на народа и с всички мои сили.”

Член 60

Ако президентът на Републиката откаже да положи клетва или я положи с резерви, то ще се смята, че той не е бил избран.

Член 61

Президентът на Републиката може да подаде оставка като я адресира до председателя на камарата на представителите.

Член 62

Президентът на Републиката:

(а) назначава и отзовава министър председателя и другите членове на правителството, както и приема техните оставки, отзовава правителството и приема неговата оставка;

(b) свиква сесиите на камарата на представителите;

(c) разпуска Камарата на представителите;

(d) овластява правителството, чиято оставка Президентът е приел или което е отзовал, да изпълнява временно функциите до назначаването на ново правителство;

(e) назначава съдии в Конституционния съд, неговия председател и заместник председател;

(f) назначава измежду съдиите във Върховния съд председателя, заместник председателя на Върховния съд;

(g) помилва и намалява наказанията, наложени от съда, нарежда да не се започва наказателно преследване или го прекратява, ако то вече е започнало и заличава присъди;

(h) има право да върне закон за ново разглеждане от Парламента с изключение на конституционни закони;

(i) подписва приетите закони;

(j) назначава президента и вицепрезидента на Върховния контролен съвет;

(k) назначава членовете на управителния съвет на Чешката национална банка

Член 63

(1) Президентът на Републиката също така:

(а) представлява държавата в отношенията ѝ с другите държави;

(b) договаря и ратифицира международни договори; той може да делегира договарянето на международни договори на правителството или, със съгласието на правителството, на негови индивидуални членове;

(c) върховен главнокомандващ на въоръжените сили;

(d) приема главите на дипломатическите мисии;

(e) назначава и отзовава главите на дипломатическите мисии;

(f) насрочва избори за Камарата на представителите и Сената;

(g) назначава и отзовава генералския състав;

(h) награждава и удостоява с държавни отличия, освен ако не упълномощи друг орган с тази своя функция;

(i) назначава съдии;

(j) нарежда да не се започва наказателно преследване и го спира, ако то вече е започнало;

(k) има право да дава амнистия;

(2) Президентът на Републиката може да упражнява правомощия, които изрично не са посочени в конституционен закон, ако законът изрично предвижда това;

(3) Решенията на Президентът на Републиката в съответствие с алинеи 1 и 2 ще бъдат валидни само ако бъдат приподписани от министър председателя или от член на Правителството, който е бил надлежно овластен от министър председателя.

(4) Отговорността за решение, взето от Президента на Републиката, което трябва да бъде приподписано от министър председателя или от член на Правителството, овластен от министър председателя, ще се носи от Правителството.

Член 64

(1) Президентът на Републиката има право на присъства на заседанията на двете камари на Парламента, техните комисии и комитети. На Президента ще му бъде давана думата, когато той я поиска.

(2) Президентът на Републиката има право да присъства на заседанията на Правителството, да иска доклади от Правителството и неговите членове и да обсъжда с Правителството или неговите членове въпроси от тяхната компетентност.

Член 65

(1) Президентът на Републиката не може да бъде задържан, подлаган на наказателно преследване или на административно преследване, докато изпълнява своята длъжност.

(2) Сенатът, с одобрението на Камарата на представителите, може да наложи импийчмънт на Президента на Републиката за висша държавна измяна или за грубо нарушаване на конституционния ред, което дело на импийчмънт ще бъде предявено и водено в Конституционния съд. Измяна ще включва всеки акт на Президента на Републиката, който е насочен срещу суверенитета и териториалната цялост на Републиката или срещу демократичния ред. Въз основа на предложението за импийчмънт Конституционният съд може да отстрани Президента от неговата длъжност, както и от възможността да я заеме отново.

