Конституция на Българското княжество

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обществено достояние Този нормативен акт е отменен.
КОНСТИТУЦИЯ
НА
Българското Княжество
 
Тьрново 1879 г. 16 Априлъ.

Глава I.
За территорията на Княжеството.
[редактиране]

1. Намаляванье или уголѣмявание территорията на Българското Княжество не може да стане безъ съгласието на Великото народно Събрание.

2. Исправянье границитѣ, ако не става въ мѣста населени, може да бѫде разрѣшено и отъ Обикновенното Народно Събрание [Гледай чл. 85-й, т. 1].

3. Территорията административно се дѣли на окрѫжия, околии и общини.

Особенъ законъ ще се изработи за наредбата на това административно дѣленье върху начала за самоуправление на общинитѣ.

Глава II.
Каква е Княжеската власть и какви сѫ нейнитѣ прѣдѣли.
[редактиране]

4. Българското Княжество е монархия наслѣдственна и конституционна, съ народно прѣдставителство.

5. Князьтъ е върховенъ прѣдставитель и глава на Държавата.

6. На Българский Князь се дава титлата - Свѣтлость, а наслѣдникътъ на прѣстола с титулува титлата Сиятелство.

7. Безъ съгласието на Великото Народно Събрание Българский Князь неможе да бѫде сѫщеврѣменно правитель на друга нѣкоя Държава.

8. Лицето на Княза е свещенно и неприкосновенно.

9. Законодателната власть принадлѣжи на Князя и на Народното прѣдставителство.

10. Князьтъ утвърждава и обнародва приетитѣ отъ Народното Събрание закони.

11. Князьтъ е върховенъ началникъ на всички военни сили въ Княжеството, както въ мирно, така и въ военно врѣме. Онъ раздава военнитѣ чинове, по закона. Който постѫпва въ военна служба, дава клетва, че ще да е вѣренъ Князю.

12. Испълнителната власть принадлѣжи Князю; вситѣ органи на тая власть дѣйствуватъ отъ негово име и подъ неговъ върховенъ надзоръ.

13. Сѫдебната власть въ всичката нейна ширина принадлѣжи на сѫдебнитѣ мѣста и лица, които дѣйствуватъ отъ името на Князя. Отношенията на Князя къмъ тие мѣста и лица се опрѣдѣляватъ чрѣзъ особни наредби.

14. Князьтъ има право да смекчава или да отмѣнява наказанията спроти начина, който е опрѣдѣленъ въ правилата на криминалното сѫдопроизводство.

15. Князьтъ има право за помилованье въ криминалнитѣ дѣла. А правото за амнистия принадлѣжи на Князя заедно съ Народното Собрание.

16. Изложенитѣ въ членове 14 и 15 права на Князя не се простиратъ и на прѣсѫдитѣ, по които сѫ осѫдени министри за нѣкакво нарушение Конституцията.

17. Князьтъ е прѣдставитель на Княжеството въ всичкитѣ му сношения съ иностраннитѣ държави. Отъ негово име и съ пълномощие отъ Народното Събрание се свързватъ съ правителствата на съсѣднитѣ държави особни сговори за работи по управлението на Княжеството, за които се изисква участието и съдѣйствието на тия правителства.

18. Наредбитѣ и распорежданията, които излазятъ отъ Князя, иматъ сила въ такъвъ случай, когато тѣ сѫ подписани отъ надлѣжнитѣ министри, които приематъ на себе всичката за нихъ отговорность.

Глава III.
За мѣстопрѣбиванието на Князя.
[редактиране]

19. Князьтъ е дълженъ да се намира постоянно въ Княжеството. Ако на врѣме излазя изъ него, той си назначава Намѣстникъ, който, доклѣ отсѫтствува Князьтъ, ще има правдини и длъжности, опрѣдѣлени съ особенъ законъ. За излазянието си изъ Княжеството и за назначаванието Намѣстника си Князьтъ обявлява народу чрѣзъ прокламация.

20. Наслѣдникътъ на прѣстола такожде трѣбва да живѣе въ Княжеството и може да излазя изъ него само съ съгласието на Князя.

Глава IV.
За гербътъ на Княжеството, за печата и за Народното Знаме.
[редактиране]

21. Българский държавенъ гербъ е златенъ коронованъ левъ на тъмночървенъ щитъ. Надъ щита Княжеска корона.

22. На държавний печатъ се изображава гербътъ на Княжеството.

23. Българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално.

Глава V
За начина, по който ще става прѣстолонаслѣдието.
[редактиране]

24. Княжеското достойнство е наслѣдственно въ мѫжката нисходяща права линия на първый избранъ Князь. За реда на прѣстолонаслѣдието ще се изработи особенъ законъ.

Глава VI
За пълнолѣтието на Князя, Регентството и за настойничеството.
[редактиране]

25. Царствующий Князь и Наслѣдникътъ на прѣстола се считатъ пълновръстни на 18-та си година.

26. Ако Князьтъ встѫпи на прѣстолъ прѣди да е достигналъ тоя възрастъ, то до пълнолѣтието му се отрежда Регенство и настойничество.

27. Регентството състои отъ троица Регенти, които се избиратъ отъ Великото Народно Събрание.

