Конституция на Франция (1958)

Конституция на Франция

в сила от 4 октомври 1958 година

(неофициален превод)^[1]

(състояние от 23 юли 2008 година)

Преамбюл

Френският народ тържествено обявява своята привързаност към Правата на човека и към принципа на националния суверенитет, както са дефинирани в Декларацията от 1789 година, потвърдени и допълнени от преамбюла на Конституцията от 1946 година, както и към правата и задълженията, дефинирани в Хартата за природната среда от 2004 година.

По силата на тези принципи и тези на свободното самоопределение на народите, Републиката предлага на отвъдморските територии, които са изразили воля да се придържат към нови институции, основани на общия идеал на свободата, равенството и братството и им съдейства при тяхната демократична еволюция.

Член 1

Франция е неделима, светска, демократична и социална република. Тя осигурява равенството пред закона на всички граждани без разлика на произход, раса или религия. Тя уважава всички вероизповедания. Нейната организация е децентрализирана.

Законът благоприятства равния достъп на жените и на мъжете до изборни постове и до участие в избори, както и до професионални и социални отговорности.

Част I – Относно Суверенитета

Член 2

Езикът на Републиката е френският.

Националната емблема е трикольорът: синьо, бяло и червено.

Националният химн е „Марсилезата”.

Девизът на Републиката е: „Свобода, Братство, Равенство”.

Нейният принцип е: управление на народа, от народа и за народа.

Член 3

Националният суверенитет принадлежи на народа, който го упражнява чрез свои представители и посредством референдум.

Никоя част от народа, както и никой индивид не може да го присвои и да го упражнява.

Изборното право може да бъде пряко и непряко при условията, предвидени в Конституцията. При всички случаи то е универсално, равно и тайно.

Избиратели са, при условията определени от закона, всички пълнолетни френски граждани от двата пола, които имат политически и граждански права.

Член 4

Партиите и политическите групи се конкурират при изразяването на избирателното право. Те се формират и упражняват тяхната дейност свободно. Те трябва да уважават принципите на националния суверенитет и на демокрацията.

Те допринасят за реализацията на обявения принцип във втората алинея на член 1 при условията, определени от закона.

Законът гарантира многообразието на мненията и справедливото участие на партиите и политическите групи в демократическия живот на Нацията.

Част ІІ – Президент на Републиката

Член 5

Президентът на Републиката се грижи за уважаването и спазването на Конституцията. Той осигурява с правомощията си за редовното функциониране на публичните власти, както и за държавността.

Той е гарант на националната независимост, цялостността на територията и на спазването на интернационалните договори.

Член 6

Президентът на Републиката се избира за период от пет години посредством всеобщо избирателно право.

Никой не може да заема длъжността повече от два последователни мандата.

Начинът на приложение на този член се определя чрез органичен закон.

Член 7

Президентът на Републиката се избира с абсолютно мнозинство на подадените гласове. Ако такова мнозинство не се постигне на първия кръг на изборите, то следва, след четиринайсет дни – втори кръг. На този втори кръг могат да се представят само двамата кандидати, които са събрали най-голям брой гласове на първия кръг, след възможно оттегляне на по-добре представили се кандидати.

Изборите се извършват и насрочват от Правителството.

Изборът на нов Президент се извършва в рамките на двадесет и тридесет и пет дни от изтичането на правомощията на сегашния президент.

Ако поради някаква причина длъжността на Президент на Републиката се окаже свободна или ако Конституционният съвет по искане на Правителството реши с абсолютно мнозинство на своите членове, че Президентът на Републиката не може да изпълнява функциите си, правомощията на Президент на Републиката, с изключение на онези, посочени в членове 11 и 12, ще бъдат временно упражнявани от Президента на Сената или, ако последният не е способен, от Правителството.

В случай на овакантен пост или когато неспособността на Президента е обявена за постоянна от Конституционния съвет, то изборите за нов президент, с изключение на решение на Конституционния съвет за форс мажорни събития, ще се проведат не по-рано от двадесет дни и не по-късно от тридесет и пет дни след началото на овакантяването или обявяването на постоянна неспособност.

В случай на смърт или неспособност в рамките на седем дни, които предхождат крайния срок за регистрацията на кандидатите на което и да е от лицата, които в рамките на тридесет дни преди такъв краен срок, са публично обявили тяхното решение да участват в избори, Конституционният съд може да реши да отложи изборите.

Ако, преди първия кръг на изборите, някой от кандидатите умре или стане неспособен, Конституционния съвет може да отложи изборите.

В случай на смърт или неспособност на един от двамата кандидати, които водят в първия кръг на гласуването преди всякакво оттегляне, Конституционният съвет ще обяви, че изборният процес трябва да бъде повторен изцяло; същото ще намери приложение в случай на смърт или неспособност на който и да е от двамата кандидати, които се явяват във втория кръг на изборите.

Всички случаи ще бъдат отнасяни до Конституционния съвет по начина, посочен във втората алинея на член 61 или по онзи за регистрация на кандидатите в органичния закон, посочен в член 6.

Конституционният съвет може да удължи сроковете, посочени в трета и пета алинея при условие, че провеждането на изборите стане не по-късно от тридесет и пет дни след решението на Конституционния съвет. Ако приложението на разпоредбите на тази алинея води до отлагане на изборите преди изтичането на мандата на Президента, последният може да остане на поста си, докато бъде обявен неговия приемник.

Нито членове 49 и 50, нито член 89 на Конституцията ще се прилагат, когато длъжността на Президент на Републиката е свободна или по време на периода между декларацията на постоянна неспособност на Президента на Републиката и избора на негов приемник.

Член 8

Президентът на Републиката назначава Първия министър.

По предложение на Първия министър, той назначава другите членове на Правителството и поставя край на техните функции.

Член 9

Президентът на Републиката председателства Съвета на министрите.

Член 10

Президентът на Републиката обнародва законите в рамките на петнадесет дни от предоставянето от Правителството на окончателно приет закон.

Той може, преди изтичането на този срок, да поиска от Парламента едно ново разглеждане на закона или на определени негови членове. Това ново разглеждане не може да бъде отказано.

Член 11

Президентът на Републиката по предложение на Правителството по време на сесиите или при съвместно предложение на двете събрания, публикувано в Journal Officiel, може да подложи на референдум всички проектозакони, които касаят организацията на публичната власт, реформите, които засягат икономическата, социалната или природната политика на нацията и на обществените услуги, които им съответстват или водят до ратификацията на международен договор, който без да бъде в противоречие на Конституцията, би породил ефекти относно функционирането на институциите.

Когато референдумът се организира по предложение на Правителството, то последното прави пред всяка камара декларация, която подлежи на дебат.

Референдум, който касае въпроса, споменат в първата алинея, може да се проведе по инициатива на една пета от членовете на Парламента, които са подкрепени от една десета от гласоподавателите в изборния регистър. Тази инициатива ще приеме формата на законопроект и не ще намери приложение относно отмяна на законови разпоредби, промулгирани за по-малко от година.

Условията, при които той се въвежда и онези, според които Конституционният съвет наблюдава съблюдаването на разпоредбите на предходната алинея, са установени от органичен закон.

Ако проектозаконът не е бил разгледан от двете камари в рамките на период, установен от органичен закон, Президентът ще го подложи на референдум.

Когато предложението за закон не се приеме от френския народ, всяко ново предложение за референдум относно същия предмет не може да бъде представен преди изтичането на срок от две години след датата на гласуването.

Когато референдумът води до приемането на проект или предложение на закон, Президентът на Републиката обнародва закона в рамките на петнадесет дни, които следват прокламацията на резултатите от консултациите.

Член 12

Президентът на Републиката може, след консултации с Първия министър и с президентите на камарите, да разпусне Народното събрание.

Общи избори ще се произведат не по-рано от двадесет дни и не по-късно от четиридесет дни след разпускането.

Народното събрание ще заседава по право на втория четвъртък, който следва изборите след разпускането.

Не може да се прави друго разпускане в рамките на една година от тези избори.

