Конституция на Република Италия

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето

Конституция на Република Италия

(Costituzione della Repubblica Italiana)

Приета от Учредителното Събрание на 22 декември 1947 година

влязла в сила на 1 януари 1948 година

(превод)[1][2][3]

състояние от: 19 март 2013

Първата страница на Конституцията от 1948 година.

Съдържание

Основни принципи[редактиране]

Член 1[редактиране]

Италия е демократична република, която се основава върху труда. Суверенитетът принадлежи на народа, който го упражнява във формите и в рамките на Конституцията.

Член 2[редактиране]

Републиката признава и гарантира неприкосновените права на човека, било то индивидуални или в обществени сдружения, където се развива неговата личност, като изисква изпълнението на неотложните задължения на политическа, икономическа и социална солидарност.

Член 3[редактиране]

Всички граждани притежават равни социални права и са равни пред закона без разлика от пол, раса, език, религиозна принадлежност, политически мнения, лични и социални условия и положение.

Републиката има задължение да премахне пречките на икономическия и обществения ред, които като ограничават фактически свободата и равенството на гражданите, пречат на пълното развитие на човешката личност и ефективното участие на всички работещи в политическата, икономическата и социалната организация на страната.

Член 4[редактиране]

Републиката признава на всички граждани правото на труд и създава условия, които правят ефективно упражняването на това право.

Всеки гражданин има задължението да развие според собствените си възможности и избор дейност или професия, която допринася за материалния или духовния прогрес на обществото.

Член 5[редактиране]

Републиката, която е единна и неделима, признава и насърчава местните автономии; провежда по отношение на услугите, които зависят от държавата една широка административна децентрализация; съгласува принципите и методите на своето законодателство към изискванията на автономията и на децентрализацията.

Член 6[редактиране]

Републиката защитава със специални норми езиковите малцинства.


Член 7[редактиране]

Държавата и Католическата църква са независими и суверенни, всяка една от тях в рамките на своя собствен ред.

Техните отношения са регулират от Латеранските договори. Промените в договорите, приети от двете страни, не изискват да преминат през процедура на конституционни промени.

Член 8[редактиране]

Всички религиозни изповедания са равни пред закона.

Религиозните изповедания, които са различни от католическото, имат право да се организират според собствените си устави, доколкото не противоречат на италианския правен ред.

Техните отношения с държавата са регулирани със закон на основата на споразумения със съответните им представителства.

Член 9[редактиране]

Републиката насърчава развитието на културата и научните и технически изследвания. Тя опазва природата и историческото и културно наследство на нацията.

Член 10[редактиране]

Правният ред на Италия се съобразява с общо признатите норми на международното право.

Правното положение на чужденците се регулира от закона в съответствие с нормите и интернационалните договори.

Чужденец, на когото е попречено в неговата страна ефективно да упражнява гарантираните демократически свободи от Италианската конституция, има право на убежище на територията на Републиката според условията, установени от закона.

Не се допуска екстрадицията на чужденец поради негови политически действия.

Член 11[редактиране]

Италия отхвърля войната като инструмент за нападение върху свободите на другите народи и като средство за разрешаване на интернационални спорове. Тя е съгласна, при условията на равенство с другите държави и при ограничаване на необходимия суверенитет, на ред, които осигурява мира и справедливостта между нациите; насърчава международните организации, които имат такава цел и задачи.

Член 12[редактиране]

Знамето на Републиката е италианският трикольор: зелено, бяло и червено в три вертикални черти с еднакви размери.

Част І Права и задължения на гражданите[редактиране]

Глава І Граждански отношения[редактиране]

Член 13[редактиране]

Личната свобода е неприкосновена.

Не се допуска никаква форма на задържане, на инспекция или на преследване на личността, както и на каквото и да е друго ограничение на индивидуалната свобода, освен ако не е с мотивиран акт на съдебната власт и само в случаите и по начините, предвидени в закона.

В изключителни случаи на необходимост и на спешност, които са посочени недвусмислено от закона, органите на обществената сигурност могат да вземат временни мерки, които трябва да бъдат съобщени в рамките на 48 часа на съдебната власт и ако последната не ги потвърди в следващите 48 часа, се смятат за отхвърлени и лишени от какъвто и да е ефект.

Всяко физическо и морално насилие върху личности, на които е наложено ограничение на свободата, е наказуемо. Законът установява максималните граници на превантивното лишаване от свобода (задържане).

Член 14[редактиране]

Домът е неприкосновен.

Не е разрешено да се извършват обиски, претърсвания и изземвания освен в случаите, предвидени в закона според гаранциите, предписани за защита на личните права.

Инспекциите, които се извършват с цел да се запази здравето и безопасността на обществото или с икономически и фискални цели са регламентирани от отделни закони.

Член 15[редактиране]

Свободата и тайната на кореспонденцията и всяка друга форма на съобщения са неприкосновени.

Тяхното ограничаване може да стане само с мотивиран акт на съдебната власт при гаранциите, установени от закона.


Член 16[редактиране]

Всеки гражданин може да се движи и да пребивава свободно в която и да е част на националната територия, с изключение на ограниченията, които законът установява като цяло поради мотиви на здравеопазването или на сигурността. Никое ограничение не може да бъде наложено поради политически причини.

Всеки гражданин е свободен да напуска територията на Републиката и да влиза отново в нея, като се имат предвид задълженията, предвидени в закона.

Член 17[редактиране]

Гражданите имат право да се обединяват мирно без да бъдат въоръжени.

За събранията, както и на открити публични места, не се изисква предварително известие.


При събирания на публични места трябва да се даде предварително известие на властите, които могат да ги забранят само при доказани мотиви за сигурност и за публично спокойствие.

Член 18[редактиране]

Гражданите имат право да се сдружават свободно и без разрешение с цел, която не е забранена от нормите на наказателния закон.

Забранени са тайните сдружения и онези, които косвено преследват политически цели посредством организации с военен характер.

Член 19[редактиране]

Всеки има право да изповядва свободно и под каквато и да е форма, било то индивидуална или колективна, своята религията, да я пропагандира и да я упражнява публично или частно, доколкото не се касае за обреди, които противоречат на добрите обичаи и нрави.

Член 20[редактиране]

Духовният характер или цел на религията или на култа на дадено сдружение или институция не могат да бъдат причина те да бъдат подложени на специални законодателни ограничения, както и на специални фискални тежести поради своето образуване, юридическа правоспособност и каквато и да е форма на дейност.

Член 21[редактиране]

Всеки има право свободно да изразява мнението си с думи, писмено и чрез всяко друго средство за разпространение.

Печатът не може да бъде подложен на цензура и на разрешителен режим.

Изземване може да се извърши само след мотивиран акт на съдебната власт в случай на престъпления, за което изрично предвижда законът за печата, или в случаи на нарушаване на нормите, които същият закон предписва, за посочване на отговорните лица.

В тези случаи, когато съществува абсолютна спешност и не е възможна своевременна намеса на съдебната власт, изземването на периодичното издание може да бъде извършено от длъжностните лица на съдебната полиция, които трябва веднага и не по-късно от 24 часа, да направят съобщение пред съдебните власти. Ако съдът не го одобри в рамките на следващите 24 часа, изземването се смята за отменено и лишено от какъвто и да е правен ефект.

Законът може да установи с най-общи норми, които се съобщават предварително, начините за финансиране на периодичния печат.

Забранени са публикациите, спектаклите и всички други показни събития, които противоречат на добрите обичаи. Законът може да установи подходящи разпоредби, с които да се предотвратят или прекратят нарушенията.

Член 22[редактиране]

Никой не може да бъде лишен поради политически съобръжения от юридическа правоспособност, от гражданство и от име.

Член 23[редактиране]

Не може да бъде налагана каквато и да е имуществена или лична санкция или престация, освен ако не се основава на закона.

Член 24[редактиране]

Всеки може да се обърне към съда за защита на своите права и законни интереси. Правото на защита е неотменимо право във всяко положение и степен на съдебния процес.

Не лишените от средства се осигуряват необходимите такива за действия и защита пред всяка юрисдикция.

Законът определя условията и начините за поправяне на съдебните грешки.

Член 25[редактиране]

Никой не може да бъде съден от извънредни, предварително установени от закона естествени съдилища.

