Златна мрежа
| Златна мрежа Автор: Димитър Подвързачов |
- Фрици! Когато ме галиш на своите колене
- и търсиш за жадни целувки уста и очи –
- не питай: Защо моят рицар мълчи?
- Защо са ръцете му мъртво-студени?
- Не питай! Горят на езика вледени слова…
- Аз виждам: над твоята руса глава
- с разблудни усмивки витаят
- безсмъртните призраци на любовта…
- Аз тъна в кошмарно-безсънна омая
- и чезна във странно-жестоката радост
- да мисля за тях –
- които са някога били – които не зная –
- и първи са пили пиянство от твоите уста,
- в лучистата утрин на твоята младост,
- с пречистата сладост на първия грях,
- а сетне отминали –
- може би с гавра и смях…
- Студен и безмълвен лежа
- на твоите парфюмени, топли колене
- и слушам; ти все чуруликаш над мене –
- и как сладострастна е всяка наивна лъжа!
- Ти сплиташ, преплиташ ефирните жици
- на златната мрежа, която ме тихо люлей,
- но как във зловещо блаженство душата ми тлей
- и как съм злокобно щастлив – ти не знаеш, о Фрици!
- Източник
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |