За македонцките работи/Представлявала ли е Македония отделна етнографска и политическа единица

„За македонцките работи“ Автор: Кръсте Мисирков

На съвременен български език

В горните три статии аз сметнах за най-важните за мен, така че ми се струва за всички искрени патриотични въпроси. Мисля, че читателят ще разбере без коментари какво исках да кажа в тях.

Но всичко, което казах в тях, ще остане без добра основа, ако не бъдат разгледани някои теоретични въпроси, от правилното поставяне на които ще зависи успехът на нашата обща работа в полза на нашата родина и нашия народ.

Мнозина ще попитат: За какъв национален сепаратизъм става дума тук? Не се ли мисли сега да се създаде нова македонска нация? Но това нещо е изкуствено и като такова ще продължи ден до обяд. Каква нова, т.е. Македонска националност, когато ние, нашите бащи, дядовци и прадядовци сме били наричани българи? Показали ли са македонците в своята история някаква обща политическа и духовна работа? Как се отнасяха към други балкански националности и обратно?

В тази статия ще се опитам да отговоря на тези и много други подобни въпроси и по този начин, доколкото е възможно, да изясня научната основа на националния сепаратизъм, както и да посоча неправилността на тези възражения, повдигнати от неговите противници, които по този начин искат да го компрометират като нещо изкуствено.

Един от първите въпроси, които ще зададат противниците на националното обединение и прераждането на македонците, ще бъде: Какъв вид македонска славянска националност? Никога не е имало македонска националност, ще кажат, и дори сега няма такава. Винаги е имало и все още има две славянски националности в Македония: българи и сърби. И така, един вид македонско славянско национално възраждане е просто празно нещо за няколко фантасти. ^[1] които нямат представа за историята на Южна Славия.

Македония, ще кажат по-късно нашите противници, не е нито географско, нито етнографско, нито историческо цяло. Това не засяга съдбите на съседните нации, но е арена на политическа и културна борба между различните балкански нации. Може да чуем същите мисли за родината си от някои наши сънародници - македонски славяни, наричани българи, когато всички други средства за борба за македонското национално обединение са изчерпани. В Македония няма език, но има много диалекти, които са различни един от друг, но всички свързани с българските диалекти и с тях образуват едно цяло - българският език. Други македонски диалекти са по-близо до сръбския език, нашите противници ще продължат да възразяват.

Колкото и основателни да са всички изложени възражения на нашите опоненти срещу общността на македонските славяни и тяхната принадлежност към самостоятелно славянско цяло, все още ми се струва, че не могат да се правят не по-малко възражения, от които ще се види, че националното самосъзнание и възраждане на македонските славяни е нещо много често и разбираемо.

На първата забележка на нашите противници, че никога не е имало македонска славянска нация, може да се отговори много просто: това, което не е съществувало преди - може да се направи по-късно, достатъчно е да има различни исторически условия със собствени изисквания.

Някога всички индоевропейци са формирали нация с език, който сега създават лингвистите чрез сравняване на стари и нови индоевропейски езици. Но онези исторически условия, при които индоевропейците се разбираха, изчезнаха и се появиха други исторически условия, при които започна разделението на езика, на общото национално самосъзнание, с общ език, вярвания, обичаи, традиции и т.н. Но това разделение отново беше на големи части или фолклорни групи, като например индоиранската или арийската, немско-славяно-литовската и т.н. Тези групи, с редица по-късни исторически условия, бяха разделени на езикови семейства, като: индийски, ирански или персийски, арменски, гръцки, трако-илирийски, италиански, келтски, немски, славянски и балтийски или литовски. Славянската, около времето на раждането на Исус Христос, първо се разделя: на източнославянска или руска, западнославянска и южнославянска група. И само от последните се отдели българският славянски народ, с името българи, свързано с българските славяни от неславянските българи.

Ако сега нашите противници позволяват формирането на по-малки етнографски единици от по-големите, като следствие от историческа необходимост, и ако досега са разглеждали македонците като българи, то защо сега не могат и не искат да позволят формирането на онова голямо етнографско цяло, което всички го наричаха, дори те, българският народ, две по-малки образувания - българска и македонска? И настоящите исторически обстоятелства го искат, както някога са искали образованието на българския, сърбогръцкия и словенския народ от южните славяни или полските, чешко-словашките и лужишките сърби от западнославянската група.

Формирането на македонците в отделна славянска нация е най-често срещаният исторически процес, подобен на процеса на формиране на българския и сърбохърватския ^[2] хора от бившите южни славяни.

Нека сравним тези два процеса.

Някои историци и филолози твърдят, че южните славяни до пристигането на Балканския полуостров са се различавали помежду си, т.е. съставил два отделни народа: славяни / българи и словенци / и сърбохървати. Това твърди Копитар. ^[3], Миклошич ^[4] и риафарик. ^[5]

Други историци, особено лингвисти, твърдят, че по време на миграцията си на Балканския полуостров всички южни славяни са говорили различни диалекти / диалекти / на един език и всички са били наричани с едно общо име: славяни. Славяните били наричани още сърбохървати. Имената сърби и хървати са взети от малки южнославянски групи и са били племенни и са станали популярни едва когато техните носители, т.е. Сръбските и хърватските племена образували големи държави. Всички славяни, поданици на сръбската държава, бяха наречени вместо славяни - сърби, а на хърватската държава - хървати. Ето как проф. Ягич ^[6], а с него и негови ученици. Той не вижда днешните южнославянски езици като три цялости, прецизно разделени, а като верига от дробни диалекти, които се сливат един в друг, тъй като колчетата навлизат във веригата от едната страна до едната съседна, а от другата страна до другата съседна купчина.

Ако се доверим на първата теория, т.е. че българите и сърбохърватите са се преместили на Балканския полуостров като отделни образувания, тогава възниква въпросът докъде са се разпространили тези народи по време на заселването и дали всички български славяни, дошли и останали досега, или някои от тях са станали сърби? И всички дошли сърби-хървати останаха ли такива или някои от тях станаха по-българи? Когато позволява на южнославянските народи да се заселят на Балканския полуостров, въпросът за границите между българите и сърбите остава съвършено неосветен, особено въпросът в какво население са живели средновековните народи: Морава, Куцево и Браничево или, с други думи, днешното Кралство Сърбия? За тях, базиран на византийски историци, особено на Константин Порфирогенит, ^[7] Шафарик казва, че те са били обитавани от български славяни, които са били сърбизирани през 13 и 14 век. Ако се допусне, че тази теория е вярна, ще стане ясно, че една нация не винаги може да устои на натиска на други съседни нации и губи една част в полза на по-силния съсед, а друга показва, че нациите могат да бъдат съставени от две близки нации, слети в една, като последица от историческата необходимост.

Какво е било през Средновековието, защо не може и сега? Българският народ загуби почти цяла днешна Сърбия в полза на сърбите и се примири с мисълта за тази загуба и не я разглежда като такава. Защо той не може да се примири с мисълта да загуби Македония, когато тази загуба също е неизбежна необходимост, както беше неизбежната загуба на Сърбия? Историческите обстоятелства неизбежно доведоха до загубата на Сърбия за България в полза на Неманичеви и Сърбия, първо политически, а след това и национално; и историческите обстоятелства, създадени от Берлинското споразумение, направиха Македония загубена за българите, първо политически, а след това и национално.

Още един паралел с историята на Сърбия: ако Сърбия беше недоволна от съдбата си в държавата на народа Неманич, тя щеше да направи опит да се освободи и да им противопостави стремежа да се присъедини към България; но опитът би бил направен и би дал желаните резултати само ако историческите обстоятелства позволяват; но последният не го позволи и Сърбия се примири с обстоятелствата и беше загубена за България. Същото е и ще бъде и с Македония. Македония първо направи опит да се отърве от Турция, но, за съжаление, опитът беше неуспешен. Може би след освобождението ще се обмисли обединението с България. Но тази година ни показа, че историческите обстоятелства никога няма да позволят цяла Македония да бъде обединена с България; сега за македонците и българите остава едно от двете: или разделението на Македония между балканските държави и по този начин загубата на 2/3 от Македония за българите и македонците, или пълно прекъсване на връзките с българите и поставяне на македонския въпрос на напълно неутрален, чисто македонски основа. Когато повдига въпроса за необходимостта, тогава е ясно, че последната винаги ще бъде предпочитана от всички. И вярно, искрен македонски патриот ще реши ли да се жертва: Костур, Флорина, Битоля, Охрид, Ресен, Прилеп, Велес, Тетово, Скопие и други. за обединението на Македония до левия бряг на Вардар с България? Има ли по-голяма близост между македонец от Източна Македония и един - rushchuklija 133a или македонец от Източна и Западна или Северна и Южна Македония? Когато историческата необходимост категорично ни заявява: македонци, или се обединете помежду си и се отделете от останалите балкански народи, или се подгответе за разделението на родината ни! - всички искрени македонски патриоти ще получат първата. Така че това налага това на македонците и човечеството: хуманен ли е настоящият случай, в който пропагандата е довела Македония? В едната къща бащата е от една националност, единият син от друга, другата от трета националност и един Бог знае докога ще продължи да бъде така! Човечеството изисква от нас да изкореним в родината си това ненормално състояние и да помирим брат с брат, баща и деца. Подобно обединение е необходимост и ние не се нуждаем от семейна вражда за някакво обединение с България, което никога няма да бъде разрешено нито от малките Балкани, нито от големите държави.

Така че в настоящите политически обстоятелства няма по-малко основание за загубата на Македония от българите, отколкото основата за тяхната загуба за днешна Сърбия през Средновековието. И както загубата на Сърбия в политически план доведе до загуба в национален план, така и разчленяването на S. - Стефанска България в политически план ще оттегли своята фрагментация в етнографски план. Обстоятелствата създават културна и национална близост между хората и обстоятелствата отделят родствените елементи.

Такова сравнение може да се извърши между първата, т.е. теорията за заселването на Балканския полуостров от южни славяни, оформени в две националности, строго разделени в етнографско и географско отношение и постепенната промяна на етнографската карта на Балканския полуостров, от една страна, и процеса на съвременното национално развитие на Македония, от друга.

Сега да видим дали от гледна точка на другия, т.е. Теорията на Ягичева за формирането на южнославянските националности може да се обясни с появата в настоящите политически обстоятелства на нова македонска славянска националност?

Ягич ни казва, че южнославянските езици са и са били верига от диалекти; също така, че всички южни славяни до образуването на български, сръбски, хърватски и словенски ^[8] държавата се е наричала с едно име - славяни. По тази верига от южнославянски племена и диалекти, сякаш са се образували 4 силни възела, тоест 4 държави с различни имена, т.е. Словенска, хърватска, сръбска и българска държава. Тези възли, т.е. държави, според властта, която са имали при формирането си, са разделяли помежду си всички купища - племена и диалекти от южнославянската етнографска верига и са ги кръщавали с името си. Възлите имаха за център носителя на националното име; с увеличаването или намаляването на политическата власт на носителя на националното име и последното се разширява или намалява. Така имената сърби и хървати стават народни от племената, така че съседните племена механично се присъединяват към своите носители с техните диалекти и формират нация с тях, постепенно асимилирайки се с техните подчинени или анекси.

Ако образованието на южнославянските националности е механично-политически процес, то това не е нещо невъзможно в настоящото време. В южнославянската езикова верига има няколко залога извън сръбските и българските политически възли: това са македонските диалекти. И вярно, тези купчини, тъй като са най-близо един до друг, имат някакви линии на изток близо до българските и на север със сръбските купчини. Тези купчини по различно време бяха боядисани с различни имена, докато през 4-та четвърт на XIX век цветовете не започнаха да се поставят един върху друг и не се парализираха. И двата цвята не държаха силно на купчините и малко по малко цветовете започнаха да се рушат и под тях започнаха да блестят естествения им цвят „славянски“ с отражение „македонски“ от географския район, в който са разпространени. Носителите на тези колове-диалекти някога са били наричани „славяни“, а след това българи и сърби, докато състезанието на тези две имена не ги е направило чужди на македонските славяни и те не са започнали да се именуват със старото географско име на своята родина. Името македонски е използвано за първи път от македонските славяни като географски термин за обозначаване на произхода му. Това име е известно на македонските славяни и всички са кръстени на него. Щом това е така и щом формирането на нацията е политико-механичен процес, тогава са изпълнени всички необходими условия за отделянето на Македония в независима етнографска област: македонците имат обща родина, последната постепенно се отделя в независимо политическо цяло купчини от южнославянската езикова верига “, тези купища много лесно се обединяват с общото признание на второстепенното от тях като общо средство за изразяване на литературната дума за всички интелигентни хора в Македония и в книгите и училищата. И така, всички условия за националното възраждане на Македония са лично и това възраждане от гледна точка на втората историческа теория за формирането на малки етнографски единици от една по-голяма на Балканския полуостров е напълно логично.

Това могат да забележат онези, които казват, че никога не е имало македонска националност. - Не е имало, но има сега и ще има напред.

Сега нека зададем друг въпрос: би ли било правилно да се каже, че в Македония има две националности и ако има такава, тогава тази националност може ли да се нарече сръбска или българска?

В Македония, както и във всяка друга държава, има много диалекти, близки един до друг. Тази близост на един диалект се проявява, от една страна, с всички други македонски диалекти в общите фонетични или фонетични, морфологични или формални и лексикални или словесни черти; от друга страна, всеки диалект е най-близо до съседните си диалекти, като има с тях общи черти, които не се срещат в други диалекти по-далеч от него, и че западната част на диалекта е по-близо до западната си съседка и с нея почти се слива, от изток на изток и т.н. и така диалектите изглеждат свързани помежду си като колчета във верига. Сега възниква въпросът: кои купища от нашата верига от диалекти ще се наричат ​​сръбски и кой български и на каква основа?

При решаването на този въпрос не трябва да се забравят следните въпроси: кои диалекти на сръбския и българския език са признати за най-типичните от тези езици и кои от техните черти са признати за най-характерните за двата езика? Имат ли те най-характерните черти във всички македонски диалекти? Имат ли македонските диалекти свои общи характерни черти, които не се срещат нито в сръбския, нито в българския? Преобладават ли македонските диалекти в македонските диалекти преди сърбизмите или българизмите или обратно? И накрая, позволяват ли характеристиките на крайните или периферни македонски диалекти и речи да ги разглеждаме по-близо до средния и най-типичен македонски диалект на Велес-Прилеп-Битоля или до централните диалекти на сръбския и българския език?