Член 13

Президентът на Републиката подписва наредбите и декретите, приети от Съвета на министрите.

Той назначава гражданските и военните служители на Държавата.

Държавните съветници, Grand Chancelier de la Légion d’Honneur, посланиците и извънредните пратеници, Conseillers Maître на Сметната палата, префектите, държавните представители в отвъдморските общности, за които се прилага член 74 и за Нова Каледония, най-висшите военни офицери, ректорите на академиите и директорите на департаментите в централното правителство се назначават от Съвета на министрите.

Органичен закон ще определи другите постове, които се назначават от Съвета на министрите и начина, по които правомощието на Президента на Републиката да прави назначения, може да бъде делегирано и упражнявано от негово име. Органичен закон ще определи постовете и позициите, освен онези посочени в третата алинея, при които, поради тяхната важност за гарантирането на правата и свободите или за икономическия и социалния живот на Нацията, правомощието за назначаване, предоставено на Президента на Републиката ще се упражнява след обществени консултации със съответните постоянни комисии във всяка камара. Президентът няма на извърши назначението, когато сборът от негативните гласове във всяка комисия представлява най-малкото три-пети от подадените гласове от двете комисии. Закони ще определят съответните постоянни комисии в зависимост от засегнатите постове и позиции.

Член 14

Президентът на Републиката акредитира посланиците и извънредните пратеници в чужбина. Чуждите посланици и извънредни пратеници биват акредитирани пред него.

Член 15

Президентът на Републиката е главнокомандващ на армията. Той председателства съветите и висшите комитети за национална отбрана.

Член 16

Когато институциите на Републиката, независимостта на нацията, целостта на територията или изпълнението на нейните международни задължения се заплашени по сериозен и непосредствен начин и редовното функциониране на публичната конституционна власт е прекъснато, Президентът на Републиката взема съответните мерки след консултации с Първия министър, президентите на камарите, както и с Конституционния съвет.

Той информира нацията с обръщение.

Мерките ще имат за цел да предоставят на конституционните обществени власти със средствата за изпълнение на техните задължения. Конституционният съвет ще бъде консултиран по отношение на тези мерки.

Парламентът ще заседава по право.

Националното събрание няма да бъде разпускано при упражняването на такива извънредни правомощия.

Тридесет дни след упражняването на такива извънредни правомощия, въпросът ще бъде отнесен до Конституционния съвет от Президента на Националното събрание, Президента на Сената, шейсет членове на Националното събрание или шейсет сенатори, така че той да реши дали условията, посочени в първата алинея все още са налице. Съветът ще оповести своето решение публично, колкото е възможно по-скоро. Той ще проведе по право разследване и ще вземе своето решение по същия начин шейсет дни след началото на упражняване на извънредните правомощия или във всеки момент след това.

Член 17

Президентът на Републиката има право на помилване на отделни лица.

Член 18

Президентът на Републиката преговаря с двете камари на Парламента за обръщенията, които той ще прочете и които ще отворят пътя за обсъждане.

Той може да вземе думата пред свикания Парламент. Неговите декларации могат да доведат до дебат, който може до доведе до гласуване.

Извън сесия парламентарните камари се свикват специално за тази цел.

Член 19

Актовете на Президентът на Републиката с изключение на онези, предвидени в членове 8 (1), 11, 12, 16, 18, 54, 56 и 61 се преподписват от Първия министър и, в краен случай, от отговорния министър.

Част ІІІ – Изпълнителна власт

Член 20

Правителството определя и ръководи политиката на нацията. То има на разположение за тази цел администрацията и въоръжените сили.

То отговоря пред Парламента при условията и следвайки предвидените процедури в член 49 и 50.

Член 21

Първият министър ръководи действията на Правителството. Той отговорен за националната отбрана. Осигурява изпълнението на законите. При резервите на член 13, той упражнява регламентираните пълномощия и назначава гражданските и военните служители.

Той може да делегира определени свои пълномощия на министри.

Той ще замести, ако възникне такава необходимост, Президента на Републиката като председател на съветите и комисиите, посочени в член 15.

Той може, в извънредни случаи, да посочи заместник на себе си при заседанията на Съвета на министрите по силата на изрична делегация на правомощия за конкретен дневен ред.

Член 22

Актовете на Първия министър се преподписват в предвидените случаи от министъра, който отговоря за тяхното изпълнение.

Член 23

Функциите на член на Правителството са несъвместими с упражняването на парламентарен мандат, с упражняването на всякакви професионални функции с национален характер и на всякаква обществена длъжност или на всякаква професионална дейност.

Органичен закон определя условията, при които титулярът се връща на предишното си работно място, функции и длъжности.

Връщането на членовете на Парламента на предишното им работно място съответства на разпоредбите на член 25.

Част ІV - Парламент

Член 24

Парламентът гласува законите. Контролира действията на Правителството. Оценява публичните политики.

Парламентът се състои от Народно (Национално) събрание и от Сенат.

Депутатите на Националното събрание, чийто брой не може да надхвърля 577, се избират пряко от народа.

Сенатът, като броя на сенаторите не може да надхвърля 348, се избира непряко. Представителството на териториалните общности е осигурено.

Французите, които са се установили и живеят извън Франция, ще са представени в Националното събрание и в Сената.

Член 25

Органичен закон определя правомощията на всяка камара, имената на нейните членове, тяхното обезщетение, условията за избираемост, режима на неизбираемост и несъвместимост.

Този закон по подобен начин ще определи начина на избор на онези лица, които ще заместят членовете на Националното събрание или сенаторите, чийто места ще станат вакантни, до общото или частично обновяване на камарата, в която участват, или са били временно заместени поради заемането на пост в Правителството.

Независима комисия, чийто състав и правила на организация и функциониране са установени със закон, ще изказва публично мнение за проектозаконите на Правителството и на депутатите, които определят избирателни окръзи за избори на членове на Националното събрание или изменят разпределението на местата на членове на Националното събрание или на Сенаторите.

Член 26

Член на Парламента не може да бъде преследван, разследван, арестуван, задържан или съден за изказаните от него мнения или за гласуванията му при упражняване на неговите функции.

Член на Парламента не може да бъде обект на арест или всякакви други ограничителни мерки на свободата, освен ако има разрешение на бюрото на събранието, на което той е член. Това разрешение не може да се изисква в случай на сериозно престъпление или на явно престъпление, извършено flagrante delicto или на такова, което е довело до окончателно осъждане.

Задържането, както и подлагането на всякакви ограничителни и полу-ограничителни мерки или наказателното преследване на член на Парламента ще бъдат суспендирани за времето на неговата сесия, ако камарата, на която той е член, така реши.

Камарата ще заседава по право допълнително, за да позволи приложението на горната алинея, ако обстоятелствата така го изискат.

Член 27

Всеки императивен мандат на член на Парламента е нищожен.

Правото на гласуване на членовете на Парламента е лично.

Органичен закон може да разреши по изключение делегацията на глас. В този случай никой не може да получи делегация повече от един мандат.

Член 28

Парламентът се свиква на редовна сесия, която започва в първия работен ден на октомври и завършва в последния работен ден на юни.

Броят на дни в заседание, които всяко събрание може да има в продължение на редовна сесия не може да надхвърля сто и двадесет. Седмиците на заседания са фиксирани за всяко събрание.

Първият министър след консултации с Президента на събранието или с мнозинството на членовете на всяко събрание могат да решат за провеждането на допълнителни заседания.

Дните и часовете на заседанията се определят с процедурните правила на всяка камара.

Член 29

Парламентът се събира на извънредно сесия по искане на Първия министър или на мнозинство от членовете, които съставляват Националното събрание, по предварително определен дневен ред.

Когато извънредната сесия се провежда по искане на членовете на Националното събрание, декретът за закриване включва и точка, че Парламентът е изчерпал дневния ред , за който е бил свикан или че са минали не повече от дванайсет дни от началото на заседанието.

Само Първият министър може да поиска провеждането на ново заседание преди изтичането на месец, който следва декрета на закриването на сесията.

Член 30

Извън случаите, при които Парламентът се свиква на редовни заседания, извънредните сесии се откриват и закриват с декрет на Президента на Републиката.

