Как да водим война

От Уикиизточник
Как да водим война
Автор: Наполеон Бонапарт
Сборник с мнения и изказвания относно войната и военното дело


ОСНОВНО ПРАВИЛО[редактиране]


"Със съжаление забелязвам, че във вашето писмо има възторг,а възторгът е много опасен."


Основно правило: никога социална революция без терор! Всяка такава революция по принцип не е и не може да бъде нищо друго, освен бунт, като единствено бремето и успехите успяват да я облагородят, да й придадат законност; но още веднъж, това може да се постигне единствено чрез терор. Как да се каже на онези, които са заели цялото управление, притежават всички служби, радват се на всички облаги: "Вървете си." Ясно е, че ще се бранят; следователно трябва да се ударят с терор, да се прогонят, което и свършиха ешафодът и народните екзекуции.

При все това революцията е една от най-големите злини, с която небето може да накаже земята. Тя е бедствие за осъществяващото я поколение, всички предоставени от нея изгоди не биха могли да се сравнят със сътресенията, с които изпълва живота на своите автори.

Какъв е смисълът от максима, която никога не може да бъде приложена на практика и която, приложена на практика, често ще е причина за погубване на армията.

Знаем, че Наполеон така и не е написал замисляния от него трактат за войната. Събирайки всичко, което в неговите разговори, писма, прокламации и директиви, се е отнасяло до темата, всеки един се е опитвал да запълни тази празнина. Но трябва да настъпи края на XIX век, за да се сдобием най-сетне със систематизирана компилация от различните източници, организирана според военната практика. Така, между 1897 г. и 1901 г., издателят Бодоан публикува на свитъци сборника "Наполеонови максими", който, с помощта на военното училище, генерал Гизо завършва успешно. При все това, когато майор Томас Р. Филипс съставя за ползване от американската армия "Основи на стратегията" (Harrisburg, Pennsylvania 1940), по отношение на „Максимите" на Наполеон той се позовава на издание от 1827 г., изглежда първото такова, твърде непълно, защото съдържа едва седемдесет и осем максими (ditions Anselin). За сметка на това, от името на „Клуба на почтените", генерал Галоа възприе през 1965 г. почти еднакъв принцип на представяне, като този на Гизо. От този момент не ни оставаше нищо друго, освен да изберем различен подход, за да може текстът да бъде прочетен активно. (И. К.)


I. ОБЩИ ПРИНЦИПИ[редактиране]


"Емоциите променят разума, а правилата на една истинска политика са единствените, които никога не се променят."


1.

Теорията не е практика на войната.

2

Военното изкуство е просто и изцяло действено изкуство; в него няма нищо неясно, всичко е здрав разум, нищо не е идеологическо.

3

Думите са всичко.

4

Войната е въпрос на мнение.

5

Във войната всичко е мнение - мнение за врага, мнение за собствените войници. След загубена битка разликата от победения до победителя е нищожна.

6

Не е необходимо да казваш това, което възнамеряваш да правиш, в същия момент, когато го правиш.

7

Военното изкуство има неизменни принципи, които най-вече трябва да предпазват армиите от погрешна преценка на военачалниците относно силата на врага; грешка, която така или иначе винаги се получава.

8

Всяка операция трябва да се провежда със система, защото нищо не успява случайно. На война всичко се получава чрез пресмятане; това, което не е обмислено дълбоко до подробности, не дава никакъв резултат. На война са нужни прости и точни идеи.

9

Трябва да нямаш никаква политическа система, та така да се оставиш на събитията да те повлекат.

10

Не случаят трябва да управлява политиката, а политиката да управлява случаите.

11

Когато човек свикне с военните конфликти, пренебрегва теориите и си служи с тях както земемерите: не за да върви в права линия, а за да продължи в същата посока.

12

Всичко, което е само желание и не се основава на истински интерес, не издържа на превратностите.

13

На война никога не трябва да се прави нищо доброволно, което да е по-лошо от това, което може да се случи.

14

На война нищо не е безусловно.

15

Генералите военачалници са водени от собствения си опит или от своя гений. Тактиката, маневрите, инженерната и артилерийската наука могат да се научат от ръководствата горе-долу както геометрията; но висшето знание за войната се придобива единствено от опита, от изучаване историята на войните и битките на великите пълководци. Може ли от граматиката човек да се научи да състави песен от „Илиада", трагедия на Корней?

16

На война първият принцип на главнокомандващия генерал е да скрие какво прави, да види дали съществува начин да се преодолеят препятствията и, когато е решителен, да направи всичко възможно да ги преодолее.

17

Винаги е неприятно да оставиш хората да забележат споровете между предводителите. винаги трябва да се подчиняваш на по-висшата власт, освен ако не трябва да донесеш на правителството считаните за уместни несъгласия.

18

Успехът на войната зависи от предпазливостта, доброто поведение и опита на генерала.

19

Армия без глава е нищо.

20

На война единствено главнокомандващият разбира важността на някои неща и само той може, чрез своята воля и висши познания, да победи и превъзмогне всички трудности.

21

Колективното ръководство стига до по-малко прости идеи и му отнема повече бреме да вземе решение.

22

Не разчитайте на военния съвет, а вземайте мнението на всеки поотделно.

23

Необходимо е военният човек да има колкото характер, толкова и дух; тези, които притежават в повече дух и по-малко характер, са най-непригодни; нещо като кораб, чиито мачти не съответстват на баласта му; за предпочитане е много характер и малко дух. Мъжете, които притежават съвсем малко дух и достатъчно характер, често успяват в тази професия; необходима е толкова основа, колкото и височина. Главнокомандващ с голям дух и също такъв характер е Цезар, Ханибал, принц Южен и Фридрих.

24

Във военния занаят, както и в писането, всеки си има свой жанр.

25

Най-малкото, което може да изискваме от администрацията, е войниците да се бият с равностойни оръжия, това е първото задължение на всеки министър и нищо не го оправдава да не го изпълни; нима нямаме достатъчно други неизгоди освен въоръжението? Що се отнася до „ако" и до „но", това нищо не оправдава. Управленецът не е отговорен за събитията. Министърът с нищо не може да бъде оправдан, той трябва да успява; за него друго правило не съществува.