28. Царствующий Князь може още при-живѣ да назначи тримата регенти, ако Наслѣдникътъ на прѣстола е непълновръстенъ, нъ за това се иска съгласието и утвърждението на Великото Народно Събрание.

29. Членоветѣ на Регентството могѫтъ да бѫдѫтъ министри, прѣдсѣдательтъ и членоветѣ на Върховното сѫдилище, или пакъ лица, които сѫ занемале безукорно тия длъжности.

30. Членоветѣ на Регентството, при встѫпванието си въ тая длъжность, даватъ въ Великото Народно Събрание клетва, че ще бѫдѫтъ вѣрни на Князя и на Конституцията. Слѣдъ това чрѣзъ прокламация къмъ народа, тѣ обявяватъ, че наченватъ да управляватъ Княжеството въ прѣдѣлитѣ на Княжеската власть и отъ името на Князя.

31. Князьтъ, откакъ достигне пълнолѣтие и даде клетва, встѫпя въ управлението на Княжеството, и за това извѣстява на народа чрѣзъ прокламация.

32. Въспитанието на непълновърстный Князь и управлението на имота му се порѫчва на овдовѣлата Княгиня и на настойници, назначени отъ Съвѣта на министритѣ по съгласие съ Княгинята.

33. Членоветѣ на Регенството не могѫтъ да бѫдѫтъ настойници на непълновърстный Князь.

Глава VII.
За встѫпванието на прѣстолъ и за клетвата.
[редактиране]

34. Слѣдъ смърт’та на Князя, Наслѣдникътъ му встѫпва на престолъ и незабавно се распорежда за да се свика Великото Народно Събрание, прѣдъ което той дава слѣдующата клетва:

„Кълнѫ се во име Всемогущаго Бога, че свято и нерушимо ще пазѭ Конституцията и законитѣ на Княжеството, и че въ всичките си распореждания ще имамъ прѣдъ очи само ползата и доброто на Княжеството. Богъ да ми е на помощь!”

Глава VIII
За обдържание на Князя и на княжеский домъ.
[редактиране]

35. Народното Събрание опрѣдѣлява за обдържание на Князя и на неговий дворъ шесть стотинъ хиляди франки на година.

Това количество не може да бѫде нито уголѣмено безъ съгласието на Народното Събрание, нито намалено безъ съизволението на Князя.

36. Народното Събрание опрѣдѣлява обдържанието на Наслѣдника на престола, откакъ той достигне пълнолѣтието си.

Глава IХ
За вѣрата.
[редактиране]

37. Господствующа въ Българското Княжество вѣра е Православно-Християнската отъ Источно Исповѣдание.

38. Българский Князь и потомството му не могѫтъ да исповѣдватъ никаква друга вѣра, освѣнъ Православната. Само първий избранъ Български Князь, ако принадлѣжи къмъ друга вѣра, може да си остане въ нея.

39. Българското Княжество отъ църковна страна, като съставлява една нераздѣлна часть отъ Българската църковна область, подчинява се на Св. Синодъ – Върховната духовна власть на Българската църква, гдѣто и да се намира тая власть. Чрѣзъ послѣднята Княжеството съхранява единението си съ Вселенската Въсточна Църква въ всичко, що се отнася до догмитѣ на вѣрата.

40. Християнетѣ отъ неправославно исповѣдание и друговѣрцитѣ, било природни подданници на Българското Княжество, било приети въ подданство, а така сѫщо и чужденци, които постоянно или само врѣменно живѣѭтъ въ България, ползуватъ се съ свобода на вѣроисповѣданието си, стига испълнението на тѣхнитѣ обреди да не нарушава сѫществующитѣ закони.

41. Поради религиозни убѣждения никой не може да отбѣгнува отъ испълнението на дѣйсвующитѣ и задлъжителни за всѣкого закони.

42. Църковнитѣ работи на християне отъ неправославно исповѣдание и на друговѣрци, управляватъ се отъ тѣхни духовни власти, но подъ върховний надзоръ на надлѣжний министръ, споредъ законитѣ, които ще се издадѫтъ за тоя прѣдмѣтъ.

Глава Х.
За законитѣ.
[редактиране]

43. Българското Княжество се управлява точно споредъ законитѣ, които се издаватъ и обнародватъ по начина, който е показанъ въ Конституцията.

44. Ни единъ законъ не може да се издаде, допълни, измѣни, и отмѣни, додѣто той пò-напредъ не се обсѫди и приеме отъ Народното Събрание, което има така също и да тълкува неговий истинни смисълъ.

45. Приетий отъ Народното Събрание законъ се прѣдставя на Князя за утвърждение.

46. Слѣдъ като се утвърди отъ Князя, законътъ въ пълний си текстъ трѣба да се обнародва. При обнародванието на закона трѣбва да се каже, че той е приетъ отъ Народното Събрание. Никой законъ нѣма сила и дѣйствие, доклѣ той не се обнародва.

