Израфел (Едгар Алън По)

Израфел Автор: Едгар Алън По

„Израфел“ (Israfel) е публикувана за първи път в "Poems by Edgar A. Poe" през 1831 г. [1]

Живее в лазурите дух властелин,
В чието сърце има струни от лира. —
И той — Израфел — е навеки един
За чара на глас сладкопоен любим
От всички в надзвездния край ведросин,
И щом вдъхновено запее той химн,
Мълчат и звездите в ефира.

Над здрачния нощен покров
Изгряла в небесния склон,
Луната мълчи в своя трон —
И слуша, и тръпне в любов.

А небесната бърза Плеада —
Зачарована спира и тя
Свойте седем звезди там в отрада,
За да слушат с възторг песента.

И тихо от свода небесен
Плененият сонм от звезди
Потръпва и знае унесен,
Че сам Израфел там реди
Словата на огнена песен
На лирата в свойте гърди!

Но той е певец на лазура —
И мощна е там мисълта,
Божествен възторг — любовта,
И взора на всяка хурия
Изпълня оназ красота,
Що грей зад далечна звезда!

О, нека звучи в твоя глас
Навеки презрение властно
Към всякоя песен безстрастна:
— Няма песен без порив, без страст! —
Затуй всичко в теб е прекрасно!
И венец ти поднасям и аз!

Възторгът на чувства безсънни,
Избликнали в твоята гръд,
Щом в песен на лирата звънне
Звездите, пленени, ще спрат! —
Звездите със радост мълчат!

За теб — и Небе и блаженство! —
А нашият свят е тъй блед!
Разцветът ни — само разцвет,
И твоето всесъвършенство
Ослепява човешкия глед!

Ако бе Израфел с мойта орис,
Или аз ако бях Израфел,
Може би, смъртни песни за горест
Не бих никога повече пел!
А звукове в химни по-смели
Възторжено би полетели
И в огнен поток би изгрели
Над целий небесен предел!

Превод: Г. Михайлов, 1920 г.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.