Най-типичният и разпространен сръбски диалект е босненско-херцеговинският или южносръбският диалект, който е литературният език на сърбохърватите от времето на Вук Караджич. Централният или велеско-прилепският македонски диалект никога не може да бъде отнесен към сръбския език по неговите характеристики, тъй като между него и централния сърбохърватски диалект или настоящия сърбохърватски език има същата разлика като между чешкия и полския език. Ще се каже, в средата на Македония няма сърби. От сегашното признание за съществуването на Балканския полуостров само три славянски народа: словенци, сърбохървати и българи, с отричането на сърбите в центъра на Македония, сякаш косвено признават съществуването на българи там. Но правилен ли е днешният възглед? Няма сърби, значи има и българи. Но дали това, че има сърби, всъщност не означава, че има българи?

В централномакедонския диалект, наред с други неща, има такива фонетични черти: старите македонски гласове ъ и ь, на онези места, където са запазени, преминават в o и e, например, денят на старомакедонския ьньтъ през ьнът; мечтата да сънуваш; вместо старите tj и dj имаме q и f или jq и jj, например bag и някой друг ^[9]; вместо nj имаме jn, например, kojn вместо konj, вместо? - a, например, ръка и т.н. Всички тези характеристики не са сръбски, но не са и български. Те не се срещат в основния български диалект - източнобългарски, който служи и като книжовен български език.

Ако източнобългарският диалект е признат за най-типичен, тогава е много ясно, че географското разстояние на македонския център от него е достатъчно, за да покаже, че последният не може да бъде български.

Източнобългарският диалект сега се разглежда като най-типичния и най-чист български диалект. Той е по-широко разпространен в сравнение със западнобългарския. В последния има голяма разлика от източния диалект, но въпреки своята оригиналност, сръбското влияние се признава в него. Македонските диалекти имат свои оригинални черти и тъй като са в съседство със сърбите, те са признати за нечисти от сърбизми. Освен това те са в далечния запад. По всички тези причини и най-вече защото македонците за освобождението си от гръцкия патриарх и от Турция до последната руско-турска война работеха заедно с българите под името българи, а местата за тази борба бяха около България, т.е. в Истанбул, Влашко, Югозападна Русия и Сърбия, което (места) помогна на българите да бъдат най-представени в освободителното дело, - помогна за издаването на източнобългарския диалект на литературния език на българите и македонците.

Сега нека позволим на македонците да бъдат българи и чертите на македонския централен диалект да бъдат еднакви: толкова български, колкото и източните българи. И в такъв случай не можем да говорим за етнографска цялост между България и Македония. Дори някога да е имало такова цяло, то може да бъде нарушено в хода на историческите обстоятелства. Във всеки случай общите интереси могат да бъдат подкрепени по взаимно съгласие между членовете на звеното. Интересите на цялото трябва да бъдат еднакво ценни за всички членове, които го съставят: всички трябва да имат равни възможности от него и всички да правят еднакви жертви в негова полза. Ако не съществува и ако някои от тях - те се възползват много, без да правят никакви жертви, други правят големи безполезни жертви, цялото е разделено. Националното единство на България, което включваше България, Тракия и Македония, не може да бъде запазено, тъй като няма такъв етнографски център, който да обедини трите държави, тъй като сръбско-хърватските страни са обединени, няма нито една най-широко разпространена и равнопоставена сред тези държави. далеч от всичките им диалекти, за да привличат периферните диалекти и да разпространяват общото национално съзнание сред всички, които говорят тези диалекти. В този случай всички биха били наясно, че не само македонците, но и българите от България и Тракия правят еднаква отстъпка в полза на центъра.

Сега случаят повдигна литературния език на българите на източнобългарския диалект, който се намира в далечната противоположна страна на Македония. Той не може да служи като общ литературен език на българите и македонците, защото не може духовно да обедини всичките три споменати области на равни права. Тази задача може да бъде изпълнена от западнобългарския или шопския диалект, ^[10] не е малко разпространен и с много оригинални черти, които не се срещат в други диалекти в България, Тракия и Македония. И накрая, за запазване на националната цялост между България и Македония, първата няма да се съгласи за общия книжовен език на македонците и българите да изберат македонския централен диалект вместо източния български. ^[11] Ето защо въпросът кой диалект трябва да бъде общ книжовен език за македонци и българи, ако първият и основният ще се нарича българи, кой въпрос не е на дневен ред в момента , тъй като умовете на всички македонци сега са заети с революционното движение, един ден неизбежно и без други причини ще доведе до разделение между България и Македония, със създаването от страна на последната на собствения си литературен език.

И не е ли създаването, от своя страна със сръбския и българския, отделен македонски литературен език равен на отделянето на македонците в отделна, нито сръбска, нито българска, а македонска славянска нация? Българите могат да кажат, че новата славянска нация със собствен литературен език отново ще бъде българска, само че с друго име. ^[12] Ние, македонците, разбира се, няма да имаме нищо не само срещу българите, ако те не ни признаят за българи, но и срещу сърбохърватите, ако последните не ни признаят за чисти сърби или хървати .

По този начин централният македонски диалект е еднакво далеч от сръбско-хърватския и българския литературен език и може да се разглежда като нещо отделно от тях. Това означава, че сме открили неутрален низ на диалектната верига. Сега остава да се реши дали този неутрален кол е самостоятелен с различен цвят от другите колчета или има други колчета със същия цвят или по-близо до него, отколкото от една страна с централния македонски диалект, от друга с източнобългарския диалект или със сръбския език във Вук Караджич, ще видим, че всички македонски диалекти са по-близо до централния македонски диалект, а не до централните диалекти на останалите южни славяни.

И така, в Македония има общославянско, нито сръбско, нито българско население.

И сръбската, и българската пропаганда признават това, въпреки че и двамата говорят за външния свят, че има уж две националности в Македония: сръбска и българска.

Сърбската пропаганда е разпространена в цяла Македония без Костур, Серско, Петрич, Драма, т.е. без крайния юг и крайния изток. В Костурския регион сърбите нямат пропаганда не защото костурците не са сърби, а защото доброволно се поддават на гръцката пропаганда. Сърбите щедро отстъпват изтока на Македония на България.

България е не по-малко щедра с македонския въпрос към Сърбия: България признава сърби от с.-з. от Шар планина; цялата друга Македония е българска, според българите.

И така, двамата пропагандисти не спорят само за страните от с.-з. от Шар планина и за онези части от Сара Санджак, които са близо до българската граница. В първия живеят сърби единодушно, а във втория - отново единодушно-българи. Но щедростта на сърбите е само да покаже умереността на техния апетит и справедливостта на техните искания: Ето, ние не искаме това, което не е наше. Същата е причината за българската щедрост към сърбите. Българите дори станаха по-толерантни: разпознаха страната зад Шар като „Стара Сърбия“.

Но след изключването на тези две провинции, всички останали Македония, сърбите ги кръщават сръбски, българите - български.

Причините за претенциите на сърбите и българите са, разбира се, чисто политически, но освен тях има и друга: македонските диалекти стоят толкова близо един до друг, те се сливат един с друг толкова неусетно, че ако някой от тях бъде признат за сръбски или за български, ще трябва да бъде признат за такъв един по един и всички съседни на него. Изводът от това е - че самата пропаганда признава, че в Македония има само една славянска националност; тоест установяването, че Македония не е етнографско образувание, противоречи на техните действия. И след всичко казано по-горе, ще има много хора, които ще кажат: Може би е вярно, че ако преди това не е имало македонска славянска нация, тя е можела да бъде създадена от времето, особено от настоящите исторически обстоятелства; Вярно е, че македонците не могат да бъдат правилно наричани българи или сърби на собствения си език, но те са нещо отделно, т.е. представляват отделна етнографска единица, но отново - как можем сега да се наречем македонци и да създадем отделна македонска нация, когато ние, нашите бащи, нашите дядовци и прадядовци сме били наричани българи? Не можем да се откажем от това, защото това име е толкова свещено за нас, колкото и вярата.

Да видим дали това е така.

Наричаме се българи, както човек се нарича с едно име, казват Петър. Възникна въпросът: кой е заклал името ни, какво е имал предвид с него, когато ни е кръстил и какво имаме предвид под името българин, когато се наричаме от него? На тези въпроси ще отговори кръщението на човека и значението на името му за другите и за него самия.

Някой на име Петър не е убил собственото си име, но други го направиха. Монахините дават име на кръстника, за да го различават от другите хора, деца, жени, момичета. Когато се обадят на Петър - Иван, Лазар, Велики и други няма да отговорят. И така, името на човек не е толкова важно за него самия, колкото за другите, така че той не се кръщава, а други го кръщават. Самият той не се казва Петър, а се нарича „Аз“. Той използва името си само когато трябва да се различава от много други хора като него.

И така, двамата пропагандисти не спорят само за партиите от с.-з. от Шар планина и за онези части от Сара Санджак, които са близо до българската граница. В първата сърбите живеят единодушно, а във втората - отново единодушно-българи. Но усърдието на сърбите е само да покажат умереността на техническия апетит и обосновката на техническите желания: Ето, ние не искаме това, което не е наше. Всичко е причината за българската жажда към сърбите. Българите дори станаха по-толерантни: разпознаха страната зад Шар като „Стара Сърбия“.

Но след изключването на тези две провинции остана цяла Македония, сърбите бяха кръстени на сръбски, българите - на български.

Причините за претенциите на сърбите и българите са, разбира се, чисто политически, но освен това има и друга: македонските диалекти стоят толкова близо един до друг, те се сливат помежду си толкова безчувствено, че ако някой от тях бъде признат за сръбски или на български той ще трябва да бъде признат за такъв един по един и всички седнали до него. Откъсът от това е, че самата пропаганда признава, че в Македония има само една славянска националност; Тоест установяването, че Македония не е етнографско образование, се противопоставя на техническите действия. И след всичко казано по-горе, ще има много хора, които ще кажат: Може да е вярно, че ако преди това не е имало македонска славянска нация, тя е можела да бъде създадена от времето, особено от исторически събития; Важно е македонците да не могат да се наричат ​​правилно българи или сърби на собствения си език, но те са нещо отделно, т.е. представляват отделна етнографска единица, но отново - как мога сега да се нарека македонец и да създам отделна македонска нация, когато ние, нашите баби и дядовци, нашите дядовци и прадеди са били наричани българи? Не мога да се откажа от това, защото това име е толкова свещено за нас, колкото и вярата.

Да видим дали това е вярно.

Наричаме се българи, както човек се нарича с едно име, казват Петър. Възникна въпросът: кой е заклал името ни, какво е имал предвид с него, кога е кръстен и какво имаме предвид под името българин, когато се наричаме от него? Кръщението на човека и значението на името му за другите и за себе си ще отговори на тези въпроси.

Някой на име Петър не е убил собственото си име, но други го направиха. Монахините дават името на баптист, за да го различават от другите хора, деца, жени, момичета. Когато се обърнат към Петър - Иван, Лазар, Велики и други няма да отговорят. И така, името на човек не е толкова важно само за него, колкото за другите, така че той да не бъде кръстен, а други да го кръщават. Самият той не се нарича Петър, а се нарича „Аз“. Той използва името си само когато трябва да се различава от много други хора като него.

Византийците говореха само за опасни варвари. Колко варварски, т.е. негръцките хора бяха по-ужасени от страната си, колкото повече омраза беше към тях и толкова повече името им придобиваше по-ниско, по-презрително значение.

Атаките на вестготите, остготите, хуните, аварите, антитите, славяните, сърбохърватите, българите на Византия се редуват една след друга и поради тази причина византийските историци говорят за всички тези народи, дори за славяните и антитите. Не трябва да се забравя, че династиите Вестгот, Остгот, Хун се състоят не само от Остгот, Вестгот, Хун, славяни, но че в тях властва една нация и има примеси от други. Важно е византийците да празнуват управляващата нация и да мълчат за другите. За славяните се говори повече от всички други народи, с изключение на сърбохърватите и българите, защото всички останали истини са преминали през Балканския полуостров, но и са го напуснали. Но славяните се утвърдиха добре на целия полуостров, и особено в Македония, където се образуваха през VI век. ^[13] силна държава, срещу която византийците изпращат силна армия.

Но Византия страда най-много от българския народ, от монголското племе, което опустошава всичко, което им харесва във Византия. В редиците на този народ имаше славяни, които византийците смятаха за българи. Византия получава най-големия удар от българите, които отнемат от нея голяма част от земите си, обитавани от славяни и образуват от тях голяма и силна държава, която от VIII век до пристигането на турците на Балканския полуостров почти постоянно нанася един удар върху друг.

Българската държава беше повече със славянско население, но с името на своите просветители, т.е. монголските българи. ^[14]

Славяните от България и Македония първо бяха само съюзници на българите във войните с Византия. Но съюзените с българите славянски полюси в очите на враговете, т.е. на византийците, отново са били българи. И така, византийците започнали да разпъват славяните от времето на ордата на Аспарух. ^[15] Непрекъснатата борба рамо до рамо с българите ги направи народ с българско име, но с Славянски език. Българското име сред славяните е популяризирано от гърците и то първо означава само българите - монголите, след техните военни съюзници, след българските поданици и накрая се превръща в етнографски термин за българските славяни. Но това име имаше друго специално значение в очите и устата на гърците: най-мразените от тях бяха варвари, необразовани, груби хора, които граничеха със зверовете. За гърците всичко славянско беше грубо и българско.

Гърците и ние македонците ни кръстихме с името българи. Но това кръщение не е уникално. От сърбите бяхме преименувани на сърби. През втората половина на 12 век, по времето на сръбския префект Неманя ^[16] и българските царе Асеновци или Асановци, ^[17] Византия е била атакувана от кръстоносците и различни други врагове. Тогава българите се подготвят за бунт и сключват споразумение със сърбите срещу Византия. Последният беше техният общ враг и двата народа ^[18] реши да я удари и всеки да вземе това, от което може да се отърве. Във Византия не е имало български или сръбски земи, както не е имало национално самосъзнание сред южните славяни. Въз основа на това споразумение българите нападнаха източната част на Балканския полуостров, т.е. на Тракия и сърбите на запад, т.е. на днешна Сърбия, Западна България и Македония и постепенно ги разделя между тях. В продължение на два века сръбските крале присъединяват сръбската държава към византийските страни. Но те винаги са били наричани само царе на сърбите. Цар Душан се наричаше: цар на сърбите, гърците и албанците, а не на българите. Титлата цар Душан се обяснява по следния начин: той признава на Балканския полуостров две славянски държави: България и Сърбия и една неславянска - Византия; Покорявайки византийски земи, Сърбия иска да наследи Византия, но с това отнема държави, които могат да бъдат както сръбски, така и български и които не са български.

