Конвенция за основаване на Европейски университетски институт, от 19 април 1972 година, изменена с Конвенцията за ревизия от 18 юни 1992 година

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
КОНВЕНЦИЯ ЗА ОСНОВАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКИ УНИВЕРСИТЕТСКИ ИНСТИТУТ ОТ 1972 ГОДИНА, РЕВИЗИРАНА С ПОПРАВКИТЕ НА КОНВЕНЦИЯТА ОТ 1992 ГОДИНА (превод)[1][2]
Eui-european-university-institute-logo.jpg

Съдържание

ПРЕАМБЮЛ[редактиране]

Негово величество кралят на белгийците,

Нейно величество кралицата на Дания,

Президентът на Федерална република Германия,

Президентът на Република Гърция,

Негово величество кралят на Испания,

Президентът на Република Франция,

Президентът на Република Италия,

Негово височество великият херцог на Люксембург,

Нейно величество кралицата на Нидерландия,

Президентът на Република Португалия,

Нейно величество кралицата на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия,

РЕШЕНИ да насърчат за развитието на науката в области, които са от особен интерес за развитието на Европа, по-специално нейната култура, история, право, икономика и институции,

ЖЕЛАЕЙКИ да съдейства за сътрудничеството в тези области и да стимулира съвместните изследвания,

СЛЕД КАТО СА РЕШИЛИ да реализират изразените намерения по предмета в Декларацията, направена от държавните глави на срещата в Бон от 18 юли 1961 година и в Хага на 1 и 2 декември 1969 година,

СМЯТАЙКИ че по-нататъшен принос трябва да бъде направен за интелектуалния живот на Европа и че в този дух трябва да бъде създаден Европейски институт на най-висше университетско ниво,

Следните изречения бяха вмъкнати в резултат на поправките от 1992 година:

СМЯТАЙКИ че натрупаният опит и бъдещите перспективи призовават към адаптиране на административната и академична структури на Европейския университетски институт,

СА РЕШИЛИ да ревизират определени разпоредби на Конвенцията за основаване на Европейски университетски институт,

И за тази цел са назначили като свои представители: …..

КОИТО, след като размениха своите надлежни и в изготвени съответната форма пълномощни

СЕ СПОРАЗУМЯХА, КАКТО СЛЕДВА:

ГЛАВА 1 ПРИНЦИПИ, РЪКОВОДЕЩИ СЪЗДАВАНЕТО НА ИНСТИТУТА[редактиране]

Член 1[редактиране]

Чрез тази конвенция държавите членки на Европейската общност (от тук нататък за по-кратко наричани „договарящите се държави”) съвместно създават Европейски университетски институт (от тук нататък за по-кратко наричан „Институт”). Той ще бъде юридическо лице.

Седалището на Института ще бъде във Флоренция.

Член 2[редактиране]

Целта на Института ще бъде да допринася, чрез своите дейности в областите на висшето образование и изследванията, към развитието на културното и научното наследство на Европа, като цяло и в неговите съставни елементи. Неговата работа ще касае също така и великите движения и институции, които характеризират историята и развитието на Европа. Ще взема предвид и ще отчита европейския културен и лингвистичен плурализъм и отношенията с култури извън Европа.

Тази цел ще бъде преследвана посредством преподаване на най-висше университетско ниво.

Като част от общата програма на неговите научни дейности, Институтът ще развива интердисциплинарни изследователски програми по главните въпроси, пред които е изправено съвременното европейско общество, включително въпроси, отнасящи се до изграждането на Европа.

2. Институтът също така ще бъде форум за размяна и обсъждане на идеи и опит по предмети, които попадат в рамките на преподаваните и изследваните от него области.

Член 3[редактиране]

1. Договарящите се държави ще вземат всички необходими мерки, за да съдействат в осъществяването на целта на Института, като в същото време съблюдават свободата на изследване и преподаване.

2. Договарящите се държави ще насърчават разпространението на влиянието на Института в научния и университетския свят. За тази цел те ще помагат на Института да създаде подходящи връзки на сътрудничество с университети и научни институции в техните територии, както и с европейските и международните организации, занимаващи се с образование, култура и изследвания.

3. В рамките на своите установени условия Институтът ще сътрудничи с университети и с всяко национално или международно или изследователско тяло, желаещо да си сътрудничи. Той може да сключва споразумения с държави и международни организации.

Член 4[редактиране]

Институтът и неговият състав ще се ползват с такива привилегии и имунитети, каквито са необходими за изпълнение на техните задачи, при изложените в приложения протокол към тази конвенция условия, който протокол е неразривна и интегрална част от нея.

Институтът ще сключи споразумение за главната си квартира с италианското правителство, което ще бъде одобрено единодушно от Висшия съвет.

ГЛАВА 2 АДМИНИСТРАЦИЯ[редактиране]

Член 5[редактиране]

Органите на Института са:

а) Висшият съвет,

б) Принципалът на Института,

в) Академичният съвет.


Член 6[редактиране]

1. Висшият съвет ще бъде съставен от представители на правителствата на договарящите се държави; всяко правителство ще притежава един глас в съвета и ще делегира този глас на двама свои представители.

Висшият съвет ще провежда заседания поне един път годишно във Флоренция.

2. Длъжността президент на Висшия съвет ще се изпълнява по ред от представител на всяка една от договарящите страни.

3. Принципалът на Института, генералният секретар и представител на Европейските общности ще вземат участие в срещите на Висшия съвет, но няма да имат право на глас.

4. Висшият съвет ще носи отговорност за основното ръководство на Института; той ще ръководи неговите дейности и ще надзирава неговото развитие. Той ще съдейства от една страна за отношенията между правителствата по въпроси, касаещи Института, а от друга – отношения между правителствата и Института.

Висшият съвет ще взема необходимите решения за изпълнение на така поверените му задачи в съответствие с параграфи 5 и 6.

5. Действайки единодушно, Висшия съвет:

а) ще изготви правилата, ръководещи дейностите на Института и финансовите правила, посочени в член 26;

b) ще приеме процедурата за избор на работните езици в съответствие с член 27;

c) ще изготви служебните правила за личния състав на Института; тези служебни правила ще съдържат процедурата за разрешаване на спорове между Института и съответните посочени от тях лица;

d) ще решава за създаването на постоянни длъжности за професори, прикрепени към Института;

e) ще кани, при условия, които ще изложи, посочените в член 9 (3) лица, за да вземат участие в дейностите на Академичния съвет;

f) ще сключва споразумения за главната квартира между Института и правителството на Република Италия, както и всеки инструмент, посочен в член 3 (3);

g) ще назначи първия Принципал и първия Секретар на Института;

h) ще разрешава, ако е необходимо, дерогация от член 8 (3);

i) ще променя разделението на департаменти, посочено в член 11 или ще създава нови департаменти;

j) ще предоставя одобрението, посочено в член 33;

k) ще взема мерките, посочени в член 34.

6. Висшият съвет ще взема решения с квалифицирано мнозинство извън случаите, посочени в параграф 5, в частност онези, които касаят:

а) назначаването на Принципала и на Секретаря на Института;

b) одобрението на бюджета на Института и освобождаването на Принципала от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета;

c) одобрението, по предложение от Академичния съвет, на общата политика на преподаване.

d) създаването на Изследователски съвет, чиято структура и правомощия той ще определи след консултации с Академичния съвет;

e) създаването или закриването на интердисциплинарни центрове в рамките на Института, след консултации с Академичния съвет и Изследователския съвет;

f) приемането на свои процедурни правила.

