Конституция на Белгия
Част І Федерална Белгия, нейните съставни части и територии
[редактиране]Член 1
[редактиране]Белгия е федерална държава, която се състои от общности и региони.
Член 2
[редактиране]Белгия се състои от три общности: Френска общност, Фламандска общност и Германофонска общност.
Член 3
[редактиране]Белгия се състои от три региона: Валония (la Région wallonne, Waalse Gewest), Фландрия (la Région flamande, Vlaamse Gewest), Брюксел (la Région bruxelloise, Brusselse Gewest).
Член 4
[редактиране]Белгия се състои от три езикови региона: региона на френския език, региона на нидерландския език, дву-езичния регион на Столицата Брюксел и региона на немския език.
Всяка общност на Кралството е част от тези езикови региони.
Границите на четирите езикови региона не могат да бъдат изменяни освен със закон, приет с мнозинство на гласоподавателите във всяка езикова група във всяка от Камарите, при условие че мнозинството на членовете на всяка група се намират в заседание и гласове, които са подадени „за” в двете езикови групи, са най-малко две трети от подадените гласове.
Член 5
[редактиране]Регион Валония се състои от следните провинции: Валонски Брабант (le Brabant wallon, Waals-Brabant, Wallonisch-Brabant) , (Hainaut, Henegouwen, Hennegau), Лиеж (Liége, Luik, Lüttich), Люксембург (Luxembourg, Luxemburg) и Намур (Namur, Namen). Регион Фландрия се състои от следните провинции: Антверпен (Antwerpen, Anvers), Фламански Брабант (Vlaams-Brabant, le Brabant flamand, Flämisch-Brabant), Източна Фландрия (Oost-Vlaandren, la Flandre orientale, Ostflandern), Западна Фландрия (West-Vlaanderen, Flandre orientale, Westflandern) и Лимбург (Limbourg, Limburg).
Закон може да раздели, ако е уместно, територията на повече провинции.
Закон може да извади известни територии, на които е определил граници, и да ги раздели на провинции, пряко да им предостави изпълнителна власт или да ги подчини на собствен статут. Този закон трябва да бъде приет с мнозинството, предвидено в член 4, последна алинея.
Член 6
[редактиране]Подразделения на провинциите не могат да бъдат създавани по друг начин освен със закон.
Член 7
[редактиране]Границите на държавата, на провинциите и на общностите не могат да бъдат променяни или изменяни по друг начин освен със закон.
Част Ібис: Цели на общата политика на Федерална Белгия, на общностите и на регионите
[редактиране]Член 7бис
[редактиране]При упражняване на техните съответни компетентности федералната държава, общностите и регионите преследват цели на устойчиво развитие в неговото социално, икономическо и екологично измерение, като вземат предвид солидарността между поколенията.
Част ІІ: Белгийците и техните права
[редактиране]Член 8
[редактиране]Качеството на белгиец се придобива, запазва или изгубва според разпоредбите на гражданския закон.
Конституцията и другите закони относно политическите права определят необходимите условия за упражняване на тези права.
Според дерогацията на алинея 2 законът може да предостави правото на гласуване на гражданите на Европейския съюз, които нямат белгийска националност в съответствие с интернационалните и супранационалните задължения на Белгия.
Правото на глас, съдържащо се в предходната алинея, може да бъде предоставено със закон на резиденти в Белгия, които не са от страна-членка на Европейския съюз, при условията и начина, определени с горния закон.
Преходна разпоредба
[редактиране]Законът, който е посочен в алинея 4, не може да бъде приет преди 1 януари 2001 година.
Член 9
[редактиране]Натурализацията се предоставя от федералната законодателна власт.
Член 10
[редактиране]В държавата не съществува разделение по статус.
Белгийците са равни пред закона. Само те се допускат до граждански и военни служби с изключенията, които могат да се установят със закон за особените случаи.
Равенството между мъжете и жените е гарантирано.
Член 11
[редактиране]Упражняването на правата и свободите, признати в Белгия, трябва да бъде осигурено без дискриминация. За тази цел законите и декретите (законодателните актове на парламентите на регионите и общностите) гарантират правата и свободите на идеологическите и философските малцинства.
Член 11бис
[редактиране]Законите, декретите или правилата, посочени в член 134, гарантират на жените и на мъжете равното упражняване на техните права и свободи и подпомагат техния равен достъп до изборни публични длъжности.
Съветът на министрите и правителствата на общностите и регионите са съставени от лица с различен пол.
Законите, декретите или правилата, посочени в член 134, осигуряват присъствието на лица с различен пол на постовете в постоянните представителства на провинциалните съвети, на колежите на бургмайстерите и старейшините, в съветите за социална помощ, в постоянните бюра на публичните центрове за социално подпомагане и в изпълнителните органи на всеки друг интер –провинциален, интер-общински или интра-общински териториален орган.
Предходният параграф не се прилага, когато законите, декретите или правила, посочени в член 134, осигурява за пряк избор на членовете на постоянните представителства на провинциалните съвети, на старейшините, на членовете на съветите и постоянните комитети за центровете за социално подпомагане или на членовете на изпълнителните органи на всеки друг интер –провинциален, интер-общински или интра-общински териториален орган.
Член 12
[редактиране]Индивидуалната свобода е гарантирана.
Никой не може да бъде преследван, освен в случаите и във формата, предвидени в закона.
Освен в случай на явно престъпление, никой не може да бъде задържан (арестуван), освен по силата на мотивирана съдебна заповед, която трябва да е налична и да му бъде връчена в момента на ареста или не по-късно от двадесет и четири часа от момента на задържането.
Член 13
[редактиране]Никой не може отклонен, против неговата волята, от съда, който законът предписва.
Член 14
[редактиране]Никое наказание не може да бъде установено, нито приложено, освен по силата на закона.
Член 14бис
[редактиране]Смъртното наказание е отменено.
Член 15
[редактиране]Домът е неприкосновен. Претърсвания в него могат да се извършат само в случаите, предвидени в закона и във формата, която той предписва.
Член 16
[редактиране]Никой не може да бъде лишаван от собствеността му поради кауза за публична полезност, освен в случаите и по начина, установени от закона и след справедливо и предварително обезщетение.
Член 17
[редактиране]Конфискация на имуществото не може да бъде налагана като наказание.
Член 18
[редактиране]Гражданската смърт е отменена; не може да бъде възстановена като наказание.
Член 19
[редактиране]Свободата на култовете, тяхното публично упражняване, както и свободата да се изразява мнение по всякакви начини, са гарантирани, освен при престъпленията, извършвани при упражняване на тези свободи.
Член 20
[редактиране]Никой не може да принуден по какъвто и да е начин да се съобразява с актовете и церемониите на който и де е култ, нито да спазва почивните дни.
Член 21
[редактиране]Държавата няма правото да се намесва в назначаването на служителите на който и да е религиозен култ, нито да им забранява да кореспондират с техните висшестоящи, и да публикуват техните актове, освен в последния случай намира приложение обикновена отговорност в материята на печата и публикуването.
Гражданският брак трябва винаги да предшества религиозния такъв освен в случаите, предвидени в закона.
Член 22
[редактиране]Всеки има право на уважение на неговия или нейния личен и семеен живот освен в случаите, предвидени в закона.
Законът, декретът или правилото от член 134 гарантират защитата на това право.
Член 22бис
[редактиране]Всяко дете има право на уважение на неговата морална, физическа, психическа и полова цялост и неприкосновеност.
Всяко дете има право да изкаже своето мнение по отношение на всички въпроси, които го засягат; неговото мнение се взема под внимание в зависимост от неговата възраст и разсъдък.
Всяко дете има право да се ползва от мерки и услуги, които спомагат за неговото развитие.
Във всички отношения, които го засягат, интересът на детето се взема предвид по начин, който го прави най-важен.
Законът, декретът или правилникът, посочен в член 134 гарантират правата на детето.
Член 23
[редактиране]Всеки има право да води достоен човешки живот.
За тази цел законите, декретите или правилата, визирани в член 134 гарантират и вземат предвид съответните задължения, икономическите, социалните и културните права и определят условията за тяхното упражняване.
Тези права обхващат:
1.0 правото на трудова заетост и на свободен избор на професионална дейност в рамките на обща политика на заетостта, която се стреми между другото да осигури най-стабилно и високо ниво на заетост, право на справедливи условия на труд и на възнаграждение, както и правото на информация, на консултация и на колективно договаряне;
2.0 правото на социално осигуряване, на здравеопазване и на социална, медицинска и правна помощ;
3.0 право на нормално жилище;
4.0 право на защита на околната среда;
5.0 право на социално и културно развитие.
Член 24
[редактиране]§ 1 Образованието е свободно; всички превантивни мерки са забранени; наказанията на провиненията трябва да бъдат регулирани чрез закон или декрет.
Общността предлага свободен избор на родителите.
Общността организира обучение, което е неутрално. Неутралността предполага уважението на философските, идеологическите или религиозните възгледи на родителите и на учениците.
Училищата, които са ръководени от публичните власти, предлагат, във връзка с училищните задължения, избор между преподаването на една от признатите религии или на морал, несвързан с религия.
§ 2 Ако общността, в качеството си на организираща власт, желае да делегира правомощия на един или няколко автономни органа, то тя може да направи това само чрез декрет, приет с мнозинство от две-трети от подадените гласове.
§ 3 Всеки има право на образование по отношение на основните права и свободи. Достъпа до образование е безплатен до края на задължителното такова.
Всички ученици имат право на морално и религиозно образование, чиито разноски ще бъдат поети от общността.
§ 4 Всички възпитаници или ученици, родители, членове на персонала и на учителското съсловие са равни пред закона и декрета. Законът и декретът взема предвид различните цели, по-специално съответните характеристики на всяка организационна власт, които оправдават различно третиране.
§ 5 Организацията, признаването и субсидиите за образование от общността се регулират от закон или декрет.
Член 25
[редактиране]Печатът е свободен; не може да бъде установена цензура; не може да се изисква гаранция или какъвто и да е залог от писателите, редакторите или печатарите.
Когато авторът е известен и е с домицил в Белгия, редакторът, печатарят или разпространителят не могат да бъдат преследвани.
Член 26
[редактиране]Белгийците имат право да се събират и без оръжия в съответствие със закона, който може да регламентира упражняването на това право, без да се иска предварително разрешение.
Тази разпоредба не се прилага при събиранията на открито, които са подчинени на закона на полицията.
Член 27
[редактиране]Белгийците имат право на сдружаване; това право не подлежи на никаква превантивна мярка.
Член 28
[редактиране]Всеки има право да се обръща към публичните власти чрез петиции, подписани от едно или повече лица.
Конституираните власти имат правото да правят колективни петиции.
Член 29
[редактиране]Тайната на кореспонденцията е неприкосновена.
Законът определя кои са отговорните органи, които могат да нарушават тайната на кореспонденцията, поверена на пощата.
