За македонцките работи/Представлявала ли е Македония отделна етнографска и политическа единица

„За македонцките работи“ Автор: Кръсте Мисирков

На съвременен български език

В горните три статии аз сметнах за най-важните за мен, така че ми се струва за всички искрени патриотични въпроси. Мисля, че читателят ще разбере без коментари какво исках да кажа в тях.

Но всичко, което казах в тях, ще остане без добра основа, ако не бъдат разгледани някои теоретични въпроси, от правилното поставяне на които ще зависи успехът на нашата обща работа в полза на нашата родина и нашия народ.

Мнозина ще попитат: За какъв национален сепаратизъм става дума тук? Не се ли мисли сега да се създаде нова македонска нация? Но това нещо е изкуствено и като такова ще продължи ден до обяд. Каква нова, т.е. Македонска националност, когато ние, нашите бащи, дядовци и прадядовци сме били наричани българи? Показали ли са македонците в своята история някаква обща политическа и духовна работа? Как се отнасяха към други балкански националности и обратно?

В тази статия ще се опитам да отговоря на тези и много други подобни въпроси и по този начин, доколкото е възможно, да изясня научната основа на националния сепаратизъм, както и да посоча неправилността на тези възражения, повдигнати от неговите противници, които по този начин искат да го компрометират като нещо изкуствено.

Един от първите въпроси, които ще зададат противниците на националното обединение и прераждането на македонците, ще бъде: Какъв вид македонска славянска националност? Никога не е имало македонска националност, ще кажат, и дори сега няма такава. Винаги е имало и все още има две славянски националности в Македония: българи и сърби. И така, един вид македонско славянско национално възраждане е просто празно нещо за няколко фантасти. ^[1] които нямат представа за историята на Южна Славия.

Македония, ще кажат по-късно нашите противници, не е нито географско, нито етнографско, нито историческо цяло. Това не засяга съдбите на съседните нации, но е арена на политическа и културна борба между различните балкански нации. Може да чуем същите мисли за родината си от някои наши сънародници - македонски славяни, наричани българи, когато всички други средства за борба за македонското национално обединение са изчерпани. В Македония няма език, но има много диалекти, които са различни един от друг, но всички свързани с българските диалекти и с тях образуват едно цяло - българският език. Други македонски диалекти са по-близо до сръбския език, нашите противници ще продължат да възразяват.

Колкото и основателни да са всички изложени възражения на нашите опоненти срещу общността на македонските славяни и тяхната принадлежност към самостоятелно славянско цяло, все още ми се струва, че не могат да се правят не по-малко възражения, от които ще се види, че националното самосъзнание и възраждане на македонските славяни е нещо много често и разбираемо.

На първата забележка на нашите противници, че никога не е имало македонска славянска нация, може да се отговори много просто: това, което не е съществувало преди - може да се направи по-късно, достатъчно е да има различни исторически условия със собствени изисквания.

Някога всички индоевропейци са формирали нация с език, който сега създават лингвистите чрез сравняване на стари и нови индоевропейски езици. Но онези исторически условия, при които индоевропейците се разбираха, изчезнаха и се появиха други исторически условия, при които започна разделението на езика, на общото национално самосъзнание, с общ език, вярвания, обичаи, традиции и т.н. Но това разделение отново беше на големи части или фолклорни групи, като например индоиранската или арийската, немско-славяно-литовската и т.н. Тези групи, с редица по-късни исторически условия, бяха разделени на езикови семейства, като: индийски, ирански или персийски, арменски, гръцки, трако-илирийски, италиански, келтски, немски, славянски и балтийски или литовски. Славянската, около времето на раждането на Исус Христос, първо се разделя: на източнославянска или руска, западнославянска и южнославянска група. И само от последните се отдели българският славянски народ, с името българи, свързано с българските славяни от неславянските българи.

Ако сега нашите противници позволяват формирането на по-малки етнографски единици от по-големите, като следствие от историческа необходимост, и ако досега са разглеждали македонците като българи, то защо сега не могат и не искат да позволят формирането на онова голямо етнографско цяло, което всички го наричаха, дори те, българският народ, две по-малки образувания - българска и македонска? И настоящите исторически обстоятелства го искат, както някога са искали образованието на българския, сърбогръцкия и словенския народ от южните славяни или полските, чешко-словашките и лужишките сърби от западнославянската група.

Формирането на македонците в отделна славянска нация е най-често срещаният исторически процес, подобен на процеса на формиране на българския и сърбохърватския ^[2] хора от бившите южни славяни.

Нека сравним тези два процеса.

Някои историци и филолози твърдят, че южните славяни до пристигането на Балканския полуостров са се различавали помежду си, т.е. съставил два отделни народа: славяни / българи и словенци / и сърбохървати. Това твърди Копитар. ^[3], Миклошич ^[4] и риафарик. ^[5]

Други историци, особено лингвисти, твърдят, че по време на миграцията си на Балканския полуостров всички южни славяни са говорили различни диалекти / диалекти / на един език и всички са били наричани с едно общо име: славяни. Славяните били наричани още сърбохървати. Имената сърби и хървати са взети от малки южнославянски групи и са били племенни и са станали популярни едва когато техните носители, т.е. Сръбските и хърватските племена образували големи държави. Всички славяни, поданици на сръбската държава, бяха наречени вместо славяни - сърби, а на хърватската държава - хървати. Ето как проф. Ягич ^[6], а с него и негови ученици. Той не вижда днешните южнославянски езици като три цялости, прецизно разделени, а като верига от дробни диалекти, които се сливат един в друг, тъй като колчетата навлизат във веригата от едната страна до едната съседна, а от другата страна до другата съседна купчина.

Ако се доверим на първата теория, т.е. че българите и сърбохърватите са се преместили на Балканския полуостров като отделни образувания, тогава възниква въпросът докъде са се разпространили тези народи по време на заселването и дали всички български славяни, дошли и останали досега, или някои от тях са станали сърби? И всички дошли сърби-хървати останаха ли такива или някои от тях станаха по-българи? Когато позволява на южнославянските народи да се заселят на Балканския полуостров, въпросът за границите между българите и сърбите остава съвършено неосветен, особено въпросът в какво население са живели средновековните народи: Морава, Куцево и Браничево или, с други думи, днешното Кралство Сърбия? За тях, базиран на византийски историци, особено на Константин Порфирогенит, ^[7] Шафарик казва, че те са били обитавани от български славяни, които са били сърбизирани през 13 и 14 век. Ако се допусне, че тази теория е вярна, ще стане ясно, че една нация не винаги може да устои на натиска на други съседни нации и губи една част в полза на по-силния съсед, а друга показва, че нациите могат да бъдат съставени от две близки нации, слети в една, като последица от историческата необходимост.

Какво е било през Средновековието, защо не може и сега? Българският народ загуби почти цяла днешна Сърбия в полза на сърбите и се примири с мисълта за тази загуба и не я разглежда като такава. Защо той не може да се примири с мисълта да загуби Македония, когато тази загуба също е неизбежна необходимост, както беше неизбежната загуба на Сърбия? Историческите обстоятелства неизбежно доведоха до загубата на Сърбия за България в полза на Неманичеви и Сърбия, първо политически, а след това и национално; и историческите обстоятелства, създадени от Берлинското споразумение, направиха Македония загубена за българите, първо политически, а след това и национално.

Още един паралел с историята на Сърбия: ако Сърбия беше недоволна от съдбата си в държавата на народа Неманич, тя щеше да направи опит да се освободи и да им противопостави стремежа да се присъедини към България; но опитът би бил направен и би дал желаните резултати само ако историческите обстоятелства позволяват; но последният не го позволи и Сърбия се примири с обстоятелствата и беше загубена за България. Същото е и ще бъде и с Македония. Македония първо направи опит да се отърве от Турция, но, за съжаление, опитът беше неуспешен. Може би след освобождението ще се обмисли обединението с България. Но тази година ни показа, че историческите обстоятелства никога няма да позволят цяла Македония да бъде обединена с България; сега за македонците и българите остава едно от двете: или разделението на Македония между балканските държави и по този начин загубата на 2/3 от Македония за българите и македонците, или пълно прекъсване на връзките с българите и поставяне на македонския въпрос на напълно неутрален, чисто македонски основа. Когато повдига въпроса за необходимостта, тогава е ясно, че последната винаги ще бъде предпочитана от всички. И вярно, искрен македонски патриот ще реши ли да се жертва: Костур, Флорина, Битоля, Охрид, Ресен, Прилеп, Велес, Тетово, Скопие и други. за обединението на Македония до левия бряг на Вардар с България? Има ли по-голяма близост между македонец от Източна Македония и един - rushchuklija 133a или македонец от Източна и Западна или Северна и Южна Македония? Когато историческата необходимост категорично ни заявява: македонци, или се обединете помежду си и се отделете от останалите балкански народи, или се подгответе за разделението на родината ни! - всички искрени македонски патриоти ще получат първата. Така че това налага това на македонците и човечеството: хуманен ли е настоящият случай, в който пропагандата е довела Македония? В едната къща бащата е от една националност, единият син от друга, другата от трета националност и един Бог знае докога ще продължи да бъде така! Човечеството изисква от нас да изкореним в родината си това ненормално състояние и да помирим брат с брат, баща и деца. Подобно обединение е необходимост и ние не се нуждаем от семейна вражда за някакво обединение с България, което никога няма да бъде разрешено нито от малките Балкани, нито от големите държави.

Така че в настоящите политически обстоятелства няма по-малко основание за загубата на Македония от българите, отколкото основата за тяхната загуба за днешна Сърбия през Средновековието. И както загубата на Сърбия в политически план доведе до загуба в национален план, така и разчленяването на S. - Стефанска България в политически план ще оттегли своята фрагментация в етнографски план. Обстоятелствата създават културна и национална близост между хората и обстоятелствата отделят родствените елементи.

Такова сравнение може да се извърши между първата, т.е. теорията за заселването на Балканския полуостров от южни славяни, оформени в две националности, строго разделени в етнографско и географско отношение и постепенната промяна на етнографската карта на Балканския полуостров, от една страна, и процеса на съвременното национално развитие на Македония, от друга.

Сега да видим дали от гледна точка на другия, т.е. Теорията на Ягичева за формирането на южнославянските националности може да се обясни с появата в настоящите политически обстоятелства на нова македонска славянска националност?

Ягич ни казва, че южнославянските езици са и са били верига от диалекти; също така, че всички южни славяни до образуването на български, сръбски, хърватски и словенски ^[8] държавата се е наричала с едно име - славяни. По тази верига от южнославянски племена и диалекти, сякаш са се образували 4 силни възела, тоест 4 държави с различни имена, т.е. Словенска, хърватска, сръбска и българска държава. Тези възли, т.е. държави, според властта, която са имали при формирането си, са разделяли помежду си всички купища - племена и диалекти от южнославянската етнографска верига и са ги кръщавали с името си. Възлите имаха за център носителя на националното име; с увеличаването или намаляването на политическата власт на носителя на националното име и последното се разширява или намалява. Така имената сърби и хървати стават народни от племената, така че съседните племена механично се присъединяват към своите носители с техните диалекти и формират нация с тях, постепенно асимилирайки се с техните подчинени или анекси.

Ако образованието на южнославянските националности е механично-политически процес, то това не е нещо невъзможно в настоящото време. В южнославянската езикова верига има няколко залога извън сръбските и българските политически възли: това са македонските диалекти. И вярно, тези купчини, тъй като са най-близо един до друг, имат някакви линии на изток близо до българските и на север със сръбските купчини. Тези купчини по различно време бяха боядисани с различни имена, докато през 4-та четвърт на XIX век цветовете не започнаха да се поставят един върху друг и не се парализираха. И двата цвята не държаха силно на купчините и малко по малко цветовете започнаха да се рушат и под тях започнаха да блестят естествения им цвят „славянски“ с отражение „македонски“ от географския район, в който са разпространени. Носителите на тези колове-диалекти някога са били наричани „славяни“, а след това българи и сърби, докато състезанието на тези две имена не ги е направило чужди на македонските славяни и те не са започнали да се именуват със старото географско име на своята родина. Името македонски е използвано за първи път от македонските славяни като географски термин за обозначаване на произхода му. Това име е известно на македонските славяни и всички са кръстени на него. Щом това е така и щом формирането на нацията е политико-механичен процес, тогава са изпълнени всички необходими условия за отделянето на Македония в независима етнографска област: македонците имат обща родина, последната постепенно се отделя в независимо политическо цяло купчини от южнославянската езикова верига “, тези купища много лесно се обединяват с общото признание на второстепенното от тях като общо средство за изразяване на литературната дума за всички интелигентни хора в Македония и в книгите и училищата. И така, всички условия за националното възраждане на Македония са лично и това възраждане от гледна точка на втората историческа теория за формирането на малки етнографски единици от една по-голяма на Балканския полуостров е напълно логично.

Това могат да забележат онези, които казват, че никога не е имало македонска националност. - Не е имало, но има сега и ще има напред.

Сега нека зададем друг въпрос: би ли било правилно да се каже, че в Македония има две националности и ако има такава, тогава тази националност може ли да се нарече сръбска или българска?

В Македония, както и във всяка друга държава, има много диалекти, близки един до друг. Тази близост на един диалект се проявява, от една страна, с всички други македонски диалекти в общите фонетични или фонетични, морфологични или формални и лексикални или словесни черти; от друга страна, всеки диалект е най-близо до съседните си диалекти, като има с тях общи черти, които не се срещат в други диалекти по-далеч от него, и че западната част на диалекта е по-близо до западната си съседка и с нея почти се слива, от изток на изток и т.н. и така диалектите изглеждат свързани помежду си като колчета във верига. Сега възниква въпросът: кои купища от нашата верига от диалекти ще се наричат ​​сръбски и кой български и на каква основа?

При решаването на този въпрос не трябва да се забравят следните въпроси: кои диалекти на сръбския и българския език са признати за най-типичните от тези езици и кои от техните черти са признати за най-характерните за двата езика? Имат ли те най-характерните черти във всички македонски диалекти? Имат ли македонските диалекти свои общи характерни черти, които не се срещат нито в сръбския, нито в българския? Преобладават ли македонските диалекти в македонските диалекти преди сърбизмите или българизмите или обратно? И накрая, позволяват ли характеристиките на крайните или периферни македонски диалекти и речи да ги разглеждаме по-близо до средния и най-типичен македонски диалект на Велес-Прилеп-Битоля или до централните диалекти на сръбския и българския език?

