Конституция на Народна република България (1971)

Този нормативен акт е отменен.

Конституция на Народна република България

НИЕ,

гражданите на Народна Република България, наследници на велики революционни традиции, изковани във вековни борби за свобода и човешки правдини, за народна власт и социалистическо преустройство на обществото.

КАТО СЕ ОСНОВАВАМЕ

на историческата победа на Деветосептемврийската социалистическа революция от 1944 година, завоювана под ръководството на Българската комунистическа партия и с решаващата помощ на Съветската армия-освободителка от работническата класа, трудещите се селяни и народната интелигенция, сплотени в Отечествения фронт;

на успешното развитие на нашата народнодемократична държава;

на исторически създалото се единомислие и единодействие между Българската комунистическа партия и Българския земеделски народен съюз;

на победата на социализма установила пълното господство обществената собственост върху средствата за производство и премахнало завинаги експлоатацията на човек от човека;

на изградените с героичния труд на свободния народ развита съвременна промишленост и модерно кооперативно селско стопанство, осигуряващи условия за постоянно повишаване на народното благосъстояние;

на големите успехи, постигнати в областта на образованието, науката и културата:

КАТО СЕ ОПИРАМЕ

на сътрудничеството и взаимопомощта със Съюза на съветските социалистически републики и с другите страни от социалистическата общност;

на подкрепата на международното комунистическо и работническо движение и на всички прогресивни сили в света;

ТВЪРДО РЕШЕНИ

да изградим под ръководството на Българската комунистическа партия и в изпълнение на нейната Програма развито социалистическо общество у нас, да увеличаваме със своя труд социалистическата собственост, материалното и духовното богатство на народа, да разгръщаме и задълбочаваме социалистическата демокрация, да създаваме все по-благоприятни условия за многостранен разцвет на свободната човешка личност;

да укрепваме и да разширяваме нерушимия съюз, дружбата и всестранното сътрудничество със Съюза на Съветските социалистически републики и с другите братски социалистически страни;

да подкрепяме справедливата борба на народите за независимост и социален прогрес;

да съдействуваме за заздравяване на световния мир, за разбирателство между всички народи на земята;

КАТО ОТБЕЛЯЗВАМЕ значението на Конституцията на Народна република България от 1947 година и КАТО ДОРАЗВИВАМЕ нейните основни принципи с оглед на новия етап от изграждането на социалистическото общество в нашата Родина.

ПРИЕХМЕ

чрез всенародно гласуване

тази

КОНСТИТУЦИЯ

Глава I ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО

Член 1

(1) Народна република България е социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа.

(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.

(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.

Член 2

(1) В Народна република България цялата власт произтича от народа и принадлежи на народа.

(2) Народът осъществява властта чрез свободно избрани представителни органи - Народно събрание и Народни съвети - или непосредствено.

Член 3

(1) Държавата служи на народа като:

защитава неговите интереси и социалистически завоевания;

ръководи планомерно обществено-икономическо развитие на страната;

създава условия за непрекъснато подобряване на благосъстоянието, образованието и здравеопазването на народа, както и за всестранното развитие на науката и културата;

осигурява свободното развитие на човека, гарантира правата му и закриля неговото достойнство;

организира защитата на националната независимост, държавния суверенитет и териториалната цялост на страната;

развива и укрепва дружбата, сътрудничеството и ваимопомощта със Съюза на съветските социалистически републики и другите социалистически страни;

води политика на мир и разбирателство с всички страни и народи.

(2) При изпълнение на своите задачи държавата все по-широко се опира на обществените организации.

Член 4

(1) Главните насоки в развитието на държавата при изграждането на развито социалистическо общество са:

постоянно разширяване на демокрацията;

усъвършенствуване на организацията и дейността на държавния апарат;

засилване на народния контрол върху работата на държавните органи.

(2) Социалистическата държава съдействува за прерастването на социалистическото общество в комунистическо.

Член 5

Основни принципи, върху които се изгражда и действува политическата система на обществото, са: народният суверенитет, единството на властта, демократическият централизъм, социалистическият демократизмът, законността и социалистическият интернационализъм.

Член 6

(1) Представителните органи се избират въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

(2) Срокът на пълномощията на Народното събрание е 5 години, а на народните съвети - 2 години и половина.

(3) Избиратели и избираеми са всички граждани на Народна република България навършили осемнадесетгодишна възраст, без разлика на пол, народност, раса, вероизповедание, образование, занятие, служебно или обществено положение и имотно състояние с изключение на поставените под пълно запрещение.

(4) Редът за избиране на представителните органи се определя със закон.

Член 7

(1) Народните представители и съветниците са отговорни и се отчитат пред своите избиратели. Те могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани.

(2) Отзоваването на народните избранници става с решение на избирателите с определен от закона ред.

Член 8

(1) Народна република България се управлява точно според Конституцията и законите на страната.

(2) Строгото спазване на Конституцията и законите е основно задължение на всички държавни органи, длъжностни лица, обществени организации и на гражданите.

(3) Укрепването на законността и предотвратяването на престъпленията и правонарушенията е задължение на държавата, обществените организации и гражданите.

Член 9

(1) Правата, свободите и задълженията, предвидени в Конституцията, се упражняват и изпълняват въз основа на самата нея, освен ако тя предвижда, че условията и редът за тяхното осъществяване се определят от закона.

(2) Правата и свободите не могат да се упражняват във вреда на обществения интерес.

Член 10

(1) Обществените организации обединяват и привличат различните слоеве от населението в социалистическото строителство, изразяват и защитават техните специфични интереси и работят за издигането на социалистическата им съзнателност.

(2) Обществените организации все повече съдействуват на държавните органи за осъществяване на техните задачи.

(3) Обществените организации изпълняват и предоставените им с тяхно съгласие държавни дейности.

Член 11

Отечественият фронт е въплъщение на съюза на работническата класа, трудещите се селяни и народната интелигенция. Той е обществена опора на народната власт, масова школа за патриотично и комунистическо възпитание на населението и за привличане на трудещите се в управлението на страната.

Член 12

Народна република България принадлежи към световната социалистическа общност, което е едно от главните условия за нейната независимост и всестранно развитие.