Член 31

Членовете на Правителството имат достъп и до двете камари. Те могат да бъдат изслушвани, когато пожелаят. Те могат да бъдат подпомагани от комисарите на Правителството (commissaries du Gouvernement).

Член 32

Президентът на Националното събрание се избира за срока на законодателния орган. Президентът на Сената се избира след всяко частично подновяване на Сената.

Член 33

Заседанията на двете събрания са публични. Цялостната стенограма на пренията се публикуват в Journal officiel.

Всяка камара може да заседава тайно по искане на Първия министър или на една десета от нейните членове.

Част V – Отношения между Парламента и Правителството

Член 34

Законът определя правилата, които касаят:

- гражданските права и фундаментални гаранции, предоставени на гражданите за упражняване на публичните свободи; свободата, плурализма и независимостта на медиите; ограниченията, наложени за националната сигурност, на гражданите и на тяхната личност и на тяхното имущество;

- националността, гражданското състояние и способност на лицата, режим на брака, наследяването и даренията;

- определянето на престъпленията и съответстващите им наказания; наказателната процедура; амнистия; създаването на нови редове на юрисдикция и статута на магистратите;

- основа, ставки и начините за събирането на всякакви налози и данъци; режим на парични емисии;

Законът, определя правилата, които касаят:

- избирателния режим на Парламента, местните събрания, както и случаите на представители на французите, установени извън Франция, както и условията за упражняване на избирателните мандати и изборните функции на членовете на заседаващите събрания на териториалните общности;

- …

- фундаменталните гаранции, които се предоставят на държавните военни и граждански служители;

- национализацията на предприятия и прехвърлянето на собственост на предприятия, които са обществена собственост, в частния сектор.

Законът определя фундаменталните принципи:

- на общата организация на националната отбрана;

- на свободната администрация на териториалните общности, техните компетенции и техните ресурси;

- на обучението;

- на опазване и съхраняване на природната среда;

- на режима на собствеността, реалните права и гражданските и търговските задължения;

- правото на труд, на профсъюзни права и на социално осигуряване.

Финансовите закони определят ресурсите и разходите на Държавата при условията и при резервите, предвидени в органичен закон.

Финансовите закони на социална сигурност определят общите условия на финансовия баланс и, вземайки предвид предвидените приходи, определя гонените разходи, при условията и при предвидените резерви от един органичен закон.

Законите за програмирането определят целите на действията на Държавата.

Многогодишните насоки на публичните финанси се определят от законите на програмирането. Тяхната цел е балансират сметките на публичната администрация.

Разпоредбите на този член могат да бъдат прецизирани и допълнени от органичен закон.

Член 34-1

Камарите могат да гласуват решения при условията, които са определени от органичен закон.

Всяка проекторезолюция, чието приемане или отхвърляне ще бъде разглеждано от Правителството, като въпрос на искане на доверие или която съдържа порицание на Правителството, няма да бъде допускана или няма да бъде включвана в дневния ред.

Член 35

Обявяването на война се разрешава от Парламента.

Правителството информира Парламента за своето решение да се намеси с въоръжени сили в чужбина не по-късно от три месеца след началото на намесата. То уточнява преследваните цели. Тази информация може да доведе до разисквания, които няма да бъдат последвани от гласуване.

Когато продължителността на тази интервенция ще надхвърли четири месеца, Правителството ще поиска разрешение от Парламента за нейното продължаване. То може да поиска от Парламента да вземе окончателното решение.

Ако Парламентът не заседава в края на четиримесечния период, той ще изрази своето решение при откриване на следващата сесия.

Член 36

Състоянието на обсада се обявява с декрет от Съвета на министрите.

Нейното продължаване за период от повече от дванадесет дни може да бъде овластено само от Парламента.

Член 37

Другите материи извън онези, които имат характер на закон, са с характер на регламенти.

Текстовете, които имат законодателен характер, могат да бъдат изменяни чрез декрети, приети след като Държавния съвет бъде уведомен. Онези текстове, които са приети след влизането в сила на сегашната Конституция не могат да бъде изменени чрез декрет, ако Конституционният съвет обяви, че те са с характер на регламенти по силата на предходната алинея.

Член 37-1

Законът и регламентът могат да съдържат, за ограничен срок и за определена цел, разпоредби с експериментален характер.

Член 38

Правителството може за изпълнение на своята програма да иска от Парламента да бъде овластено да вземе мерки чрез постановления, в рамките на определен срок, които обикновено касаят материята на законите.

Постановленията се приемат в Съвета на министрите след уведомяване на Държавния съвет. Те влизат в сила от деня на тяхното обнародване, но тяхното действие се прекратява, ако проектозаконът за ратификация не бъде депозиран пред Парламента преди фиксираната дата на хабилитиращия закон. Те не могат да бъдат ратифицирани, освен по изричен начин.

След изтичане на споменатия срок в първата алинея на този член, правилниците могат да бъдат изменяни само чрез закон в материята, която е от законодателен характер.

Член 39

Инициативата за приемането на закони принадлежи както на Първия министър, така и на членовете на Парламента.

Правителствените законопроекти ще бъдат обсъждани от Съвета на министрите след консултации с Държавния съвет и ще бъдат представяни в едната или в двете камари. Финансовите законопроекти и законопроектите, които се отнасят до социалното осигуряване ще бъдат представяни първо пред Националното събрание. Без да се засяга първата алинея на член 44, законопроектите, които касаят преди всичко с организацията на териториалните общности ще бъдат представяни първо в Сената.

Представянето на правителствени законопроекти пред Националното събрание или пред Сената, ще се съобразява с условията, определени в органичен закон.

Правителствените законопроекти няма да бъдат включвани в дневния ред, ако конференцията на президентите на първата камара, в която е представен законопроектът, обяви, че правилата, определени от органичен закон не се спазват. В случай на несъгласие между конференцията на президентите и Правителството, Президентът на съответната камара или Първият министър могат да отнесат въпроса до Конституционния съвет, който ще вземе решение в рамките на осем дни.

При спазване на законови изисквания Президентът на една от двете камари ще представи частен законопроект, внесен от депутат, преди да бъде разгледан в комисията, на Държавния съвет и ще поиска неговото мнение, освен ако депутатът не се съгласи на такова представяне.

Член 40

Предложенията и измененията на закони, които са формулирани от членовете на Парламента, не се приемат, когато тяхното приемане води или до намаление на публичните приходи, или до създаване или увеличаване на публичните разходи.

Член 41

Ако в течение на законодателната процедура се окаже, че едно предложение или изменение на закон няма характер на закон или противоречи на делегация, предоставена по силата на член 38, Правителството или президентът на камарата могат да се противопоставят и той да не бъде приет.

В случай на разногласие между Правителството и президента на заинтересованото камара, Конституционният съд, по искане на едната или на другата страна, се произнася в срок от осем дни.

Член 42

Дискусията на проектите и на предложенията на закони на Правителството и на депутатите се водят върху текста, приет от комисията, конституирана в съответствие с член 43 или, при липсата на такъв, върху текста, който камарата е приела.

Независимо от казаното по-горе, планарното обсъждане на законопроекти за промяна на Конституцията, финансови законопроекти или законопроекти, които касаят социалната сигурност, ще засегне, по време на първото четене пред камарата, в която е внесен първоначално, текста, представен от Правителството, и по време на следващи четения, текста, представен от другата камара.

Пленарните дискусии на първо четене на правителствените и частните законопроекти могат да станат само пред първата камара, пред която са представени, в края на периода от шест седмици, след като са представени. Те могат да станат, пред втората камара, в която е внесена, в края на периода от четири седмици от датата на представяне.

Предходната алинея няма да се прилага, ако се приложи ускорена процедура според условията, посочени в член 45. Тя няма да се прилага по отношение на финансови законопроекти, проекти, които касаят социалното осигуряване или до законопроекти за извънредно положение.

Член 43

Предложенията на правителствените и частните законопроекти се изпращат за разглеждане от постоянни комисии, чийто брой е ограничен до осем във всяка камара.