Член 30
[редактиране]Използването на обичайните езици е факултативно; не може да се регулира освен чрез закон и само чрез актове на публичните власти и на съдебните власти.
Член 31
[редактиране]Не се изисква разрешение за предявяване на искове срещу държавни служители за актове на тяхната административна дейност, с изключение на правилата, които касаят министрите и членовете на правителствата на общността и региона.
Член 32
[редактиране]Всеки има право да консултира всеки административен документ и да получава копие от него, освен в случаите и при условията, предвидени в закона, декрета или правилника, визиран в член 134.
Част ІІІ: Властите
[редактиране]Член 33
[редактиране]Всички власти произтичат от нацията.
Те се упражняват по начина, установен в Конституцията.
Член 34
[редактиране]Упражняването на определени правомощия могат да бъдат предоставени чрез интернационален договор или чрез закон на институции на международното публично право.
Член 35
[редактиране]Федералните власти притежават компетентност в материята, която им е предоставена формално от Конституцията и законите, приети по силата на Конституцията.
Член 36
[редактиране]Федералната законодателна власт се упражнява колективно от Краля, Камарата на представителите и Сената.
Член 37
[редактиране]Федералната изпълнителна власт, както е регламентирана от Конституцията, принадлежи на Краля.
Член 38
[редактиране]Всяка общност притежава правомощията, които са и признати от Конституцията или от законите, приети по силата на Конституцията.
Член 39
[редактиране]Законът предоставя на регионалните органи, които е създал и които са съставени от избираеми представители, компетентности да регулират съответните материи, с изключение на онези, посочени в членове 30, 127 и 129 в рамките и според начина, определен от закона. Законът трябва да бъде приет с мнозинство, както е посочено в член 4, последен параграф.
Член 40
[редактиране]Съдебната власт се упражнява от съдилищата и трибуналите.
Съдебните решения се изпълняват в името на Краля.
Член 41 (изменение на терминологията)
[редактиране]Интереси, които са изключително от общностно или провинциално естество, се регулират от общинските или провинциални съвети в съответствие с принципите, установени в Конституцията.
Правилото, посочено в член 134, определя компетентностите, правилата на функциониране и начина на избор на интраобщностни териториални органи, които са оправомощени да регулират материята с общински интерес.
Тези интраобщноски териториални органи се създават в общини с повече от 100 000 жители по инициатива на техните общински съвети. Техните членове са пряко избираеми. При изпълнението на закон, приет с мнозинство, определено в член 4, последен параграф, декретът или правилото, посочено в член 134, регулира другите условия и начина, по който такива интра-общински териториални органи могат да бъдат създавани.
Този декрет и правилото, посочено в член 134 може да бъде прието с мнозинство от две трети от подадените гласове при условие, че присъстват мнозинството от членовете на Парламента.
Материята от общински и провинциален интерес може да подложена на референдум в съответната община или провинция. Посоченото в член 134 правило регулира процедурата и начина на организиране на референдума.
Глава І: Федерални камари
[редактиране]Член 42
[редактиране]Членовете на двете камари представляват нацията, а не само тези, които са ги избрали.
Член 43
[редактиране]§ 1 В предвидени случаи от Конституцията членовете, избрани във всяка камара се групират във френска езикова група и в недерландска езикова група по начин, определен от закона.
§ 2 Сенаторите, визирани в член 67, § 1, 2 , 4 и 7 формират френската езикова група на Сената. Сенаторите, визирани в член 67, § 1, 1 0, 3 0, и 6 0 формират недерландската езикова група на Сената.
Член 44
[редактиране]Камарите се събират на заседание всяка година във втория вторник на октомври, освен ако не бъдат свикани преди това от Краля.
Камарите трябва да заседават най-малкото четиридесет дни всяка година.
Кралят обявява закриването на сесията.
Кралят има право да свика на извънредно заседание камарите.
Член 45
[редактиране]Кралят може да отложи заседанието на камарите. Отлагането не може да надхвърля срок от месец, нито може да бъде подновено в същата сесия без съгласието на камарите.
Член 46
[редактиране]Кралят има право да се разпусне Камарата на представителите, когато с абсолютно мнозинство на членовете й:
1 0 е отхвърлила вот на доверие към федералното правителство и не е предложила на Краля в срок от три дни от отхвърлянето на вота назначаването на нов премиер министър.
2 0 е приела вот на недоверие по отношение на федералното правителство и не предложила едновременно на Краля назначаването на нов премиер.
Кралят може в случай на оставка на федералното правителство да разпусне Камарата на представителите, след като е получил изрично съгласие от абсолютното мнозинство на членовете й.
Разпускането на Камарата на представителите води и до разпускане на Сената.
Актът на разпускане съдържа насрочването на нови избори в срок от четиридесет дни и на камарите – в срок от два месеца.
Член 47
[редактиране]Заседанията на камарите са публични.
Въпреки това всяка камара може да заседава тайно по искане на своя президент или на десет членове.
Тя решава с абсолютно мнозинство дали заседанието трябва да продължи като публично по отношение на същия предмет.
Член 48
[редактиране]Всяка камара проверява правомощията на своите членове и преценява по повдигнатите контестации.
Член 49
[редактиране]Не е възможно лице да бъде член и на двете камари.
Член 50
[редактиране]Членът на едната от двете камари, назначен от Краля в качеството на министър и който приеме поста, губи мястото си и възвръща мандата си, когато бъде освободен от Краля от поста си на министър. Законът предвижда начините за неговото заместване в Камарата.
Член 51
[редактиране]Членът на една от двете камари, посочен от Федералното правителство за всички други платени функции, които са на министър и които той приеме, изгубва незабавно своето място и поема своите функции по силата на нов избор.
Член 52
[редактиране]Всяка от камарите избира свой президент, свой вице-президент и съставя свое бюро по време на всяка сесия.
Член 53
[редактиране]Всички решения се вземат с абсолютно мнозинство на подадените гласове, с изключение на онези, установени от правилниците на камарите по отношение на избори и презентации.
В случай на равенство на гласовете, предложението се смята за отхвърлено.
Никоя от двете камари не може да вземе решение освен с мнозинство от нейните членове.
Член 54
[редактиране]Освен при гласуване на бюджета и при закони, които изискват специално мнозинство, мотивирано предложение, подписано от три четвърти на членовете на една от езиковите групи и внесено, след депозиране на доклад и преди окончателното гласуване в открито заседание, може да декларира, че разпоредбите на един правителствен проектозакон или на индивидуален проектозакон могат да нанесат сериозна вреда на отношенията между общностите.
В този случай парламентарната процедура се суспендира и предложението се препраща до Министерския съвет, който в рамките на тридесет дни предоставя мотивирано одобрение на предложението и поканва камарата да се произнесе по отношение на предложението или на изменението на предложението.
Тази процедура може да бъде приложена само един път от членовете на езикова група по отношение на същия правителствен проектозакон или на същия индивидуален проектозакон.
Член 55
[редактиране]Гласуването се извършва чрез ставане или чрез поименно повикване. При приемането на законите се гласува поименно. Изборите и представянето на кандидатите се извършват чрез тайно гласуване.
Член 56
[редактиране]Всяка Камара има право да извършва анкета.
Член 57
[редактиране]Забранено е да са представят лично молби на камарите. Всяка камара има право да препрати на министрите молби, които са адресирани до нея. Министрите са длъжни да представят обяснения по отношение на съдържанието всеки път, когато камарата го изиска.
Член 58
[редактиране]Член на едната или другата камара не може да бъде преследван или разследван за изказаните от него мнения или за гласуванията му при изпълнение на неговите функции.
Член 59
[редактиране]С изключение на явно престъпление всеки член на едната или на другата камара не може, докато трае сесията, да бъде изправян пред съд или трибунал, нито да бъде задържан без разрешение на камарата, в която той членува.
С изключение на явно престъпление, когато мерките изискват намесата на съд, то те не могат да бъдат осъществени по отношение на член на едната или другата камара, докато продължава сесията, освен от първия президент на апелативния съд по искане на компетентния съд. Това решение се съобщава на президента на засегнатата камара.
Всички претърсвания и изземвания, извършвани по силата на предходната алинея, могат да бъдат изпълнявани само в присъствието на президента на засегната камара или на член, посочен от последния.
По време на сесия само прокуратурата и компетентните длъжностни лица могат да започнат наказателно преследване срещу член на всяка една от камарите.
Засегнатият член може по всяко време на съдебното преследване да изиска по време на сесия и при наказателни производство, камарата на която той е член да суспендира производството. За да удовлетвори тази молба, засегната камара взема решение с мнозинство от две трети на подадените гласове.
Задържането на член на едната или на другата камара или неговото съдебна преследване се суспендира по време на сесия, ако камарата, на която той е член, го изиска.
Член 60
[редактиране]Всяка камара определя със своя правилник начина, по който упражнява своите правомощия.
Раздел І: Камара на представителите
[редактиране]Член 61
[редактиране]Членовете на Камарата на представителите се избират пряко от гражданите, навършили осемнадесет години и които не попадат в изключенията, предвидени в закона.
Всеки избирател има право на един глас.
Член 62
[редактиране]Конституцията на избирателните колежи са регулира от закон.
Изборите се извършват по пропорционална система, която се определя от закона.
Гласуването е задължително и тайно. То се извършва в общината, освен при изключенията, предвидени от закона.
Член 63
[редактиране]§ 1 Камарата на представителите се състои от сто и петдесет члена.
§ 2 Всеки избирателен окръг се състои от равен брой места, колкото пъти цифрата на неговото население се съдържа във федералния разделител, получена от делението на броя на населението на Кралството на сто и петдесет.
Останалите места се предоставят на избирателни окръзи, които притежават по-голям излишък от непредставлявано население.
§ 3 Разпределението на членовете на Камарите на представителите между избирателни окръзи се извършва пропорционално на населението от Краля. Броят на населението във всеки избирателен район се определя на всеки десет години от преброяване на населението или по друг начин, определен от закона. Кралят публикува резултатите със закъснение от шест месеца.
Три месеца от това публикуване Кралят определя броя места, които се падат на всеки избирателен район.
§ 4 Законът определя избирателните окръзи; определя също така необходимите условия за всеки избирател и начина, по който се развива на избирателния процес.
Законът съдържа особени правила с оглед защитата на законните интереси на френско –говорещите и нидерландско - говорещите лица в бившата провинция Брабант.
Разпоредбите, които установяват тези особени правила, могат да бъдат поправени със закон, приет с изисканото мнозинство в член 4, последен параграф.
Член 64
[редактиране]За да бъде избран, той или тя трябва :
1 0 да бъде белгиец;
2 0 да се ползва от политически и граждански права;
3 0 да има навършени двадесет и една години;
4 0 да има своя домицил в Белгия.
Не могат да се налагат други изисквания.
Член 65
[редактиране]Членовете на Камарата на представителите се избират за срок от четири години.
Камарата се обновява на всеки четири години.
Член 66
[редактиране]Всеки член на Камарата на представителите има право на годишно обезщетение от дванадесет хиляди франка.
Във вътрешностите на държавата членовете на Камарата на представителите имат право на достъп до всички средства за комуникация, използвани или предоставени на публичните власти.
На Президента на Камарата на представителите може да бъде предоставена субсидия за покриване разноските на камарата.
Камарата определя размера на удръжките, които могат да се направят от обезщетението за вноски в пенсионни фондове, която тя смята за уместно да установи.
Раздел ІІ: Сенат
[редактиране]Член 67 (изменение на терминологията)
[редактиране]§ 1 Без да накърнява член 72, Сенатът се състои от седемдесет и един сенатори, от които:
1 0 двадесет и пет сенатори, избрани в съответствие с член 61 от нидерландския избирателен колеж;
2 0 петнадесет сенатори, избрани с съответствие с член 61 от френския избирателен колеж;
3 0 десет сенатори, посочени от Парламента на фламандската общност, наречен Фламандски парламент.
4 0 десет сенатори, определени от Парламента на френската общност;
5 0 сенатор, посочен от Парламента на германофонската общност;
6 0 шест сенатора, определени от сенаторите, визирани в 1 0 и 3 0;
7 0 четири сенатора, определени от сенаторите, визирани в член 2 0 и 4 0.
§ 2 Най-малкото един от сенаторите, визирани в §1, 1 0, 3 0 и 6 0 е с дом в деня на неговото избиране в двуезичния регион на Брюксел-Столица.
Най-малкото шест сенатори, визирани в § 1, 2 0, 4 0 и 7 0 са с дом в деня на техния избор в двуезичния регион на Брюксел-Столица. Ако четири или по-малък брой от сенаторите, визирани в § 1, 2 0 не са с дом в деня на техния избор в региона на Брюксел-Столица, то най--малко двама сенатори, визирани в § 1, 4 0 трябва да бъдат с дом в деня на техния избор в двуезичния регион Брюксел-Столица.
Член 68 (изменение на терминологията)
[редактиране]§ 1 Броят на сенаторите, посочен в член 67, § 1, 1 0, 2 0, 3 0, 4 0, 6 0, 7 0 се дели, според системата на пропорционалното представителство определено от закона, всред всяка езикова група на базата на преброените гласове от листата, получена при избора на сенатори, посочени в член 67 § 1, 1 0 и 2 0.
За назначаването на сенатори, посочени в член 67, § 1, 3 0 и 4 0 се вземат предвид само онези листи, в които най-малкото един сенатор, посочен в член 67, §1, 1 0 и 2 0, се избира и при условие, че достатъчен брой от членове, избрани на тази листа, участват в Парламента на общността на Фландрия или в Парламента на френската общност.
За назначаването на сенатори, посочени в член 67, § 1, 6 0 и 7 0 се вземат предвид само онези листи, при които най-малкото един сенатор, посочен в член 67, §1 , 1 0 и 2 0 е избран.
§ 2 Гласуването е задължително и тайно за избора на сенаторите, посочени в член 67, § 1, 1 0, 2 0. Гласуването се извършва в общината, освен в случаите, определени от закона.
§ 3 За избор на сенатори, посочени в член 67, § 1, 1 0 и 2 0 законът определя изборните райони и състава на избирателния колеж. Той също определя условията, които трябва да бъдат удовлетворени, за да си избирател, както и начина на провеждане на избори.
Законът определя правилата за назначаване на сенатори, посочени в член 67, § 1, 3 0 и 5 0, с изключение на подробните правила, посочени от закон, приет от мнозинството, определено в член 4, последен параграф, които се определят от декрет на парламентите на общностите. Този декрет трябва да бъде приет с мнозинство от две трети от подадените гласове при условие, че мнозинството на членовете на Парламента присъстват.
Сенаторът, посочен в член 67, § 1, 5 0 се назначава от Парламента на немско говорещата общност с абсолютно мнозинство на подадените гласове.
Законът определя правилата за назначаване на сенаторите, посочени в член 67, § 1, 6 0 и 7 0.
Член 69
[редактиране]Може да бъде избран за сенатор всеки, който:
1 0 е белгиец;
2 0 се ползва от граждански и политически права;
3 0 е навършил двадесет и една години;
4 0 има своя домицил в Белгия.
Член 70
[редактиране]Сенаторите, посочени в член 67, § 1, 1, 1 0 и 2 0, се избират за срок от четири години.
Сенаторите, посочени в член 67, § 1, 6 0 и 7 0, се избират за срок от четири години. Сенатът се подновява изцяло на всеки четири години.
Член 71
[редактиране]Сенаторите не получават възнаграждение.
Те имат право да бъдат обезщетени за техните задължения. Това обезщетение се определя на четири хиляди франка за година.
В границите на държавата сенаторите имат право на свободен достъп до всички средства за комуникация, използвани или предоставени на публичните власти.
Член 72
[редактиране]Децата на Краля, или при липсата на деца, белгийските потомци на кралската фамилия, призована да царува, са по право сенатори от осемнадесет годишна възраст. Те нямат право на решаващ глас до навършване на двадесет и една години. Те не се включват при определянето на кворума за присъствие.
Член 73
[редактиране]Всички заседания на Сената, които се провеждат по време на сесиите на Камарата на представителите са правно невалидни.
Глава ІІ: Федерална законодателна власт
[редактиране]Член 74
[редактиране]По дерогация на член 36 федералната законодателна власт се упражнява колективно от Краля и Камарата на представителите за:
1 0 предоставянето на натурализация;
2 0 законите относно гражданската и наказателната отговорност на министрите на Краля;
3 0 бюджетите и сметките на Държавата, без да навреди на член 74, алинея 1, второ изречение;
4 0 определяне на военния контингент.
Член 75
[редактиране]Правото на инициатива принадлежи на всеки клон на федералната законодателна власт.
Член 76
[редактиране]Проектозакон не може да бъде приет от една Камара преди да е гласуван член по член.
Камарите имат правото да променят и да разделят предложените изменения и членове.
Член 77
[редактиране]Камарата на представителите и Сенатът са еднакво компетентни по отношение:
1 0 декларация за промяна на Конституцията и промяна на Конституцията;
2 0 материята, които трябва да бъдат регулирани от двете законодателни Камари по силата на Конституцията;
3 0 законите, визирани в членове 5, 39, 43, 50, 68, 71, 77, 82, 115, 117, 118, 121, 123, 127 до 131, 135 до 137, 140 до 143, 145, 146, 163, 165, 166, 167, § 1, параграф 3, § 4 и § 5, 169, 170, § 2, втори параграф, § 3, втори и трети параграф, § 4, втори параграф, и 175 до 177, както и законите, приети за изпълнение на по-горните закони и членове;
4 0 законите, които се приемат с мнозинство, описани в член 4, последен параграф, както законите, приети за изпълнението на тези закони;
5 0 законите, посочени в член 134;
6 0 законите, които одобряват международните договори;
7 0 законите, приети в съответствие с член 169, които гарантират, че интернационалните и супранационалните задължения се изпълняват;
8 0 законите, които се отнасят до Държавния съвет;
9 0 организацията на съдилищата;
10 0 законите, одобряващи споразумения на сътрудничество между държавата, общностите и регионите.
Законът, приет с мнозинство, описано в член 4, последен параграф, може да посочва други закони, за които Камарата на представителите и Сенатът са еднакво компетентни.
Член 78
[редактиране]По други въпроси, с изключение на онези в член 74 и 77, проектозакони приети от Камарата на представителите се изпращат до Сената.
По искане на най-малкото петнадесет сенатори Сенатът разглежда проектозаконите. Това искане се прави в срок от петнадесет дни от получаването на проектозакона.
Сенатът може в рамките на шейсет дни:
- да реши да не променя проектозакона;
- да приеме проектозакона, след като го промени.
Ако Сенатът не се произнесе по проектозакона в предоставеното му време или ако Сенатът е информирал Камарата на представителите за решението си да не го променя, проектозаконът се изпраща от Камарата на представителите на Краля.
Ако проектозаконът е бил изменен, Сенатът го изпраща до Камарата на представителите, която взема окончателно решение, като или го приема, или го отхвърля.
Член 79
[редактиране]Ако по време на разглеждането, описано в член 78, последен параграф, Камарата на представителите приеме ново изменение, то проектозаконът се връща в Сената, които се произнася върху изменения проектозакон. Сенатът може в рамките на петнадесет дни:
- да реши дали да приеме проектозакона, както е променен от Камарата на представителите;
- да приеме проектозакона, като сам го измени.
Ако Сенатът не се произнесе в предоставеното му време или ако информира Камарата на представителите за решението си да приеме проектозакона, както е приет от Камарата на представителите, то Камарата на представителите го изпраща на Краля.
Ако проектозаконът е променен още повече, Сенатът го изпраща на Камарата на представителите, която взема окончателното решение дали да го приеме или промени.
Член 80
[редактиране]Когато бива депозиран проектозакон, визиран в член 78, Федералното правителство изисква спешно, парламентарната консултативна комисия, визирана в член 82, определя срока, в който Сенатът трябва да се произнесе.
При липсата на съгласие в комисията, срокът за призоваване на Сената се намалява на седем дни и срокът за преглед, визирани в член 78, алинея 3, на тридесет дни.
Член 81
[редактиране]Ако Сенатът по силата на своето право на инициатива приеме предложение за закон в материята, визирана в член 78, проектозаконът се предоставя на Камарата на представителите.
Камарата на представителите се произнася окончателно като приема или отхвърля проектозакона след срок, който не може да надхвърли шейсет дни.
Ако Камарата на представителите промени проектозакона, той се връща на Сената, който го разглежда според правилата в член 79.
В случай на приложение на член 79, алинея 3, Камарата взема окончателно решение в срок от петнадесет дни.
При невъзможност на Камарата на представителите да реши в сроковете, предвидени в алинея 2 и 4, парламентарната комисия, предвидена в член 82 се събира в срок от петнадесет дни и решава относно срока, в който Камарата трябва да се произнесе.
В случай на разногласие в комисията, Камарата трябва да се произнесе в срок от шейсет дни.
Член 82
[редактиране]Парламентарна комисия, която е съставена от равен брой членове на Камарата на представителите и на Сената регулира конфликтите на компетентност, които възникват между двете камари и може при общо съгласие да продължи във всеки момент сроковете, посочени от член 78 до член 81.
Ако не съществува мнозинство във двете групи, които съставляват комисията, то тя взема решение с две трети от членовете си.
Закон определя състава и функционирането на комисията, както и начина за изчисляване на закъсненията, посочени в членовете от 78 до 81.
Член 83
[редактиране]Всички предложения за закони и всички проектозакони споменават дали се отнасят до материята, визирана в член 74, член 77 или член 78.
Член 84
[редактиране]Само законът може да даде авторитетно тълкуване на законите.
Глава ІІІ: Кралят и Федералното правителство
[редактиране]Раздел І: Кралят
[редактиране]Член 85
[редактиране]Конституционните правомощия на Краля са наследствени по пряката, натурална и законова линия на Негово Величество Леополд, Джордж, Кретиен, Фредерик де Сакс –Кобург (S.M. Léopold, Georges, Chrétien, Frédéric de Saxe-Cobourg) според правилото на първородния син.
Член 86
[редактиране]При липсата на наследници на Негово Величество Леополд, Джордж, Кретиен, Фредерик де Сакс –Кобург, Кралят може да посочи своя наследник със съгласие на Камарите по начина, предписано в член 87.
Ако не са направи такова назначаване, тронът става вакантен.
Член 87
[редактиране]Кралят не може по едно и също време да бъде глава на друга държава без предварително съгласие на двете камари.
Всяка от двете камари може да проведе обсъждане по въпроса, ако присъстват две трети от нейните членове и приетото решение е взето с мнозинство най-малко на две трети от гласувалите.
Член 88
[редактиране]Личността на Краля е неприкосновена; неговите министри са тези, които носят отговорност.
Член 89
[редактиране]Законът определя цивилната листа за периода на всяко кралуване.
Член 90
[редактиране]След смъртта на Краля камарите се събират без да бъдат свикани не по-късно от десетия ден след смъртта. Ако камарите са разпуснати предварително, и свикването е извършено с акта на разпускане, за период след десетия ден, старите камари подновяват своите функции да свикването на онези, които трябва да ги заместят.
От деня на смъртта на Краля до полагането на клетва от неговия наследник на трона или от Регента, конституционните правомощия на Краля се упражняват, в името на белгийския народ, от министрите в съвет и на тяхна отговорност.
Член 91
[редактиране]Кралят става пълнолетен с навършването на осемнадесет години.
Кралят се възкачва на трона, след като е положил тържествена клетва пред двете камари със следното съдържание:
„Заклевам се да спазвам Конституцията и законите на белгийския народ, да защитавам националната независимост и неприкосновеността на територията.”
Член 92
[редактиране]Ако след смъртта на Краля, неговият наследник е непълнолетен, двете камари се събират в общо заседание с цел да изберат регент и настойник.
Член 93
[редактиране]Ако Кралят е в състояние, което не му позволява да кралува, министрите, след като са констатирали тази невъзможност, свикват незабавно Камарите. Той се поставя под настойничество и регентство от Камарите в общо заседание.
Член 94
[редактиране]Регентството може да се предостави само на едно единствено лице.
Регентът влиза във функцията си, след като е положил клетвата, предписана в член 91.
Член 95
[редактиране]В случай на вакантност на трона камарите, провеждайки обсъждане в общо заседание, временно решават относно регентството до свикването на цялостно обновените камари. Това съвещание се осъществява не по-късно от два месеца. Новите Камари в общо заседание окончателно решават относно вакантността.
Раздел ІІ: Федерално правителство
[редактиране]Член 96
[редактиране]Кралят назначава и освобождава своите министри.
Федералното правителство подава оставката си на Краля, ако Камарата на представителите с абсолютно мнозинство на своите членове приеме вот на недоверие, предлагайки назначаването на наследник на премиера или предложи на Краля назначаването на приемник в срок от три дни от отхвърлянето на вот на доверие. Кралят назначава за премиер предложения приемник, който поема функцията от момента, в който новото Правителство положи клетва.
Член 97
[редактиране]Само белгийци могат да бъдат министри.
Член 98
[редактиране]Член на кралското семейство не може да бъде министър.
Член 99
[редактиране]Министерският съвет се състои от най-малко петнадесет члена.
С изключение на премиера Министерският съвет се състои от равен брой министри, които говорят френски и такива, които говорят нидерландски.
Член 100
[редактиране]Министрите имат право на влизане в която и да е от Камарите и трябва да бъдат изслушвани, когато го поискат.
Камарата на представителите може да изиска присъствие на министрите. Сенатът може да изиска тяхното присъствие за дискусия на проект или предложение за закон, визирано в член 77 или на проектозакон, визиран в член 78 или при упражняване на правото на анкета, визирано в член 56. За другата материя, той може да поиска тяхното присъствие.
Член 101
[редактиране]Министрите са отговорни пред Камарата на представителите.
Всеки министър не може да бъде преследван или разследван за изказаните мнения при упражняване на неговите функции.
Член 102
[редактиране]Във всеки случай устна или писмена заповед на Краля не може да освободи министъра от отговорност.
Член 103
[редактиране]Министрите могат да бъдат съдени само от апелативния съд за нарушенията, които са извършили в упражняването на техните функции.
Законът определя процедурата срещу тях, както когато са разследвани и подсъдни.
Законът определя апелативния съд, който притежава юрисдикция, и определя неговия състав. Решението на апелативния съд може да бъде обжалвано пред обединените камари на Върховния съд, който не се произнася по съществото на делото.
Само прокурорът към апелативния съд, който притежава юрисдикция може да започва или да води наказателно дело срещу министър.
Молбата на прокурора трябва да бъде разрешена от Камарата на представителите, за да може министърът да бъде насочен към определен съд или да го освободи, за неговото пряко призоваване пред апелативен съд и, в случай на явно престъпление, за неговото арестуване.
Законът определя процедурата, която трябва да се следва, когато член 103 и 125 са приложими.
Осъден министър може да бъде помилван в съответствие с първия параграф само по молба на Камарата на представителите.
Законът определя случаите и в съответствие с кои правила, увредените лица могат да започнат гражданско дело.
Член 104
[редактиране]Кралят назначава и освобождава секретарите на Федералната държава.
Те са членове на Федералното правителство. Те не са част от Съвета на министрите. Те са прикрепени към министър.
Кралят определя техните правомощия и ограниченията, в рамките на които те могат за получават преподписване.
Конституционните разпоредби, които касаят министрите се прилагат и до Федералните държавни секретари с изключение на членове 90, алинея 21, 93 и 99.
Раздел ІІІ: Компетентности
[редактиране]Член 105
[редактиране]Кралят не притежава други правомощия освен онези, които му се предоставят формално от Конституцията и специалните закони, приети в съответствие с Конституцията.
Член 106
[редактиране]Всеки акт на Краля има ефект, ако е преподписан от министър, който така поема отговорността за него.
Член 107
[редактиране]Кралят дава военните звания във въоръжените сили.
Член 108
[редактиране]Кралят приема регламенти и необходимите мерки за изпълнение на законите без да има право да ги суспендира.
Член 109
[редактиране]Кралят обнародва законите.
Член 110
[редактиране]Кралят има право да отмени или намали присъдите, произнесени от съдиите, с изключение на онова, което касае министрите и членовете на Правителствата на общности и на региони.
Член 111
[редактиране]Кралят не може да помилва министър или член на Правителството на общност или на регион осъден от Касационен съд, освен ако има искане от Камарата на представителите или засегнатия Парламент.
Член 112
[редактиране]Кралят има право да сече (пуска в обръщение) пари в изпълнение на закона.
Член 113
[редактиране]Кралят има право да дава благороднически титли, които са без никаква власт и не предоставят никаква привилегия.
Член 114
[редактиране]Кралят удостоява с военни звания, като спазва предписанията на закона.
Глава ІV: Общности и Региони
[редактиране]Раздел І: Органи
[редактиране]Подраздел І: Парламенти на общностите и на регионите
[редактиране]Член 115
[редактиране]§ 1 Съществува Парламент на Френската общност и Парламент на Фламандската общност, наречен Фламандски парламент, чиито състав и функции са фиксирани със закон, приет с мнозинството, предвидено в член 4, последна алинея.
Съществува Парламент на Германофонската общността, чийто състав и функции са определени със закон.
§ 2 Без да се нарушават разпоредбите на член 137, регионалните органи, посочени в член 39 включват Парламентите за всеки регион.
Член 116
[редактиране]§ 1 Парламентите на общностите и на регионите са съставени от избрани представители.
§ 2 Всеки Парламент на общността се състои от членове, избрани пряко като членове на общностен парламент или като членове на регионален парламент.
Член 117
[редактиране]Членовете на Парламентите на общностите и регионалните парламенти се избират за период от пет години. Общностните и регионалните парламенти се преизбират изцяло на всеки пет години.
Освен ако закон, приет с мнозинство, както е посочено в член 4, последен параграф, разпорежда друго, изборите за Общностния и Регионален Парламенти стават на същия ден и съвпадат с изборите за Европейския парламент.
Член 118
[редактиране]§ 1 Изборите, посочени в член 116 § 2, както и състава и функционирането на Общностните и Регионалните парламенти се регулират от закона. С изключение на Парламента на немско-говорящата общност, такъв закон се приема с мнозинство, описано в член 4, последен параграф.
§ 2 Закон, приет с мнозинство описано в член 4, последен параграф, определя материята, която се отнася до избора, състава и функционирането на Общностния парламент на Фландрия, на Френския общностен парламент и на Валонския регионален парламент. Този федерален закон и това правило, както е посочено в член 134 се приемат с мнозинство от две трети от подадените гласове, при условие че присъстват мнозинството от членовете на парламента.
Член 118 бис
[редактиране]В рамките на националните граници членовете на регионалните и общностните парламенти, посочени в член 2 и 3, имат право на безплатно пътуване с всички видове транспорт, който се оперира или предоставен на концесия от публичните власти.
Член 119
[редактиране]Член на общностен или регионален парламент не може да бъде в същото време и член на Камарата на представителите. Нещо повече, той не може да бъде и сенатор, както е посочено в член 67 §1, 1 0, 2 0, 6 0 и 7 0.
Член 120
[редактиране]Всички членове на Парламента на общността или на региона се ползват от предвидените имунитети в членове 58 и 59.
Подраздел ІІ: Правителства на общностите и регионите
[редактиране]Член 121
[редактиране]§ 1 Съществува правителство на фламандската общност и правителство на френската общност, чиито състав и функциониране се определят от закон, приет с мнозинство, описано в член 4, последен параграф.
Съществува правителство на немско-говорещата общност, чийто състав и функции се определят със закон.
§ 2 Без да засягат член 137, регионалните органи, посочени в член 39 включват правителство за всеки регион.
Член 122
[редактиране]Членовете на общностните и регионални правителствата се избират от техните парламенти.
Член 123
[редактиране]§ 1 Законът установява състава и функционирането на общностните и регионалните правителства. С изключение по отношение на правителството на немско-говорещата общност, този закон се приема с мнозинство, описано в член 4, последен параграф.
§ 2 Закон, който е приет с мнозинство, описано в член 4, последен параграф, определя онези въпроси, които засягат състава и функционирането на правителството на фламандската общност, правителството на френската общност и правителството на валонския регион, които техните парламенти регулират било то чрез федерален декрет или чрез правилото, посочено в член 134. Този федерален декрет и това правило, посочено в член 134, се приемат с мнозинство от две трети на подадените гласове, при условие че мнозинството от членовете на засегнатия парламент присъстват.