Глава II ОБЩЕСТВЕНО-ИКОНОМИЧЕСКО УСТРОЙСТВО

Член 13

(1) Икономическата система на Народна република България е социалистическа. Тя се основава на обществената собственост върху средствата за производство, изключва експлоатация на човек от човека и се развива планомерна към комунистическа икономика.

(2) Развитието на социалистическата икономика е основа за всестранния напредък на обществото и на свободната човешка личност, за разширяването на социалистическата демокрация, за благоденствието на народа и възхода на Родината.

(3) Икономиката на Народна ребуплика България се развива като част от световната социалистическа икономическа система.

Член 14

Формите на собственост в Народна република България са: държавна (общонародна) собственост, кооперативна собственост, собственост на обществените организации и лична собственост.

Член 15

(1) Държавната (общонародната) собственост е висша форма на социалистическата собственост и съставлява единен фонд. Тя определя социалистическия характер на собствеността на кооперативните и обществените организации и се ползува с особена закрила.

(2) Формите на обществената собственост постепенно се развиват и сближават, за да прерастнат в единна общонародна собственост.

Член 16

(1) Заводите и фабриките, банките, подземните богатства, естествените източници на енергия, ядрената енергия, горите, пасищата, водите, пътищата, железопътният, водният и въздушният транспорт, пощите, телеграфите, телефоните, радиото и телевизията, са държавна (общонародна) собственост.

(2) В предвидени от закона случаи кооперациите и обществените организации могат за притежават средства за производство и други имоти.

Член 17

(1) Държавата осъществява правото си на собственост, като образува стопански и други организации и участвува в държавно-кооперативно предприятие, на които предоставя имоти за стопанисване и управление, както и чрез дейността на тези организации при осъществяването на предоставените им или придобити права.

(2) Държавата може да предоставя на кооперативни и обществени организации и на граждани право на ползуване върху определени държавни имоти.

(3) Ползуването на горите, пасищата, водите и кариерните находища от кооперативни организации и от граждани се урежда със закон.

Член 18

Държавните стопански организации осъществяват дейността си съобразно с принципите на стопанската сметка.

Член 19

(1) Коопертивната собственост принадлежи на колективи трудещи се, обединени доброволно за задружно извършване на стопанска дейност, на кооперативни съюзи и на междукооперативни организации.

(2) Правото на коопертивна собственост се упражнява в интерес на обществото и на кооператорите.

Член 20

(1) Собствеността на обществените организации служи за постигане на техните цели, включително и за осъществяване на предоставените им дейности от държавни органи, както и за задоволяване на обществените интереси.

(2) Обществените организации могат да извършват стопанска дейност в съответствие с техните цели в разрешените от закона случаи.

Член 21

(1) Гражданите на Народна република България имат право на лична собственост върху имоти и вещи за задоволяване на своите и на семействата си потребности.

(2) Лична собственост са и дребните средства за производство и продукцията на домакинствата на кооператорите и други трудещи се от земята, предоставена им за лично ползуване, както и дребните средства за производство, използувани от трудещите се за водене на други спомагателни дейности и продукцията от тях. Със закон се определят видът и броят на дребните средства за производство, които могат да се притежават в спомагателното стопанство.

(3) За задоволяване на жилищните потребности на гражданите държавата отстъпва право на строеж върху държавни земи и отпуска кредити.

(4) Държавата закриля придобитата с труд и по друг законен начин лична собственост, включително и спестяванията.

(5) Правото на лична собственост може да бъде обременявано или ограничавано само със закон или със съгласие на собственика.

(6) Гражданите не могат да упражняват правото си на лична собственост и другите си имуществени права във вреда на обществения интерес.

Член 22

(1) Държавата ръководи народното стопанство и другите области на обществения живот въз основа на единни планове за обществено-икономическо развитие с цел да се задоволяват все по-пълно постоянно растящите материални и културни потребности на гражданите.

(2) В тази си дейност държавата се опира на инициативите и творческата дейност на трудовите колективи, на научните институти и обществените организации и използува моралните стимули и колективната и индивидуалната материална заинтересуваност.

(3) При разработването и изпълнението на плановете за обществено-икономическо развитие държавата използува ефективно постиженията на науката и техниката, трудовите и материалните източници и предимствата на международното социалистическо разделение на труда.

(4) Държавният бюджет се съставя въз основа на единния план за обществено-икономическо развитие.

Член 23

(1) Държавата насърчава кооперациите и техните съюзи и подпомага дейността им.

(2) Държавата оказва всестранна подкрепа на трудово-кооперативните земеделски стопанства.

Член 24

Колективите на трудещите се участвуват непосредствено и чрез избрани от тях органи в ръководството на стопанската дейност.

Член 25

Гражданите могат с личен труд и с труда на членовете на своите семества при условия, определени от закона, да упражняват стопанска, занаятчийска и друга стопанска дейност. Законът определя какви средства за производство могат да притежават тези граждани.

Член 26

(1) Авторските права върху произведения на науката, литературата и изкуството, както и правата на изобретателите и рационализаторите се закрилят от държавата.

(2) Държавата, кооперативните и обществените организации създават условия за разгръщане на творческата дейност и за използуване творбите на авторите, изобретателите и рационализаторите за икономическото и културното развитие на обществото.

(3) Авторите, изобретателите и рациоанализаторите не могат да използуват правата си в противоречие с обществения интерес.

Член 27

Правото на наследяване се признава и гарантира.

Член 28

Държавата може да отчуждава или да ограничава правото на собственост върху имоти на гражданите, кооперациите и обществените организации за държавни и обществени нужди срещу справедливо обезщетение. Редът на отчуждаване и начинът на обезщетяване се определят със закон.

Член 29

(1) Със закон може да се установи изключително право на държавата да упражнява отделни видове стопанска дейност.

(2) Външната търговия е изключителна право на държавата.

Член 30

(1) Земята като основно природно богатство и средство за производство се пази и използува по най-полезен за обществото начин.

(2) Трудово-кооперативните земеделски стопанства използуват безвъзмездно земите, внесени от кооператорите, от други лица и организации или предоставени им от държавата.

(3) Предназначението на обработваемите селскостопански земи, пасища и гори може да се изменя по установен от закона ред.