7. Когато решенията изискват квалифицирано мнозинство, гласовете ще бъдат претегляни, както следва:

Белгия – 5

Дания – 3

Франция – 10

Германия – 10

Гърция – 5

Испания – 8

Ирландия – 3

Италия – 10

Люксембург – 2

Нидерландия – 5

Австрия – 4

Полша – 8

Португалия – 5

Финландия – 3

Швеция – 4

Обединеното кралство – 10

Кипър – 2

Република Словакия – 5

Словения – 3

Естония – 3


За приемането на решения ще се изисква минимум от 77 гласа и одобрение на най-малко 14 правителства.

8. Въздържането при гласуване няма да представлява пречка за приемане на изискващи единодушие решения от Висшия съвет.

Член 7[редактиране]

1. Принципалът ще ръководи Института. Той ще изпълнява и ще осъществява контрол над изпълнението на актове и решения в съответствие с тази конвенция, както и ще взема всякакви административни решения, които не попадат в компетенциите на който и да е друг орган на Института.

2. Той ще носи отговорност за администрацията на Института. Той ще го представлява юридически.

Той ще изготвя неговия ежегоден проектобюджет, както и тригодишните проекти за финансови прогнози и ще ги представя на Висшия съвет, след като се е консултирал с Академичния съвет.

Той ще назначава шефовете на департаменти, интердисциплинарните директори на центрове и другите членове на преподавателския състав, номинирани в съответствие с член 9 (5) (е) и член 9 (2).

Той ще назначава членовете на административния състав на Института.

3. Принципалът на Института ще бъде избиран от Висшия съвет след консултации с Академичния съвет. Споразумение и механизъм за сътрудничество между Висшия съвет и Академичния съвет за подготовка на това решение ще бъде прието от Висшия съвет, който ще гласува единодушно, след консултации с Академичния съвет.

Той ще бъде назначаван за пет години. Висшият съвет, вземайки единодушно решение след консултиране с Академичния съвет, може да продължи този мандат за един максимален период от три години.

Правилата, изложени в член 6 (5), ще посочат условията, при които неговият мандат може да бъде прекратен по негова собствена инициатива и по такава на Института.

Член 8[редактиране]

1. Секретарят ще подпомага Принципала на Института при изпълнение на неговите организационни и административни задължения.

2. Условията и продължителността на неговия мандат ще бъдат изложени в правилата, посочени в член 6 (5) (а).

3. Секретарят и Принципалът на Института не могат да бъдат от една и съща националност, освен ако не бъде взето единодушно решение от Висшия съвет.

Член 9[редактиране]

1. Академичният съвет ще притежава общите правомощия по отношение изследванията и преподаването, без да се засягат компетенциите на другите органи на Института.

Той ще бъде председателстван от Принципала на Института.

2. Изпълнителен комитет, председателстван от Принципала на Института, подпомаган от Секретаря, и състоящ се от Принципала, шефовете на департаменти, директорите на центрове, посочени в член 11 (3), и един представител на студентите изследователи, ще подпомага Принципала по негова молба за изпълнение задачите на Института.

Изпълнителният комитет ще подготвя работата на Академичния съвет. Той ще номинира членовете на преподавателския състав, с изключение на онези, посочени в параграф (5) (е). Той ще съставя списъка с членове на съветите (бордовете) по приемане и на съветите (бордовете) по завършване.

Той ще изпълнява поверените му специфични задачи от Академичния съвет.

Той редовно ще докладва на Академичния съвет и на Висшия съвет за начина, по който е изпълнил своите цели.

3. Членове на Академичния съвет ще бъдат:

a) Принципалът на Института;

b) Секретарят на Института, който ще взема участие в работата му, но няма да има право на глас;

c) шефовете на департаменти;

d) директорите на интердисциплинарните центрове;

e) всички или някои от професорите, назначени от Института;

f) всички или някои от лекторите, назначени от Института;

g) представители на други членове на преподавателския състав;

h) представители на студентите изследователи;

i) представители на членовете на другите категории, участващи в рамките на Института в преследването на неговите цели.

Висшият съвет може, при условия, които ще оповести предварително, да кани лица с определени квалификации, които имат националност на държавите членки и представляват различни аспекти на икономическия, социалния и културния живот да вземат участие в дейностите на Академичния съвет.

4. Правилата, посочени в член 6 (5) ще определят:

a) броя от членовете на Академичния съвет, представляващи категориите от лица, посочени в параграф 3 (е), (f), (g), (h), и (i), процедурата за тяхното назначаване и продължителността на мандата им;

b) правилата за мажоритарно гласуване в Академичния съвет;

c) правилата, ръководещи действията на изпълнителния комитет.

5. Академичният съвет:

a) ще одобрява програмите за обучение и след като се консултира с Изследователския съвет, изследователските програми на департаментите;

b) ще одобрява, след като се е консултирал с Изследователския съвет, изследователските програми на интердисциплинарните центрове;

c) ще участва в подготовката на годишния проектобюджет и на тригодишните финансови прогнози;

d) ще предприема мерки по прилагане по отношение изследванията и преподаването, които на попадат в рамките на компетенциите на който и да е от другите органи на Института;

e) ще заседава, като заседанията ще бъдат ограничени до членовете на преподавателския състав, който притежава поне еднакъв статус с заинтересованите лица, ще номинира шефовете на департаменти, директорите на интердисциплинарните центрове, професорите и лекторите, който ще бъдат ангажирани като членове на преподавателския състав на Института на пълно работно време;

f) ще определя условията за присъждането на академичната степен и удостоверението, посочени в член 14;

g) ще разглежда проекта на доклад за дейността, подготвен от Принципала на Института и предоставен за разглеждане на Висшия съвет.

6. Академичният съвет може, по своя собствена инициатива, да представя предложения пред Висшия съвет по въпроси, които попадат в компетенциите на този Съвет.

ГЛАВА 3 АКАДЕМИЧНА СТРУКТУРА[редактиране]

A. Академична организация[редактиране]

Член 10[редактиране]

Институтът ще бъде подразделен на департаменти, които ще съставляват основните изследователски и преподавателски единици.

Член 11[редактиране]

1. От момента на своето основаване Институтът ще се състои от четири департамента:

- История и цивилизация,

- Икономика,

- Право

- Политически и социални науки.

Висшият съвет, като действа единодушно и след като се е консултирал с Академичния съвет и имайки предвид опита, може да променя това устройство или да създава нови департаменти. Академичния съвет може да прави препоръки за тази цел.

2. В рамките на предоставените му фондове в бюджета и програмите, приети от Академичния съвет, всеки департамент ще се ползва с голяма степен на автономия при извършването на своята научна и образователна работа и ще бъде осигурен с необходимия състав за своите дейности.

3. Институтът може, като взема предвид създадените департаменти в Института, да включи един или повече интердисциплинарни изследователски и образователни центрове. Решението за създаването, или закриването, на такива центрове, и техните цели, специфична структура и общи условия на действие ще бъдат взети от Висшия съвет с квалифицирано мнозинство след консултации на Академичния съвет и Изследователския съвет.

Член 12[редактиране]

1. Главната изследователска работа ще бъде извършвана в семинари и от изследователски екипи. Работата в един семинар може да бъде съчетана с такава в други семинари в същия департамент или в други департаменти.

Организацията на различните семинари или изследователски екипи ще бъде задължение на шефовете на департаменти. Изследователската работа ще бъде извършвана с активното съдействие на преподавателския състав и студентите изследователи, които съвместно ще излагат своите методи на работа и насоките, които трябва да следват.

2. Изследователската работа, която ще бъде извършвана в семинари или изследователски екипи в рамките на образователните и изследователските програми, посочени в член 9 (5) , като ще вземат предвид целта на Института.

Предметът на работните проекти, които ще бъдат предприемани във всеки семинар и от всеки изследователски екип ще бъдат довеждани до знанието на Академичния съвет от шефовете на департаменти, след като са получили одобрение от професорите и лекторите.

3. Институтът може да организира школи за практическо обучение и колоквиуми, в които могат да вземат участие лица с вече натрупан практически опит в дисциплините, по които се извършва обучение и изследователска работа в Института.

Член 13[редактиране]

1. Институтът ще има библиотека и документален център, които ще се финансират от годишния бюджет.

2. Република Италия поема задължението да предприеме всички необходими мерки и да сключи всички необходими споразумения, които предоставят на преподавателския състав и на студентите изследователи достъп до архивите, библиотеките и музеите във Флоренция и, ако е необходимо, в други италиански градове.

Процедурата за прилагане на тази разпоредба ще бъда изложена в споразумението за главната квартира на Института.

Член 14[редактиране]

1. Институтът ще има правомощието в дисциплините, по които се извършва обучение и изследователска работа в Института, да присъжда докторат на Европейския университетски институт на студенти изследователи, които са завършили най-малко две години на обучение в Института и са представили оригинална изследователска работа с високо качество, одобрено от Института, която работа трябва да бъде публикувана в съответствие с разпоредбите, изложени в параграф 4.

2. Институтът също така ще има правомощието да присъжда и степен, която е по-ниска от доктората на студенти изследователи, които са завършили курс на обучение, продължил най-малко една година в Института и отговарят на специфичните условия за тази степен, приети в съответствие с параграф 4.

3. При напускането на Института, студенти изследователи, на които не са били присъдени степените, посочени в параграфи 1 и 2, ще получават от Института по тяхна молба удостоверение, което доказва, че те са учили и извършвали изследователска работа в Института.

4. Условията за присъждане на степените и издаването на удостоверенията, посочени в този член, ще бъдат приети от Академичния съвет; тези условия ще изискват одобрението на Висшия съвет.


B. Преподавателски състав и студенти изследователи[редактиране]

Член 15[редактиране]

1. Преподавателския състав ще се състои от шефовете на департаменти, директорите на интердисциплинарни центрове, професорите, лекторите и другите преподаватели.

2. Членовете на преподавателския състав ще бъдат избирани от лица с националност на договарящите се страни, чиито квалификации са такива, че да гарантират работата на Института да бъде от най-висок стандарт. Институтът може също така да се възползва от услугите на лица с националност от други държави.

3. Договарящите се страни ще вземат, доколкото са способни, всички подобаващи се мерки, за да улеснят мобилността на лицата, ангажирани като членове на преподавателския състав на Института.

Член 16[редактиране]

1. За целите на тази конвенция студенти изследователи на Института са студенти или студенти изследователи с квалификации от национален университет, показващи тяхната годност да извършват или да продължават изследователска работа, които отговарят на условията, изложени в член 27 (3) и са били приети от Института.

2. Приемането в Института ще бъде отворено за всички лица с националност на договарящите се страни.

Лица с националност на други държави могат да бъдат приети, като ще подлежат на ограничения и условия, изложени в правилата, които ще бъдат приети от Висшия съвет, след като е консултирал Академичния съвет.

3. Приемането в Института ще бъде извършвано от комитет или борд по приема в съответствие с разпоредбите на тази конвенция и правилата, приети от Висшия съвет. Бордът ще взема предвид квалификацията на кандидатите и, доколкото е възможно, тяхното място на произход.

Компетентните власти на договарящите страни ще съдействат на Института при администрирането на процедурата по приема.

Член 17[редактиране]

1. Всяка от договарящите страни ще насърчава, в рамките на наличните фондове, предоставянето на стипендии на онези от приетите лица с тяхна националност, чиито обстоятелства изискват такива стипендии, и ще взема, когато е необходимо, всички подходящи мерки за адаптиране на разпоредбите за присъждане на стипендии.

2. Финансовите правила могат да съдържат разпоредби за създаването на специален фонд за присъждането на определени стипендии. Този фонд в частност ще бъде създаден от частни дарения.

3. Предходните разпоредби няма да са пречка за студентите изследователи в Института да получават стипендии, присъждани от Европейските общности на лица, извършващи изследователска работа, свързана с изграждането на Европа.

ГЛАВА 4 ФИНАНСОВИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 18[редактиране]

1. Ще бъде създаден действащ бюджет за всяка финансова година.

2. Всички точки на приходите и разходите на Института ще бъдат включени в оценките, които ще бъдат правени за всяка финансова година и ще бъдат показвани в бюджета.

Приходите и разходите, показвани в бюджета ще бъдат балансирани.

Финансовите правила ще показват приходите на Института.

3. Финансовата година ще започва на 1 януари и ще завършва на 31 декември.

4. Приходите и разходите ще бъдат показвани в евро.

Член 19[редактиране]

1. Финансовите вноски на договарящите държави, които вноски ще покриват разходите, посочени в бюджета на Института, ще се определят по следната таблица, в съответствие с Решението на Висшия съвет № 3/04 от 10 юни 2004 година:


Белгия – 4, 96 %

Дания – 2, 03 %

Германия – 17, 38 %

Гърция – 1, 47 %

Испания – 6, 23 %

Франция – 17, 38 %

Ирландия – 0, 51 %

Италия – 17, 38 %

Люксембург – 0, 16 %

Нидерландия – 4, 96 %

Австрия – 2, 65 %

Полша – 2, 14 %

Португалия – 0, 74 %

Финландия – 1, 19 %

Швеция – 2, 72 %

Обединеното кралство – 17, 38 %

Кипър – 0, 12 %

Република Словакия – 0, 28 %

Словения – 0, 24 %

Естония – 0, 07 %

2. От 1 януари 1978 година финансирането ще бъде на основа, която ще бъде определена, по време на изследване, инициирано на 1 януари 1977 година, в светлината на развитията в Европейската общност до тази дата и алтернативата на финансиране от Общността.

Член 20[редактиране]

1. Разноските, показани в бюджета ще бъдат разрешени за една финансова година, освен ако друго е предвидено в правилата, които ще бъдат приети в съответствие с член 26.

2. В съответствие с условията, които ще бъдат приети в съответствие с член 26, всякакви усвоявания, с изключение на онези, касаещи разходи за личния състав, които не са похарчени до края на финансовата година, могат да бъдат пренесени само в следващата финансова година

3. Усвояванията ще бъдат класифицирани под различни глави, като точките за разходи ще бъдат групирани според тяхното естество или цел и ще бъдат подразделени, доколкото е необходимо, в съответствие с финансовите правила.