Член 124
[редактиране]Никой член на общностно или регионално правителство може да бъде преследван или да подлежи на каквото и да е разследване по отношение на изразените мнения и гласувания при упражняване на неговите функции.
Член 125
[редактиране]Членовете на общностно или регионално правителство биват съдени от апелативния съд за престъпленията, които са извършили в упражняване на техните задължения. Същото правило се прилага по отношение на престъпления, които са извършени от членовете на общностно или регионално правителство извън упражняване на техните задължения и за което те са съдени по време на упражняване на техните задължения. В зависимост от случая, членове 120 и 59 не се прилагат.
Законът определя производството срещу тях, както когато биват разследвани, така и когато биват съдени.
Законът определя апелативния съд, които притежава юрисдикция, като също така определя неговия състав. Решенията на апелативния съд могат да бъдат обжалвани пред обединените камари на Върховния съд, който не се произнася по същество на спора.
Само прокурорът към апелативния съд притежава юрисдикция и може да започне или да води наказателни производства срещу член на общностно или регионално правителство.
Относно всяко прокурорско искане за предоставяне на член на такова правителство на определен съд или за неговото освобождаване от отговорност, за прякото му явяване пред апелативния съд и за неговото задържане, освен в случаите на явно престъпление, е необходимо оправомощаване от парламента на общност или регион.
Законът определя процедурата, която се следва, когато намират приложение членове 103 и 125 и когато се прилага двойно член 125.
Помилване на осъден член на общностно или регионално правителство може да дадено в съответствие с първия параграф само по искане на засегнатия общностен или регионален парламент.
Законът определя в кои случаи и в съответствие с кои правила увредените страни могат да предявят граждански искове.
Законите, посочени в този член трябва да бъдат приети с мнозинство, описани в член 4, последен параграф.
Преходна разпоредба
[редактиране]Този член не е приложим по отношение на актове, които са подлежали на предварително съдебно разследване или по отношение на процедури, които са започнали преди влизането в сила на закона, които прилага този член.
В този случай следното правило намира приложение: засегнатият общностен или регионален парламент има право да предяви обвинение спрямо членове на тяхното правителство и да ги даде на съд пред Върховния съд. Само обединените камари на този съд има юрисдикция над министрите в случаите, посочени в наказателните закони и като приложи наказанията, предписани от такива закони. Специалния закон от 28 февруари 1997 година, които касае временното или частичното приложени на член 125 на Конституцията намират приложение в такива случаи.
Член 126
[редактиране]Конституционните разпоредби, които се прилагат по отношение на регионалния и общностите правителства, както и законите, посочени в член 125, последен параграф, се прилагат по един и същ начин по отношение на регионалните държавни секретари.
Раздел ІІ: Компетентности
[редактиране]Подраздел І: Компетентности на общините
[редактиране]Член 127
[редактиране]§ 1 Парламентите на Фламандската и Френските общности регулират със закон:
1 0 културата;
2 0 образованието, с изключение на:
а) установяване на началото и края на задължителното образование;
б) минималните стандарти за присъждането на дипломи;
в) пенсионните схеми. 3 0 сътрудничество между Общностите, както и интернационалното сътрудничество, включително сключването на договори за онази материя, посочена в член 1 0 и 2 0.
Закон, приет с мнозинство описано в член 4, последен параграф, определя културната материя, посочена в член 1 0 и определя формите на сътрудничество, посочени в член 3 0, както специфичните споразумения за сключване на договори, посочени в член 3 0.
§ 2 Тези федерални закони имат сила в нидерландско-говорещите и френско-говорещите региони, както и в онези институции в двуезичния регион на Столицата-Брюксел, които поради тяхната дейност трябва да се смятат като принадлежащи изключително на едната общност или на другата.
Член 128
[редактиране]§ 1 Парламентите на фламандската и френската общности регулират с федерални декрети, доколкото ги засягат, въпроси, които касаят личността, както и по такива въпроси отношенията между общностите и международното сътрудничество, включително сключването на договорите.
Закон приет с мнозинство, описано в член 4, последен параграф, определя такива въпроси, които касаят личностни отношения и определя формите на сътрудничество, както и особените положения за сключване на международни договори.
§ 2 Тези федерални декрети имат сила на закон в нидерландско-говорещите и френско-говорещите региони, както – освен ако закон, който е приет с мнозинство, описано в член 4, последен параграф, определя по друг начин – по отношение на онези институции, установени в дву-езичния регион Брюксел-Столица, които поради тяхната организация, трябва да се смятат, че принадлежат изключително към едната или другата общност.
Член 129
[редактиране]§ 1 Парламентите на фламандската и френските общности, като изключват федералния законодател, регулират с федерален закон, всяка от тях доколкото ги касае, използването на езици относно:
1 0 административните материи;
2 0 образованието в институциите, създадени, субсидирани и признати от публичните власти;
3 0 социалните отношения между работодателите и техните работници, както и актовете и документите относно търговските дружества, изисквани от закона и от регламентите.
§ 2 Тези федерални закони имат силата на закон в нидерландско- говорещия и френско-говорещия региони с изключение на това, доколко засягат:
- общините или групи от общини, които са съседни до друг езичен регион и в които законът предписва или разрешава използването на друг език. За тези общини промяна на правилата, които регулират използването на езици, по отношение на материите описани в ; 1 може да бъде направена само чрез закон, приет с мнозинството от член 4, последен параграф.
- услуги, чиито дейности се простират извън езиковия регион, в рамките на който те се намират;
- федерални и интернационални институции, посочени от закона, чиито дейности са общи за повече от една общност.
Член 130
[редактиране]§ 1 Парламентът на немско–езиковата общност регулира чрез федерален закон:
1 0 културната материя;
2 0 въпроси, които касаят личността;
3 0 образование в рамките, установени чрез член 127, § 1, първи параграф, 2 0;
4 0 сътрудничество между Общностите, както и интернационално сътрудничество, включително сключването на договори, за материите посочени в , 0 , 2 0, 3 0;
5 0 използването на езици за обучение в институции, създадени, субсидирани или признати от публичните власти.
§ 2 Тези федерални закони имат силата на закон в немско-езичния регион.
Член 131
[редактиране]Законът определя мерките, които се вземат за предотвратяване на всякаква форма на дискриминация по идеологически и философски причини.
Член 132
[редактиране]Правото на законодателна инициатива принадлежи на общностните правителства и на членовете на общностния парламент.
Член 133
[редактиране]Само федерален закон (декрет) може да предостави авторитетно тълкуване на федералните закони.
Подраздел ІІ: Компетентности на регионите
[редактиране]Член 134
[редактиране]Законите, приети при изпълнение на член 39, определят юридическата сила на правилата, които създалите ги органи предприемат в материята, която определят.
Те могат да предоставят на тези органи правомощия да приемат декрети, които имат силата на закони, според начина, който те установяват.
Подраздел ІІІ: Специални разпоредби
[редактиране]Член 135
[редактиране]Законът приет с мнозинство, предвидено в член 4, последен параграф, определя властите, които упражняват за двуезичния регион Брюксел-Столица компетентностите, които не са предоставени на общностите по въпросите, посочени в член 128, §1.
Член 136
[редактиране]Съществуват езикови групи в рамките на парламента на региона Брюксел-Столица, както и изпълнителни колежи, които са отговорни за общностни въпроси; техният състав, дейност и правомощия, и без да се засяга член 175, тяхното финансиране се регулира чрез закон, който е приет с мнозинство, описано в член 4, последен параграф.
Колежите образуват обединен колеж, който действа като консултативен и координационен орган между двете общности.
Член 137
[редактиране]С оглед на приложението на член 39 парламентите на фламандската и френската общност, както и техните съответни правителства, могат да упражняват правомощията на фламандския и на валонския региони при условията и според условията, установени от закона. Този закон трябва да бъде приет с мнозинство, описано в член 4, последен параграф.
Член 138
[редактиране]Парламентът на френската общност от една страна и парламентът на валонския регион и френската езикова група на парламента на региона Брюксел-Столица от друга страна, могат да решат чрез общо съгласие и всеки от тях чрез федерален декрет, че във френско-говорещия регион парламентът и правителството на валонския регион и във дву-езичния регион на Брюксел- Столица, френско езиковата група на парламента на региона Брюксел-Столица и неговия изпълнителен колеж упражняват изцяло или отчасти правомощия на френската общност.
Тези федерални декрети се приемат с мнозинство от две-трети от подадените гласове на френската общност и чрез абсолютно мнозинство на подадените гласове в парламента на региона Брюксел-Столица, при условие че присъства мнозинството на членовете на парламента на засегната езикова група. Те могат да регулират финансирането на правомощията, които те определят, както и прехвърлянето на личен състав, активи, права и задължения, свързани с тези компетенции.
Тези правомощия се упражняват според случая посредством федерален декрет, решения или регулации.
Член 139
[редактиране]По предложение на техните съответни правителства, парламента на немско-говорещата общност и парламента на валонския регион могат чрез федерален декрет да решат чрез общо споразумение парламентът и правителството на немско-говорещата общност да упражняват изцяло или отчасти правомощия на валонския регион.
Тези правомощия се упражняват според случая посредством федерален декрет, решения или регулации.
Член 140
[редактиране]Парламентът и правителството на немско -говорещата общност упражняват посредством решения и регулации всички други компетенции, които са им предоставени от закона.
Член 159 намира приложение по отношение на техните решения и регулации.
Глава V: Конституционен съд, предотвратяване и решаване на спорове
[редактиране]Раздел І: Предотвратяване на конфликти на компетентности
[редактиране]Член 141
[редактиране]Законът установява процедурата, която се опитва да предотврати конфликти между закона, декрета и правилата, визирани в член 134, както и между самите декрети и между правилата, посочени в член 134.
Раздел ІІ: Конституционен съд
[редактиране]Член 142
[редактиране]В цяла Белгия съществува един Конституционен съд, чийто състав, компетентност и функциониране се определят от закона.
Този съд се произнася с решение относно:
1 0 конфликтите, визирани в член 141;
2 0 нарушенията чрез закон, декрет или правило, визирано в член 134, на членове 10, 11 и 24;
3 0 нарушението на закон, декрет или правило, визирано в член 134 на членовете на Конституцията, които законът определя.
Съдът може да призован от всеки орган, определен със закон, от всяко заинтересовано лице или от всеки съд.
Законите, посочени в първия параграф, във втория параграф и в третия параграф се приемат с мнозинство, предписано в член 4, последен параграф.
Раздел ІІІ: Предотвратяване и регулиране на конфликт на интереси
[редактиране]Член 143
[редактиране]§ 1 При упражняване на техните съответни отговорности, федералната държава, общностите, регионите и съвместната общностна комисия действат по отношение на федералната лоялност с оглед да се избегне конфликт на интереси.