Най-типичният и разпространен сръбски диалект е босненско-херцеговинският или южносръбският диалект, който е литературният език на сърбохърватите от времето на Вук Караджич. Централният или велеско-прилепският македонски диалект никога не може да бъде отнесен към сръбския език по неговите характеристики, тъй като между него и централния сърбохърватски диалект или настоящия сърбохърватски език има същата разлика като между чешкия и полския език. Ще се каже, в средата на Македония няма сърби. От сегашното признание за съществуването на Балканския полуостров само три славянски народа: словенци, сърбохървати и българи, с отричането на сърбите в центъра на Македония, сякаш косвено признават съществуването на българи там. Но правилен ли е днешният възглед? Няма сърби, значи има и българи. Но дали това, че има сърби, всъщност не означава, че има българи?

В централномакедонския диалект, наред с други неща, има такива фонетични черти: старите македонски гласове ъ и ь, на онези места, където са запазени, преминават в o и e, например, денят на старомакедонския ьньтъ през ьнът; мечтата да сънуваш; вместо старите tj и dj имаме q и f или jq и jj, например bag и някой друг ^[9]; вместо nj имаме jn, например, kojn вместо konj, вместо? - a, например, ръка и т.н. Всички тези характеристики не са сръбски, но не са и български. Те не се срещат в основния български диалект - източнобългарски, който служи и като книжовен български език.

Ако източнобългарският диалект е признат за най-типичен, тогава е много ясно, че географското разстояние на македонския център от него е достатъчно, за да покаже, че последният не може да бъде български.

Източнобългарският диалект сега се разглежда като най-типичния и най-чист български диалект. Той е по-широко разпространен в сравнение със западнобългарския. В последния има голяма разлика от източния диалект, но въпреки своята оригиналност, сръбското влияние се признава в него. Македонските диалекти имат свои оригинални черти и тъй като са в съседство със сърбите, те са признати за нечисти от сърбизми. Освен това те са в далечния запад. По всички тези причини и най-вече защото македонците за освобождението си от гръцкия патриарх и от Турция до последната руско-турска война работеха заедно с българите под името българи, а местата за тази борба бяха около България, т.е. в Истанбул, Влашко, Югозападна Русия и Сърбия, което (места) помогна на българите да бъдат най-представени в освободителното дело, - помогна за издаването на източнобългарския диалект на литературния език на българите и македонците.

Сега нека позволим на македонците да бъдат българи и чертите на македонския централен диалект да бъдат еднакви: толкова български, колкото и източните българи. И в такъв случай не можем да говорим за етнографска цялост между България и Македония. Дори някога да е имало такова цяло, то може да бъде нарушено в хода на историческите обстоятелства. Във всеки случай общите интереси могат да бъдат подкрепени по взаимно съгласие между членовете на звеното. Интересите на цялото трябва да бъдат еднакво ценни за всички членове, които го съставят: всички трябва да имат равни възможности от него и всички да правят еднакви жертви в негова полза. Ако не съществува и ако някои от тях - те се възползват много, без да правят никакви жертви, други правят големи безполезни жертви, цялото е разделено. Националното единство на България, което включваше България, Тракия и Македония, не може да бъде запазено, тъй като няма такъв етнографски център, който да обедини трите държави, тъй като сръбско-хърватските страни са обединени, няма нито една най-широко разпространена и равнопоставена сред тези държави. далеч от всичките им диалекти, за да привличат периферните диалекти и да разпространяват общото национално съзнание сред всички, които говорят тези диалекти. В този случай всички биха били наясно, че не само македонците, но и българите от България и Тракия правят еднаква отстъпка в полза на центъра.

Сега случаят повдигна литературния език на българите на източнобългарския диалект, който се намира в далечната противоположна страна на Македония. Той не може да служи като общ литературен език на българите и македонците, защото не може духовно да обедини всичките три споменати области на равни права. Тази задача може да бъде изпълнена от западнобългарския или шопския диалект, ^[10] не е малко разпространен и с много оригинални черти, които не се срещат в други диалекти в България, Тракия и Македония. И накрая, за запазване на националната цялост между България и Македония, първата няма да се съгласи за общия книжовен език на македонците и българите да изберат македонския централен диалект вместо източния български. ^[11] Ето защо въпросът кой диалект трябва да бъде общ книжовен език за македонци и българи, ако първият и основният ще се нарича българи, кой въпрос не е на дневен ред в момента , тъй като умовете на всички македонци сега са заети с революционното движение, един ден неизбежно и без други причини ще доведе до разделение между България и Македония, със създаването от страна на последната на собствения си литературен език.

И не е ли създаването, от своя страна със сръбския и българския, отделен македонски литературен език равен на отделянето на македонците в отделна, нито сръбска, нито българска, а македонска славянска нация? Българите могат да кажат, че новата славянска нация със собствен литературен език отново ще бъде българска, само че с друго име. ^[12] Ние, македонците, разбира се, няма да имаме нищо не само срещу българите, ако те не ни признаят за българи, но и срещу сърбохърватите, ако последните не ни признаят за чисти сърби или хървати .

По този начин централният македонски диалект е еднакво далеч от сръбско-хърватския и българския литературен език и може да се разглежда като нещо отделно от тях. Това означава, че сме открили неутрален низ на диалектната верига. Сега остава да се реши дали този неутрален кол е самостоятелен с различен цвят от другите колчета или има други колчета със същия цвят или по-близо до него, отколкото от една страна с централния македонски диалект, от друга с източнобългарския диалект или със сръбския език във Вук Караджич, ще видим, че всички македонски диалекти са по-близо до централния македонски диалект, а не до централните диалекти на останалите южни славяни.

И така, в Македония има общославянско, нито сръбско, нито българско население.

И сръбската, и българската пропаганда признават това, въпреки че и двамата говорят за външния свят, че има уж две националности в Македония: сръбска и българска.

Сърбската пропаганда е разпространена в цяла Македония без Костур, Серско, Петрич, Драма, т.е. без крайния юг и крайния изток. В Костурския регион сърбите нямат пропаганда не защото костурците не са сърби, а защото доброволно се поддават на гръцката пропаганда. Сърбите щедро отстъпват изтока на Македония на България.

България е не по-малко щедра с македонския въпрос към Сърбия: България признава сърби от с.-з. от Шар планина; цялата друга Македония е българска, според българите.

И така, двамата пропагандисти не спорят само за страните от с.-з. от Шар планина и за онези части от Сара Санджак, които са близо до българската граница. В първия живеят сърби единодушно, а във втория - отново единодушно-българи. Но щедростта на сърбите е само да покаже умереността на техния апетит и справедливостта на техните искания: Ето, ние не искаме това, което не е наше. Същата е причината за българската щедрост към сърбите. Българите дори станаха по-толерантни: разпознаха страната зад Шар като „Стара Сърбия“.

Но след изключването на тези две провинции, всички останали Македония, сърбите ги кръщават сръбски, българите - български.

Причините за претенциите на сърбите и българите са, разбира се, чисто политически, но освен тях има и друга: македонските диалекти стоят толкова близо един до друг, те се сливат един с друг толкова неусетно, че ако някой от тях бъде признат за сръбски или за български, ще трябва да бъде признат за такъв един по един и всички съседни на него. Изводът от това е - че самата пропаганда признава, че в Македония има само една славянска националност; тоест установяването, че Македония не е етнографско образувание, противоречи на техните действия. И след всичко казано по-горе, ще има много хора, които ще кажат: Може би е вярно, че ако преди това не е имало македонска славянска нация, тя е можела да бъде създадена от времето, особено от настоящите исторически обстоятелства; Вярно е, че македонците не могат да бъдат правилно наричани българи или сърби на собствения си език, но те са нещо отделно, т.е. представляват отделна етнографска единица, но отново - как можем сега да се наречем македонци и да създадем отделна македонска нация, когато ние, нашите бащи, нашите дядовци и прадядовци сме били наричани българи? Не можем да се откажем от това, защото това име е толкова свещено за нас, колкото и вярата.

Да видим дали това е така.

Наричаме се българи, както човек се нарича с едно име, казват Петър. Възникна въпросът: кой е заклал името ни, какво е имал предвид с него, когато ни е кръстил и какво имаме предвид под името българин, когато се наричаме от него? На тези въпроси ще отговори кръщението на човека и значението на името му за другите и за него самия.

Някой на име Петър не е убил собственото си име, но други го направиха. Монахините дават име на кръстника, за да го различават от другите хора, деца, жени, момичета. Когато се обадят на Петър - Иван, Лазар, Велики и други няма да отговорят. И така, името на човек не е толкова важно за него самия, колкото за другите, така че той не се кръщава, а други го кръщават. Самият той не се казва Петър, а се нарича „Аз“. Той използва името си само когато трябва да се различава от много други хора като него.

И така, двамата пропагандисти не спорят само за партиите от с.-з. от Шар планина и за онези части от Сара Санджак, които са близо до българската граница. В първата сърбите живеят единодушно, а във втората - отново единодушно-българи. Но усърдието на сърбите е само да покажат умереността на техническия апетит и обосновката на техническите желания: Ето, ние не искаме това, което не е наше. Всичко е причината за българската жажда към сърбите. Българите дори станаха по-толерантни: разпознаха страната зад Шар като „Стара Сърбия“.

Но след изключването на тези две провинции остана цяла Македония, сърбите бяха кръстени на сръбски, българите - на български.

Причините за претенциите на сърбите и българите са, разбира се, чисто политически, но освен това има и друга: македонските диалекти стоят толкова близо един до друг, те се сливат помежду си толкова безчувствено, че ако някой от тях бъде признат за сръбски или на български той ще трябва да бъде признат за такъв един по един и всички седнали до него. Откъсът от това е, че самата пропаганда признава, че в Македония има само една славянска националност; Тоест установяването, че Македония не е етнографско образование, се противопоставя на техническите действия. И след всичко казано по-горе, ще има много хора, които ще кажат: Може да е вярно, че ако преди това не е имало македонска славянска нация, тя е можела да бъде създадена от времето, особено от исторически събития; Важно е македонците да не могат да се наричат ​​правилно българи или сърби на собствения си език, но те са нещо отделно, т.е. представляват отделна етнографска единица, но отново - как мога сега да се нарека македонец и да създам отделна македонска нация, когато ние, нашите баби и дядовци, нашите дядовци и прадеди са били наричани българи? Не мога да се откажа от това, защото това име е толкова свещено за нас, колкото и вярата.

Да видим дали това е вярно.

Наричаме се българи, както човек се нарича с едно име, казват Петър. Възникна въпросът: кой е заклал името ни, какво е имал предвид с него, кога е кръстен и какво имаме предвид под името българин, когато се наричаме от него? Кръщението на човека и значението на името му за другите и за себе си ще отговори на тези въпроси.

Някой на име Петър не е убил собственото си име, но други го направиха. Монахините дават името на баптист, за да го различават от другите хора, деца, жени, момичета. Когато се обърнат към Петър - Иван, Лазар, Велики и други няма да отговорят. И така, името на човек не е толкова важно само за него, колкото за другите, така че той да не бъде кръстен, а други да го кръщават. Самият той не се нарича Петър, а се нарича „Аз“. Той използва името си само когато трябва да се различава от много други хора като него.

Византийците говореха само за опасни варвари. Колко варварски, т.е. негръцките хора бяха по-ужасени от страната си, колкото повече омраза беше към тях и толкова повече името им придобиваше по-ниско, по-презрително значение.

Атаките на вестготите, остготите, хуните, аварите, антитите, славяните, сърбохърватите, българите на Византия се редуват една след друга и поради тази причина византийските историци говорят за всички тези народи, дори за славяните и антитите. Не трябва да се забравя, че династиите Вестгот, Остгот, Хун се състоят не само от Остгот, Вестгот, Хун, славяни, но че в тях властва една нация и има примеси от други. Важно е византийците да празнуват управляващата нация и да мълчат за другите. За славяните се говори повече от всички други народи, с изключение на сърбохърватите и българите, защото всички останали истини са преминали през Балканския полуостров, но и са го напуснали. Но славяните се утвърдиха добре на целия полуостров, и особено в Македония, където се образуваха през VI век. ^[13] силна държава, срещу която византийците изпращат силна армия.

Но Византия страда най-много от българския народ, от монголското племе, което опустошава всичко, което им харесва във Византия. В редиците на този народ имаше славяни, които византийците смятаха за българи. Византия получава най-големия удар от българите, които отнемат от нея голяма част от земите си, обитавани от славяни и образуват от тях голяма и силна държава, която от VIII век до пристигането на турците на Балканския полуостров почти постоянно нанася един удар върху друг.

Българската държава беше повече със славянско население, но с името на своите просветители, т.е. монголските българи. ^[14]

Славяните от България и Македония първо бяха само съюзници на българите във войните с Византия. Но съюзените с българите славянски полюси в очите на враговете, т.е. на византийците, отново са били българи. И така, византийците започнали да разпъват славяните от времето на ордата на Аспарух. ^[15] Непрекъснатата борба рамо до рамо с българите ги направи народ с българско име, но с Славянски език. Българското име сред славяните е популяризирано от гърците и то първо означава само българите - монголите, след техните военни съюзници, след българските поданици и накрая се превръща в етнографски термин за българските славяни. Но това име имаше друго специално значение в очите и устата на гърците: най-мразените от тях бяха варвари, необразовани, груби хора, които граничеха със зверовете. За гърците всичко славянско беше грубо и българско.

Гърците и ние македонците ни кръстихме с името българи. Но това кръщение не е уникално. От сърбите бяхме преименувани на сърби. През втората половина на 12 век, по времето на сръбския префект Неманя ^[16] и българските царе Асеновци или Асановци, ^[17] Византия е била атакувана от кръстоносците и различни други врагове. Тогава българите се подготвят за бунт и сключват споразумение със сърбите срещу Византия. Последният беше техният общ враг и двата народа ^[18] реши да я удари и всеки да вземе това, от което може да се отърве. Във Византия не е имало български или сръбски земи, както не е имало национално самосъзнание сред южните славяни. Въз основа на това споразумение българите нападнаха източната част на Балканския полуостров, т.е. на Тракия и сърбите на запад, т.е. на днешна Сърбия, Западна България и Македония и постепенно ги разделя между тях. В продължение на два века сръбските крале присъединяват сръбската държава към византийските страни. Но те винаги са били наричани само царе на сърбите. Цар Душан се наричаше: цар на сърбите, гърците и албанците, а не на българите. Титлата цар Душан се обяснява по следния начин: той признава на Балканския полуостров две славянски държави: България и Сърбия и една неславянска - Византия; Покорявайки византийски земи, Сърбия иска да наследи Византия, но с това отнема държави, които могат да бъдат както сръбски, така и български и които не са български.