Член 31

Защитата и опазването на природата и природните богатства, на водата, въздуха и почвата, както и на културните паметици е задължение на държавните органи и предприятия, кооперациите и обществените организации и дълг на всеки гражданин.

Член 32

(1) Трудът е основен обществено-икономически фактор.

(2) В Народна република България се прилага социалистическият принцип "От всекиго според способностите, всекиму според труда". Обществените фондове за задоволяване потребностите на гражданите непрекъснато се увеличават.

(3) Държавата се грижи за повишаване на трудовата квалификацията и производствения опит на гражданите. Закрилата на труда се урежда със закон.

Член 33

(1) Държавата създава необходимите условия за развитие на науката и техниката с цел да се осигурява научно управление на обществото, научно-технически прогрес и всестранен растеж на икономиката и на културата.

(2) Внедряването на постиженията на науката и техниката във всички области на обществения живот е задължение на държавните органи, стопанските и други обществени организации и на всички граждани.

Глава III ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

Член 34

Българското гражданство се придобива и загубва по реда, установен от закона.

Член 35

(1) Всички граждани на Народна република България са равни пред законите.

(2) Не се допускат никакви привилегии или ограничения в правата, основани на народност, произход, религия, пол, раса, образование и обществено и материално положение.

(3) Държавата осигурява равенство на гражданите, като създава условия и възможности за упражняване на техните права и за изпълняване на техните задължения.

(4) Всяко проповядване на ненавист или унижаване на човека поради расова, национална или религиозна принадлежност се забранява и наказва.

Член 36

Жената и мъжът в Народна република България имат равни права.

Член 37

Жената-майка се ползува с особена закрила и грижи на държавата, на стопанските и обществените организации, като й се осигуряват отпуск преди и след раждане при запазване на трудовото й възнаграждение, безплатна акушерска и медицинска помощ, родилни домове, облекчаване на труда й, разширяване мрежата на детските заведения, на предприятията за комунални и битови услуги и за обществено хранене.

Член 38

(1) Бракът и семейството са под закрилата на държавата.

(2) Законен е само гражданският брак.

(3) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. Родителите имат право и са длъжни да се грижат за отглеждането на своите деца и за тяхното комунистическо възпитание.

(4) Децата, родени извън брака, имат еднакви права с родените от брака.

Член 39

(1) Възпитанието на младежта в комунистически дух е задължение на цялото общество.

(2) Семейството, училището, държавните органи и обществените организации полагат особени грижи за интелектуалното, нравственото, естетическото, културното и физическото развитие на младежта, за нейното трудово възпитание и политехническо образование.

(3) Младежта се ползува с особена закрила.

Член 40

(1) Гражданите имат право на труд.

(2) Всеки гражданин има право свободно да си избира професия.

(3) Държавата осигурява правото на труд, като развива социалистическата обществено-икономическата система.

Член 41

(1) Трудът се възнаграждава в зависимост от неговото количество и качество.

(2) Трудещите се имат право на безопасни и здравословни условия на труда, което се осигурява чрез внедряване на постиженията на науката и техниката.

Член 42

(1) Гражданите имат право на почивка.

(2) Това право се осигурява чрез намаляване на работното време, без да се намалява трудовото възнаграждение и да се накърняват други трудови права, чрез ежегоден платен отпуск и чрез широка мрежа почивни домове, клубове, народни читалища, домове на културата и други места за отдих и култура.

Член 43

(1) Гражданите имат право на осигуряване, пенсиониране и подпомагане при нетрудостособност поради болест, злополука, майчинство, инвалидност, старост или смърт и при отглеждане на дете, както и на помощи в установените от закона случаи.

(2) Това право се осъществява чрез единно обществено осигуряване и отделяне на необходимите средства от националния доход за финансиране осигуровките.

(3) Осигурените участвуват в управлението на общественото осигуряване.

Член 44

Малолетните, непълнолетните, нетрудоспособните и старците, които нямат близки или са останали без грижи на близките си, се намират под особена закрила на държавата и обществото.

Член 45

(1) Гражданите имат право на безплатно образование във всички видове и степени учебни заведения при определени от закона условия.

(2) Учебните заведения са държавни.

(3) Образованието се основава на постиженията на съвременната наука и на марксистко-ленинската идеология.

(4) Основното образование е задължително.

(5) Държавата създава условия за осъществяване на всеобщо средно образование.

(6) Държавата насърчава образованието, подобрява всестранно условията за работа на учебните заведения, отпуска стипендии и поощрява учащите се, проявили особени дарования.

(7) Гражданите от небългарски произход освен задължителното изучаване на българския език имат право да изучават и своя език.

Член 46

(1) Творчеството в областта на науката, изкуството и културата служи на народа и се развива в комунистически дух.

(2) Държавата полага особени грижи за развитието на науката, изкуството и културата, като създава висши учебни заведения, научноизследователски учреждения, книгоиздателства, библиотеки, музеи, художествени галерии, театри, кина, радио и телевизия.

Член 47

(1) Държавата полага всестранни грижи за здравето на народа, като организира лечебно-профилактични и други здравни заведения и служби.

(2) Държавата и обществените организации разпространяват здравна просвета и култура сред народа и насърчават развитието на физическата култура и туризма.

(3) Всеки гражданин има право на безплатна медицинска помощ.

(4) Държавата и обществените организации полагат особени грижи за здравето на децата и юношите.

Член 48

(1) Гарантират се свободата и неприкосновеността на личността.

(2) Никой не може да бъде задържан повече от двадесет и четири часа без решение на съда или прокурора.

Член 49

Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя никой не може да влиза в жилището или помещенията му, нито да върши там претърсване освен в случаите и при условията, предвидени в закона.

Член 50

Всеки гражданин има право на защита срещу незаконно вмешателство в личния му и семеен живот и посегателство върху неговата чест и добро име.

Член 51

Тайната на кореспонденцията, на телефонните разговори и на далекосъобщенията е неприкосновена освен при мобилизация, военно положение или при разрешение на съда или прокурора.

Член 52

(1) Гражданите могат да образуват организации с политически, професионални, културни, художествени, научни, религиозни, спортни и други нестопански цели.

