И тъй, бай Ганю

И тъй, бай Ганю… Автор: Димитър Подвързачов

И тъй, бай Ганьо, ти си работлив,

и добродетелен, и търпелив,

и скромен, умен, и дори мъдрец,

така поне те хвали всеки чужденец!

Подписвам се и аз, с една бележка

("особно мнение" се казва туй по книга):

аз мисля, тука има малка грешка:

понякога не ум ти не достига,

а, струва ми се – памет!

Затуй накрай все тебе мамят,

благата ти издърпват от устата,

заграбват ти земята

редовно, неусетно, метър

подир метър, и пак накрай все теб държат виновен!

Затуй, бай Ганьо, дълг ми е синовен

да ти припомня нещичко за Хитър Петър!

Веднаж, докато спял, през сън,

бай Петър чул гълчавица навън.

Пред неговата порта някакви си хора

разправяли се нещо

разпалено, горещо.

– Ще ида – рекъл той – да видя, в що е спора!

– Недей! – рекла жена му, – тука стой!

– Не може! Аз ще ги оправя! – казал той.

Станал и както разсъблечен бил,

с юрганя се увил

и озовал се вънка пред вратата…

След две минути ето че се връща

и някак си смутен преглъща.

– Що има? – го запитала жената.

– За нашия юрган била кавгата!

Кат го видяха, дръпнаха ми го веднага

и търтиха да бягат!

И тъй, бай Ганьо – виждам, през дене-си

посрещаш гости, влизаш във конгреси

междубалкански и световни.

Та искам па ухо да те помоля:

– Не се увличай от слова лъжовни,

не давай на наивността си воля:

помни, че всичко туй е за юрганя

на бае Ганя!

Източник

• Димитър Подвързачов: Басни на сайта на Znam.bg

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.