Никой не може да бъде наказван според нормите на закон, който не е влязъл в сила по време на извършеното деяние.

Никой не може да подлаган на мерки за сигурност, освен на такива, които са предвидени в закона.

Член 26[редактиране]

Екстрадиция на гражданин може да извършена само, ако е предвидена изрично от интернационалните конвенции.

Тя не може да бъде извършена поради политически причини.

Член 27[редактиране]

Наказателната отговорност е лична. Обвиняемият не се смята за виновен до окончателното влизане в сила на съдебната присъда. Наказанията не могат да се състоят в отношение, което противоречи на хуманността и трябва да служат за превъзпитание на осъдения. Не се допуска смъртно наказание.

Член 28[редактиране]

Държавните служители и работещите в публични учреждения са пряко отговорни, според наказателните, гражданските и административните закони за своите действия, с които накърняват нечии права. В тези случаи гражданската отговорност се разпростира върху държавата и публичните учреждения.


Глава ІІ Етично-социални отношения[редактиране]

Член 29[редактиране]

Републиката признава правата на семейството като естествено общество, което се основава върху брака. Бракът се основава върху моралното и юридическото равенство на съпрузите, с ограниченията установени от закона, които да гарантират семейното единство.


Член 30[редактиране]

Родителите имат задължението и правото да издържат, възпитават и образоват децата си, дори и ако са родени извън брака.

В случай на неспособност на родителите законът предписва на кого се предоставят техните задачи. Законът осигурява на децата, които са родени извън брак, всяка юридическа и социална защита, която е съвместима с правата на членове на легитимно семейство.

Законът определя нормите и ограниченията за търсенето на бащинство.

Член 31[редактиране]

Републиката подпомага с икономически мерки и други грижи създаването на семейство и изпълнението на съответните задължения, като обръща специално внимание на многодетните семейства.

Защитава майчинството, детството и младежите, като подпомага необходимите институти за тази цел.

Член 32[редактиране]

Републиката защитава здравето като основно право на личността и интерес на общността, като гарантира безплатно лечение на нуждаещите се.

Никой не може да бъде задължен да премине през определено здравно лечение, освен ако това не е предвидено в закон. Законът не може в никакъв случай да наруши ограниченията, наложени от уважението към човешката личност.

Член 33[редактиране]

Изкуството и науката са свободни и тяхното преподаване е свободно.

Републиката определя общите норми по отношение на образованието и създава държавни училища за всички.

Организации и частни лица имат право да създават училища и образователни институти без да бъдат обременени с тежести от държавата.

Законът при определянето на правата и задълженията на недържавните училища, които искат равенство, трябва да им осигури пълна свобода, а на техните възпитаници - едно равноправно положение с възпитаниците на държавните училища.

Съществува държавен изпит за приемане в различни видове и степени на училища и при тяхното завършване, както и за придобиването на право за упражняване на професия. Институциите на висшето образование, университети и академии имат правото да приемат свои правилници в рамките на ограниченията, установени от законите.

Член 34[редактиране]

Училището е достъпно за всички.

Началното образование, което продължава най-малко осем години, е задължително и безплатно.

Способните и с качества, дори и да нямат необходимите средства, имат правото да продължат образованието си по-нагоре.

Републиката прави ефективно това право чрез стипендии, помощи за семействата и други мерки, които трябва да бъдат спечелени с конкурс.



Глава ІІІ Икономически отношения[редактиране]

Член 35[редактиране]

Републиката защитава труда във всички негови форми и приложения.

Грижи се за професионалното обучение и усъвършенстване на работещите.

Насърчава договорите и интернационалните организации, чиято цел е да утвърждават и да регулират трудовите права.

Признава свободата на емиграция, с изключение на задълженията, които са установени от закона в общ интерес и защитава италианския труд в чужбина.


Член 36[редактиране]

Работещият има право на възнаграждение, което е пропорционално на количеството и качеството на неговия труд и във всеки случай е достатъчно да осигури на него и на неговото семейство едно свободно и достойно съществуване.

Продължителността на работния ден се установява от закона.

Работещият има право на платена седмична почивка и на платени годишни отпуски и които не могат да бъдат отказани.

Член 37[редактиране]

Работещата жена има същите права и при равна работа, същото възнаграждение, което се полага на работника мъж. Условията на труд трябва да предоставят възможността за изпълнение на нейната съществена функция в семейството и да осигурят на майката и на детето специална и адекватна защита.

Законът установява минималната възраст за платен труд.

Републиката защитава работата на малолетните със специални норми и им гарантира за една и съща работа, право на едно и също възнаграждение.


Член 38[редактиране]

Всеки нетрудоспособен гражданин и лишен от необходимите средства за живот има право на издръжка и на социална помощ.

Работещите имат право на адекватни средства, които са осигурени и предвидени за техните житейски нужди в случай на злополука, болест, инвалидност, старост, принудителна безработица.

Нетрудоспособните и малолетните имат право на образование и професионално обучение.

За изпълнението на задачите в този член се предвиждат държавни органи и институти.

Частната помощ е свободна.

Член 39[редактиране]

Организацията на профсъюзите е свободна.

На синдикатите не могат да бъдат възложени други задължения, освен тяхната регистрация в централни и местни регистри според нормите на закона.

Условие за регистрация, които синдикалните устави санкционират е вътрешно демократично устройство и ред.

Регистрираните профсъюзи са юридически лица. Те могат чрез унитарно представителство пропорционално на членовете си да встъпват в колективни трудови договори, които имат задължителен характер за всички, които принадлежат към посочените категории.

Член 40[редактиране]

Правото на стачка се упражнява в рамките на съответните закони.

Член 41[редактиране]

Частната икономическа инициатива е свободна.

Тя не може да се упражнява в противоречие на социалната полезност или по начин, който да нанесе вреда на сигурността, на свободата, на човешкото достойнство.

Законът определя програмите и контрола, тъй че обществената и частната икономическа дейност да може да бъде насочена и координирана към обществени цели.

Член 42[редактиране]

Собствеността е публична и частна. Икономическите блага принадлежат на държавата, на дружествата и на частни лица.

Частната собственост се признава и гарантира от закона, който определя начините й за придобиване, ползване, както и ограниченията й, за да се осигурят нейните социални функции и да я направи достъпна за всички.

Частната собственост може да бъде отчуждена с мотиви за общия интерес и полза само в случаите предвидени в закона, и срещу справедливо обезщетение,

Законът установява нормите и границите на наследяването по закон и по завещание и правата на държавата върху наследството.


Член 43[редактиране]

С цел обществена полезност законът може първоначално да запази или да прехвърли, чрез експроприация и при обезщетение от държавата, предприятия или категории от предприятия, които касаят съществени публични услуги или до източници на енергия или до ситуации на монопол и имат характер на преобладаващ общ интерес, на публични дружества или на общности от работещи, или на определени ползватели.

Член 44[редактиране]

С цел да се постигне рационалното използване на земята и да се установят справедливи социални отношения, законът установя задължения и ограничения на частната земеделска собственост, определя границите на нейното разширение според районите и аграрните зони, насърчава и налага облагородяване на земите, трансформацията от латифундии и реконституирането на продуктивните единици; подпомага малката и средната собственост. Законът съдържа разпоредби в полза на планинските зони.

Член 45[редактиране]

Републиката признава социалната функция на кооперацията с характер на взаимност и без цели на частна спекулация. Законът насърчава и подпомага нейното разрастване посредством най-подходящи средства и осигурява посредством контрол посочения характер и цел.

Законът предвижда защитата и развитието на занаятите.

Член 46[редактиране]

С цел икономически и социален растеж на труда и в хармония с изискванията на производството, Републиката признава правото на работниците да си сътрудничат по начините и в границите, установени от законите, при управлението на предприятията.

Член 47[редактиране]

Републиката насърчава и защитава спестовността във всички нейни форми; дисциплинира, координира и контролира операцията на кредита.

Подпомага достъпа на спестяванията на народа до жилищна собственост, до собствеността, която е насочена продуктивно и до преки и косвени народни инвестиции в акции и други ценни книжа в големите продуктивни комплекси на страната.