§ 2 Сенатът се произнася чрез мотивирани мнения относно конфликти на интереси, които могат да възникнат между събранията, които законодателстват чрез закони, декрети и правила, посочени в член 134 при условията и по начина, определен от закона, приет с мнозинство, посочено в член 4, последен параграф.
§ 3 Закон, приет с мнозинство, описано в член 4, последен параграф, установява процедурата, чиято цел е да се предотвратят и да се решават конфликти на интереси между федералното правителство, общностните и регионалните правителства и обединения колеж на съвместната общностна комисия.
Преходна разпоредба
[редактиране]Що се отнася до предотвратяване и уреждането на конфликти на интереси, обикновеният закон от 9 август 1980 година относно институционалната реформа остава в сила. Той може да бъде отменен, допълнен и поправен или изместен само от онези закони, споменати в §§ 2 и 3.
Глава VІ: Съдебна власт
[редактиране]Член 144
[редактиране]Споровете относно гражданските права са от изключителната компетентност на съдилищата.
Член 145
[редактиране]Спорове относно политически права са от компетентността на съдилищата, освен при изключенията, предвидени от закона.
Член 146
[редактиране]Съд може да се създава само със закон. Забранява се създаването на извънредни съдилища и комисии без значение от тяхното предназначение и назначение.
Член 147
[редактиране]В цяла Белгия съществува един Касационен съд.
Този съд не решава делата по същество.
Член 148
[редактиране]Съдебните заседания са публични, освен ако публичността застрашава морала или мира. Ако такъв е случаят, съдът го обявява в съдебното решение.
В случаи на политически нарушения или такива срещу пресата, заседанията могат да бъдат закрити само въз основа на решение, взето с единодушно съгласие.
Член 149
[редактиране]Всички съдебни решения съдържат мотиви. Те се произнасят в публични заседания.
Член 150
[редактиране]Създава се жури от съдебни заседатели за всички наказателни дела, както и за политически и свързани с печата престъпления с изключение на престъпленията, свързани с печата, които са мотивирани от расизъм и ксенофобия.
Член 151
[редактиране]§ 1 Съдиите са независими при упражняването на техните правосъдни компетентности. Прокурорът е независим при извършване на независими разследвания и преследвания без да накърнява правото на компетентния министър да нарежда разследвания и да предписва задължителни директиви по отношение на наказателната политика, включително политиката на разследване и преследване.
§ 2 В Белгия съществува Висш съвет на правосъдието. При упражняване на своите правомощия Висшият съвет уважава независимостта, посочена в § 1.
Висшият съвет на правосъдието се състои от фламандско –говорещ колеж и от френско -говорещ колеж. Всеки колеж е съставен от равен брой членове и образуван с равно представителство, от една страна, на съдии и прокурори, избрани пряко от техните колеги при условията, определени от закона и от друга страна, от други членове назначени от Сената чрез мнозинство от две трети от подадените гласове при условията, установени от закона.
Във всеки колеж съществува комитети по назначаване, разследващ и правен комитети, които се образуват с равно представителство в съответствие с разпоредбите, посочени в предходния параграф.
Законът установява състава на Висшия съвет на правосъдието, на неговите колежи и комитети, както и условията и начина, при които те упражняват функциите си.
§ 3 Висшият съвет на правосъдието упражнява своите правомощия в следните области:
1 0 издигане на кандидатурите за съдии, както е посочено в § 4, първи параграф, или при назначаване на прокурор в прокуратурата;
2 0 издигане на кандидатури за постове, посочени в § 5, първи параграф, и за поста на главен прокурор;
3 0 достъпа до постовете на съдия и прокурор;
4 0 обучението на съдиите и прокурорите;
5 0 подготовката на профилите за постовете, посочени в 2 0;
6 0 предоставянето на съвет и предложения, които касаят общата дейност и организация на съдебната власт;
7 0 общ надзор и насърчаване използването на средства за вътрешен контрол;
8 0 с изключение на всички дисциплинарни и наказателни компетентности:
- Получаването на оплаквания относно функционирането на съдебната власт;
- Извършването на разследване за функционирането на съдебната власт.
Закон, приет с мнозинство от член 4, последен параграф, определя другите правомощия на този Съвет.
§ 4 Мировите съдии и всички съдии, включително и тези от Върховния съд, се назначават от Краля при условията и начина, посочен в закона.
Такива назначения се правят въз основата на обосновано издигане на кандидатура от съответния комитет с мнозинство от две трети в съответствие с условията, посочени в закона и след оценка на качествата и способностите на кандидата. Кандидатурата може да бъде отхвърлена по начина, посочен в закона и то само при съществуващо правно основание.
§ 5 Първият президент на Върховния съд, първите президенти на апелативните съдилища и президентите на нисшите съдилища се назначават от Краля при условията и по начина, предвидени в закона.
Такива назначения се извършват при мотивирани предложения от съответните номиниращи комитети чрез мнозинство на две трети в съответствие с условията, определени от закона и след преценка на квалификацията и способностите на кандидатите. Номинацията може да бъде отхвърлена само по начина, посочен от закона и при наличие на справедливи мотиви.
Назначаване на първи президент на Касационния съд или на президенти на отделения на този съд, или на президенти на отделения на апелативните съдилища и вице- президенти на нисшестоящите съдилища се извършва от самите съдилища измежду техните членове при условията и по начина, определен от закона.
Въпреки разпоредбите на член 152, законът определя продължителността на назначаването на такива позиции.
§ 6 Съдиите и прокурорите подлежат на оценяване по начина, посочен от закона.
Преходна разпоредба
[редактиране]Разпоредбите на §§ 3 до 6 влизат в сила след създаването на Висшият съдебен съвет, посочен в § 2.
На тази дата се предполага, че първият президент и президентите на Върховния съд, президентите на отделенията на този съд, първите президенти на апелативните съдилища, президентите на отделения на тези съдилища и президентите и вице-президентите на несшестоящите съдилища се назначават на тези позиции за срок и при условията, определени от закона и че те са назначени по същото време във Върховния съд, в апелативния съд или в трудовия съд на съответните нисшестоящи съдилища.
Междувременно, следните разпоредби са в сила:
Мировите съдии и съдиите от долните съдилища се назначават пряко от Краля.
Съдиите от апелативните съдилища и президентите и вице – президентите на първоинстанционните съдилища под тяхна юрисдикция се назначават от Краля от два списъка, като всеки списък съдържа двама кандидати, един – посочен от тези съдилища, другия – от провинциалните съвети и парламента на региона Брюксел-Столица, в зависимост от случая.
Съдиите на Върховния съд се назначават от Краля от два списъка, като всеки от тях съдържа по двама кандидати, един представен от Върховния съд, другия – от Камарата на представителите и от Сената.
В тези два случая кандидатите, които са поставени в един списък, могат също така да се появят в друг списък.
Всички номинации трябва да са публични най-малко петнадесет дни преди назначаването.
Съдилищата избират измежду своите членове президентите си и вице-президентите си.
Член 152
[редактиране]Съдиите се назначават до живот. Те се оттеглят на възраст, определена със закон и получават пенсия съгласно закона.
Никой съдия не може да отстраняван от поста му, нито да бъде суспендиран със съдебно решение.
Заместването на съдия може да се извърши само, ако той бъде назначен на нов пост и с негово съгласие.
Член 153
[редактиране]Кралят назначава и освобождава служителите на прокуратурата в съдилищата и трибуналите.
Член 154
[редактиране]Възнагражденията на членовете на съдебната власт се определят от закона.
Член 155
[редактиране]Съдия не може да приеме платен пост от Правителството освен, ако тази позиция се упражнява безвъзмездно и дори тогава, тази позиция трябва да отговоря на изискванията на закона.
Член 156
[редактиране]В Белгия има пет апелативни съдилища:
1 0 този на Брюксел, с юрисдикция над провинциите фламански Брабант, валонски Брабант и дву-езичния регион на Столицата-Брюксел;
2 0 този на Ghent, с юрисдикция на провинциите на Западна Фландрия и Източна Фландрия;
3 0 този на Антверпен, с юрисдикция над провинциите на Antwerp и Limburg;
4 0 този на Лиеж, с юрисдикция на провинциите на Liege, Namur и Luxembourg;
5 0 този на Mons, с юрисдикция над провинциите на Hainaut.
Член 157
[редактиране]Съществуват военни съдилища, когато бъде обявено състояние на война в съответствие с член 167 §1, втори параграф. Организацията на военните съдилища, техните правомощия, правата и задълженията на техните членове, както и техните мандати се определят със закон.
Съществуват търговски съдилища. Законът определя правилата за тяхната организация, правомощия, начина на назначаване на техните членове, както и мандатите им.
Законът предписва правила за организацията на трудови съдилища, техните правомощия, назначаването на техните членове и мандатите им.
Съществуват и съдилища за изпълнения на наказанията. Законът определя тяхната организация, правомощия, начина на назначаване на техните членове, както и техните мандати.
Преходна разпоредба
Първият параграф влиза в сила на датата на отмяната на закона от 15 юни 1899 година, който съдържа части І и ІІ на Кодекса на военното наказателно правосъдие.
Дотогава следната разпоредба е в сила:
Особени закони регулират организацията на военните съдилища, техните правомощия, правата и задълженията на техните членове, както и мандатите на техните членове.
Член 157бис
[редактиране]Каквито и да е изменения на основните особености на реформата, които се отнасят до използването на езици в правораздаването в съдебния окръг на Брюксел, както и каквито и да е изменения на особеностите, които се отнасят до тази материя и засягат прокуратурата, съда и обхвата на правосъдието, могат да бъдат извършени само със закон, приет с мнозинството, посочено в член 4, последен параграф.
Преходна разпоредба
[редактиране]Законът определя датата, в която този член влиза в сила. Тази дата е датата, в която законът от 19 юли 2012, който реформира съдебния окръг на Брюксел, влиза в сила.
Член 158
[редактиране]Касационният съд се произнася при конфликти за подведомственост по начина, определен от закона.
Член 159
[редактиране]Съдилищата и трибуналите прилагат съдебните решения и общите, провинциални и локални регламенти при условие, че съответстват на законите.
Глава VІІ: Държавен съвет и административни юрисдикции
[редактиране]Член 160
[редактиране]В Белгия съществува държавен съвет, чийто състав, компетентност и функции се определят със закон.
Държавният съвет взема решения чрез съдебни решения като административен съд и дава мнения в случаите, определени от законите.
Член 161
[редактиране]Административна юрисдикция може да бъде установена по силата на закон.
Глава VІІІ: Провинциални и общински институции
[редактиране]Член 162
[редактиране]Провинциалните и общинските институции се ръководят от закона.
Законът прилага следните принципи:
1 0 пряк избор на членовете на провинциалните и на общинските съвети;
2 0 предоставянето на провинциалните и общинските съвети на всички правомощия, които са в техен провинциален и общински интерес, без да се засяга одобрението на техните действия и актове в случаите и по начина, определен от закона.