26

Трябва да си бавен в обмислянето и пъргав в изпълнението.

27

Правете малко изявления и избягвайте във вестниците да пишат за онези ваши действия, които са чисто административни. Тази реклама, която е обсебила европейските вестници, носи повече неудобства, отколкото полза.

28

Военното изкуство се състои в това да печелиш време, когато силите ти са по-малки.

29

Нужна е смелост, за да се бориш срещу силата, нужна е значително повече, за да признаеш слабостта си.

30

Впрочем, мъдрият и предпазлив човек никога не умножава своите врагове.

31

Военното изкуство се състои в това, с по-малка армия винаги да имаш повече сили от неприятеля, когато те атакува или когато е атакуван; но това изкуство не се учи нито по книги, нито по навик, то е усет за действие, който именно представлява военният гений.

32

Военното изкуство е да разполагаш войските си така, че да са навсякъде едновременно. Изкуството да разполагаш войските е велико военно изкуство. Винаги така разполагайте войските, че каквото и да прави врагът да можете за малко дни да се съберете.

33

Силата на една армия, както количеството движение в механиката, възлиза на масата, умножена по скоростта.

34

И най-големите средства, когато са пръснати, не дават никакъв резултат в артилерията, кавалерията, пехотата, укрепленията и в цялата военна система.

35

За да не се чудиш, че постигаш победи, трябва да мислиш само за поражения.

36

Не атакувайте фронтално позиции, които можете да достигнете, заобикаляйки ги.

37

Не правете това, което врагът иска, само защото той го желае; избягвайте бойно поле, което той е разузнал, изучил, и още по-старателно онова, което е укрепил и на което е изградил позиции.

38

Тъй като войната е занаят на действието, всякакви сложни комбинации трябва да се избягват. Простотата е първото условие за всяка успешна маневра.

39

Ще ме обвинят в дързост, не в бавност, но и моята сметка трябва да излезе вярна.

40

Впрочем, вашето писмо е твърде духовито. Това въобще не е нужно на война, нужна е точност, характер, простота.

41

В живота всичко е математика, единствено чрез известното можем да стигнем до неизвестното.

42

Кой народ е повече от армията? Генерал, който не умее да го развълнува, би бил лишен от най-важното от необходимите качества.

43

Хората са това, което искат от тях да бъдат.

44

Искаме да вярваме, че никой офицер не би бил толкова низък, че да злоупотреби с незнанието на войника. Но той, който по природа е подозрителен, ще стане ли от това по-малко недоверчив и чувството на дълбоко уважение, което дисциплината му налага спрямо офицера, няма ли да е престорено?

45

Курсантите от военното училище ще се хранят във войнишко канче, ще спят в общо помещение и ще си вземат вечерята от готварницата.

46

Събирането на мъже не ги прави войници; характер им придават упражнението, подготовката и умението.

47

Групиране на сили, действеност и твърда решимост да загинеш славно. Това са трите велики принципа на военното изкуство, които винаги са ми носили успех във всички мои операции. Смъртта е нищо; но да живееш победен и безславно, това е да умираш всеки ден.

48

Случващите се събития никога не трябва да пречат на военния да се подчинява; военният талант се състои в това да се отстраняват трудностите при дадена операция, а не да не се изпълняват задълженията.

49

Военното изкуство е изкуство, чиито принципи никога не е разрешено да се нарушават. Да се промени линията на операцията е гениална операция, а да се загуби е толкова сериозно, че виновният генерал става престъпник.

50

На война шпионите, сведенията нищо не означават и ако човек се осланя на тях, значи рискува живота на хората си за лоши сметки.

51

Осведомете ме за движението на обществения дух, но не чрез неясни доклади, които, както знаете, не заслужават никакво доверие, а чрез обобщени доклади, на които да мога да вярвам.

52

Изпращайте до канцеларията ми всички вестници и всичко публикувано в кралството [вражеското]. Ще накарам да направят извлечение ище науча много подробности, които може да се окажат интересни за познаване.

53

Накратко казано, трябва да воюваме, тоест да имаме новини; от свещениците, съдиите, монасите, главните собственици, куриерите можем да бъдем чудесно осведомени. Разузнавателните отряди, които всеки ден тръгват в различни посоки, могат всеки ден да ни доставят трима заловени куриери, трима задържани свръзки, към които ще се отнасяме добре и ще освобождава-ме, щом получим желаните сведения. Тогава ще видим идващия враг, ще можем да съберем всичките му сили, да откраднем ходовете му и да връхлетим фланговете му, докато замисля офанзивен план.

54

Ако се случи, когато не е в пустиня, а в населена страна, генералът да не е добре осведомен, това означава, че не е взел подходящите мерки. Услугите, които населението прави на вражески генерал, никога не са от любов, нито дори за пари, най-истинските са срещу опазване и закрила, за да съхранят имота, живота, града, манастира си.

55

Хората трябва да се принуждават да говорят.

56

Необходимо е повече спокойствие при ръководене на военните дела и преди да се повярва на рапортите, те трябва да се обсъждат. всичко, което шпионите и агентите казват, без да са го видели със собствените си очи, е нищо и често, дори когато са го видели, пак не е съществено. Каквото и да ви казвам, е не нужно, защото единствено опитът придава истинска стойност на рапортите, които първоначално изненадват.

57

Войната не е устав.

58

Изкуството на устава е да наказва строго, за да не наказва често.

59

Дори заек не трябва да прескочи укрепената линия. Първият, който я премине, невинен или виновен, разстреляйте го. Този страх ще е оздравителен. Ние не знаем какво прави неприятелят, той също не трябва да знае какво правим ние.

60

Събитията задължително променят намеренията. Впрочем, всичко зависи от това да уловиш мига.

61

В политиката, както във войната, изгубеният момент повече не се завръща.