(2) За съвместна стопанска дейност граждните могат да се обединяват в кооперации.

(3) Забраняват се организации, които са насочени срещу социалистическия строй на Народна република България и правата на гражданите, проповядват фашистка или друга антидемократична идеология.

(4) Обществените организации и кооперациите могат да образуват съюзи или други обединения.

Член 53

(1) На гражданите се осигурява свобода на съвестта и на изповеданията. Те могат да извършват религиозни обреди и да водят антирелигиозна пропаганда.

(2) Църква е отделена от държавата.

(3) Правното положение, въпросите за материалната издръжка и правото на вътрешно устройство и самоуправление на различните верски общности се уреждат със закон.

(4) Забранява се злоупотребяването с църквата и религията за политически цели, както и образуването на политически организации на верска основа.

(5) Религията не може да бъде основание за отказ да се изпълняват задълженията, възложени от конституцията или от законите.

Член 54

(1) Гражданите имат свобода на словото, печата, събранията, митингите и манифестациите.

(2) Тези свободи се осигуряват, като на гражданите се предоставят необходимите материални условия за това.

Член 55

Гражданите имат право на молби, жалби и предложения. Това право се осъществява по реда, установен от закона.

Член 56

(1) Държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или незаконни служебни действия на нейните органи и длъжностни лица.

(2) Всеки гражданин има право да иска даването под съд на длъжностни лица за престъпления, извършени при изпълнение на службата им.

(3) Гражданите имат право съобразно условия, установени от закона, на обезщетение от длъжностните лица за причинените им вреди от незаконно изпълнение на службата им.

Член 57

Българските граждани в чужбина се ползуват от закрилата на Народна република България и са длъжни да изпълняват задълженията си към нея.

Член 58

Гражданите са длъжни точно и добросъвестно да спазват и изпълняват Конституцията и законите на страната.

Член 59

(1) Всеки работоспособен гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд съобразно със своите способности и квалификация.

(2) Изпълнението на трудовите задължения е въпрос на чест за всеки член на социалистическото общество.

Член 60

Гражданите са длъжни да пазят и увеличават социалистическата собственост като неприкосновена основа на социалистическия строй, да съдействуват за укрепването на политическата, икономическата и отбранителната мощ на Родината, за развитието на културата и за благоденствието на народа.

Член 61

(1) Защитата на отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин.

(2) Измяната и предателството към отечеството са най-тежки престъпления към народа. Те се наказват с всичката строгост на закона.

Член 62

Военната служба е задължителна за всички граждани съгласно закона.

Член 63

(1) Всеки гражданин е длъжен да съдействува за запазването и укрепването на мира.

(2) Подстрекателството и пропагандирането на война като тежки престъпления против мира и човечеството се забраняват и наказват от закона.

Член 64

Данъчните задължения на гражданите се определят със закон съобразно с техните доходи и имущества.

Член 65

Народна република България предоставя право на убежище на чужденците, преследвани заради защита интересите на трудещите се, за участие в националноосвободителна борба, за прогресивна политическа, научна и художествена дейност, за борба срещу расовата дискриминация или за защита на мира.

Глава IV НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Член 66

(1) Народното събрание е върховен представителен орган, който изразява волята на народа и неговия суверенитет.

(2) Народното събрание е върховен орган на държавната власт.

Член 67

Народното събрание съединява законодателната и изпълнителната дейност на държавата и осъществява върховен контрол.

Член 68

Народното събрание се състои от 400 народни представители, които се избират в райони с равен брой жители.

Член 69

(1) Пълномощията на Народното събрание се прекратяват с изтичане на срока, за който е избрано.

(2) Народното събрание може да се саморазпусне и преди да изтече срокът на пълномощията му. В този случай то продължава да изпълнява функциите си до избирането на ново Народно събрание.

(3) Ако срокът на пълномощията на Народното събрание изтече по време на война или на други извънредни обстоятелства, то може да го продължи. То може да продължи срока на пълномощията си и ако бъде обявено положение на война или настъпят други извънредни обстоятелства по време на избори. В тези случаи избор на ново Народно събрание се произвежда в срок от 6 месеца след отпадане на причините, които са наложили продължаването на мандата му.

(4) Народното събрание може да продължи срока пълномощията си до една година и по други важни причини.

Член 70

(1) Избори за Народно събрание се произвеждат най-късно два месеца след прекратяване на неговите пълномощия.

(2) Новоизбраното Народно събрание се свиква на сесия най-късно един месец след деня на изборите.

Член 71

(1) Народното събрание се свиква на сесии от Държавния съвет най-малко три пъти през годината.

(2) Държавният съвет свиква Народното събрание на сесия и когато повече от една пета от народните представители поискат това.

Член 72

Първата сесия на новоизбраното Народно събрание се открива от най-възрастния народен представител. Под негово председателство народните представители избират председател и заместник-председатели на Народното събрание.

Член 73

(1) Председателят на Народното събрание:

а/ ръководи заседанията на Народното събрание;

б/ предлага проект за дневен ред на сесиите на Народното събрание;

в/ удостоверява с подписа си текста на приетите от Народното събрание актове;

г/ организира международните връзки на Народното събрание.

(2) Председателят на Народното събрание може да възложи извършването на тези дейности на заместник-председател.

Член 74

(1) Народното събрание само проверява законността на изборите на народните представители. За тази цел на първата сесия то избира из своята среда Комисия по проверка на изборите, която най-късно на втората сесия след изборите дава заключение пред Народното събрание за тяхната законност. Това комисията извършва и при частични избори за народни представители.

(2) Когато Народното събрание установи, че изборът е извършен при нарушение на закона, то го касира.

(3) Народните представители полагат клетва пред Народното събрание.

Член 75

Народното събрание само установява своята вътрешна организация и реда на работата си с правилник.

Член 76

(1) Народното събрание избира из своя състав постоянни и временни комисии, които са негови органи. То ръководи и контролира тяхната дейност.

(2) За своята дейност комисиите отговарят и се отчитат пред Народното събрание.

(3) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание, упражняват от негово име контрол върху министерствата и другите ведомства и местните държавни органи и съдействуват за изпълнение на приетите от Народното събрание закони и други актове.