Член 21[редактиране]

1. Принципалът ще приложи бюджета в съответствие с финансовите правила и в рамките на ограниченията за предоставените усвоявания. Той ще докладва за своето ръководство пред Висшия съвет.

2. Финансовите правила могат да съдържат разпоредби, които касаят трансфера на усвоявания от една глава към друга или от едно подразделение към друго такова.

Член 22[редактиране]

Ако в началото на финансовата година, бюджетът все още не е гласуван, една сума, която е равна на не повече от една дванадесета от бюджетните усвоявания за предходната финансова година може да бъде изразходвана всеки месец по отношение на която и да е глава или друго подразделение на бюджета в съответствие с разпоредбите на финансовите правила; този механизъм няма обаче да има ефект да предоставя на разположение на Института усвоявания в повече на една дванадесета част от онези, осигурени в проектобюджета, който е в ход на подготовка.

При условие, че другите условия, изложени в предходния параграф са спазени, Висшият съвет, действащ с квалифицирано мнозинство, може да разреши разходи в повече от една дванадесета част.

Договарящите страни ще плащат всеки месец, на временна основа и в съответствие с мащабите, приети в предходната финансова година, необходимите суми, за да се осигури приложението на този член.

Член 23[редактиране]

1. Висшият съвет ще назначи двама одитори с различни националности за период от четири години. Мандатът на тези одитори няма да бъде подновяван.

Целта на този одит, който ще се основава на документи и, ако е необходимо, ще бъде изпълняван на място, ще бъде да установи, че всички приходи са били получени и че всички разходи са направени по законен и редовен начин и че финансовото управление е било добро.

Одиторите ще представят своя доклад пред Висшия съвет всяка година.

Принципалът ще предоставя всяка информация и съдействие, което може да се изисква от одиторите при изпълнение на техните задължения.

2. Финансовите правила ще съдържат условията, при които Принципалът ще бъде освободен от отговорност по отношение изпълнението на бюджета.


Член 24[редактиране]

1. Принципалът ще подготви проектите за тригодишните финансови прогнози и, след консултации с Академичния състав, ще ги предостави на Висшия съвет за разглеждане и оценка.

2. Процедурата за приложение на параграф 1 ще бъде изложена във финансовите правила.

Член 25[редактиране]

1. Италианската република ще осигури Института безплатно със земя във Флоренция и със сгради, от които Институтът се нуждае за своите дейности, както и ще се ангажира с тяхната поддръжка.

Италианската република ще предостави, при същите условия, на разположение на преподавателския състав, на студентите изследователи и на административния състав на Института един напълно обзаведен ресторант и социален център, намиращи се на територията на Института.

2. Процедурата за прилагането на параграф 1 ще бъде изложена в споразумението за седалището на Института.

Член 26[редактиране]

1. Висшият съвет, действайки единодушно по предложение на Принципала на Института или по предложение на един от членовете на Висшия съвет, ще приеме финансовите правила, които ще уточнят в частност:

a) процедурата за създаване и прилагане на годишния бюджет и за представяне и одита на сметките;

b) процедурата за подготовката на тригодишните финансови прогнози;

c) методите и процедурата за плащането и разполагането с приносните вноски на държавите членки;

d) правилата и процедурата, която засяга отговорността на овластените служители и счетоводните служители.

2. Финансовите правила, посочени в параграф 1 могат да предвиждат създаването на бюджетен и финансов комитет, съставен от представители на договарящите страни, който ще бъде отговорен за подготовката на разискванията на Висшия съвет по бюджетни и финансови въпроси.

ГЛАВА 5 РАЗНИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 27[редактиране]

1. Официалните езици на Института ще бъдат датски, холандски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, италиански, полски, португалски, словенски, словашки, испански и шведски.

2. За всяка академична дейност ще бъдат избрани два работни езика от езиците, посочени в параграф 1, като се има предвид лингвинистичното знание и предпочитанията на преподавателския състав и на студентите изследователи.

Процедурата за избор на тези езици ще бъде определена от Висшия съвет, който ще действа единодушно.

3. Преподавателският състав и студентите изследователи трябва да имат адекватно познание на два от езиците, посочени в параграф 1.

Академичният съвет може да допусне изключения за специалисти, заети с определена работа в Института.

Член 28[редактиране]

Във всяка от договарящите страни Институтът ще се ползва с най-голямата правоспособност, предоставяна на юридическите лица според техните собствени закони; той може в частност да придобива или да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество, да сключва договори и да бъде страна в съдебни производства. За тази цел той ще бъде представляван от Принципала.

Член 29[редактиране]

Всеки спор между договарящите страни, или между една или повече от договарящите страни и Института, който засяга приложението и тълкуването на конвенцията, който спор не може да бъде разрешен от Висшия съвет, може по искане на една от страните по спора, да бъде даден на арбитраж.

В този случай Президентът на Съда на Европейските общности ще определи арбитражното тяло, което ще бъде призовано да реши спора.

Договарящите страни поемат задължението да приведат в изпълнение решенията на арбитража.

ГЛАВА 6 ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 30[редактиране]

1. Висшият съвет ще проведе заседание веднага след влизането в сила на тази конвенция.

2. Висшият съвет ще сключи споразумение за главната квартира на Института и ще създаде други органи, посочени в тази конвенция.

3. Първите осем члена на преподавателския състав на Института ще бъдат избрани с единодушно решение на временния академичен комитет, съставен от двама представители от всяка от договарящите държави, като поне един от тях трябва да бъде преподавател на университетско ниво.

При назначаването на Принципала, на Секретаря и на тези осем члена на преподавателския състав взетите мерки от академичния състав ще бъдат смятани за валидни решения.

Член 31[редактиране]

Първият Принципал и първият Секретар на Института ще бъдат назначени от Висшия съвет, който ще вземе решението единодушно.

Член 32[редактиране]

1. Всяка държава членка на Европейските общности извън договарящите държави може да се присъедини към тази конвенция, като депозира своя инструмент за присъединяване при правителството на Република Италия.

2. Присъединяването ще произведе действие от датата, на която Висшия съвет, действайки единодушно и в съгласие с присъединяващата държава, е решил относно адаптациите, които трябва да бъдат извършени в разпоредбите на тази конвенция, в частност на членове 6 (7) и 19 (1).

Член 33[редактиране]

Правителството на която и да е договаряща се държава, Принципалът на Института или Академичният съвет могат да предоставят на Висшия съвет проектопредложение за ревизия на тази конвенция. Ако Висшият съвет, действайки единодушно, одобри свикването на конференция на представителите на договарящите се страни, такава конференция ще бъде свикана от правителството, което заема председателството на Висшия съвет.

Член 34[редактиране]

Ако се изисква действие от страна на органите на Института за постигане една от целите, посочени в тази конвенция и тази конвенция не е осигурила необходимите правомощия, то Висшият съвет, действайки единодушно, ще вземе подходящи мерки.

Член 35[редактиране]

1. Тази конвенция ще се прилага по отношение на европейската територия на договарящите държави, на Азорските острови, Мадейра, Канарските острови, Сеута и Мелила, на френските презокеански департаменти и френските презокеански територии.