62

Не трябва да се тръгва срещу цяла армия, както се тръгва срещу бита армия.

63

Военната система предполага да се противопоставя сила на силата, а здравомислещата политика изисква да стоиш нащрек, щом някоя сила започне да те заплашва.

64

Изкуство е да накараш някого да работи повече и да не се уморява много.

65

На война славата на оръжието е всичко и отговаря на истинските сили.

66

Тревогата отслабва духа и парализира храбростта.

67

Суровостта, кръвта, смъртта създават ентусиасти, мъченици, пораждат смели и отчаяни решения.

68

Всяка неорганизирана част е унищожена, когато тръгнеш срещу нея.

69

Кои са условията за превъзходството на една армия? 1. Нейната организация; 2. Навикът за водене на война у войника и офицера; 3. Увереността на всички в самите тях; тоест храбростта, търпението и всичко, което самопредставата дава като морални възможности.

70

Един от първите принципи на войната е да преувеличаваш своите сили, а не да ги занижаваш.

II. ОТБРАНА[редактиране]


"В обикновени времена и по време на мир трябва да показваш мъдрост и предвидливост."


1

Изкуството да си ту много дързък, ту много предпазлив е изкуството на успеха.

2

Армейските ведомости са най-любимите ми книги в моята библиотека, които чета с голямо удоволствие в свободното си време.

3

Глава без памет е като укрепление без гарнизон.

4

Военните са разделени по въпроса дали е по-добре да проведеш, или приемеш атака. Но въпросът не подлежи на никакво съмнение, когато от едната страна са закалени, маневрени части, с малко артилерия, а от другата страна е значително по-многобройна армия, притежаваща голяма артилерия, но чиито офицери и войници не са калени.

5

Със сила и енергичност войските се спасяват, спечелва се тяхното доверие, а на лошите се налага.

6

Когато сте отблъснат от предна позиция, трябва да обедините колоните си доста назад, преди врагът да успее да им попречи, защото най-лошото, което може да ви се случи , е колоните ви да бъдат атакувани поединично преди да се съединят.

7

Винаги трябва да се отстъпва в посока на подкрепленията.

8

Никога не оставяйте празни пространства между различните корпуси на вашата бойна линия, през които врагът да може да премине.

9

При отбрана войските трябва да се съберат, да се вдигнат в бойна готовност преди зазоряване, до завръщането на изпратените във всички посоки съгледвачи.

10

Генералът, който държи отбранителна линия, трябва да е предвидил всичко, което неприятелят може да направи при всички вероятности. Врагът може да се появи на три или четири места. При всички случаи не трябва да се губи време за разисквания; трябва да може войската да се разгръща отдясно наляво или отляво надясно без нищо да се пожертва, защото при военните маневри колебанието, нерешителността, породени от бързо следващите противоречиви сведения, водят до беда.

11

Ако не тръгнете от принципа, че всяка точка е прицелна точка, врагът няма да атакува фронтално; ако пазите всяка точка, няма да постигнете нищо.

12

Манията да се пазят всички точки в труден момент излага на големи опасности.

13

Овладяването на обоз, внезапното нападение над някой склад дават на една много по-слаба армия предимството, без да мери сили, нито да рискува, да вдигне обсада или да провали някоя операция.

14

Укрепленията са полезни както за отбранителната война, така и за нападателната; несъмнено те не могат сами да удържат на армия, но те са единственото средство, за да се забави, възпрепятства, отслаби и обезпокоява победоносния враг.

15

Ако запитам дали е възможно да се мисли война без укрепления, ще отговоря не. Без сборни пунктове не могат да се изработят добри планове за военна кампания, а без места, които ще нарека оперативни, тоест извън обсега на хусарите и отрядите, не може да се води офанзивна война. Мнозина генерали, които в своята мъдрост не желаеха укрепления, в крайна сметка заключиха, че не могат да водят нашественическа война. Но колко укрепления са необходими? Тук ще се съгласим, че за укрепленията важи същото, което и за разположението на частите.
Мислите ли, че можете да защитавате цяла граница само с една колона? вие сте слаб навсякъде, защото в крайна сметка всичко човешко е ограничено: артилерия, пари, добри офицери, добри генерали - всичко това не е безкрайно и ако сте принуден да останете слаб навсякъде, никъде не сте силен.
Укрепленията при някои големи градове, главни пристанища и острови може да са от значение, но то е второстепенно. Укрепленията, които защитават дефилета или планински проходи, може да са полезни, но тяхната полезност е второстепенна.
И едните, и другите са оперативни укрепления, макар и трайно укрепени: наричам ги така, защото могат да послужат за защита на отряд, на батальон, било срещу дебаркиране, било срещу нахлуване, докато френската армия постигне превъзходство, макар и за момента на мястото на дебаркиране или нахлуване тя да е по-слаба. Преди да е установено голямото превъзходство на противника, укрепленията могат да послужат и подпомогнат дефанзивните маневри на френската армия, но те падат веднага, щом се установи превъзходството на врага над френската армия. Не е възмокно два или три пъти по-силна армия да не получи решително преимущество над френската армия. Но трябва ли шест хиляди, осем хиляди или дванадесет хиляди мъже, които общите политически събития могат да принудят да се държат в определен район, да бъдат разбити и без средства след няколко битки? Трябва ли мунициите, лазаретите и складовете, пръснати наслуки, да паднат в плячка на врага веднага, щом той постигне надмощие в кампанията срещу моята армия? Не! Това е важно да се предвиди и предотврати. То може да се постигне единствено с изграждането на голям сборен пункт, който да е като умален модел на цялата отбрана, с всички лазарети, складове, места, където всички части идват да се " прегрупират, да се съединяват, било за да останат там, било за да подемат кампания, ако такова е естеството на събитията и силата на вражеските действия. Такъв пункт се нарича централен. Докато той съществува, те могат да губят битки, но ще изпитат само обичайните за война загуби; докато той съществува, те могат самите, след като са си поели дъх и са отпочина-ли, отново да постигнат победа или поне да спечелят две преимущества - да задържат тройно по-голям брой от себе си, зает с обсадата, и да предоставят три-четири месеца, докато пристигне помощ; защото докато укреплението не е превзето, съдбата на областта не е решена и огромните ефективи, придадени за отбраната на една толкова голяма област, не са загубени.
Щом веднъж се изгради такъв централен пункт, всички военни планове на генералите трябва да са съобразени с него! Независимо дали превъзхождаща армия е дебаркирала в някое пристанище, или е нападнала някоя от границите, генералите трябва да се стараят да ръководят всички операции така, че отстъпването им към централния пункт винаги да е осигурено. Трябва да виждат областта в централния пункт.