По искане на Правителството или на дадена камара, преди разглеждането на такъв законопроект, правителствените и частните законопроекти ще бъдат отнасяни за разглеждане от специално създадена за таза цел комисия.

Член 44

Членовете на Парламента и на Правителството имат право на изменение. Това право се упражнява в заседание или в комисия според условията, посочени в регламентите на камарите, според рамките, определени от органичен закон.

Член 45

Всички проекти или предложения на закони се разглеждат последователно в двете събрания на Парламента с изглед на приемане на идентичен текст. Без да се откаже действието на членове 40 и 41, всички промени се приемат на първо четене вместо текста, който е депозиран или предоставен.

Член 46

Законите, на които Конституцията предоставя характер на органични закони, се гласуват и се изменят при следните условия.

Правителствените и частните законопроекти могат да бъдат представяни за първо четене за разглеждане и гласуване в камара, след като е изтекъл срока, посочен в третата алинея на член 42. Въпреки по-горната разпоредба, ако се приложи ускорена процедура според условията, посочени в член 45, правителствените и частните законопроекти не могат да бъдат предложени за разглеждане от първата камара, пред която са представени преди изтичането на петнадесет дневен период, след тяхното внасяне.

Процедурата, посочена в член 45 ще намери приложение. Въпреки това, ако не се достигне споразумение между двете камари, тексът може да бъде приет от Националното събрание окончателно само чрез абсолютно мнозинство на неговите членове.

Органични закони, които касаят Сената, трябва да се приемат по еднакъв начин от двете камари.

Органичните закони няма да бъдат промулгирани, докато Конституционния съвет не е обявил тяхното съответствие с Конституцията.

Член 47

Законът гласува финансовите проектозакони при условията, предвидени в един органичен закон.

Ако Националното събрание не успее да достигне до решение на първо четене в рамките на четиридесет дни, след представянето на проекта, Правителството може да внесе проектозакона в Сената, който ще се произнесе в рамките на петнадесет дни. Процедурата, установена в член 45, ще бъде приложена.

Ако Парламентът не успее да достигне до решение в рамките на седемдесет дни, разпоредбите на проектозакона могат да влязат в сила чрез постановление.

Ако финансовите законопроекти, които установяват приходите и разходите за определена финансова година, не бъдат представени навреме за промулгация преди началото на тази година, Правителството може като спешна мярка да поиска от Парламента разрешение да събере данъците и ще предостави чрез декрет необходимите финансови средства, които да посрещнат гласуваните вече задължения.

Сроковете, установени в този член, ще бъдат суспендирани, когато Парламентът не е в сесия.

Член 47-1

Парламентът гласува проектите за финансови закони в областта на социалното осигуряване при условията, предвидени в органичен закон.

Ако Народното събрание не успее да достигне до решение на първо четене в рамките на двадесет дни от внасянето на закона, Правителството ще предостави проектозакона на Сената, който ще вземе решение в срок от петнадесет дни. Процедурата, установена в член 45 ще намери приложение.

Ако Парламентът не успее да вземе решение в срок то петдесет дни, то разпоредбите на проектозакона могат да бъдат приложени чрез постановление.

Сроковете, установени в този член, ще бъдат суспендирани, когато Парламентът не е в сесия и, по отношение на всяка камара, по време на седмиците, когато е било решено да не се заседава в съответствие с втората алинея на член 28.

Член 47-2

Сметната палата подпомага Парламента при контрола на действията на Правителството. Тя ще подпомага Парламента и Правителството при надзора на приложението на финансовите закони и законите, свързани със социалното осигуряване, както и при оценката на публичните политики. Тя ще информира гражданите посредством публични доклади.

Сметките на публичната администрация ще бъдат законни и достоверни. Те ще предоставят истинска и честна картина от резултата на управлението, активите и финансовата ситуация на посочената публична администрация.

Член 48

Без да се засяга приложението на последните три алинеи на член 28, дневният ред се фиксира от всяка камара.

По време на две от четирите седмици от заседания ще бъдат преди всичко разглеждани с приоритет текстове и ще бъдат водени дебати, които Правителството ще определи.

В допълнение, разглеждането на финансови законопроекти и такива, които касаят социалното осигуряване и, под условието на следната алинея, текстови, внесени от която и да е камара най-малко преди шест седмици, както и законопроекти, които касаят извънредно положение и искания за разрешение, посочено в член 35, ще бъдат включвани, по искане на Правителството, в дневния ред с предимство.

По време на една седмица от четири такива на заседания предимство ще има, по реда определен от всяка камара, надзорът над действията на Правителството и оценката на публичните политики

Един ден от заседанията в месец ще бъде посветен на дневен ред, който ще бъде определен от всяка камара по инициатива на опозиционните групи в съответната камара, както и групите на малцинствата.

По време на едно заседание в седмицата, включително извънредните заседания, посочени в член 29, предимство ще бъде предоставено на въпросите от членовете на Парламента и на отговорите на Правителството.

Член 49

Първият министър след разисквания в Министерския съвет може да ангажира пред Националното събрание отговорността на Правителството върху неговата програма или евентуално върху обща политическа декларация.

Националното събрание може да потърси отговорност от Правителството, като приеме решение за недоверие. Такова решение няма да бъде допустимо, осен ако не е подписано от най-малкото една десета от членовете на Народното събрание. Гласуването може да стане в рамките на четиридесет и осем часа след внасянето на решението. Ще бъдат взети предвид само гласовете, които са били подадени в полза на резолюцията на недоверие и последната няма да бъде приета, освен ако не си е осигурила мнозинството на членовете на камарата. С изключение на посоченото в следната алинея, никой член не може да подпише повече от три резолюции на недоверие по време на една обикновена сесия и не повече от една - по време на една извънредна сесия.

Първият министър може, след разисквания в Съвета на министрите, да превърне приемането на финансов закон и такъв относно социалното осигуряване във въпрос на доверие пред Националното събрание. В такъв случай, проектозаконът ще бъде смятан за приет, освен ако решение на недоверие, внесено в последващите двадесет и четири часа, бъде задвижено, както е посочено в предходната алинея.

В допълнение, Първият министър може да използва тази процедура за още един правителствен и частен проектозакон в рамките на една сесия.

Първият министър може да поиска от Сената одобрение на обща политическа декларация.

Член 50

Когато Националното събрание приема вот на недоверие или когато неодобрява програмата или обща политическа декларация на Правителството, Първият министър трябва да подаде оставката на Правителството на Президента на Републиката.

Член 50-1

Правителството може да направи, по своя собствена инициатива или по искане на парламентарна група, както е установено в член 51-1, декларация, пред която и да е камара по даден въпрос, което да доведе до дебати и, ако Правителството пожелае, да доведе до гласуване, без да се достига до гласуване на доверие.

Член 51

Закриването на редовната сесия или на извънредната сесия по право се отлага, за да се позволи приложението на член 49. За тази цел допълнителните сесии се провеждат по право.

Член 51-1

Процедурните правила на всяка камара ще определят правата на парламентарните групи, които са създадени в нея. Те ще признаят, че опозиционните групи в съответната камара, както и малцинствените групи, притежават особени права.

Член 51-2

За да бъдат приложени задачите по надзор и оценка, установени в първата алинея на член 24, могат да бъдат създавани разследващи комисии във всяка камара, за да събират информация, според условията, посочени в закона.

Законите ще определят техните правила на организация и действие. Условията за тяхното създаване ще бъдат определени от процедурните правила на всяка камара.

Част VІ – Интернационални договори и споразумения

Член 52

Президентът на Републиката води преговорите и ратифицира международните договори.

Той е информиран за всички преговори, които водят до сключване на интернационален договор, не подлежащ на ратификация.

Член 53

Договорите за мир, търговските споразумения, договорите, които касаят международни организации, които засягат финансите на Държавата, които изменят разпоредби от законодателно естество, които касаят състоянието на лицата, които водят до цесия, размяна или присъединяване на територия могат да бъдат ратифицирани или одобрени само по силата на закон.