Глава ІV Политически отношения[редактиране]

Член 48[редактиране]

Избиратели са всички граждани, мъже и жени, които са навършили пълнолетие.

Правото на глас е лично и равно, свободно и тайно. Неговото упражняване е граждански дълг.

Законът установява изискванията и начините за неговото упражняване от граждани, които имат местожителство в чужбина и осигурява неговата ефективност. За тази цел се образува избирателен окръг „Чужбина” за избор на двете камари, на който се предписват места според установения брой от конституционната норма и според критериите, записани в закона.

Правото на глас не може да бъде ограничавано, освен в случаите на гражданска недееспособност или в резултат на влязла в сила наказателна присъда или в случаите на морално безчестие, посочени от закона.

Член 49[редактиране]

Всички граждани имат право свободно да се сдружават в политически партии, за да допринасят по демократичен начин за определяне на националната политика.

Член 50[редактиране]

Всички граждани могат да се обръщат с петиции към парламентарните камари, за да искат законодателни промени или да изразяват общи нужди.

Член 51[редактиране]

Всички граждани от двата пола пол могат да се обръщат към публичните служби или към изборните органи при условията на равенство според изискванията, установени в закона.

Законът може при допускане до публични длъжности и на изборни такива да приравни до граждани италианците, които не принадлежат към Републиката.

Онзи, който е призован да изпълнява публична изборна длъжност има право да разполага с необходимото време за нейното изпълнение и да съхрани своето работно място.


Член 52[редактиране]

Защитата на отечеството е свещено право на гражданина.

Военната служба е задължителна в рамките и по начин, установени от закона. Нейното изпълнение не причинява вреда на професионалната работа на гражданина, както и на изпълнението на политическите му права.

Организацията на въоръжените сили взема предвид демократичния дух на Републиката.

Член 53[редактиране]

Всички са длъжни да допринасят за публичните разходи според фискалните си възможности.

Данъчната система е организирана на основата на прогресивното данъчно облагане.

Член 54[редактиране]

Всички граждани имат задължение за вярност към Републиката и да спазват Конституцията и законите.

Гражданите, на които са възложени публични функции, имат задължението да ги изпълняват с дисциплина и чест, като полагат клетва в случаите, посочени в закона.

Част ІІ Устройство на Републиката[редактиране]

Глава І Парламент[редактиране]

Раздел І Камари[редактиране]

Член 55[редактиране]

Парламентът се състои от Камара на депутати и от Сенат на Републиката.

Парламентът се свиква на общи заседания на двете камари само в случаите, предвидени в Конституцията.

Член 56[редактиране]

Камарата на депутатите се избира посредством пряко и всеобщо избирателно право.

Броят на депутатите е 630, от които 12 са избрани от избирателния окръг „Чужбина”.


Всички избиратели, които са навършили в деня на изборите 25 години могат да бъдат избрани за депутати.

Разпределението на местата между избирателните окръзи, с изключение на местата, които се отнасят до избирателния окръг „Чужбина”, се извършва, след като се разделят броя на жителите на Републиката, като резултат от последното общо преброяване на населението, на 618 и разпределяйки местата пропорционално на населението на всеки избирателен окръг на базата на целите частни и на по-големите остатъци.

Член 57[редактиране]

Сенатът на Републиката се избира на регионален принцип, с изключение на местата, предназначени за избирателния окръг „Чужбина”.

Броя на избираемите сенатори и 315, като шест от тях се избират в избирателния окръг „Чужбина”.

Никой регион не може да има по-малко от седем сенатори. Molise има двама, Vаllе d’Aosta – един. Разпределението на местата между регионите, с изключение номера на местата, които са предоставени на избирателен окръг „Чужбина”, имайки предвид приложението на разпоредбите на предишната алинея, се извършва пропорционално на населението на регионите според последното регионално преброяване, на базата на целите частни и на по-високите остатъци.

Член 58[редактиране]

Сенаторите се избират в резултат на всеобщо, пряко избирателно право от избиратели, които са навършили 25 години.

Избиратели, които са навършили 40 години, могат да бъдат избирани за сенатори.

Член 59[редактиране]

Онзи, който е бил избран за президент на Републиката, освен ако не се откаже, е по право пожизнен сенатор.

Президентът на Републиката може да номинира като пожизнени сенатори петима граждани, които имат най-високи заслуги за отечеството в областта на обществената, научната, художествената и литературната дейност.

Член 60[редактиране]

Камарата на депутатите и Сенатът на Републиката се избират за срок от пет години.

Този срок не може да бъде продължаван освен, ако не бъде приет изричен закон и само в случай на война.

Член 61[редактиране]

Изборите за нови камари се извършват в рамките на 60 дни от изтичането на мандата на предишните. Първото заседание се провежда не по-късно от 20 дни от провеждането на изборите.

Докато не се проведат заседания на новите камари, правомощията на предходните камари се продължават.

Член 62[редактиране]

Камарите заседават в първия непразничен ден на февруари и на октомври. Всяка камара може да бъде свикана извънредно по инициатива на своя президент и на Президента на Републиката или на една трета от членовете им.

Когато по извънреден ред бъде свикана една от камарите, то по право се свиква и другата камера.

Член 63[редактиране]

Всяка камара избира измежду своите членове свой президент и президентски съвет.

Когато парламентът заседава на обща сесия, президент и президентски съвет са онези на камерата на депутатите.

Член 64[редактиране]

Всяка камара приема свой правилник с абсолютно мнозинство на своите членове.

Заседанията са публични; Всяка от камарите поотделно и Парламентът при заседаващи заедно камари може да реши да проведе тайно заседание.

Решенията на всяка камара и на парламента не са валидни, ако не присъстват мнозинство от техните членове и ако не са приети с мнозинство от присъстващите, освен ако конституцията не предвижда специално мнозинство.

Членовете на правителството, въпреки че не са част от камарите, и ако бъде изисквано, са длъжни да присъстват и сътрудничат на заседанията. Те трябва да бъдат изслушвани всеки път, когато поискат.

Член 65[редактиране]

Законът определя случаите на неизбираемост и на несъвместимост с длъжността на депутат и сенатор.

Никой не може да бъде едновременно член и на двете камари.

Член 66[редактиране]

Всяка камара преценява правата за допустимост на своите членове и съответните причини за неизбираемост и несъвместимост.

Член 67[редактиране]

Всеки член на Парламента представлява нацията и упражнява своите функции без каквато и да е връзка с мандата си.


Член 68[редактиране]

Членовете на парламента не могат да бъдат призовани да отговарят за изразените мнения и за гласуванията при упражняването на техните функции.

Без да има овластяване на неговата камара, никой член на парламента не подлежи на претърсване на личността му и на неговия дом, не може да бъде арестуван или да бъде лишен от лична свобода, да бъде задържан, освен ако съществува влязла в сила осъдителна присъда или ако бъде хванат на мястото при акт на извършване на престъпление, за което се предвижда задължителен арест.

Подобно овластяване и необходимо за подслушване и проследяване в каквато и да е форма на разговорите и съобщенията на членовете на Парламента, както и на изземване на тяхната кореспонденция.

Член 69[редактиране]

Членовете на парламента получават установено от закона обезщетение.

Раздел ІІ Съставяне и приемане на законите[редактиране]

Член 70[редактиране]

Законодателната дейност се извършва колективно от двете камари.

Член 71[редактиране]

Законодателната инициатива принадлежи на правителството, на всеки член на двете камари и на органите и на организациите, на които тя е предоставена от конституционния закон.

Народът упражнява законодателна инициатива посредством законопроект, съставен в членове и алинеи, от страна на най-малко 50 000 избиратели.

Член 72[редактиране]

Всеки проект на закон, които е представен на една камара, според нормите на нейния правилник, се разглежда от една комисия и след това от същата камара, която първоначално го одобрява член по член и след това с окончателно гласуване на цялостния текст.

Правилникът установява в кои случаи и форми прегледът и одобрението на проектозаконите, се препращат на комисии, дори и постоянни такива, които са съставени по начин да отразят пропорционално представените парламентарни групи. Също и в кои случаи до момента на неговото крайно одобрение проектозаконът се внася в камарата, ако правителството или една десета от членовете на камарата или една пета от комисията поискат той да бъде дискутиран и гласуван от същата камара или е бил подложен на нейното крайно одобрение с единствено декларация на гласуване.

Правилникът определя формите на публичност на работата на комисиите.

Той може да установи правила за случаите и формите, при които одобрението на проектозаконите се изпращат на комисиите, които могат да бъдат и постоянни, съставени по начин да уважават пропорционалното представителство на парламентарните групи. Също така и в онези случаи до момента на тяхното окончателно приемане, проектозаконът се предоставя на камарата, ако бъде поискано той да бъде гласуван от правителството или една десета от членовете на камерата или една пета част от комисията или ако бъде предоставен за нейното окончателно одобрение само с деклариране на гласуването. Правилникът определя формите за публичност на дейността на комисиите.

Нормалната процедура на разглеждане и на пряко одобрение от страна на камарата се следва винаги от камарата за законопроекти в конституционната и изборната материя, както и при законопроекти за законодателна делегация, за овластяване за ратификация на интернационални договори, за одобрение на баланси (бюджети) и приходно-разходни сметки.

Член 73[редактиране]

Законите се обнародват от Президента на Републиката в срок от един месец от тяхното приемане.

Ако която и да е камера с абсолютно мнозинство на своите членове обяви спешен срок, законът се обнародва в рамките на този установен срок.

Законите се публикуват веднага след тяхното обнародване и влизат в сила на 15-ия ден след тяхното публикуване, освен ако самите закони не установяват друг срок.

Член 74[редактиране]

Президентът на Републиката преди да обнародва закона може с мотивирано съобщение да поиска от камарите едно ново приемане.

Ако камарите одобрят отново закона, той трябва да бъде обнародван.

Член 75[редактиране]

По искане на 500 000 избиратели или на пет регионални съвета се провежда популярен референдум относно частичната или цялостната отмяна на закон или акт, който има значението на закон.

Не се допуска референдум относно данъчни закони или такива за бюджета, за амнистия и за помилване, за овластяване за ратификация на международни договори.

Всички граждани, които са призовани да участват в избори за Камерата на депутатите имат право да участват в референдуми.

Предложението, което подлежи на референдум се одобрява, ако са участвали мнозинство от имащите право и ако е подкрепено от мнозинството от подадените валидни гласове. Законът определя процедурата за извършване на референдум.

Член 76[редактиране]

Упражняването на законодателната функция не може да бъде делегирана на правителството, освен в случаите, когато са определени водещите принципи и критерии и то само за ограничен период и за определени задачи.

Член 77[редактиране]

Правителството не може без да има правомощия от камарите да издава декрети, които имат стойност на обикновени закони.

Когато в извънредни случаи на спешност и необходимост правителството приема на своя отговорност временни мерки със силата на закон, то трябва в същия ден трябва да ги представи на камарите, които дори и разпуснати, биват нарочно свикани и заседават в рамките на пет дни.

Декретите губят силата си от самото си приемане, ако не бъдат преобразувани в закони в срок от 60 дни от тяхното публикуване. Камарите могат да регулират със закон правните отношения на базата на непреобразувани декрети.

Член 78[редактиране]

Камарите решават относно обявяването на война и предоставят на правителството необходимите пълномомощия.

Член 79[редактиране]

Амнистията и помилването са предоставят със закон, което се приема с мнозинство от две трети от членовете на всяка камара, като законът се гласува член по член и като преминава през окончателно гласуване.

Законът, с който се предоставя амнистия и помилване, установява срока за тяхното приложение.

Във всеки случай амнистията и помилването не могат да бъдат приложени за актове, извършени след момента на представянето на проектозакона.

Член 80[редактиране]

Камарите приемат закон, с който ратифицират интернационални договори с политически характер или такива, които предвиждат юридически арбитраж или съд, или внасят изменения в територията или финансови тежести или изменения на законите.

Член 81 (Приложим текст за финансовата дейност през 2013)[редактиране]

Камарите одобряват всяка година балансите на бюджета и неговия отчет, които са представени от правителството.

Временното изпълнение на баланса (бюджета) може да бъде предоставено само със закон и за период, който не може да надхвърля повече от 4 месеца.

Със закона, който одобрява баланса (бюджета) не могат да се установят нови данъци и нови разходи.

Всеки друг закон, които внася нови и по-големи разходи трябва да посочва средствата за тяхното покритие.

Член 81 (Приложим текст за финансовата дейност през 2014 година и за следващите години)[редактиране]

Държавата осигурява баланса на приходите и разходите в своя бюджет, като вземе предвид неблагоприятните и благоприятните фази в икономическия цикъл.

Прибягването към нов дълг се одобрява само с цел да се вземат предвид ефектите на икономическия цикъл и след предварително разрешение от камарите, което е прието с абсолютно мнозинство на съответните членове и при удостоверяване на изключителни събития.

Всеки закон, който внася нови или големи задължения, предвижда средствата, с които ще бъдат посрещнати.

Камарите всяка година одобряват със закон бюджета и неговото изпълнение, представени от правителството.

Временен бюджет може да бъде предоставен само със закон и за период, който не надхвърля четири месеца.

Съдържанието на закона за бюджета, основните норми и критерии, за да се осигури този баланс между бюджета на приходите и разходите и устойчивостта на дълга на комплекса от публичните администрации се приемат със закон, който е одобрен с абсолютно мнозинство на членовете на всяка камара при съблюдаване на принципите, установени с конституционен закон.


Член 82[редактиране]

Всяка камара може да приема решения относно разследвания в материята на публичния интерес.

За тази цел измежду нейните членове се избира комисия, в която пропорционално са представени всички парламентарни групи. Разследващата комисия има при своите разпити и разследвания същите правомощия и същите ограничения като съдебната власт.

Глава ІІ Президент на Републиката[редактиране]

Член 83[редактиране]

Президентът на Републиката си избира от Парламента в общо заседание на неговите членове.

В избора участват по трима делегати от всеки регион, които са избрани от Регионалния съвет по начин, който осигурява представителствата на малцинствата. Valle d’Aosta има само един делегат.

Изборът на Президент на Републиката се извършва с тайно гласуване с мнозинство от две трети от събранието. След третото гласуване е достатъчно абсолютно мнозинство.

Член 84[редактиране]

За президент на Републиката може да бъде избран всеки гражданин, който е навършил 50 годишна възраст и се ползва с всички граждански и политически права.

Длъжността на Президент на Републиката е несъвместима с каквато и да е друга длъжност.

Заплатата и средствата на Президента се определят със закон.

Член 85[редактиране]

Президентът на Републиката се избира за срок от 7 години.

Тридесет дни преди изтичането на мандата на Президента на Републиката, Президентът на Камарата на депутатите свиква в съвместно заседание Парламента и регионалните делегати, за да се избере новия Президент на Републиката.

Ако камарите са разпуснати или остават най-малкото три месеца до тяхното разпускане, изборът се извършва в рамките на 15 дни от свикването на новите камари. В това време се продължават правомощията на Президента.

Член 86[редактиране]

Функциите на Президента на Републиката в случаите, когато той не може да ги изпълнява, се упражняват от Президента на Сената.

В случай на постоянна неспособност или смърт или на оставка на Президента на Републиката, Президентът на камарата на депутатите посочва избора на нов Президент на Републиката в рамките на 15 дни , освен ако не е предвиден по-голям срок при условие, че камарите са разпуснати или остават по-малко от три месеца за тяхното разпускане.

Член 87[редактиране]

Президентът на Републиката е глава на държавата и представлява единството на нацията.

Той може да прави обръщения към камарите.

Насрочва избори за нови камари и определя тяхното първо заседание.

Разрешава представянето в камарите на законопроектите постъпили по инициатива на правителството.

Обнародва законите и издава декрети, които имат стойност на закони и правилници.

Насрочва всенароден референдум в случаите, предвидени в Конституцията.

Назначава в случаите, посочени от законите, държавни длъжностни лица.

Акредитира и приема дипломатическите представители, ратифицира интернационалните договори след необходимо предварително оправомощаване от камарите.

Президентът на Републиката е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, председателства Върховния съвет на отбраната, който се образува по закон, обявява състояние на война по решение на камарите.

Председателства Върховния съвет на магистратурата.

Може да помилва и да заменя наказания.

Връчва отличията и ордените на Републиката.

Член 88[редактиране]

Президентът на Републиката може, след като изслуша техните Президенти, да разпусне камарите или само една от тях.

Президентът не може да упражнява тази си функция в последните шест месеца от своя мандат освен, ако те не съвпадат като цяло или частично с последните шест месеца на законодателния орган. Член 89

Акт на Президента на Републиката е валиден, ако е преподписан от предлагащите министри, които поемат отговорността.

Актовете, които имат законодателна стойност и другите такива, посочени от закона, се преподписват също така от Президента на Министерския съвет.

Член 90[редактиране]

Президентът на Републиката не носи отговорност за своите актове, които са извършени при упражняването на своите функции, освен в случаите на висша измяна или при посегателство срещу Конституцията.

В тези случаи той става обвиняем пред Парламента в общо заседание с абсолютно мнозинство на неговите членове.

Член 91[редактиране]

Президентът на Републиката преди да поеме своите функции полага клетва за вярност към Републиката и за спазване на Конституцията пред Парламента в общо заседание на двете камари.

Глава ІІІ Правителство[редактиране]

Раздел І Министерски съвет[редактиране]

Член 92[редактиране]

Правителството на Републиката се състои от Президента на Министерския съвет и от министрите, които образуват заедно Министерския съвет.

Президентът на Републиката назначава Президента на Министерския съвет и по негово предложение министрите.


Член 93[редактиране]

Президентът на Министерския съвет и министрите преди да поемат своите функции полагат клетва пред Президента на Републиката.

Член 94[редактиране]

Правителството трябва да има доверието и на двете камари.

Всяка камара предоставя и отнема доверието посредством мотивирана резолюция, която се гласува с номинален апел.

В срок от 10 дни от своето формиране правителството се представя пред камарите, за да получи тяхното доверие.

Отхвърляне с гласуване на предложение от едната или от двете камари не води със себе си задължение за оставка.

Резолюция за недоверие трябва да бъде подписана от най-малкото от една десета от членовете на камарата и не може да бъде подложена на обсъждане преди да са изтекли три дни от нейното представяне.

Член 95[редактиране]

Президентът на Министерския съвет управлява общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Поддържа единството на политическия и административния адрес, като подпомага и координира дейността на министрите.

Министрите са отговорни колективно за актовете на Министерския съвет и индивидуално – за актовете в техните ведомства.

Законът урежда организацията на президентството на Министерския съвет и определя броя, правомощията и организацията на министерствата.

Член 96[редактиране]

Президентът на Министерския съвет и министрите, дори и да са се оттеглили, носят обикновена съдебна отговорност за действията си при упражняването на техните функции, при условие, че съществува предварително разрешение от сената на Републиката и от камарата на депутатите според нормите, установени в конституционния закон.

Раздел ІІ Публична администрация[редактиране]

Член 97[редактиране]

Публичните органи се организират според разпоредбите на закона по начин, който осигурява добрата работа и безпристрастността на администрацията.

При организацията на органите са важни техните сфери на компетентност, правомощията и съответните отговорности на държавните служители.

За работа в публичната администрация се постъпва в резултат на конкурс, освен в случаите предвидени в закона.

Член 98[редактиране]

Обществените служители служат изключително на нацията. Ако са членове на Парламента, те не могат да получат повишение, освен ако то не е свързано с възрастта им.

Със закон могат да се установят ограничения на правото да се записват в политически партии магистратите, професионалните военни, служителите и агентите на полицията, дипломатическите и консулските представители в чужбина.

Раздел ІІІ Спомагателни органи[редактиране]

Член 99[редактиране]

Националният икономически и трудов съвет е съставен по начин, който е установен в закона, от експерти и представители на продуктивните категории като се има предвид тяхното количествено и качествено значение.

Той е консултативен орган на камарите и на правителството относно материята и според функциите, които са му предоставени по закон.

Той има законодателна инициатива и може да допринесе за подготовка на икономическо и социално законодателство според принципите и в рамките, установени от закона.

Член 100[редактиране]

Държавният съвет е консултативен юридически-административен орган и такъв на надзор на правораздаването в администрацията.

Сметната палата (Съдът по сметките) упражнява превантивен контрол върху актовете на правителството, а също така и последващ такъв върху управлението на бюджета на държавата. Той участва в случаите и във формите, установени в закона, в контрола по финансовото управление на онези предприятия, в които държавата има обичаен принос. Обръща се пряко пред камарите относно резултата на направената проверка.

Законът осигурява независимостта на двата института и на техните сэставни части от правителството.

Глава ІV Съдебна власт (Магистратура)[редактиране]

Раздел І Организация на съдебната власт[редактиране]

Член 101[редактиране]

Правосъдието се администрира в името на народа.

Съдиите се ръководят само от закона.

Член 102[редактиране]

Юридическата функция се упражнява от съдии, които се конституират и са регулирани от нормите на съдебната организация.

Не могат да бъдат създавани извънредни съдилища и специални такива. Могат само да бъдат конституирани към съдебните органи специални секции за решаването на определени материи, също така и с участието на обикновени граждани.

Законът определя случаите и формите на пряко участие на народа при администрацията на правосъдието.

Член 103[редактиране]

Държавният съвет и другите органи на административното правосъдие имат юрисдикция за защита при отношения с публичната администрация на легитимни интереси и в частност на материя, посочена от закона, а също и на субективни права.

Сметната палата има юрисдикция в материята на публичното счетоводство и в другите случаи, определени от закона.

Военните съдилища по време на война притежават установената от закона юрисдикция. В мирно време те имат юрисдикция само за действия, извършени от членове на въоръжените сили.

Член 104[редактиране]

Магистратурата е автономна и независима от всяка друга власт.

Висшият съдебен съвет се председателства от Президента на Републиката.

Членове по право са първия президент и генералния прокурор на Касационния съд.

Другите членове се избират по следния начин: две трети от всички магистрати, които принадлежат към различни категории и една трета от парламента в общо заседание измежду редовните университетски професори по право и адвокатите с петнадесет годишен стаж.

Съветът избира вицепрезидент измежду членовете, избрани от парламента.

Избираемите членове на Съвета имат мандат от четири години и не са автоматично преизбираеми. Те не могат, докато упражняват функциите си, да бъдат вписани като професионалисти, нито да са част от парламента или от регионален съвет.

Член 105[редактиране]

Висшият съвет на магистратурата има правомощия по назначаването, прехвърлянето, повишението и дисциплинарната отговорност на магистратите.

Член 105[редактиране]

Изборът на съдиите става чрез конкурс.

Законът относно организацията на съдебната власт може да допусне назначаването, а също и избора, на почетни съдии за всички функции, които принадлежат на отделни съдии.

По решение на Висшия съвет на съдебната власт могат да бъдат призовани като служебни съветници по касация редовни професори по право и адвокати с най-малкото петнадесет години стаж и са вписани в регистрите на висшите юрисдикции.

Член 106[редактиране]

Магистратите са несменяеми. Те не могат да бъдат уволнявани или отстранявани, както и премествани на друга месторабота и функции, освен ако не съществува решение на Висшия съдебен съвет, което е мотивирано и е прието с гаранции за защита, установени в съдебната организация или с тяхно съгласие.

Министърът на правосъдието има правомощията да налага дисциплинарни наказания.

Съдиите се отличават един от друг само по многообразието на техните функции.

Прокуратурата се ползва от гаранциите, които са установени в неговите отношения от нормите на организацията на съдебната власт.

Член 108[редактиране]

Нормите относно организацията на съдебната власт и относно всяка магистратура са установени със закон. Законът осигурява независимостта на съдиите от специални юрисдикции, от прокуратурата и от външни лица, които участват при администрацията на правосъдието.

Член 109[редактиране]

Съдебната власт се разпорежда пряко със съдебната полиция.

Член 110[редактиране]

Без да се засягат компетенциите на Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието е отговорно за организацията и функционирането на услугите, които се отнасят до правосъдието.


Раздел ІІ Норми относно съдебната власт[редактиране]

Член 111[редактиране]

Правосъдието се осъществява посредством справедлив процес съгласно закона.

Всеки процес се свежда до противопоставяне между страните в условията на равенство пред един безпристрастен съд. Законът осигурява неговата разумна продължителност.

