Конвенция за политическите права на жените от 1952 година

КОНВЕНЦИЯ ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПРАВА НА ЖЕНИТЕ от 1952 година

(превод)^[1][2]

Преамбюл

Договарящите се страни,

Желаейки да осъществят принципа за равноправие на мъжете и жените, залегнал в Устава на ООН,

Признавайки, че всеки има право да участвува в управлението на обществения живот на своята страна, пряко или чрез свободно избрани представители, и да заема при равноправни условия обществени функции в своята страна и като желаят да установят равенство между мъжете и жените при използуването и упражняването на политическите права съгласно Устава на ООН и Всеобщата декларация за правата на човека,

Решиха да сключат за тази цел Конвенция, и се споразумяха по следното:

Член 1

Жените ще имат право наравно с мъжете да гласуват при всички избори без каквато и да е дискриминация.

Член 2

Жените ще могат наравно с мъжете да бъдат избирани във всички обществени изборни органи, учредени съгласно законодателството на страната, без каквато и да е дискриминация.

Член 3

Жените ще имат право да заемат наравно с мъжете всички обществени постове и да упражняват всички обществени функции, създадени съгласно националното законодателство, без каквато и да е дискриминация.

Член 4

1. Тази Конвенция ще бъде открита за подписване за всички държави, членки на ООН и за всяка друга държава, на която Общото събрание отправи такава покана.

2. Тя ще бъде ратифицирана и ратификационните документи ще бъдат депозирани при Генералния секретар на ООН.

Член 5

1. Тази Конвенция ще бъде открита за присъединяване за всички държави, посочени в първа точка на член 4.

2. Присъединяването ще се извърши чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на ООН.

Член 6

1. Тази Конвенция ще влезе в сила на деветдесетия ден след предаването на шестия документ за ратификация или присъединяване.

2. За всяка от държавите, които ще ратифицират или ще се присъединят към нея след депозирането на шестия документ за ратификация или присъединяване, тази конвенция ще влезе в сила на деветдесетия ден след депозирането от тази държава на документа й за ратификация или присъединяване.

Член 7

Ако в момента на подписването, ратифицирането или присъединяването една държава формулира уговорка към някой от членовете на тази Конвенция, Генералният секретар съобщава текста на уговорката на всички държави, които са или които могат да станат страни по тази Конвенция. Всяка държава, която не приема тази уговорка, може в срок от деветдесет дни, считано от датата на това съобщение /или датата, на която тя става страна по Конвенцията/ да съобщи на Генералния секретар, че тя не приема уговорката. В този случай Конвенцията няма да влезе в сила между тази държава и държавата, която е формулирала уговорката.

Член 8

1. Всяка договаряща държава може да денонсира тази Конвенция чрез писмена нотификация до Генералния секретар на ООН. Денонсирането влиза в сила една година след датата, на която Генералният секретар е получил нотификацията.

2. Тази Конвенция ще прекрати действието си от датата на която денонсирането, което ще сведе на по-малко от шест участниците в тази Конвенция влезе в сила.

Член 9

Всеки спор между две или повече от договарящите се държави, отнасящ се до тълкуването или приложението на тази Конвенция, който не бъде уреден по пътя на преговорите, ще бъде по искане на една от страните, между които е възникнал спорът отнесен до Международния съд в Хага, за да се произнесе по въпроса, освен ако заинтересуваните страни не се договорят за друг начин на уреждане на спора.

Член 10

Ще бъдат нотифицирани от Генералния секретар на ООН всички държави членки и държавите, които не са членки, упоменати в т. 1 на член 4 на тази Конвенция относно:

а) Поставените подписи и получените документи за ратифициране съгласно член 4;

б) Документите за присъединяване, получени съгласно член 5;

в) Датата, на която тази конвенция ще влезе в сила съгласно член 6;

г) Съобщенията и нотификациите, получени съгласно член 7;

д) Нотификациите за денонсиране, получени съгласно разпоредбите на т. 1 член 8;

е) Прекратяването на действието на Конвенцията в резултат от приложението на т. 2, член 8.

Член 11

1. Тази Конвенция ще бъде депозирана в архивите на ООН, като екземплярите й на английски, китайски, испански, френски и руски език имат еднаква сила.

2. Генералният секретар на ООН ще изпрати заверено копие от нея до всички държави членки и до всички държави, които не са членки, визирани в т. 1 на член 4.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени от съответните си правителства, подписаха тази Конвенция, която бе открита за подписване в Ню Йорк на тридесет и първи март хиляда деветстотин петдесет и трета година.

Бележки

1. Виж автентичните текстове на Конвенцията на интернет страницата на United Nations Treaties Collection. За актуалния статус на Конвенцията виж UNTC.
2. Ратифицирана с Указ № 54 от 26 февруари 1954 г. (необнародван). В сила за България от 7 юли 1954 г. Оттегляне на резервата по чл. 9 със закон на Народното събрание от 5 май 1992 г. - резервата е оттеглена на 24 юни 1992 г. Конвенцията е обнародвана в Държавен вестник брой №17 от 2 март 2010 година.