2. Въпреки параграф 1 конвенцията няма да се прилага по отношение на суверенните бази на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия в Кипър; тя няма да се прилага също така и по отношение на островите в Ламанша или остров Ман, освен ако правителството на Обединеното кралство не обяви при присъединяването си към тази конвенция, или в един по-късен момент, че тази конвенция ще се прилага към една или повече от тези територии.

3. Въпреки параграф 1 конвенцията няма да се прилага по отношение на Фарьорските острови. Правителството на Кралство Дания може обаче да направи съобщение чрез декларация, депозирана най-късно до 31 декември 1975 година при правителството на италианската република, което ще предостави заверен препис на всяко от правителствата на другите договарящи страни, че тази конвенция ще се прилага за тези острови.

4. Всяка от договарящите държави може по време на подписването, приемането и одобрението или ратификацията на тази конвенция, или когато се присъединява към нея, или на някаква по-късна дата, да обяви чрез известие до правителството на италианската република, че тази конвенция ще се прилага за една или повече от нейните територии извън Европа, за чиито международни отношения тази страна носи отговорност и които са посочени в декларацията.

Член 36[редактиране]

Тази конвенция ще бъде представена за приемане, одобрение или ратификация от договарящите държави в съответствие с техните съответни конституционни изисквания.

Тя ще влезе в сила на първия ден на месеца, който следва получаването от италианското правителство на последната нотификация, че тези формалности са били изпълнени.

Член 37[редактиране]

Италианското правителство ще извести договарящите държави за

a) всяко подписване;

b) депозирането на всеки инструмент за приемане, одобрение, ратификация или присъединяване, и всяка декларация, посочена в член 35 (2);

c) влизането в сила на конвенцията;

d) всяка поправка, направена към тази конвенция в съответствие с член 33.

Член 38[редактиране]

Тази конвенция, изготвена в един единствен екземпляр на датски, холандски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, ирландски, италиански, полски, португалски, словашки, словенски, испански и шведски езици, като всичките текстове ще бъдат автентични, ще бъде депозирана в архивите на правителството на Република Италия, което ще предаде заверен препис на правителствата на всяка една от подписалите държави.

Английският, датският и ирландските текстове на тази конвенция, които се намират в анекса на решението на Висшия съвет от 20 март 1975 година, уточняващо поправките, наложени от присъединяването на Кралство Дания, Ирландия и Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия ще бъдат автентични при условията, изложени в по-горе споменатите оригинални текстове и правителството на Република Италия ще предостави техен заверен препис на правителствата на всяка от договарящите държави.

Гръцкият текст на тази конвенция, който се съдържа в анекса на решението на Висшия съвет № 5/86 от 21 ноември 1986 година, уточняващо поправките, наложени от присъединяването на Гърция ще бъдат автентичен по същия начин, както текстовете, споменати в по-горния подпараграф, а правителството на Република Италия ще предостави заверен препис на правителствата на всяка от договарящите държави.

Испанският текст на тази конвенция, който се съдържа в анекса на решенията на Висшия съвет № 3/ 87 от 4 юни 1987 година и № 15/ 87 от 3 декември 1987 година, уточняващо поправките, наложени от присъединяването на Кралство Испания ще бъде автентичен при условията, изложени в по-горните подпараграфи, а правителството на Република Италия ще предостави съответно заверен препис на правителствата на всяка от договарящите държави.

Португалският текст на тази конвенция, който се съдържа в анекса на решение на Висшия съвет № 4/89 от 7 декември 1989 година, с което решение се правят поправки на Конвенцията за основаване на Европейски университетски институт, като последица на присъединяването н Република Португалия, ще бъде автентичен по същия начин, както споменатите в по-горните подпарагарафи текстове, а правителството на Република Италия ще предостави заверен препис на правителствата на всяка друга от договарящите държави.

Финландският и шведският текст на тази конвенция, които се съдържат в анекса на решението на Висшия съвет № 1 / 97 от 19 юни 1997 година, което решение поправя Конвенцията за създаване на Европейски университетски институт, което следва присъединяването на Република Финландия и Кралство Швеция, ще бъдат автентични по същия начин, както споменатите текстове в предходните подпараграфи, а правителството на Република Италия ще предостави заверен препис на правителствата на всяка друга от договарящите държави.

Немският текст на тази конвенция, който се съдържа в анекса на решението на Висшия съвет № 1/97 от 19 юни 1997 година, което решение поправя Конвенцията за създаване на Европейски университетски институт, което следва присъединяването на Република Австрия, ще бъде автентичен по същия начин, както споменатите текстове в предходните подпараграфи, а правителството на Република Италия ще предостави заверен препис на правителствата на всяка друга от договарящите държави.

Полският текст на тази конвенция, който се съдържа в анекса на решението на Висшия съвет № 5/2004 от 9 декември 2004 година, което решение поправя Конвенцията за създаване на Европейски университетски институт, което следва присъединяването на Република Полша, ще бъде автентичен по същия начин, както споменатите текстове в предходните подпараграфи, а правителството на Република Италия ще предостави заверен препис на правителствата на всяка друга от договарящите държави.

Гръцкият, словенският и словашкият текст на тази конвенция, които се съдържат в анекса на решението на Висшия съвет № 1/ 2005 от 9 и 10 юни 2005 година, което решение поправя Конвенцията за създаване на Европейски университетски институт, което следва присъединяването на Република Кипър, Република Словения и Република Словакия, ще бъдат автентични по същия начин, както споменатите текстове в предходните подпараграфи, а правителството на Република Италия ще предостави заверен препис на правителствата на всяка друга от договарящите държави.

Естонският текст на тази конвенция, който се съдържа в анекса на решението на Висшия съвет № 6/ 2005 от 9 декември 2005 година, което поправя Конвенцията за създаване на Европейски университетски институт, което решение следва присъединяването на Република Естония, ще бъде автентичен по същия начин, както споменатите текстове в предходните подпараграфи, а правителството на Република Италия ще предостави заверен препис на правителствата на всяка друга от договарящите държави.


ПРОТОКОЛ ЗА ПРИВИЛЕГИИТЕ И ИМУНИТЕТИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТСКИ ИНСТИТУТ
[редактиране]

ДЪРЖАВИТЕ СТРАНИ ПО КОНВЕНЦИЯТА РЕВИЗИРАЩА КОНВЕНЦИЯТА за създаване на Европейски университетски институт, подписана във Флоренция на 19 април 19 72 година,

ЖЕЛАЕЩИ до определят привилегиите и имунитетите, които са необходими, за да се осигури гладкото водене на този Институт,

СЕ ДОГОВОРИХА относно следните разпоредби:

ГЛАВА 1 ДОГОВОРЕНОСТИ ЗА ИНСТИТУТА[редактиране]

Член 1[редактиране]

Европейският Институт (наричан от тук нататък Институт) ще се ползва с имунитет при упражняване на своите официални дейности, освен:

а) по отношение на граждански дела, заведени от трета страна за вреда при пътно транспортно произшествие, като вредата е причинена от моторно превозно средство, което е собственост, или бива оперирано от името, на Института, или по отношение на пътно транспортно престъпление, което включва такова превозно средство;

b) по отношение на налагането на арбитражни решения или на съдебни решения според разпоредба на конвенцията или на този протокол;

c) когато Висшият съвет, действайки единодушно, е отменил такъв имунитет в някой конкретен случай.