В наказателния процес законът осигурява обвиняемият в извършено престъпление да бъде информиран в най-кратко възможно време относно природата и мотивите на обвинението; да разполага с достатъчно време да подготви своята защита; да има възможността пред съда да разпита или да накара да бъдат разпитани лицата, които правят декларации като свидетели, да получи призоваването и разпита на лицата в негова защита при същите условия на обвинението и да придобие всяко друго доказателство в своя полза; да бъде подпомаган от преводач, ако не разбира или не говори езика, който се използва в процеса.

Наказателният процес се регулира от принципа на състезателното начало и публичността при събирането на доказателствата. Вината на обвиняемия не може да бъде доказана на основата на доброволни самопризнания на онзи, които дори и да са дадени доброволно, са винаги изтръгнати при разпит на обвиняемия или неговия защитник.

Законът регулира случаите, при които доказателствата не са приемливи поради противоречие със съгласието на обвиняемия или поради доказана невъзможност от обективно естество или поради ефекта на доказано незаконно поведение.

Всички съдебни действия трябва да бъдат мотивирани.

Присъдите и разпоредбите, които накърняват човешките свободи, произнесени от редовните и специалните съдебни органи, винаги могат да бъдат касирани за нарушаване на закона.

Тази норма може да бъде дерогирана само при присъди на военните съдилища по време на война.

Срещу решенията на Държавния съвет и на Сметната палата касационното обжалване се допуска поради мотиви, характерни на правосъдието.

Член 112[редактиране]

Прокуратурата има задължението да предявява наказателен иск.

Член 113[редактиране]

Винаги е възможно да се поиска правна защита на правата и на легитимните интереси срещу актовете на публичната администрация от обикновените или административните съдилища.

Законът определя кои съдебни органи могат да анулират актовете на публичната администрация в случаите и с ефектите, предвидени от същия закон.

Глава V Региони, Провинции, Общини[редактиране]

Член 114[редактиране]

Републиката се състои от общини, провинции, от градове метрополии, от региони и от държавата.

Общините, провинциите, градовете метрополии и регионите са автономни единици със съответните устави, правомощия и функции според определените принципи в Конституцията.

Рим е столицата на Републиката. Закон регламентира неговата организация и ред.

Член 115[редактиране]

Регионите са съставени от автономни единици със свои собствени правомощия и функции според принципите, които са фиксирани от Конституцията. (Отменен със Конституционен закон от 18 октомври 2001, №3.)

Член 116[редактиране]

Il Friuli Venezia Giulia, la Sardegna, la Sicilia, il Trentino-Alto Adige/Sudtirol и Valle d’Aosta/Valle d’Aoste притежават специална форма и условия на автономия според съответните специални статути, приети с конституционен закон.

Регионът Trentino-Alto Adige/Sudtirol е съставен от автономните провинции на Тренто и Болцано.

Следните специални форми на автономия, които касаят материята на третата алинея на член 117 и материите, посочени във втората алинея на същия член в член л), ограничавайки се до организацията на мировите съдилища н) и с), могат да бъдат преотстъпени на други региони чрез държавен закон по инициатива на заинтересованите региони, след изслушване на местните организации по отношение на принципите от член 119.

Законът се одобрява от камарите с абсолютно мнозинство на членовете на базата на споразумение между държавата и заинтересования регион.

Член 117[редактиране]

Законодателната власт се упражнява от държавата и от регионите при зачитане на Конституцията, както и на произтичащите връзки с Европейския общностен ред и на интернационалните задължения.

Държавата упражнява изключителна законодателна власт в следните области:

а. външна политика и интернационални отношения на държавата; отношения на държавата с Европейския съюз; правото на убежище и правното положение на гражданите на държавите, които не са част от Европейския съюз;

b. имиграция;

c. отношения на Републиката с религиозните изповедания;

d. отбраната и въоръжените сили; сигурността на държавата; оръжия, муниции и експлозивни вещества;

e. парично обръщение, защитата на спестяванията и финансовите пазари; защита на конкуренцията; валутна система; данъчна и счетоводна система на държавата; изравняване на финансовите ресурси;

f. държавни органи и съответните изборни закони; държавни референдуми; избор на Европейски парламент;

g. Организацията на администрацията на държавата и на националните публични учреждения;


h. Общественият ред и сигурност с изключение на местната административна полиция.

i. гражданство, гражданско състояние и регистър на населението;

l. процесуални норми и юрисдикция; граждански и наказателен ред; административно правосъдие;

m. определяне на основните и съществени нива на престации, които касаят гражданските и социалните права и които трябва да бъдат гарантирани върху цялата национална територия;

n. общите норми по отношение на образованието;

o. общественото осигуряване;

p. изборно законодателство, органи на правителството и фундаментални функции на Общините, Провинциите и Градовете метрополии;

q. митници, защита на националните граници и интернационалните такива;

r. мерки, теглилки и определяне на времето; информативно координиране на статистиката и на информацията от държавната, регионалната и местната администрация; интелектуална собственост;

s. защита на околната среда, на екосистемите и на културните ценности.

Следната материя е предмет на конкуриращо се законодателство: интернационални отношения и такива с Европейския съюз на Регионите; външната търговия; защитата и сигурността на работата; образованието с изключение на автономията на образователните институции и с изключение на професионалното образование и обучение; професиите; научните и техническите изследвания и поддържането на иновациите в различните производствени сектори; здравеопазването; храненето; организацията на спорта; гражданската защита; управлението на територията; гражданските пристанища и летищата; големите транспортни и навигационни мрежи; комуникационният ред; производството, транспорта и разпределението на енергия; допълнителното осигуряване; хармонизацията на публичните баланси и координацията на публичните финанси и на дънъчната система; оценката на културните и природните ценности и насърчаването и организацията на културната дейност; спестовните каси, земеделските каси; кредитни агенции с регионален характер; учреждения за фондови и селскостопански кредит с регионален характер. В материята на конкуриращото законодателство на регионите принадлежи законодателната власт, освен при определяне на фундаменталните принципи, което е запазено за законодателството на Държавата.

На регионите принадлежи законодателната власт във всяка материя, която не е изрично запазена за законодателството на Държавата.

Регионите и автономните провинции на Тренто и Болцано в рамките на тяхната компетентност участват при решенията, насочени към съставяне на нормативните общностни актове и предвиждат за приемането и изпълнението на интернационалните договори и на актовете на Европейския съюз по отношение на процедурните норми, установени по закон от Държавата, която дисциплинира начина на упражняване на правомощията в случай на невъзможност.

Правомощията редовно принадлежат на Държавата в материята на изключителното законодателство, освен ако има делегация към Регионите. Правомощията редовно принадлежат на Регионите във всяка друга материя. Общините, Провинциите и Градовете метрополии притежават правомощия, с които да организират и да развият придадените им функции.

Регионалните закони премахват всяка пречка, която пречи на пълното равенство на мъжете и жените в социалния, културния и икономически живот и насърчават равния достъп на мъжете и жените до изборни длъжности.

Регионалният закон ратифицира договорите на Републиката с другите Региони за едно по-добро упражняване на техните функции, а също така и за очертаване на общите органи.

В материята на своята компетентност регионът може да сключи договори с държави и споразумения с териториални учреждения, които са вътрешни за друга Държава, според случаите и във формата, предписана от държавния закон.

Член 118[редактиране]

Административните функции принадлежат на общините, освен ако за да се осигури еднаквото им упражняване, те се предоставят на провинциите, градовете метрополии, регионите и държавата на основата на принципите на субсидиарността, диференциацията и адекватността.

Общините, провинциите и градовете метрополии са титуляри на собствени административни функции и на такива, които се предоставят с държавен или регионален закон според съответните им компетенции.

Държавният закон дисциплинира формите на координация между държавата и регионите в материята на букви от b) до h) на член 117 и дисциплинира други форми на споразумения и координация в материята на защитата на културните ценности.

Държавата, регионите, градовете метрополии, провинциите и общините насърчават автономната инициатива на гражданите, било то индивидуална или в сдружения, за развитието на дейност и на общи интереси въз основата на принципа на субсидиарността.

Член 119[редактиране]

Общините, провинциите, градовете метрополии и регионите притежават финансова автономия на приходи и разходи.

Общините, провинциите, градовете метрополии и регионите притежават автономни ресурси. Установяват и прилагат данъци и собствени приходи в съответствие с конституцията и според принципите на координация на публичните финанси и на данъчната система.


Член 120[редактиране]

Регионът не може да въвежда мита и други сборове върху вноса, износа или транзита между регионите, както и да приема мерки, които пречат по какъвто и да е начин свободното движение на лица и стоки между регионите, както и да ограничава упражняването на правото на труд в която и да е част на националната територия.

Правителството може измести органите на регионите, на градовете и на общините в случай на липса на уважение към норми и международни договори или на правото на Европейския съюз, както и при сериозна опасност от вреда и за обществената сигурност, както и когато го изисква попечителство за единството на законите или на икономиката и в частност попечителството над съществените нива на престации, които касаят гражданските и социалните права, независимо от териториалните граници и местни управления.

Законът установява процедурните гаранции, за упражняване на правомощията в съответствие с принципа на субсидиарността и принципа на лоялно сътрудничество.

Член 121[редактиране]

Органи на региона са: регионалният съвет, регионалното правителство (la Giunta) и нейният президент.

Регионалният съвет упражнява законодателната власт, която принадлежи на региона и другите функции, предоставени му от Конституцията и от законите. Той може да прави предложения пред камарите.

Регионалното правителство (la giunta regionale) e изпълнителен орган на регионите.

Президентът на la giunta представлява региона; направлява и отговоря за политиката на la giunta; обнародва законите и издава регионални постановления; ръководи административните функции, които са делегирани от държавата на региона, като се съобразява с инструкциите на правителството на Републиката.

Член 122[редактиране]

Избирателната система и случаите на неизбираемост и на несъвместимост на президента и на другите членове на регионалната giunta, както и на регионалните съветници се уреждат със закон на региона в рамките на основните принципи, установени от закона на Републиката, който установява също така и продължителността на избираемите органи.


Член 123[редактиране]

Всеки регион притежава статут, който в хармония с конституцията определя формата и основните принципи на неговата организация и функциониране.

Статутът регулира упражняването на правото на инициатива за референдум относно закони и административни мерки на региона и обнародването на регионалните закони и регламенти.

Статутът се одобрява от регионалния съвет със закон, който е одобрен с абсолютно мнозинство на неговите членове

Член 124[редактиране]

(отменен)


Член 125[редактиране]

В региона се създават органи на първоинстанционно административно правосъдие според правилата, установени с републикански закон. Могат да се създават секции със седалище, което е различно от столицата на региона.


Член 126[редактиране]

С мотивиран декрет на президента на Републиката могат да бъдат разпуснати регионалния съвет и отстранен от длъжност президента на регионалния съвет (giunta), които са извършили действия в противоречие с конституцията и сериозни нарушения на законите.

Разпускането и отстраняването от длъжност могат да бъдат извършени поради причини от национална сигурност.

Декретът се приема след изслушването на комисия от депутати и сенатори, създадена за разглеждане на регионални въпроси по начин, установен от закона на Републиката.

Регионалният съвет може да окаже недоверие на президента на giunta чрез мотивиран акт, подписан най-малко от една пета от своите членове и одобрен чрез абсолютно мнозинство на присъстващите членове. Актът и вотът на недоверие не може да бъде обсъждан преди да се минали три дни от неговото представяне.

Одобрението на акта на недоверие спрямо президента на giunta, който е избран посредством всеобщо и пряко избирателно право, както и неговото отстраняване, постоянна пречка за изпълняване на длъжността, смърт или доброволна оставка водят до оставката на общинския съвет и разпускането му. Във всеки случай подобни доброволни оставки на мнозинството на членовете на съвета водят до същите резултати.

Член 127[редактиране]

Правителството, когато сметне, че приет регионален закон надхвърля компетентността на региона, може да повдигне въпроса за неговата легитимност пред Конституционния съд в срок от шейсет дни от неговото обнародване.

Регионът, когато поддържа мнението, че закон или акт със силата на закон на държавата или на друг регион се намесва в неговата сфера на компетентност, може да постави въпроса за неговата легитимност пред Конституционния съд в рамките на шейсет дни от обнародването на закона или акта със силата на закон.

Член 128[редактиране]

(отменен)

Член 129[редактиране]

(отменен)

Член 130[редактиране]

(отменен)

Член 131[редактиране]

Установяват се следните региони: Piamonte; Valle d’Aosta; Lombardia; Trentino- Alto Adige; Veneto; Friuli-Venezia Giulia; Liguria; Emilia-Romagna; Toscana; Umbria; Marche; Lazio; Abruzzi; Molise; Campania; Puglia; Basilicata; Calabria; Sicilia; Sardegna.


Член 132[редактиране]

Възможно е чрез конституционен закон, при изслушване на регионалните съвети да се разпореди сливането на съществуващи региони или създаването на нови такива с минимално население от един милион жители, когато е направено искане от общински съвети, които представляват ней-малко една трета от заинтересованите населения и предложението е одобрено с референдум на същите населения.

Възможно е чрез одобрение на мнозинството на населенията на заинтересованите провинции или общини посредством референдум и републикански закон след изслушване на регионалните съвети, да се даде съгласие провинциите и общините, които са поискали, да се отделят от един регион и да се присъединят към друг такъв.

Член 133[редактиране]

Промяната на обстоятелствата на провинциите и създаването на нови провинции в рамките на един регион се установяват със законите на Републиката по инициатива на общините, след изслушване на същия регион.

Регионите, след изслушване на заинтересованите населения, могат чрез свои закони да създадат нови общини и да изменят техните обстоятелства и наименования.

Глава VІ Конституционни гаранции[редактиране]

Раздел І Конституционен съд[редактиране]

Член 134[редактиране]

Конституционният съд решава: Спорове относно конституционната легитимност на законите и на актовете, които имат силата на закон, на държавата и на регионите.

Конфликти за предоставяне на държавни властови пълномощия и по отношение на конфликти между държавата и регионите и между регионите;

По отношение на обвинения срещу президента на Републиката според нормите на конституцията.

Член 135[редактиране]

Конституционният съд се състои от 15 съдии, които са назначени: една трета от Президента на Републиката, една трета – от Парламента в обща заседателна сесия и една трета – от висшите редовни и административни магистратури.

Конституционните съдии се избират измежду административните и редовните висши съдии, редовните професори по право и адвокатите с двадесет години стаж.

Съдиите от Конституционния съд се избират за 9 години, като мандатът им започва да тече от деня на полагането на клетва, като не могат да бъдат преизбирани.

При изтичане на мандата на конституционния съдия се прекратяват неговите пълномощия.

Съдът избира измежду своите членове според нормите, установени от закона, президент, чийто мандат е тригодишен и може да бъде преизбран, като във всеки случай се има предвид края на мандата на съдията.

Длъжността на съдия в Конституционния съд е несъвместима с онази на член на парламента или на регионален съвет, с упражняването на професията на адвокат и с всяка длъжност, посочена от закона.

При обвиненията срещу Президента на Републиката се намесват освен редовните съдии на Съда и 16 членове избрани чрез жребии от списъка от гражданите, които отговарят на условията да бъдат избрани за сенатори и който списък парламентът съставя всеки девет години посредством избори по начин, установен за избор на редовни съдии.

Член 136[редактиране]

Когато Съдът обявява дадена норма или акт, който има силата на закон са противоконституционни, то нормата престава да действа от деня, който следва публикуването на решението.

Решението на Съда се публикува и се съобщава на камарите и на заинтересованите регионални съвети, ако те го изискат необходимо, в зависимост от конституционните процедури.

Член 137[редактиране]

Конституционен закон установява условията, формите и сроковете на мандата на съдиите, както и гаранциите за независимостта на съдиите.

С обикновен закон се установяват другите необходими норми за конституирането и функционирането на Съда.

Решенията на Конституционния съд не подлежат на обжалване.

Раздел ІІ Промяна на Конституцията. Конституционни закони[редактиране]

Член 138[редактиране]

Законите, с които се променя Конституцията, както и другите конституционни закони се приемат от всяка камера на две последователни заседания в интервал не по-малък от три месеца и се одобряват с абсолютно мнозинство на членовете на всяка камера при второто гласуване.

