Зима (Димитър Подвързачов)
Вижте пояснителната страница за други материали със заглавие Зима (Димитър Подвързачов).
| Зима Автор: Димитър Подвързачов |
- Студ – тънък ветрец хапе, реже те
- направо токъм сежна Люлина…
- Вървя с тълпите на младежите.
- – Къде, красавице забулена?
- От теб любов ми намирисува,
- но моят изглед малко жален е!
- – Къмто градината Борисова
- отивам, чичо, на пързаляне!
- Замръзва пламенно признание –
- висулка нова под мустака ми –
- зер ледовитото дихание
- не спира откъм снежна Люлина…
- На чий сърце пак да потракаме?
- Уви, със таз яка ожулена,
- с туй палто жалко, на умиране,
- успех не можеме да чакаме,
- ще бъдем вечно афронтирани!…
- А как са хубави проклетите
- жени във тоя ден студения!
- Как будят те у мен куплетите
- на сладки минали вълнения!
- Но писка ледний дъх на Люлина:
- Не е любов за сиромасите,
- закрий душата си обрулена,
- иди си, чичо, у дома си ти!
- Източник
- в-к "Ретро", 18–24.04.2013, с.23
|
Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 100 години след смъртта на автора или по-малко. |