(3) За предложението за импийчмънт в Сената е необходимо одобрението на мнозинство от три пети от присъстващите сенатори, а на предложението за импийчмънт в Камарата на представителите – на мнозинство от три пети от всички депутати. Ако Камарата на представителите не се съгласи на предложението за импийчмънт в рамките на три месеца от датата на направено искане от Сената, то ще се смята, че нейното съгласие не е дадено.

Член 66

Ако длъжността на Президент на Републиката бива овакантена и нов президент не е все още избран или все още не е положил клетва, както и когато Президентът на Републиката не е способен да изпълнява функциите поради сериозни причини, и ако Камарата на представителите и Сенатът са приели такава резолюция, изпълнението на президентските задължения в съответствие с разпоредбите на член 63 алинея 1, букви (а) до (е) и ( h) до (k) и член 63 алинея 2 ще преминат към министър председателя. На Председателя на Камарата на представителите ще бъде поверено изпълнението на официалните задължения на Президента на Републиката, обозначени в член 62 букви (а) до (е) и (к) и член 63 алинея 1 (f), доколкото се отнася до насрочване на избори за Сената в момент, когато министър председателят изпълнява задълженията на Президента на Републиката; ако длъжността Президент на Републиката бива освободена по време, когато Камарата на представителите е разпусната, изпълнението на тези задължения, както и на член 63 алинея 1 (f) ще преминат към председателя на Сената.

Правителство

Член 67

(1) Правителството е висшият орган на изпълнителната власт.

(2) Правителството ще се състои от министър председател, заместник министър председатели и министри.

Член 68

(1) Правителството ще носи отговорност пред Камарата на представителите.

(2) Министър председателят ще бъде назначен от Президента на Републиката, който също ще назначи по предложение на министър председателя другите членове на Правителството и ще им повери ръководството на отделни министерства или други агенции.

(3) В срок от тридесет дни след назначаването му Правителството ще се представи пред Камарата на представителите и ще поиска да му се гласува доверие.

(4) Ако новоназначеното Правителство не успее да получи доверие в Камарата на представителите, то се следва процедурата, обозначена в алинеи 2 и 3. Ако така назначеното правителство отново не успее да получи доверие в Камарата на представителите, Президентът на Републиката ще назначи министър председател по предложение на Председателя на Камарата на представителите.

(5) В другите случаи Президентът на Републиката ще назначи и отзове по предложение на министър председателя другите членове на Правителството и ще им повери ръководството на министерства или други агенции.

Член 69

(1) Всеки член на Правителството ще положи клетва при встъпването си в длъжност пред Президента на Републиката.

(2) Клетвата, полагана от членовете на правителството ще бъде следната: „Заклевам се във вярност в Чешката република. Заклевам се да спазвам Конституцията и законите и да ги прилагам. Заклевам се в моята чест, че ще изпълнявам съвестно моите задължения и няма да злоупотребявам с положението си.”

Член 70

Член на Правителството не може да се занимава с дейност, чието естество противоречи на изпълнението на неговата длъжност. По-подробни разпоредби ще бъдат приети със закон.

Член 71

Правителството може да поиска от Камарата на представителите да му гласува доверие.

Член 72

(1) Камарата на представителите може да гласува недоверие на Правителството.

(2) Искането за гласуване на вот на недоверие ще бъде разгледано от Камарата на представителите само ако бъде внесено в писмена форма от името на не по-малко от петдесет представители. Искането ще бъде допуснато, когато бива одобрено от абсолютно мнозинство на представителите.

Член 73

(1) Министър председателят ще подаде своята оставка пред Президента на Републиката. Другите членове на Правителството ще подадат оставки пред Президента чрез министър председателя.

(2) Правителството ще подаде оставка, ако Камарата на представителите отхвърли неговото искане за гласуване на доверие или ако е гласувала недоверие на правителството.

(3) Ако Правителството подаде оставка в съответствие с разпоредбите на алинея 2, Президентът на Републиката ще я приеме.

Член 74

Президентът на Републиката ще отзове член на Правителството, ако постъпи такова искане от министър председателя.

Член 75

Президентът на Републиката ще отзове Правителството, което не е подало оставка, въпреки че е било задължено да го направи.

Член 76

(1) Правителството ще взема решения като колективен орган.

(2) За вземане на решение от правителството, то трябва да бъде одобрено от абсолютно мнозинство от неговите членове.

Член 77

(1) Министър председателят ще организира работата на Правителството, ще председателства над неговите заседания, ще действа от негово име и ще извършва други дейности, предписани му от Конституцията и законите.

(2) Министър председателят ще бъде представляван, когато отсъства, от заместник министър председател или друг упълномощен член на Правителството.

Член 78

Правителството може да издава постановления за приложение на законите и в рамките на законите. Постановленията ще бъдат подписвани от министър председателя и съответния член на Правителството.

Член 79

(1) Министерства, други административни агенции, както и техните правомощия могат да бъдат установявани само със закон.

(2) Правният статут на държавните служители в министерствата и другите административни агенции ще бъде определен със закон.

(3) Министерствата, другите административни агенции и териториални самоуправляващи се единици могат да издават на базата и в рамките на закона административни регулации, ако те бъдат овластени за това със закон.

Член 80

(1) Държавни прокурори ще представляват държавното обвинение в наказателните процеси. Те ще изпълняват и други задължения, ако законът предвижда това.

(2) Положението и юрисдикцията на държавните прокурори ще бъдат установени със закон.

Глава Четвърта – Съдебна власт

Член 81

Съдебната власт ще бъде упражнявана в името на Републиката от независими съдилища.

Член 82

(1) Съдиите ще бъдат независими в изпълнението на техните задължения. Никой не може да накърнява тяхната безпристрастност.

(2) Съдия не може да бъде отзоваван или прехвърлян към друг съд без негово съгласие; изключенията, които произтичат от дисциплинарна отговорност, ще бъдат установени със закон.

(3) Длъжността на съдия ще бъде несъвместима с длъжността на Президент на Републиката, член на Парламента, или която и да е служба в публичната администрация; законът ще установява какви други дейности се несъвместими с изпълнение на съдебната функция.

Конституционен съд

Член 83

Конституционният съд е съдебен орган, който е натоварен със защитата на конституционното управление.

Член 84

(1) Конституционният съд ще се състои от петнадесет съдии, назначени за срок от десет години.

(2) Съдиите на Конституционния съд ще бъдат назначени от Президента на Републиката с одобрението на Сената.

(3) Всеки гражданин с високи морални качества, който може да бъде избран за сенатор, който има юридическо образование и притежава юридически стаж повече от десет години може да бъде назначен за съдия в Конституционния съд.

Член 85

(1) Съдия в Конституционния съд ще встъпи в длъжност, след като положи официална клетва, администрирана от Президента на Републиката.

(2) Клетвата на съдиите от Конституционния съд ще гласи: „Заклевам се в честта и съвестта си да защитавам неприкосновеността на естествените човешки права и на гражданските права, да спазвам конституционните закони, да вземам, доколкото е във възможностите ми, безпристрастни и независими решения.”

(3) Ако съдия откаже да положи официалната клетва или я положи с резерви, ще се смята, че той не е бил назначен.

Член 86

(1) Съдия в Конституционния съд не подлежи на наказателно преследване без съгласието на Сената. Ако Сената откаже да предостави такова съгласие, наказателното преследване се изключва и погасява завинаги.

(2) Съдия в Конституционния съд може да бъде задържан само, ако бъде хванат на местопрестъплението, извършващ престъпен акт или непосредствено след това. Компетентният орган ще докладва веднага за задържането на председателя на Сената. Ако председателят на Сената не изрази съгласие в рамките на двадесет и четири часа от задържането съдията да бъде предаден на съд, компетентният орган ще освободи последния. На следващото си заседания Сенатът ще реши окончателно за допустимостта на наказателното преследване.

(3) Съдия от Конституционния съд може да откаже да даде показания за факти, за които е научил във връзка с изпълнението на своята функция дори след като е престанал да бъде съдия в Конституционния съд.

Член 87

(1) Конституционният съд ще решава относно:

(а) отмяната на закони или индивидуални законови разпоредби, които са в противоречие с конституционния ред;

(b) отмяната на други правни регулации или индивидуални разпоредби, ако те противоречат на конституционния ред или законите;

(c) конституционни жалби от страна на териториалните самоуправляващи се единици срещу незаконна намеса на държавата;

(d) конституционни жалби срещу окончателни решения и други намеси на държавни агенции, нарушаващи конституционно гарантираните фундаментални права и свободи;

(e) жалби срещу решения, потвърждаващи избор на народен представител или сенатор;

(f) решения и резерви за загуба на избираемост и за несъвместимост да се заема длъжността на народен представител или сенатор в съответствие с член 25;

(g) импийчмънт на Президента от Сената според член 65, алинея 2;

(h) президентско предложение за отмяна на решение на Камарата на представителите и Сената в съответствие с член 66;

(i) мерки, които са от съществено значение за приложение на решение на международен съд, което е обвързващо за Чешката република, освен ако то може да бъде приложено по друг начин;

(j) дали решение на разпускането на политическа партия, или друго решение, което засяга дейността на политическа партия, е в съответствие с конституционните или други закони;

(k) спорове относно обхвата на юрисдикцията на държавните агенции и териториалните самоуправляващи агенции, освен ако такива спорове попадат под юрисдикцията на друг орган;

(2) Конституционният съд ще решава относно съответствието на международните споразумения според раздел 10а и раздел 49 с конституционния ред преди тези споразумения да бъдат ратифицирани. До произнасянето на Конституционния съд, международното споразумение не може да бъде ратифицирано.

(3) Закон може да съдържа разпоредба, че Върховният административен съд може да издава решение вместо Конституционния съд относно:

(а) отмяната на правни регулации или техните индивидуални разпоредби, когато са в противоречие със закона;

(б) спорове по отношение обхвата на юрисдикцията на държавните агенции и териториалните самоуправляващи единици, освен ако такива спорове са под юрисдикцията на различен орган.

Член 88

(1) Закон ще установява кой и при какви обстоятелства може да подава жалба за започването на производство, както и ще съдържа другите процесуални правила пред Конституционния съд.

(2) Съдиите в Конституционния съд се подчиняват при вземането на техните решения само от конституционния ред и закона според подраздел 1.

Член 89

(1) Решение, прието от Конституционния съд, ще влезе в сила след неговото обнародване по установения от закона начин, освен ако Конституционният съд не разпореди друго за неговото влизане в сила.

(2) Влезлите в сила решения на Конституционния съд са задължителни за всички държавни органи и индивиди.

(3) Решение на Конституционния съд, което е обявило несъответствие на международно споразумение с конституционния ред в съответствие с член 87, подраздел 2, не позволява ратификация на споразумението, докато не бъде премахнато несъответствието.

Съдилища

Член 90

Съдилищата на първо място и преди всичко ще осигуряват по законоустановения начин защита на правата. Само съд може да установи вината и наказанието за престъпни деяния.

Член 91

(1) Системата на съдилищата ще се състои от Върховния съд, Върховния административен съд, и висши, окръжни и районни съдилища. Тяхното наименование може да бъде променяно със закон.

(2) Юрисдикцията и организацията на съдилищата ще бъде установена със закон.

Член 92

Върховният съд е върховният съдебен орган по отношение на въпроси, които са в юрисдикцията на съдилищата, с изключение на въпросите, решавани от Конституционния съд или Върховния административен съд.

Член 93

(1) Съдиите ще бъдат назначавани от Президента на Републиката. Те ще заемат длъжността си след полагането на клетва.

