| в. „Дунавски лебед“, Белград, 18 април 1861 г.
|
Битолский владика Венедикт и Охридский Мелетий, остатка от фенерская зараза по тях места, заузели са се да изгонят български учители, клеветящи ги за руски агенти и за бунтовници! Г-н Димитрий Миладинов, учител в Струга, отведен е железовързан в Битолски тъмници. Велешкий же учител г-н Г. Икономов си е дал оставка според тия причини и оттеглил се е в Дупница. Лукави и безбожни фанариоти еще не престават да гонят просвещение от България и да се трудят с всички безчестни средства да потъпчат милая ни народност.
Заслепени от страсти фанариоти, колкото хитри и лукави се мислят, толко по-глупави се показват с тия си постъпки. С такива средства веке не се достигва онова, що гонят тии клетници, но еще повеч навлачат на себе мързост народа и до ще време да му заплатят твърде горчиво и скъпо.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