Македонското население не се отнасяше с омраза към сърбите. След падането на Самуиловото царство македонците не веднъж са правили силни въстания срещу Византия, много по-силни от българските по времето на братя Асанови, но не са могли да бъдат освободени, тъй като те имат различни географски условия, а българите имат други. За да освободи българите в Горна България, която отделя Долна от Балканите, ^[19] Достатъчно е да биете византийските гарнизони в него и да плените горите от тях, за да не пропуснат нова византийска армия. А в Македония нещата стоят съвсем различно. Тук няма стена, която да защитава въстаниците, като Балканите в България. Тук имаме много високи планини, които имат различни посоки и образуват долини, отделени една от друга. Планините затрудняват всички македонци да се обединят за обща борба с врага и от своя страна улесняват работата на византийците, защото като разполагат гарнизони в тях, те могат да държат македонците в послушание. Освен това на Византия е помогнато да поддържа македонците в послушание и джадите или барабаните, направени за военни цели от римляните, и да разрязва Македония от изток на запад, т.е. от Бяло море до Адриатическо и от юг на север край Вардар, т.е. от Бяло море до Дунав. При такива географски условия е ясно, че македонците не са могли да се отърват от Византия и са били готови да бъдат съюзници на всеки враг, който ще се бие срещу Византия. Такъв съюзник до X век са българите, а от XIII век. са били сърби.

Македонците станаха съюзници на сърбите и така се отърваха от византийците. Те се присъединиха към Сърбия, но това присъединяване не беше принудително въз основа на споразумение между македонските благородници и сръбските крале. Това беше резултат от компромис между първите и вторите, компромис, подходящ и за двамата. Македония при сръбските крале, особено при Душана, ^[20] имаше пълна независимост във вътрешните работи, така че не беше използвана друга част от великата империя на Дусана. Това се вижда от титлите, държани от македонските величия и тяхното влияние в имперските дела. Това се вижда от голямата привързаност на македонците към императорския трон. За да убедите човек в това, достатъчно е да прегледате историята на държавата Неманич от времето на цар Дусана до смъртта на Волкашина^[21] особено периодът на разпадане на империята Душан. Оттук човек ще се убеди, че центърът и най-голямата роля в тази империя принадлежат на Македония. Отвсякъде в периферията на империята на Душан след смъртта му областите падат една по една. Македония отстоява трона на Урош и великият македонски цар Волкашин е главният съветник и дясна ръка на Урош^[22]. Всички мразят Волкашина за ролята и влиянието му върху Уроша, но императорът му вярва, македонските благородници: 70 царе и банове, според народните песни, му се доверяват и му дават 70 000 войници със себе си, за да умрат на Марица за императора и „сръбското име“.

70 000 войници от 70 царе и забрани! Как се казваше тази армия? Чие име тя носеше и кой я предаде? Всички те бяха наричани „сърби“, но сред тях имаше толкова сърби, колкото имаше българи-монголи във войската на цар Симеон; така че ми се струва, че имаше по-малко. И така, през 14 век македонците официално носят името сърби, което не са имали причина да презират и да се сърдят. Те не намират нищо лошо в това име.

Сърбите бяха основната военна сила срещу византийците. Нашите предци са били техни съюзници. Византийците всички свои противници, т.е. и сърбите и нас, те ги наричаха сърби. Малко по малко ни прекосиха от българи на сърби. Същото беше подкрепено от признаването на суверенитета на Дусана в Македония и ролята на нашите величия в страната му. Станахме сърби за външния свят, след това се изявихме като сръбски поданици и накрая името сърбин започна да означава македонски, не гръцки, не влашки и не албански.

Едно не запазва сръбското име в Македония; Това е кавгата между цар Марко ^[23] и княз Лазар ^[24]. Последният се явява като противник на турците с името сърбин и по този начин турците свързват термина кралство и Сърбия със сегашното царство и неговите жители. Марко и неговите поданици в очите на турците не можеха да бъдат сърби, защото те не им се противопоставиха и не проявиха такава войнственост срещу тях, както показа княз Лазар и неговите поданици. ^[25]

И така до пристигането на турците у нас бяхме кръстени три пъти:

1. славяни, 2. българи, 3. сърби.

Но това не е всичко. Дойдоха турците: избухна бой между християнството и исляма, бой между кръста и полумесеца. Но това не сложи край на борбата между славянството и гърцизма. Турското владичество на Балканския полуостров беше исторически период, когато подчинените мислеха да запазят историческото си наследство. Разбира се, запазва се само онова, което не са искали да ни вземат, защото това не е било необходимо за тях и не е било опасно за тях. Турците взеха нашата земя и я разделиха помежду си. Примирихме се с тази загуба. Взеха децата ни, обърнаха ги към исляма и ги направиха еничари. И тук мълчахме. Турците виждали Зорт, докато не завладели Сърбия и името сърбин означавало за тях разбойник. Наведохме глави и не се наричахме сърби, за да не разгневим Агата. Той не искаше да ни наричат ​​българи; и не ни наричаха българи. Турчинът идваше у нас, ядеше, напиваше се и казваше: Бре джаур! донесе ми това и онова! - бихме отговорили: Сега сме! Ако турчин ни попита какви сме - ние бихме отговорили, че сме или „каури“, т.е. невярващите, или „царският рай“. С други думи, говорихме с турците по такъв начин, че ахатът да не се ядоса. Преди турците ние сме „каури“ и „раджа“, а „каури“ трябва да се обаждаме. В народните песни имената „каурин“ и „раджатин“ се използват повече от веднъж, а „каурска земя“ или „раджатска земя“ в етнографско значение.

И така, турците ни направиха хора „каур“ и „раджат“, термини, основани на нашето унижение пред турците, на религиозната разлика между нас и тях и на нашето социално положение.

Но освен турците, след загубата на нашата свобода, нашите „възпитатели“ и господари станаха гърците.

Видяхме у гърците духовни учители и религиозни водачи. Ние също бяхме подвластни на тях, както и на турците. Гърците и църквата ни експлоатираха и искаха да направят това, което не можеха да правят под турско владичество. За да ни стопят, те избягваха да ни наричат ​​с общото ни име. Казаха ни, че сме християни, а ние твърдяхме: О, братко, ние сме християни, но какви сме ние! Когато ни се сърдеха и ни наричаха упорити българи, ние пак казвахме: Е, така е: ние сме християни, но не сме образовани като гърците! Главите ни не разбират; ние сме българи. С една дума, по турско време ние потвърдихме и се съгласихме с всичко, което турците и гърците ще ни кажат. Но турците, наричайки ни: райски и гигантски, ни възприемаха като хора не с определена националност и това, което имат в определено отношение към тях, господарите и православните. В същия смисъл използвахме тези имена, позовавайки се на себе си. И така, турците в тяхната страна не признават националности. Ние също не знаехме за тях. Гърците също не са правили разлика между славянските националности и всички славяни, особено частта от тях, която им е създавала най-голямо неудобство и е била под тяхна закрила по турско време, те са го презирали и са го наричали с презрителното име „българи“. Но това име изразява презрението на гърците, а не достойнството на българите, така че то се свързва с думата инат или „хондроцефалия“.

И така стигнахме до националното ни име, носено от нашите бащи, дядовци и най-близките предци. Но видяхме, че там имаме работа не с едно, а с 4 имена, което означава, че до преди няколко години не е имало точно определено национално самосъзнание. Името българин, както се вижда, до средата на XIX век не е имало по-голямо значение за нашите предци от имената: Кристиан, Раджатин и Каурин. Дотогава знаехме, че има и че има Каур, Раджат и християнски държави и държави. Но ние се смятахме за каури, християни и раджати и помним, че имахме нашето царство Каур и Раджат, но го загубихме на Косово поле, когато Бог беше ядосан на нашите предци. Там, т.е. в Косово полякът каза, че Бог трябва да загуби нашето царство за наказание, защото не поддържахме вярата си чиста. Там нашите императори от Каур изведоха голяма армия, за да се бият с турчина, но както Бог каза да загуби царството, нови турци поникнаха от всички парчета, върху които турците бяха смазани. Когато императорите видяха това, те казаха, че Бог иска каурите да загубят царството и да се подчинят на турчина. Така турците превзеха нашето царство. Двама императори паднаха в Косово.

След такова „ясно“ представяне пред македонския народ за тяхната „българска“ националност, може ли да става въпрос за българско национално самосъзнание сред македонците?

Ако е така, ще възрази ли българската партия срещу македонците, тогава какво означава църковният въпрос, в който българите и македонците са вървели рамо до рамо и последните са били призовани и са работили с името българи?

Ето какво означава: македонците са кръстени с национални имена, които ги отличават от другите съседни националности, т.е. от турците и гърците и дори от власите. Първият не толерира името сърбин поради сръбската съпротива срещу завладяването на Балканския полуостров. В Турция, преди руско-турските войни, думите „сърбин-джаур“ трябваше да означават това, което сега означават думите „московски джаур“. Разбира се, самите те не само не бяха наричани сърби, но и им беше неудобно да ги наричат ​​други. Те също не наричаха гърците така, защото последните не виждаха голямо зло от сърбите. И нямаше причина: името сърбин се появява в Македония като политически термин само за кратко. Беше почти забравено, без приятно напомняне на някой друг за него. От турска гледна точка не е редно македонците да наричат ​​всички чети „сърбин-джаури“, защото са се предали на турците. И ако името сърбин бъде изпразнено от Македония, тогава за македонците ще остане само името българско, което е бил политически и етнографски термин до турската война. Този термин не беше лош от турска гледна точка, а от гръцки беше много удобен, защото можеше най-добре да изрази презрението и омразата на гърците към нас. Ето защо, освен всичко друго, ние се разпознахме като българи, т.е. инат.

И така, ние и българите сме били обединени от общо име, еднакво отношение към нас от гърците и турците, еднаква жажда за живот, свободен от фанариотите и турците. Тази общност ни мотивира да се бием заедно с общи врагове. Но тази обобщеност не е нещо, което се основава на някои общи спомени и общи исторически задачи, които могат да бъдат познати и са били познати еднакво от нас и българите. Нашата общост е просто съвпадение. До края на първата четвърт на 19 век всички балкански страни, с изключение на България, Тракия, Македония, Босна и Херцеговина, се отървават от турците. Първите три бяха географски много близки и бяха третирани еднакво от турците и гърците. Последните двама бяха отделени от първите три и имаха различни отношения с турците и гърците. Ето защо първите трима, веднага щом се събудят, започват да живеят с общи идеали, а вторите двама с други, отново заедно.

Но ако по време на националното пробуждане на македонците имахме друг вид политическа карта на Балканския полуостров, тогава македонците щяха да работят съвсем различно. Ако България беше свободна с Тракия и Сърбия заедно с Македония живяха 50 години при същите условия, тогава македонците щяха да работят заедно със сърбите, а не с българите. Също така македонците биха могли да работят заедно с гърците, ако гърците могат да работят по-умно и ако само Гърция и Македония са били под Турция за около 50 години, когато всички останали балкански държави ще бъдат свободни.

Следователно българското име в Македония е резултат от лошото отношение към македонците от гръцкото духовенство. Гърците унищожиха Охридската архиепископия, защото името „българин“ беше споменато като исторически реликвиум, но те използваха името българин, за да въплъщават в него своето презрение към всичко славянско. А именно това въплъщение на гръцкото презрение към нас е причината да се наричаме „българи“, а не историческите традиции. Последните, напротив, не казват нищо за българите, а повече за сръбското име в Македония. И така, гърците ни кръстиха „българи“, без да ни питат, а ние, като нямахме време да търсим и да намерим грешки в името, го приехме.

Ако е така и в противен случай не може да бъде, тогава е ясно, че името българин все още не говори за българска националност в Македония. Това име вече се подкрепя изкуствено в Македония, точно както напоследък там е поставено името Сърбин. Името българин сега няма място в Македония, защото вече 25 години ние македонците живеем отделно от българите. Сега има много малко общи интереси между българите и нас. Македония е необходима за България, така че последната изпраща милион франка на първия етаж и подкрепя много македонци. България е необходима на македонците, защото в нея македонците ще получат място и ще експлоатират със своите „български“ чувства. И така, през последните 25 години отношенията между България и Македония се основават не на основата на еднакви традиции и задачи, а на чисто търговска основа, т.е. едното експлоатира другото.

И така, името българин в Македония, което сега се експлоатира от българите, в никакъв случай не е национално и следователно никой от македонците няма право да експлоатира македонските интереси в негова полза. Никой не ни е дал правото да тормозим българите в нашите дела заради него. Баща ми, дядо ми, дядо ми, ако са били наричани българи поради неразбиране, това не означава, че трябва да бъда като тях в тъмното за моята нация; Ако ги наричаха българи, това не означава, че ще трябва да спрем да се доверяваме на руснаците за убийството на разни Стамболовци и Свирчовци, вместо да търсим нашето право от там, където трябва, камо ли пък гонете хора, които не знаят какво търсят; Ако моите дядовци са били наричани българи, това не означава, че имам право да експлоатирам македонските интереси, като публикувам вестници, които вместо да защитават интересите на нашия народ - защитават българския и интересите на българския княз. Нашите дядовци са се наричали българи и не са мислили, че ще направим капитал от това име, за да ядем, пием и обличаме с него.

И така, сред македонците името българин е фалшива монета, с която те плащат на България и нейния принц и на своята родина и своя народ. Време е да изложите този фалшив, за да спрете да го експлоатирате.

От казаното дотук се вижда: първо, че ако според сегашните ни етнографски разбирания за Балканския полуостров, особено за централната и югоизточната му част, т.е. в днешните Сърбия, България, Тракия и Македония е имало и има само две славянски етнографски единици - сръбски и български народ, тогава това не означава, че няма, не е имало и не може да има друга славянска единица, а напротив, че нейното съществуване е в областите на възможното и на реалността; второ, че в Македония няма две южнославянски националности - сръбска и българска, а напротив, че в нея има само една националност със свои характеристики, които са или нещо оригинално, което не присъства нито при сърбите, нито при българите, като, да речем, много черти на македонските диалекти или нещо, което се среща както у българите, така и у сърбите или което се среща само в македонците в регионите на тяхната родина и сред сърбите, или след тях у българите, и това на тези черти на македонците, като част от славянската група народи, най-многобройна, най-широко разпространена, обща за всички македонци, така че най-важни са чертите, които отличават македонците от другите славянски народи: според тях македонците всъщност представляват отделна и независима славянска нация, въпреки че днес не се обсъжда в наука и в ежедневния разговор; трето, че причината за игнорирането и помрачаването на съществуването на македонския народ се крие в съществуването на името „българи“ в Македония с етнографско значение и в експлоатацията с него от българите. Запознахме се и с произхода на името българин под формата на етнографски термин в Македония.

С други думи, досега се запознахме с факта, че Македония е съставила, съставя и може да съставя отделна етнографска единица.

Сега остава да разберем дали тя е компилирала, съставя и може ли да състави такава единица в политически отношения?