16

Сборните пунктове трябва да бъдат подготвени от инженерните войски, артилерията и интенданството от две гледни точки: веднъж от гледна точка на самата отбрана на мястото и втори път като сборен пункт за армията и често като основа за нейните действия.

17

По мое мнение отбранителното укрепление от пръст понякога е по-добро от зиданото отбранително укрепление, защото гюлетата се зариват в него; но предимството на зидарията е, че пести труд на защитния гарнизон.

18

В укрепленията не искам нито една сграда, която може да бъде изгорена. Укрепленията са претъпкани със сгради, които три снаряда могат да подпалят; след което трябва да се предадат. Тази грешка е следствие на продължителен мир. Предпочитам войските да се настанят в дървени бараки, които се разрушават в случай на нападение.

19

С посредствени войски трябва да се копае много пръст.

20

Това, че имаш армия, не означава, че не трябва да се укрепяваш.

21

Лошо решение е да се оставиш затворен в укрепен лагер.

22

Днешните генерали се отказаха от системата на укрепените лагери, за да я заменят с тази на добре подбраните естествени позиции.

23

Не трябва да се мисли за никакъв вид обсада, преди да е имало битка.

24

Адските машини, самите бомбардировки, не се броят за нищо по време на война. Бомбите не постигат нищо срещу укрепленията, рововете, насипите; бомбите са полезни като комбинирано средство по време на провеждана по правилата обсада.

25

Часовоят е просто една военна машина, която трябва винаги да може да действа.

26

За да бъде почтена, капитулацията трябва да определя лоши условия за гарнизона. винаги се има едно наум срещу гарнизон, който излиза от града по златен мост.

27

Гарнизонният град трябва да се отбранява, докато не свършат и хлябът, и мунициите или докато врагът не премине рова и не направи пробив; а комендантът е виновен, ако не е изградил укрепление, правещо пробива безполезен.

28

Когато армията приема, че е възможно излизането от трудно положение чрез спогодба, без да се опозори, всичко е загубено. По-добре би било да се побери отбраната и честта на оръжието на баби, въоръжени с техните куки.

29

Ключовете на града винаги си струват свободата на своя гарнизон, когато той е решен да излезе оттам единствено свободен.

30

Забранявайте преговорите; това са средства, с които враговете ни винаги са си служели срещу нас.

31

Когато армията е претърпяла поражения, начинът, по който се събират нейните части или подкрепления, е най-деликатната военна операция, която изисква от страна на генерала най-дълбоко познаване на принципите на военното изкуство; тогава най-вече тяхното нарушава-не води до разгром и катастрофа.

32

Половината от военното изкуство е в изкуството армията бързо да се възстановява, да се спестяват излишни походи, а оттам да се щади здравето на войника.

33

Всички малки нападателни операции, които може да осъществи една армия в отбрана, подготвят онези, които ще се осъществят при пристигането на подкрепленията, и придават на армията необходимата й увереност и поле на действие. Същевременно те дават възможност за получаване на сведения и пресичат разпространяваните из войската слухове, които се опитват да обезкуражат войника и да направят населението дръзко.

34

Трябва да тръгнете от толкова страшен отбранителен строй, че врагът да не смее да ви атакува, и да се откажете от всяка позиция зад вас, освен отбранителните позиции на вашата столица, с цел да бъдете изцяло нападателен срещу врага, който след десанта няма да може нищо да предприеме. в това се състои военното изкуство. Ще видите много мъже, които се бият добре, и никой, който умее да прилага този принцип.

35

Цялото изкуство на войната е в добре обмислената, изключително предпазлива отбрана и в дръзкото и мълниеносно нападение.

III. НАПАДЕНИЕ[редактиране]


"Когато човек знае целта, към която трябва да се стреми, с малко размисъл решенията лесно се появяват."


1

Велики неща се постигат единствено, когато човек умее изцяло да се съсредоточи върху един предмет и да преодолява трудностите, следвайки една и съща цел.

2

Преминаването от отбранителен в нападателен строй е една от най-деликатните военни операции.

3

В никакъв случай не трябва да се напуска отбранителната линия, на която войските се възстановяват и почиват, без ясно определен замисъл, който не оставя никакво колебание в следващите действия. Голяма беда ще е да се напусне линията, за да трябва после отново да се заема. На война три четвърти от нещата са поуки, а само една четвърт е баланс на силите.

4

В планинската война атакуващият търпи несгоди; дори в нападателната война, изкуството се състои в това да даваш само отбранителни битки и да принудиш врага да атакува.

5

Първото условие за бойното поле е да няма зад него дефилета.

6

Пазете старателно и никога не напускайте на драго сърце вашата оперативна линия.

7

Добрата пехота несъмнено е нервът на армията, но ако тя е принудена дълго да се бие срещу превъзхождаща я артилерия, ще се деморализира и ще бъде унищожена.

8

Кампанията ще изхаби много офицери; следователно трябва да има за подмяна, но без да се правят твърде прибързани и нецелесъобразни повишения. Ако имате нужда от офицери и сержанти, Испанската армия е неизчерпаем развъдник и ви разрешавам да вземете от нея.

9

Между тридесет и петдесет години мъжът е в разцвета на силите си; следователно това е най-подходящата възраст за война.

10

Свикването на доброволци и други подобни струва пари и не дава никакви резултати. Погрижете се новобранците да бъдат добре обучени и запасите ви да са в добро състояние.