Член 2[редактиране]

1. Сградите и помещенията на Института са неприкосновени. Тази разпоредба няма да попречи на приложението на мерки, които се вземат в съответствие с член 19 на този протокол или които са овластени от действащия единодушно Висш съвет.

2. Институтът няма да позволи неговите сгради и помещения да бъдат използвани като убежище от лице, което току що е извършило престъпление flagrante delicto, или по отношение на което е било издадена заповед за задържане, или което е било осъдено или подлежи на заповед за депортиране.

Член 3[редактиране]

С изключение на член 1 (a), (b) и (c), имуществото и активите на Института ще се ползват с имунитет от всякаква форма на административно или временно съдебно ограничаване, като реквизиция, конфискация, експроприация или запор.

Член 4[редактиране]

1. Без да се накърняват националните разпоредби, които охраняват артистичното и културното наследство на договарящите държави, внасяните или изнасяните стоки от Института и който са строго необходими за упражняване на неговата официална дейност ще бъдат освободени от всякакви данъци върху оборота, митнически сборове и други такси и налози, както и от всякакви забрани и ограничения на вноса и износа.

2. Разпространението на публикации и други информационни материали, които биват изпращани от или получавани от Института в хода на неговите официални дейности няма да бъде ограничавано по какъвто и да е начин.

3. По отношение на официалните съобщения и пренасянето на всички свои документи, Институтът ще се ползва на територията на всяка от договарящите държави със същото отношение, което се предоставя от тази държава на международна организация. Официалната кореспонденция и другите официални съобщения на Института няма да подлежат на каквато и да е цензура.


Член 5[редактиране]

1. В рамките на своите официални дейности Институтът, неговите активи, доход и друго имущество ще бъдат освободени от всякакви преки данъци.

2. Когато Институтът извършва значителни покупки, които са стриктно необходими за упражняване на неговите официални дейности, цената на които включва косвените данъци или данък върху продажбите, договарящите държави ще вземат съответните мерки за връщане на сумите на такива данъци.

3. Няма да се предоставя изключение по отношение на данъци и налози, които представляват просто такси за ползването на услуги от обществена полза.

Член 6[редактиране]

Институтът може да получи и да държи всякакъв вид от фондове, валута, пари в наличност или ценни книжа; като се спазват националните разпоредби за валутния режим и контрол, той може да се разпорежда с тях свободно при упражняване на своите официални дейности и да поддържа сметки във всякаква валута до такава степен, че да посрещне и спази тези задължения.


ГЛАВА 2 ДОГОВОРЕНОСТИ, КОИТО КАСАЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ДОГОВАРЯЩИТЕ ДЪРЖАВИ, ПРИНЦИПАЛА, СЕКРЕТАРЯ, ПРЕПОДАВАТЕЛСКИЯ СЪСТАВ И ДРУГИ ЛИЦА, СВЪРЗАНИ С ИНСТИТУТА[редактиране]

Член 7[редактиране]

Представителите на договарящите държави и техните съветници, които вземат участие в заседанията на Висшия съвет на Института ще се ползват, в хода на изпълнението на техните задължения и докато пътуват или се връщат от местата на срещите, със следните привилегии и удобства:

a) имунитет от това да бъдат задържани и арестувани и от задържане на техния личен багаж, освен когато са задържани в момент на извършване на престъпление;

b) имунитет от съдебни производства, дори след прекратяване на тяхната мисия, по отношение на действия, извършени от тях в изпълнение на техните официални задължения и в рамките на техните функции, включително техните писмени и устни изкази.

c) неприкосновеност на официалните книжа и документи;

d) всички обичайни административни удобства, особено по отношение на пътуване или престой.

Този член също така ще се прилага по отношение на представителя на Европейските общности, който взема участие в заседанията на Висшия съвет.

Член 8[редактиране]

Договарящите държави, в тясно сътрудничество с Института, ще вземат всички мерки в рамките на техните правомощия, за да осигурят, че всички административни удобства, особено по отношение на пътуване, престой и валутен контрол, са предоставени на лицата, които вземат участие в работата на Института, по-специално онези, посочени в член 9 (3) на конвенцията.

Член 9[редактиране]

1. Принципалът, Секретарят и, имайки предвид член 13, преподавателският състав и другия състав на Института:

a) ще се ползват с имунитет по граждански дела, дори след като са престанали да изпълняват длъжността си в Института, по отношение на техни актове, извършени при упражняване и в рамките на техните функции, включително писмени и устни изказвания; този имунитет няма да се прилага в случай на произшествие с моторно превозно средство, извършено от тези лица, както и в случая на вреда, причинена от моторно превозно средство, собственост или карано от такива лица;

b) заедно с онези членове на техните семейства, които съставляват част от техните домакинства, ще се ползват с онези изключения от имиграционни ограничения или формалности за регистрация на чужденците, каквито обичайно се предоставят на личния състав на международните организации;

c) по отношение на валутния режим, да им се предоставят същите привилегии, които обичайно се предоставят на личния състав на международните организации;

d) по отношение на правото да внесат безмитно тяхна покъщина, принадлежности и кола за лично ползване по време на тяхното първоначално встъпване в длъжност в държавата за период от една или повече години и правото на ре-експортират безмитно тяхната покъщина, лични вещи и кола за лично ползване при прекратяване на техните задължения в тази държава, като се имат предвид и в двата случая условията и ограниченията, наложени от националното право на държавата, в която се упражнява това право.

2. Договарящите държави в тясно сътрудничество с Института ще вземат подходящи мерки, за да улеснят влизането, престоя и отпътуването на лицата, имащи право на разпоредбите на този член.

Член 10[редактиране]

Договарящите държави в тясно сътрудничество с Института ще вземат всички подходящи мерки, за да улеснят влизането, престоя и отпътуването на студентите изследователи.

Член 11[редактиране]

1. Схемата на социална сигурност, от която ще се ползва Принципалът, Секретарят, преподавателският състав и другият състав и студентите изследователи ще бъда изложена в служебните и другите правила.

Ако не бъде направена разпоредба за такива ползи, посочените лица в предходния параграф могат да изберат или схемата на държавата, в която има седалище Института, или закона на договарящата държава, на която те преди това са се подчинявали, или онзи на договарящата държава, чиято националност те притежават.

Тази опция може да бъде упражнявана само веднъж и ще влезе в сила от датата на започването на тяхната работа в Института.

2. Членовете на преподавателския състав и студентите изследователи, които са с националност различна от тази на договарящите държави, ще бъдат покрити с подходящи разпоредби в служебните и други правила.

Член 12[редактиране]

1. Принципалът, Секретарят, преподавателския и другия състав на Института ще подлежат на данък в полза на Института върху заплатите, надниците и възнагражденията, изплащани от Института, в съответствие с условията и процедурата, която ще бъде приета от Висшия съвет в срок на една година от влизането в сила на конвенцията. От датата, от която този данък ще започне да се прилага, такива заплати и възнаграждения ще бъдат освободени от национален данък върху доходите; но договарящите държави ще запазят правото да имат предвид тези заплати и възнаграждения за целта да преценят какво да бъде данъчното облагане върху дохода от други източници.