В отговорите на тези въпроси трябва да продължат преценките относно националността на македонците от мястото, където ги оставихме.

Видяхме, че в Македония името българин е последната метаморфоза в развитието на националното ни самосъзнание и че е резултат от онази политика и социална позиция, в която сме поставени след завладяването на Балканския полуостров от турците. Въз основа на всичко, което казах за историята на националните имена, които са се променили помежду си, както и причините за тези промени, ще възникнат много злоупотреби. Може би мнозина ще ме осъдят като сърбофил. Може би самите сърби ще основават своите шовинистични претенции върху Македония. Може би най-накрая сърбите ще използват всичко казано за промяната на националното ни име, за да докажат, че македонците никога не са имали национално самосъзнание и не са играли никаква независима историческа роля, а са влизали само като суровина в държавния организъм на българската или сръбската държава. ^[26]

Наред с други неща, могат да се очакват подобни недоразумения, както от факта, че категорично осъдих българската политика по македонския въпрос, от което те могат да мислят, че съм българианофоб и сърбофил, а с това и експлоататорската тактика на балканските славяни в македонския въпрос.

Сърбите могат да затръбят, че македонците са сърби, стига да не са българи, защото така се казваха до пристигането на Турция на Балканския полуостров. Също така, може би някои сърби в моите преценки за несъответствието на популярното име у нас ще намерят потвърждение на мислите на проф. Милованови ,, който доказа в „Дело“, че Македония трябва да бъде разделена между балканските държави, защото тя не е нито географско, нито етнографско, нито историческо цяло. ^[27]

Първо, ето какво може да се каже: всички македонци са наричани сърби за не повече от петдесет години, а в някои части, на север, нека бъдат сто и петдесет, но не повече от година. Тогава името сърбин имаше повече държавно значение и по-малко етнографско. Дотогава не беше при нас по турско време. И ако е така, не е ли шовинистичната слепота да се привързва сега към всички нас, македонците, и дори само към северните ни сънародници, вместо към българското име?

За иска на проф. Милованович, че Македония не е съставяла и не съставя географско, етнографско и историческо цяло, което някои може да намерят потвърждение в моите разсъждения за промяна на националното име у нас, с изключение на казаното, когато се стигна до въпроса дали в Македония има две славянски националности , Ще кажа следното:

Въпреки че Македония е съставена от няколко долини, граничещи с високи планини, в сегашния си вид тя е живяла отделно от България и Сърбия или е живяла самостоятелно или под други страни. Това е ясно доказателство, че щастието му не е зависело само от Сърбия и България и че високите планини, които заобикалят македонските долини, все още не представляват такава опасност за общия политически живот на техните жители. По този начин Македония в сегашния си вид до образуването на българската държава е била полунезависима византийска област. След това всичко попада под България. Когато последната попада под Византия, Македония за известно време е свободна държава и успешно се бори срещу Византия и има цяла днешна Сърбия под свой контрол. След това Македония попада под Византия и през няколко века в различни части от нея се вдигат бунтове срещу покровителя. Когато България е освободена и е укрепена държавата на фамилия Неманич, в която влиза бившата част на Македония, т.е. днешна Сърбия, - тя, т.е. Днес Македония все още остава византийска държава, където продължават въстанията срещу Византия, за което се търси съюз и покровителство от съседните държави. След Македония целият влезе в страната на фамилията Неманич. В него тя изглеждаше привилегирована и независима във вътрешната политика. Според цар Волкашин, Македония, от друга страна, изглежда е отделена от другите части на държавата Неманич и как да се фокусира около нея. По време на управлението на Марко Крале то се отделя напълно от сръбските страни и се поставя в специално положение спрямо турско-сръбските отношения и войни. По турско време тя е на същите основи под турско владичество. Според Берлинското споразумение тя е сама с всички останали южнославянски държави под Турция и живее такъв отделен живот повече от 25 години.

От този повърхностен поглед върху историческите събития в Македония може да се види, че повече или по-малко всички македонски долини имат една и съща историческа съдба, повече или по-малко всички жители имат специален, отделен исторически живот, често независим или включва обща борба за политически свобода. Ако приемем, че тази обща историческа съдба, тези общи политически борби и независим политически живот са съдбата на едно и също славянско население и един и същи народ, тогава ще стане ясно, че твърдението, че Македония не е образувала географско, етнографско и историческо цяло е базирани не на реалността, а на сръбските сметки за Македония.

Този повърхностен поглед върху историята на Македония ми се струва не само за да покаже, че ние, македонците, имаме своя собствена история и че сме народ, чиито съдби са се развили във връзка със съдбите на други съседни нации, но и че в нашата история има много оригинално и своеобразно , като, да речем, независимата Охридска архиепископия с нейната работа в областта на народното образование. Също така този исторически възглед показва, че в почти всички времена има силно дело на националния дух на културно-историческа основа, резултатът от което е формирането на силна македонска държава от цар Самуил и богата народна литература.

И ако досега Македония, с малки изключения, се е развивала отделно от България и Сърбия, то тя може да го направи в бъдеще, особено след като пропагандата - българска и сръбска - използва всички позволени и незаконни средства, за да изкорени всичко в себе си. , всичко чисто македонско в националния ни живот. Независимото политическо развитие на Македония е необходимост, като нещо, без което няма да имаме достатъчно ресурси за борба с пропагандата, за да запазим националната си идентичност от тях.

Пълният текст в оригиналния правопис

Во трите горе изложени статиіи іас разгледаф наі важните за мене, па ми се чинит, и за сите искрени патриоти прашаін'а. Мисл'ам, оти читачот без коментариіи ке разберит, шчо сакаф во ниф іас да речам.

Но се, шчо рекоф іас во ниф, ке си останит без убав фундамент, ако не се разгледат некоіи теориіцки прашаін'а, от праил'ното постааін'е на коіи ке зависит успеот во нашето обшчо работеін'е во полза на нашата таткоина и нашиіот народ.

Мнозина ке се запитаат: за каков национален сепаратизм овде се гоорит? не се мислит ли да се создаат сега ноа македонцка народност? Но тоа нешчо іет искуствено и као такво ке траіит ден до пладне. Ами каква ноа т. е. македонцка народност, кога ниіе, нашите татковци, дедои и предедои се велеле бугари? Али македонците во нивната историіа проіауале некаква обшча работа политична и дуовна? Како се односуале они кон друзите народности балканцки и обратно? Во таіа статиіа іас ке се постарам да одгоорам на тиіа и много друзи подобни прашаін'а, и со тоа по моіата сила да разіаснам научните оснои на националниіот сепаратизм, као и да покажам; на непраилноста на тиіе возразуаін'а, коіи се стаат од негоите противници, коіи со тоа сакаат да компромитираат него, као нешчо искуствено.

Іедно от првите прашаін'а, шчо ке постаат противниците на националното обединуаін'е и возродуаін'е на македонците ке бидит: каква македонцка словенцка народност? Никога немало македонцка народност, ке речат тиіе, па и сега іе немат. Во Македониіа секога іет имало, па и сега имат две словенцки народности: бугари и срби. Значит некакво македонцко словенцко национално возродуаін'е іет просто празна работа на неколку фантазери, коіи при тоа немаат никакво пон'атиіе за южно-словенцката историіа. Македониіа, после ке речат нашите противници, не предстауат ни географцко, ни етнографцко, ни историіцко цело. Она не іет никак повлиіала на судбите на саседните народи, а іет била арена на политична и културна борба мег'у разните балканцки народности. Истите расудуаін'а за нашата таткоина, можит, ке чуіиме и од некои од нашите сонародници - македонцки словени, шчо се викаат бугари, кога ке се исцрпат сите друзи стредства за борба со македонцкото национално обіединуаін'е. Во Македониіа немат іазик, ами имат много наречиіа различни мег'у 'себе, но сите стродни со бугарцките наречиіа' и со ниф состауваат іедно цело — бугарцкиіот іазик. Друзи од македонцките наречиіа сет по блиски до србцкиіот іазик, ке продолжат своіите возразуаін'а нашите противници.

Колко и да сет осноател'ни сите приведени возразуаін'а на нашите противници против обшноста на македонцките словени и принадлежноста нивна кон іедно самостоіно словенцко цело, па ми се чинит, да можат да им се напраат и не по малечки контравозразуаін'а, от коіи ке се видит, да националното самосознаін'е и возродуаін'е на македонцките словени іет нешчо многу обично и разбирливо.

• * *

На првото забележуаін'е на нашите противници, оти никога немало македонцка словенцка народност, можит много просто да им се одгоорит: шчо немало по напред, можит да се сторит по доцкан, стига да се имаат различни историіцки прилики со своіи оддел'ни бараін'а.

Некога сите индо-европеіци состауале іеден народ со іеден іазик, шчо востаноуваат сега лингвистите от срамнуаін'е на старите и нои индо-европеіцки іазици. Но исчезнаа тиіа историіцки прилики, при коіи индоевропеіците се разбираа по мег'у ниф и настапиіа друзи историіцки прилики, при коіи се зафати цепеін'ето на іазико, на обшчото национално самосознааін'е, со обшчи іазик, веруаін'а, к'уди, предааін'а и пр. Но тоа, делеін'е пак беше на големи делои, или народни групи, како напр. индоиранцка или ариіцка, германцко-словенцко-литовцка и пр. Тиіе групи со стечеін'ето на по доцните историіцки прилики се подразделиіа на іазични фамилиіи, како: индиіцката, иранцката или персиіцката, арменцката, грцката, трако-илирцката, италиіцката, кел'тцката, германцката, словенцката и балтиіцката или литовцката. Словенцката, приближно од около родеін'ето на И. Хр., се раздели прво: на источно-словенцка или руска, на западно-словенцка и на іужно-словенцка група. И само от последната се оддели бугарцкиіот словенцки народ, со името бугари, наврзано на бугарцките словени од несловенцките бугари.

Ако сега нашите противници допушчаат образуаін'ето на по мали етнографцки целини од по голема, као последица на историіцка необходност, и ако они досега гледале на македонците како на бугари, то зашчо сега они не можат и не сакаат да допушчат образуаін'ето от таіа голема етнографцка целина, шчо іе велеле сите, па и они, бугарцки народ, две по малечки целини: бугарцка и македонцка? А сегашните историіцки прилики тоа го сакаат, како шчо сакале некоаш образуаін'ето на бугарцкиіот, србцко-хрватцкиіот и словенцкиіот народи од іужнословените, или пол'цкиіот, чешко-словачкиіот и лужичко-србцкиіот от западнословенцката група.

Сформируаін'ето на македонците во одделна словенцка народност іет ,наі обичен историіцки процес подобен на процесот на образуаін'ето на бугарцкиіо и србцко-хрватцкиіот народ од некогашните іужни словени.

Да срамниме тиіе два процеса.

Іедни историци и филолози тврдат, оти іужните словени, ушче до доідуаін'ето нивно на Балканцкиіо полуостров, се разликуале по мег'у себе, т. е. состауле два оддел'ни народи: словени (бугари и словинци) и србо-хрвати. Така тврдиіа Копитар, Миклошич и Шафарик. Друзи историци, особено лингвисти (іазикознаіци) тврдат, оти сите іужни словени, во време на своіето пресел'уаін'е на Балканцкиіо полуо'стров, зборуале на разни диіалекти (наречиіа) од іеден іазик, сите се велеле со іедно обшчо име: словени. Словени се велеле и србо-хрватите. Имиін'ата: срби и хрвати се носиле од малечки іужно-словенцки групи и биле племенни, а се сториле народни само, кога нивните носители, т. е. племиін'ата срби и хрвати, образуале големи држаи. Сите словени, подаіници на србцката држаа, се велеле на место словени -срби, а на хрватцката држаа- хрвати. Така учит проф. Іагич, а заіедно со него и негоите ученици. Тоі и на сегашните іужнословенцки іазици не гледат, како на три целини, точно разграничени, а како на верига дробни наречиіа, коіи шчо се сливаат іедно во друго, како шчо влизаат колцата во веригата, од іедна страна во іедното саседно, а од друга -во другото саседно колце.

Ако се довериме на првата теориіа, т. е. бугарите и србо-хрватите да се преселиіа на Балканцкиіо полуостров како готови оддел'ни целини, то се питат, до каде се простираа тиіе народности во време на преселеін'ето, и дали сите доідени бугарцки словени останаа и досега таквиіе или некоі дел од ниф се посрби? и дали сите доідени србо-хрвати останаа као такви, или дел и од ниф се побугари? При допушчаін'ето, да се доселиіа готои іужнословенцките народности на Балканцкиіот полуостров, совршено неосветено остаат прашаін'ето за границите мег'у бугарите и србите, особено прашаін'ето, со какво населеін'е беа заселени стредновековните: Мораа, Кучео и Браничео, или, со друзи зборои, денешната кралеина Србиіа? За ниф велит Шафарик, на осноаін'е на византиіцките историци, особено Константин Порфирородни, да беа они заселени со бугарцки словени, шчо бидоа посрбени во XIII и XIV в. в. Ако се допушчит за верна таіа теориіа ке бидит іасно, оти іеден народ не секога можит да устоит против натискот от туг'и, соседни народи, а губи іеден своі дел во корист на по силниіот сасед, и друго, од неіа се видит, оти народите можат да се состаат од два блиски народи, слиени во іедно, као последица на историіцка необходност.

Шчо имат бидено во стредните векои, зашчо да не можит да бидит и сега? Бугарцкиіот народ іет изгубил готоо цела денешна Србиіа во корист на србите, и се примирил со мисл'ата за таіа загуба, и не броіеіки іе за таква. Зашчо он не можит да се примирит и со мислата за загубуаін'ето на Македониіа, кога тоа загубуаін'е іет исто таква неминуана необходност, како шчо беше неминуана необходност и загубуаін'ето на Србиіа? Историіцките прилики неминуано водеа до изгубуаін'ето на Србиіа за Бугариіа во корист на Неманичите и на србството, прво во политичен, а после и во национален однос; а историіцките прилики, создадени од Берлинцкиіот трактат, напраіа, Македониіа да бидит загубена за бугарите, прво во политичен однос, а после и во национален.

