И тъй, бай Ганю

От Уикиизточник
Направо към навигацията Направо към търсенето
И тъй, бай Ганю…
Автор: Димитър Подвързачов


И тъй, бай Ганьо, ти си работлив,
и добродетелен, и търпелив,
и скромен, умен, и дори мъдрец,
така поне те хвали всеки чужденец!
Подписвам се и аз, с една бележка
("особно мнение" се казва туй по книга):
аз мисля, тука има малка грешка:
понякога не ум ти не достига,
а, струва ми се – памет!
Затуй накрай все тебе мамят,
благата ти издърпват от устата,
заграбват ти земята
редовно, неусетно, метър
подир метър, и пак накрай все теб държат виновен!
Затуй, бай Ганьо, дълг ми е синовен
да ти припомня нещичко за Хитър Петър!


Веднаж, докато спял, през сън,
бай Петър чул гълчавица навън.
Пред неговата порта някакви си хора
разправяли се нещо
разпалено, горещо.
– Ще ида – рекъл той – да видя, в що е спора!
– Недей! – рекла жена му, – тука стой!
– Не може! Аз ще ги оправя! – казал той.
Станал и както разсъблечен бил,
с юрганя се увил
и озовал се вънка пред вратата…


След две минути ето че се връща
и някак си смутен преглъща.
– Що има? – го запитала жената.
– За нашия юрган била кавгата!
Кат го видяха, дръпнаха ми го веднага
и търтиха да бягат!


И тъй, бай Ганьо – виждам, през дене-си
посрещаш гости, влизаш във конгреси
междубалкански и световни.
Та искам па ухо да те помоля:
– Не се увличай от слова лъжовни,
не давай на наивността си воля:
помни, че всичко туй е за юрганя
на бае Ганя!


Източник


Обществено достояние Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и страните с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко.