Изпроводяк на едного българина из Одеса

Изпроводяк на едного българина из Одеса Автор: Добри Чинтулов

Ти тръгваш, друже наш любезний,
достигна тоз несносен час,
когато вече в път последний
ний слушаме тук твоят глас.
 
Фърчи, фърчи, о друже, с радост,
фърчи към родните страни;
развесели ти твойта младост
под милите нам планини.
 
Небесна радост там живее
покрай студената вода;
там вятърът кога повее,
в сърца разлива веселба.
 
Там родните ти мили братя
и твойте майка и баща,
да те приемат във обятя,
деня те чакат и нощя.
 
Но там във бащини обятя,
кога те радост огради,
смисли, че общите ни братя
във мрак живеят и мъгли.
 
И чакат те със нетърпене
небесний свят да ги огрей
и в тях да светне просвещене
и мракът тъмен да развей.
 
Ний ще те помним, дето ходим,
деня, нощя и всякой час;
а тебе всинца ти се молим
да не забравяш и ти нас.
 
Земни от нас о, друже верний,
на вечна дружба тоз залог
и в пътят ти, път най-надеждний,
да ти е всемогъщий бог.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.