Те не влизат в сила преди да бъдат ратифицирани или одобрени.

Цесия, размяна или присъединяване на територия са валидни само след съгласие на заинтересованите населения.

Член 53-1

Републиката може да сключи с европейски държави, които са обвързани с подобни задължения в материята на убежището и защитата на правата на човека и основните свободи, договори, които определят техните съответни правомощия за разглеждане на молбите за убежище, които се представят.

Във всеки случай, ако искането не влиза в тяхната компетентност по силата на споразуменията, властите на Републиката имат винаги правомощието да дадат убежище на всеки чужденец, преследван за неговите действия в полза на свободата или на онзи, които търси защитата на Франция поради друг мотив.

Член 53-2

Републиката може да признае юрисдикцията на Международния наказателен съд при условията, предвидени в договора, подписан на 18 юли 1998.

Член 54

Конституционният съвет, по искане на Президента на Републиката, на Първия министър, на президента на едно от двете събрания или на шейсет депутати или шейсет сенатори, може да обяви, че едно международно задължение внася клауза, която противоречи на Конституцията. Разрешението да се ратифицира или да се одобри това международно задължение се внася след промяна на Конституцията.

Член 55

Договорите или споразуменията, които са редовно ратифицирани или одобрени, имат след тяхното обнародване, по-висша сила от тази на закона, при резервите, за всеки договор или споразумение, за тяхното приложение от другите страни.

Част VІІ – Конституционен съвет

Член 56

Конституционният съвет се състои от девет члена, чийто мандат продължава девет години и не може да бъде подновяван. Една трета на състава на Конституционния съвет се подновява на всеки три години. Трима от членовете се назначават от Президента на Републиката, трима – от президента на Националното събрание, трима – от президента на Сената. За тяхното назначение се спазва процедурата на последната алинея на член 13. Назначенията от президентите на всяко събрание се представят от компетентната постоянна комисия на съответното събрание.

В допълнение на деветте членове, бившите Президенти на Републиката ще бъдат служебни пожизнени членове на Конституционния съвет.

Президентът се назначава от Президента на Републиката. Той има право на решаващ глас при равенство на гласовете.

Член 57

Функциите на член на Конституционния съвет са несъвместими с онези на министър или член на Парламента. Другите несъвместимости се определят от органичен закон.

Член 58

Конституционният съвет следи за редовността на избор на Президент на Републиката. Той разглежда рекламации и обявява резултатите от избора.

Той ще разглежда жалби и ще обявява резултата от гласуването.

Член 59

Конституционният съвет се произнася в случай на оспорване относно редовността на избор на депутати и сенатори.

Член 60

Конституционният съвет следи за редовността на провеждането на референдуми, предвидени в членове 11 и 89 и в глава ХV. Той обявява резултатите.

Член 61

Органичните закони преди тяхното обнародване, частните проектозакони, споменати в член 11, преди да бъдат подложени на референдум и правилниците на парламентарните камари преди тяхното влизане в действие, трябва да бъдат предоставени на Конституционния съвет, който се произнася за тяхното съответствие с Конституцията.

За същата цел законите, които са приети от Парламента, могат да бъдат представяни на Конституционния съвет преди тяхната промулгация от Президента на Републиката, Първият министър, Президента на Националното събрание, Президента на Сената, шейсет члена на Националното събрание или шейсет сенатори.

В случаите, посочени в предходните две алинеи, Конституционният съвет трябва да оповести своето решение в рамките на един месец. Въпреки това, по искане на Правителството, в случаи на спешност, този срок може да бъде намален до осемдесет дни.

В тези същите случаи, сезирането на Конституционния съвет ще суспендира времето, което е предоставено за промулгация.

Член 61-1

Ако по време на съдебен процес бъде заявено, че законови разпоредби накърняват правата и свободите, гарантирани от Конституцията, въпросът може да бъде отнесен от Държавния съвет или от Касационния съд до Конституционния съвет, който ще се произнесе в рамките на определен срок.

Органичен закон определя условията за приложението на този член.

Член 62

Разпоредба, която е обявена за противоконституционна въз основа на член 61, не може да бъде обнародвана, нито приложена.

Разпоредба, която бъде обявена за противоконституционна на основата на член 61-1 ще бъде отменена от датата на публикуване на решението на Конституционния съвет или от друга посочена дата в решението. Конституционният съвет ще определи условията и ограниченията, според които ефектите от разпоредбите, ще подлежат на преразглеждане.

Решенията на Конституционния съвет няма да подлежат на обжалване. Те ще бъдат задължителни за обществените власти и всички административни органи и съдилища.

Член 63

Органичен закон определя правилата за организация и функционирането на Конституционния съвет, процедурата, която се следва пред него и изключително сроковете за отнасяне на спорове.

Част VІІІ – Относно съдебната власт

Член 64

Президентът на Републиката е гарант за независимостта на съдебната власт.

Той се подпомага от Висшия съвет на магистратурата.

Органичен закон определя статута на магистратите.

Съдиите са несменяеми.

Член 65

Висшият съвет на магистратурата включва компетентно отделение с юрисдикция по отношение на съдии и такова по отношение на прокурори.

Отделението, което е с юрисдикция над съдиите ще бъде председателствано от Главния президент на Касационния съд. То ще се състои и от пет съдии и един прокурор, един държавен съветник, назначен от Държавния съвет и един адвокат, както и от шест изтъкнати граждани, които не са членове на Парламента, на съдебната власт и на администрацията. Президентът на Републиката, Президентът на Националното събрание и Президентът на Сената ще назначат двама изтъкнати граждани. Процедурата, посочена в последната алинея на член 13 ще бъде приложена за назначаването на изтъкнати граждани. Назначенията, които се правят от Президента на всяка камара на Парламента ще бъдат представени за получаване на мнение от съответните постоянни комитети във всяка камара.

Отделението с юрисдикция над прокурорите ще бъде председателствано от Главния прокурор в Касационния съд. То ще включва в своя състав и пет прокурора и един съдия, както и държавен съветник и адвокати, заедно с шест изтъкнати граждани, посочени във втората алинея.

Отделението на Висшия съвет с юрисдикция над прокурорите ще предостави своето мнение относно назначението на прокурорите.

Отделението на Висшия съвет с юрисдикция над съдиите ще действа като дисциплинарен съд за съдиите. Когато действа в такова си качество, в допълнение на членовете, споменати във втората алинея, той ще включва съдията, който принадлежи към отделението с юрисдикция над прокурорите.

Отделението на Висшия съвет с юрисдикция над прокурорите ще предостави своето мнение по отношение на дисциплинарните мерки, които касаят прокурорите. Когато действа в това си качество, той ще включва, както членовете, споменати в алинея 3, така и прокурора, който принадлежи към отделението с юрисдикция над съдиите.

Висшият съвет на магистратурата ще заседава в пленарно заседание, за да отговори на исканията да мнения от страна на Президента на Републиката в съответствие с член 64. Той също ще изразява своето мнение в пленарно заседание относно въпроси, които касаят деонтологията на съдиите или какъвто и да е друг въпрос, които касае правосъдието, отнесен до него от министъра на правосъдието. Пленарното заседание се състои от трима от петимата съдии, споменати във втората алинея, трима от петимата прокурори, споменати във третата алинея, както и държавен съветник, адвокат и шест изтъкнати граждани, посочени във втората алинея. Той се председателства от Главния президент на Касационния съд, който може да бъде заместен от Главния прокурор на този съд.

Министърът на правосъдието може да участва във всички заседания на отделението на Висшия съвет на магистратурата, освен в случаите, които се отнасят до търсене на дисциплинарна отговорност.

Лице, което е в очакване на съдебен процес, може да се обърне към Висшият съвет на магистратурата при условията, определени от един органичен закон.

Органичен закон определя условията за приложението на този член.

Член 66

Никой не може да бъде произволно задържан.

Съдебната власт, пазител на индивидуалната свобода, осигурява спазването на този принцип при условията, предвидени в закона.

Член 66-1

Никой не може да бъде осъден на смърт.