47. Ако бы държавата да се заплашва отъ нѣкоя външна или вѫтрѣшна опасность, а Народното Събрание не би могло да се свика, то само въ такъвъ случай Князьтъ, по прѣдставление на Министерский Съвѣтъ и подъ обща отговорность на Министритѣ, може да издава наредби и да прави распореждания, които иматъ задлъжителна сила като законъ. Такива извънредни наредби и распореждания се прѣдставятъ за одобрение на първото, свикано слѣдъ това, Народно Събрание.

48. Показанитѣ въ пò-горний (47) членъ распореждания въ никой случай не могѫтъ да се относятъ до нареждание данъци и държавни берии, които всѣкога ставатъ съ съгласието на Народното Събрание.

49. Само Народното Събрание има право да рѣшава, упазени ли сѫ всичкитѣ показани въ тая Конституция условия, при издаванието на нѣкой законъ.

50. Распореждания, за да се введе единъ въ дѣйствие и да се вземѫтъ потрѣбнитѣ за това мѣрки, зависѭтъ отъ исполнителната власть.

Глава ХI.
За държавнитѣ имоти.
[редактиране]

51. Държавнитѣ имоти принадлѣжатъ на Българското Княжество и съ тѣхъ не могѫтъ да се ползуватъ нито Князьтъ, нито неговитѣ роднини.

52. Начинътъ, по който ще се отстѫпватъ и залагатъ самитѣ имоти, а така сѫщо и распорежданието съ приходитѣ имъ, ще се опрѣдѣлѫтъ съ законъ.

53. Държавнитѣ имоти се управляватъ отъ надлѣжний Министръ.

Глава ХII.
За гражданитѣ на българското Княжество.
[редактиране]

Дѣлъ I.
Общи правила.
[редактиране]

54. Всички родени въ България, които не сѫ приели друго подданство, сѫщо и ония, които родени другадѣ отъ родителье български подданници, броѭтъ се подданници на Българското Княжество.

55. Чужденци могѫтъ да приематъ българско подданство, като утвърди това Народно Събрание.

56. Всѣкой подданникъ на Княжеството може да се отрече отъ подданството, слѣдъ като си изслужи пò-напрѣдъ военната служба и като испълни другитѣ си длъжности спрямо Държавата, по особенъ законъ, който ще се изработи.

57. Всичкитѣ български подданници сѫ равни прѣдъ закона. Раздѣление на сословия въ България не се допуща.

58. Титли за благородство и други отличия, също и ордени не могѫтъ да сѫществуватъ въ Българското Княжество.

59. На Князя се прѣдоставя да отреди единъ знакъ за дѣйствително отличие въ врѣме на война и само за военни лица.

60. Съ политически правдини се ползуватъ само гражданетѣ на Българското Княжество, а съ граждански правдини, спроти законитѣ, се ползуватъ всички живущи въ Княжество.

61. Никой въ Българското Княжество не може ни да купува нито да продава чловѣчески сѫщества.

Всѣкой робъ отъ какъвто полъ, вѣра и народность да бѫде, свободенъ става, щомъ стѫпи на Българска территория.

62. Законитѣ за благоустройството и полицейскитѣ закони еднакво сѫ задлъжителни за всички лица, които живѣѭтъ въ Княжеството.

63. Всички недвижими имоти, които се намѣрватъ въ Княжеството, макаръ би че принадлѣжали и на чужденци, се намиратъ подъ дѣйствието на българскитѣ закони.

64. Въ всичкитѣ други случае положението на чуждитѣ подданници се опрѣдѣлява отъ особни за това наредби.

Дѣлъ II.
За държавната и общественна служба.
[редактиране]

65. Само български подданници могѫтъ да заемѫтъ длъжности по държавна, общественна и военна служба.

66. И чужди подданници могѫтъ да се приематъ на служба, но за това всѣкий пѫть се изисква разрѣшението на Народното Събрание.

Дѣлъ III.
За правото на собственност’та.
[редактиране]

67. Правата на собственност’та сѫ неприкосновенни.

68. Принудително отстѫпванье имотъ може да стане само заради държавна, и общественна полза, и то съ справедлива и прѣдварителна заплата. Начинътъ, по който може да става такъво отстѫпванье, има да се опрѣдѣли по особенъ законъ.

Дѣлъ IV.
За даждията и държавнитѣ берии.
[редактиране]

69. Всѣкой подданникъ на българското Княжество безъ исключение, длъженъ е да плаща опрѣдѣленитѣ по закона даждия и държавни берии и да носи тегобитѣ.

70. Князьтъ и Наслѣдникътъ на прѣстола се освобождаватъ отъ всѣкакви даждия, държавни берии и тегоби.

Дѣлъ V.
За военната служба.
[редактиране]

71. Всѣкой български подданникъ е дълженъ да служи въ военна служба, по наредений за това законъ.

72. По работи криминални военни лица сѫ сѫдѭтъ отъ военни сѫдилища само тогава, когато се намѣрватъ на дѣйствителна служба.

Дѣлъ VI.
За личната неприкосновенность, за неприкосновенност’та на жилищата и корреспонденцията.
[редактиране]

73. Никой не може да бѫде наказанъ безъ прѣсѫда отъ надлѣжний сѫдъ, която е вече добила законна сила.

74. Затвори и прѣтръсвания по кѫщята могѫтъ да ставатъ само споредъ правилата, които сѫ изложени въ законитѣ.