(4) Временни комисии се избират по въпроси, които нямат постоянен характер, както и за проучвания и анкети.

(5) Всички държавни органи, длъжностни лица, обществени организации и граждани са задължени да предоставят на комисиите необходимите сведения и документи във връзка с тяхната работа.

Член 77

Народното събрание е единствен законодателен орган на Народна република България и върховен организатор на плановото ръководство на общественото развитие.

Член 78

Народното събрание:

1. Осъществява върховното ръководство на вътрешната и външната политика на държавата.

2. Приема и изменя Конституцията.

3. Определя кои въпроси и по какъв ред да се решат с референдум.

4. Приема, изменя и отменя законите.

5. Взема мерки за изпълнението на законите и на другите си актове.

6. Приема единните планове за обществено-икономическото развитие на страната и отчетите за изпълнението им.

7. Приема бюджета на държавата и отчета на правителството за изпълнението на бюджета за предшествуващата година.

8. Установява данъците и определя техния размер.

Може да възложи на Министерския съвет да определя размера на данъците, които се дължат от държавните организации.

9. Дава амнистия.

10. Решава въпросите за обявяване на война и сключване на мир.

11. Назначава и освобождава от длъжност главнокомандуващия на Въоръжените сили.

12. Решава въпросите за изменение на границите на Народната републиката.

13. Ратифицира и денонсира международни договори.

14. Създава, закрива, слива и преименува министерства и други ведомства с ранг на министерства.

Може да образува и държавно-обществени органи с ранг на министерства.

15. Определя задачите и организацията на Държавния съвет, Министерския съвет, народните съвети, съдилищата и прокуратурата.

Може да образува в системата на Министерския съвет негови органи за ръководство и координация в управлението на държавата и да определя решенията на кои от тях имат силата на правителствени актове.

16. Избира и освобождава от длъжност Държавния съвет, Министерския съвет, Върховния съд и главния прокурор на Народна републиката.

17. Упражнява върховен контрол за спазване на конституцията и законите.

18. Упражнява върховен контрол върху дейността на държавните органи.

19. При съгласие на обществените организации може да им предоставя извършването на определени държавни дейности.

Член 79

(1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения.

(2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни органи, обществени организации и лица.

Член 80

(1) Правото на законодателна инициатива принадлежи на Държавния съвет, Министерския съвет, постоянните комисии на Народното събрание, народните представители, Върховния съд и главния прокурор.

(2) Право на законодателна инициатива имат и обществените организации в лицето на Националния съвет на Отечествения фронт, Централния съвет на професионалните съюзи, Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз и Управителния съвет на Централния кооперативен съюз по въпроси, отнасящи до тяхната дейност.

Член 81

Народното събрание може да заседава, ако присъствуват повече от половината от всички народни представители. То взема решение с обикновено мнозинство от присъствуващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.

Член 82

Заседанията на Народното събрание са публични, освен когато то реши, че важни държавни интереси налагат някои от тях да бъдат при закрити врати.

Член 83

(1) Законопроектите се приемат на две гласувания, които се извършват, на различни заседания. След като бъде приет на първо гласуване, законопроектът се изпраща в съответните комисии за допълнително обсъждане, преди да бъде поставен на второ гласуване.

(2) По решение на Народното събрание двете гласувания на законопроекта могат да станат по изключение на едно заседание и без допълнително обсъждане в комисиите.

Член 84

(1) Приетите от Народното събрание закони, решения, декларации и обръщения се обнародват от Държавния съвет в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след приемането им.

(2) Законът влиза в сила 3 дни след обнародването му, освен ако в самия закон е определен друг срок.

(3) Останалите актове на Народното събрание влизат в сила с приемането им от Народното събрание.

Член 85

(1) Народното събрание осигурява законите да не противоречат на Конституцията.

(2) Само то решава дали законът противоречи на Конституцията и дали са спазени изискваните от Конституцията условия за неговото издаване.

Член 86

Народните представители в дейността си се ръководят от общонародните интереси и от интересите на своите избиратели.

Член 87

(1) Народните представители имат право да отправят питания до Министерския съвет или до отделни негови членове, които са длъжни да отговарят.

(2) На питанията, отправени на сесия, се отговаря на същата или по решение на Народното събрание на следващата сесия.

(3) На питанията, направени между сесиите, се отговаря на следващата сесия.

(4) Ако Народното събрание прецени, по питането могат да станат разисквания и да се приеме решение.

Член 88

Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване освен за тежки престъпления, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на Държавния съвет. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, в който случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - Държавният съвет.

Член 89

Народните представители не отговарят наказателно и дисциплинарно за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.

Глава V ДЪРЖАВЕН СЪВЕТ

Член 90

(1) Държавният съвет на Народна република България е висш постоянно действуващ орган на държавната власт, който съединява вземането на решения с тяхното изпълниние.

(2) Държавният съвет като висш орган на Народното събрание осигурява съединяването на законодателната с изпълнителната дейност.

(3) Той отговаря и се отчита пред Народното събрание за цялата си дейност.

Член 91

В рамките на Конституцията Държавният съвет организира и контролира изпълнението на основните задачи, произтичащи от законите и решенията на Народното събрание, упражнява общо ръководство и контрол върху работата на Министерския съвет и на останалите държавни органи, взема решения и осъществява изпълнителна и разпоредителна дейност по основни въпроси на държавното управление.

Член 92

(1) Държавният съвет се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове.

(2) Народното събрание избира Държавен съвет из средата на народните представители на първата си сесия с мнозинство повече от половината от всички народни представители.

(3) Пълномощията на Държавния съвет продължават докато новоизбраното Народно събрание избере Държавен съвет.

(4) Членовете на Държавния съвет полагат клетва пред Народното събрание.

Член 93

Държавния съвет:

1. Насрочва избори за Народно събрание и народни съвети.

2. Определя датата за произвеждане на референдум, когато има решение на Народното събрание по кой въпрос и по какъв ред да се произведе референдумът.

3. Свиква Народното събрание на сесии.

Свиква Народното събрание, чийто мандат е изтекъл за да реши въпроса за продължаване срока на пълномощията си.

4. Упражнява правото на законодателна инициатива.

5. Определя по кои законопроекти внесени в Народното събрание, да се проведе народното обсъждане.