2. Разпоредбите на параграф 1 няма да се прилагат по отношение на пенсии и анюитети, изплащани от Института на бивши принципали или секретари или на бивши членове на преподавателския състав или други членове на състава.

3. При прилагане на данъка върху дохода, данъка върху богатството и данъка в случай на смърт и при приложението на конвенциите за избягване на данъчното облагане, сключени между договарящите държави, Принципалът, Секретарят, преподавателският и друг състав на Института, които единствено поради изпълнение на техните задължения в услуга на Института, установят своето местожителство на територията на договаряща страна, различна от тяхната собствена такава за данъчни цели по време на постъпването им на служба в Института, ще бъдат смятани, както в страната на тяхното действително местожителство, така и в страната на дома им за данъчни цели, като че са поддържали техния дом в последната страна, при условие, че тя е договаряща държава. Тази разпоредба ще се прилага също така и за съпруга в случай, че последният не е отделно зает в печелившо занятие, както и за децата, които са още в положение на зависимост, както и при грижата за лицата, посочени в този член.

Член 13[редактиране]

Висшият съвет, като действа единодушно, ще определи категориите от лицата в състава, за които се прилагат, изцяло или отчасти разпоредбите на членове от 9 до 12.

ГЛАВА 3 ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ[редактиране]

Член 14[редактиране]

1. Привилегиите, имунитетите и удобствата според този протокол ще бъдат предоставени само в името и заради интересите на договарящите държави или на Института, а не за лична полза на облагодетелстваните.

2. Компетентните власти имат не само правото, но също и задължението да отнемат имунитета, когато този имунитет пречи на хода на правосъдието и когато е възможно да се пренебрегне имунитета без да се застрашат целите, за които е предоставен.

3. Компетентните власти, посочени в параграф 2 ще бъдат:

- договарящите държави, що се отнася до техните представители, заседаващи във Висшия съвет на Института;

- институциите на Европейските общности, що се отнася представителите на Европейските общности, които вземат участие в заседанията на Висшия съвет на Института;

- Висшият съвет на Института, що се отнася до Принципала и Секретаря;

- Принципалът на Института, що се отнася до членовете на преподавателския състав и другите членове на Института.

Член 15[редактиране]

Този протокол по никакъв начин няма да засегне правата на всяка договаряща държава да вземе необходимите предпазни мерки на интересите на нейната сигурност.

Член 16[редактиране]

Никоя договоряща държава не е задължена да предоставя привилегиите и имунитетите, посочени в членове 7, 9 (c) и (d) и 10 на лицата с нейна националност и на такива с постоянно местопребиваване.

Член 17[редактиране]

За целите на този Протокол официалните дейности на Института включват неговото административно функциониране и неговите преподавателски и изследователски дейности в преследване на целите, изложени в Конвенцията за създаване на Европейски университетски институт.

Член 18[редактиране]

Без да се накърняват разпоредбите на член 9 (1), (d), няма да се предоставя изключение по отношение на стоки за лична изгода на състава на Института. Стоките, които са внесени или придобити според този Протокол ще да бъдат продавани, отдавани или наемани, като се спазват условията, изложени от правителствата на държавите, предоставили облекченията.

Член 19[редактиране]

1. Разпоредбите на този протокол ще бъдат приложени в духа на тясно сътрудничество от Принципала на Института и компетентните власти на договарящите държави, за да спомогнат, уважавайки независимостта на Института, съответното администриране на правосъдието, приложението на социалното законодателство, полицията, безопасността или разпоредбите за общественото здраве и да предотвратят всякаква злоупотреба с привилегиите, имунитетите и удобствата, изложени в този протокол. Процедурата за сътрудничество, спомената в този параграф може да бъде изложена в допълнителните споразумения, посочени в член 20.

2. Имената, положението и адресът на лицата, които се ползват от разпоредбите на членове 9 до 12 и договореностите за тях, ще бъдат съобщавани от време на време на правителствата на договарящите държави.

Член 20[редактиране]

Могат да бъдат сключени допълнителни споразумения между Института и една или повече от договарящите държави с цел да се приложи на практика този Протокол. Действайки единодушно, Висшият съвет ще взема решения относно приложението на този член.


Член 21[редактиране]

Разпоредбите на член 29 на Конвенцията ще се прилагат относно спорове, които касаят този Протокол.



ЗАКЛЮЧИТЕЛЕН АКТ
[редактиране]

ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ,

Събрани във Флоренция на 19 април 1972 година за подписването на Конвенцията за основаване на Европейски университетски институт,

СА ПРИЕЛИ СЛЕДНИТЕ ТЕКСТОВЕ:

- Конвенция за създаване на Европейски университетски институт,

- Протокол за привилегиите и имунитетите на Европейския университетски институт.

По време на подписването на тези текстове, представителите:

- Са приели декларациите в анекс I, и

- Са взели бележка за декларациите от правителството на Федерална република Германия, изложени в анекс II.


Следният текст е бил вмъкнат в резултат на ревизиите, направени пред 1992 година:

ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ВИСОКОДОГОВАРЯЩИТЕ СТРАНИ,

В резултат на срещата на конференцията на представителите на правителствата на договарящите държави в Хага на 20 март 1992 година,

Заседавайки във Флоренция на 18 юни 1992 година за ревизия на Конвенцията от 19 април 1972 година за създаване на Европейски университетски институт,

са приели текста на Конвенцията, ревизираща Конвенцията от Флоренция от 19 април 1972 година за създаване на Европейски университетски институт,

са се договорили да отворят конвенцията за подписване от държавите членки на Европейския университетски институт за подписване от техните надлежно упълномощени представители за периода, започващ на 18 юни 1992 година и завършващ на 30 септември 1992 година в главната квартира на Европейския университетски институт във Флоренция.

АНЕКС 1[редактиране]

1. ДЕКЛАРАЦИИ, КОИТО СЕ ОТНАСЯТ ДО ОПРЕДЕЛЕНИ РАЗПОРЕДБИ НА КОНВЕНЦИЯТА[редактиране]

Член 6[редактиране]

Параграф 1

a) Процедурните правила на Висшия съвет ще определят условията, при които представителите на правителствата ще се възползват от помощта на експерти.

b) Процедурните правила ще съдържат разпоредба относно това, Висшия съвет да се среща, когато е необходимо и то да се среща на места, които се намират в пределите на територията на договарящите държави и са различни от Флоренция.

c) Висшият съвет ще вземе необходимите мерки, които касаят официалните публикации на Института; за тази цел той може да използва услугите на Службата за Официални издания на Европейските общности.

Параграф 5 (c)

Разпоредбите на член 6 (5) (c) няма да попречат на Висшия съвет да посочи Съда на Европейските общности след консултации с Президента на Съда, като орган, който да решава споровете между Института и неговия личен състав.

Член 10[редактиране]

Извършването на изследователска работа в определен департамент просто означава, че департаментът е главният инициатор. Това по никакъв начин не изключва използването на услугите на другите департаменти, за да се осигури, че всички научни дейности притежават необходимия интердисциплинарен характер.

Член 12[редактиране]

a) Семинарите и изследователските екипи ще бъдат създавани за толкова дълъг период, колкото е необходим за изучаване на избраната тема или за завършването на определения изследователски проект.

b) По отношение методите на работа, преподаването в Института ще се състои по съществото си в участие в изследователска работа. Продължителността на времето, което се посвещава на такова изследване може да варира, но най-малко две години работа и представянето на оригинално изследване при условията, посочени в член 14 от Конвенцията, ще се изисква за присъждането на определена научна степен.