3 0 децентрализация на правомощията в полза на провинциалните и общинските институции.
4 0 предоставяне гласност на заседанията на провинциалните и общинските срещи в рамките, установени от закона.
5 0 предоставяне гласност на сметките и на бюджетите.
6 0 намесата на надзорните органи или на федералната законодателна власт, за да се предотвратят нарушения на закона или вреда на обществения интерес.
При приложение на закон, приет с мнозинство на гласовете, описани в член 4, последен параграф, организацията и приложението на административния надзор може да бъде определен от общностните или регионалните съвети.
При приложение на закона, приет с мнозинство на гласовете, както е описано в член 4, последен параграф, декретът или правилото, описано в член 134 установява условията и начина, по които няколко провинции или общини могат да се сдружат или да си сътрудничат. Събирането на няколко провинциални или общински съвети на общо събрание може обаче и да не бъде разрешено.
Член 163
[редактиране]Отговорности, които се упражняват в рамките на валонския и фламандския региони от избрани провинциални органи се упражняват в дву-езичния регион на Брюксел- Столица от френските и нидерландските общности и от съвместната общностна комисия, по отношение на въпросите, които попадат под тяхната компетентност в съответствие с членове 127 и 128 и по отношение на други въпроси, от регион Брюксел-Столица.
Въпреки това закон, който е приет с мнозинството, описано в член 4, последен параграф, установява подробните правила, чрез които регионът Брюксел-Столица или която и да е институция, чийто членове се назначават от последния, упражняват компетентностите, описани в първия параграф, които не са част от онези правомощия, посочени в член 39. Закон, който е приет със същото мнозинство, определя правилата за предоставяне на онези институции, описани в член 136 на всички или на част от правомощията, посочени в първия параграф, които принадлежат до онези въпроси, посочени в членове 127 и 128.
Член 164
[редактиране]Подготовката на удостоверенията за гражданското състояние и поддържането на регистъра попада изключително в компетентността на общинските власти.
Член 165
[редактиране]§ 1 Законът създава градски единици и федерации от общини. Той определя тяхната организация и техните отговорности чрез приложението на онези принципи, които са описани в член 162. За всяка градска област и за всяка федерация съществува съвет и изпълнителен комитет.
Президентът на изпълнителния комитет се избира от и в рамките на съвета. Неговият избор се ратифицира от Краля, като законът установява неговия статут.
Членове 159 и 190 се прилагат по отношение на решенията и регулациите на градските единици и федерации на общините.
§2 Законът създава орган в рамките на всяка градска единица и близки федерации на общини могат да се срещнат според условията и начина, който установява закона, за разглеждане на общите проблеми от техническо естество в рамките на тяхното сфера на компетентност.
§ 3 Няколко федерации на общините могат да си сътрудничат или да се сдружават с една или повече градски единици при условията и по начин, който се предписва от закона, съвместно да управляват или да регулират онези въпроси, които влизат в техните правомощия. Техните съвети не могат да заседават заедно.
Член 166
[редактиране]§ 1 Член 165 се прилага по отношение на онази градска единица, която се отнася до столицата на кралството, с изключение на онова, което е установено по-нататък.
§ 2 Отговорностите на градската единица, към която принадлежи столицата на кралството са, се упражняват по начин, определен чрез закон, който е приет с мнозинство от гласовете, описани в член 4, последен параграф, от онези единици на Брюксел – столица регион, създадени по силата на член 39.
§ 3 Единиците, описани в член 136:
1 0 притежават, всяка за нейните общности, отговорности, които са идентични на онези на другите организиращи власти по отношение на културните, образователните и личните въпроси;
2 0 упражняват, за техните съответни общности, отговорностите, които са им делегирани от френските общности съвети и от фламандските общности съвети.
3 0 съвместно решават онези въпроси, описани в 1 0, които са от общ интерес.
Част ІV: Интернационални отношения
[редактиране]Член 167
[редактиране]§ 1 Кралят ръководи интернационалните отношения, без да засяга компетентността на общините и на регионите да участват в интернационалното сътрудничество, като сключва договори, които се отнасят до материята на неговата компетентност.
Кралят е върховен главнокомандващ на въоръжените сили и обявява състояние на война и край на военните действия. Той осведомява камарите, когато интересът и сигурността на държавата го изискват и относно съответните договори, като добавя съответните съобщения.
Цесия, размяна и присъединяване на територия се осъществява само по силата на закон.
§ 2 Кралят сключва международните договори, с изключение на онези, които се отнасят до материята, посочена в § 3. Тези договори влизат в сила, след като са получили одобрение от камарите.
§ 3 Правителствата на общностите и на регионите, посочени в член 121, сключват всеки от тях договорите относно материята, която се отнася до компетентността на техните Парламенти. Тези договори нямат ефект преди да получат одобрение от Парламента.
§ 4 Закон, приет с мнозинство, предвидено в член 4, последен параграф, урежда начина за сключване на договори, посочени в § 3 и договорите не засягат изключителните компетентности на общностите или на регионите или по силата на Конституцията.
§ 5 Кралят може да денонсира договорите, сключени преди 18 май 1993 година по отношение на материята, посочена в § 3 при взаимно съгласие със съответните правителства на общностите и на регионите.
Кралят денонсира тези договори, ако правителствата на общностите и на регионите го поканят да направи това. Закон, който е приет с мнозинството, предвидено в член 4, последна алинея, регулира процедурата в случай на несъгласие между правителствата на засегнатите общности и региони.
Член 168
[редактиране]Камарите се информират за началото на преговори с цел цялостна ревизия на договорите, които създават Европейската общност и договори и актове, които ги изменят или допълват. Те трябва да имат знание за проектодоговора преди неговото подписване.
Член 169
[редактиране]С цел да гарантира уважението към интернационалните и супранационалните задължения и правомощия, органите, посочени в членове 36 и 37, могат да бъдат заместени временно от органите, посочени в членове 115 и 121. Този закон трябва да бъде приет с мнозинство, предвидено в член 4, последен параграф.
Част V: Финанси
[редактиране]Член 170
[редактиране]§ 1 Данък в полза на държавата не може да установен по друг начин, освен със закон.
§ 2 Данък в полза на общност или на регион не може да бъде установен освен с декрет или правило, посочени в член 134.
Законът определя по отношение на налозите, посочени в параграф 1, изключенията, при които съществува доказана необходимост .
§ 3 Такса или налог могат да се установят в дадена провинция само по решение на нейния съвет.
Законът определя по отношение на налозите, посочени в параграф 1, изключенията, при които съществува необходимост.
Законът може да премахне всички или част от налозите, предвидени в параграф 1.
§ 4 Такса или данък не могат да бъдат установени от градските агломерации, от федерацията на общините, както и от общините, с изключение на решение, което е взето от техните съвети. Законът определя по отношение на данъците, описани в параграф 1, онези изключения на доказана необходимост.
Член 171
[редактиране]Данъците в полза на държавата, на общността и на региона се гласуват ежегодно.
Правилата, които ги установяват, имат сила за година освен, ако не бъдат подновени.
Член 172
[редактиране]Привилегии не могат да бъдат установявани по отношение на данъците.
Данъчни изключения или облекчения могат да бъдат установени само със закон.
Член 173
[редактиране]С изключение за провинциите, полдерите и отводнителните системи и в онези случаи, които са посочени от законите, декретите и правилата, изброени в член 134, гражданите могат да бъдат облагани с данъци само в полза на държавата, общността, региона, град, федерацията на общини или общини.
Член 174
[редактиране]Всяка година Камарата на представителите приема закона за сметките на държавата и гласува бюджета. Камарата на представителите и Сената, обаче, установяват техните съответни разпределения на годишна основа.
Всички приходи и разходи на държавата трябва да бъдат включени в бюджета и в сметките.
Член 175
[редактиране]Закон, приет с мнозинството, предвидено в член 4, последен параграф, определя системата на финансиране за френската и за фламандската общности.
Парламентите на френската и на фламандската общности регулират чрез декрети изразходването на получените от тях доходи.
Член 176
[редактиране]Закон определя финансирането на германофонската общност.
Парламентът на германофонската общност регулира изразходването на приходите чрез декрет.
Член 177
[редактиране]Закон приет с мнозинство, предвидено в член 4, последен параграф определя системата на финансиране на регионите.
Парламентите на определени региони определят получаването на приходи според правилата, посочени в член 134.
Член 178
[редактиране]При условията и следвайки начините, определени от закона, приет с мнозинството, предвидено в член 4, последен параграф, парламентът на региона Брюксел-Столица прави трансфер, според правилото в член 134, на финансови средства на общата комисия на общността и на френската и на фламандската общностни комисии.
Член 179
[редактиране]Пенсия или каквото и да е плащане от публичната хазна могат да бъдат предоставени само по силата на закон.
Член 180
[редактиране]Членовете на Сметната палата се назначават от Камарата на представителите за срок, определен от закона.
Сметната палата е натоварена с проверката и с ликвидацията на сметките на общата администрация и със сметките на счетоводителите, които работят за държавната хазна. Тя трябва да следи, че никое перо в бюджета не бива надвишавано, както и че не се извършват никакви трансфери. Проверката също така обхваща операциите, които се отнасят до установяването и следенето на държавните приходи, включително събирането на данъци. Тя установява сметките на различните държавни администрации и е отговорна в това отношение за събирането на цялата необходима информация и счетоводни пера. Общите сметки на държавата се внасят в Камарата на представителите заедно с наблюденията на проверката.
Сметната палата се организира в съответствие със закона.
Член 181
[редактиране]§ 1 Пенсиите и заплатите на служителите на религиозните култове се поемат от държавата; необходимите суми се включват ежегодно в бюджета.
§ 2 Пенсиите и заплатите на служителите на организациите, признати от закона, които предлагат морална помощ в зависимост от нерелигиозна философска концепция се поемат от държавата; необходимите суми се внасят ежегодно в бюджета.
Част VІ: Въоръжени сили
[редактиране]Член 182
[редактиране]Начинът за набиране на армията се определя със закон. Законът регулира правата и задълженията на военните.
Член 183
[редактиране]Квотата на въоръжените сили се гласува ежегодно. Законът, която я определя, е в сила за една година, освен ако не бъде подновен.
Член 184
[редактиране]Организацията и правомощията на полицията, нейната цялостна структура на две нива, се регулират със закон. Основните елементи на статута на членовете на личния състав на интегрираната полиция, структурата й на две нива, са регламентирани със закон.
Преходна разпоредба
[редактиране]Кралят може да определи и да изпълни основните елементи на статута на членовете на интегрираната полицейска служба, която е структурирана на две нива, доколкото това правило е потвърдено по отношение на тези елементи чрез закон преди 30 април 2002.