6. Обнародва приетите от Народното събрание актове в "Държавен вестник".

7. Издава укази и други юридически актове по основните въпроси, произтичащи от законите и решенията на Народното събрание.

8. Дава задължителни за всички тълкувания на законите и нормативните укази.

9. Осъществява общо ръководство на отбраната и сигурността на страната.

10. Назначава и освобождава от длъжност членовете на Държавния комитет на отбраната.

11. Назначава и освобождава от длъжност висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания.

12. Представлява Народна република България в международните й отношения.

13. Назначава, отзовава и освобождава от длъжност по предложение на Министерския съвет дипломатическите и консулските представители на Народна република България в другите страни.

14. Ратифицира и денонсира международни договори.

15. Установява дипломатическите и консулските рангове.

16. Създава и закрива ведомства без ранг на министерства и назначава и освобождава от длъжност техните ръководители.

17. Упражнява контрол върху дейността на Министерския съвет и на ръководителите на министирствата и на другите ведомства.

18. Упражнява контрол за точното изпълнение на законите и другите актове на Народното събрание, както и на издадените от самия него актове.

19. Отменя противозаконните или неправилните актове на Министерския съвет и ръководителите на министерствата и на другите ведомства.

20. Отменя противозаконните или неправилните актове на Народните съвети и на техните изпълнителни и разпоредителни органи.

21. Упражнява правото на помилване.

22. Опрощава несъбираеми дългове към държавата.

23. Учредява ордени и медали и награждава с тях.

24. Учредява почетни звания и удостоява с тях.

25. Създава и закрива администартивно-териториални единици. Изменява границите на общините, районите в гадовете и на окръзите, определя техните администативни центрове.

26. Дава, възстановява и отнема българско гражданство.

27. Предоставя право на убежище.

Член 94

Държавният съвет освен правомощията по чл. 93 през периода между сесиите на Народното събрание:

1. Осъществява общото ръководство на вътрешната и външната политика на държавата.

2. В неотложни случаи с указ изменя или допълва отделни разпоредби на законите.

Издава укази по въпроси от принципен характер, които засягат изпълнителната и разпоредителната дейност в държавата.

Държавният съвет внася издадените укази по тази точка за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.

3. Изслушва отчети за работата на Министерския съвет или на отделни негови членове и взема съответни решения.

4. По предложение на председателя на Министерския съвет освобождава от длъжност и назначава отделни членове на Министерския съвет. Това решение Държавният съвет е длъжен да внесе за утвърждаване на следващата сесия на Народното събрание.

5. Назначава и освобождава от длъжност главнокомандуващия на Въоръжените сили. Това решение се внася за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.

6. Осъществява общо ръководство и координира работата на народните съвети и на изпълнително-разпоредителните органи на държавата.

7. Упражнява общ контрол върху дейността на прокуратурата.

8. Обявява обща и частична мобилизация и военно или друго извънредно положение.

9. Взема мерки за колективна защита съвместно с други страни.

10. Обявява положение на война в случай на въоръжено нападение срещу Народна република България или в случай на нужда от неотложно изпълнение на международни задължения за взаимна отбрана. Държавният съвет свиква Народното събрание на сесия, за да се произнесе по тези негови решения.

Член 95

В условия на война, ако несъществува възможност да бъде свикано Народното събрание, освен предоставените му правомощия Държавният съвет:

1. Издава укази, с които могат да се отменят или изменят закони или да се урежда законодателно неуредена материя. Държавният съвет внася тези укази за утвърждаване от Народното събрание на следващата му сесия.

2. Приема единните планове за обществено-икономическо развитие и бюджета, както и за отчетите за тяхното изпълнение.

3. Избира и освобождава от длъжност Министерския съвет, Върховния съд и главния прокурор.

Член 96

(1) Председателят на Държавния съвет:

1. Организира и ръководи работата на Държавния съвет.

2. Приема акредитивните и отзователните писма на чуждите дипломатически представители в страната.

(2) Държавният съвет по реда и в случаите, определени от закона, може да възлага на председателя на Държавния съвет осъществяването на някои от своите правомощия.

Член 97

(1) Държавният съвет издава укази и приема решения, обращения и декларации.

(2) Нормативните укази на Държавният съвет влизат в сила три дни след обнародването им в "Държавен вестник", освен когато в указа е определен друг срок.

(3) Останалите актове на Държавния съвет влизат в сила от деня на приемането им, освен когато в тях е определен друг срок.

Глава VI МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ (ПРАВИТЕЛСТВО)

Член 98

Министерският съвет (правителството) е висш изпълнителен и разпоредителен орган на държавната власт.

Член 99

(1) Министерският съвет се състои от председател на Министерския съвет, заместник-председатели на министерския съвет, министри и ръководители на ведомства с ранг на министерства.

(2) Членовете на Министерския съвет възглавяват съответно министерство или ведомство. По решение на Народното събрание отделни членове на Министерския съвет могат да не ръководят непосредствено министерство или ведомство.

Член 100

Народното събрание определя броя, вида, наименованията на министерствата и на другите ведомства с ранг на министерства.

Член 101

(1) Народното събрание избира председателя на Министерския съвет и по негово предложение заместник-председателите и останалите членове на Министерския съвет.

(2)Членове на Министерския съвет могат да бъдат и лица, които не са народни представители.

(3) Членовете на Министерския съвет полагат клетва пред Народното събрание.

Член 102

(1) Министерският съвет осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Народното събрание, а когато то не е в сесия, под ръководството и контрола на Държавния съвет.

(2) Министерският съвет отговаря за цялата си дейност пред Народното събрание и е длъжен ежегодно да се отчита пред него.

(3) Когато Народното събрание не е в сесия, Министерският съвет отговаря и се отчита пред Държавния съвет.

Член 103

Министерски съвет:

1. Организира провеждането на вътрешната и външната политика на държавата.

2. Упражнява правото на законодателна инициатива.

3. Изготвя проектите за единните планове за обществено-икономическо развитие на страната и ги внася в Народното събрание.

4. Изготвя проект за годишния държавен бюджет и го внася в Народното събрание.