Член 14[редактиране]

(a) Степените, посочени в член 14 (1) могат например да бъдат:

„Доктор по право на Европейския университетски институт във Флоренция”

„Доктор по политически науки на Европейския университетски институт във Флоренция.”

b) Проблемът за сравнителния статус на доктората на Института ще бъде изучаван в по-широкия контекст, колкото е възможно по-скоро; Висшият съвет може, ако е необходимо, да отправи препоръки по този въпрос на правителствата на договарящите държави.

c) Целта на публикуването на изследването е да го направи достояние до всички, които се интересуват от него. Разпоредбите, които ще бъдат приети за приложението на член 14 (3) следователно ще изискват, публикуването да не бъде реализирано само в списание или книга или под формата на брошура, но също така и във всякаква друга подходяща форма (микрофилм, ксерокс и т.н.)

Член 15[редактиране]

Параграф 1

Назначаването на професори към Института на постоянна основа ще бъде за период от три години, което назначаване може да бъде подновено.

Параграф 3

Това се отнася главно до запазването на правата, които са придобити според националните механизми, и където е адекватно, придобиването на такива права, както и възможността за завръщане в институция на страната по произход, особено когато престоят в Института е за по-кратък период.

Член 16[редактиране]

Параграф 1

Вземайки предвид академичното ниво и изискванията по отношение организацията на работата, броят на студентите изследователи първоначално ще бъде поне между 250 и 600.

Параграф 3

a) разпоредбите, които се отнасят до приема на редовни студенти и студенти изследователи, трябва да постановяват академичния стандарт, които тези студенти трябва вече да са постигнали и изискваната от тях степен на познание на официалните езици на Института.

b) думите „вземайки предвид, колкото е възможно тяхното място на произход” трябва да бъдат тълкувани така, че академичните квалификации да бъдат основният критерий, който бордът по приема ще взема предвид, но че този борд също трябва да се погрижи и да поддържа равно представителство на различните националности от студенти изследователи.

Член 17[редактиране]

Препоръчително е, представителите на договарящите държави във Висшия съвет да се консултират взаимно така, че нивото на стипендии и процедурата на тяхното присъждане да са пригодни за сравнение във всички държави.


Член 25[редактиране]

a) разходът по първоначалното оборудване на новопостроените или разширени сгради, които ще бъдат предоставени на разположението на Европейския университетски институт от правителството на Република Италия и ще бъде понесен от това правителство.

b) Мебелировката и преподавателското оборудване е тип инвестиция, която може да бъде отписана срещу нормалните бюджетни усвоявания и така е тясно свързана с функционирането на Института; обичайно е да съществува разпоредба за такива усвоявания, които да се правят в годишния бюджет.

Разноските, които се отнасят до допълнително оборудване ще бъдат включвани в бюджета на Института и ще бъдат финансирани според обичайните правила за финансиране на разходите на Института.

Член 26[редактиране]

Финансовите правила ще разпореждат, че договарящите държави ще плащат своите вноски в техните национални валути:

- наличният баланс от тези вноски ще бъде депозиран в съкровищниците на договарящите държави или в органи, посочени от държавите;

- докато са на депозит, фондовете ще запазват стойността, която съответства на курса в деня на депозита по отношение на валутната единица, в която се подготвя бюджета на Института.

Член 29[редактиране]

Втори параграф

Член 29 на Конвенцията не изключва възможността Съдът на Европейските общности да бъде посочен като арбитражен орган от Президента на Съда.

Член 30[редактиране]

Подготвителен комитет, съставен от представителите на правителствата на договарящите държави и представител на Комисията (без да гласува) ще се срещнат след подписването на Конвенцията. Този комитет ще извърши необходимата подготвителна работа, в частност подготовката на проекта на споразумението за главната квартира, така че Институтът да може да бъде създаден, колкото е възможно по-скоро след влизането в сила на Конвенцията.


2. РАЗНИ ДЕКЛАРАЦИИ[редактиране]

A. Финансиране и структура на Института[редактиране]

a) Принципалът ще получава заплата и добавки за професор плюс административни добавки (около 20 % от заплатата) по време на своя мандат.

b) Заплатата на Секретаря няма да бъде по-малка от тази на Принципала и може да бъде еквивалентна на заплатата на професор.

c) Откритията от изследванията на Института трябва да бъдат публикувани и след втората или третата година на неговата дейност трябва да бъде предвидена специална точка в бюджета за такова публикуване.

B. Настаняване на студентите изследователи[редактиране]

Правителството на Република Италия ще осигури жилища за студентите изследователи, за които те ще плащат умерени наемни цени.

Всякакви мерки, които могат да бъдат взети в тази връзка не трябва да бъдат в тежест на бюджета на Института.

C. Възможно присъединяване на държави, които не са членки на Европейските общности[редактиране]

Четири години след влизането в сила на Конвенцията Висшият съвет, след като се консултира с Академичния съвет, ще представи доклад пред договарящите държави, който касае възможното включване в Конвенцията на клауза, позволяваща на други държави, които не са държави членки на Европейските общности да се присъединят към Конвенцията.

D. Преразглеждане на въпроса за денонсирането[редактиране]

Въпросът за денонсирането на Конвенцията ще бъде преразгледан по същото време, както и докладът, посочен в C.

E. Европейския колеж в Брюж[редактиране]

Договарящите държави вземат бележка за следната декларация, която бе направена на срещата на Съвета и Конференцията на министрите на образованието на държавите членки на 16 ноември 1971 година:

„Академичните власти на Института във Флоренция и Брюж ще работят съвместно, за да организират и създадат по един най-подходящ начин своите програми за паралелни или конвергентни дейности.”


АНЕКС 2 ДЕКЛАРАЦИИ ОТ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ФЕДЕРЕЛНА РЕПУБЛИКА ГЕРМАНИЯ[редактиране]

Правителството на Федерална република Германия запазва правото си да обяви, когато депозира своите инструменти на ратификация на Конвенцията за създаване на Европейски университетски институт, че тази Конвенция ще се прилага еднакво и за областта Берлин.

По отношение на определението на израза „лице с националност”, правителството на Федерална република Германия препраща към декларацията, която то направи на 25 март 1957 година по време на подписването на Договорите, които създават Европейската икономическа общност и Европейската общност за атомна енергия.

Бележки[редактиране]

  1. Виж Consolidated version of the 1972 Convention, as revised by the 1992 amendments на интернет страницата на Европейския университетски институт. Виж също Convention portant création d'un institut universitaire européen, Official Journal of the European Union, С 29, 9.02.1976; Convenzione relativa alla creazione di un istituto universitario europeo; Übereinkommen über die Gründung eines Europäischen Hochschulinstituts; Overeenkomst houdende oprichting van een Europees Universitair Instituut via EUR-Lex
  2. Република България ратифицира Конвенцията на 12 ноември 2014 година: Закон за ратифициране на Конвенцията за основаване на Европейски университетски институт, подписана във Флоренция на 19 април 1972 година, изменена с Конвенцията за ревизия от 18 юни 1992 година, Държавен вестник, брой № 96 от 21 ноември 2014 година.