Част ІХ – Висш съд

Член 67

Президентът на Републиката не носи отговорност за актовете си, извършени в това му качество, с изключение на разпоредбите на членове 53-2 и 68. По време на мандата му от Президента няма да се изисква да дава показания пред какъвто и да е френски съд или административен орган, няма да бъде обект на каквито и да е граждански процесуални действия, нито на каквито и да е обвинения, преследване или разследване. Всички давностни срокове ще бъдат суспендирани за продължителността на този мандат.

Всички действия и процедури могат да бъдат възобновени или предявени срещу Президента един месец след края на мандата му.

Член 68

Президентът на Републиката не може да бъде отстранен от поста му освен в случаите на неизпълнение на неговите задължения, което неизпълнение е явно несъвместимо с упражняването на неговия мандат. Отстраняването му се произнася от Парламента, който се конституира като Висш съд.

Предложението за съставянето на Висш съд, което се приема от едно от събранията на Парламента също така се предоставя на другото, което се произнася в срок от петнадесет дни.

Висшият съд се председателства от президента на Националното събрание. Той се конституира в срок от един месец, с тайно гласуване, за отстраняването. Неговото решение влиза в сила незабавно.

Решенията, които се вземат при приложение на сегашния член, изискват мнозинство от две трети от членовете, които съставят събранието или Висшия съд. Забранена е делегацията на гласове. Броят се само гласовете, които са в полза на съставянето на Висшия съд или на отстраняването.

Органичен закон определя условията за приложение на този член.

Част Х – Относно наказателната отговорност на членовете на Правителството

Член 68-1

Членовете на Правителството носят наказателна отговорност за техните действия извършени при упражняване на техните функции и квалифицирани като престъпления в момента, в който са извършени.

Те биват съдени от Върховния съд на Републиката.

Върховният съд на Републиката е обвързан с законовото описание на престъпленията, както и с законовото определяне на наказанието.

Член 68-2

Върховният съд на Републиката включва петнадесет съдии: дванадесет парламентаристи, избрани по равно от Народното събрание и Сената след всяко общо или частично изборно обновяване на тези камари, и трима съдии от Касационния съд, като един от тях ще председателства Върховния съд на Републиката.

Всеки, който претендира, че е станал жертва на сериозно престъпление или друго тежко закононарушение, извършено от член на Правителството при изпълнение на неговите функции, може да отправи жалба към комисията по жалбите.

Тази комисия ще прекрати случая или ще го препрати към Главния прокурор при Касационния съд за разглеждане от Върховния съд на Републиката.

Главният прокурор при Касационния съд може също да препрати служебно жалбата до Върховния съд на Републиката със съгласието на комисията по жалбите.

Органичен закон ще установи условията за прилагане на този член.

Член 68-3

Разпоредбите на този член се прилагат относно актове, които са извършени преди влизането му в сила.

Част ХІ – Икономически, социален и природен съвет

Член 69

Икономическият, социален и природен съвет, свикан от Правителството, предоставя своите съвети по проектозакони, правилници или декрети, както и относно предложения за закони.

Член на Икономическия, социалния и природния съвет може да представи по искане на Съвета пред камарите мнения относно проектозакони, които са били предоставени на Съвета.

Към Икономическия, социален и природен съвет могат да се отправят искания по начина, посочен в органическия акт. След разглеждане на искането, Съветът ще информира Правителството и Парламента за предлагането от него действие.

Член 70

Икономическият, социален и природен съвет може да бъде консултиран от Правителството и от Парламента по отношение на всякакъв проблем от икономически, социален характер, както и такъв, свързан с околната среда. Правителството може да се консултира със Съвета относно програмни закони, които определят многогодишни насоки на публичните финанси. Всеки програмен план или проектозакон с икономически, социален или свързан с природата се предлага на неговото внимание за разглеждане.

Член 71

Съставът на Икономическият, социален и природен съвет не може да надхвърля двеста тридесет и три членове, като правилата за неговото функциониране са определени от органически закон.

Част ХІ б – Защитник на правата

Член 71-1

Защитникът на правата ще осигури подобаващо се уважение на правата и свободите от страна на държавната администрация, териториалните общности, публичните обществени организации, както и от всички институции, които предоставят обществени услуги или от онези, на които органическия закон им е предоставил правомощия.

Всяко лице, което смята, че неговите права са били накърнени от действията на държавни органи или от организациите, посочени в първата алинея може да се обърне към Защитника, като следва разпоредбите на органическия закон. Защитникът може да предприеме действия и без да бъде сезиран.

Органически закон ще установи механизмите за действие и правомощията на Защитника на правата. Този закон ще определи начина, по който той може да получи съдействие от трети страни при упражняване на определени негови правомощия.

Защитникът на правата ще бъде назначен от Президента на Републиката за срок от шест години, като неговият мандат не може да бъде подновяван, като се следва процедурата, посочена в последната алинея на член 13. Този пост е несъвместим с заемането на пост в Правителството или на член на Парламента. Други несъвместимости ще бъдат определени в органически закон.

Защитникът на правата носи отговорност за своите действия пред Президента на Републиката и пред Парламента.

Част ХІІ – Териториални общности

Член 72

Териториалните общности на Републиката ще бъдат общностите, департаментите, регионите, общностите със специален статут и задморските териториални общности, за които намира приложение член 74. Всяко друга териториална общност, която е създадена, за да замести една или повече от общностите, посочени в тази алинея, ще се създава чрез закон.

Териториалните общности могат да вземат решения по всички въпроси според правомощията, които най-добре могат да се упражняват на тяхно ниво.

При условията, посочени от закона, тези общности могат да се самоуправляват чрез изборни съвети и ще имат правомощията да създават нормативни актове по въпросите, които попадат под тяхната юрисдикция.

По начина, посочен в органичен закон, с изключение на случаите, когато са засегнати основните условия за упражняване на публичните свободи или на право, гарантирано от Конституцията, териториалните общности или сдружения могат, когато съществува разпоредба в закон или постановление, да се отклонят на експериментална основа за ограничени цели и продължителност от разпоредбите, посочени от закона или постановления при упражняването на тези правомощия.

Никоя териториална общност не може да упражнява властови правомощия над друга такава. Когато обаче упражняването на властови правомощия изисква съвместното действие на няколко териториални общности, една от тези общности или техните сдружения могат да бъдат овластени чрез закон да организират такова съвместно действие.

В териториалните общности на Републиката, държавните представители, като представляват Правителството, ще носят отговорност за националните интереси, административния надзор и спазването на закона.

Член 72-1

Условията, при които гласоподавателите във всяка териториална общност могат да използват право си на молба, за да може въпрос в компетенциите на общността да бъде включен в дневния ред на Събранието ще бъде уредени със закон.

При условията, определени с органичен закон, проекторешения или актове в рамките на правомощията на териториалните общности могат по инициатива на последните, да бъдат подложени на гласуване от гласоподавателите на съответната общност чрез референдум.

Когато се обсъжда създаването на териториална общност със специален статут или изменение на нейната организация, то може да се вземе решение чрез закон да се консултират регистрираните гласоподаватели в съответните общности. Гласоподавателите могат също така да бъдат консултирани относно промените на границите на териториалните общности при условията, посочени от закон.

Член 72-2

Териториалните общности ще се ползват от приходи, с които те ще могат да се разпореждат свободно при условията, посочени от закона.

Те могат да получат всички или част от приходите от данъците. Те могат да бъдат оправомощени чрез закон да определят данъчните основи и ставки в рамките на такива закони.

Данъчните приходи и други приходи на териториалните общности за всяка категория териториална общност ще представляват решаващата част от нейните приходи. Условията да прилагане на това правило ще се определя чрез органичен закон.

Когато се прехвърлят правомощия от централното правителство към териториалната общност, то ще се прехвърлят и приходи, които са еквивалентни за упражняването и на тези правомощия. Когато ефектът от новосъздадените или предоставените правомощия е да се увеличат разходите от териториалната общност, то тези приходи ще се определят чрез закон.

Изравнителен механизъм, чиято цел е да насърчава равенството между териториалните общности, ще бъде установен чрез закон.