Ушче іедна паралел' со историіата на Србиіа: да беше Србиіа недоол'на от своіата судба во држаата на Неманичите, она ке праеше опит да се ослободит и да им протиостоіит ним со стремеін'ето да се присоединит до Бугариіа; но опитот ке беше напраен и ке доведеше до желаните резултати само, ако дозвол'уваа историіцките прилики; но последните не дозволиіа тоа, и Србиіа се примири со приликите и биде загубена за бугарите. Истото іет и ке бидит и со Македониіа. Македониіа напраи опит наі напред да се ослободит от Турцко, но за сожал'уаін'е излезе опитот неудачен. Можит по ослободуаін'ето ке се мислеше и за соединуаін'е со Бугариіа. Но таіа година ни покажа, оти историіцките. прилики никоі пат не ке дозвол'ат да се соіединит цела Македониіа со Бугариіа; сега за македонците и бугарите, остаат іедно од двете: или делеін'е на Македониіа мег'у Балканцките држаици и со тоа изгубуаін'е за бугарите и македонците 2/3 од Македониіа, или полно пресечуаін'е врските со бугарите и постауаін/е на македонцкото прашаін'е на совршено неутрална, чисто македонцка осноа. Кога така го постауат необходноста прашаін'ето, то іасно іет, оти секоі пат и от секого ке бидит предпочетено второто. И вистина, зар ке се решит іеден искрен патриот македонец да пожртвуат: Костур, Лерин, Битол'а, Охрид, Ресен, Прилеп, Велес, Тетоо, Скопіе и пр. за соединуаін'ето на Македониіа до левиіот брег на Вардар со Бугариіа? Зар имат по голема близост мег'у іеден македонец од источна Македониіа и іеден рушчуклиіа или іеден македонец од источна и западна или северна и іужна Македониіа? Кога историіцката необходност категориіцки ни заіавуат: македонци, или се соіединуаіте мег'у себе и отчекнеіте се од друзите балканцки народи, или готвеіте се за дележ на, таткоината ви! — сите искрени патриіоти македонци ке приимат првото. Па тоа го налагат на македонците и чоешчината: зар іет чоечко сегашното стаін'е, во коіе іа имаат доведено Македониіа пропагандите? Во іедна кук'а таткото іет од іедна народност, іедеін'от син од друга, друг'от от трек'а народност, и іеден Господ знаит, до кога ке се продолжит да бидит така! Чоешчината го барат од нас да се искоренит во таткоината наша тоа ненормално стаін'е, и да се примират брат со брат, татко и деца. Такво обіединеін'е іет необходност, а не ни іет нужно фамил'но неприател'ство за некакво обіединеін^е со Бугариіа, шчо никоі пат не ке бидит допушчено, ни од малите балканцки, ни од големите држаи.

Значит во сегашните политични прилики имат, не по малу осноаін'е за загубуаІн'е од бугарите Македон:иіа, од осноаін'ата за загубуаін'ето нивно во стредните векои денешна Србиіа. И као шчо загубуаін'ето на Србиіа во политичен однос повлече по себе загубуаін'ето неіно и во национален однос, исто така раздробуаін'ето на С. Стефанцка Бугариіа во политичен однос ке повлечит и раздробуаін'ето неіно во етнографцки однос. Приликите создаат културна и национална близост мег'у л'уг'ето, и приликите и разрознуваат роднинцките елементи.

Такво сопостауаін'е можит да бидит мег'у првата, т. е. теориіата за заселеі'н'ето на Балканцкиіот полуостров од іужни словени, сформируани во две народно'сти, строго разграничени во етнографцки и географцки однос и постепеното изменеін'е на етнографцката карта на Балканцкиіот полуостров од іедна страна, и: процесот на современото национално обособуаін'е на Македониіа од друга.

Сега да видиме, дали од гледишче на другата, т. е. Іагичіевата теориіа за образуаін'е на іужнословенцките народности, можит да се обіаснит постааі'н'ето, при сегашните политични прилики, на іедна ноа македонцка словенцка народност?

Іагич ни велит, іужно-словенцките іазици да сет и да биле верига од наречиіа; исто така, сите іужни словени, до образуаін'ето на бугарцката, србцката, хрватцката и словенцката држаа, да се велеле со іедно име словени. На, протежеін'ето на таіа верига од іужно словенцки племиін'а и наречиіа, као да се образуале 4 іаки возли, ке се речит, 4 држаи со разни имиін'а, т. е.: словинцка, хрватцка, србцка и бугарцка држаа. Тиіе возли, т. е. држаи, спроти силата, шчо іе имаа, кога се оброзуваа, си и разделиіа мег'у себе сите колца -племиін'а, и наречиіа на іужно-словенцката етнографцка верига и и крстиіа со нивното име. Возлите си имаа, као своі центр носител'от на националното име; со увеличеін'ето или умалеін'ето на политичното могушчество на носител'от на националното име и последното се рашируат или се умал'аат. Така станали имиін'ата србин и хрватин народни от племени; така се присоіединиле до нивните носители механически соседните племиін'а со своіите наречиіа и состаиле со ниф іеден народ, постепено асимилируаіки се со своіите покорители или присоіединители.

Ако обра;зуаін'ето на іужнословенцките народности іет механичнополитичен процес, то истиіот не іет нешчо невозможно и во сегашно време. Во іужно-словенцката іазична верига имат неколку колца надвор от србцкиіот и бугарцкиіот политични возли: тоа сет македонцките наречиіа, И вистина, тиіе колца, бидеіки по м ег'у себе наі блиски, имаат некоіи режки на исток блиски со бугарцките и на север со србцките колца. Тиіе колца во разни времиін'а беа со разни имишча боіадисани, до кога, во 4-та четвртина на, поминатиіот XIX век, боіите не зафатиіа да се клаат іедна врз друга и не парализуваа іедна друга. И іедната и другата боіа не се држеше іако за колцата, и малу по малу боіите зафатиіа да се рушат и под ниф зафати да сиіат природната им боіа „словенцка“ со одблеск „македонцки“ од географцката област, во коіа сет распределени. Носителите на тиіе колца — наречиіа некога се викале „словени“, а после, то бугари, то срби, до кога конкуренциіата на тиіа двата имиін'а не и напраи боіите туг'и за македонцките словени, и они не зафатиіа да се именуваат со старото географцко име на своіата татжоина. Името македонец прво се употребуаше од македонцките словени, како географцки термин за покажуаін'е на своіот происход. Тоа име іет обшчо известно на македонците словени и сите со него се именуваат. Іедно іет така, и іедно обравуаін'ето на народноста іет политично-механичен процес, то имаат се сите нужни условиіа за оддел'уаін'е на Македониіа во самостоіна етнографцка област: македонците имаат обшча таткоина, последната постепено со реформи се оддел'уат во самостоіна политична целина, во неіа се имаат неколко колца од іужно-словенцката іазична верига, тиіе колца много лесно се обіединуваат со обшчото признааін'е стредното од ниф за обшчо орадіе во искажуаі'н'ето на литературната реч за сите интелегентни л'уг'е во Македониіа и за во книгите и сколиіите. И така, сите условиіа за националното возродуаін'е на Македониіа се имат на лице, па и тоа возродуін'е и од гледишче на втората историіцка теориіа за образуаін'е на Балканцкиіот полуостров на малите етнографцки іединици од іедна по голема іет совршено логично.

Тоа можит да се забележит на тиіе,шчо вел'ат да никога немало македонцка народност. — Немало, ама іе имат сега и ке бидит за однапред.

• * *

Сега да се попитаме друго: али ке бидит точно, да се кажуат да имат во Македониіа две народности и ако имат іедна, то али таіа народност можит да бидит наречена србцка или бугарцка?

Во Македониіа, како и во секоіа друга земіа, имат многу наречиіа, блиски іедно до друго. Таіа блискост од іедно наречиіе се проіавуат, од іедна страна до сите друзи македонцки наречиіа во обшчи фонетични или звуковни, морфологични или формени и лексични или речнични особини; од друга страна секоіе наречиіе іет наі блиско до негоите соседни наречиіа, имаіки со ниф обшчи особини, коіи се немаат во по оддалечените од него друзи наречиіа, и то западниіот дел од наречиіето іет по блиско до негоиіот западен сасед и со него, туку речи, се сливат, источниіот до источниіот и пр., и така, наречиіата као да сет врзани іедно со друго, како колцата во іедна верига.

Сега се питат: коіи колца од, нашата верига наречиіа ке се наречат србцки, а коіи бугарцки и на коіа осноа?

При решеін'ето на тоа прашаін'е не требит да се забораат и следните прашаін'а: коіи наречиіа от србцкиіо и бугарцкиіо іазици се признаат за наі типични за тиіе іазици и коіи нивни особности се признаваат за наі характерни за іедните и другите іазици? Дали тиіе наі характерни црти се имаат во сите македонцки наречиіа!? Дали македонцките наречиіа имаат своіи обшчи характерии особности, коіи се немаат, ни во србцкиіот, ни во бугарцкиіот іазици? Дали во македонцките наречиіа по оддел'но преовладаваат македонизмите пред србизмите, или бугаризмите, или наопаку? Наі после да ли особините на краіните или перифериіцките македонцки наречиіа и гоори ни дозвол'уваат да и сочитаме за по блиски до стредното и наі типично македонцко наречиіе Велешко-Прилепцко-Битолцкото или до централните наречиіа на србцкиіот и бугарцкиіот іазик?

Као наі типичен и раширен србцки диіалект се іавуат Босниіцко-Ерцеговинцкото или іужното србцко наречиіе, коі шчо іет од времето на Вук Караджич литературен іазик на србо-хрватите. Централното или Велешко-Прилепцкото македонцко наречиіе никоі пат не можит да бидит по своіите особини однесено кон србцкиіот іазик, зашчо мег'у него и централното србцко-хрватцко наречиіе или сегашниіот србцко-хрватцки іазик имат исто таква разлика, како и мег'у чешкиіот и пол'цкиіот іазици. Ке се речит, во стредината на Македониіа срби немат. От сегашното признаін'е на сашчествуаін'е на Балканцкиіо полуостров рамо три словенцки народи: словинци,србо-хрвати и бугари, со одричаін'ето во центрот на Македониіа срби, као да се признаат косвено имаін'е тамо бугари. Но дали денешното гледишче іет праил'но? Немат срби, значит имат бугари, Но немаін'ето срби дали вистина значит да имат бугари?

Во централното македонцко наречиіе, мег'у другото се имаат таквиіа фонетични особини: старо-македонцките гласои ъ и ь , во тиіе места, каі шчо се имаат сочуано, преминуваат во о и е, напр. денот, от старо-македонцкото дьньтъ ; преку дьньт; сонот, от сънът; на место старото ті и ді имаме к' и г' или ік' и іг', напр. вреік'а и туг'а; на место ін имаме ні' напр. коін' на место коні, на место -а, напр. рака и др. Сите тиіе особини не сет србцки, но не сет ни бугарцки. Они се немаат во главното бугарцко наречиіе - источно-бугарцкото коіе служит и за литературен бугарцки іазик.

Ако источно-бугарцкото наречиіе се признаат за наі типично, то многу іет іасно, оти самата географцка далекост на македонцкиіот центр од него іет доста да покажит, оти последниіот не можит да бидит бугарцки.

На источно-бугарцкото наречиіе сега се гледат, како на таі типично и наі чисто от туг' уплив, бугарцко наречиіе. Оно іет сравнител'но со западно-бугарцкото по распространено. Во последното се имат голема разлика од источното наречиіе, но се признаат во него, осим оригиналноста негоа, србцки уплив. Македонцките наречиіа имаат пак своіи оригинални особини, а зашчо се наог'аагг по саседство со србите, се признаваат лак за не чисти от србизми. Осим тоа тиіе сет иа краіниіот запад. По сите тиіе причини, а наі главно по тоа, шчо македонците, за своіето ослободуаін'е од грцкиіот патрик и от Турцко, работеа до последната руско турцка воіна заіедно со бугарите под името бугари, а местата за таіа борба беа около Бугариіа, т. е. во Стамбул, Влашко, южнозападна Русиіа и Србиіа, коіи (места) помагаа во ослободител'ната работа наі многу да бидат застапени бугарите, поможаа да се обіаит источното бугарцко наречиіе за литературен іазик на бугарите и македонците.

Сега да допушчиме да сет и македонците бугари, и да сет особините на македонцкото централно наречиіе исто толку бугарцки, колку и источно-бугарцките. И во таков случаі не можит да се зборуат за етнографцка целост мег'у Бугариіа и Македониіа. И да іет имало некога таква целост, она можит од одот на историіцките прилики да се нарушит. Во секоі случаі обшчите интереси можат да се поддржаат со взаимно согласуаін'е мег'у членоите на целината. Интересите на целината требит да сет іеднакво скапи за сите членои, шчо іе состауваат: од неіа требит да имаат сите іеднакви згоди, и во неіна полза соте требит да праат іеднакви жртви. Ако тоа се немат, и ако од неіа, іедни имаат голема полза, не праеіки никакви жртви, а друзите праат големи бесполезни жртви, целината се раздел'уат. Националната бугарцка целина, во коіа се односуваа: Бугариіа, Тракиіа и Македониіа, не можит да се сочуат, зашчо немат таков етнографцки центр, шчо можит прочно да соіединит тиіе три страни, као шчо сет соіединени србцко-хрватцките земіи, немат постредин на тиіе земіи іедно наі распространено, и іеднакво оддалечено от сите нивни краіишча наречиіе, коіе да притегл'уат около себе периферичните наречиіа и да распространуат обшчо национално самосознаіне мег'у сите, шчо зборуваат на тиіа наречиіа. Во таков случаі секоі ке сознааше, оти не само македонците, ами и бугарите од Бугариіа и Тракиіа праат іеднаква со ниф отстапка во полза на центрот.

Сега пак случаіот издигнал за литературен іазик на бугарите источното бугарцко наречиіе, коіе се наог'ат на краіната протиоположна страна од Македониіа. Оно не можит да служит за обшч литературен іазик на бугарите и македонците, зашчо не можит дуовно да обіединит на іеднакви праа сите три припаметени области; Тоі задаток би можело да исполнит западно-бугарцкото или шопцкото наречиіе, да не беше мало распространено и со многоброіни оригинални особини, коіе се немаат во друзите наречиіа во Бугариіа, Тракиіа и Македониіа. Наі после за сочувуаін'е на националната целост мег'у Бугариіа и Македониіа, првата не ке се согласит, за обшч литературен іазик на македонците и бугарите да се изберит македонцкото централно наречие, на место источнобугарцкото. Ето зашчо прашаін'ето: коіе наречиіе требит да бидит обшч литературен іазик за македонците и бугарите, ако првите и за однапред ке се вел'ат бугари, — коіе, прашаін'е, сега не се постаат на дневен ред, зашчо умоите на сите македонци сега сет зафатени со револ'уционото движеін'е іеден ден неминуемо ке поведит и без друзи причини кон іедно расцепуаіне мег'у Бугариіа и Македониіа, со создааін'ето от последната своі литературен іазик.

А создааін'ето, редом со србцкиіот и бугарцки, одделен македонцки литературен іазик, не іет ли рамносил'но со одел'уаін'ето на македонците во оддел'на ни србцка ни бугарцка, ами македонцка словенцка народност? Бугарите, можит, ке речат, оти ноата словенцка народност со своі литературен іазик ке бидит пак бугарцка, само со друго име. Ниіе македонците, се разбират, да не ке имаме нишчо, не само против бугарите, ако не признаагг нас за бугари, но и против србо-хрватите, ако последните не признаваат нас за чисти срби или хрвати.