Македонското население не се отнасяше с омраза към сърбите. След падането на Самуиловото царство македонците не веднъж са правили силни въстания срещу Византия, много по-силни от българските по времето на братя Асанови, но не са могли да бъдат освободени, тъй като те имат различни географски условия, а българите имат други. За да освободи българите в Горна България, която отделя Долна от Балканите, ^[19] Достатъчно е да биете византийските гарнизони в него и да плените горите от тях, за да не пропуснат нова византийска армия. А в Македония нещата стоят съвсем различно. Тук няма стена, която да защитава въстаниците, като Балканите в България. Тук имаме много високи планини, които имат различни посоки и образуват долини, отделени една от друга. Планините затрудняват всички македонци да се обединят за обща борба с врага и от своя страна улесняват работата на византийците, защото като разполагат гарнизони в тях, те могат да държат македонците в послушание. Освен това на Византия е помогнато да поддържа македонците в послушание и джадите или барабаните, направени за военни цели от римляните, и да разрязва Македония от изток на запад, т.е. от Бяло море до Адриатическо и от юг на север край Вардар, т.е. от Бяло море до Дунав. При такива географски условия е ясно, че македонците не са могли да се отърват от Византия и са били готови да бъдат съюзници на всеки враг, който ще се бие срещу Византия. Такъв съюзник до X век са българите, а от XIII век. са били сърби.

Македонците станаха съюзници на сърбите и така се отърваха от византийците. Те се присъединиха към Сърбия, но това присъединяване не беше принудително въз основа на споразумение между македонските благородници и сръбските крале. Това беше резултат от компромис между първите и вторите, компромис, подходящ и за двамата. Македония при сръбските крале, особено при Душана, ^[20] имаше пълна независимост във вътрешните работи, така че не беше използвана друга част от великата империя на Дусана. Това се вижда от титлите, държани от македонските величия и тяхното влияние в имперските дела. Това се вижда от голямата привързаност на македонците към императорския трон. За да убедите човек в това, достатъчно е да прегледате историята на държавата Неманич от времето на цар Дусана до смъртта на Волкашина^[21] особено периодът на разпадане на империята Душан. Оттук човек ще се убеди, че центърът и най-голямата роля в тази империя принадлежат на Македония. Отвсякъде в периферията на империята на Душан след смъртта му областите падат една по една. Македония отстоява трона на Урош и великият македонски цар Волкашин е главният съветник и дясна ръка на Урош^[22]. Всички мразят Волкашина за ролята и влиянието му върху Уроша, но императорът му вярва, македонските благородници: 70 царе и банове, според народните песни, му се доверяват и му дават 70 000 войници със себе си, за да умрат на Марица за императора и „сръбското име“.

70 000 войници от 70 царе и забрани! Как се казваше тази армия? Чие име тя носеше и кой я предаде? Всички те бяха наричани „сърби“, но сред тях имаше толкова сърби, колкото имаше българи-монголи във войската на цар Симеон; така че ми се струва, че имаше по-малко. И така, през 14 век македонците официално носят името сърби, което не са имали причина да презират и да се сърдят. Те не намират нищо лошо в това име.

Сърбите бяха основната военна сила срещу византийците. Нашите предци са били техни съюзници. Византийците всички свои противници, т.е. и сърбите и нас, те ги наричаха сърби. Малко по малко ни прекосиха от българи на сърби. Същото беше подкрепено от признаването на суверенитета на Дусана в Македония и ролята на нашите величия в страната му. Станахме сърби за външния свят, след това се изявихме като сръбски поданици и накрая името сърбин започна да означава македонски, не гръцки, не влашки и не албански.

Едно не запазва сръбското име в Македония; Това е кавгата между цар Марко ^[23] и княз Лазар ^[24]. Последният се явява като противник на турците с името сърбин и по този начин турците свързват термина кралство и Сърбия със сегашното царство и неговите жители. Марко и неговите поданици в очите на турците не можеха да бъдат сърби, защото те не им се противопоставиха и не проявиха такава войнственост срещу тях, както показа княз Лазар и неговите поданици. ^[25]

И така до пристигането на турците у нас бяхме кръстени три пъти:

1. славяни, 2. българи, 3. сърби.

Но това не е всичко. Дойдоха турците: избухна бой между християнството и исляма, бой между кръста и полумесеца. Но това не сложи край на борбата между славянството и гърцизма. Турското владичество на Балканския полуостров беше исторически период, когато подчинените мислеха да запазят историческото си наследство. Разбира се, запазва се само онова, което не са искали да ни вземат, защото това не е било необходимо за тях и не е било опасно за тях. Турците взеха нашата земя и я разделиха помежду си. Примирихме се с тази загуба. Взеха децата ни, обърнаха ги към исляма и ги направиха еничари. И тук мълчахме. Турците виждали Зорт, докато не завладели Сърбия и името сърбин означавало за тях разбойник. Наведохме глави и не се наричахме сърби, за да не разгневим Агата. Той не искаше да ни наричат ​​българи; и не ни наричаха българи. Турчинът идваше у нас, ядеше, напиваше се и казваше: Бре джаур! донесе ми това и онова! - бихме отговорили: Сега сме! Ако турчин ни попита какви сме - ние бихме отговорили, че сме или „каури“, т.е. невярващите, или „царският рай“. С други думи, говорихме с турците по такъв начин, че ахатът да не се ядоса. Преди турците ние сме „каури“ и „раджа“, а „каури“ трябва да се обаждаме. В народните песни имената „каурин“ и „раджатин“ се използват повече от веднъж, а „каурска земя“ или „раджатска земя“ в етнографско значение.

И така, турците ни направиха хора „каур“ и „раджат“, термини, основани на нашето унижение пред турците, на религиозната разлика между нас и тях и на нашето социално положение.

Но освен турците, след загубата на нашата свобода, нашите „възпитатели“ и господари станаха гърците.

Видяхме у гърците духовни учители и религиозни водачи. Ние също бяхме подвластни на тях, както и на турците. Гърците и църквата ни експлоатираха и искаха да направят това, което не можеха да правят под турско владичество. За да ни стопят, те избягваха да ни наричат ​​с общото ни име. Казаха ни, че сме християни, а ние твърдяхме: О, братко, ние сме християни, но какви сме ние! Когато ни се сърдеха и ни наричаха упорити българи, ние пак казвахме: Е, така е: ние сме християни, но не сме образовани като гърците! Главите ни не разбират; ние сме българи. С една дума, по турско време ние потвърдихме и се съгласихме с всичко, което турците и гърците ще ни кажат. Но турците, наричайки ни: райски и гигантски, ни възприемаха като хора не с определена националност и това, което имат в определено отношение към тях, господарите и православните. В същия смисъл използвахме тези имена, позовавайки се на себе си. И така, турците в тяхната страна не признават националности. Ние също не знаехме за тях. Гърците също не са правили разлика между славянските националности и всички славяни, особено частта от тях, която им е създавала най-голямо неудобство и е била под тяхна закрила по турско време, те са го презирали и са го наричали с презрителното име „българи“. Но това име изразява презрението на гърците, а не достойнството на българите, така че то се свързва с думата инат или „хондроцефалия“.

И така стигнахме до националното ни име, носено от нашите бащи, дядовци и най-близките предци. Но видяхме, че там имаме работа не с едно, а с 4 имена, което означава, че до преди няколко години не е имало точно определено национално самосъзнание. Името българин, както се вижда, до средата на XIX век не е имало по-голямо значение за нашите предци от имената: Кристиан, Раджатин и Каурин. Дотогава знаехме, че има и че има Каур, Раджат и християнски държави и държави. Но ние се смятахме за каури, християни и раджати и помним, че имахме нашето царство Каур и Раджат, но го загубихме на Косово поле, когато Бог беше ядосан на нашите предци. Там, т.е. в Косово полякът каза, че Бог трябва да загуби нашето царство за наказание, защото не поддържахме вярата си чиста. Там нашите императори от Каур изведоха голяма армия, за да се бият с турчина, но както Бог каза да загуби царството, нови турци поникнаха от всички парчета, върху които турците бяха смазани. Когато императорите видяха това, те казаха, че Бог иска каурите да загубят царството и да се подчинят на турчина. Така турците превзеха нашето царство. Двама императори паднаха в Косово.

След такова „ясно“ представяне пред македонския народ за тяхната „българска“ националност, може ли да става въпрос за българско национално самосъзнание сред македонците?

Ако е така, ще възрази ли българската партия срещу македонците, тогава какво означава църковният въпрос, в който българите и македонците са вървели рамо до рамо и последните са били призовани и са работили с името българи?

Ето какво означава: македонците са кръстени с национални имена, които ги отличават от другите съседни националности, т.е. от турците и гърците и дори от власите. Първият не толерира името сърбин поради сръбската съпротива срещу завладяването на Балканския полуостров. В Турция, преди руско-турските войни, думите „сърбин-джаур“ трябваше да означават това, което сега означават думите „московски джаур“. Разбира се, самите те не само не бяха наричани сърби, но и им беше неудобно да ги наричат ​​други. Те също не наричаха гърците така, защото последните не виждаха голямо зло от сърбите. И нямаше причина: името сърбин се появява в Македония като политически термин само за кратко. Беше почти забравено, без приятно напомняне на някой друг за него. От турска гледна точка не е редно македонците да наричат ​​всички чети „сърбин-джаури“, защото са се предали на турците. И ако името сърбин бъде изпразнено от Македония, тогава за македонците ще остане само името българско, което е бил политически и етнографски термин до турската война. Този термин не беше лош от турска гледна точка, а от гръцки беше много удобен, защото можеше най-добре да изрази презрението и омразата на гърците към нас. Ето защо, освен всичко друго, ние се разпознахме като българи, т.е. инат.

И така, ние и българите сме били обединени от общо име, еднакво отношение към нас от гърците и турците, еднаква жажда за живот, свободен от фанариотите и турците. Тази общност ни мотивира да се бием заедно с общи врагове. Но тази обобщеност не е нещо, което се основава на някои общи спомени и общи исторически задачи, които могат да бъдат познати и са били познати еднакво от нас и българите. Нашата общост е просто съвпадение. До края на първата четвърт на 19 век всички балкански страни, с изключение на България, Тракия, Македония, Босна и Херцеговина, се отървават от турците. Първите три бяха географски много близки и бяха третирани еднакво от турците и гърците. Последните двама бяха отделени от първите три и имаха различни отношения с турците и гърците. Ето защо първите трима, веднага щом се събудят, започват да живеят с общи идеали, а вторите двама с други, отново заедно.

Но ако по време на националното пробуждане на македонците имахме друг вид политическа карта на Балканския полуостров, тогава македонците щяха да работят съвсем различно. Ако България беше свободна с Тракия и Сърбия заедно с Македония живяха 50 години при същите условия, тогава македонците щяха да работят заедно със сърбите, а не с българите. Също така македонците биха могли да работят заедно с гърците, ако гърците могат да работят по-умно и ако само Гърция и Македония са били под Турция за около 50 години, когато всички останали балкански държави ще бъдат свободни.

Следователно българското име в Македония е резултат от лошото отношение към македонците от гръцкото духовенство. Гърците унищожиха Охридската архиепископия, защото името „българин“ беше споменато като исторически реликвиум, но те използваха името българин, за да въплъщават в него своето презрение към всичко славянско. А именно това въплъщение на гръцкото презрение към нас е причината да се наричаме „българи“, а не историческите традиции. Последните, напротив, не казват нищо за българите, а повече за сръбското име в Македония. И така, гърците ни кръстиха „българи“, без да ни питат, а ние, като нямахме време да търсим и да намерим грешки в името, го приехме.

Ако е така и в противен случай не може да бъде, тогава е ясно, че името българин все още не говори за българска националност в Македония. Това име вече се подкрепя изкуствено в Македония, точно както напоследък там е поставено името Сърбин. Името българин сега няма място в Македония, защото вече 25 години ние македонците живеем отделно от българите. Сега има много малко общи интереси между българите и нас. Македония е необходима за България, така че последната изпраща милион франка на първия етаж и подкрепя много македонци. България е необходима на македонците, защото в нея македонците ще получат място и ще експлоатират със своите „български“ чувства. И така, през последните 25 години отношенията между България и Македония се основават не на основата на еднакви традиции и задачи, а на чисто търговска основа, т.е. едното експлоатира другото.

И така, името българин в Македония, което сега се експлоатира от българите, в никакъв случай не е национално и следователно никой от македонците няма право да експлоатира македонските интереси в негова полза. Никой не ни е дал правото да тормозим българите в нашите дела заради него. Баща ми, дядо ми, дядо ми, ако са били наричани българи поради неразбиране, това не означава, че трябва да бъда като тях в тъмното за моята нация; Ако ги наричаха българи, това не означава, че ще трябва да спрем да се доверяваме на руснаците за убийството на разни Стамболовци и Свирчовци, вместо да търсим нашето право от там, където трябва, камо ли пък гонете хора, които не знаят какво търсят; Ако моите дядовци са били наричани българи, това не означава, че имам право да експлоатирам македонските интереси, като публикувам вестници, които вместо да защитават интересите на нашия народ - защитават българския и интересите на българския княз. Нашите дядовци са се наричали българи и не са мислили, че ще направим капитал от това име, за да ядем, пием и обличаме с него.

И така, сред македонците името българин е фалшива монета, с която те плащат на България и нейния принц и на своята родина и своя народ. Време е да изложите този фалшив, за да спрете да го експлоатирате.

От казаното дотук се вижда: първо, че ако според сегашните ни етнографски разбирания за Балканския полуостров, особено за централната и югоизточната му част, т.е. в днешните Сърбия, България, Тракия и Македония е имало и има само две славянски етнографски единици - сръбски и български народ, тогава това не означава, че няма, не е имало и не може да има друга славянска единица, а напротив, че нейното съществуване е в областите на възможното и на реалността; второ, че в Македония няма две южнославянски националности - сръбска и българска, а напротив, че в нея има само една националност със свои характеристики, които са или нещо оригинално, което не присъства нито при сърбите, нито при българите, като, да речем, много черти на македонските диалекти или нещо, което се среща както у българите, така и у сърбите или което се среща само в македонците в регионите на тяхната родина и сред сърбите, или след тях у българите, и това на тези черти на македонците, като част от славянската група народи, най-многобройна, най-широко разпространена, обща за всички македонци, така че най-важни са чертите, които отличават македонците от другите славянски народи: според тях македонците всъщност представляват отделна и независима славянска нация, въпреки че днес не се обсъжда в наука и в ежедневния разговор; трето, че причината за игнорирането и помрачаването на съществуването на македонския народ се крие в съществуването на името „българи“ в Македония с етнографско значение и в експлоатацията с него от българите. Запознахме се и с произхода на името българин под формата на етнографски термин в Македония.

С други думи, досега се запознахме с факта, че Македония е съставила, съставя и може да съставя отделна етнографска единица.

Сега остава да разберем дали тя е компилирала, съставя и може ли да състави такава единица в политически отношения?

В отговорите на тези въпроси трябва да продължат преценките относно националността на македонците от мястото, където ги оставихме.

