За родината

За родината Автор: Александър Вутимски

Отдавна, откакто прогледнах,
за света, за небето, за хората —
твойто име обикнах и сетне
твойто минало, твойта история...

Гледах стенните, шарени карти,
сочех стари и най-стари граници.
В часове за Египет и Спарта
виждах твоите варварски ханове.

Ти израсна сама на Балканите
и народът ти нямаше минало.
Тука някога Рим бе преминал
и повяхваше вече Византия.

И сега ние помним Орфей —
паметта ни погълна епохи.
Аполон като чуден трофей
от земята прастара изровихме.

И намерихме конското знаме
под клоните елински прашни...
Тази странна история наша
е съдба на народа ми пламенен.

В тишината на есенен заник
твойто име звучи като песен...
А децата го сричат унесено,
и блести като щит обичта ни.

Това произведение е oбществено достояние в България, САЩ и всички други страни с времетраене на авторското право 70 години след смъртта на автора или по-малко.