5. Организира, ръководи и контролира изпълнението на единните планове за обществено-икономическото развитие на страната и на държавния бюджет.

6. Осигурява условия за осъществяване правата и свободите на гражданите.

7. Осигурява общественния ред и сигурността на страната.

8. Осъществява общото ръководство на Въоръжените сили.

9. Сключва международни договори.

10. Утвърждава и денонсира международни договори, които не подлежат на ратификация.

11. Ръководи, координира и контролира непосредствено дейността на министерствата и на другите ведомства.

12. Осъществява ръководство и контрол върху дейността на изпълнителните комитети на народните съвети.

13. Организира изпълнението на актовете на Народното събрание, Държавния съвет, както и на издадените от него актове.

14. Отменя противозаконните или неправилните актове и действия на министрите и ръководителите на други ведомства.

15. Отменя противозаконните или неправилните актове и действия на изпълнителните комитети на народните съвети.

16. Спира изпълнението на противозаконните или неправилните актове и действия на народните съвети и отнася до Държавния съвет за тяхното отменяване.

Член 104

(1) Министерския съвет приема постановления, разпореждания и решения.

(2) Нормативните актове на Министерския съвет се обнародват в "Държавен вестник" и влизат в сила три дни след деня на обнародванети им, освен когато в тях е определен друг срок. Останалите актове на Министерския съвет влизат в сила от деня на приемането им, освен когато в тях е определен друг срок.

Член 105

Министерският съвет може да взема под непосредствено ръководство клонове на управлението, като за целта образува комисии, съвети, главни дирекции и управления, които нямат ранг на министерства.

Член 106

Членовете на Министерския съвет ръководят съответните министерства или други ведомства въз основа на актове на Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет.

Член 107

(1) Министрите и ръководителите на ведомства с ранг на министерства имат право, в границите на своята компетентност, да дават нареждания и да отменят противозаконните или неправилните актове и действия на съответните специализирани органи на народните съвети.

(2) При същите условия те имат право да спират актовете и действията на изпълнителните комитети на народните съвети. Ако изпълнителният комитет не отмени спрения акт, спорът се решава от Министерския съвет.

Член 108

(1) Министрите и ръководителите на други ведомства издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.

(2) Правилниците, наредбите и инструкциите влизат в сила три дни след деня на обнародването им в "Държавен вестник", освен когато в тях е определен друг срок, а заповедите - от деня на издаването им, освен когато в тях е определен друг срок.

Глава VII НАРОДНИ СЪВЕТИ

Член 109

(1) Територията на Народна република България се дели на общини и окръзи. София се дели на административно-териториални райони.

(2) Други административно-териториални единици могат да бъдат създадени със закон.

Член 110

Органи на държавната власт и на народното самоуправление в общините, районите и окръзите са общинските, районните и окръжните народни съвети.

Член 111

(1) Народните съвети се състоят от съветници, които в дейността си се ръководят от общонародните интереси, интересите на населението от окръзите и общините, както и от интересите на населението в избирателните им райони.

(2) Нормите на представителство за избиране на съветниците се определя със закон.

Член 112

Народните съвети осъществяват държавната политика на своята територия. Те развиват дейност за изпълнение на общодържавните задачи и решават въпросите от местно значение.

Член 113

Народните съвети съединяват работата по вземане на решения и тяхното изпълнение.

Член 114

(1) Народните съвети в пределите на своята компетентност ръководят развитието на икономиката, на здравно-социалната, комунално-битовата и културнопросветната дейност на своята територия.

(2) Те осъществяват дейността си чрез правилното съчетаване на общодържавните и местните интереси, на отрасловото и територалното планиране за комплексното развитие на съответната административно-териториална единица.

(3) Народните съвети изработват и приемат свой план за обществено-икономическо развитие и бюджет в съответствие с единния държавен план за обществено-икономическо развитие и държавния бюджет и организират и контролират тяхното изпълнение.

(4) В пределите на своята компетентност те ръководят, координират и контролират дейността на стопанските организации, както и на учрежденията, намиращи се на тяхната територия.

(5) В пределите на своята компетентност народните съвети се грижат за спазване на обществения ред и на законността и защита правата на гражданите, за опазване на социалистическата собственост и укрепване отбранителната способност на страната.

Член 115

Народните съвети приемат решения, наредби, правилници и инструкции.

Член 116

Окръжните народни съвети се свикват на сесии не по-малко от четири пъти годишно, а общинските и районните в градовете - не по-малко от шест пъти.

Член 117

При решаване на по-важни въпроси от своята компетентност, засягащи интересите на населението от съответната административно-териториална единица и отделното населено място, народните съвети могат да вземат решение за допитване до народа, включително и за референдум.

Член 118

(1) Народните съвети избират и освобождават изпълнителни комитети, създават постоянни и временни комисии и специализирани органи.

(2) Изпълнителният комитет е изпълнително-разпоредителен орган на народния съвет и се избира из състава на съветниците.

(3) Съветът на комисиите се избира и освобождава от народния съвет.

Член 119

Изпълнително-разпоредителни органи в окръзите и общините извън системата на народните съвети могат да се създават само със закон.

Член 120

В своята дейност народните съвети се опират на инициативата и широкото участие населението, работят в тясно взаимодействие с политическите, професионалните и другите обществени организации.

Член 121

Най-малко един път в годината по начин и ред, определен в закона, народните съвети дават отчет за дейността си пред избирателите.

Член 122

Народните съвети ръководят и контролират дейността на своите органи и отменят техните противозаконни и неправилни актове и действия.

Член 123

По-горестоящите народни съвети ръководят и контролират дейността на по-долустоящите народни съвети.

Член 124

(1) По-горестоящите народни съвети могат да отменят противозаконните или неправилните актове и действия на по-долустоящите народни съвети.

(2) Изпълнителните комитети на по-горестоящите народни съвети могат да спират изпълнението на противозаконните или неправилните актове и действия на по-долустоящите народни съвети, както и да отменят противозаконните или неправилните актове и действия на изпълнителните комитети на същите народни съвети.

(3) Органът, който е спрял противозаконен или неправилен акт или действие на народния съвет, го отнася за отменяване в съответния по-горестоящ орган на държавната власт.

