| Сп. „Житно зърно“, Година V, 1929, кн. 7-8, стр. 222
|
Голяма книга дал си ни, о Боже!
Един живот как да я изчете?
Дори да я прелисти той неможе:
Плача, смеха на малкото дете, –
блаженната усмивка на цветята, –
на юноша орловите крила, –
свещенния напев на дървесата, –
смирението на златните поля.
Палачите на агънцата неми. –
Сластта, която червея гризе. –
На вярата зениците големи. –
На праведния тихите нозе. –
Светулките в недрата на скалите. –
По млечни път постланите слънца. –
Дъгата – шарен мост над висините. –
За жертва оплодените сърдца. –
Дълбокото око на океана. –
И съвестта във мрака ни звезда.
На мрака тайната неотгадана.
И пътя на Голгота към Христа.