Видяхме, че в Македония името българин е последната метаморфоза в развитието на националното ни самосъзнание и че е резултат от онази политика и социална позиция, в която сме поставени след завладяването на Балканския полуостров от турците. Въз основа на всичко, което казах за историята на националните имена, които са се променили помежду си, както и причините за тези промени, ще възникнат много злоупотреби. Може би мнозина ще ме осъдят като сърбофил. Може би самите сърби ще основават своите шовинистични претенции върху Македония. Може би най-накрая сърбите ще използват всичко казано за промяната на националното ни име, за да докажат, че македонците никога не са имали национално самосъзнание и не са играли никаква независима историческа роля, а са влизали само като суровина в държавния организъм на българската или сръбската държава. ^[26]

Наред с други неща, могат да се очакват подобни недоразумения, както от факта, че категорично осъдих българската политика по македонския въпрос, от което те могат да мислят, че съм българианофоб и сърбофил, а с това и експлоататорската тактика на балканските славяни в македонския въпрос.

Сърбите могат да затръбят, че македонците са сърби, стига да не са българи, защото така се казваха до пристигането на Турция на Балканския полуостров. Също така, може би някои сърби в моите преценки за несъответствието на популярното име у нас ще намерят потвърждение на мислите на проф. Милованови ,, който доказа в „Дело“, че Македония трябва да бъде разделена между балканските държави, защото тя не е нито географско, нито етнографско, нито историческо цяло. ^[27]

Първо, ето какво може да се каже: всички македонци са наричани сърби за не повече от петдесет години, а в някои части, на север, нека бъдат сто и петдесет, но не повече от година. Тогава името сърбин имаше повече държавно значение и по-малко етнографско. Дотогава не беше при нас по турско време. И ако е така, не е ли шовинистичната слепота да се привързва сега към всички нас, македонците, и дори само към северните ни сънародници, вместо към българското име?

За иска на проф. Милованович, че Македония не е съставяла и не съставя географско, етнографско и историческо цяло, което някои може да намерят потвърждение в моите разсъждения за промяна на националното име у нас, с изключение на казаното, когато се стигна до въпроса дали в Македония има две славянски националности , Ще кажа следното:

Въпреки че Македония е съставена от няколко долини, граничещи с високи планини, в сегашния си вид тя е живяла отделно от България и Сърбия или е живяла самостоятелно или под други страни. Това е ясно доказателство, че щастието му не е зависело само от Сърбия и България и че високите планини, които заобикалят македонските долини, все още не представляват такава опасност за общия политически живот на техните жители. По този начин Македония в сегашния си вид до образуването на българската държава е била полунезависима византийска област. След това всичко попада под България. Когато последната попада под Византия, Македония за известно време е свободна държава и успешно се бори срещу Византия и има цяла днешна Сърбия под свой контрол. След това Македония попада под Византия и през няколко века в различни части от нея се вдигат бунтове срещу покровителя. Когато България е освободена и е укрепена държавата на фамилия Неманич, в която влиза бившата част на Македония, т.е. днешна Сърбия, - тя, т.е. Днес Македония все още остава византийска държава, където продължават въстанията срещу Византия, за което се търси съюз и покровителство от съседните държави. След Македония целият влезе в страната на фамилията Неманич. В него тя изглеждаше привилегирована и независима във вътрешната политика. Според цар Волкашин, Македония, от друга страна, изглежда е отделена от другите части на държавата Неманич и как да се фокусира около нея. По време на управлението на Марко Крале то се отделя напълно от сръбските страни и се поставя в специално положение спрямо турско-сръбските отношения и войни. По турско време тя е на същите основи под турско владичество. Според Берлинското споразумение тя е сама с всички останали южнославянски държави под Турция и живее такъв отделен живот повече от 25 години.

От този повърхностен поглед върху историческите събития в Македония може да се види, че повече или по-малко всички македонски долини имат една и съща историческа съдба, повече или по-малко всички жители имат специален, отделен исторически живот, често независим или включва обща борба за политически свобода. Ако приемем, че тази обща историческа съдба, тези общи политически борби и независим политически живот са съдбата на едно и също славянско население и един и същи народ, тогава ще стане ясно, че твърдението, че Македония не е образувала географско, етнографско и историческо цяло е базирани не на реалността, а на сръбските сметки за Македония.

Този повърхностен поглед върху историята на Македония ми се струва не само за да покаже, че ние, македонците, имаме своя собствена история и че сме народ, чиито съдби са се развили във връзка със съдбите на други съседни нации, но и че в нашата история има много оригинално и своеобразно , като, да речем, независимата Охридска архиепископия с нейната работа в областта на народното образование. Също така този исторически възглед показва, че в почти всички времена има силно дело на националния дух на културно-историческа основа, резултатът от което е формирането на силна македонска държава от цар Самуил и богата народна литература.

И ако досега Македония, с малки изключения, се е развивала отделно от България и Сърбия, то тя може да го направи в бъдеще, особено след като пропагандата - българска и сръбска - използва всички позволени и незаконни средства, за да изкорени всичко в себе си. , всичко чисто македонско в националния ни живот. Независимото политическо развитие на Македония е необходимост, като нещо, без което няма да имаме достатъчно ресурси за борба с пропагандата, за да запазим националната си идентичност от тях.

Пълният текст в оригиналния правопис

Во трите горе изложени статиiи iас разгледаф наi важните за мене, па ми се чинит, и за сите искрени патриоти прашаiн'а. Мисл'ам, оти читачот без коментариiи ке разберит, шчо сакаф во ниф iас да речам.

Но се, шчо рекоф iас во ниф, ке си останит без убав фундамент, ако не се разгледат некоiи теориiцки прашаiн'а, от праил'ното постааiн'е на коiи ке зависит успеот во нашето обшчо работеiн'е во полза на нашата таткоина и нашиiот народ.

Мнозина ке се запитаат: за каков национален сепаратизм овде се гоорит? не се мислит ли да се создаат сега ноа македонцка народност? Но тоа нешчо iет искуствено и као такво ке траiит ден до пладне. Ами каква ноа т. е. македонцка народност, кога ниiе, нашите татковци, дедои и предедои се велеле бугари? Али македонците во нивната историiа проiауале некаква обшча работа политична и дуовна? Како се односуале они кон друзите народности балканцки и обратно? Во таiа статиiа iас ке се постарам да одгоорам на тиiа и много друзи подобни прашаiн'а, и со тоа по моiата сила да разiаснам научните оснои на националниiот сепаратизм, као и да покажам; на непраилноста на тиiе возразуаiн'а, коiи се стаат од негоите противници, коiи со тоа сакаат да компромитираат него, као нешчо искуствено.

Іедно от првите прашаiн'а, шчо ке постаат противниците на националното обединуаiн'е и возродуаiн'е на македонците ке бидит: каква македонцка словенцка народност? Никога немало македонцка народност, ке речат тиiе, па и сега iе немат. Во Македониiа секога iет имало, па и сега имат две словенцки народности: бугари и срби. Значит некакво македонцко словенцко национално возродуаiн'е iет просто празна работа на неколку фантазери, коiи при тоа немаат никакво пон'атиiе за южно-словенцката историiа. Македониiа, после ке речат нашите противници, не предстауат ни географцко, ни етнографцко, ни историiцко цело. Она не iет никак повлиiала на судбите на саседните народи, а iет била арена на политична и културна борба мег'у разните балканцки народности. Истите расудуаiн'а за нашата таткоина, можит, ке чуiиме и од некои од нашите сонародници - македонцки словени, шчо се викаат бугари, кога ке се исцрпат сите друзи стредства за борба со македонцкото национално обiединуаiн'е. Во Македониiа немат iазик, ами имат много наречиiа различни мег'у 'себе, но сите стродни со бугарцките наречиiа' и со ниф состауваат iедно цело — бугарцкиiот iазик. Друзи од македонцките наречиiа сет по блиски до србцкиiот iазик, ке продолжат своiите возразуаiн'а нашите противници.

Колко и да сет осноател'ни сите приведени возразуаiн'а на нашите противници против обшноста на македонцките словени и принадлежноста нивна кон iедно самостоiно словенцко цело, па ми се чинит, да можат да им се напраат и не по малечки контравозразуаiн'а, от коiи ке се видит, да националното самосознаiн'е и возродуаiн'е на македонцките словени iет нешчо многу обично и разбирливо.

• * *

На првото забележуаiн'е на нашите противници, оти никога немало македонцка словенцка народност, можит много просто да им се одгоорит: шчо немало по напред, можит да се сторит по доцкан, стига да се имаат различни историiцки прилики со своiи оддел'ни бараiн'а.

Некога сите индо-европеiци состауале iеден народ со iеден iазик, шчо востаноуваат сега лингвистите от срамнуаiн'е на старите и нои индо-европеiцки iазици. Но исчезнаа тиiа историiцки прилики, при коiи индоевропеiците се разбираа по мег'у ниф и настапиiа друзи историiцки прилики, при коiи се зафати цепеiн'ето на iазико, на обшчото национално самосознааiн'е, со обшчи iазик, веруаiн'а, к'уди, предааiн'а и пр. Но тоа, делеiн'е пак беше на големи делои, или народни групи, како напр. индоиранцка или ариiцка, германцко-словенцко-литовцка и пр. Тиiе групи со стечеiн'ето на по доцните историiцки прилики се подразделиiа на iазични фамилиiи, како: индиiцката, иранцката или персиiцката, арменцката, грцката, трако-илирцката, италиiцката, кел'тцката, германцката, словенцката и балтиiцката или литовцката. Словенцката, приближно од около родеiн'ето на И. Хр., се раздели прво: на источно-словенцка или руска, на западно-словенцка и на iужно-словенцка група. И само от последната се оддели бугарцкиiот словенцки народ, со името бугари, наврзано на бугарцките словени од несловенцките бугари.

Ако сега нашите противници допушчаат образуаiн'ето на по мали етнографцки целини од по голема, као последица на историiцка необходност, и ако они досега гледале на македонците како на бугари, то зашчо сега они не можат и не сакаат да допушчат образуаiн'ето от таiа голема етнографцка целина, шчо iе велеле сите, па и они, бугарцки народ, две по малечки целини: бугарцка и македонцка? А сегашните историiцки прилики тоа го сакаат, како шчо сакале некоаш образуаiн'ето на бугарцкиiот, србцко-хрватцкиiот и словенцкиiот народи од iужнословените, или пол'цкиiот, чешко-словачкиiот и лужичко-србцкиiот от западнословенцката група.

Сформируаiн'ето на македонците во одделна словенцка народност iет ,наi обичен историiцки процес подобен на процесот на образуаiн'ето на бугарцкиiо и србцко-хрватцкиiот народ од некогашните iужни словени.

Да срамниме тиiе два процеса.

Іедни историци и филолози тврдат, оти iужните словени, ушче до доiдуаiн'ето нивно на Балканцкиiо полуостров, се разликуале по мег'у себе, т. е. состауле два оддел'ни народи: словени (бугари и словинци) и србо-хрвати. Така тврдиiа Копитар, Миклошич и Шафарик. Друзи историци, особено лингвисти (iазикознаiци) тврдат, оти сите iужни словени, во време на своiето пресел'уаiн'е на Балканцкиiо полуо'стров, зборуале на разни диiалекти (наречиiа) од iеден iазик, сите се велеле со iедно обшчо име: словени. Словени се велеле и србо-хрватите. Имиiн'ата: срби и хрвати се носиле од малечки iужно-словенцки групи и биле племенни, а се сториле народни само, кога нивните носители, т. е. племиiн'ата срби и хрвати, образуале големи држаи. Сите словени, подаiници на србцката држаа, се велеле на место словени -срби, а на хрватцката држаа- хрвати. Така учит проф. Іагич, а заiедно со него и негоите ученици. Тоi и на сегашните iужнословенцки iазици не гледат, како на три целини, точно разграничени, а како на верига дробни наречиiа, коiи шчо се сливаат iедно во друго, како шчо влизаат колцата во веригата, од iедна страна во iедното саседно, а од друга -во другото саседно колце.

Ако се довериме на првата теориiа, т. е. бугарите и србо-хрватите да се преселиiа на Балканцкиiо полуостров како готови оддел'ни целини, то се питат, до каде се простираа тиiе народности во време на преселеiн'ето, и дали сите доiдени бугарцки словени останаа и досега таквиiе или некоi дел од ниф се посрби? и дали сите доiдени србо-хрвати останаа као такви, или дел и од ниф се побугари? При допушчаiн'ето, да се доселиiа готои iужнословенцките народности на Балканцкиiот полуостров, совршено неосветено остаат прашаiн'ето за границите мег'у бугарите и србите, особено прашаiн'ето, со какво населеiн'е беа заселени стредновековните: Мораа, Кучео и Браничео, или, со друзи зборои, денешната кралеина Србиiа? За ниф велит Шафарик, на осноаiн'е на византиiцките историци, особено Константин Порфирородни, да беа они заселени со бугарцки словени, шчо бидоа посрбени во XIII и XIV в. в. Ако се допушчит за верна таiа теориiа ке бидит iасно, оти iеден народ не секога можит да устоит против натискот от туг'и, соседни народи, а губи iеден своi дел во корист на по силниiот сасед, и друго, од неiа се видит, оти народите можат да се состаат од два блиски народи, слиени во iедно, као последица на историiцка необходност.

Шчо имат бидено во стредните векои, зашчо да не можит да бидит и сега? Бугарцкиiот народ iет изгубил готоо цела денешна Србиiа во корист на србите, и се примирил со мисл'ата за таiа загуба, и не броiеiки iе за таква. Зашчо он не можит да се примирит и со мислата за загубуаiн'ето на Македониiа, кога тоа загубуаiн'е iет исто таква неминуана необходност, како шчо беше неминуана необходност и загубуаiн'ето на Србиiа? Историiцките прилики неминуано водеа до изгубуаiн'ето на Србиiа за Бугариiа во корист на Неманичите и на србството, прво во политичен, а после и во национален однос; а историiцките прилики, создадени од Берлинцкиiот трактат, напраiа, Македониiа да бидит загубена за бугарите, прво во политичен однос, а после и во национален.