(4) Спорове, възникнали между министри и ръководители на други ведомства и изпълнителни комитети на окръжни народни съвети, се решават от Министерския съвет.

Глава VIII СЪД И ПРОКУРАТУРА

Член 125

(1) Съдилищата осъществяват правосъдието в Народна република България. Те защитават установения от Конституцията обществен и държавен строй, социалистическата собственост, живота, свободата, честта, правата и законните интереси на гражданите, както правата и законните интереси на социалистическите организации.

(2) Съдилищата укрепват социалистическата законност и съдействуват за прекратяване на престъпления и други правонарушения, възпитават гражданите в дух на преданност към родината и делото на социализма, на съзнателно изпълнение на законите и на трудова дисциплина.

(3) В пределите на закона съдилищата осъществяват съдебен надзор върху актовете на административните органи и особените юрисдикции.

Член 126

(1) В Народна република България има Върховен съд, окръжни съдилища, районни съдилища и военни съдилища.

(2) За определени видове дела могат да се създават със закон и други правораздавателни органи.

(3) Извънредни съдилища не се допускат.

Член 127

(1) В правосъдието участвуват съдебни заседатели, освен когато в закона е предвидено друго.

(2) При разглеждане на делата съдебните заседатели имат еднакви права със съдиите.

Член 128

Съдиите и съдебните заседатели са изборни. Те могат да бъдат отзовани и преди срока, за който са избрани.

Член 129

(1) При осъществяване на своите функции съдиите и съдебните заседатели са независими и се подчиняват само на закона.

(2) Решенията и присъдите се издават в името на народа.

Член 130

Съдилищата прилагат закона точно и еднакво спрямо всички граждани и юридически лица.

Член 131

Устройството на съдилищата, подведомствеността и подсъдността, редът за определяне районите на съдилищата, производството за разглеждане на делата, условията, редът и срокът за избиране, отчитане и отзоваване на съдиите и съдебните заседатели се уреждат със закон.

Член 132

(1) Върховният съд е най-висш съдебен орган и се избира за срок от пет години. Той осъществява върховен съдебен надзор върху дейността на всички съдилища и осигурява точното и еднакво приложение на законите от тях.

(2) Върховният съд осъществява съдебен надзор и върху дейността на особените юрисдикции, ако в закона не предвидено друго.

(3) Върховният съд отговаря и отчита своята дейност пред Народното събрание, а между сесиите - пред Държавния съвет.

Член 133

(1) Надзорът за точното и еднаквото изпълнение на законите от министерствата и другите ведомства, местните държавни органи, стопанските и обществените организации, длъжностните лица и гражданите се осъществява от главния прокурор.

(2) Прокуратурата защитава правата и законните интереси на гражданите. Тя организира и води борба против престъпленията и други правонарушения, както взема мерки за тяхното предотвратяване и привлича извършителите на престъпления към отговорност.

(3) Прокуратурата е длъжна да бди особено за предаване на съд и наказване извършителите на престъпления, които увреждат независимостта и суверинитета на Народна република България, както и нейните политически и стопански интереси.

(4) Прокуратурата взема мерки за отменяване на протвозаконните актове и за възстановяване на нарушените права.

Член 134

(1) Главният прокурор се избира за срок от пет години. Той може да бъде отзован и преди изтичането на този срок.

(2) Останалите прокурори се назначават и уволняват от главния прокурор и са подчинени на него.

(3) Главният прокурор е отговорен пред Народното събрание и отчита дейността на прокуратурата пред него, а между сесиите - пред Държавния съвет.

Член 135

(1) При изпълнение на длъжността си прокурорите са независими и действуват само въз основа на закона.

(2) Организацията на прокуратурата и редът за осъществяване на нейната дейност се уреждат със закон.

Член 136

(1) Престъпленията и наказанията за тях се установяват само със закон.

(2) Законът, който установява наказуемостта на деянието или повишава наказателната отговорност, няма обратна сила.

(3) Наказанията са лични и съответни на престъпленията.

(4) Наказания за престъпления могат да се налагат само от установените съдилища.

Член 137

(1) В производството на делата се осигурява разкриването на обективната истина.

(2) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът предвижда друго.

Член 138

(1) При осъществяване на правосъдието гражданите имат право на защита.

(2) Обвиняемият има право на защита.

Глава IX ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, СТОЛИЦА

Член 139

Гербът на Народна република България е кръгъл, в средата на небесносин фон е изобразен изправен лъв на зъбчато колело. Фонът е обграден от двете страни с житни класове, обвити по средата с национална трицветна лента; над лъва е изобразена червена петолъчна звезда, а отдолу, където се преплитат класовете, на червена лента са написани със златен цвят годините на основаването на българската държава и на победата на социалистическата революция в България.

Член 140

На държавния печат е изобразен държавният герб. Около него има надпис "Народна република България", а в долната част - "Държавен печат".

Член 141

Знамето на Народна република България е трицветно - бяло, зелено и червено, поставени водоравно. На левия горен ъгъл на бялото поле е изобразен държавният герб.

Член 142

Столица на Народна република България е град София.

Глава Х СЪЗДАВАНЕ И ИЗМЕНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА

Член 143

(1) Приемането на нова Конституция и изменението на действуващата Конституция става по предложение на Държавния съвет, правителството или най-малко на една четвърт от народните представители.

(2) Проектът за нова Конституция и законопроектът за изменяване на действуващата Конституция се поставят на дневен ред не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след тяхното постъпване в Народното събрание.

(3) Те са приети, ако за тях са гласували две трети от всички народни представители.

(4) Новата Конституция и законът за изменяване на действуващата Конституция влизат в сила от деня на обнародването им в "Държавен вестник".

Преходна разпоредба

Президиумът на Пето Народно събрание осъществява правомощията на Държавния съвет по избирането на Държавен съвет от следващото Народно събрание.

Настоящата Конституция на Народна република България е приета чрез всенародно гласуване - референдум - на 16 май 1971 г. и е провъзгласена от Пето Народно събрание на шестнадесетата му сесия в тържествено заседание, състояло се на 18 май 1971 г.

Външни препратки

• Конституционен съд на Република България

Този текст представлява нормативен или индивидуален акт на държавните органи за управление на Република България и като такъв е обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.