75. Никому не може да се наложи наказание, което не е установено отъ законитѣ.

Мѫчения при какво дае обвинение, сѫщо и конфискуванье имотъ се запрещаватъ.

76. Ако би се появили нѣкои сѫбития, които би могле да нарушатъ общественната безопасност, то Князьтъ може да спре въ цѣлото княжество, или въ отдѣлни мѣста, дѣйствието на 73 и 74. членове, нъ задлъжава се да внася такива свои распореждания за подтвърждение въ първото Народно Събрание.

77. Частни писма и частни телеграфически депеши съставятъ тайна и се броѭтъ неприкосновенни.

Отговорност’та на длъжностнитѣ лица за нарушение тайната на писма и депеши ще се опрѣдѣли по особенъ законъ.

Дѣлъ VII.
За народното учение.
[редактиране]

78. Първоначалното учение е бесплатно и задлъжително за всичкитѣ подданници на Българското Княжество.

Дѣлъ VIII.
За свободата на печата.
[редактиране]

79. Печатътъ е свободенъ; никаква цензура не се допуща, сѫщо и никакъвъ залогъ не се иска отъ писательетѣ, издательетѣ и печатаретѣ.

Когато писательтъ е познатъ и живѣе въ Княжеството, издательтъ, печатарътъ и раздавачьтъ нѣма да се прѣслѣдоватъ.

80. Священното Писание, Богослужебнитѣ книги и съчинения отъ догматическо съдържание, опрѣдѣлени за употрѣбление въ православнитѣ Църкви, тѫй сѫщо и учебницитѣ по Законъ Божий, назначени за употрѣбление въ училищата на православнитѣ, подлѣжатъ на прѣдварителното одобрение отъ Светий Синодъ.

81. Прѣстѫпления по дѣлата на печата се сѫдѭтъ, по закона, въ общитѣ сѫдебни установления.

Дѣлъ IХ.
За свободата на Събиранията и за Съставянье Дружества.
[редактиране]

82. Жителитѣ на Българското Княжество иматъ право да се събиратъ мирно и безъ орѫжие, за да обсѫждатъ всѣкакви въпроси, безъ да искатъ пò-напрѣдъ за това дозволение.

Събирания, вънъ отъ зданията, подъ открито небо, напълно се подчиняватъ на полицейскитѣ правила.

83. Българскитѣ граждане иматъ право да съставляватъ дружества безъ всѣкакво прѣдварително разрѣшение, стига само цѣльта и срѣдствата на тия дружества да не принасятъ вреда на държавный и общественъ поредъкъ, на религията и добритѣ нрави.

Дѣлъ Х.
Право за подаванье прошения.
[редактиране]

84. Всѣкой Български подданникъ има право да подава на надлѣжнитѣ власти прошения, подписани отъ едно лице, или отъ много лица (коллективно). Учреждения, установени по закона, иматъ право да подаватъ прошения прѣзъ своитѣ прѣдставителье.

Глава ХIII
За Народното Прѣдставителство.
[редактиране]

85. Прѣдставителството на Българското Княжество се заключава въ Народното Събрание, което бива:

1. Обикновенно.

2. Велико.

Глава ХIV
За обикновенно народно събрание.
[редактиране]

Дѣлъ I.
За състава на Обикновенното Народно Събрание.
[редактиране]

86. Обикновенното Народно Събрание се съставя отъ прѣдставителье, избрани направо отъ народа, по единъ прѣдставитель на десятъ хиляди души отъ двата пола.

Прѣдставительетѣ се избиратъ за три години.

Избирателье сѫ всички български граждане, които иматъ възрасть пò-горѣ отъ 21 година, и се ползуватъ съ граждански и политически правдини.

Избираеми за прѣдставителье сѫ всички български граждане, които се ползуватъ съ граждански и политически правдини и сѫ на възрастъ пò-горѣ отъ 30 години и да сѫ книжовни (грамотни).

За реда на изборитѣ ще се изработи особенъ избирателенъ законъ.

87. Прѣдставительетѣ прѣдставятъ не само своитѣ избирателье, но и цѣлий народъ. За това тѣ не могѫтъ да приематъ отъ своити избирателье никакви задължителни за себе си инструкции [наставление].

На прѣдставительетѣ се дава пълна свобода да обсѫждатъ нуждитѣ на България споредъ собственното си убѣждение и съвѣсть.

88. Щомъ се открие засѣданието, Народното Събрание, подъ прѣдсѣдателството на най старий по годинитѣ изъ помежду членоветѣ си, пристѫпа веднага къмъ избора на прѣдсѣдатель и подпрѣдсѣдателье.

89. Народното Събрание избира измежду своити членове толко секретаре, колкото му сѫ потрѣбни за работитѣ.

90. Министритѣ могѫтъ да се намиратъ въ засѣданията на Събранието и да взиматъ участие въ прѣпирнитѣ. Събранието е длъжно да изслушва министритѣ всѣкой пѫть, когато они искатъ дума.