11

Когато планирате да започнете битка, подгответе всички шансове за успех, особено ако имате срещу себе си голям военачалник; защото ако ви разгромят, ще изпитате цялото нещастие на победения сред вашите хора, при вашите укрепления.

12

Взели сте елитните части от кавалерията, за да образувате вашата гвардия, така че войската
Вече не притежава никакъв нерв и не служи за нищо. Да изолирате малък брой хора, означава да направите не-нужни голям брой.

13

Гвардията ми е от шест хиляди души и заплащането им е значително, защото целта ми бе да възнаградя армията; ако не бе това съображение да възнаградя армията, гвардията ми щеше да е само от четиристотин души или най-малкото щях да имам полкове с малко подобри грижи от останалите, но на които нямаше да се заплаща повече.

14

На война най-много липсват обувки.

15

Барабанът наподобява звука на оръдието; той е най-добрият от всички инструменти; никога не свири фалшиво.

16

Огънят е основното средство на съвременните хора.

17

Военен принцип е, че когато можете да си послужите с гнева, той е за предпочитане пред оръдието.

18

Оръдията, като всяко друго оръжие, трябва да са групирани заедно, ако искате да постигнете голям резултат.

19

Боят с топовни залпове е като боя с юмруци.

20

Каквото и да ви казват, не вярвайте, че боят с топовни залпове е като боя с юмруци. Щом веднъж откриете огън, и най-малката липса на муниции по време на сражението обезсмисля всичко сторено преди това.

21

Артилерийски офицер, който насред битка остане без муниции, заслужава разстрел.

22

Началник на артилерията, който изпрати муниции не според военните закони, заслужава смърт.

23

Привикнал съм офицерите под мое командване да помилват, а не да бъдат помилвани.

24

Заповедта винаги трябва да бъде изпълнявана. Когато не е, имаме
престъпление и виновният трябва да бъде наказан.

25

Армия, която по време на цялата битка обездвижи половината си артилерия и цялата си тежка кавалерия, почти е сигурно, че ще бъде победена.

26

Пушката е най-добрата военна машина, измислена някога от човека.

27

Не е необходимо войниците да се учат да бягат, да скачат, да се крият зад дърво, а трябва да се обучат, дори когато са далеч от своите началници, да запазват хладнокръвие, да не се поддават на напразен страх.

28

Дисциплината свързва частите с тяхното знаме; когато започне битката, не речите ги правят храбри: старите войници едва ги слушат, младите войници ги забравят при първия топовен изстрел. Речите, обясненията са необходими по време на кампания, за да унищожават подмятанията, неверните слухове, да поддържат добро настроение в лагера, да дават материал за разговорите в биваците.

29

Ако от страх от поражение не отиваме в армията, не ще е необходимо да се вдигат армиите.

30

Високият дух е твърде рядък в два часа сутринта; тоест непреднамерената смелост, която, въпреки неочакваните събития, дава свобода на духа, на преценка и на решение.

31

Във всички битки винаги настъпва момент, когато и най-смелите войници, след като са дали всичко от себе си, са готови да побягнат. Този страх идва от липсата на вяра в тяхната смелост; нужен е съвсем малък повод, претекст, за да им бъде върната вярата: истинското изкуство е да го породиш.

32

Войната е сериозно занимание, в което можеш да навредиш на репутацията и на страната си; когато човек е разумен, трябва да усеща и знае дали е направен за тази професия.

33

Цялостното ръководене, подготовката на офицерите съставляват истинската армия. Това също предпазва цивилизована Европа от невежеството и жестоката смелост на варварите.

34

На врага не трябва да се оставя никакво предимство, дори на мнение; а войникът винаги е поразен, когато вижда, че вражеските оръжия, особено когато са отдалечени, стигат по-далеч от неговите.

35

Военният план трябва да е предвидил всичко, което врагът може да направи, и да съдържа в себе си средствата да го осуети.

36

Военните дълго не ще могат да се научат да се възползват от грешките, причинени от обратите, и да оценяват събитията, които са ги предупреждавали за тях. Цялата революционна война би могла да е богата на уроци, а за да ги съберем, често трябва напразно да проявяваме продължително усърдие и да извършваме дълги проучвания. Това не се дължи, защото събитията не са били подробно описани, а защото никой не се е постарал да направи четеното лесно и да даде необходимата насока за разсъждения.

37

Много изучавах историята и често, поради липса на ръководство, бях принуден да губя значително време в излишно четене. Проявих достатъчен интерес към географията, за да си дам сметка, че в Париж няма и един човек, който да е напълно наясно с извършващите се всеки ден открития и постоянно настъпващите промени.

38

По отношение на картите, необходими са единствено добри или пък трябва да се оцветяват съмнителните или лошите части, за да знаем, че не трябва да им се доверяваме.

39

Изучавайте страната; местните знания са специални знания, от които рано или късно се възползваме.

40

Опитът показва, че най-големият недостатък на общото управление е желанието да се направи твърде много; това води до липса на необходимото.

41

Необходима е една-единствена армия, защото единното командване е от първостепенна важност по време на война; армията трябва да се държи обединена, да се съсредоточават възможно най-много сили на бойното поле, да се използват всички случаи; защото сполуката е жена, ако я изпуснете днес, не очаквайте да я откриете утре.

42

Задачата на командващия армия е по-трудна в съвременните армии, отколкото в предишните. вярно е, че той има по-голямо влияние върху резултата от битките.

43

Един главнокомандващ не е предпазен от заповед на министър или на принц, намиращ се далеч от полето на действие и познаващ зле или въобще не познаващ последното състояние на нещата.

