Колко е висок връх Мусала

Колко е висок връх Мусала Автор: Гунчо Гунчев

Статията е публикувана с оригинално заглавие Колко е високъ в. Мусала във вестник „Зора“, год. XIII, бр. 3582 от 15 юни 1931 г. София. стр. 8 с една фотография от географа Гунчо Гунчев (1904 – 1940).

Чувство на гордост изпитва всеки българин стъпвайки на най-високия връх Мусала, който е най-високият връх и на Балканския полуостров. Чудната панорама, която се открива при хубаво време и задоволството от това, че стотици километра наоколо няма хора, които да са стъпили на толкова високо парче земя, е наградата за тия, които са се възкачили на него.
Бавно достига Мусала до това си първенство, защото бавно върви и научното изследване на балканските страни, поради специфичните им стопански и политически отношения, които не им дават пълна възможност за спокойно културно развитие.
В древността за най-висок връх на Балканския полуостров са смятали един такъв на Стара планина (Хемус) която според тогаващните схващания е била част от дълга непрекъсната верига, простираща се между Черно и Адриатическо море. На този най-висок връх се е възкачил македонският цар Филип, за да може да види от него, както тогава се е вярвало, Черно и Адриатическо морета, Дунава и Алпите. Има спор, кой е този връх. Проф. Г. И. Кацаров е може би най-близко до истината, предполагайки, че това е Мусала.
През срЪдновековието голяма роля при определянето на височината на върховете е играло относителното им издигане над околния терен, а не абсолютното отстояние от морското равнище, както днес се приема. Поради това за най-висок връх в света се е считал Пико де Теиде на о. Тенерифа (Канарските о-ви), който величествено се издига от морското равнище на (37 6 м.) височина. Като втори по височина се е считал в. Атос 1935 м. на Св.-Горския полуостров, който хвърлял сянка 40 мили далеч в морето.
Условия за научното изследване на Балканския п-в, в днешното значение на думата, се създават едва във втората четвърт на миналия век. Учените пътешественици от това време са ни оставили много данни за височини, измерени с барометър.
Около преди 50 год. се появява в картите, за шарския връх Люботрън, една височина от 3050 м., резултат на погрешни измерения. Тази грешка става причина мнозина, дълго време, да приематъ Люботрън, като най-висок връх на Балканския полуостров. Като такъв той съществува и до днесъ в френски атлас.
След като се доказа неговата по-малка височина, която, според най-новите и точни тригонометрични измБрения на сърбите, е 2492 м., с което той се оказва почти със 150 м. по-низък от в. Бистра, най-високия сега връх на Шар, като най-висок се приемаше до преди 6-7 години олимпийскиятъ връх Св. Илия, поради предписваните му 2985 м. По това време именно станаха известни фотограметричните измерения на швейцареца Марсел Курц, който определя, че най високият връх на Олимп е 2918 м. Неговите изучавания не са още достатъчно познати у нас, защото въ неотдавна издадени книги, както е случаятъ с География на Македония, г. 1 от Ил. Иванов, още се посочва 2985 м. като височина на Св. Илия.
Два съперника. След като се развенча Олимп, като първенец остана нашият рилски връх Мусала, който със своите 2923 м., малко превъзхожда Олимп.
Неговото първенство, обаче, като че ли изглеждаше застрашено от измеренията, които доцентът по география при Берлинския университет д-р Х. Луи направи през 1926 г. на Пирин, изработвайки една топографска карта на цялата Пиринска област. Тези измерения, направени с помощта на сегашната триангулационна мрежа на България, доказаха, че Пирин планина е много по-висока отколкото дотогава се приемаше, поради липсата на каквито и да е по-точни карти за този край. На най-високия връх на Пирин, Ел-тепе, Луи определя височина 2920 м., с което той се оказва малко по-низъкъ отъ Мусала, дотогава нему се даваха само 2681 м.
Даниитъ на Д-р Луи, както и на Курц, ще претърпят вероятно малки незначителни изменения, в зависимост от редицата специални условия, които ще се вземат предвид, когато се пристъпи към униформирането на резултатите на разните измерения в Балканския полуостров.
Въпросът за височината на Мусала има, обаче, и своя задкулисна страна. От там са пустнати между неосведомената публика нколко числа, които посочватъ една по-голяма височина на този връхъ. Най-напред такива числа са сковани, по-чисто локално-патриотични съображения, в Самоков, от където обикновено се потегля за в. Мусала.
На триангулационната пирамида, разположена на темето на в. Мусала, има отбелязано с боя височина от 2935 м., която се появява там в края на 1926 г. или първата половина на 1927 г. Тази височина не е сложена от Географическия институт, който, както това ни се потвърди, не е още готовъ с измеренията си за този край.
На една пътеуказателна табелка, поставена близу до двореца Царска Бистрица, височината на Мусала се посочва на 3005 м. Тази височина ние за пръвъ път срещнахме през 1927 г. в един позив издаден от юношите туристи.
Напоследък височината на Мусала е още порастнала. На едно място тя е 3007 м., а на друго дори 3100 м.
Всички тия прояви ни напомнят, че точно от подобен характер бяха и желанията на някои жители на Банско, които намекваха на Д-р Х. Луи през 1926 г., пишещият тези редове играеше роля на преводач, дали не би могъл да изкара в. Ел-Тепе по-висок от Мусала.
Ясно е, прочее, че всички по-големи височини, които се дават на Мусала напоследък, са резултат на желания, които нямат нищо общо с науката. Те остават в широката публика убеждението, че височинита на върховете у нас не са още точно определени и че измерването им е много лесна задача. Това допринася за косвеното дискредитиране на нашите научни институти, които работят в тая област. Докато Географският (Картографският) институт при Министерството на войната не публикува официално резултатите на тригонометричните измерения на върховете, ще тръбва да се задоволим с досегашната височина на Мусала от 2923 м., която едва ли ще се различава много от новополучената.