91. Князьтъ може на мѣсто министритѣ или заедно съ нихъ, да назначава особенни коммиссаре, за да даватъ на Събранието обяснение по внесеннитѣ проекти и прѣдложения. Коммиссаретѣ въ тие случае иматъ, като Министритѣ, правата, които сѫ показани въ прѣдидѫщий 90 членъ.

92. Събранието може да поканва Министритѣ и Коммиссаретѣ да дойдѫтъ въ засѣданието, за да даватъ потрѣбнитѣ свѣдѣния и разяснения. Министритѣ и коммиссаретѣ сѫ длъжни да дойдѫтъ въ Събранието и да дадѫтъ лично исканитѣ обясненiя. Министритѣ и Коммиссаретѣ, подъ своя отговорность, могѫтъ да премълчаватъ таквия работи, за които, ако се разгласи не уврѣме, може да се повредѫтъ държавнитѣ интереси.

Дѣлъ II
За свободата на мнѣнията и за неприкосновенност’та на членоветѣ отъ Събранието
[редактиране]

93. Всѣкой членъ на Събранието има право да исказва свободно своето мнѣние, и да дава гласъ по свое убѣждение и съвѣсть.

Никой не може да иска отъ него за исказаното мнѣние смѣтка, или да подига за това срѣщу него гонение.

94. Правата на прѣдсѣдателя и отговорност’та на членоветѣ на Събранието за редъ и приличие въ засѣданията опрѣдѣляватъ се въ особенъ Правилникъ за вѫтрѣшний редъ на Събранието.

95. За сторенитѣ въ засѣданието на Събранието отъ членоветѣ му погрѣшки и прѣстѫпления, които се прѣдвидѣни отъ криминалнитѣ закони, виновнитѣ въ това могѫтъ да бѫдѫтъ теглени на сѫдъ само по рѣшението на Събранието.

96. Членоветѣ на Народното Събрание петь деня до отварянието и прѣзъ всичкото врѣме, доклѣ траѭтъ засѣданията, не могѫтъ да бѫдѫтъ затваряни и сѫдими, освѣнъ въ случаетѣ, когато они се обвиняватъ за прѣстѫпления, за които се налагатъ по криминалний законъ най-тежки наказания. Въ тие случае за затваряньето трѣбва незабавно да се яви на Народното Събрание, само съ разрѣшението на което може да стане тегленье на сѫдъ.

97. Прѣдставительетѣ не могѫтъ да бѫдѫтъ затваряни за длъгове петь дни до отварянието и прѣзъ всичкото врѣме, доклѣ траѭтъ засѣданията на Събранието.

98. Редътъ, по който става замѣстяванието на умрѣлите или излѣзнѫли членове на Събранието, опрѣдѣлява се по избирателний законъ.

Дѣлъ III
За публичност’та на засѣданията на Народното Събрание
[редактиране]

99. Засѣданията на Народното Събрание ставатъ дверемъ отвореннимъ.

100. Прѣдсѣдательтъ, Министръ, Коммиссаръ, а сѫщо и членове на Събранието, на брой не пò-малцѣ отъ трима, могѫтъ да предложѫтъ да не се пущатъ въ Събранието външни лица.

Такъво прѣдложение се разглежда дверемъ затвореннимъ и се рѣшава отъ присѫствуѭщитѣ членове по вишегласие.

101. Казанитѣ въ членъ 100-й рѣшенiя на Събранието прѣдсѣдательтъ обявава дверемъ отвореннимъ.

102. Никой не се пуща съ орѫжие въ залата на засѣданията, нито въ зданието, гдѣто е Събранието.

Военни стражи и въобще въорѫжени сили не трѣбва да се турятъ ни при вратитѣ на залата на засѣданията, ни въ самото здание, ни близо до зданието, освѣнъ ако Събранието по вишегласие самó пожелае това.

103. Събранието има своя вѫтрѣшна полиция, която е подчинена на прѣдсѣдателя.

104. Събранието самó си опрѣдѣлява вѫтрѣшний редъ и дѣлопроизводството.

Глава ХV.
Какви работи има да върши Народното Събрание.
[редактиране]

105. Народното Събрание има:

1. Да обсѫжда законопроекти, споредъ членъ 44.

2. Да обсѫжда прѣдложения за държавни займове, за уголѣмявание, намаляванье, или турянье данъци и всѣкакви берии, а сѫщо и за расхвърляньето и за реда на събираньето имъ;

3. Да опрощава изостанѫли даждия и всѣкакви недобрани берии, на които прибираньето се вижда невъзможно.

4. Да обсѫжда ежегодний бюджетъ на приходитѣ и расходитѣ.

5. Да прѣглежда смѣткитѣ за разнасянье на суммитѣ, които сѫ назначени по бюдjета.

6. Да прѣглежда смѣтките на Върховната Смѣтна палата, която е длъжна да му прѣдставя подробни изложения за испълнението на бюджета.

7. Да подига питание за отговорност’та на Министритѣ.

106. Събранието има право да приема всѣкакви прошения и жалби и да ги прѣдава на надлѣжнитѣ Министри. Нему се прѣдоставя право да назначава испитателни коммисии по управлението. Министритѣ, като ги запита Събранието, длъжни сѫ да даватъ обяснения.