(2) Всеки гражданин с високи морални качества, който е завършил юридическо образование може да бъде назначен за съдия. Допълнителните изисквания и процедурата по назначаването ще бъдат установени със закон.

Член 94

(1) Законът ще установи случаите, при които съдиите решават колективно като състав, както и кои участват в състава. В останалите случаи съдиите ще решават като индивидуални съдии.

(2) Законът може да установи в кои случаи и как гражданите могат да участват в съдебния процес заедно със съдиите.

Член 95

(1) При своето вземане на решения съдията е обвързан от закона и международните споразумения, които съставляват част от правния ред; той има право да прецени съответствието на една различна правна регулация със закона или с такова международно споразумение.

(2) Ако даден съд реши, че прилаганият закон при решаването на делото противоречи на конституционния ред, той ще се обърне за решаване на въпроса към Конституционния съд.

Член 96

(1) Всички страни в съдебния процес ще притежават равни права.

(2) Съдебният процес ще бъде публичен и с устни прения; изключенията ще бъдат определени със закон. Произнасянето на присъдите и съдебните решения винаги ще бъде публично.

Глава Пета – Висш контролен съвет (Сметна палата)

Член 97

(1) Висшият контролен съвет е независим орган. Той ще контролира управлението на държавната собственост и изпълнението на държавния бюджет.

(2) Президентът и вицепрезидентът на Висшия контролен съвет ще бъдат назначавани от Президента на Републиката по предложение на Камарата на представителите.

(3) Статутът, юрисдикцията и организационната структура и други подробности, които засягат Висшият контролен съвет ще бъдат установени със закон.

Глава Шеста – Чешка национална банка

Член 98

(1) Чешката национална банка е централната банка на държавата. Главната цел на нейната дейност е да се грижи за ценовата стабилност. Намеса в нейната дейност е допустима само, ако се основава на закона.

(2) Положението, компетенциите и други подробности, които касаят Чешката национална банка ще бъдат установени със закон.

Глава Седма – Териториално самоуправление

Член 99

Чешката Република ще бъде разделена на общини, които ще са основните самоуправляващи се териториални единици, и райони, които ще са по-висши самоуправляващи се териториални единици.

Член 100

(1) Самоуправляващите се териториални единици са общини от граждани, които населяват определена площ и които имат право на самоопределение. Законът ще установи случаите, когато те ще съставляват административни области.

(2) Общината ще бъде винаги съставна част на по-висша самоуправляваща се единица.

(3) По-висша самоуправляваща се териториална единица може да бъде установена или премахната само посредством конституционен закон.

Член 101

(1) Общината ще бъде независимо управлявана от общинско представително събрание.

(2) По-висша самоуправляваща се териториална единица ще бъде независимо управлявана от нейното събрание на представители.

(3) Самоуправляващите се териториални единици са публично правни корпорации или юридически лица, които могат притежават тяхна собственост и които могат да оперират техен собствен бюджет.

(4) Държавата може да се намеси в дейностите на самоуправляващите се териториални единици, ако такава намеса се изисква поради нарушаване на закона. Намесата трябва да става само по начин, установен от закона.

Член 102

(1) Членовете на събранието ще бъдат избирани въз основата на тайно, всеобщо, равно и пряко избирателно право.

(2) Мандатът на събранието ще бъде четири години. Законът ще установи условията, при които да бъдат провеждани изборите за ново събрание преди изтичането на този мандат.

Член 103

Отменен

Член 104

(1) Юрисдикцията на съветите може да бъде установена само със закон.

(2) Общинските съвети ще решават въпросите на общинското самоуправление с изключение на случаите, когато тези въпроси са възложени на по-висшите самоуправляващи се териториални единици.

(3) Събранията могат да издават в рамките на тяхната компетентност общи наредби.