Член 72-3

Републиката ще признае отвъдморските населения в рамките на френския народ, имайки предвид общия идеал за свобода, равенство и братство.

Guadeloupe, Guyane, Martinique, La Réunion, Mayotte, Saint-Barthélemy, Saint Martin, Saint-Pierre-et-Miquelon, Wallis и островите Futuna и Френска Полинезия ще бъдат управлявани чрез член 73 по отношение на отвъдморските департаменти и региони и за териториалните общности, създадени според последната алинея на член 73 и чрез 74 за другите общности.

Статута на Нова Каледония ще се управлява от част ХIII.

Законодателната система и специалната организация на френските Южни и Антарктически територии и Клипертон ще се установи чрез закон.

Член 72-4

Никаква промяна в статута, както е посочено в членове 73 и 74 по отношение на цялата или част от общностите, за които намира приложение втората алинея на член 72-3, не ще влезе в сила без предварителното съгласие на гласоподавателите в съответната общност или част от общността, като това съгласие ще бъде предоставено по начина, посочен в по-долната алинея. Такава промяна на статута ще се извърши чрез органичен закон.

Президентът на Републиката може с препоръка на Правителството, когато Парламентът е в сесия или при съвместно действие на двете камари, публикувано и в двата случая в Journal Officiel, да реши да консултира гласоподавателите в отвъдморска териториална общност относно въпроса, който се отнася до нейната организация, нейните правомощия и нейната законодателна система. Когато референдумът касае промяна на статута, посочен в предходната алинея и се провежда в отговор на препоръка на Правителството, Правителството ще направи изявление пред всяка камара, което изявление ще бъде последвано от дебат.

Член 73

В отвъдморските департаменти и региони, законите и регламентите ще бъдат прилагани автоматично. Те могат да бъдат адаптирани в светлината на специфичните характеристики и ограничения на такива общности.

Тези приспособявания могат да бъдат приети от общностите в области, в които тези общности упражняват правомощия , ако съответната общност е била оправомощена за тази цел със закон.

Посредством дерогация от първата алинея и за да се вземат предвид техните особености, общностите, за които се прилага този член, могат да бъдат овластени чрез закон сами да определят приложимите права в тяхната територия по ограничен кръг от въпроси, които са регулирани чрез закон.

Тези правила няма да касаят националността (гражданството), гражданските права, статута и правоспособността, организацията на правосъдието, наказателното право, наказателния процес, външната политика, отбраната, обществената сигурност и ред, валутните отношения, кредита и размяната, и избирателните закони. Този списък може да бъде уточнен чрез органичен закон.

Двете горни алинеи няма да намерят приложение в департамента и региона на La Réunion.

Правомощията, които се предоставят следствие на втората и третата алинея ще се определят впоследствие на искане на съответната териториална общност при условията и имайки предвид резервите, посочени в органически закон. Те не могат да бъдат предоставени, когато са накърнени основните условия за упражняване на гражданските права или правото, гарантирано от Конституцията.

Създаването чрез закон на териториална общност, която ще замести отвъдморски департамент и регион или народно събрание за двете общности няма да бъде извършено без съгласието на гласоподавателите, които се регистрирани там, както е посочено във втората алинея на член 72-4.

Член 73(1)

В отвъдморските департаменти и региони, законите и регламентите ще бъдат прилагани автоматично. Те могат да бъдат адаптирани в светлината на специфичните характеристики и ограничения на тeзи общности.

Тези приспособявания могат да бъдат приети от общностите в области, в които тези общности упражняват правомощия и ако съответната общност е била оправомощена за тази цел със закон.

Посредством дерогация от първата алинея и за да се вземат предвид техните особености, общностите, за които се прилага този член, могат да бъдат овластени чрез закон сами да определят приложимите права в тяхната територия по ограничен кръг от въпроси, които са регулирани чрез закон.

Тези правила няма да касаят националността (гражданството), гражданските права, статута и правоспособността, организацията на правосъдието, наказателното право, наказателния процес, външната политика, отбраната, обществената сигурност и ред, валутните отношения, кредита и размяната, и избирателните закони. Този списък може да бъде уточнен чрез органичен закон.

Двете горни алинеи няма да намерят приложение в департамента и региона на La Réunion.

Правомощията, които се предоставят следствие на втората и третата алинея ще се определят впоследствие на искане на съответната териториална общност при условията и имайки предвид резервите, посочени в органически закон. Те не могат да бъдат предоставени, когато са накърнени основните условия за упражняване на гражданските права или правото, гарантирано от Конституцията.

Създаването чрез закон на териториална общност, която ще замести отвъдморски департамент и регион или народно събрание за двете общности няма да бъде извършено без съгласието на гласоподавателите, които се регистрирани там, както е посочено във втората алинея на член 72-4.

Член 74

Отвъдморските териториални общности, за които се отнася този член, ще притежават статут, който отразява техните местни интереси в рамките на Републиката.

Този статут ще се определя от органичен закон, който ще бъде приет след консултации на съответното народно събрание, което ще определи:

- условията, при които ще се прилагат законите и регламентите там;

- правомощията на териториалната общност; прехвърлянето на правомощията от централното правителство не може да включва каквато и да е материя, посочена в алинея 4 на член 43, определени и допълнени от органичен закон;

- правилата, които установяват организацията и операциите на институциите на териториалната общност и изборната система за нейното съвещателно събрание;

- условията, при които се консултират нейните институции относно проектозакони и проектонаредби или проектоукази, които съдържат разпоредби, отнасящи се до общността и до ратификацията или одобрението на международни задължения, поети в рамките на нейните правомощия;

Органичен закон може също така за такава териториална общност като самоуправляваща, да определя условията, при които:

- Държавният съвет ще упражнява конкретен съдебен надзор над определени категории на решения, взети от събранието по въпроси, които са му предоставени чрез закон;

- Събранието може да измени закон, който е промулгиран след влизането в сила на новия статут на тази териториална общност, когато Конституционният съвет , като действа по препоръка на властите на териториалната общност, и е открил, че законови разпоредби са накърнили правомощия на това събрание;

- Мерки, които се оправдани от местните нужди, могат да бъдат взети от териториалната общност в полза на неговото население по отношение достъпа до заетост, правото на установяване за упражняване на професионална дейност или защита на земята;

- Общността може, като подлежи на надзор от централното правителство, да участва в упражняването на правомощията, които са и предоставени, като уважава гаранциите, които са предоставени из цялата национална територия за упражняване на гражданските свободи.

Другите правила, които направляват специфичната организация на териториалната общност, за която се отнася този член, ще бъдат установени и изменени чрез закон след консултация със събранието.

Член 74-1

Правителството може по отношение на въпросите, които остават в компетентността на държавата, да разшири действието на разпоредбите, които се отнасят до европейска Франция, и до отвъдморските териториални общности, посочени в член 74 и до Нова Каледония или да адаптира законови разпоредби, като ги приложи до особената организация на въпросната общност, при условие, че законът не изключва изрично използването на тази процедура за посочените разпоредби.

Такива наредби ще бъдат издавани от Съвета на министрите след получаване на мнението на съответните Народни събрания и на Държавния съвет. Те ще влизат в сила след тяхното публикуване. Те ще прекратят действието си, ако не бъдат ратифицирани от Парламента в рамките на осемнадесет месеца от тяхното публикуване.

Член 75

Гражданите на Републиката, които не притежават граждански статут на общо право, предвиден в член 34, съхраняват техния личен статут, докато не се откажат от него.

Член 75-1

Регионалните езици принадлежат на културното наследство на Франция.

Част ХІІІ – Преходни разпоредби относно Нова Каледония

Член 76

Населенията на Нова Каледония се произнасят преди 31 декември 1998 относно разпоредбите на договора, подписан в Noumea на 5 май 1998 и публикуван на 27 май 1998 в Journal Officiel на Френската република.