Същите закони се подлагат на народен референдум, когато в рамките на три месеца от тяхното обнародване за това направят искане една пета от членовете на една от камарите или 500 000 избиратели или 5 регионални съвета.

Законът, който подлежи на референдум не се обнародва, освен ако не бъде одобрен с мнозинството на валидните гласове.

Не се прибягва до референдум, ако законът е бил одобрен при второто гласуване във всяка камера с мнозинство от две трети от членовете.

Член 139[редактиране]

Републиканската форма на държавно управление не може да бъде предмет на ревизия на конституцията.


Преходни и заключителни разпоредби[редактиране]

І[редактиране]

С влизането в сила на Конституцията временният глава на държавата упражнява правомощията на президент на Републиката и поема неговите властови правомощия.

ІІ[редактиране]

Ако по време на датата на избор на Президент на Републиката не са съставени всички Регионални съвети, то в изборите участват само членовете на двете камари.

ІІІ[редактиране]

За първия състав на сената се назначават с указ на президента на републиката, членове на учредителното събрание, които отговарят на законовите изисквания за сенатори и :

• са били президенти на Съвета на министрите или на законодателните събрания;

• са били част от разпуснатия сенат;

• са били избирани най-малко три пъти, включително в учредителното събрание;

• са били отхвърлени на заседанието на камарата на депутатите на 9 ноември 1926 година;

• са изтърпели наказание на лишаване от свобода не по-малко от пет години след присъда специалния фашистки трибунал за защита на държавата.


Също така трябва да бъдат назначени за сенатори чрез указ на Президента на Републиката членовете на разпуснатия сенат, които са били членове от Националния съвет.

Правото да бъде назначен за сенатор може да бъде отказано преди подписване на указа за назначаване.

Приемането на кандидатура в политически избори представлява отказ от правото да бъде назначен за сенатор.

ІV[редактиране]

В първите избори за сената регионът Molise се разглежда като самостоятелен , като броят на неговите сенатори се определя въз основа на нейното население.

V[редактиране]

Разпоредбата на член 80 на Конституцията, доколкото се отнася до интернационалните договори, които внасят тежести върху финансите и изменения на законите, ще произведе действие от датата на свикване на камарите.


VI[редактиране]

В рамките на пет години от влизане в сила на конституцията, трябва да бъдат реорганизирани специалните органи на правосъдие, които съществуват в момента, с изключение на компетентността на Държавния съвет, Сметната палата и военните съдилища. В рамките на една година от същата дата със закон се урежда реорганизацията на Върховния военен съд в съответствие с член 111.

VІІ[редактиране]

Докато не се приеме новия закон относно устройството на съдебната система в съответствие с Конституцията, ще продължат да действат нормите на съществуващия съдебен ред.

Докато не започне да функционира Конституционния съд, решенията на посочените в член 134 спорове се решават във формата и според ограниченията на съществуващите норми преди влизането в сила на Конституцията.

VІІІ[редактиране]

Изборите на регионалните съвети и изборните органи на администрацията на провинциите ще се проведат в рамките на една година след влизане в сила на конституцията.

Законите на Републиката уреждат за всеки отрасъл и ниво на публичната администрация, прехвърлянето на държавни функции към регионите. Доколкото не са предвидени мерки за преустройство и разпределение на административни функции между местните власти, провинциите и общините упражняват функции, които притежават в момента, както и онези, които са им делегирали регионите. Законите на Република уреждат прехвърлянето в регионите на длъжностни лица и служители на държавата, включително и от централното правителство, което се налага от новите правила. За персонала на своите учреждения регионите, освен в случаите на необходимост, трябва да привлече своя персонал от държавни и местни органи.


ІХ[редактиране]

Републиката в рамките на три години от влизането в сила на Конституцията съгласува своите закони към изискванията на местните автономии и на законодателната компетентност, предоставена на регионите.

Х[редактиране]

По отношение на региона Fruili-Venezia Giulia, за когото в член 116 се прилагат временно общите норми на глава V на втора част, остава в сила защитата на езиковите малцинства в съответствие с член 6.


ХІ[редактиране]

До пет години от влизането в сила на Конституцията посредством конституционни закони могат да се образуват други региони при изменение на списъка от член 131, дори без да се конкурират с изисканите условия от първата алинея на член 132, при условие, че се спази задължението да се изслушат заинтересованите населения.

ХІІ[редактиране]

Забранена е реорганизацията под каквато и да е форма на разпуснатата фашистка партия.

Като изключения на член 48 са установени със закон, но не повече от пет години от влизането в сила на Конституцията, временни ограничения на правото на глас и на избираемост по отношение на главите и ръководителите на фашисткия режим.

ХІІІ[редактиране]

Членовете и низходящите на къщата на Савоя не се избиратели и не могат да заемат отново публични служби, както и изборни длъжности. (1)

На бившия крал на къщата на Савоя, на неговите съпруги и мъжки наследници не е разрешено влизането и пребиваването на националната територия. (1)

Съществуващите имущества на националната територия, които принадлежат на бившия крал на къщата на Савоя, на неговите консорти и мъжки наследници отиват под опеката на Държавата. Прехвърлянията и конституирането на реални права върху същите имущества, които са станали след 2 юни 1946 година, са нищожни.

(1) Тази алинея е изчерпила своите ефекти по смисъла на член 1 на Конституционен закон от 23 октомври 2002, №1.

ХІV[редактиране]

Благороднически титли не се признават. Носителите на такива, които са съществували преди 28 октомври 1922 година, имат валидност само като част от името. Ордена на Мавриций се запазва като болнично заведение и съществува в съответствие с разпоредбите на закона. Законът урежда премахването на хералдиката.

ХV[редактиране]

С влизането в сила на Конституцията става закон законодателният декрет от 25 юни 1944 година, № 151 относно временния ред в Държавата.

ХVІ[редактиране]

В рамките на една година от влизането в сила на Конституцията, на конституционните закони, които дотогава не са били изрично премахнати, се извършва ревизия, като те се привеждат в съответствие с нея.

ХVІІ[редактиране]

Учредителното събрание ще бъде свикано от своя президент, за да реши в срок до 31 януари 1948 година по отношение на закона за избиране на сенат на Републиката, по отношение на специалните регионални устави и по отношение на закона за печата.

До деня на избора на новите камари, Учредителното събрание може да бъде свикано, когато е необходимо, с решение в материята на правомощията си според членове 2, алинеи 2 и 3, 3, алинеи 1 и 2 на законодателния декрет от 16 март 1946 година, № 98.

В този период постоянните комисии остават да функционират. Законодателните такива представят на правителството проектозаконите, за да бъдат представени с евентуални наблюдения и предложения за поправки.

Депутатите могат да представят на правителството запитвания с искане за писмен отговор.

Учредителното събрание, за да постигне ефектите на втората алинея на предходния член, се свиква от своя президент по мотивирано искане на правителството или най-малкото на двеста депутати.

ХVІІІ[редактиране]

Сегашната конституция се обнародва от Временния държавен глава в срок от пет дни от нейното одобрение от страна на Учредителното събрание и влиза в сила на 1 януари 1948 година.

Текстът на Конституцията се депозира в общинската зала на всяка община на Републиката, за да бъде изложен по време на цялата 1948 година, така че всеки гражданин да може да се запознае с нея.

Конституцията, скрепена с държавния печат, ще бъде вписана в Официалния сборник на законите и на декретите на Републиката.

Конституцията трябва да бъде спазвана добросъвестно от гражданите и от органите на държавата като основен закон на Републиката.

Изготвена в Рим, на 27 декември 1947 година

ЕНРИКО ДЕ НИКОЛА

Преподписват:

Президентът на Учредителното събрание

УМБЕРТО ТЕРАЧИНИ

Президентът на Съвета на министрите АЛКИДЕ ДЕ ГАСПЕРИ

Пазител на държавния печат ГРАСИ


Бележки[редактиране]

  1. Parlamento italiano, Piattaforma didattica sulla Costituzione italiana
  2. Presidenza della Repubblica, La Costituzione
  3. Governo italiano, Presidenza del Consiglio dei Ministri, La Costituzione della Repubblica Italiana
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Конституция на Италия