И така централното македонцко наречиіе іет іеднакво далеко и от србохрватцкиіот и бугарцкиіот литературен іазици и можит да се разгледуат, како нешчо оддел'но од ниф. Ке се речит, наідофме іедно неутрално колце на веригата од наречиіа. Сега остаат да се решит, дали тоа неутрално колце стоит осамотено со оддел'на од друзите колца боіа, или имат и друзи колца со истата или по блиска до неіа, од колко до друзите боіа? Ако стокмиме наречиіата от краиішчата на Македониіа, од іедна страна со централното македонцко наречиіе, од друга со источно-бугарцкото наречиіе или србцкиіот іазик каі Вук Караджич, ке видиме, оти сите македонцки наречиіа сет по блиски до централното македонцко, а не до централните наречиіа на друзите іужни словени.

Значит, во Македониіа имат сплошно словснцко ни србцко, ни бугарцко населеін'е.

Тоа го признаваат и србцкага и бугарцкага пропаганда, и ако за надворешниіот свет и іедната и другата зборуваат, оти во Македониіа имало г'оа две народности: србцка и бугарцка.

Србцката пропаганда іет р'аширена низ цела Македониіа без Костурцко, Сереско, Петричко, Драмцко т. е. без краіниіот іуг и краіниот исток. Во Костурцко србите немаат поопаганда, не зашчо не сет костурци срби, ами, дрбровол'но отстапуат на грцката пропаганда. Истокот на Македониіа србите великодушно го отстапуат на Бугариіа.

Бугариіа іет не по малу великодушна во македонцкото прашаін'е кон Србиіа: и Бугариіа признаат срби на с.-з. от Шар планина; сета друга Македониіа іет бугарцка, според бугарите.

Значит, двете пропаганди не спорат само за земіите на с.-з. од Шар планина и тиіе части от серцкиіот санджак, шчо сет краі бугарцката граница. Во првата живеіат іедногласно срби, а во другата — пак іедногласно — бугари. Но великодушиіето на србите іет само за тоа, да покажат умереноста на овоіот апетит и справедлиоста на нивните бараін'а: ето не сакаме тоа, шчо не іет наше. Истото іет причината на бугарцкото великодушие спроти србите. Бугарите дори излезоа по толерантни: страната зад Шар, іе признаа за Стара Србиіа.

Но от како шчо се искл'учат тиіе две краіини, сета друга Македониіа србите іе крстат србцка, бугарите — бугарцка.

Каде іет причината на тоа? И шчо можит да зак л'учит чоек од двоіните претенциіи за Македониіа?

Причините на претенциіите на србите и бугарите сет, се разбират, чисто политични, но осим ниф имат ушче іедна: македонцките наречиіа іедно до друго стоіат така блиско, іедно во друго се сливаат толку незабележено, да, ако се признаит іедно од ниф за србцко или бугарцко, ке требит да се признат за такви іедно по друго и сите саседни со него. Закл'учок от тоа іет — да самите пропаганди признаваат, да во Македониіа имат само іедна словенцка народност; значит, утврдуадн'ето, да Македониіа не предстауала етнографцка целина, противоречит на нивните постапоци.

• * *

И после, се горереченото, ке се наідаг мнозина коіи ке речат: можит, вистина іет, да, ако немало до сега македонцка словенцка народност, она можит да бидит создадена од времето, особено от сегашните историіцки прилики; вистина іет, оти македонците по іазико своі не можат со прао да бидат наречени, ни бугари, ни срби, ами сет нешчо оддел'но, т. е. состауваат оддел'на етнографцка іединица но пак, како ниіе сега можиме да се велиме македонци и да создааме оддел'на македонцка народност, кога: ниіе, нашите татковци, нашите дедовци и предедовци сме се велеле бугари? Ниіе не можиме да се откажиме от тоа, зашчо тоа име ни іет свето као и верата.

Да видиме, дали іет тоа така.

Ниіе се велеме бугари, како шчо іеден чоек се велит со іедно име, да речиме Петр. Се прашат, коі ни го клал името, шчо сакал да означит тоі со него, кога не крстил и шчо разбираме ниіе под името бугарин, кога се велиме со него? На тиіе прашаін'а ке ни одгоорит крстуаін'ето на чоека и значеін'ето на негоото име за друзите и за самиіот него.

Некоі, шчо носит име Петр, сам не си го клал името, ами му го клале друзи -нунковците. Нунковците му клаваат іедно име на кумчето, тоі со него да се разликуат од друзите л'уг'е, деца, жени, моми. Кога ке го викнат Петр, не ке се одзрнит Иван, Лазар, Велика, и прочее. Значит името на іеден чоек не іет толку важно за самиіот него, колку за друзите, за тоа он не се крстит сам, ами го крстат него друзи. Он сам и не се велит Петр, ами си велит: „іас“. Се ползуат со негоото име, само кога требит да се различит од много друзи л'уг'е подобни на него.

Исто така, іеден народ долго можит да бидит без народно име, ако на близу од него немат друг народ, от коі шчо ке требит тоі да се разликуат со оддел'но народно име. Но тоа народно име, не си измисл'уат народот сам за себе, ами со него го велит саседниіот народ и тоі од него си го земат. Значит наі природно іет народното име за іеден народ да се поіаит у іеден саседен со него народ. Саседните народи іеден кон друг, значит, се іауваат во вид на нунко и кум.

По мисл'ата на проф. И. А. Бодуен-де-Куртене, словените сет крстени со тоа име од риміаните. Словенцките имиін'а наі често се свршуаат на — слав: Светислав, Венцеслав, Борислав и др. Словените служиле у риміаните као робои и гладиатори, а у тиіе робои и гладиатори наі много се повторуало збор от „слав“, затоа тоі збор зафатил да означуат, од іедна страна, чоек, шчо работит наі тешките работи, т. е. роб, а пошчо наі многу робои се земало от словените, то од друга страна, словените биле крстени од риміаните со името slavi, коіе они си го позаімиіа од ниф и го препраиіа на слов- -ни, т.е словени. Тоа крстеін'е на нашите предедовци стана ушче, кога они одваі влезоа во сносуаін'е со по културните романцки народи. Со тоа име ке се наречеше некоі от словените, ако требеше да различит себе од некоі романец или германец, и то не секаде само оно се употребуаше. Како и да іет, важно іет само то, да оно не Господ знаіит, шчо означуаше, за да не можит да бидит заменено со друго.

И така, прво наше народно име ни имат бидено името словенин. Но за тоа име, како за наше народно ниіе наі много знаіиме, не по некакви своіи традициіи или од романците, ами по византиіцките историци.

Главната причина, да зборуваат византиіците за словените, значит, и за нашите предедовци, беа нивните воіни со Византиіа. Опустошеін'ата, шчо и правеа нашите предедовци во Византиіа беа таквиіа фактои, за коіи не можеше да се молчит; а заіедно со прикажуаін'ето за опустошеін'ата се прикажуаше и за опустошуачите, кон коіи се односуваа визангиіците со гордост и презреін'е, као кон варвари.

Византиіците зборуваа само за опасните за ниф варвари. Колку іеден варварцки, т. е. не грцки народ беше по страшен за нивната држаа, толку поеке омразиіата кон него беше по голема и толку негоото име добиіаше по долно, по презрител'но значеін'е.

Нападеін'ата на: вест-готите, остгогите, хуните, аварите, антите, словените, србо-хрватите, бугарите, на Византиіа сменувааа іедното другото и за таіа причина византиіцките историци зборуваат за сите тиіе народи, па и за словените и антите. При тоа требит да се не забораат, оти вестготцките, остготцките, хунцките полчишча се состоіеа, не од іедни остготи, вестготи, хуни, словени, но да во нив господствуаше іедната народност, но имаше примеси и од друзите. Важно іет да византиіците одбележуваат господствуіушчата народност, а за друзите молчат. За словените поеке зборуваат от сите друзи народи, осим србо-хрватите и бугарите, зашчо сите друзи вистина поминаа преко Балканцкиіо полуостров, но и си оідоа од него. Но словените арно се утврдиіа на целиіот полуостров, а особено во Македониіа, каі шчо образуваа ушче во VI столетіе силна воіска.

Но над много Византиіа пострада од народот бугари, од монголцко племе, коі шчо опустошуаше се шчо ке му се попаднит во Византиіа. Во полчишчата на тоі народ имаше и словени, коіи се броіеіа од византиіците пак за бугари. Наі голем удар доби Византиіа од бугарите, коіи шчо зедоа од неіа голем дел неіни земіи, заселени со словени, и од ниф образуваа іедна голема и силна држаа, коіа од VIII век до идеін'ето на турците на Балканцки полуостров, готоо постоіано наносеше на неіа іеден удар за друг.

Бугарцката држаа беше поеке со словенцко жител'ство, но со името на неіните образуачи т. е. монголците бугари.

Словените од Бугариіа и Македониіа наі напред беа само соіузници на бугарите во воіните со Византиіа. Но соіузните со бугарите словенцки полчишча беа во очите на неприіателите т. е. византиіците пак бугарцки. Значит византиіците зафатиіа да прекрстуваат словените ушче од времето на Аспарухоата орда. Постоіаната борба рамо за рамо со бугарите и напраи ниф іеден народ со бугарцко име, но со словенцки іазик. Бугарцкото име мег'у словеиите беше попул'аризирано од грците, и оно, прво, означааше само бугарите — монголите, после нивните воени соіузници, после бугарцките поданици и наі после стана етнографцки термин за бугарцките словени. Но тоа име во очите и устата на грците имаше ушче специално значеін'е: наі ненавистни за ниф варвари, л'уг'е не образоани, груби, коіи граничаат со звероите. За грците се словенцко беше грубо и бугарцко.

Со името бугари не крстиіа грците и нас македонците. Но тоа прекрстуаін'е не іет іединствено. От србите ниіе бефме прекрстени во срби.

Во втората полоина на XII век, во времето на србцкиіот жупан Немаін'а и бугарцките царои Асеновци или Асановци, Византиіа беше нападната от крстоносците и разни друзи неприіатели. Тогаі бугарите се приготвиіа да востанат и закл'учиіа догоор со србите против Византиіа. Последната беше обшч неприіател' нивен и двата народа решиіа да удрат на неіа, и секоі да земит, коі шчо ке можит да откачит. Во Византиіа немаше бугарцки и србцки земіи, као шчо немаше и некакво национално самознааін'е у іужните словени. На основание тоі догоор бугарите нападнаа на источниіот дел на Балканцкиіот полуостров т. е. на Тракиіа, а србите на западниіот т. е. сегашна Србиіа, Западна Бугариіа и и Македониіа и малу по малу си и разделиіа мег'у ниф, Во течеін'е на два векои србцките кралеи присоіединуваа кон своіата држаа византиіцки земіи. Но они секога се велеа само кралеи на србите. Цар Душан се нарече: цар на србите, грците и арнаутите, а не и на бугарите. Титулата на цар Душан се обіаснуат така: тоІ признаат на Балканцкиіот полуостров две словенцки држаи: Бугариіа и Србиіа и една не словенцка — Византиіа; Србиіа со завоеваін'ето на византиіцки земіи сакат да наследит Византиіа, но со тоа она земат земіи коіи можат да бидат и србцки и бугарцки но коіи не сет бугарцки.

Македонцкото жител'ство не се односуало со мрзн'а кон србите. Ушче од времето на паг'аін'ето на Самуилоото царство, македонците не іеднаш праиіа силни востааін'а против Византиіа, многу по силни од бугарцкото во време на браік'а Асановци, но не можаа да се ослободат, зашчо каі ниф сет друзи географцките прилики каі бугарите друзи. За да се ослободат бугарите во горна Бугариіа, шчо се оддел'уат од долна со Балканите, доста іет да се избиіат византиіцките гарнизони во неіа и да се фатат од ниф дервентите, за да не пропушк'аат ноа византиіцка воіска. А во Македониіа работите сет сосем инакви. Тука немат таков зид, коі шчо да бранит востаачите, као Балканчте во Бугариіа. Тука имаме многу високи планини, коіи имаат разен праец и образуваат котловини, одделени една од друга. Планините затруднуваат соіединеі'н'ето на сите македонци за обшча борба со неприіател'от, а пак олеснуваат работата на византиіците, зашчо, со разместуаін'е во ниф гарнизони, они можат да држат македонците во послушаін'е. Осем тоа на Византиіа поможуваа да држит македонците во послушаін'е и шосетата или друмишчата, шчо сет напраени за воени требности ушче од риміаните и іа пресечуваат Македониіа од исток на запад, т. е. од Белото море кон Сиін'ото и од іуг кон север краі Вардар, т. е. од Белото море кон Дунаот. При ваквиіа географцки прилики, іасно іет, оти македонците не можаа да се ослободат од Византиіа и готои беа да бидат соіузници на секоі неприіател', шчо ке воіуат со Византиіа. Таков соіузник до Х век беа бугарите, а от XIII в. беа србите.

Македонците станаа соіузници на србите, и со тоа се ослободиіа од византиіците. Они се присоіединиіа кон Србиіа, но тоа присоіединуаін'е не беше насил'ническо, а на осноа на догоор мег'у македонците големци и србцките кралеи. Тоа беше резултат на іеден компромис мег'у првите и вторите, компромис згоден и за іедните и за друзите. Македониіа под србцките кралеи, особено под Душана имаше полна самостоіност во натрешните работи, и то таква, со каква не се ползуаше ни іеден друг дел од големата империіа на Душана. Тоа се видит от титулите, шчо и носеа македонцките големци и од влиіаін'ето нивно на имперцките работи. Тоа се видит и од големата приврзаност на македонците кон царцкиот трон. За да се убедит чоек во тоа нешчо, доста іет да прегледат историіата на Немаіничиата држаа од времето на цар Душана до смртта на Волкашина, особено периодот на распадаін'ето на Душаноата империіа. Од овде ке се убедит чоек оти центрот и наі големата рол'а во таіа империіа принадлежеше на Македониіа. От секаде от перифериіата на Душаноата империіа по негоата смрт отпаг'аат областите іедна по іедна. Македониіа крепит Урошеиіот престол и македонцкиіот големец крал' Волкашин іет главниіот советник и десна рака на Уроша. Сите го мрзат Волкашина за негоага рол' и влиіаін'е на Уроша, но царот му веруат, македонцките големци: 70 кралеи и банои, по народните песни, му веруваат и му даат 70,000 воіска, со ниф да умрит на Марица за царот и „србцкото име“.