Член 77

След одобрение на споразумението чрез гласуването, посочено в член 76, приетият органичен закон след консултации със събранието на Нова Каледония ще реши, за да осигури развитието на Нова Каледония в съответствие с насоките, установени в това споразумение и по начина, които се изисква за неговото прилагане:

- Онези от държавните правомощия, които ще бъдат окончателно прехвърлени на институциите на Нова Каледония, приложимата времева рамка и начина на самото прехвърляне, заедно с предоставените средства, които ще възникнат с него;

- Правилата, които управляват организацията и действията на институциите на Нова Каледония, в частност обстоятелствата, при които определени видове от решения, взети от събранието на Нова Каледония могат да бъдат отнесени до Конституционния съвет за преглед преди обнародването им;

- Правилата, които касаят гражданството, изборната система, заетостта и личния статут, установен чрез обичайното право;

- Условията и времевите ограничения в рамките на които засегнатото население в Нова Каледония ще гласува за получаването на пълен суверенитет;

Всяка друга мярка, изисквана да влезе в сила споразумението в член 76, ще се определи чрез закон.

С цел да се определи избирателния колеж, които избира членове на събранията на Нова Каледония и провинциите, списъкът, който се споменава в член 76 и раздели 188 и 189 на органичен закон № 99-209 от 19 март 1999 година, който се отнася до Нова Каледония е списъкът, съставен от гласуването според член 76, който включва онези лица, които нямат право на глас.

Част ХІV– Относно Франкофонията и асоциираните договори

Член 87

Републиката участва в развитието на солидарността и на сътрудничеството между държавите и народите, които имат френския език като общ.

Член 88

Републиката може да сключи договори с държавите, които искат да се асоциират, за да развият тяхната цивилизация.

Част ХV– Относно Европейския съюз

Член 88-1

Републиката участва в Европейския съюз, който се състои от държави, избрали свободно да упражняват съвместно определени техни компетентности по силата на договора за Европейския съюз и на договора за функционирането на Европейския съюз, които са резултат от договора, подписан в Лисабон на 13 декември 2007.

Член 88-2

Законът определя правилата относно европейската заповед за арест при приложение на актове, приети от институции на Европейския съюз.

Член 88-3

При условието за реципрочност и според начините, предвидени в Закона за Европейския съюз, подписан на 7 февруари 1992, правото на глас и на избираемост в общински избори може да бъде предоставено само на граждани на Съюза, които са с местопребиваване във Франция. Тези граждани не могат да упражняват функциите на кметове или помощник кметове, както и да участва в назначаването на избиратели за сенатори и в избора за сенатори. Органически закон, който е гласуван от двете събрания определя условията за приложение на този член.

Член 88-4

Правителството предлага на Националното събрание и на Сената, за тяхното предоставяне на Съвета на Европейския съюз, проектите за законодателни актове и други проекти или предложения за актове на Европейския съюз.

По начина, посочен в процедурните правила на всяка камара, ще могат да бъдат приети европейски резолюции, дори и Парламентът да не бъде в сесия, по отношение на проекти или предложения, посочени в предходните алинеи, както върху всеки документ, издаден от институциите на Европейския съюз

Ще бъде създадена комисия във всяка от камарите, която ще се занимава с европейски въпроси.

Член 88-5

Всеки проектозакон за ратификация на договор относно присъединяването на една държава към Европейския съюз подлежи на референдум по инициатива на Президента на Републиката.

Въпреки по-горната разпоредба, с приемането на решение по идентичен начин във всяка една от камарите с мнозинство от три-пети, Парламентът може да оправомощи приемането на проектозакон според процедурата, посочена в алинея трета на член 89.

Член 88-6

Националното събрание или Сенатът могат да издадат мотивирано мнение относно проект за европейски законодателен акт на принципа на субсидиарността. Мнението се адресира от президента на съответната камара до президента на Европейския парламент, на Съвета и на Европейската комисия. Правителството бива информирано.

Всяка камара може да се обърне към Съда на Европейския съюз срещу европейски законодателен акт, който нарушава принципа на субсидиарността. Това обжалване се внася в Съда на Европейския съюз чрез Правителството.

За целта на посоченото по-горе, могат да бъдат приети резолюции, дори и Парламентът да не е в сесия, по начина, установен от процедурните правила във всяка камара за внасяне и обсъждане. Такива заседания ще са задължителни по искане на шейсет членове на Националното събрание или на шейсет сенатора.

Член 88-7

Парламентът може чрез предприемане на идентично действие в Националното събрание и в Сената, да се противопостави на измененията на правилата, които ръководят приемането на актове на Европейския съюз в случаите, посочени в опростената процедура по ревизия за договори или при съдебно сътрудничество по граждански дела, както и посочено в Договора за Европейския съюз и в Договора за функционирането на Европейския съюз, в резултат на договора, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 година.

Част ХVІ – Промяна на Конституцията

Член 89

Инициативата за промяна на Конституцията принадлежи едновременно на Президента на Републиката по предложение на Премиера и на членовете на Парламента.

Проектът или предложението трябва да се разгледа при условията, посочени в третата алинея на член 42 и да бъде гласувано от двете събрания при еднакви условия. Промяната е окончателна, след като бъде одобрена с референдум.

Във всеки случай проектът за промяна не може да се предложи за референдум, когато Президентът на Републиката реши да го предложи на Парламента. В този случай проектът за промяна не може да бъде одобрен освен с мнозинство от три пети на подадените гласове. Бюрото на Конгреса е онова на Националното събрание.

Процедура на промяна не може да се започва или да се продължава, когато се касае за промяна на целостта на територията.

Републиканската форма на управление не може да бъде предмет на промяна на Конституцията.

Част ХVII

Отменена

Харта за Околната Среда

Френският народ,

След като смята, че

Природните ресурси и равновесие са били условията за появата на човечеството;

Бъдещето и самото съществуване на човечеството е свързано с природните ресурси;

Природната среда е общото наследство на всички човешки същества;

Човекът упражнява непрекъснато нарастващо влияние върху условията на живот и на неговата еволюция;

Биологическото разнообразие, удовлетворението на индивида и прогресът на човешките общества се засягат от определен вид потребление и от прекомерната експлоатация на природните ресурси;

Опазването на природната среда е цел, която се преследва по същия начин, както другите основни интереси на нацията;

За да се осигури устойчиво развитие, както и изборите, които са планирани да посрещнат нуждите на сегашните поколения не би трябвало да заплашват способността на бъдещите поколения и други народи да посрещат техните собствени нужди,

Обявява:

Член 1

Всеки човек има право да живее в балансирана околна среда, която показва дължимото уважение към здравето.

Член 2

Всеки човек има право да участва в съхраняването и подобряването на околната среда.

Член 3

Всеки човек, при условията предвидени в закона, ще предвижда и ще предотвратява вреда, която той или тя би могъл да причини на околната среда или, поне да ограничи последиците от такава вреда.

Член 4

От всеки човек ще се изиска, при условията посочени в закона, да поправи вреда, която той или тя са причинили на природата.

Член 5

Когато причиняването на някаква вреда, въпреки че тя е непредсказуема при текущото състояние на научното познание, може сериозно и необратимо да увреди околната среда, обществените власти ще осигурят, при съответното уважение на принципа на предпазливостта и в областите на техните правомощия, приложението на процедурите за оценката на риска и предприемането на временни мерки, съизмерими с риска, за да се справят с причиняването на такава вреда.

Член 6

Обществените политики ще насърчават устойчивото развитие. За тази цел те ще съгласуват защитата и подобряването на околната среда с икономическото развитие и социалния прогрес.

Член 7

Всеки човек ще има право при условията и в рамките, посочени от закона, на достъп до всякаква информация, която касае околната среда и която се съхранява от обществени организации, както и на участие във вземането на решения от обществото по отношение на околната среда.

Член 8

Образованието и обучението по отношение на околната среда ще допринася за упражняването на правата и задълженията, установени в тази Харта.

Член 9

Изследванията и иновациите ще допринесат за съхранението и развитието на природната среда.

Член 10

Тази Харта ще вдъхновява действията на Франция, както на eвропейско, така и на международно ниво.

Бележки

1. ASSEMBLÉE NATIONALE, Constitution de la République française