Член 105

Упражняването на държавни административни функции може да бъде поверено на териториалните самоуправляващи се единици само, когато това е установено от закона.

Глава Осма – Преходни и заключителни разпоредби

Член 106

(1) В деня на влизането на сила на тази Конституция, Чешкият национален съвет ще стане Камара на депутатите, чийто мандат ще завърши на 6 юни 1996 година.

В деня на влизането в сила на тази Конституция Чешкият национален съвет ще стане Камара на представителите, като нейния мандат ще изтече на 6 юни 1996 година.

(2) До избирането на Сенат в съответствие с Конституцията, функциите на Сената ще бъдат изпълнявани от Временен Сенат. Временният Сенат ще бъде конституиран по начин, установен с конституционен закон. До влизането на сила на такъв закон, функциите на Сената ще бъдат изпълнявани от Камарата на представителите.

(3) Камарата на представителите не може да бъде разпусната, когато изпълнява функцията на Сената в съответствие с алинея 2.

(4) Докато бъдат приети закони, установяващи процедурните правила на двете камари на Парламента, двете камари ще действат в съответствие с процедурните правила на Чешкия национален съвет.

Член 107

(1) Законът за избор на Сенат ще установи начинът за определяне при първия избор за Сенат една трета от сенаторите, чиито мандат ще бъде две години, и една трета от сенаторите, чиито мандат ще бъде четири години;

(2) Сесиите на Сената ще бъдат свикани от Президента на Републиката, така че тяхното начало няма да бъде по-късно от тринадесетия ден след деня на изборите. Ако Президентът пропусне да го свика, Сенатът ще проведе първото си заседание на тринадесетия ден след деня на изборите.

Член 108

Правителството на Чешката република, което е назначено след изборите, проведени през 1992 година и изпълняващо своите функции в деня на влизането в сила на тази конституция, ще се смята за правителство, назначено според тази конституция.

Член 109

До създаването на системата на държавни юрисконсулти, тяхната функция ще се изпълнява от Прокуратурата на Чешката република.

Член 110

До 31 декември 1993 година съдебната система ще включва и военните съдилища.

Член 111

Съдиите и съдебните заседатели във всички съдилища на Чешката република, изпълняващи функции на съдии и съдебни заседатели в деня, в който тази Конституция влезе в действие, ще се смятат за съдии и съдебни заседатели, назначени според Конституцията на Чешката република.

Член 112

(1) Конституционната система на Чешката република ще включва в себе си тази Конституция, Хартата на основните права и свободи, конституционните закони, приети според разпоредбите на тази Конституция, и конституционните актове на Националното събрание на Чехословашката република, Федералното събрание на Чехословашката социалистическа република и Чешкия национален съвет, определящи държавните граници на Чешката република и конституционните актове на Чешкия национален съвет, приети след 6 юни 1992 година.

(2) Съществуващата Конституция, Конституционният акт относно Чехословашката федерация, конституционните актове, които я изменят, и Конституционният акт на Чешкия национален съвет (№ 67/1990 Сб.) относно държавните символи на Чешката република съответно биват отменени.

(3) Другите конституционни актове, които са в сила на територията на Чешката република в деня на влизането в сила на тази Конституция ще имат силата на закон.

Член 113

Тази конституция ще влезе в сила на 1 януари 1993 година.

Милан Ухде (председател на Камарата на представителите)

Вацлав Клаус (министър председател)

Бележки

1. Ústava České republiky ze dne 16. prosince 1992 ústavní zákon č. 1/1993 Sb. ve znění ústavního zákona č. 347/1997 Sb., 300/2000 Sb., 448/2001 Sb., 395/2001 Sb., 515/2002 Sb., 319/2009 Sb., 71/2012 Sb. a 98/2013 Sb. на страницата на Камарата на депутатите на Парламента на Чешката република
2. The Constitution of the Czech Republic of December 16, 1992 via the internet site of the Prague Castle - President of the Czech Republic