Ушче iедна паралел' со историiата на Србиiа: да беше Србиiа недоол'на от своiата судба во држаата на Неманичите, она ке праеше опит да се ослободит и да им протиостоiит ним со стремеiн'ето да се присоединит до Бугариiа; но опитот ке беше напраен и ке доведеше до желаните резултати само, ако дозвол'уваа историiцките прилики; но последните не дозволиiа тоа, и Србиiа се примири со приликите и биде загубена за бугарите. Истото iет и ке бидит и со Македониiа. Македониiа напраи опит наi напред да се ослободит от Турцко, но за сожал'уаiн'е излезе опитот неудачен. Можит по ослободуаiн'ето ке се мислеше и за соединуаiн'е со Бугариiа. Но таiа година ни покажа, оти историiцките. прилики никоi пат не ке дозвол'ат да се соiединит цела Македониiа со Бугариiа; сега за македонците и бугарите, остаат iедно од двете: или делеiн'е на Македониiа мег'у Балканцките држаици и со тоа изгубуаiн'е за бугарите и македонците 2/3 од Македониiа, или полно пресечуаiн'е врските со бугарите и постауаiн/е на македонцкото прашаiн'е на совршено неутрална, чисто македонцка осноа. Кога така го постауат необходноста прашаiн'ето, то iасно iет, оти секоi пат и от секого ке бидит предпочетено второто. И вистина, зар ке се решит iеден искрен патриот македонец да пожртвуат: Костур, Лерин, Битол'а, Охрид, Ресен, Прилеп, Велес, Тетоо, Скопiе и пр. за соединуаiн'ето на Македониiа до левиiот брег на Вардар со Бугариiа? Зар имат по голема близост мег'у iеден македонец од источна Македониiа и iеден рушчуклиiа или iеден македонец од источна и западна или северна и iужна Македониiа? Кога историiцката необходност категориiцки ни заiавуат: македонци, или се соiединуаiте мег'у себе и отчекнеiте се од друзите балканцки народи, или готвеiте се за дележ на, таткоината ви! — сите искрени патриiоти македонци ке приимат првото. Па тоа го налагат на македонците и чоешчината: зар iет чоечко сегашното стаiн'е, во коiе iа имаат доведено Македониiа пропагандите? Во iедна кук'а таткото iет од iедна народност, iедеiн'от син од друга, друг'от от трек'а народност, и iеден Господ знаит, до кога ке се продолжит да бидит така! Чоешчината го барат од нас да се искоренит во таткоината наша тоа ненормално стаiн'е, и да се примират брат со брат, татко и деца. Такво обiединеiн'е iет необходност, а не ни iет нужно фамил'но неприател'ство за некакво обiединеiн^е со Бугариiа, шчо никоi пат не ке бидит допушчено, ни од малите балканцки, ни од големите држаи.

Значит во сегашните политични прилики имат, не по малу осноаiн'е за загубуаІн'е од бугарите Македон:иiа, од осноаiн'ата за загубуаiн'ето нивно во стредните векои денешна Србиiа. И као шчо загубуаiн'ето на Србиiа во политичен однос повлече по себе загубуаiн'ето неiно и во национален однос, исто така раздробуаiн'ето на С. Стефанцка Бугариiа во политичен однос ке повлечит и раздробуаiн'ето неiно во етнографцки однос. Приликите создаат културна и национална близост мег'у л'уг'ето, и приликите и разрознуваат роднинцките елементи.

Такво сопостауаiн'е можит да бидит мег'у првата, т. е. теориiата за заселеi'н'ето на Балканцкиiот полуостров од iужни словени, сформируани во две народно'сти, строго разграничени во етнографцки и географцки однос и постепеното изменеiн'е на етнографцката карта на Балканцкиiот полуостров од iедна страна, и: процесот на современото национално обособуаiн'е на Македониiа од друга.

Сега да видиме, дали од гледишче на другата, т. е. Іагичiевата теориiа за образуаiн'е на iужнословенцките народности, можит да се обiаснит постааi'н'ето, при сегашните политични прилики, на iедна ноа македонцка словенцка народност?

Іагич ни велит, iужно-словенцките iазици да сет и да биле верига од наречиiа; исто така, сите iужни словени, до образуаiн'ето на бугарцката, србцката, хрватцката и словенцката држаа, да се велеле со iедно име словени. На, протежеiн'ето на таiа верига од iужно словенцки племиiн'а и наречиiа, као да се образуале 4 iаки возли, ке се речит, 4 држаи со разни имиiн'а, т. е.: словинцка, хрватцка, србцка и бугарцка држаа. Тиiе возли, т. е. држаи, спроти силата, шчо iе имаа, кога се оброзуваа, си и разделиiа мег'у себе сите колца -племиiн'а, и наречиiа на iужно-словенцката етнографцка верига и и крстиiа со нивното име. Возлите си имаа, као своi центр носител'от на националното име; со увеличеiн'ето или умалеiн'ето на политичното могушчество на носител'от на националното име и последното се рашируат или се умал'аат. Така станали имиiн'ата србин и хрватин народни от племени; така се присоiединиле до нивните носители механически соседните племиiн'а со своiите наречиiа и состаиле со ниф iеден народ, постепено асимилируаiки се со своiите покорители или присоiединители.

Ако обра;зуаiн'ето на iужнословенцките народности iет механичнополитичен процес, то истиiот не iет нешчо невозможно и во сегашно време. Во iужно-словенцката iазична верига имат неколку колца надвор от србцкиiот и бугарцкиiот политични возли: тоа сет македонцките наречиiа, И вистина, тиiе колца, бидеiки по м ег'у себе наi блиски, имаат некоiи режки на исток блиски со бугарцките и на север со србцките колца. Тиiе колца во разни времиiн'а беа со разни имишча боiадисани, до кога, во 4-та четвртина на, поминатиiот XIX век, боiите не зафатиiа да се клаат iедна врз друга и не парализуваа iедна друга. И iедната и другата боiа не се држеше iако за колцата, и малу по малу боiите зафатиiа да се рушат и под ниф зафати да сиiат природната им боiа „словенцка“ со одблеск „македонцки“ од географцката област, во коiа сет распределени. Носителите на тиiе колца — наречиiа некога се викале „словени“, а после, то бугари, то срби, до кога конкуренциiата на тиiа двата имиiн'а не и напраи боiите туг'и за македонцките словени, и они не зафатиiа да се именуваат со старото географцко име на своiата татжоина. Името македонец прво се употребуаше од македонцките словени, како географцки термин за покажуаiн'е на своiот происход. Тоа име iет обшчо известно на македонците словени и сите со него се именуваат. Іедно iет така, и iедно обравуаiн'ето на народноста iет политично-механичен процес, то имаат се сите нужни условиiа за оддел'уаiн'е на Македониiа во самостоiна етнографцка област: македонците имаат обшча таткоина, последната постепено со реформи се оддел'уат во самостоiна политична целина, во неiа се имаат неколко колца од iужно-словенцката iазична верига, тиiе колца много лесно се обiединуваат со обшчото признааiн'е стредното од ниф за обшчо орадiе во искажуаi'н'ето на литературната реч за сите интелегентни л'уг'е во Македониiа и за во книгите и сколиiите. И така, сите условиiа за националното возродуаiн'е на Македониiа се имат на лице, па и тоа возродуiн'е и од гледишче на втората историiцка теориiа за образуаiн'е на Балканцкиiот полуостров на малите етнографцки iединици од iедна по голема iет совршено логично.

Тоа можит да се забележит на тиiе,шчо вел'ат да никога немало македонцка народност. — Немало, ама iе имат сега и ке бидит за однапред.

• * *

Сега да се попитаме друго: али ке бидит точно, да се кажуат да имат во Македониiа две народности и ако имат iедна, то али таiа народност можит да бидит наречена србцка или бугарцка?

Во Македониiа, како и во секоiа друга земiа, имат многу наречиiа, блиски iедно до друго. Таiа блискост од iедно наречиiе се проiавуат, од iедна страна до сите друзи македонцки наречиiа во обшчи фонетични или звуковни, морфологични или формени и лексични или речнични особини; од друга страна секоiе наречиiе iет наi блиско до негоите соседни наречиiа, имаiки со ниф обшчи особини, коiи се немаат во по оддалечените од него друзи наречиiа, и то западниiот дел од наречиiето iет по блиско до негоиiот западен сасед и со него, туку речи, се сливат, источниiот до источниiот и пр., и така, наречиiата као да сет врзани iедно со друго, како колцата во iедна верига.

Сега се питат: коiи колца од, нашата верига наречиiа ке се наречат србцки, а коiи бугарцки и на коiа осноа?

При решеiн'ето на тоа прашаiн'е не требит да се забораат и следните прашаiн'а: коiи наречиiа от србцкиiо и бугарцкиiо iазици се признаат за наi типични за тиiе iазици и коiи нивни особности се признаваат за наi характерни за iедните и другите iазици? Дали тиiе наi характерни црти се имаат во сите македонцки наречиiа!? Дали македонцките наречиiа имаат своiи обшчи характерии особности, коiи се немаат, ни во србцкиiот, ни во бугарцкиiот iазици? Дали во македонцките наречиiа по оддел'но преовладаваат македонизмите пред србизмите, или бугаризмите, или наопаку? Наi после да ли особините на краiните или перифериiцките македонцки наречиiа и гоори ни дозвол'уваат да и сочитаме за по блиски до стредното и наi типично македонцко наречиiе Велешко-Прилепцко-Битолцкото или до централните наречиiа на србцкиiот и бугарцкиiот iазик?

Као наi типичен и раширен србцки диiалект се iавуат Босниiцко-Ерцеговинцкото или iужното србцко наречиiе, коi шчо iет од времето на Вук Караджич литературен iазик на србо-хрватите. Централното или Велешко-Прилепцкото македонцко наречиiе никоi пат не можит да бидит по своiите особини однесено кон србцкиiот iазик, зашчо мег'у него и централното србцко-хрватцко наречиiе или сегашниiот србцко-хрватцки iазик имат исто таква разлика, како и мег'у чешкиiот и пол'цкиiот iазици. Ке се речит, во стредината на Македониiа срби немат. От сегашното признаiн'е на сашчествуаiн'е на Балканцкиiо полуостров рамо три словенцки народи: словинци,србо-хрвати и бугари, со одричаiн'ето во центрот на Македониiа срби, као да се признаат косвено имаiн'е тамо бугари. Но дали денешното гледишче iет праил'но? Немат срби, значит имат бугари, Но немаiн'ето срби дали вистина значит да имат бугари?

Во централното македонцко наречиiе, мег'у другото се имаат таквиiа фонетични особини: старо-македонцките гласои ъ и ь , во тиiе места, каi шчо се имаат сочуано, преминуваат во о и е, напр. денот, от старо-македонцкото дьньтъ ; преку дьньт; сонот, от сънът; на место старото тi и дi имаме к' и г' или iк' и iг', напр. вреiк'а и туг'а; на место iн имаме нi' напр. коiн' на место конi, на место -а, напр. рака и др. Сите тиiе особини не сет србцки, но не сет ни бугарцки. Они се немаат во главното бугарцко наречиiе - источно-бугарцкото коiе служит и за литературен бугарцки iазик.

Ако источно-бугарцкото наречиiе се признаат за наi типично, то многу iет iасно, оти самата географцка далекост на македонцкиiот центр од него iет доста да покажит, оти последниiот не можит да бидит бугарцки.

На источно-бугарцкото наречиiе сега се гледат, како на таi типично и наi чисто от туг' уплив, бугарцко наречиiе. Оно iет сравнител'но со западно-бугарцкото по распространено. Во последното се имат голема разлика од источното наречиiе, но се признаат во него, осим оригиналноста негоа, србцки уплив. Македонцките наречиiа имаат пак своiи оригинални особини, а зашчо се наог'аагг по саседство со србите, се признаваат лак за не чисти от србизми. Осим тоа тиiе сет иа краiниiот запад. По сите тиiе причини, а наi главно по тоа, шчо македонците, за своiето ослободуаiн'е од грцкиiот патрик и от Турцко, работеа до последната руско турцка воiна заiедно со бугарите под името бугари, а местата за таiа борба беа около Бугариiа, т. е. во Стамбул, Влашко, южнозападна Русиiа и Србиiа, коiи (места) помагаа во ослободител'ната работа наi многу да бидат застапени бугарите, поможаа да се обiаит источното бугарцко наречиiе за литературен iазик на бугарите и македонците.

Сега да допушчиме да сет и македонците бугари, и да сет особините на македонцкото централно наречиiе исто толку бугарцки, колку и источно-бугарцките. И во таков случаi не можит да се зборуат за етнографцка целост мег'у Бугариiа и Македониiа. И да iет имало некога таква целост, она можит од одот на историiцките прилики да се нарушит. Во секоi случаi обшчите интереси можат да се поддржаат со взаимно согласуаiн'е мег'у членоите на целината. Интересите на целината требит да сет iеднакво скапи за сите членои, шчо iе состауваат: од неiа требит да имаат сите iеднакви згоди, и во неiна полза соте требит да праат iеднакви жртви. Ако тоа се немат, и ако од неiа, iедни имаат голема полза, не праеiки никакви жртви, а друзите праат големи бесполезни жртви, целината се раздел'уат. Националната бугарцка целина, во коiа се односуваа: Бугариiа, Тракиiа и Македониiа, не можит да се сочуат, зашчо немат таков етнографцки центр, шчо можит прочно да соiединит тиiе три страни, као шчо сет соiединени србцко-хрватцките земiи, немат постредин на тиiе земiи iедно наi распространено, и iеднакво оддалечено от сите нивни краiишча наречиiе, коiе да притегл'уат около себе периферичните наречиiа и да распространуат обшчо национално самосознаiне мег'у сите, шчо зборуваат на тиiа наречиiа. Во таков случаi секоi ке сознааше, оти не само македонците, ами и бугарите од Бугариiа и Тракиiа праат iеднаква со ниф отстапка во полза на центрот.

Сега пак случаiот издигнал за литературен iазик на бугарите источното бугарцко наречиiе, коiе се наог'ат на краiната протиоположна страна од Македониiа. Оно не можит да служит за обшч литературен iазик на бугарите и македонците, зашчо не можит дуовно да обiединит на iеднакви праа сите три припаметени области; Тоi задаток би можело да исполнит западно-бугарцкото или шопцкото наречиiе, да не беше мало распространено и со многоброiни оригинални особини, коiе се немаат во друзите наречиiа во Бугариiа, Тракиiа и Македониiа. Наi после за сочувуаiн'е на националната целост мег'у Бугариiа и Македониiа, првата не ке се согласит, за обшч литературен iазик на македонците и бугарите да се изберит македонцкото централно наречие, на место источнобугарцкото. Ето зашчо прашаiн'ето: коiе наречиiе требит да бидит обшч литературен iазик за македонците и бугарите, ако првите и за однапред ке се вел'ат бугари, — коiе, прашаiн'е, сега не се постаат на дневен ред, зашчо умоите на сите македонци сега сет зафатени со револ'уционото движеiн'е iеден ден неминуемо ке поведит и без друзи причини кон iедно расцепуаiне мег'у Бугариiа и Македониiа, со создааiн'ето от последната своi литературен iазик.

А создааiн'ето, редом со србцкиiот и бугарцки, одделен македонцки литературен iазик, не iет ли рамносил'но со одел'уаiн'ето на македонците во оддел'на ни србцка ни бугарцка, ами македонцка словенцка народност? Бугарите, можит, ке речат, оти ноата словенцка народност со своi литературен iазик ке бидит пак бугарцка, само со друго име. Ниiе македонците, се разбират, да не ке имаме нишчо, не само против бугарите, ако не признаагг нас за бугари, но и против србо-хрватите, ако последните не признаваат нас за чисти срби или хрвати.

И така централното македонцко наречиiе iет iеднакво далеко и от србохрватцкиiот и бугарцкиiот литературен iазици и можит да се разгледуат, како нешчо оддел'но од ниф. Ке се речит, наiдофме iедно неутрално колце на веригата од наречиiа. Сега остаат да се решит, дали тоа неутрално колце стоит осамотено со оддел'на од друзите колца боiа, или имат и друзи колца со истата или по блиска до неiа, од колко до друзите боiа? Ако стокмиме наречиiата от краиiшчата на Македониiа, од iедна страна со централното македонцко наречиiе, од друга со источно-бугарцкото наречиiе или србцкиiот iазик каi Вук Караджич, ке видиме, оти сите македонцки наречиiа сет по блиски до централното македонцко, а не до централните наречиiа на друзите iужни словени.

Значит, во Македониiа имат сплошно словснцко ни србцко, ни бугарцко населеiн'е.

Тоа го признаваат и србцкага и бугарцкага пропаганда, и ако за надворешниiот свет и iедната и другата зборуваат, оти во Македониiа имало г'оа две народности: србцка и бугарцка.

Србцката пропаганда iет р'аширена низ цела Македониiа без Костурцко, Сереско, Петричко, Драмцко т. е. без краiниiот iуг и краiниот исток. Во Костурцко србите немаат поопаганда, не зашчо не сет костурци срби, ами, дрбровол'но отстапуат на грцката пропаганда. Истокот на Македониiа србите великодушно го отстапуат на Бугариiа.

Бугариiа iет не по малу великодушна во македонцкото прашаiн'е кон Србиiа: и Бугариiа признаат срби на с.-з. от Шар планина; сета друга Македониiа iет бугарцка, според бугарите.

Значит, двете пропаганди не спорат само за земiите на с.-з. од Шар планина и тиiе части от серцкиiот санджак, шчо сет краi бугарцката граница. Во првата живеiат iедногласно срби, а во другата — пак iедногласно — бугари. Но великодушиiето на србите iет само за тоа, да покажат умереноста на овоiот апетит и справедлиоста на нивните бараiн'а: ето не сакаме тоа, шчо не iет наше. Истото iет причината на бугарцкото великодушие спроти србите. Бугарите дори излезоа по толерантни: страната зад Шар, iе признаа за Стара Србиiа.

Но от како шчо се искл'учат тиiе две краiини, сета друга Македониiа србите iе крстат србцка, бугарите — бугарцка.

Каде iет причината на тоа? И шчо можит да зак л'учит чоек од двоiните претенциiи за Македониiа?

Причините на претенциiите на србите и бугарите сет, се разбират, чисто политични, но осим ниф имат ушче iедна: македонцките наречиiа iедно до друго стоiат така блиско, iедно во друго се сливаат толку незабележено, да, ако се признаит iедно од ниф за србцко или бугарцко, ке требит да се признат за такви iедно по друго и сите саседни со него. Закл'учок от тоа iет — да самите пропаганди признаваат, да во Македониiа имат само iедна словенцка народност; значит, утврдуадн'ето, да Македониiа не предстауала етнографцка целина, противоречит на нивните постапоци.

• * *

И после, се горереченото, ке се наiдаг мнозина коiи ке речат: можит, вистина iет, да, ако немало до сега македонцка словенцка народност, она можит да бидит создадена од времето, особено от сегашните историiцки прилики; вистина iет, оти македонците по iазико своi не можат со прао да бидат наречени, ни бугари, ни срби, ами сет нешчо оддел'но, т. е. состауваат оддел'на етнографцка iединица но пак, како ниiе сега можиме да се велиме македонци и да создааме оддел'на македонцка народност, кога: ниiе, нашите татковци, нашите дедовци и предедовци сме се велеле бугари? Ниiе не можиме да се откажиме от тоа, зашчо тоа име ни iет свето као и верата.

Да видиме, дали iет тоа така.

Ниiе се велеме бугари, како шчо iеден чоек се велит со iедно име, да речиме Петр. Се прашат, коi ни го клал името, шчо сакал да означит тоi со него, кога не крстил и шчо разбираме ниiе под името бугарин, кога се велиме со него? На тиiе прашаiн'а ке ни одгоорит крстуаiн'ето на чоека и значеiн'ето на негоото име за друзите и за самиiот него.

Некоi, шчо носит име Петр, сам не си го клал името, ами му го клале друзи -нунковците. Нунковците му клаваат iедно име на кумчето, тоi со него да се разликуат од друзите л'уг'е, деца, жени, моми. Кога ке го викнат Петр, не ке се одзрнит Иван, Лазар, Велика, и прочее. Значит името на iеден чоек не iет толку важно за самиiот него, колку за друзите, за тоа он не се крстит сам, ами го крстат него друзи. Он сам и не се велит Петр, ами си велит: „iас“. Се ползуат со негоото име, само кога требит да се различит од много друзи л'уг'е подобни на него.

Исто така, iеден народ долго можит да бидит без народно име, ако на близу од него немат друг народ, от коi шчо ке требит тоi да се разликуат со оддел'но народно име. Но тоа народно име, не си измисл'уат народот сам за себе, ами со него го велит саседниiот народ и тоi од него си го земат. Значит наi природно iет народното име за iеден народ да се поiаит у iеден саседен со него народ. Саседните народи iеден кон друг, значит, се iауваат во вид на нунко и кум.

По мисл'ата на проф. И. А. Бодуен-де-Куртене, словените сет крстени со тоа име од римiаните. Словенцките имиiн'а наi често се свршуаат на — слав: Светислав, Венцеслав, Борислав и др. Словените служиле у римiаните као робои и гладиатори, а у тиiе робои и гладиатори наi много се повторуало збор от „слав“, затоа тоi збор зафатил да означуат, од iедна страна, чоек, шчо работит наi тешките работи, т. е. роб, а пошчо наi многу робои се земало от словените, то од друга страна, словените биле крстени од римiаните со името slavi, коiе они си го позаiмиiа од ниф и го препраиiа на слов- -ни, т.е словени. Тоа крстеiн'е на нашите предедовци стана ушче, кога они одваi влезоа во сносуаiн'е со по културните романцки народи. Со тоа име ке се наречеше некоi от словените, ако требеше да различит себе од некоi романец или германец, и то не секаде само оно се употребуаше. Како и да iет, важно iет само то, да оно не Господ знаiит, шчо означуаше, за да не можит да бидит заменено со друго.

И така, прво наше народно име ни имат бидено името словенин. Но за тоа име, како за наше народно ниiе наi много знаiиме, не по некакви своiи традициiи или од романците, ами по византиiцките историци.

Главната причина, да зборуваат византиiците за словените, значит, и за нашите предедовци, беа нивните воiни со Византиiа. Опустошеiн'ата, шчо и правеа нашите предедовци во Византиiа беа таквиiа фактои, за коiи не можеше да се молчит; а заiедно со прикажуаiн'ето за опустошеiн'ата се прикажуаше и за опустошуачите, кон коiи се односуваа визангиiците со гордост и презреiн'е, као кон варвари.

Византиiците зборуваа само за опасните за ниф варвари. Колку iеден варварцки, т. е. не грцки народ беше по страшен за нивната држаа, толку поеке омразиiата кон него беше по голема и толку негоото име добиiаше по долно, по презрител'но значеiн'е.

Нападеiн'ата на: вест-готите, остгогите, хуните, аварите, антите, словените, србо-хрватите, бугарите, на Византиiа сменувааа iедното другото и за таiа причина византиiцките историци зборуваат за сите тиiе народи, па и за словените и антите. При тоа требит да се не забораат, оти вестготцките, остготцките, хунцките полчишча се состоiеа, не од iедни остготи, вестготи, хуни, словени, но да во нив господствуаше iедната народност, но имаше примеси и од друзите. Важно iет да византиiците одбележуваат господствуiушчата народност, а за друзите молчат. За словените поеке зборуваат от сите друзи народи, осим србо-хрватите и бугарите, зашчо сите друзи вистина поминаа преко Балканцкиiо полуостров, но и си оiдоа од него. Но словените арно се утврдиiа на целиiот полуостров, а особено во Македониiа, каi шчо образуваа ушче во VI столетiе силна воiска.

Но над много Византиiа пострада од народот бугари, од монголцко племе, коi шчо опустошуаше се шчо ке му се попаднит во Византиiа. Во полчишчата на тоi народ имаше и словени, коiи се броiеiа од византиiците пак за бугари. Наi голем удар доби Византиiа од бугарите, коiи шчо зедоа од неiа голем дел неiни земiи, заселени со словени, и од ниф образуваа iедна голема и силна држаа, коiа од VIII век до идеiн'ето на турците на Балканцки полуостров, готоо постоiано наносеше на неiа iеден удар за друг.

Бугарцката држаа беше поеке со словенцко жител'ство, но со името на неiните образуачи т. е. монголците бугари.

Словените од Бугариiа и Македониiа наi напред беа само соiузници на бугарите во воiните со Византиiа. Но соiузните со бугарите словенцки полчишча беа во очите на неприiателите т. е. византиiците пак бугарцки. Значит византиiците зафатиiа да прекрстуваат словените ушче од времето на Аспарухоата орда. Постоiаната борба рамо за рамо со бугарите и напраи ниф iеден народ со бугарцко име, но со словенцки iазик. Бугарцкото име мег'у словеиите беше попул'аризирано од грците, и оно, прво, означааше само бугарите — монголите, после нивните воени соiузници, после бугарцките поданици и наi после стана етнографцки термин за бугарцките словени. Но тоа име во очите и устата на грците имаше ушче специално значеiн'е: наi ненавистни за ниф варвари, л'уг'е не образоани, груби, коiи граничаат со звероите. За грците се словенцко беше грубо и бугарцко.

Со името бугари не крстиiа грците и нас македонците. Но тоа прекрстуаiн'е не iет iединствено. От србите ниiе бефме прекрстени во срби.

Во втората полоина на XII век, во времето на србцкиiот жупан Немаiн'а и бугарцките царои Асеновци или Асановци, Византиiа беше нападната от крстоносците и разни друзи неприiатели. Тогаi бугарите се приготвиiа да востанат и закл'учиiа догоор со србите против Византиiа. Последната беше обшч неприiател' нивен и двата народа решиiа да удрат на неiа, и секоi да земит, коi шчо ке можит да откачит. Во Византиiа немаше бугарцки и србцки земiи, као шчо немаше и некакво национално самознааiн'е у iужните словени. На основание тоi догоор бугарите нападнаа на источниiот дел на Балканцкиiот полуостров т. е. на Тракиiа, а србите на западниiот т. е. сегашна Србиiа, Западна Бугариiа и и Македониiа и малу по малу си и разделиiа мег'у ниф, Во течеiн'е на два векои србцките кралеи присоiединуваа кон своiата држаа византиiцки земiи. Но они секога се велеа само кралеи на србите. Цар Душан се нарече: цар на србите, грците и арнаутите, а не и на бугарите. Титулата на цар Душан се обiаснуат така: тоІ признаат на Балканцкиiот полуостров две словенцки држаи: Бугариiа и Србиiа и една не словенцка — Византиiа; Србиiа со завоеваiн'ето на византиiцки земiи сакат да наследит Византиiа, но со тоа она земат земiи коiи можат да бидат и србцки и бугарцки но коiи не сет бугарцки.

Македонцкото жител'ство не се односуало со мрзн'а кон србите. Ушче од времето на паг'аiн'ето на Самуилоото царство, македонците не iеднаш праиiа силни востааiн'а против Византиiа, многу по силни од бугарцкото во време на браiк'а Асановци, но не можаа да се ослободат, зашчо каi ниф сет друзи географцките прилики каi бугарите друзи. За да се ослободат бугарите во горна Бугариiа, шчо се оддел'уат од долна со Балканите, доста iет да се избиiат византиiцките гарнизони во неiа и да се фатат од ниф дервентите, за да не пропушк'аат ноа византиiцка воiска. А во Македониiа работите сет сосем инакви. Тука немат таков зид, коi шчо да бранит востаачите, као Балканчте во Бугариiа. Тука имаме многу високи планини, коiи имаат разен праец и образуваат котловини, одделени една од друга. Планините затруднуваат соiединеi'н'ето на сите македонци за обшча борба со неприiател'от, а пак олеснуваат работата на византиiците, зашчо, со разместуаiн'е во ниф гарнизони, они можат да држат македонците во послушаiн'е. Осем тоа на Византиiа поможуваа да држит македонците во послушаiн'е и шосетата или друмишчата, шчо сет напраени за воени требности ушче од римiаните и iа пресечуваат Македониiа од исток на запад, т. е. од Белото море кон Сиiн'ото и од iуг кон север краi Вардар, т. е. од Белото море кон Дунаот. При ваквиiа географцки прилики, iасно iет, оти македонците не можаа да се ослободат од Византиiа и готои беа да бидат соiузници на секоi неприiател', шчо ке воiуат со Византиiа. Таков соiузник до Х век беа бугарите, а от XIII в. беа србите.

Македонците станаа соiузници на србите, и со тоа се ослободиiа од византиiците. Они се присоiединиiа кон Србиiа, но тоа присоiединуаiн'е не беше насил'ническо, а на осноа на догоор мег'у македонците големци и србцките кралеи. Тоа беше резултат на iеден компромис мег'у првите и вторите, компромис згоден и за iедните и за друзите. Македониiа под србцките кралеи, особено под Душана имаше полна самостоiност во натрешните работи, и то таква, со каква не се ползуаше ни iеден друг дел од големата империiа на Душана. Тоа се видит от титулите, шчо и носеа македонцките големци и од влиiаiн'ето нивно на имперцките работи. Тоа се видит и од големата приврзаност на македонците кон царцкиот трон. За да се убедит чоек во тоа нешчо, доста iет да прегледат историiата на Немаiничиата држаа од времето на цар Душана до смртта на Волкашина, особено периодот на распадаiн'ето на Душаноата империiа. Од овде ке се убедит чоек оти центрот и наi големата рол'а во таiа империiа принадлежеше на Македониiа. От секаде от перифериiата на Душаноата империiа по негоата смрт отпаг'аат областите iедна по iедна. Македониiа крепит Урошеиiот престол и македонцкиiот големец крал' Волкашин iет главниiот советник и десна рака на Уроша. Сите го мрзат Волкашина за негоага рол' и влиiаiн'е на Уроша, но царот му веруат, македонцките големци: 70 кралеи и банои, по народните песни, му веруваат и му даат 70,000 воiска, со ниф да умрит на Марица за царот и „србцкото име“.

70,000 души воiска от 70 кралеи и банои! Како се велеше таiа воiска? Чиiе име носеше и коi му гу кладе? Сите се велеа „срби“, но во ниф имаше толку срби, колку во воiската на цар Симеона имаше Бугари — монголи; па ми се чинит да и имаше и по малу. Значит во XIV век македонците официално носеа името срби, коiе немаше зашчо да го презираат и да се срдат на него.. Во тоа име они не наог'аа нишчо лошо.

Србите беа главната воена сила против византиiците. Нашите предедовци беа нивни соiузници. Византнiците велеа сите своiи противници, т. е., и србите, и нас срби. Малу по малу они не прекрстиiа од бугари на срби. Истото се поддржа од признаiн'ето суверенитетот на Душнаа во Македониiа и од рол'ата на нашите големци во негоата држаа. Ниiе станафме за надворешниiот свет срби, после истапифме како србцки подаiници и наi после зафати името србин да, означуат македонец, не грк, не влаф и не арнаутин.

Іедно нешчо не сочува србцкото име во Македониiа; тоа iет караi'н'ето мег'у крал' Марко и кнез Лазар. Последниiот истапи као противник на турците со името србин и со тоа турците врзаа со пон'атиiето србин и Србиiа денешното крал'ство и негоите жители. Марко и негоите подаiници во очите на турците не можеа да бидат срби, зашчо не се противиiа и не покажаа таква воинственост против ниф, каква покажаа кнез Лазар и негоите поданици.

И така до идеiн'ето на турците каi нас ниiе три пати бефме прекрстени: 1, славени, 2, бугари, 3, срби. Но со тоа не се сврши се. Доiдоа турците: се зафати борба мег'у рисiанството и мусул'манството, борба мег'у крст и полумесец. Но со тоа не се пресече борбата мег'у словенството и грцизмот. Турцкото господство на Балканцкиiо полуостров беше историiцки период, кога потчинените мисл'ат да сочуваат нивното историiцко наследiе. Се разбират, оти се сочува само, шчо можеше да се сочуат и шчо не сакаа да ни го земат, зашчо не им беше нужно, и не беше опасно за ниф. Турците ни зедоа земiата и си iа разделиiа мег'у ниф. Ниiе се примирифме со таiа загуба. Зафатиiа да ни земаат деца наши, да потурчуваат и да праат од ниф iаничари. И тука молчефме. Турците видоа зор до кога iа покорат Србиiа и името србин означуало за ниф разбоiник. Ниiе свифме глаа и не се велефме срби, да не го расрдиме агата. Он не сакал да се велиме и бугари; и бугари не се велефме. Турчинот ке ни доiдеше во кук'ата, ке се наiадеше, ке се напиiеше и ке ни речеше: бре г'аур! аi донеси ми тоа и тоа! — ке му одгоорифме, сега беим! Ако не питаше некоi турчин, шчо сме? — ке му одгоорифме да сме или „каури“ т. е. неверници, или „раiа на царот“. Со друзи зборои ниiе пред турците се кажуафме така, како да не се расрдит агата. Пред турците ниiе сме „каури“ и „раiа“, и „каури“ зафатифме да се велиме и мег'у нас. Во народните песни не iеднаш се употребуат името „каурин“ и „раiатин“, и „земiа каурцка“ или „земiа раiатцка“ во етнографцко значеiн'е.

Значит турците од нас напраиiа народ „каурцки“ и „раiатцки“, термини осноани на нашата принизеност пред турците, на религиозната разлика мег'у нас и ниф и на обшчественото наше положеiн'е

Но о'сем турците, по изгубуаiн'ето на нашата слободиiа, наши „воспитачи“ и господари станаа грците.

Ниiе видофме во грците дуовни господари и верцки началници. Ниiе бефме и кон ниф, исто така принизени, као и кон турците. Грците со црквата не експлоатираа нас и сакаа да извршат под турцкото владичество тоа, шчо не можаа до него. За да не претопат нас, они избегуваа да не вел'ат со народното име. Они ни кажуваа, да сме биле ниiе рисiани, и ниiе тврдефме: абре брате, рисiани сме, ами шчо сме! Кога ке се расрдеа на нас, и ке не наречеа тврдоглаи бугари, ниiе пак ке речефме: е пак така си iет: вистина рисiани сме, ама не сме образуани, као грците! Нашите глаи не разбираат; ниiе сме бугари. Со iеден збор во турцко време ниiе потврдуафме и се согласуафме со се, шчо ке ни кажеа турците и грците. Но турците со тоа, шчо не нарекоа нас: раiати и г'аури, гледаа на нас као на л'уг'е, не од известна народност, а шчо сет во известен однос кон ниф, господарите и праоверните. Во истата смисл'а употребуафме и ниiе, односуаiки кон себе, тиiе имиiн'а. Значит турците во нивната држаа не признаваа народности. Исто така не знаiефме за ниф и ниiе. Грците исто така не разликуваа словенцките народности и сите словени, особено тоi дел од ниф, шчо им причини наi големи неприiатности и се наог'аше во турцко време под нивната опека, они го презираа и го велеа со презреното за ниф име „бугари“. Но тоа име искажуаше презреiн'ето на грците, а не и достоинства на бугарите, затоа се сопроводуаше со зборот тврдоглав или „хондрокефалос“.

И така доiдофме до националното наше име, шчо го имаат носено нашите татковци, дедовци и наi блиски предедовци. Но видофме, оти онде имаме работа, не со iедно, ами со цели 4 имиiн'а, коiи означуваат да немало до пред неколку години точно определеко народно самосознаiн'е. Името бугарин, како се видит, до полоината на XIX век немало за нашите предедовци по големо значеiн'е од имиiн'ата: рисiанин, раiатин и каурин. До тогаi ниiе знаiефме да имат и да имало каурцки, раiатцки, и рисiанцки земiи и држаи. Но ниiе се броiефме за каури, рисiани и раiати и паметиме да сме имале наша каурцка и раiатцка царшчина, но сме iе изгубиле на Косоо поле, кога се е расрдил Господ на нашите предедовци. Тамо, т. е. на Косоо поле рекол Господ да си загубиме царшчината за наказаiн'е за тоа, шчо не сме чуале верата чиста. Тамо нашите каурцки царои извадиле голема воiска да се биiат со турчинот, но како рекол Господ да загубиме царшчината, от сите парчиiн'а, на коiи бивале раздробени турците, никнале нои турци. Кога го виделе тоа цароите, рекле, оти Господ сакат да загубат царшчината каурите, и да се потчинат на турчинот. Така турците ни го презеле царството. На Косоо паднале дваiца царои.

После таквоа „iасно“ предстауаiн'е у народот македонцки за негоата „бугарцка“ наррдност, можит ли да бидит збор за бугарцко национално самосознааiн'е у македонците?

Ако iет така, ке возразит бугарцката партиiа од македонци, то шчо означаат црковното прашаiн'е, во коiе бугари и македонци одеа рамо за рамо, и последните се велеа и работеа со името бугари?

Ево шчо означаат: македонците беа крстени со национални имиiн'а, со коiи они се разликуваат од друзите саседни со ниф народности, т. е. од турците и грците, па и власите. Првите не трпеа името срби заради србцкиiот отпор при завоеваiн'ето на Балканцкиiот полуостров. Во Турциiа до руско турцките воiни збороите „србг'аур“ требит да означауле тоа, шчо означаваат сега збороите „москов г'аур“. Се разбират, оти рисiаните не само сами не се велеле срби, но им било неприiатао да се вел'ат и од друзи така. Така не велеа и грците, зашчо последните не видеа големи от србите. Па и немало зашчо: името србин погости во Македониiа, као политичен термин само малу време. Оно се и забораи скоро без чуздо приiатно потсетуаiн'е за него. От турцко гледишче и не прао iет да се вел'ат македонците сите поглавно „србг'аури“, зашчо они се предадоа на турците. А,ако се испразднит од Македониiа името србин, то ке останит за македонците само името бугарин, коiе беше политичен и етнографцки термин ушче до турцкото завоеваiн'е. Тоi термин не беше лош от турцко гледишче, а од грцкото, беше много удобен, зашчо со него наi убао можеше да бидит искажано презрез'н'ето и ненависта на грците кон' нас. Ето зашчо ниiе мег'у другото се признафме за бугари т. е. тврдоглавци.

Значит, нас со бугарите не врзуаше iедно обшчо и'ме, iеднаков однос кон нас от страна на грци и турци, iеднаква жежда за слободен от фанариоти и турци жиот. Таiа обшчност не побуди заiедно да се бориме с'о обшчите неприiатели. Но таiа обшчност не iет нешчо, коiе почиват на некакви обшчи воспоминаiн'а и обшчи историiцки задаки, коiи да се сознаваат и да се, имаат сознаiано од нас и од бугарите iеднакво. Нашата обшчност iет проста случаiност.

До краiот на првата 1/4 на XIX столетиiе се ослободиiа от Турциiа сите балканцки земiи, осем Бугариiа, Тракиiа, Македониiа, Босна и Ерцегоина. Првите три географцки беа многу близо и iеднакво се третираа от турците и грците. Последните две беа одделени от првите три и беа во по инакви односи кон турците и грците. За тоа првите три, iедно 'се пробудиiа, зафатиiа да живеiат со обшчи идеали, а вторите две со друзи, пак обшчи.

Но, ако при националното разбудуаiн'е на македонците, имахме друг вид на политичната карта на Балканцкиiот полуостров, то македонците ке работеа сосем инак. Ако беше Бугариiа со Тракиiа слободна, а Србиiа заiедно со Македониiа поживеiеше 50 години при едни исти условиiа, то македонците ке работеа заiедно со србите, а не со бугарите. Исто така македонците можеа да работат и заiедно со грците, да можеа грците да работат по умно и да беше само Грциiа и Македониiа под Турцко около 50 години, кога сите друзи балканцки земi'и би биле слободни.

Бугарцкото име во Македониiа, значит, iет резултат на лошото третираiн'е на македонците от страна на грцкото дуовенство. Грците унишчиiа Охридската архиепископиiа за тоа, шчо се упоминуаше името „бугарцка“, како историiцки reliquium, но употребуваа името бугарин за да воплотат во него своiето презреiн'е кон с словенцко. И имено тоа воплотеiн'е на грцкото презреiн'е кон нас и iет причината да се велиме „бугари“, а не историiцките традициiи. Последните напротив нишчо не ни зборуваат за бугарите, а поеке за србцкото име во Македониiа. Значит не крстиле „бугари“ грците без да не питаат нас, и ниiе, немаiки време да гледаме и да му наiдиме мана на името, си го усвоiифме.

Ако iет така, а инак и не можит да бидит, то iасно iет, оти името бугарин не зборуат ушче за бугарцка народност во Македониiа. Тоа име сега се прддржуат во Македониiа искуствено, као шчо и се насадуат тамо во наi ноо време името србин. Името бугарин во Македониiа сега немат место, зашчо веке цели 25 години, као живеiеме ниiе македонците одделен живот од бугарите. Мег'у бугарите и нас имат многу малу обшчи интереси сега. Македониiа iет нужна за Бугариiа, затоа последната праiк'ат во првата катагодина милион франкови и содржат на служба многу македонци. Бугариiа пак iет нужна за македонците, зашчо во неiа македонците ке добиiат место и ке експлуатираат со нивните „бугарцки“ чувства. Значит, во течеiн'е на последните 25 години односите мег'у Бугаоиiа и Македониiа почиваат, не на почва на iеднакви традициiи и задаки, а на чисто трговцка осноа, т. е. iедеiн'от го експлуатират другиiот.

Значит, името бугарин во Македониiа, со коiе сега експлуатираат бугрите, никак не iет национално, и затоа никоi од македонците немат прао со него да експлуатират македонцките интереси во негоа полза. Никоi не ни имат дадено прао заради него да ни се набркуваат бугарите во нашите работи. Татко ми, дедо ми, предедо ми, ако се велеле по недоразбериiа бугари, то ушче не значит, оти и iас требит да сум као ниф во мрак за моiата народност; ако се велеле ови бугари, то не значит, оти ниiе ке требит да престаниме да веруаме во русите за атар на разни Стамбуловци и Свирчовци, на место, заiедно со нашата пролиiена крв, ниiе да си бараме праото от каi шчо требит, да допушчиме да ни се бркаат во работите л'уг'е, коiи шчо и сами не знаiат, шчо бараат; ако се велеле моiите дедовци бугари, ушче не значит, да iас имам прао да експлуатирам македонцките интереси со издааiн'е ноини, коiи на место да бранат интересите на нашиiот народ, и бранат бугарцките и интересите на бугарцкиiот кн'аз. Нашите дедовци, велеiки се бугари и не мислеле, оти ниiе ке праиме от тоа име капитал, за да се наiадиме, напиiеме и облечеме со него.

Значит, у македонците името бугарин iет фал'шлива монета, со коiа они плаiк'аат на Бугариiа и неiниiот кн'аз и на нивната таткоина и нивниiот народ. Време iет да се раскриiет таiа фал'ш, за да се престанит да се експлуатират со неiа.

• * *

Од до тука реченото се видит: прво, оти, ако по нашите сегашни етнографцки пон'атиiа на Балканцкиiо полуостров, особено на централниiо и iугоисточен негов дел, т. е. во денешна Србиiа, Бугариiа, Тракиiа и Македониiа имало и имат само две словенцки етнографцки iединици: србцки и бугарцки народ, то тоа ушче не значит да немат, немало и не можит да бидит друга словенцка iединица, а напротив, оти неiното сашчествуаiн'е iет во пределите на возможното и на деiствител'носта; второ, да во Македониiа немат две iужно-словенцки народности: србцка и бугарцка, а напротив, да во неiа имат само iедна народност со своiи особини, коiи, или претстауваат нешчо оригинално, коiе се немат, ни каi србите, ни каi бугарите, као шчо iет, да речиме, со много особини на македонцките наречиiа, или нешчо коiе се имат, и каi бугарите, и каi србите, или коiе се имат само каi македонците по краишчата на нивната таткоина и каi србите, или пак по ниф и каi бугарите; и да от тиiе особини на македонците, као дел от словенцката група народи, наi многоброiни, наi распространени, обшчи за сите македонци, значит, и наi важни сет тиiе особини, со коiи македонците се одличаваат од друзите словенцки народи: по ниф македонците фактически состауваат оддел'на и самобитна словенцка народност, и ако за неа не се гоорит денеска во науката и во катаденниiот разговор; трек'о, причина на тоа игнорираiн'е и затемнуаiн'е на сашчествуаiн'ето на македонцката народност да се криiет во сашчествуаiн'ето во Македониiа името „бугари“ во етнографцки значаi и во експлуатираiн'ето со него от страна на бугарите. Исто така, се запознафме со произлезот на името бугарин во вид на етнографцки термин во Македониiа.

Со друзи зборои, ниiе се запознафме до сега со тоа, да состаула, состауат и да можит Македониiа да состауат от себе оддел'на етнографцка iединица.

Сега ни остаат да видиме, али она состауала, состауат и можит да состауат таква iединица во политичен однос?

Во одгоорот на тиiа прашаiн'а, ке требит да се продолжат расудуаiн'ата за народноста на македонците от тамо, каi шчо и остаифме.

Ниiе видофме, оти во Македониiа, името бугарин iет последната метаморфоза во развиiаiн'ето на нашето национално самосознааiн'е и да iет резултат на тоа политично и обшчествено положеiн'е во коiе бефме постаени од завоiуаiн'ето на Балканцкиiо полуостров от т урците. На осноа на се тоа, шчо рекоф iас за историiата на националните имиiн'а коiи имаат сменуано iедно друго, као и за причините на тиiа сменуаiн'а, ке возникнат много злоупотреби. Можит, мнозина ке ме осудат, коа србофил. Можит, самите срби на него ке основаат своiите шовинистични претенциiи на Македониiа. Можит наi после, ке експлуатираат србите сето речено за изменуаiн'ето на националното ни име, за да докажат, да македонците никога немале национално самосознааiн'е и не играле никаква' самостоiна историiцка рол'а, а 'сет влизаме само, као суров материiал во државниiот организм на бугарцката или србцката држаа.

Мег'у другото такви недоразбериiи можат да се очекуваат, как от тоа, шчо iас категорично осудиф бугарцката политика во македонцкото прашаiн'е, от коiе можат да помисл'ат да сум iас бугарофоб и србофил, исто така и од експлуататорцката тактика на балканцките словени во македонцкото питаiн'е.

Србите можат да затрубат, да сет македонците срби, iедно не сет бугари, зашчо така се викале до турцкото доiдуаiн'е на Балкан. полуостров. Исто така, можит, некоiи срби во моiите расудуаiн'а за непостоiанството на народното име каi нас, ке наiдат потврдуаiн'е на мислите на проф. Милованович, коi шчо докажуал во „Дело“ да требит Македониiа да се поделит мег'у балканцките држаици, зашчо не предстауала нито географцка, ни етнографцка, ни историiцка целина.

За првото ево шчо можит да се речит: македонците, сите заiедно се викале срби не поеке од педесет години, а во некоiи, и то северните делои, нека сто и сто и педесет, но не и поеке години. Името србин тогаi iет им'ало поеке државна смисл'а и по малу етнографцка. До тогаi и во турцко време го немало каi нас. И ако iет така, то не iет ли шовинистична заслепеност да ни се наврзуат сега нам на сите македонци, па и само на северните наши сонародници, наместо бугарцкото име?

За тврдеiн'ето на, проф. Милованович, да Македониiа не состауала и не состауат географцка, етнографцка и историiцка целина, за коiе, можит, некоiи ке наiдат потврдуаiн'е во моiите расудуаiн'а за изменеiн'ето на националното име каi нас, осем тоа, шчо iет речено, кога одеше зборот за прашаiн'ето, али имат во Македониiа две словенцки народности, ке речам ушче следното:

И ако iет Македониiа состаена од неколку котлоини, разграничени со високи гори, пак она во днешниiот неiн вид имат живеiано оддел'но од Бугариiа и Србиiа, или самостоiен жиот, или под друзи држаи. Тоа iет iасна докажуачка, оти неiната стрек'а не iет зависела само от Србиiа и Бугариiа, и оти високите планини шчо заобикол'уваат македонцките котлоини, ушче не сет таква опасност за заiеднични политичен жиот у нивните жители. Така Македониiа во денешниiот неiн вид до образуаiн'ето на бугарцката држаа, беше iедна полусамостоiна византиiцка област. После она цела, потпадна под Бугариiа. Кога последната падна под Византиiа, Македониiа беше слободна држаа на време и со успеф се бореше против Византиiа и имаше под себе цела денешна Србиiа. После, Македониiа потпадна под Византиiа и во течеiн'е на неколку века во разни неiни делои се дигаа востааiн'а против покорител'ката. Кога се ослободи Бугариiа и се усили држаата на Неманичите, во коiа влезе прегешниiот дел од Македониiа, т. е. денешна Србиiа, она, т. е. Македониiа во денешната неiна големина, ушче остааше византиiцка земiа, каi шчо продолжаваа да се дигаат востааiн'а против Византиiа, за коiи се бараше соiуз и покроител'ство от саседните држаи. После, цела Македониiа влезе во држаата на Неманичите. Во неiа она као да iет била привилигироана и самостоiна во натрешната политика, При крал' Волкашин, Македониiа пак као да се оддел'уат од друзите делои на Неманичеата држаа и као да се состредоточуат около него. Во царуаiн'ето на Крали Марко, она сосем се оддел'уат од србцките земiи и се постаат во особен однос кон турцко-србцките односи и воiни. Во турцко време, она iет на истите осноаiн'а под турцкото владичество. После Берлинцкиiот догоор она iет сама од сите друзи iужнословенцки земiи под Турцко и веке живит таков оддел'ен жиот поеке од 25 години.

Во тоi згорен поглед на историiцките собитиiа н'а Македониiа, се видит, оти горе-долу у сите македонцки котлоини iет iедна и иста историiцка судба, горедолу сите нивни жители имаат особен, одделен историiцки жиот, не ретко самостоiен или пак, закл'учуат во себе обшча борба за политична слободиiа. Ако се приiимит на вид, оти таiа обшча историiцка судба, тиiе обшчи политични борби и самостоiниiот политичен жиот iет удел на iедно исто словенцко населеiн'е и на iеден и исти народ, то ке бидит iасно, оти, тврдеiн'ето да Македониiа не состауала географцка, етнографцка и историiцка целина iет осноано не на деiствител'носта, а на србцките есапи за Македониiа.

Тоi згорен поглед на историiата на Македониiа ми се чинит, не само да покажуат, да ниiе македонците имаме своiа историiа и да сме народ, судбите на коi шчо се разиiале во врска со судбите на друзите саседни нам народи, но и да имат во нашата историiа много самобитно и своiеобразно, као шчо iет да речиме самостоiната Охридцка архиепископиiа, со неiното работеiн'е на полето на народното просветуаiн'е. Исто така тоi историiцки поглед покажуат, да готоо во сите времиiн'а се забележуат силно работеiн'е на народниiо дух на културно-историiцка осноа, резултата на коiа се iауват образуаiн'е на силна македонцка држаа од цар Самуил и богата народна литература.

А ако Македониiа до сега со мали исклу'чеiн'а се iет развиiала оддел'но од Бугариiа и Србиiа, то она можит да чинит и за однапред, ушче поеке, шчо пропагандите: бугарцка и србцка употребуваат сите и дозволени и не дозволени стретства да искоренат во нашиiот народен жиот се самобитно, се чисто македонцко. Самосталното политично развиiаiн'е на Македониiа iет необходност, као нешчо, без коiе ниiе не ке располагаме со доста стретства да се бориме со пропагандите за сочувуаiн'е од ниф нашата национална самобитност.

Бележки

1. Като велик анализатор на конкретната историческа ситуация и важните процеси в социалното развитие на Македония и Балканите, Мисирков вижда бъдещите отношения. Напредналите слоеве на сръбския народ дори след Първата световна война видяха истината за македонското национално образувание, така че не само Коста Новакови, което през 1924г. Той заяви: „Смятам, че на всяка нация, включително и на македонците, трябва да се даде право на самоопределение ... Македонското население е поробено в национален мащаб ... Единственото решение, което се налага, е Македония да придобие независимост и да стане връзка за останалите балкански народи“.
2. Въпреки че Мисирков говори и за сърби, и за хървати поотделно, той често разглежда двата народа като един в типологичен смисъл, тъй като който разбира и сърбохърватския език като такъв.
3. Йерней Копитар (1780-1844) е словенски възрожденец и виден австрийски славист, автор на първата словенска научна граматика, издател на стари славянски паметници и важен сътрудник във филологическата работа на В. Св. Караджич.
4. Словенецът Франц Миклошич (1813-1891) е един от най-видните слависти през 19 век, автор на „Сравнителна граматика на славянските езици“, „Речник на старославяно-гръцко-латински“ и „Етимологичен речник“ на славянските езици.
5. Словакът Павел Йозеф фаафарик (1795-1861) е виден словашки и чешки филолог и етнограф, чиито най-важни трудове са: „История на славянския език и литература на всички диалекти“. „Славянски старини“, „Славянска етнография“ и др.
6. Хърватинът Ватрослав Ягич е един от най-великите слависти през 19 и 20 век, дългогодишен професор по славянска филология в Одеса, Берлин, Санкт Петербург и Виена, автор на множество славистики и издания на стари славянски текстове и основател и издател на славянски списание „Архив на славянската филология“ във Виена, както и недовършената „Енциклопедия на славянската филология“.
7. Константин Порфирогенит (905-959) е византийски император и автор на няколко исторически писания, включително „За управлението на империята“, където той дава много информация и за имиграцията и живота на славяните на Балканския полуостров.
8. В историята не е известно да е имало отделна словенска държава под някакво име.
9. Въпреки че Мисирков не използва това очакване на мекота в текста, това вероятно е печатна грешка, така че вместо някой друг трябва стои до нея.
10. В първата му научна работа „За значението на моравския или ресавския диалект за съвременната и историческа етнография на Балканския полуостров“ (1897) език и като цяло към етнографията на Шоплук като граница между трите етноса - сръбски, български и македонски. Между другото, един от най-значимите опити за издигане на шопския диалект до нивото на литературен език за българи и македонци, като компромисно решение, беше направен от Йосиф Ковачев (1839-1898) от Щип с неговия „Български буквар“ (1875), като заяви, че диалект ”, съсредоточен в Кюстендил, е средният и най-чист запазен между„ Севернобългарски или балкански ”и„ Южнобългарски или македонски ”.
11. Такъв опит на Партения Зографски през 1857-1858 г. беше приветствана с остра реакция от страна на българските национални активисти.
12. В тази връзка Мисирков правилно е предвидил бъдещото развитие, защото българите наистина едва наскоро (1978) се представят точно така в относно изграждането на македонския литературен език.
13. Вероятно е печатна грешка и трябва да стои през VII век, защото едва тогава славяните в Македония най-накрая се установиха и сключиха по-силни племенни съюзи борба срещу Византия.
14. Напоследък теорията за хуно-алтайския характер на прабългарите е все по-популяризирана в българската наука.
15. Хан Аспарух (ок. 644-701) дошъл с една от своите орди от изток до вливането на Дунав и след като завладял славянските племена и победил византийците, формира първата българска държава на Балканите (681 г.) със седалище в Плиска, която по-късно ще разшири границите си до по-голямата част на полуострова.
16. Стефан Неманя (около 1168-1196) е великият префект на Рашка и обединителят на средновековната сръбска държава, оглавявана от династията Неманичи.
17. Братята Асен I (? -1196), Петър II (? - 1197) и Калоян (? - 1207) са възстановителите на българската империя, които успяват да нанесат тежки поражения на Византия и да я разширят неговата страна.
18. В този случай Мисирков неправилно идентифицира нациите с феодалните владетели, тъй като тези споразумения не се сключват между нации, които никой никога не е искал нищо, а между суверени от различни държави.
19. Мисирков преподава турското име Стара планина, на което полуостровът е кръстен, както е в руския и в някои други езици.
20. Царят и императорът на средновековна Сърбия Стефан Душан (1308-1355) много често е обект на мислите на Мисирков, като се набляга специално на специалните отношения на императора с Волкашина. Въпреки че неговите тези не са лишени от историческа основа, Мисирков често е повлиян от данни от героичния народен епос.
21. Владетелят на северозападната част на Македония, със седалище в Прилеп, цар Волкашин, заедно с брат си Йован Углеша, загива в битката при Марица с турците край селото. Черномен (Одринско) на 26 септември 1371 г. Това е началото на турското нашествие на Балканите.
22. Сръбският цар Урош (1355-1371) управлява по време на интензивното разпадане на тази вече разделена феодална държава; Смъртта му бележи края на очевидното централно управление на държавата
23. цар Марко (около 1335-1395) е последният цар, управлявал в голяма част от Македония преди вековната власт на турските султани и станал най-известният герой на епичния фолклор не само на македонците, но и на всички южни славяни. Всъщност след 1371г. Марко се превръща в турски васал, тъй като загива в битката с влашкия херцог Мирче, но с това той наистина се противопоставя на сръбския княз Лазар, който се противопоставя на турците.
24. Антагонизмът между македонския владетел Марко и сръбският кенц Лазар Хребелянович / 1329-1389 / се основава главно на различните позиции и практически политики на двамата владетели: докато Марко е бил турски васал, Лазар е независим владетел, който се противопоставя на турците и следователно срещу Марка. Марко не участва в битката при Косово, но не помогна на Лазар, дори взе някои от териториите му. Това наистина създаде различна народна традиция в отношението към Марка, което се изрази и в народното изкуство.
25. Възгледите на Мисирков по тези въпроси са разработени или засегнати. в няколко статии, започвайки от лекцията му за Марко пред студентите в Санкт Петербург и дипломната му работа / 1902 /, до последните му статии в софийските македонски и български вестници / 1923-1925 /. Вярно е, не винаги последователно и открито, в зависимост от обстоятелствата и целите, които са били продиктувани от историческия момент, но винаги със същия интерес и основно отношение към средновековната история на Македония от 19 век.
26. И в това отношение Мисирков осмисля близката реалност: професор Дж. Цвиич е разработил точно тази теория в своите „научни” трудове / 1904-1906 /, доказвайки, че македонците са „плаваща маса”, от която могат да се смесват както „сърби”, така и „българи” - в зависимост от това кой ще ги управлява.
27. Македонска национална индивидуалност. Тази част от книгата всъщност е полемичен, аналитичен отговор на писанията на сръбския университетски професор, дипломат и държавник Милован Gj. Милованови / / 1863-1912 / в неговия труд „Сърби и българи” / „Дело”, Белград, 1898 г. /, в който се казва: „Нито историята, нито етнографията, нито географията изобщо пречат на разрешаването на македонския въпрос между Сърби и българи по начин, който отговаря само на реалните, добре разбрани интереси както на сърбите, така и на българите, и това ще се каже според реалните житейски нужди на Сърбия и България. „И сърбите, и българите винаги са се нуждаели от достъп до Егейско море, за да запазят своята държавна независимост, да отговорят на жизнените си държавни нужди.“ Осъзнатите опасности от Мисирков и стремежите на Милованович също бяха осъзнати: като министър, министър-председател на сръбското правителство М. Милованови во през февруари 1912г. подписа споразумение с България за завладяването на Македония, въпреки че не получи резултатите от войната.

Външни връзки

• За македонцките работи - на Комонс.
• За македонцките работи на Уикипедия