107. Членоветѣ на Събранието иматъ право да правятъ на Правителството запитвания, а надлѣжнитѣ министри сѫ длъжни да отговарятъ на тия запитвания.

Глава ХVI
За реда, по който се внасятъ и разглеждатъ проектитѣ и прѣдложенията.
[редактиране]

108. Законодателната инициятива принадлѣжи Князю и на Народното Събрание.

109. Законопроектитѣ и прѣдложенията на Правителството се внасятъ въ Народното Събрание отъ надлѣжнитѣ министри по Княжеска заповѣдь.

Всѣкий прѣдставитель сѫщо може да внесе въ народното Събрание законопроектъ или прѣдложение, ако тѣ сѫ подписани отъ една четвъртина отъ присѫствующитѣ прѣдставителье.

110. Всѣкой законопроектъ или прѣдложение, които сѫ внесени въ Събранието, могѫтъ да се вземѫтъ назадъ, ако не е станѫло още свършено гласуванье.

111. Народното Събрание може да прави въ внесените проекти измѣнения, допълнения и поправки.

112. Ако правителството не склони на измѣненията, допълненията и поправкитѣ, направени върху законопроекта му, оно може или да си го вземе назадъ, или да го внесе повторно, както е билъ испърво, съ обяснения и забѣлѣжки, или пакъ да го внесе съ ония измѣнения и допълнения, които найде за сгодни.

113. Ни единъ законопроектъ, еднашъ отхвърленъ на цѣло отъ Събранието, неможе да бѫде внесенъ безъ измѣнение въ Събранието прѣзъ сѫщата сессия. Такъвъ проектъ може да бѫде внесенъ въ друга сессия.

114. Гласуваньето върху влѣзнѫлий за разглежданье въ Събранието проектъ или прѣдложение допуща се само въ такъвъ случай, ако се намиратъ въ засѣданието повече отъ половината на вситѣ членове.

115. Членоветѣ на Събранието трѣбва да гласуватъ лично, явно и устно. Гласуванието може да бѫде и тайно, ако това поискатъ не пò-малцѣ отъ десетъ членове.

116. Събранието рѣшава по вишегласие.

117. Ако гласовете се раздѣлятъ на равно, проектътъ или прѣдложението се брои отхвърлено.

118. За всѣкоя наредба, станала въ Събранието и прѣдставена на Князя, рѣшението Княжеско трѣбва да се даде, доклѣ трае сѫщата сессия.

Глава ХVII.
За бюджета.
[редактиране]

119. Бюджетътъ се прѣдставя на Народното Събрание за разглеждание ежегодно.

120. Бюджетътъ откакъ се приеме отъ Народното Събрание прѣдставя се на Князя за утвърждение.

121. Народното Събрание разглежда проекта на бюджета, статия по статия, и ако измѣни или отмахне нѣкоя отъ нихъ, излага причинитѣ, които го каратъ да направи това.

122. Кога се случи да не може да се свика Събранието, а трѣба да станѫтъ разноски, които не могѫтъ да се оставятъ за послѣ, има сила и дѣйствие бюджетътъ на последнята година подъ отговорность на Министритѣ, доклѣ да се одобрѫтъ нихнитѣ распореждания отъ Народното Събрание въ първата сессия, която има да стане.

Глава ХVIII.
За държавнитѣ займове.
[редактиране]

123. Ни единъ заемъ не може да се направи безъ съгласието на Народното Събрание.

124. Ако би да се види. че е нужно да се направи, не въ периода на сессията, заемъ за покриванье на извънредни разноски, които не могѫтъ да се оставѫтъ за послѣ, то се свиква незабавно Народното Събрание извънредно.

125. Ако би за свикваньето на Народното Събрание да се посрѣщнѫтъ важни спънки, то Князьтъ по прѣдставление на Министерский Съвѣтъ, може да разрѣши заемъ до единъ миллионъ франки, съ условие, че той ще се одобри отъ най-близкото Народно Събрание.

126. За статии, за които не е билъ отреденъ кредитъ, Князьтъ може по реда и въ позаканитѣ въ прѣдидѫщий 125 членъ случае, да разрѣши разноскитѣ отъ паритѣ на хазната, нъ всички тия разноски не быва да надминуватъ триста хиляди франки.

Глава ХIХ.
За свикванието на Народното Събрание.
[редактиране]

127. Князьтъ свиква Народното Събрание редовно всѣка година; сессията трае отъ 15 Октомврий до 15 Декемврий. Нъ по нѣкои важни работи Събранието може да се свиква и извънредно.

128. Мѣстото и, както е речено въ членъ 127, врѣмето се паказватъ въ распорежданието на Князя за свикванието на Събранието.

129. Редовнитѣ засѣдания на Събранието могѫтъ да се продължѫтъ по взаимно съгласие на Князя и на Народното Събрание.

130. Князьтъ отваря и затваря Събранието или самъ, или порѫчва това на друго лице, което е особенно за това упълномощено.

131. Прѣдъ отварянието на Събранието, вситѣ му членове у едно врѣме, споредъ обредитѣ на вѣрата си, даватъ тая клетва:

„Кълнѫ се во име Единого Бога да пазѭ и да бранѭ Конституцията и, при извършванието на длъжноститѣ си въ това Събрание, да имамъ едничко прѣдъ очи общето благо на народа и на Князя, колкото ми стига разумътъ и съвѣст’та. Богъ да ми е на помощь. Аминъ!”