70,000 души воіска от 70 кралеи и банои! Како се велеше таіа воіска? Чиіе име носеше и коі му гу кладе? Сите се велеа „срби“, но во ниф имаше толку срби, колку во воіската на цар Симеона имаше Бугари — монголи; па ми се чинит да и имаше и по малу. Значит во XIV век македонците официално носеа името срби, коіе немаше зашчо да го презираат и да се срдат на него.. Во тоа име они не наог'аа нишчо лошо.

Србите беа главната воена сила против византиіците. Нашите предедовци беа нивни соіузници. Византніците велеа сите своіи противници, т. е., и србите, и нас срби. Малу по малу они не прекрстиіа од бугари на срби. Истото се поддржа од признаін'ето суверенитетот на Душнаа во Македониіа и од рол'ата на нашите големци во негоата држаа. Ниіе станафме за надворешниіот свет срби, после истапифме како србцки подаіници и наі после зафати името србин да, означуат македонец, не грк, не влаф и не арнаутин.

Іедно нешчо не сочува србцкото име во Македониіа; тоа іет караі'н'ето мег'у крал' Марко и кнез Лазар. Последниіот истапи као противник на турците со името србин и со тоа турците врзаа со пон'атиіето србин и Србиіа денешното крал'ство и негоите жители. Марко и негоите подаіници во очите на турците не можеа да бидат срби, зашчо не се противиіа и не покажаа таква воинственост против ниф, каква покажаа кнез Лазар и негоите поданици.

И така до идеін'ето на турците каі нас ниіе три пати бефме прекрстени: 1, славени, 2, бугари, 3, срби. Но со тоа не се сврши се. Доідоа турците: се зафати борба мег'у рисіанството и мусул'манството, борба мег'у крст и полумесец. Но со тоа не се пресече борбата мег'у словенството и грцизмот. Турцкото господство на Балканцкиіо полуостров беше историіцки период, кога потчинените мисл'ат да сочуваат нивното историіцко наследіе. Се разбират, оти се сочува само, шчо можеше да се сочуат и шчо не сакаа да ни го земат, зашчо не им беше нужно, и не беше опасно за ниф. Турците ни зедоа земіата и си іа разделиіа мег'у ниф. Ниіе се примирифме со таіа загуба. Зафатиіа да ни земаат деца наши, да потурчуваат и да праат од ниф іаничари. И тука молчефме. Турците видоа зор до кога іа покорат Србиіа и името србин означуало за ниф разбоіник. Ниіе свифме глаа и не се велефме срби, да не го расрдиме агата. Он не сакал да се велиме и бугари; и бугари не се велефме. Турчинот ке ни доідеше во кук'ата, ке се наіадеше, ке се напиіеше и ке ни речеше: бре г'аур! аі донеси ми тоа и тоа! — ке му одгоорифме, сега беим! Ако не питаше некоі турчин, шчо сме? — ке му одгоорифме да сме или „каури“ т. е. неверници, или „раіа на царот“. Со друзи зборои ниіе пред турците се кажуафме така, како да не се расрдит агата. Пред турците ниіе сме „каури“ и „раіа“, и „каури“ зафатифме да се велиме и мег'у нас. Во народните песни не іеднаш се употребуат името „каурин“ и „раіатин“, и „земіа каурцка“ или „земіа раіатцка“ во етнографцко значеін'е.

Значит турците од нас напраиіа народ „каурцки“ и „раіатцки“, термини осноани на нашата принизеност пред турците, на религиозната разлика мег'у нас и ниф и на обшчественото наше положеін'е

Но о'сем турците, по изгубуаін'ето на нашата слободиіа, наши „воспитачи“ и господари станаа грците.

Ниіе видофме во грците дуовни господари и верцки началници. Ниіе бефме и кон ниф, исто така принизени, као и кон турците. Грците со црквата не експлоатираа нас и сакаа да извршат под турцкото владичество тоа, шчо не можаа до него. За да не претопат нас, они избегуваа да не вел'ат со народното име. Они ни кажуваа, да сме биле ниіе рисіани, и ниіе тврдефме: абре брате, рисіани сме, ами шчо сме! Кога ке се расрдеа на нас, и ке не наречеа тврдоглаи бугари, ниіе пак ке речефме: е пак така си іет: вистина рисіани сме, ама не сме образуани, као грците! Нашите глаи не разбираат; ниіе сме бугари. Со іеден збор во турцко време ниіе потврдуафме и се согласуафме со се, шчо ке ни кажеа турците и грците. Но турците со тоа, шчо не нарекоа нас: раіати и г'аури, гледаа на нас као на л'уг'е, не од известна народност, а шчо сет во известен однос кон ниф, господарите и праоверните. Во истата смисл'а употребуафме и ниіе, односуаіки кон себе, тиіе имиін'а. Значит турците во нивната држаа не признаваа народности. Исто така не знаіефме за ниф и ниіе. Грците исто така не разликуваа словенцките народности и сите словени, особено тоі дел од ниф, шчо им причини наі големи неприіатности и се наог'аше во турцко време под нивната опека, они го презираа и го велеа со презреното за ниф име „бугари“. Но тоа име искажуаше презреін'ето на грците, а не и достоинства на бугарите, затоа се сопроводуаше со зборот тврдоглав или „хондрокефалос“.

И така доідофме до националното наше име, шчо го имаат носено нашите татковци, дедовци и наі блиски предедовци. Но видофме, оти онде имаме работа, не со іедно, ами со цели 4 имиін'а, коіи означуваат да немало до пред неколку години точно определеко народно самосознаін'е. Името бугарин, како се видит, до полоината на XIX век немало за нашите предедовци по големо значеін'е од имиін'ата: рисіанин, раіатин и каурин. До тогаі ниіе знаіефме да имат и да имало каурцки, раіатцки, и рисіанцки земіи и држаи. Но ниіе се броіефме за каури, рисіани и раіати и паметиме да сме имале наша каурцка и раіатцка царшчина, но сме іе изгубиле на Косоо поле, кога се е расрдил Господ на нашите предедовци. Тамо, т. е. на Косоо поле рекол Господ да си загубиме царшчината за наказаін'е за тоа, шчо не сме чуале верата чиста. Тамо нашите каурцки царои извадиле голема воіска да се биіат со турчинот, но како рекол Господ да загубиме царшчината, от сите парчиін'а, на коіи бивале раздробени турците, никнале нои турци. Кога го виделе тоа цароите, рекле, оти Господ сакат да загубат царшчината каурите, и да се потчинат на турчинот. Така турците ни го презеле царството. На Косоо паднале дваіца царои.

После таквоа „іасно“ предстауаін'е у народот македонцки за негоата „бугарцка“ наррдност, можит ли да бидит збор за бугарцко национално самосознааін'е у македонците?

Ако іет така, ке возразит бугарцката партиіа од македонци, то шчо означаат црковното прашаін'е, во коіе бугари и македонци одеа рамо за рамо, и последните се велеа и работеа со името бугари?

Ево шчо означаат: македонците беа крстени со национални имиін'а, со коіи они се разликуваат од друзите саседни со ниф народности, т. е. од турците и грците, па и власите. Првите не трпеа името срби заради србцкиіот отпор при завоеваін'ето на Балканцкиіот полуостров. Во Турциіа до руско турцките воіни збороите „србг'аур“ требит да означауле тоа, шчо означаваат сега збороите „москов г'аур“. Се разбират, оти рисіаните не само сами не се велеле срби, но им било неприіатао да се вел'ат и од друзи така. Така не велеа и грците, зашчо последните не видеа големи от србите. Па и немало зашчо: името србин погости во Македониіа, као политичен термин само малу време. Оно се и забораи скоро без чуздо приіатно потсетуаін'е за него. От турцко гледишче и не прао іет да се вел'ат македонците сите поглавно „србг'аури“, зашчо они се предадоа на турците. А,ако се испразднит од Македониіа името србин, то ке останит за македонците само името бугарин, коіе беше политичен и етнографцки термин ушче до турцкото завоеваін'е. Тоі термин не беше лош от турцко гледишче, а од грцкото, беше много удобен, зашчо со него наі убао можеше да бидит искажано презрез'н'ето и ненависта на грците кон' нас. Ето зашчо ниіе мег'у другото се признафме за бугари т. е. тврдоглавци.

Значит, нас со бугарите не врзуаше іедно обшчо и'ме, іеднаков однос кон нас от страна на грци и турци, іеднаква жежда за слободен от фанариоти и турци жиот. Таіа обшчност не побуди заіедно да се бориме с'о обшчите неприіатели. Но таіа обшчност не іет нешчо, коіе почиват на некакви обшчи воспоминаін'а и обшчи историіцки задаки, коіи да се сознаваат и да се, имаат сознаіано од нас и од бугарите іеднакво. Нашата обшчност іет проста случаіност.

До краіот на првата 1/4 на XIX столетиіе се ослободиіа от Турциіа сите балканцки земіи, осем Бугариіа, Тракиіа, Македониіа, Босна и Ерцегоина. Првите три географцки беа многу близо и іеднакво се третираа от турците и грците. Последните две беа одделени от првите три и беа во по инакви односи кон турците и грците. За тоа првите три, іедно 'се пробудиіа, зафатиіа да живеіат со обшчи идеали, а вторите две со друзи, пак обшчи.

Но, ако при националното разбудуаін'е на македонците, имахме друг вид на политичната карта на Балканцкиіот полуостров, то македонците ке работеа сосем инак. Ако беше Бугариіа со Тракиіа слободна, а Србиіа заіедно со Македониіа поживеіеше 50 години при едни исти условиіа, то македонците ке работеа заіедно со србите, а не со бугарите. Исто така македонците можеа да работат и заіедно со грците, да можеа грците да работат по умно и да беше само Грциіа и Македониіа под Турцко около 50 години, кога сите друзи балканцки земі'и би биле слободни.

Бугарцкото име во Македониіа, значит, іет резултат на лошото третираін'е на македонците от страна на грцкото дуовенство. Грците унишчиіа Охридската архиепископиіа за тоа, шчо се упоминуаше името „бугарцка“, како историіцки reliquium, но употребуваа името бугарин за да воплотат во него своіето презреін'е кон с словенцко. И имено тоа воплотеін'е на грцкото презреін'е кон нас и іет причината да се велиме „бугари“, а не историіцките традициіи. Последните напротив нишчо не ни зборуваат за бугарите, а поеке за србцкото име во Македониіа. Значит не крстиле „бугари“ грците без да не питаат нас, и ниіе, немаіки време да гледаме и да му наідиме мана на името, си го усвоіифме.

Ако іет така, а инак и не можит да бидит, то іасно іет, оти името бугарин не зборуат ушче за бугарцка народност во Македониіа. Тоа име сега се прддржуат во Македониіа искуствено, као шчо и се насадуат тамо во наі ноо време името србин. Името бугарин во Македониіа сега немат место, зашчо веке цели 25 години, као живеіеме ниіе македонците одделен живот од бугарите. Мег'у бугарите и нас имат многу малу обшчи интереси сега. Македониіа іет нужна за Бугариіа, затоа последната праік'ат во првата катагодина милион франкови и содржат на служба многу македонци. Бугариіа пак іет нужна за македонците, зашчо во неіа македонците ке добиіат место и ке експлуатираат со нивните „бугарцки“ чувства. Значит, во течеін'е на последните 25 години односите мег'у Бугаоиіа и Македониіа почиваат, не на почва на іеднакви традициіи и задаки, а на чисто трговцка осноа, т. е. іедеін'от го експлуатират другиіот.

Значит, името бугарин во Македониіа, со коіе сега експлуатираат бугрите, никак не іет национално, и затоа никоі од македонците немат прао со него да експлуатират македонцките интереси во негоа полза. Никоі не ни имат дадено прао заради него да ни се набркуваат бугарите во нашите работи. Татко ми, дедо ми, предедо ми, ако се велеле по недоразбериіа бугари, то ушче не значит, оти и іас требит да сум као ниф во мрак за моіата народност; ако се велеле ови бугари, то не значит, оти ниіе ке требит да престаниме да веруаме во русите за атар на разни Стамбуловци и Свирчовци, на место, заіедно со нашата пролиіена крв, ниіе да си бараме праото от каі шчо требит, да допушчиме да ни се бркаат во работите л'уг'е, коіи шчо и сами не знаіат, шчо бараат; ако се велеле моіите дедовци бугари, ушче не значит, да іас имам прао да експлуатирам македонцките интереси со издааін'е ноини, коіи на место да бранат интересите на нашиіот народ, и бранат бугарцките и интересите на бугарцкиіот кн'аз. Нашите дедовци, велеіки се бугари и не мислеле, оти ниіе ке праиме от тоа име капитал, за да се наіадиме, напиіеме и облечеме со него.

Значит, у македонците името бугарин іет фал'шлива монета, со коіа они плаік'аат на Бугариіа и неіниіот кн'аз и на нивната таткоина и нивниіот народ. Време іет да се раскриіет таіа фал'ш, за да се престанит да се експлуатират со неіа.

• * *

Од до тука реченото се видит: прво, оти, ако по нашите сегашни етнографцки пон'атиіа на Балканцкиіо полуостров, особено на централниіо и іугоисточен негов дел, т. е. во денешна Србиіа, Бугариіа, Тракиіа и Македониіа имало и имат само две словенцки етнографцки іединици: србцки и бугарцки народ, то тоа ушче не значит да немат, немало и не можит да бидит друга словенцка іединица, а напротив, оти неіното сашчествуаін'е іет во пределите на возможното и на деіствител'носта; второ, да во Македониіа немат две іужно-словенцки народности: србцка и бугарцка, а напротив, да во неіа имат само іедна народност со своіи особини, коіи, или претстауваат нешчо оригинално, коіе се немат, ни каі србите, ни каі бугарите, као шчо іет, да речиме, со много особини на македонцките наречиіа, или нешчо коіе се имат, и каі бугарите, и каі србите, или коіе се имат само каі македонците по краишчата на нивната таткоина и каі србите, или пак по ниф и каі бугарите; и да от тиіе особини на македонците, као дел от словенцката група народи, наі многоброіни, наі распространени, обшчи за сите македонци, значит, и наі важни сет тиіе особини, со коіи македонците се одличаваат од друзите словенцки народи: по ниф македонците фактически состауваат оддел'на и самобитна словенцка народност, и ако за неа не се гоорит денеска во науката и во катаденниіот разговор; трек'о, причина на тоа игнорираін'е и затемнуаін'е на сашчествуаін'ето на македонцката народност да се криіет во сашчествуаін'ето во Македониіа името „бугари“ во етнографцки значаі и во експлуатираін'ето со него от страна на бугарите. Исто така, се запознафме со произлезот на името бугарин во вид на етнографцки термин во Македониіа.

