Земя

Земя Автор: Никола Вапцаров

Тази земя,
                по която тъпча сега,
тази земя,
                която пролетен вятър пробужда,
тази земя — не е моя земя,
тази земя,
                простете, е чужда.
Сутрин тръгвам.
                        Фабричният път
го задръства
                с рубашки
                        безброя.
Ние сме слети с сърцето,
                                        с умът,
но… земята не чувствам моя.
Над мойта земя
                        напролет
                                лъчите
                                        шуртят,
гърмят водопади
                        от слънце
                                над мойта
                                        земя.
Ти чувстваш дълбоко
                                сърцето на земната гръд
и виждаш как с скокове
                                раснат безбройни цветя.
 
Над мойта земя
                        в небето
                                опира
                                        Пирин.
И мурите в буря
                        илинденски приказки пеят,
над Охрид лазура е
                        толкоз просторен и син,
а още надоле
                        е светлия бряг на Егея.
Спомням си само.
                        И ето нахлува кръвта
във сърцето, което
                        топи се от някаква нежност…
Моя страна! Моя прекрасна страна!…
Поена със кръв
                        и разлюляна
                                в метежи.
По Беласица телени мрежи…

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.