1. всеки главнокомандващ, който се наема да изпълни план, намирайки го за лош и гибелен, е престъпник; той трябва да го връща за преразглеждане, да настоява да бъде променен, в краен случай по-скоро да подаде оставка, отколкото да бъде инструмент за погубване на своите хора;
2. всеки генерал, който вследствие на по-висшестоящи заповеди даде битка, уверен, че ще я загуби, е престъпник;
3. Главнокомандващият е най-висшият офицер във военната йерархия. Министърът, принцът издават заповеди, с които той трябва да се съобразява по съвест и разум, но те никога не са военни заповеди и не изискват пасивно подчинение;
4. Дори военната заповед не изисква пасивно подчинение, освен ако не е издадена от по-висшестоящ, който, присъствайки на мястото, където я издава, е запознат със състоянието на нещата, може да изслуша възраженията и да даде обяснения на този, който трябва да изпълни заповедта.
44

Ръководенето на военните дела е само половината от работата на генерала; една от най-важните му цели е да изгради и подсигури своите комуникации. Бързо подсигурете комуникациите си.

45

Неудобство на закона е, че изисква военните комисари да са единствено цивилни служители, а на тях им е необходима повече смелост и военни навици, отколкото на самите офицери. Необходимата им смелост е от морално естество; тя не е плод на привикването с опасностите.

46

Не войски ви липсват, а способността да ги обедините и да действате енергично.

47

Корпусите на врага могат да бъдат унищожени със съвместни действия, но затова е необходимо да се взема решение на момента, да се държи армията в ръце и да се познава военното изкуство. Ако се постигне решителна победа над обединените му сили или множество победи над отделните му корпуси, тези победи трябва да определят нужното решение. Но всички битки трябва да се водят по правилата на войната, тоест с осигурена линия за свръзка.

48

Не трябва да се действа по всички крайни точки, когато няма комуникации, а трябва да се сформира един голям корпус срещу неприятеля, да не се оставя да си поеме дъх, веднага щом се разедини.

49

Трябва дълго да си воювал, за да схванеш заплашителното значение на държана със сила позиция и на дадено нападателно действие; трябва да си предприел голям брой нападателни операции, за да знаеш как и най-малкото събитие или признак насърчават или обезсърчават, решават една или друга операция.

50

На война човек вижда своите беди, а не тези на врага; трябва да сме уверени в себе си.

51

Всяка война трябва да е методична, защото всяка война трябва да се води съобразно принципите и правилата на изкуството и с ясна цел; трябва да се води със съразмерни с предвижданото противодействие сили.

52

Загубата на време на война е невъзвратима; изтъкваните доводи винаги са лоши, защото операциите се провалят единствено заради закъсненията.

53

Единствената невъзстановима загуба са загиналите.

54

Армия, която завладява някоя страна, обляга крилете си на неутрални страни или на големи естествени препятствия, като големи реки или планински вериги, или има само едно, или нито едно. в първия случай, просто не трябва да допуска челен пробив, във втория, трябва да се обляга на поддържаното крило, в третия, трябва да се държат корпусите облегнати на центъра и никога да не се разделят; защото ако е трудно да се победи с висящи флангове, затруднението е двойно, ако има четири; тройно, ако има шест; четворно, ако има осем; тоест, ако се раздели на два, три или четири отделни корпуса. в първия случай, линията на действие на армията може да се облегне на лявата или дясната страна; във втория случай, тя трябва да се облегне на поддържаното крило; в третия случай, тя трябва да е перпендикулярна на средата на линията на придвижване на армията. При всички случаи са необходими пет-шест стъпки: наличието на укрепление или укрепена позиция на линията на действие, за да се съберат там хранителните и бойните припаси, да се организират конвои и да се изгради център на придвижването, отправна точка, която скъсява линията на действие.

55

Нощните преходи са най-вече изгодни, когато страната е завладяна.

56

Най-често трябва да има авангард, в който да се намира главнокомандващият, за да ръководи оттам придвижването на своята армия. На авангарда са нужни лека кавалерия, тежка кавалерия, елитни пехотни части и достатъчно количество артилерия, за да може да маневрира, да задържа неприятеля, да предостави време на армията да пристигне, на обоза и колите да се измъкнат.

57

Задачата на авангарда или на ариергарда не е да напредва или отстъпва, а да маневрира.

58

Необучената част е само в тежест на авангарда.

59

Настъпление без силни взаимодействия може да успее, когато врагът отстъпва, но никога не успява, когато врагът е на позиция и е решен да се брани; тогава само система или взаимодействие могат да спечелят битката.

60

На война решенията се вземат пред врага, нощта остава винаги за подготовка. Когато врагът заема позиции, ние сме осведомени, но не трябва теоретично да изчисляваме
какво искаме да направим, защото то е подчинено на това какво врагът прави и ще направи; по военните закони, генерал, който загуби линията си за свръзка, заслужава смърт.

61

Някакъв философ, който в не знам кой голям град говорил дълго пред Ханибал, се мислил също и за велик войник. вие твърдите, че съвършенството или системата на съвременната война се състои в това да се хвърли един армейски корпус надясно, друг наляво, да се остави неприятелят по средата и дори да се отиде зад линията с укрепления. Ако тези принципи бяха преподавани на младежта, те щяха да върнат военната наука четиристотин години назад и всеки път, когато напредвахме по този начин и срещу себе си имахме действен враг, който поне малко познава военните хитрости, той щеше да отреже един от корпусите и да разбие другия.

62

Не съществува никакъв естествен ред на битката. всичко, което биха предписали в това отношение, повече би навредило, отколкото да допринесе полза.

63

Военният успех до такава степен зависи от интуицията и момента, че толкова бързо спечелената битка при Аустерлиц щеше да е загубена, ако бях атакувал шест часа по-рано.

'64

Изходът от битката е резултат на един миг, на една мисъл; приближаваме се с различни сметки, смесваме се, бием се известно време, настъпва решителният момент, проблясва искрата на духа и най-малкият резерв се осъществява.

65

Съвременната армия трябва да избягва да поддава, да бъде обградена, притисната; трябва да заема толкова обширен фронт, колкото е самата й бойна линия; ако заема квадратно пространство и недостатъчен за нейното разгръщане фронт, може да бъде обкръжена от равностойна армия и изложена на целия огън на нейните оръдия, които ще се съсредоточат върху нея и ще достигат всяка точка от нейния лагер, без тя да може да отговори на такава страшна огнева мощ, освен с малка част от своята. в подобна позиция, въпреки нейните укрепления, може да бъде нападана от равностойна и дори от по-малочислена армия. Съвременният лагер може да бъде защитаван единствено от самата армия, а 6 нейно отсъствие не може да бъде удържан просто от един отряд.

66

Битка трябва да се започва единствено ако няма никакви други възможности, защото по своята природа изходът от битката винаги е съмнителен, но щом веднъж е взето решение, трябва или да победим, или да загинем.

67

Когато сме на крачка да ударим в сърцето, не трябва да се отвличаме с обратни маневри.

68

Няма да постигнем резултат, като разпръскваме и разпиляваме войсковите части.

69

Основен принцип е армията винаги да държи колоните си събрани, така че врагът да не може да проникне между тях. Ако поради някаква причина се отклоним от този принцип, трябва откъснатите корпуси да бъдат оперативно независими и да се насочат, за да се съединят в определена точка, към която да напредват непоколебимо и без нови заповеди, за да бъдат по-малко изложени поотделно на нападения.

70

Военните закони изискват във важни като сегашното обстоятелства да не се поддаваме на слухове, а да действаме умело, така че да принудим врага да се покаже и да се остави да го преценим.

71

Погрижете се да прогоните вражеските пехотни части от десния ви фланг посредством съгледваческия корпус.

72

Трябва да се огледа цялата позиция и изгодата, която можем да получим от блатата и естествените препятствия; в такъв случай всяко препятствие е добро, защото позволява да защитим по-малоброен корпус от по-многоброен и принуждава неприятелят да преразполага войските си, което ни дава допълнително време за действие.

73

Когато противниковата армия е подсигурена от река, на която разполага с много понтони, не трябва да се атакува фронтално; подобно разполагане ще разпръсне армията ви и ви излага на риск да бъдете откъснат. Трябва да се приближите към реката, която искате да пресечете, последователно на колони, така че врагът да може да атакува само една, най-предната колона, без да излагате фланговете. През това време леките ви войски ще тръгнат покрай брега и когато се закрепят на точката, където искате да пресечете, точка, която винаги трябва да е отдалечена от предната колона, за да можете по-добре да заблудите врага, ще се изнесете бързо и ще прехвърлите вашия понтон.

74

От една линия могат да се очакват единствено следните предимства: толкова да се затрудни позицията на врага, че той да се впусне в погрешни действия и да бъде победен от по-малочислени сили, или ако начело е предпазлив и талантлив генерал, да го принудите постоянно да преодолява множество създадени препятствия и така да спечелите време; и обратно, от страна на френската армия, да подпомогне слабостта на генерала, да направи позицията му толкова определена и лесна, че той да не може да извърши големи грешки и, накрая, да му даде време да изчака помощ. във военното изкуство, както в механиката, времето е важният елемент между тежестта и силата.

75

Ако врагът е заел добра позиция и ви очаква, препоръчвам ви добре да го разузнаете и основно да прегледате системата си, преди да го атакувате. Настъпление без силни взаимодействия може да успее, когато врагът отстъпва, но никога не успява, когато врагът е на позиция и е решен да се брани; тогава само система или взаимодействие могат да спечелят битката.

76

Днес изкуството е да се атакува всичко срещнато, така че врагът да се победи на части, преди да се е обединил. Когато казвам, че трябва да се атакува всичко срещнато, искам да кажа, че трябва да се атакува всичко, което е в движение, а не в позиция, която го прави твърде превъзхождащ.

77

В толкова трудно изкуство, като военното, често в системата на кампанията се определя системата на битката; само най-опитните военни ще разберат това.

78

Принцип е в навечерието на деня за атака да не се отделят никакви части, защото през нощта положението на нещата може да се промени било поради отстъпление на врага, било поради пристигане на големи подкрепления, които ще му позволят да настъпи и да преобърне вашите преждевременни намерения. На война често се заблуждаваме относно силите на врага, с когото трябва да се бием. Пленниците познават единствено своите части, рапортите на началниците често са несигурни; затова приемаме следната аксиома, която предотвратява всичко: една армия трябва всеки ден, всяка нощ, всеки час да е готова да окаже цялата съпротива, на която е способна.

79

Оперативната линия никога не трябва да минава през планинска страна:

1. Защото в нея не може да се оцелее;
2. Защото на всяка крачка се срещат дефилета, които трябва да се защитават с укрепления;
3. Защото преходите в нея са трудни и бавни;
4. Защото колони от храбреци могат да бъдат спрени от дрипави селяни и да бъдат победени и разбити;
5. Защото талантът в планинската война е никога да не се атакува; дори когато желанието е да се завладее, пътят трябва да се отваря чрез позиционни маневри, които не оставят на натоварената с отбраната част друга възможност, освен самата тя да атакува или да отстъпи;
6. И накрая, защото оперативната линия трябва да служи за отстъпление; а как да се мисли за отстъпление през клисури, дефилета, пропасти?
80

От армия, разположена на две или три линии лагери, отдалеч се вижда само пушек, който врагът взема за мъгла. Невъзможно е да се преброи броят на огньовете; много е лесно да се преброят палатките и да се очертаят заеманите от тях позиции.

81

Необходимо е да се разпределят набелязаните цели и ясно да се определят.

82

Туткавите и колебливите губят всичко на война.

83

Принципите на Цезар са били същите като тези на Ханибал: да държи силите си обединени, в никоя точка да не е уязвим, бързо да се озовава на важните точки, да разчита на морални средства, на репутацията на оръжието, на вдъхвания страх и на политическите средства, за да държи съюзниците си във вярност, а покорените народи в подчинение.

84

Всяка нападателна война е завоевателна; всяка добре водена война е планомерна. Отбранителната война не изключва атаката, както нападателната война не изключва отбраната, въпреки че целта й е да се пресекат границите и да се завладее неприятелската страна. военните принципи са водели великите военачалници, чиито дела ни предава историята: Александър, Ханибал, Цезар, Густав-Адолф, Тюрен, принц Южен, Фридрих велики. Прилежно предадената история на осемдесет и четирите кампании на тези велики мъже би представлявала пълен трактат по военно изкуство; от него произтичат принципите, които трябва да се следват в отбранителната и нападателната война.