Со друзи зборои, ниіе се запознафме до сега со тоа, да состаула, состауат и да можит Македониіа да состауат от себе оддел'на етнографцка іединица.

Сега ни остаат да видиме, али она состауала, состауат и можит да состауат таква іединица во политичен однос?

Во одгоорот на тиіа прашаін'а, ке требит да се продолжат расудуаін'ата за народноста на македонците от тамо, каі шчо и остаифме.

Ниіе видофме, оти во Македониіа, името бугарин іет последната метаморфоза во развиіаін'ето на нашето национално самосознааін'е и да іет резултат на тоа политично и обшчествено положеін'е во коіе бефме постаени од завоіуаін'ето на Балканцкиіо полуостров от т урците. На осноа на се тоа, шчо рекоф іас за историіата на националните имиін'а коіи имаат сменуано іедно друго, као и за причините на тиіа сменуаін'а, ке возникнат много злоупотреби. Можит, мнозина ке ме осудат, коа србофил. Можит, самите срби на него ке основаат своіите шовинистични претенциіи на Македониіа. Можит наі после, ке експлуатираат србите сето речено за изменуаін'ето на националното ни име, за да докажат, да македонците никога немале национално самосознааін'е и не играле никаква' самостоіна историіцка рол'а, а 'сет влизаме само, као суров материіал во државниіот организм на бугарцката или србцката држаа.

Мег'у другото такви недоразбериіи можат да се очекуваат, как от тоа, шчо іас категорично осудиф бугарцката политика во македонцкото прашаін'е, от коіе можат да помисл'ат да сум іас бугарофоб и србофил, исто така и од експлуататорцката тактика на балканцките словени во македонцкото питаін'е.

Србите можат да затрубат, да сет македонците срби, іедно не сет бугари, зашчо така се викале до турцкото доідуаін'е на Балкан. полуостров. Исто така, можит, некоіи срби во моіите расудуаін'а за непостоіанството на народното име каі нас, ке наідат потврдуаін'е на мислите на проф. Милованович, коі шчо докажуал во „Дело“ да требит Македониіа да се поделит мег'у балканцките држаици, зашчо не предстауала нито географцка, ни етнографцка, ни историіцка целина.

За првото ево шчо можит да се речит: македонците, сите заіедно се викале срби не поеке од педесет години, а во некоіи, и то северните делои, нека сто и сто и педесет, но не и поеке години. Името србин тогаі іет им'ало поеке државна смисл'а и по малу етнографцка. До тогаі и во турцко време го немало каі нас. И ако іет така, то не іет ли шовинистична заслепеност да ни се наврзуат сега нам на сите македонци, па и само на северните наши сонародници, наместо бугарцкото име?

За тврдеін'ето на, проф. Милованович, да Македониіа не состауала и не состауат географцка, етнографцка и историіцка целина, за коіе, можит, некоіи ке наідат потврдуаін'е во моіите расудуаін'а за изменеін'ето на националното име каі нас, осем тоа, шчо іет речено, кога одеше зборот за прашаін'ето, али имат во Македониіа две словенцки народности, ке речам ушче следното:

И ако іет Македониіа состаена од неколку котлоини, разграничени со високи гори, пак она во днешниіот неін вид имат живеіано оддел'но од Бугариіа и Србиіа, или самостоіен жиот, или под друзи држаи. Тоа іет іасна докажуачка, оти неіната стрек'а не іет зависела само от Србиіа и Бугариіа, и оти високите планини шчо заобикол'уваат македонцките котлоини, ушче не сет таква опасност за заіеднични политичен жиот у нивните жители. Така Македониіа во денешниіот неін вид до образуаін'ето на бугарцката држаа, беше іедна полусамостоіна византиіцка област. После она цела, потпадна под Бугариіа. Кога последната падна под Византиіа, Македониіа беше слободна држаа на време и со успеф се бореше против Византиіа и имаше под себе цела денешна Србиіа. После, Македониіа потпадна под Византиіа и во течеін'е на неколку века во разни неіни делои се дигаа востааін'а против покорител'ката. Кога се ослободи Бугариіа и се усили држаата на Неманичите, во коіа влезе прегешниіот дел од Македониіа, т. е. денешна Србиіа, она, т. е. Македониіа во денешната неіна големина, ушче остааше византиіцка земіа, каі шчо продолжаваа да се дигаат востааін'а против Византиіа, за коіи се бараше соіуз и покроител'ство от саседните држаи. После, цела Македониіа влезе во држаата на Неманичите. Во неіа она као да іет била привилигироана и самостоіна во натрешната политика, При крал' Волкашин, Македониіа пак као да се оддел'уат од друзите делои на Неманичеата држаа и као да се состредоточуат около него. Во царуаін'ето на Крали Марко, она сосем се оддел'уат од србцките земіи и се постаат во особен однос кон турцко-србцките односи и воіни. Во турцко време, она іет на истите осноаін'а под турцкото владичество. После Берлинцкиіот догоор она іет сама од сите друзи іужнословенцки земіи под Турцко и веке живит таков оддел'ен жиот поеке од 25 години.

Во тоі згорен поглед на историіцките собитиіа н'а Македониіа, се видит, оти горе-долу у сите македонцки котлоини іет іедна и иста историіцка судба, горедолу сите нивни жители имаат особен, одделен историіцки жиот, не ретко самостоіен или пак, закл'учуат во себе обшча борба за политична слободиіа. Ако се приіимит на вид, оти таіа обшча историіцка судба, тиіе обшчи политични борби и самостоіниіот политичен жиот іет удел на іедно исто словенцко населеін'е и на іеден и исти народ, то ке бидит іасно, оти, тврдеін'ето да Македониіа не состауала географцка, етнографцка и историіцка целина іет осноано не на деіствител'носта, а на србцките есапи за Македониіа.

Тоі згорен поглед на историіата на Македониіа ми се чинит, не само да покажуат, да ниіе македонците имаме своіа историіа и да сме народ, судбите на коі шчо се разиіале во врска со судбите на друзите саседни нам народи, но и да имат во нашата историіа много самобитно и своіеобразно, као шчо іет да речиме самостоіната Охридцка архиепископиіа, со неіното работеін'е на полето на народното просветуаін'е. Исто така тоі историіцки поглед покажуат, да готоо во сите времиін'а се забележуат силно работеін'е на народниіо дух на културно-историіцка осноа, резултата на коіа се іауват образуаін'е на силна македонцка држаа од цар Самуил и богата народна литература.

А ако Македониіа до сега со мали исклу'чеін'а се іет развиіала оддел'но од Бугариіа и Србиіа, то она можит да чинит и за однапред, ушче поеке, шчо пропагандите: бугарцка и србцка употребуваат сите и дозволени и не дозволени стретства да искоренат во нашиіот народен жиот се самобитно, се чисто македонцко. Самосталното политично развиіаін'е на Македониіа іет необходност, као нешчо, без коіе ниіе не ке располагаме со доста стретства да се бориме со пропагандите за сочувуаін'е од ниф нашата национална самобитност.

Бележки

1. Като велик анализатор на конкретната историческа ситуация и важните процеси в социалното развитие на Македония и Балканите, Мисирков вижда бъдещите отношения. Напредналите слоеве на сръбския народ дори след Първата световна война видяха истината за македонското национално образувание, така че не само Коста Новакови, което през 1924г. Той заяви: „Смятам, че на всяка нация, включително и на македонците, трябва да се даде право на самоопределение ... Македонското население е поробено в национален мащаб ... Единственото решение, което се налага, е Македония да придобие независимост и да стане връзка за останалите балкански народи“.
2. Въпреки че Мисирков говори и за сърби, и за хървати поотделно, той често разглежда двата народа като един в типологичен смисъл, тъй като който разбира и сърбохърватския език като такъв.
3. Йерней Копитар (1780-1844) е словенски възрожденец и виден австрийски славист, автор на първата словенска научна граматика, издател на стари славянски паметници и важен сътрудник във филологическата работа на В. Св. Караджич.
4. Словенецът Франц Миклошич (1813-1891) е един от най-видните слависти през 19 век, автор на „Сравнителна граматика на славянските езици“, „Речник на старославяно-гръцко-латински“ и „Етимологичен речник“ на славянските езици.
5. Словакът Павел Йозеф фаафарик (1795-1861) е виден словашки и чешки филолог и етнограф, чиито най-важни трудове са: „История на славянския език и литература на всички диалекти“. „Славянски старини“, „Славянска етнография“ и др.
6. Хърватинът Ватрослав Ягич е един от най-великите слависти през 19 и 20 век, дългогодишен професор по славянска филология в Одеса, Берлин, Санкт Петербург и Виена, автор на множество славистики и издания на стари славянски текстове и основател и издател на славянски списание „Архив на славянската филология“ във Виена, както и недовършената „Енциклопедия на славянската филология“.
7. Константин Порфирогенит (905-959) е византийски император и автор на няколко исторически писания, включително „За управлението на империята“, където той дава много информация и за имиграцията и живота на славяните на Балканския полуостров.
8. В историята не е известно да е имало отделна словенска държава под някакво име.
9. Въпреки че Мисирков не използва това очакване на мекота в текста, това вероятно е печатна грешка, така че вместо някой друг трябва стои до нея.
10. В първата му научна работа „За значението на моравския или ресавския диалект за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров“ (1897) език и като цяло към етнографията на Шоплук като граница между трите етноса - сръбски, български и македонски. Между другото, един от най-значимите опити за издигане на шопския диалект до нивото на литературен език за българи и македонци, като компромисно решение, беше направен от Йосиф Ковачев (1839-1898) от Щип с неговия „Български буквар“ (1875), като заяви, че диалект ”, съсредоточен в Кюстендил, е средният и най-чист запазен между„ Севернобългарски или балкански ”и„ Южнобългарски или македонски ”.
11. Такъв опит на Партения Зографски през 1857-1858 г. беше приветствана с остра реакция от страна на българските национални активисти.
12. В тази връзка Мисирков правилно е предвидил бъдещото развитие, защото българите наистина едва наскоро (1978) се представят точно така в относно изграждането на македонския литературен език.
13. Вероятно е печатна грешка и трябва да стои през VII век, защото едва тогава славяните в Македония най-накрая се установиха и сключиха по-силни племенни съюзи борба срещу Византия.
14. Напоследък теорията за хуно-алтайския характер на прабългарите е все по-популяризирана в българската наука.
15. Хан Аспарух (ок. 644-701) дошъл с една от своите орди от изток до вливането на Дунав и след като завладял славянските племена и победил византийците, формира първата българска държава на Балканите (681 г.) със седалище в Плиска, която по-късно ще разшири границите си до по-голямата част на полуострова.
16. Стефан Неманя (около 1168-1196) е великият префект на Рашка и обединителят на средновековната сръбска държава, оглавявана от династията Неманичи.
17. Братята Асен I (? -1196), Петър II (? - 1197) и Калоян (? - 1207) са възстановителите на българската империя, които успяват да нанесат тежки поражения на Византия и да я разширят неговата страна.
18. В този случай Мисирков неправилно идентифицира нациите с феодалните владетели, тъй като тези споразумения не се сключват между нации, които никой никога не е искал нищо, а между суверени от различни държави.
19. Мисирков преподава турското име Стара планина, на което полуостровът е кръстен, както е в руския и в някои други езици.
20. Царят и императорът на средновековна Сърбия Стефан Душан (1308-1355) много често е обект на мислите на Мисирков, като се набляга специално на специалните отношения на императора с Волкашина. Въпреки че неговите тези не са лишени от историческа основа, Мисирков често е повлиян от данни от героичния народен епос.
21. Владетелят на северозападната част на Македония, със седалище в Прилеп, цар Волкашин, заедно с брат си Йован Углеша, загива в битката при Марица с турците край селото. Черномен (Одринско) на 26 септември 1371 г. Това е началото на турското нашествие на Балканите.
22. Сръбският цар Урош (1355-1371) управлява по време на интензивното разпадане на тази вече разделена феодална държава; Смъртта му бележи края на очевидното централно управление на държавата
23. цар Марко (около 1335-1395) е последният цар, управлявал в голяма част от Македония преди вековната власт на турските султани и станал най-известният герой на епичния фолклор не само на македонците, но и на всички южни славяни. Всъщност след 1371г. Марко се превръща в турски васал, тъй като загива в битката с влашкия херцог Мирче, но с това той наистина се противопоставя на сръбския княз Лазар, който се противопоставя на турците.
24. Антагонизмът между македонския владетел Марко и сръбският кенц Лазар Хребелянович / 1329-1389 / се основава главно на различните позиции и практически политики на двамата владетели: докато Марко е бил турски васал, Лазар е независим владетел, който се противопоставя на турците и следователно срещу Марка. Марко не участва в битката при Косово, но не помогна на Лазар, дори взе някои от териториите му. Това наистина създаде различна народна традиция в отношението към Марка, което се изрази и в народното изкуство.
25. Възгледите на Мисирков по тези въпроси са разработени или засегнати. в няколко статии, започвайки от лекцията му за Марко пред студентите в Санкт Петербург и дипломната му работа / 1902 /, до последните му статии в софийските македонски и български вестници / 1923-1925 /. Вярно е, не винаги последователно и открито, в зависимост от обстоятелствата и целите, които са били продиктувани от историческия момент, но винаги със същия интерес и основно отношение към средновековната история на Македония от 19 век.
26. И в това отношение Мисирков осмисля близката реалност: професор Дж. Цвиич е разработил точно тази теория в своите „научни” трудове / 1904-1906 /, доказвайки, че македонците са „плаваща маса”, от която могат да се смесват както „сърби”, така и „българи” - в зависимост от това кой ще ги управлява.
27. Македонска национална индивидуалност. Тази част от книгата всъщност е полемичен, аналитичен отговор на писанията на сръбския университетски професор, дипломат и държавник Милован Gj. Милованови / / 1863-1912 / в неговия труд „Сърби и българи” / „Дело”, Белград, 1898 г. /, в който се казва: „Нито историята, нито етнографията, нито географията изобщо пречат на разрешаването на македонския въпрос между Сърби и българи по начин, който отговаря само на реалните, добре разбрани интереси както на сърбите, така и на българите, и това ще се каже според реалните житейски нужди на Сърбия и България. „И сърбите, и българите винаги са се нуждаели от достъп до Егейско море, за да запазят своята държавна независимост, да отговорят на жизнените си държавни нужди.“ Осъзнатите опасности от Мисирков и стремежите на Милованович също бяха осъзнати: като министър, министър-председател на сръбското правителство М. Милованови во през февруари 1912г. подписа споразумение с България за завладяването на Македония, въпреки че не получи резултатите от войната.

Външни връзки

• За македонцките работи - на Комонс.
• За македонцките работи на Уикипедия