Член 185
[редактиране]Чужди въоръжени сили не могат да бъдат допускани да служат на държавата, да я окупират или да преминават през нейната територия, освен по силата на закон.
Член 186
[редактиране]Военните могат да бъдат лишавани от техните чинове, почести, пенсии само по начин, определен от закона.
Част VІІ: Общи разпоредби
[редактиране]Член 187
[редактиране]Конституцията не може да бъде суспендирана в никоя от нейните части.
Член 188
[редактиране]От деня в който Конституцията влезе в сила, всички закони, декрети, регламенти и други актове, които й противоречат, се смятат за отменени.
Член 189
[редактиране]Официалните текстове на Конституцията са на френски, нидерландски и немски езици.
Член 190
[редактиране]Никой закон, декрет или регламент няма задължителен характер преди да бъде публикуван в определената форма от закона.
Член 191
[редактиране]Всички чужденци, които се намират на територията на Белгия се ползват със защитата, която се предоставя на лицата и на имуществото, като се имат предвид изключенията, посочени в закона.
Член 192
[редактиране]Само закон може да установи изискването за полагането на клетва. Законът определя нейната форма и съдържание.
Член 193
[редактиране]Белгийската нация приема цветовете червен, жълт и черен и за герб на Кралството Белгийския лъв с легендата: СЪЮЗЪТ ПРАВИ СИЛАТА.
Член 194
[редактиране]Град Брюксел и столица на Белгия и седалище на Федералното правителство.
Част VІІІ: Промяна на Конституцията
[редактиране]Член 195
[редактиране]Федералната законодателна власт има правото на обяви, че ще се извърши промяна на конституционните разпоредби, които тя смята за уместно.
След тази декларация двете камари се разпускат.
Свикват се две нови Камари в съответствие с член 46.
Тези камари установяват при общо съгласие с Краля точките, подложени на промяна.
В този случай камарите могат да вземат решение само, ако не по-малко от две трети от техните членове присъстват. Промените се приемат с не по-малко от две трети от подадените гласове.
Преходна разпоредба
[редактиране]Камарите, както са конституирани, след тяхното пълно обновяване на 13 юни 2010 година могат обаче, при взаимно съгласие с Краля, да се произнесат относно ревизията на следните разпоредби, членове и групи от членове, но само по отношение на ефектите, които са посочени, както следва:
1 0 Членове 5, втори параграф, 11 бис, 41, пети параграф, 159 и 190, за да се гарантира всестранното упражняване на автономията на регионите спрямо провинциите без да се засяга, както сегашните особени разпоредби на закона от 9 август 1988 година, които изменя закона за общините, избирателния закон за общините, закона, който организира публични центрове за социално подпомагане, закона за провинциите, избирателния закон, избирателния закон за провинциите и закона за организиране едновременни избори за законодателни камари и провинциални съвети, нито онези, които се отнасят до длъжността на управител, и за да се ограничи значението на думата „провинция”, използвана в Конституцията само до нейното териториално значение, при изключване на всякакви други институционални значения;
2 0 Член 23, за да гарантират правата на детски добавки;
3 0 Част ІІІ, за да внесе в нея разпоредба, чиято цел е да се забранят изменението на избирателните закони една година преди деня на провеждане на избори.
4 0 Членове 43, § 1, 44, втори параграф, 46, пети параграф, 69, 71, 74, 75, 76, 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83 и 168, за да осъществи реформата на двукамарната система и да се предостави останалите законодателни правомощия на Камара на представителите;
5 0 Членове 46 и 117, за да се осигури парламентарните избори на федерално ниво ще се проведат на същия ден, както изборите за Европейски парламент и че, в случай, че Федералният парламент бъде разпуснат преди изтичане на неговия мандат, мандатът на новия Федерален парламент може да продължи след деня, когато изборите за Европейски парламент ще бъдат провеждани, както за да се разреши закон, който е приет с мнозинство, описано в член 4, последен параграф, ще определи датата, когато нови правила, посочени в този раздел по отношение на изборите ще влязат в сила;
6 0 Член 63, § 4, за да го допълнят с под-параграф, който разпорежда, че за избори за Камарата на представителите, законът установява особени правила с оглед защитата легитимните интереси на френско и нидерландско говорещите лица в предишната провинция Брабант, и също така осигуряващ, че разпоредбите, които установяват тези особени правила могат да бъдат изменени само чрез закон с мнозинство, посочено в член 4, последен параграф.
7 0 Част III, Глава IV, Раздел II, Подраздел III, за да се включи в него член, който позволява закон, приет с мнозинството, посочено в член 4, последен параграф, да предостави на региона Брюксел-Столица, за дву-езичния регион Брюксел-Столица, правомощията, които са били предоставени на общностите относно въпросите, посочени в член 127, §1, първи параграф, 1 0, и в същия параграф, 3 01 доколкото 3 0 касае въпросите, посочени в по-горе споменатото 1 0.
8 0 Част III, Глава IV, Раздел II, Подраздел III, за да позволи на закон приет с мнозинство, посочено в член 4, последен параграф да опрости процедурата за сътрудничество между институциите.
9 0 Член 143, за да го допълнят с параграф, който преклудира процедурата, отнасяща се до конфликт на интереси, да бъде започната по отношение на закон или решение на федерален орган, който изменя основата на данъците, данъчните ставки, облекчения или всякакъв друг елемент, който има значение при изчисление на данъка върху общия доход на физическите лица.
10 0 Част III, Глава VI, за да се вмъкне в нея разпоредба, според която каквото и да е изменение на основните особености на реформата, която касае използването на езици в съдебните процедури в съдебния окръг на Брюксел, както каквито и да е изменения по този въпрос и засягащи прокуратурата, съда и обхвата на юрисдикцията, могат да бъдат извършени само със закон, приет с мнозинството, описани в член 4 последен параграф.
11 0 Член 144, за да осигури че Държавният съвет и, в зависимост от случая, федералните административни съдилища, могат да се произнесат по отношение какъв ще бъде ефекта на техните решение относно частното право;
12 0 Член 151, §1, за да осигурят, че общностите и на регионите имат правомощия да нареждат преследвания относно въпросите, които попадат под тяхната отговорност посредством министъра на правосъдието, който веднага извършва разследването, и за да позволи закон, приет с мнозинството, посочено в член 4, последен параграф, да осигури участието на общностите и регионите, в материите, които се намират в тяхна компетентност, в решенията, които касаят разследващата и наказателната политика на прокурорите, обвързващите ръководни начала по отношение на наказателната политика, представителството на Общия колеж на прокурорите, и в решенията, които касаят ръководните начала за пълната сигурност и схемата на националната сигурност.
13 0 Член 160, за да се добави параграф, при условие, че всяко изменение на новите правомощия, които са предоставени от общото събрание на административно правосъдно отделение държавния съвет и каквито и да е изменения на правилата в това събрание могат да бъдат направени само със закон, приет с мнозинството, посочено в член 4, последен параграф.
14 0 Част IV, за да включат в нея член, което осигурява, че по отношение на избори за Европейски парламент, законът определя специални правила с оглед на защитата на легитимните интереси на френските и нидерландско говорещите лица в бившата провинция на Брабант, и че разпоредбите, които установяват тези особени правила могат само да бъдат изменени чрез закон, приет с мнозинство, описано в член 4, последен параграф.
15 0 Член 180, за да осигурят събранията, които законодателстват чрез декрети или правила, посочени в член 134, могат да предоставят задачи на Сметната палата, за която се заплаща такса.
Камарите могат да дебатират по споменатите въпроси в първия параграф при условие, че най-малкото две трети от членове, които съставляват всяка камара, присъстват, и никаква промяна не ще се приеми, освен ако не се поддържа от две трети от подадените гласове.
Преходната разпоредба не трябва да се смята като декларация по смисъла на член 195, втори параграф.
Член 196
[редактиране]Промяна на Конституцията не може да се извърши по време на война или когато Камарите не могат да проведат свободно заседание на федералната територия.
Член 197
[редактиране]По време на регентство никакви промени не могат да се извършат в Конституцията, които касаят конституционните правомощия на Краля и членове 85 до 88, 91 до 95, 106 и 197 на Конституцията.
Член 198
[редактиране]В съгласие с Краля учредителните камари могат да изменят броя на членовете и подразделите на членовете на Конституцията, както и подразделите на последните в части, глави и раздели, да изменят терминологията на разпоредбите, които не са предложени за преглед, за да ги хармонизират с терминологията на новите разпоредби и за да осигурят съответствието на нидерландския, френския и немския текстове на Конституцията.
В този случай камарите могат да дебатират само при условие, че най-малкото две трети от членовете на камарата присъстват, като никаква промяна няма да бъде приета освен, ако тя не е подкрепена от две трети от подадените гласове.
Част ІХ: Влизане във сила и преходни разпоредби
[редактиране]І. - Разпоредбите на член 85 ще бъдат за първи път приложими по отношение на потомството на Негово височество принц Албърт, Феликс, Хумберт, Теодор, Кретиен, Ойген, Мари, принц на Лиеж, принц на Белгия, като се разбира, че бракът на Нейно кралско височество Астрид, Жозефин, Шарлот, Фабрициа, Елизабет, Паола, Мари, принцеса на Белгия за Лоренц, Аркдюк на Източна Австрия, се смята, че е получила съгласието, посочено в член 85, втори параграф.
Дотогава, следните разпоредби остават в сила.
Конституционните правомощия на Краля сe наследяват по права, естествена и законна линия от Негово величество Леополд, Жорж, Кретиен, Фредерик от Сакс-Кобург, от мъж на мъж, по правото на първородния сън и при вечно изключване на жените и техните низходящи или потомци.
Принцът, който се ожени без съгласието на Краля, в негово отсъствие, без съгласието на онези, които упражняват правомощията на Краля в случаите, посочени от Конституцията, ще бъде лишен от неговото право върху короната. Въпреки това, това право може да бъде възстановено от Краля, или в негово отсъствие, от онези, които упражняват правомощията на Краля в случаите, посочени от Конституцията, но само със съгласието и на двете камари.
ІІ. (Отменен)
ІІІ. Член 125 е в сила за събития след 8 май 1993 година.
ІV. (Отменен)
V. (Отменен)
VІ. - §1 (Отменен)
§2. (Отменен)
§3. Личният състав и активите на провинцията на Брабант ще бъдат разделени между провинциите на фламандския Брабант, провинцията на валонския Брабант и региона Брюксел-столица, властите и институциите, описани в членове 135 и 136, както и федералните власти, в съответствие с условията, посочени със закон, приет от мнозинството, определено в член 4, последен параграф.
Следвайки следващото възобновяване на провинциалните съвети и докато те бъдат разделени, личният състав и активите, които ще останат общи ще бъдат съвместно управлявани от провинцията на фламандския Брабант, от провинцията на валонския Брабант и от властите, които са компетентни в двуезичния регион на Брюксел-столица.
§4. (Отменен)
§5. (Отменен)