85

В характера на нашата нация е да бъде твърде бодра в благополучието. Ако вземем за основа на всички действия истинската политика, която не е нищо друго, освен пресмятане на комбинациите и вероятностите, ние задълго иде сме великата нация и арбитъра на Европа. Нещо повече: ние държим везните на Европа; можем да ги наклоним, накъдето поискаме, и дори ако така е пожелала съдбата, не виждам защо за малко години да не постигнем онези големи резултати, които разпаленото и вдъхновено въображение долавя и които един крайно хладнокръвен, постоянен и разсъдлив човек ще достигне сам.

86

Французинът винаги се е отличавал с духа си на противопоставяне, който е станал още по-ярък днес, когато войната и революцията са възвисили характера му.

87

Със слабост народи не се управляват, а върху тях се навличат нещастия; боя се, че не можете да покажете повече, отколкото характерът ви е способен. Надявахте ли се да управлявате народи, преди това да сте предизвикали недоволство? Знаете много добре, че при управлението силата е добродетел и означава справедливост.

88

Хвалбите на неприятеля са подозрителни, те могат да поласкаят човек на честта единствено ако са направени след приключване на бойните действия.

89

Малко ловкост, сръчност, моят възход, суровите примери единствени предизвикват у народите голямо уважение към нацията и интерес, макар и слаб, към защитаваната от нас кауза.

90

Грабителството унищожава всичко, дори и армията, която го върши.

91

Препоръчайте на войниците да пощадят страната; унищожавайки я, лишаваме се от средства.

92

В която и да е страна, след като сме превзели главните градове или селища, можем лесно да ги държим в подчинение, като се облегнем на епископите, съдиите, основните собственици, които са заинтересувани да поддържат реда под своя отговорност.

93

В "Размишленията" на маршал Дьо Сакс, между многото безкрайно посредствени неща, има идеи за начина, по който могат неприятелските държави да се накарат да сътрудничат, без да се мори армията, които ми се сториха добри. Включете ги в инструкциите, предназначени за полковете в Испания.

94

Политиката, която прилагате спрямо народа на Неапол, е обратна на политиката, която трябва да прилагате спрямо покорените народи. Напредвайте със сила, не разпръсквайте войските си. Какво означава тази неаполитанска национална гвардия? Това е да се облегнете на тръстика, ако не и да дадете армия на вашите врагове. О, колко зле познавате хората!

95

Понякога военните събития водят до сурови и дори насилствени мерки, които независимата власт е невъзможно да предвиди и предотврати.

96

Докато не дадете пример, няма да сте господар. Всеки завладян народ има нужда от своя бунт и на бунта гледам както бащата на шарката на своите деца, стига да не отслаби много болния: това е оздравяваща криза.

97

Завладените провинции трябва да се държат в подчинение с морални средства, отговорността на общините, начина на организиране на администрацията; заложниците са от най-мощните средства; но затова е необходимо те да са много и избрани измежду значимите хора и населението да е убедено, че смъртта на заложниците е пряко следствие от нарушаването на дадената дума.

98

При окупацията на дадена страна трябва да се заемат основните точки и от тях да тръгват подвижни колони в преследване на разбойниците. Опитът във Вандея показа, че най-добре е да разполагаме навсякъде с подвижни, пръснати и многобройни колони, а не със стационарни корпуси.

99

Покорените народи се подчиняват на победителя единствено чрез смесица от политика и строгост, споена от армията. Това липсваше в Испания.

100

Поведението на генерал в завладяна страна е заобиколено от плитчини; ако е суров, той дразни и увеличава своите врагове; ако е благ, той дава надежди, които после още повече подчертават неизбежните за военното положение злоупотреби и унижения. Каквото и да става, ако при тези обстоятелства бунтът е своевременно овладян и завоевателят умее да приложи смес от строгост, справедливост и снизходителност, последиците ще са благотворни; той ще е изгоден и ще бъде нова гаранция за бъдещето.

101

Няма да спечелите народите с милувки и не по този начин ще получите средства, за да възнаградите справедливо армията си. Народът на Италия и народите въобще, ако не съзрат господар, са предразположени към неподчинение и метежи. Добре запомнете, че ако обстоятелствата не са пожелали да извършвате големи военни маневри, остава ви славата да съумеете да нахраните армията си и да извлечете от страната, където се намирате, всички възможни ресурси; това представлява голяма част от военното изкуство.

102

Първото чувство на омраза на дадена нация е да бъде враг на друга.

103

Нищо не е по-оздравително от стряскащи примери, дадени своевременно.

104

С ласкателство народите се обезценяват.

105

Принц, за когото казват "той е добър човек", е един загубен крал. Създавате впечатление, че ухажвате всички.

106

Опитът ме научи, че при дадени обстоятелства прилагането на брутална сила е възможно най-човечно. Единствено слабостта е не-човечна. След като е направено всичко, продиктувано от умереността, трябва да се приложи енергичност, без която умереността е просто слабост.

107

Давайте примери за дисциплина. При най-малкото оскърбление от страна на някой пруски град или село, изгорете го; дори това да е Берлин, ако се държат зле.

108

При започването на гражданска война трябва да държите всичките си войски обединени, защото те се въодушевяват и добиват увереност в силата на партията; привързват се и остават верни.

109

При гражданските войни не всеки знае как да се държи; изисква се нещо повече от военна предпазливост, необходима е прозорливост, познаване на хората.

110

При партийните бойни победеният веднъж е обезкуражен за дълго. Късметът е необходим най-вече при гражданските войни.

111

Каквото и да казва Макиавели, крепостите не струват нищо пред благоразположението на народите.


Източник

По изданието на Издателство "Пулсио" - София, 2006
ISBN-10: 954-9490-11-4
ISBN-13: 978-954-9490-11-4

Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.