132. Духовнитѣ лица клетва не даватъ, нъ се обричатъ тържественно да вършѫтъ всичко по съвѣсть, като иматъ прѣдъ очи сáмо общето благо на Държавата и на Князя.

133. При отваряньето на Събранието въ Княжеското слово се описва положението на Държавата и се показватъ проектитѣ и прѣдложенията, които има да бѫдѫтъ внесени въ Събранието за разглежданье.

134. На Княжеското слово Събранието прѣдставя Князю адресъ за отговоръ.

135. Слѣдъ като свика Събранието, Князьтъ може да забави срока на неговитѣ засѣдания, нъ не за повече отъ два мѣсеца. Ново отлагание прѣзъ сѫщѫтѫ сессия може да стане само по съгласие на самото Събрание.

136. Князьтъ може да распущи Събранието и да назначи нови избори на народни прѣдставителье.

137. Нови избирания трѣба да ставатъ не пò-кѫсно отъ два, а новото Събрание трѣба да бѫде отворено не пò-кѫсно отъ четире мѣсеца слѣдъ распущанието на прѣжнето Народно Събрание.

138. Членоветѣ на Народното Събрание, не могѫтъ да се събиратъ на сессия, безъ да бѫдѫтъ свикани отъ Князя; сѫщо тѣ не могѫтъ да се събиратъ на засѣдания слѣдъ като се отложи, затвори или распущи Събранието.

139. Членоветѣ на Народното Събрание, които живѣѭтъ не въ сѫщото мѣсто, дѣто засѣдава Събранието, получватъ както наднични пари, така и всички пѫтни разноски за отиванье и връщанье. Колко ще бѫдѫтъ разноскитѣ – това ще се опрѣдѣли по особенъ законъ.

Глава ХХ.
За великото народно събрание.
[редактиране]

Дѣлъ I.
Какво има да върши Великото Народно Събрание.
[редактиране]

140. Великото Народно Събрание се свиква отъ Князя, или отъ Регентството, или отъ Министерский Съвѣтъ.

141. Князьтъ свиква Великото Народно Събрание:

1. За да обсѫжда въпроси за отстѫпвание или размѣнение на нѣкоя часть отъ территорията на Княжеството.

Тие въпроси се рѣшаватъ по вишегласие отъ членоветѣ, които сѫ въ Събранието;

2. За да измѣни или прѣгледа Конституцията. Рѣшението на тие прѣдмѣти изисква вишегласието на двѣ третини отъ всичкитѣ членове на Събранието.

142. Великото Народно Събрание може да бѫде свикано отъ Регенството, само за да обсѫди въпроси за отстѫпвание или размѣняванье на нѣкоя часть отъ территорията на Княжеството.

Тие въпроси се рѣшаватъ по вишегласие отъ членоветѣ, които сѫ въ Събранието.

143. Министерский Съвѣтъ свиква Великото Народно Събрание:

1. За избиранье новъ Князь въ случай, ако би царовавший Князь да се помине, безъ да остави подирѣ си Наслѣдникъ. Избиранието става по вишегласие на двѣ третини отъ членоветѣ, които сѫ въ Събранието.

2. За избирание Регенти, кога Наслѣдникътъ на прѣстола е непълновръстенъ.

Избираньето става по вишегласие отъ членоветѣ, които сѫ въ Събранието.

Дѣлъ II.
За състава на Великото Народно Събрание.
[редактиране]

144. Великото Народно Събрание се съставя отъ прѣдставителье, избрани направо отъ народа; Числото на тие прѣдставителье е равно съ двойното число членове на Обикновенното Народно Събрание, като се вземѫтъ по двама прѣдставителье отъ всѣки десетъ хиляди жителье отъ двата пола. За реда на Изборитѣ ще се издаде особенъ избирателенъ законъ.

145. Прѣдсѣдатель, подпрѣдсѣдателье и потрѣбното число секретаре се избиратъ отъ самото Събрание изъ помежду членоветѣ му. А прѣди избиранието имъ прѣдсѣдателствува най-старий по годинитѣ изъ помежду членоветѣ на събранието.

146. Великото Народно Събрание има да разглежда само ония работи [чл. 141 – 143], заради които по Конституцията то е било свикано и се распуща, щомъ се свърши рѣшението имъ.

147. Къмъ Великото Народно Събрание се относятъ и членове 87, 90, 92, 93, 104, 114, 115, 131, 132, отъ тая Конституция.

Глава ХХI.
За върховнитѣ правителственни уредби: за Министерский Съвѣтъ и Министерствата.
[редактиране]

148. Върховнитѣ Правителственни Уредби сѫ:

1. Министерский Съвѣтъ,

2. Министерствата.

149. Испълнителната власть подъ върховний надзоръ и рѫководство на Князя [чл. 12] принадлѣжи на Министритѣ и на нихний Съвѣтъ.

150. Министерский Съвѣтъ състои отъ всичкитѣ Министри. Единъ отъ тѣхъ, по изборъ отъ Князя назначава се за прѣдсѣдатель на Съвѣта.

151. Освѣнъ общитѣ длъжности въ обикновенно врѣме, на Министерский Съвѣтъ въ некои долуспоменѫти случае се присвояватъ тия права и длъжности:

1. Кога се случи да се помине Князьтъ безъ Наслѣдникъ, Министерский Съвѣтъ поемва управлението на Княжеството и вѫтрѣ въ единъ мѣсецъ свиква Великото Народно Събрание за избиранье новъ Князь.

2. Министерский Съвѣтъ поемва управлението на Княжеството и тогава, когато Князьтъ при смърт’та си не отреди Регентство. Великото Народно Събрание за избиранье регенти трѣбва да бѫде свикано такожде вѫтрѣ въ единъ мѣсецъ. [гл. т. 1].

3. Ако подирь смърт’та на Князя овдовѣлата Княгиня остане непраздна, то, доклѣ тя роди, управлението на Княжеството принадлѣжи на Министерский Съвѣтъ.

4. Ако би да се помине нѣкой отъ Регентитѣ, то Министерский Съвѣтъ свиква Великото Народно Събрание, за да избере новъ Регентъ намѣсто починѫлий, по опрѣдѣлений редъ въ т. 2.

5. Министерский Съвѣтъ въ ония случае, що се споменуватъ въ точки 1 – 4 отъ тоя членъ, като поемва управлението на Княжеството, обявлява за това съ прокламация на народа.

6. Доклѣ Министерский Съвѣтъ управлява Княжеството, онъ не може да мѣнява министритѣ.

7. Членовете отъ Министерский, когато врѣменно управляватъ Княжеството, добиватъ само министерската си заплата.

152. Министритѣ се назначаватъ и уволняватъ отъ Князя.

153. Министритѣ сѫ отговорни предъ Князя и Народното Събрание съвокупно за вситѣ общи мѣрки, които тѣ взематъ, и лично всѣкой единъ за сичко, което е той извършилъ по управлението на повѣренната нему часть.

154. Всѣкой оффициаленъ актъ, какъвто и да е, като се подпише отъ Князя, трѣбва да бѫде такожде подписанъ, или отъ всичкитѣ министри, или само отъ надлѣжний министръ.

155. Народното Събрание може да прѣдава министритѣ на сѫдъ за измѣна на отечеството или на Князя, за нарушение Конституцията, за прѣдателство или нѣкакъвъ вреда причинена на Княжеството за лична полза.

156. Прѣдложенията за прѣдавание Министръ на сѫдъ трѣбва да ставатъ писменно и да съдържатъ едно по едно всичкитѣ обвинения, и да сѫ подписани най малко отъ една четвъртина отъ членоветѣ на Народното Събрание.

157. За да се прѣдаде Министръ на сѫдъ изискватъ се гласоветѣ на двѣ третини отъ присѫствуѭщитѣ членове.

158. Министритѣ се сѫдѭтъ отъ особенъ Държавенъ сѫдъ, на който съставътъ ще бѫде опрѣдѣленъ по особенъ законъ.

159. Князьтъ не може да опрости единъ обвиненъ министръ безъ съгласието на Народното Събрание.

160. Испълняваньето на законитѣ се порѫчва на върховни управителни уредби, които се наричатъ Министерства.

161. Министерства има шесть:

1. Министерство на Външнитѣ работи и исповѣданията.

2. Министерство на Вѫтрѣшнитл работи.

3. Министерство на Народното Просвѣщение.

4. Министерство на Финанситѣ.

5. Министерство на Правосѫдието.

6. Военно Министерство.

162. На чело на всѣко едно министерство намира се министръ.

163. Князьтъ има право да назначава лица на всичкитѣ Правителственни длъжности.

164. Всѣко едно длъжностно лице дава клетва, че ще е вѣрно Князю и на Конституцията.

165. Всѣкое длъжностно лице отговаря за своитѣ дѣйствия по службата си.

166. Длъжностнитѣ лица, които сѫ назначени на служба отъ Правителството, иматъ право да добиватъ пенсия, основата и количеството на която ще бѫде опрѣдѣлена по особенъ законъ.

Глава ХХII.
За начина, по който може да се измѣнява и прѣглежда Конституцията.
[редактиране]

167. Прѣдложения за измѣнение или прѣглеждание Конституцията ставатъ по сѫщий начинъ, който е нареденъ и за издаванье законитѣ [ср. членове 108 и 109].

168. Реченитѣ въ горний 167 членъ прѣдложения се считатъ приети, ако за тѣхъ подадѫтъ гласъ пòвече отъ двѣ третини отъ всичкитѣ членове на Народното Събрание.

169. За разглежданье реченитѣ въ членъ 167 прѣдложения свиква се Великото Народно Събрание, което по вишегласие на двѣтѣ третини отъ всичкитѣ членове на Събранието. рѣшава въпроси, които се относятъ до измѣнението и прѣглежданьето на Конституцията.


Виж също[редактиране]

Външни препратки[редактиране]

Обществено достояние Този текст представлява нормативен или индивидуален акт на държавните органи за управление на Република България и като такъв e обществено достояние съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.