| Програмната статия на вестник „Дунавски лебед“, поместена в първия му брой през 1860 г.
|
Желаещи да принесем полза роду си, съставихме учредничество новаго българскаю вестника Дунавский лебед, кому първи брои за образ издаваме днес. Не щем писа дълги и обширни обявления, обещаещи много, а неизпълнимо! Наш главний ход би ще следний: имаще под видом днешное състояние и положение българскаго народа, потруди щем се по възможностия да му показваме път образования и развитие му съобразно с обстоятелствам, под коим се он днес находи.
Особено же наше старание би ще народна наша книжнина, т.е. наши драгоценни древности и старини, от коих сме доста събрали и открили досега. При том не щем го остави оскъден и от забавни работи, привеждащи от най-избраних списателев, кои днес се славят в Европа; а с време щем издава и по някое си изображение наших любознателних старинах с повествователни изследвания и разяснения, кои щат се раздава дар спомоществователем Дунавскаго лебеда. А колко за европейски новини и вести, надеем се, че щем ги съобщава читателем си българом много по-скоро и по-точно от всеки друг вестник, кой се издае в Турция, имащи удобност места, кое сме избрали за издавание Дунавскаго лебеда.
Всеки, кой има българско сърце и в кого се е възродило благородное чувствуваме любородности, усеща колко се нуждае днес наш народ от такъв един вестник и каква полза може принесе нашим българом, кои са оскъдни от много!
Надееме се, че всеки родолюбив българин, а най-паче младежи, българская злата надежда, щат показа усърдие и любов на това наше общополезно предприятие и щат се постара по-скоро да съберат доволни спомоществуватели, щото да можем да започнем редовно издание Дунавскаго лебеда. Кой убо благоизволи да приема наш вестник, нека се отправи писмено до вишеназначени лица, де се приема понастоящему спомоществование, или право до учредничество Дунавскаго лебеда в Белград, а кога получи редовний брой, ще заплати според назначеная цена.
При том умоляваме и занимаещих се в учебное звание българ да почитат и наш вестник с дописки си, относещи се в ползу народу ни, за коих, ако следват редовно, по настоящему из-провожда щем им дар по един лист нашего вестника, а като се умножат спомоществуватели вестника, да може да се посреща разноски, определи щем им и едно прилично редовно награждение.
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.
|
